Jump to content
Ани

1929_09_13 Отношения къмъ Природата

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Отношения къмъ природата

Размишление върху правдата.

Тема за следния пѫть: „Разлика между растителното и животинското царство“.

Упражнение. Рѫцетѣ настрана. Леки и бързи движения на рѫцетѣ, нагоре и надолу.

Като правите тѣзи движения, спирайте вниманието си върху природнитѣ движения. Като изучавате природнитѣ движения, ще видите, че повечето сѫ вълнообразни. Рѣдко ще срещнете въ природата право, гладко движение. Каквито движения и да правите, важно е да бѫдатъ тѣ хармонични. Щомъ сѫ хармонични, тѣ сѫ правилни. Когато движенията на човѣка сѫ хармонични, това показва, че той има правилни отношения къмъ природата. Докато не хармонизира движенията си съ природата, човѣкъ всѣкога ще бѫде неразположенъ. Стане ли сутринь отъ сънь неразположенъ, още преди започване на каква и да е работа, човѣкъ трѣбва да направи нѣколко упражнения съ рѫцетѣ, съ краката, да се хармонизира съ природата.

Правете по десеть пѫти на день упражнението, което ви дадохъ днесъ. Ако състоянието ви не се измѣни, направете го нѣколко пѫти по десеть. Ако не правите упражнения за смѣна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате съ нѣкой отъ близкитѣ си. По какъвто и да е начинъ, човѣкъ трѣбва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши нѣкаква работа, отколкото да развали отношенията си съ нѣкой свой близъкъ. Чрезъ упражненията човѣкъ изправя мисъльта си. Защо трѣбва да мисли човѣкъ право? За да бѫде здравъ. Кривата мисъль влияе върху правилното кръвообръщение, а оттамъ и върху дейностьта на всички органи.

Изобщо, дали мисли, чувствува, или действува, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно изразяване. Ако не можете да свирите или да пѣете правилно, дружете съ човѣкъ, който е музикаленъ. Ако не намѣрите такъвъ, правете следното упражнение: турете пръститѣ на рѫцетѣ си на слѣпитѣ очи и отправете мисъльта си къмъ музикалния центъръ. Като правите това упражнение често, вие изпращате кръвь къмъ този центъръ и го храните. Който разбира законитѣ на природата, той може да развива своитѣ мозъчни центрове. По сѫщия начинъ той може да си въздействува, да смекчи известни прояви на своя характеръ. Когато почувствувате въ себе си нѣщо твърдо, вземете следното положение: дѣсния кракъ малко напредъ, лѣвата рѫка на хълбока, а дѣсната — горе, на главата, като че сте се подпрѣли. Това положение внася известно успокояване и мекота въ човѣка. Понѣкога човѣкъ прави естествени упражнения, безъ да ги обмисля. Това се дължи на висшето съзнание въ човѣка, което регулира енергиитѣ му. Естественитѣ движения сѫ разумни и красиви. Отклони ли се отъ естествения животъ, човѣкъ започва да губи красотата и пластичностьта на движенията си.

Когато учительтъ запознава детето съ буквитѣ, той пише красиво, отчетливо. Детето копира учителя си, иска да напише буквитѣ сѫщо така красиви, но не може. Каквито движения да прави съ рѫката си, буквитѣ не излизатъ сполучливи. Въ случая, причината, която заставя детето да прави движения съ рѫката си, да подражава на своя учитель, е разумна, но движенията му още не сѫ разумни и хармонични. Дълго време трѣбва детето да се упражнява, докато почне да пише като учителя си. Както детето прави движения, така постѫпва и възрастниятъ, но и неговитѣ движения не сѫ всѣкога хармонични. Нѣкой човѣкъ глади веждитѣ си, пипа очитѣ си, прави движения съ рѫцетѣ си, безъ да разбира смисъла на своитѣ движения. Ако го питатъ, защо глади веждитѣ си, той ще каже, че изправя космитѣ имъ. Това не е истинската причина. Той прави това движение несъзнателно. Въ сѫщность, причината се крие другаде. Много отъ движенията на човѣка се дължатъ на нѣкои остатъци, т. е. наслоявания отъ минали поколѣния. За да разбере причинитѣ на движенията си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ, да проследи живота на своитѣ дѣди и прадѣди. Въ живота на миналитѣ поколѣния се криятъ причинитѣ за добритѣ и лоши прояви на човѣка. Като наблюдавате човѣка, виждате, колко много движения прави той: ту главата си хваща, ту челото, ту ушитѣ, а отъ време на време движи и рѫцетѣ си. Чрезъ движенията си човѣкъ регулира енергиитѣ на своя организъмъ. Колкото по-съзнателни сѫ движенията му, толкова по-правилно се регулиратъ енергиитѣ на неговия организъмъ. Движенията разтърсватъ въздуха, чиито трептения се предаватъ на физическото тѣло на човѣка чрезъ двойника. Двойникътъ на човѣка е антена, чрезъ която той възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Тази е причината, поради която двойникътъ обвива човѣшкото тѣло и го предпазва отъ нещастия. Колкото по-добре човѣкъ регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията отъ външния свѣтъ.

Като знаете това, често трѣбва да регулирате антената си. Щомъ антената ви е въ изправность, чувствата и мислитѣ ви ще бѫдатъ правилни. Не регулирате ли антената си, каквито движения да правите, мѫчно можете да си помогнете. Какъ може да си помогне човѣкъ, ако не знае причината на нѣщата? Радиото, съ което съвременнитѣ хора си служатъ, е направено възъ основа на законитѣ, по които е построенъ човѣшкиятъ организъмъ. Ако радиото минава за сложенъ апаратъ и само специалисти могатъ да го пипатъ, колко повече може да се каже това за човѣшкия организъмъ. Той е апаратъ, хиляди пѫти по-сложенъ отъ радиото.

Следователно, задачата на човѣкъ, който иска да работи за самовъзпитанието си, се свежда къмъ изучаване на своето тѣло. Човѣкъ трѣбва да знае предназначението на всички удове на своя организъмъ, за да разбира състоянието, въ което тѣ се намиратъ. Запримѣръ, ако рѫката му е чрезмѣрно суха, той трѣбва да ѝ предаде малко влага. Какъ се постига това? Ще вземе една влажна кърпа и ще я прекара нѣколко пѫти по дължината на рѫцетѣ си. Ако пъкъ рѫката му е много влажна, нека я изтрие нѣколко пѫти съ суха кърпа. Голѣмата сухота и голѣмата влага не сѫ за предпочитане. Ако се потите много, изтривайте тѣлото си съ влажна кърпа. Човѣкъ трѣбва да мие лицето, рѫцетѣ си по нѣколко пѫти на день съ чиста вода. Сѫщо така трѣбва да мие и ушитѣ си. Ухото е приемникъ на звуковитѣ вълни, вследствие на което трѣбва добре да се измива, да не остава никакъвъ прахъ по него, нито въ гънкитѣ му. Ако ухото ви е запушено, вие не можете да възприемате здравословнитѣ течения на природата.

Нѣкой се оплаква, че косата му е много суха, често се разбърква и стърчи нагоре. Това се дължи на голѣмото количество електричество, което се събрало въ главата му. За да се освободи отъ това електричество, той трѣбва да хармонизира мислитѣ си, да регулира теченията на електричеството и магнетизма въ мозъка си. Това се постига по външенъ и по вѫтрешенъ пѫть. Вѫтрешниятъ пѫть е по-мѫченъ. Външно всѣки може да си въздействува: ще мокри косата си по нѣколко пѫти на день и добре ще я разчесва. Ако навреме не освободи мозъка си отъ излишното електричество, човѣкъ изпитва голѣмо напрежение въ областьта на слѣпитѣ очи. За да се освободи отъ това напрежение и отъ болкитѣ въ главата, добре е да туря на главата си тънко нарѣзани филийки отъ картофи. Тѣ извличатъ излишното електричество отъ мозъка. Ако не си помогне на време, електричеството се предава на цѣлия организъмъ, и човѣкъ заболява сериозно. Понѣкога малки причини произвеждатъ голѣми последствия. Като се намѣри въ затруднение, човѣкъ търси помощьта на лѣкаритѣ. И това е добре, но понѣкога и лѣкаритѣ не могатъ да помогнатъ.

Натъкне ли се на известна дисхармония, човѣкъ трѣбва да вземе мѣрки на време, да възстанови хармонията си съ природата. Всѣко нарушаване на хармонията въ човѣшкия организъмъ е въ зависимость отъ нарушаване законитѣ на разумната природа. Всѣка дисхармония въ човѣшкия организъмъ показва, че той не може правилно да възприема енергиитѣ на природата и, вмѣсто да се ползува отъ тѣхъ, става известно сблъскване и сътресение въ него. Всѣка дисхармония действува разрушително. Често една дума е въ състояние да произведе пертурбация въ организма на човѣка, особено ако той е чувствителенъ.

Като ученици, вие трѣбва да се самообладавате, да следите за мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Намѣрите ли нѣщо неправилно въ тѣхъ, веднага се корегирайте. Разумниятъ човѣкъ самъ се изправя. Той знае, какво да говори и съ какви думи да си служи. Както радиото има ключове, които се завъртватъ и отвъртватъ на време, така и човѣкъ има ключове, съ които си служи. Всѣки ключъ трѣбва да се отваря на време. Има дни и часове, когато атмосферата е силно развълнувана. Ако презъ това време отворите радиото, звуковетѣ не сѫ ясни и се чува голѣмъ шумъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Той не може презъ всѣко време да се прояви по единъ и сѫщъ начинъ.

Следователно, иска ли да се прояви правилно, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ своята природа. Като познава природата си, той може да използува благоприятнитѣ условия за своето проявление. Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото живѣятъ като рентиери, като клиенти на нѣкоя гостилница. Рентиерътъ не се интересува, отде идатъ паритѣ и какъ сѫ спечелени. Той знае само едно нѣщо, а именно, че му трѣбватъ пари. Посетительтъ на гостилницата се интересува само отъ яденето. Той влиза въ една гостилница, сѣда на столъ и чака да му донесатъ ядене. Като се нахрани, взима си шапката, плаща на гостилничаря и излиза навънъ. Кой ще мие чинията му, кой ще събере трохитѣ, това не го интересува. Така е на земята, между хората. Обаче, ако влѣзете въ природата, между разумнитѣ сѫщества, тамъ не се позволява това. Като се нахраните, самъ ще вдигнете трапезата, ще измиете чинията си и ще изчистите мѣстото, дето сте се хранили. Не постѫпите ли по този начинъ, нѣма да ви пуснатъ да си отидете.

Това наричатъ индуситѣ законъ за карма, или законъ за причини и последствия. Споредъ този законъ, кой каквото е направилъ, самъ ще го изправи. Ако е направилъ нѣщо лошо, пръвъ той ще понесе последствията и самъ ще се изправи; ако е направилъ нѣщо добро, пръвъ той ще се ползува отъ благата на направеното добро. Докато живѣе на земята, между обикновенитѣ хора, човѣкъ се натъква на погрѣшки, на престѫпления, на кражби. Обаче, като отиде между разумнитѣ сѫщества, той ще бѫде свободенъ отъ грѣшки и престѫпления, отъ кражби и насилия. Въ разумния свѣтъ кражби не ставатъ. Дето оставите нѣщата си, тамъ ще ги намѣрите, и то така запазени, както сте ги оставили. Отъ васъ се иска само едно: да помните, кѫде сте ги оставили. Дръжте тази идея въ ума си, за да се ползувате отъ нея. Не казвайте, че природата не ви е надарила. Природата е надарила всички хора, но тѣ не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ своитѣ дарби.

Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, съ които природата работи. Ако спазва законитѣ ѝ, той може правилно да развива дарбитѣ си. Всѣка дарба се развива правилно, ако се работи на време. Изпусне ли човѣкъ времето за работа, дарбата остава въ своето потенциално състояние. Той трѣбва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия. Нѣкой иска да стане поетъ. Той има вѫтрешни условия въ себе си да стане поетъ, но външни условия нѣма — не е дошло още времето му. За всѣки човѣкъ е опредѣлено специфично време и специфични условия да прояви една отъ своитѣ дарби. Той трѣбва да бѫде разуменъ, да използува своето време и условия, а не да прави усилия, да се вмъкне въ чужди условия. За това, именно, ние казваме, че за всѣка епоха е точно опредѣлено, колко истински учени, поети, музиканти, художници, философи трѣбва да се проявятъ. Като не знаятъ това, мнозина се силятъ да се проявятъ, да заематъ по-високо положение, да бѫдатъ почитани и уважавани отъ хората. Така е за всички, които търсятъ човѣшка слава, но не и за онѣзи, които живѣятъ споредъ законитѣ на разумната природа.

Въ разумния свѣтъ отдаватъ по-голѣма почить и уважение на по-долнитѣ служби, отколкото на по-горнитѣ. Тамъ на слугата се отдава по-голѣма почить, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарьтъ съзнава това и е доволенъ отъ положението си. Ако господарьтъ пожелае по-голѣми почести, отколкото му се даватъ, ще му предложатъ да заеме положението на слуга. И ако слугата не иска голѣми почести, ще го заставятъ да вземе положението на господарь. Въ разумния свѣтъ въпроситѣ лесно се решаватъ. Докато е на земята, всѣки човѣкъ желае да стане царь. Обаче, въ разумния свѣтъ нито царьтъ желае да стане слуга, нито слугата —да стане царь. Тамъ всѣки е доволенъ отъ положението, което заема. Не е въпросъ за външното положение, което хората заематъ, но за вѫтрешното състояние на човѣка. Царьтъ всѣкога ще си остане царь, а слугата — слуга. Царьтъ се ползува отъ външно почитание, а слугата — отъ вѫтрешно. Всѣки има достоинство и се ползува отъ почитьта на хората, когато е на своето мѣсто.

Колкото и да се различаватъ отношенията на хората и тия на разумнитѣ сѫщества, все пакъ нѣкѫде има нѣщо общо. Ако наблюдавате философа на земята, или на небето, той се отличава съ едни и сѫщи качества. Външно той е деликатенъ, съ нѣженъ организъмъ, но главата му е добре развита — мисли право. Като ходи, той върви леко, като че не стѫпва на земята. Вземе ли перо въ рѫката си, тамъ показва всичкото си изкуство. Ако го сравните съ нѣкой юнакъ, той веднага отстѫпва предъ него, дава му първо мѣсто. Юнакътъ е силенъ на физическия свѣтъ. Той е съ широки гърди, съ здрави мускули. Каквото хване съ рѫцетѣ си, счупва го. Обаче, като срещне философа, и види, какъ перото лети подъ рѫката му, юнакътъ веднага отстѫпва. Силата на философа е въ неговата глава, а силата на юнака — въ неговитѣ мускули. Философътъ е силенъ въ умствения свѣтъ, а юнакътъ — на физическия. Това, което философътъ може да направи, юнакътъ не може. И обратно: това, което юнакътъ може да направи на земята съ своята сила, философътъ не може. Каквито усилия да прави, философътъ не може да стане атлетъ. Ако прави усилия да се прояви като юнакъ, той измѣня своето естество и се рѫководи отъ щеславието. Той не прави безполезни опити. И философътъ може да стане силенъ, но не чрезъ физически усилия. Той е силенъ въ мисъльта си, въ самообладанието. Да прави безполезни опити, това значи, да изразходва напразно енергията си. Чрезъ самообладанието, чрезъ мисъльта си той може да постигне това, което атлетътъ постига съ физическата си сила. Ако философътъ използува енергията си, да стане физически силенъ, той ще изгуби умствената си сила. И ако юнакътъ приложи физическата си сила за умствена работа, въ скоро време ще я изгуби. Всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви на своето мѣсто и всѣка енергия — за своето предназначение.

Следователно, каквито усилия да прави човѣкъ, каквито желания да има, той не може да се прояви въ всички направления. Човѣкъ живѣе едновременно въ четири свѣта. За да изучи законитѣ на тия свѣтове и да ги приложи, нужно е много време. Достатъчно е всѣки човѣкъ да развие по една дарба въ живота си, както трѣбва. По този начинъ хората могатъ взаимно да си помагатъ и да се допълватъ. Между работника и философа сѫществуватъ отношения, благодарение на нуждата, която иматъ единъ отъ другъ. Работникътъ помага на философа въ грубитѣ, физически работи, а философътъ помага на работника въ неговото умствено развитие. Възъ основа на закона за взаимопомощьта, уважавайте всѣки човѣкъ, безъ огледъ на работата, която той извършва. И най-малкитѣ сѫщества сѫ въ състояние да дадатъ урокъ на човѣка.

Представете си, че въ двора ви има единъ мравунякъ. Вие поглеждате къмъ него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъль въ ума ви, спрете се за моментъ и помислете, защо сѫ дошли мравитѣ въ двора ви. Ще кажете, че тѣ сѫ дошли случайно. Нѣма случайности въ природата. Мравитѣ сѫ символъ на алчность, и на краенъ материализъмъ. Следователно, явяването на мравитѣ въ двора ви има за цель да обърне вниманието ви върху алчностьта на човѣка. Ако у васъ се яви желание да станете богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, това показва, че сте дали пѫть на алчностьта въ себе си. Вие проявявате смѣлостьта на мравитѣ, да придобиете голѣми богатства и знания, съ които да осигурите живота си. Ако пъкъ въ двора ви влѣзатъ пчели, ще знаете, че и тѣ ви говорятъ нѣщо. Пчелата е символъ на чистота, на редъ и порядъкъ. Когато се обезсърдчишъ, вземи урокъ отъ пчелата, която ти казва: Събирай медъ отъ всѣко цвѣте. Нѣкой се оплаква, че краката му сѫ слаби, не може да се движи. Ако въ това време въ двора му влѣзе змия, тя иска да му даде урокъ, да следва нейния пѫть и да не се обезсърдчава. Наистина, ако змията се движи безъ крака, колко повече човѣкъ, който има крака, може да преодолѣе всички спънки и мѫчнотии въ живота си. Ще кажете, че краката на този човѣкъ сѫ болни. Той може да се движи и съ болни крака. Достатъчно е да употрѣби воля, всѣки день да се упражнява, да ходи по малко. Нѣма да мине много време, краката му ще се усилятъ, и той ще започне свободно да се движи.

Като ученици, вие трѣбва да спрете вниманието си и върху най-малкитѣ цвѣтя и животни, защото тѣ представятъ езикъ на природата. Въ това отношение поетътъ е буденъ. Той се вглежда въ най-малкитѣ цвѣтенца и ги тълкува. Въ тѣхъ той вижда идеята, която природата е вложила. Поетътъ се отличава съ способностьта да тълкува символитѣ, съ които природата си служи. Въ този смисълъ, истински поетъ е онзи, който тълкува правилно образитѣ въ природата, които представятъ нейния езикъ. Колкото по-близо е до истината въ тия тълкувания, толкова по-добъръ поетъ е той. Въ всѣки цвѣтъ той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинскиятъ поетъ тълкува символитѣ на природата по вѫтрешенъ пѫть. За това казватъ, че поетътъ е изразъ на човѣшката душа. Философътъ, музикантътъ сѫщо трѣбва да бѫдатъ изразители на човѣшката душа.

Пишете върху темата: „Най-добриятъ български поетъ“.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, влѣзте въ връзка съ природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всѣки, който съгласува своитѣ действия съ нейнитѣ. Не може ли човѣкъ да влѣзе въ съгласие съ действията на природата, тя отказва да му помага. Човѣкъ остава самъ, безпомощенъ и обезсърдченъ, както освирканиятъ актьоръ на сцената. Въ широката и необятна сцена на природата човѣкъ е актьоръ, който, колкото и да знае ролята си, все пакъ се нуждае отъ помощьта на суфльора. Ако суфльорътъ не му подсказва, какво да говори, той съвсемъ ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всѣкога изпълнявайте нейнитѣ съвети. Природата започва отъ малкитѣ работи. Като знаете това, и вие не трѣбва да пренебрегвате малкитѣ работи. Стане ли въпросъ за упражнения, не ги пренебрегвайте. Въ тѣхъ се крие нѣщо мощно. Тѣ каляватъ волята на човѣка. Наистина, не е лесно човѣкъ да постоянствува въ правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човѣкъ може да се освободи отъ упражненията толкова, колкото поетътъ и писательтъ отъ буквитѣ. Тѣ си служатъ съ тѣхъ постоянно, заради което трѣбва да пишатъ ясно, отчетливо и красиво, да не бързатъ. Природата не е противъ бързането, но казва на човѣка, че и като бърза, пакъ трѣбва да бѫде спокоенъ. Ако искате да реализирате своя идеалъ, да сте щастливи, бѫдете еднакво бързи и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Ако сте бързи въ мислитѣ си, а бавни въ чувствата, или бързи въ чувствата и бавни въ мислитѣ си, и въ двата случая ще бѫдете нещастни.

Коя е основната мисъль на днешната лекция? Главната мисъль бѣше: „Правилни отношения къмъ природата“. Тѣзи отношения се изразяватъ и въ най-малкитѣ движения. Достатъчно е човѣкъ да направи едно неправилно, дисхармонично движение, за да развали своето добро разположение, както и това на своя ближенъ. Бѫдете внимателни въ движенията си, да не направите нѣкое малко движение, съ което да изразите пренебрежение къмъ малкитѣ сѫщества. Човѣшкиятъ характеръ зависи отъ неговото правилно и неправилно отношение къмъ природата, изразено въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му. Като знаете вече цената на правилнитѣ отношения къмъ природата, никога не пренебрегвайте своитѣ малки прояви къмъ Великото въ свѣта. Това е истинското отношение на малкото къмъ голѣмото и на голѣмото къмъ малкото. Проявите ли най-малкото пренебрежение къмъ кое и да е живо сѫщество, вие си създавате кармични отношения съ него. Следъ това трѣбва да минатъ много години, да прекарате голѣми страдания, за да изправите погрѣшката си. Има ли желание да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ е на правъ пѫть. По-лесно е човѣкъ да прави погрѣшки, отколкото да ги изправя.

— Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина.

— Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина да пребѫдватъ въ насъ.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

13. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×