Jump to content
Ани

1929_09_06 Смѣна на състоянията

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Смѣна на състоянията

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление

Чете се темата: „Отношение между отрицателнитѣ и положителни сили на природата“.

Напишете нѣколко положителни и нѣколко отрицателни думи. Думитѣ „чистота, вдъхновение, свобода, хлѣбъ, животъ“ сѫ положителни, а думитѣ „смърть, леность, гнѣвъ, зависть, катастрофа“ сѫ отрицателни. Положителнитѣ и отрицателнитѣ думи могатъ да бѫдатъ възходещи и низходещи. Коя дума е антиподъ на думата „чистота“? — Нечистота. А на вдъхновението? — Унилость, упадъкъ.

Като изучавате въздействието на положителнитѣ и отрицателни думи върху себе си, у васъ се явява желание да трансформирате отрицателнитѣ въ положителни. Не е лесно да трансформирате думитѣ. Запримѣръ, думата „грозде“ е свързана съ виното. Отъ гроздето правятъ вино, което, употрѣбено въ малко количество, докарва веселие, а въ голѣмо количество— упояване. Коя дума е антиподъ на виното? Водата. Значи, за да смѣни упояването съ трезвеность, вмѣсто вино, човѣкъ трѣбва да употрѣбява вода. Какъ можете да постигнете това? Ако обичате да пиете вино, вследствие на което често се опивате, турете предъ себе си една чаша съ чиста, планинска вода и щомъ усѣтите жажда, веднага дигнете чашата съ вода, приближете я къмъ устнитѣ си и кажете: Щомъ искашъ да пиешъ, пий чиста, планинска вода. Като пиешъ вода, ще станешъ трезвенъ, бодъръ и силенъ. Като постѫпвате единъ месецъ по този начинъ, ще замѣните пиенето на вино съ пиене на вода. Сѫщо така човѣкъ може да замѣсти водата съ вино, да изгуби своята трезвеность, здравето и силитѣ си.

Коя дума е антиподъ на мързела или на леностьта? — Трудътъ. Трудолюбивиятъ не може да изпадне въ състояние на леность. Каква разлика има между думитѣ „мързелъ и леность“? Направете анализъ на тия думи и кажете, каква е разликата между тѣхъ. Кажете, коя отъ дветѣ думи се е родила първа? Значи, думитѣ иматъ своя опредѣлена възрасть, вследствие на което нѣкой сѫ по-стари, а други — по-млади. Думитѣ сѫщо така се раждатъ и умиратъ. Изчезналитѣ думи се наследяватъ отъ нови. Общо казано, думитѣ сѫ живи, минаватъ презъ сѫщитѣ процеси, както живитѣ сѫщества. Когато една дума остарѣе, тя излиза отъ употрѣба и се замѣства съ нова. Като изучавате думитѣ „мързелъ и леность“, намѣрете причината за сѫществуването имъ.

Сегашнитѣ хора се спиратъ често върху думитѣ „добро и зло“. Кога се ражда злото? Когато човѣкъ не прилага доброто, ражда се злото. Ако желанията на нѣкое дете се напълно задоволяватъ, има ли условия въ него за злото? Въ живота на задоволеното дете нѣма условия за зло. Обаче, щомъ не задоволите едно отъ неговитѣ желания, то става неразположено. Ние знаемъ, че всѣко неразположение на духа е причина за зло. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човѣкъ да осиромашее, преди да е билъ богатъ? Може ли човѣкъ да умре, преди да е билъ роденъ? Значи, злото се явило следъ доброто, сиромашията — следъ богатството, смъртьта — следъ живота. Смъртьта подразбира животъ. Който се е родилъ, само той може да умре. Неродениятъ нѣма условия нито да живѣе, нито да умре.

Като ученици, вие трѣбва да се учите да смѣняте състоянията си. Казвате, запримѣръ, че нѣкой човѣкъ е киселъ, т. е. неразположенъ. Какъ ще смѣни своето кисело състояние? Ако имате киселина, химикътъ лесно се справя съ нея. Той взима известно количество основа и я неутрализира. Обаче, какъ може човѣкъ да смѣни своето кисело състояние въ неутрално? Разумниятъ самъ намира методъ за това, а неразумниятъ очаква нѣкой да дойде отвънъ да му помогне. Не дойде ли помощь отвънъ, дълго време той остава съ своето неразположение.

Като изучава методитѣ за трансформиране на състоянията си, човѣкъ трѣбва да прониква въ тритѣ свѣта — физически, сърдеченъ и умственъ. Сѫщевременно той трѣбва да изучава тритѣ вида явления въ живота: механически, органически и психически. Като познава различнитѣ явления, той знае, съ какви методи да си служи. Представете си, че влизате въ единъ тъменъ салонъ, безъ никаква свѣтлина. Вие ще направите крачка напредъ и крачка назадъ, но повече не се решавате. — Защо? — Страхъ ви е да не направите нѣкаква пакость. Ако влѣзете въ една тъмна пещера, ще се намѣрите въ сѫщото положение, както въ тъмния салонъ. Какво ще бѫде положението ви? Какво трѣбва да правите сега? Тъмнината е голѣма, нищо не виждате. При това, вие сте влѣзли вѫтре съ намѣрение да правите научни изследвания. Като се лутате известно време въ мрака, вие си спомняте, че имате кибритъ въ джоба си. Изваждате кибрита, драсвате и запалвате само една клечка. Колкото малка да е свѣтлинката, вие отчасти се ориентирате и започвате да търсите свѣщь, лампа или ключа на електрическото освѣтление. Намѣрите ли ключа на освѣтлението, вие запалвате лампитѣ и се радвате на свѣтлината. При тази свѣтлина започвате да правите своитѣ изследвания. Най-после дохожда моментъ, когато и тя не ви е достатъчна. Вие се нуждаете вече отъ духовна свѣтлина, за придобиването на която се изисква повече работа. Колкото повече напредвате въ умствено и въ духовно отношение, толкова повече свѣтлината ви се увеличава. Тогава виждате, че, за да смѣни състоянието си, човѣкъ се нуждае отъ повече знания: физически или материални и духовни. Има състояния, които човѣкъ не може да трансформира само по физически начинъ. Нужни сѫ духовни знания и методи, за да ги трансформира.

Често хората се запитватъ, какъ да се освободятъ отъ злото и страданията. Каквото и да правятъ, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ злото и страданията, които пристѫпватъ въ дома на човѣка свободно, безъ да искатъ да знаятъ, приематъ ли ги, или не. Ако злото и страданията посещаватъ човѣка безъ негово позволение, колко по-свободно е доброто въ това отношение. Доброто посещава човѣка на всѣко време, защото е господарь на положението. То се вмъква въ човѣка и презъ най-малката дупчица. Доброто е господарь на човѣка, а човѣкъ — слуга на доброто. Следователно, когато доброто влиза въ човѣка, не го пита да влѣзе, или не. Господарьтъ никога не хлопа на стаята на слугата си. Обаче, когато слугата иска да влѣзе въ стаята на господаря си, непремѣнно трѣбва да хлопа. Човѣкъ хлопа ли на своята стая? Той не хлопа на своята стая защото самъ си е господарь.

Какво означава хлопането? Да хлопашъ на вратата на нѣкой човѣкъ, или на своята врата, това значи, да правишъ добро. Трѣбва ли тогава да питате, да правите ли добро? Който пита, да прави ли добро, или не, той е слуга. Господарьтъ прави добро и никого не пита, отъ никого не иска позволение. Кой отъ двамата стои по-високо: който прави добро и пита, да прави ли добро, или който прави добро, безъ да иска позволение? Който прави добро безъ да пита е господарь. Господарьтъ стои по-високо отъ слугата.

Сега да се спремъ върху въпроса за злото. Нѣкои питатъ, трѣбва ли да правятъ зло, а други не питатъ никого и на своя глава правятъ зло. Който се допитва до съвета на мѫдрия и добродетеленъ човѣкъ, той е господарь. Обаче, онзи, който не пита никого и на своя глава прави зло, той е слуга. Значи, законътъ за злото е точно обратенъ на закона за доброто. Следователно, който иска да бѫде господарь, трѣбва да прави добро. Ако не спазва тѣзи закони, той става слуга. Слугата прави зло, а се отказва да прави добро.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате проявитѣ на хората, да знаете, кой за какво е готовъ. Срещнете ли нѣкой мързеливъ човѣкъ, накарайте го да яде. Въ яденето той е голѣмъ майсторъ: яде бавно, спокойно, добре дъвче храната. Трудолюбивиятъ, който не остава моментъ безъ работа, яде бързо, неспокойно, не дъвче добре храната. Колкото по-бавно яде мързеливиятъ, толкова по-бързо се храни трудолюбивиятъ. Ленивиятъ пъкъ става крайно религиозенъ. По цѣли дни той седи безъ работа и само се моли, дано по нѣкакъвъ начинъ Богъ му помогне да нареди работитѣ си добре. Мързеливиятъ, въ своитѣ мечти за бѫдещи проекти, развива голѣма пожертвувателность. Той седи и мисли, че ако има срѣдства, ще направи училища, църкви, болници и т. н. Той седи съ часове на едно мѣсто и мисли, какво изобретение може да направи. Въ края на краищата той се установява върху идеята „perpetum mobile“. Значи, ленивиятъ е набоженъ, т. е. религиозенъ човѣкъ, а мързеливиятъ — ученъ. Кажатъ ли за нѣкого, че е набоженъ човѣкъ, простолюдието го нарича ленивъ. Всички знаятъ, че той се моли по цѣли часове, очаква да получи нѣщо наготово. За мързеливия пъкъ казватъ, че е отъ „ученитѣ“ хора. За него сѫществува поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на умъ“. Леностьта е недѫгъ на сърдцето, а мързелътъ — на ума. Обаче, ние не говоримъ за недѫзитѣ и слабоститѣ на хората. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, да придобива знания.

Като ученици, вие трѣбва да знаете законитѣ, чрезъ които се смѣняватъ енергиитѣ. Така, именно, вие ще се справяте съ отрицателнитѣ енергии и ще ги използувате за добро. Който знае тѣзи закони, той може да използува горчивитѣ и кисели сокове на злото за добро. Енергиитѣ на злото сѫ горчиви и разрушителни само на физическия свѣтъ. Пренесете ли ги въ духовния свѣтъ, тѣ намаляватъ горчевината и разрушителностьта си. Пренесете ли ги въ Божествения свѣтъ, тѣ коренно се видоизмѣнятъ и се превръщатъ въ сладки плодове. Въ Божествения свѣтъ нѣма горчиви, кисели и разрушителни енергии. Велика наука е да знае човѣкъ да превръща енергиитѣ. Има случаи, когато възвишенитѣ идеали на човѣка, чиито корени сѫ въ Божествения свѣтъ, при слизането си въ физическия свѣтъ, всмукватъ отъ соковетѣ на злото и ставатъ горчиви и разрушителни. Това се дължи на непознаване закона за трансформиране на енергиитѣ. Ако познава този законъ, човѣкъ може да пренесе и най-лошитѣ си и отрицателни състояния отъ физическия въ Божествения свѣтъ и да ги превърне въ сладки, ароматни сокове. Като познава този законъ, човѣкъ може да си въздействува при самовъзпитанието.

Нѣкои ще възразятъ, че е невъзможно злото да се превърне въ добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбивъ човѣкъ. Единъ день срѣщате единъ господинъ, който е неразположенъ къмъ васъ, иска да ви отмъсти за нѣщо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице. Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постѫпилъ зле, че накърнилъ достоинството ви и т. н. Въ това време при васъ дохожда неговъ добъръ приятель, и, за да измие погрѣшката му, предлага ви една сума отъ десеть хиляди английски долари. Вие взимате паритѣ и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получихъ една плесница, за да забогатѣя въ единъ моментъ. Значи, златото, като елементъ на Божествения свѣтъ, превръща соковетѣ на злото въ добри, сладки плодове. Предъ вида на златото човѣкъ забравя удара и започва да се радва. Магията седи въ това, да знаешъ на всѣки ударъ, на всѣка горчевина, какви елементи да противопоставишъ. Всѣко състояние въ човѣка, лошо или добро, може да се смѣни. Ако нѣкой не обича да учи, могатъ да го заставятъ да учи. Умътъ на човѣка може да се отвори или затвори, ако знае, какъвъ методъ да приложи.

Следователно, иска ли да се самовъзпитава, човѣкъ трѣбва да прилага тия закони, съ помощьта на които отрицателнитѣ енергии се превръщатъ въ положителни. Религиознитѣ прилагатъ молитвата като методъ за трансформиране на енергиитѣ. Добритѣ мисли, чувства и постѫпки, добритѣ думи сѫ въ състояние да трансформиратъ горчивото въ сладко. Връзката на човѣка съ способни и даровити хора е въ състояние да повдигне неговитѣ низши енергии въ висши. Запримѣръ, ако нѣкой посрѣдственъ човѣкъ дружи съ талантливи и гениални музиканти, въ десетина години той може да стане добъръ музикантъ. Тази дружба указва влияние върху неговото музикално чувство, и той започва да работи усилено въ областьта на музиката. За да се развива известна способность въ човѣка, тя се нуждае отъ специфична свѣтлина, топлина и храна. Не ѝ ли дадете тия условия, тя остава въ потенциално състояние. Ако не поставите една семка въ почвата, тя винаги остава семка. Отъ нея не може да излѣзе нищо. Обаче, ако посадите семката въ почва, при свѣтлина, топлина и съответна храна, въ скоро време отъ нея ще се роди дърво, което ще даде своитѣ сладки плодове.

Мнозина и до днесъ още гледатъ на проявитѣ на природата като на случайности. Благодарение на това, тѣ вѣрватъ, че щастието може да имъ дойде отвънъ нѣкѫде. Не, щастието е абсолютенъ законъ, или законъ на опредѣлени величини. Щастието се обуславя отъ закони, които не зависятъ отъ материалнитѣ условия. Въ идеаленъ смисълъ на думата, щастливиятъ човѣкъ е абсолютно доволенъ отъ живота. Каквото и да му случи, той не губи щастието си. Никаква сила не е въ състояние да отнеме щастието на човѣка. Може ли да се отнеме щастието му, това показва, че той не е дошълъ до истинското щастие. Щастието се дължи на особени закони. Докато човѣкъ живѣе въ тия закони, никаква сила не може да му отнеме щастието. На земята щастие не сѫществува. Вие знаете, презъ какви страдания и изпитания сѫ минавали мѫченицитѣ. Тѣ били изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпрѣки това били доволни и щастливи. Тѣ заминавали съ пѣсни за онзи свѣтъ.

Всички хора минаватъ за ученици на живота. Наистина, по-велико училище отъ живота не сѫществува. Съ какво се характеризира ученикътъ? Кое му дава името ученикъ? Ученикъ е онзи, който учи, за да придобива знания. Какви знания трѣбва да придобие ученикътъ? Истински, положителни знания. Придобие ли истинското знание, ученикътъ не трѣбва да се разколебава отъ нищо. Ние наричаме истинското знание Божествено. Отъ него произлизатъ всички науки. То е източникъ на наукитѣ и изкуствата. Предъ Божественото знание сегашнитѣ науки минаватъ за деца, които още не сѫ достигнали своето крайно развитие. Каквото е отношението между мѫдреца и детето, такова е отношението между Божественото и човѣшкото знание. Когато човѣкъ отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения елексиръ. Той владѣе магията на живота. Това знание прави човѣка силенъ, способенъ и добъръ. Божественото знание може да се приложи и на земята. Който носи това знание въ себе си, за всѣки даденъ моментъ той знае, какъ да постѫпва, какво да говори. Той знае, защо е дошълъ на земята. Той знае, какво е предназначението на човѣка. Ученикътъ на Божествената наука изучава влиянието на планетитѣ върху човѣка, за да може да се справя съ тѣхъ. Едни отъ влиянията на планетитѣ сѫ благоприятни за човѣка, а други — неблагоприятни. Отъ живота на човѣка зависи, да се справи или не съ лошитѣ условия. За да преодолява мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ.

Като ученици на живота, вие трѣбва да изучавате окултнитѣ науки. Безъ астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологътъ знае, защо едни хора не си хармониратъ, а други си хармониратъ. Като разбира причинитѣ, които създаватъ лошитѣ отношения между хората, той може да ги отбѣгва. На наученъ езикъ лошитѣ отношения между хората се наричатъ карма, лошъ съвпадъ на планетитѣ и т. н. За ученика не е достатъчно да знае това, той трѣбва да се ползува отъ своето знание. Като прилага знанието си, ученикътъ дохожда до положение да смѣня отрицателнитѣ си състояния въ положителни. Само по този начинъ той може да си пробие пѫть въ живота и да реализира желанията си. Мѫчно е да постигне човѣкъ това знание, но безъ него всѣки день ще претърпява неуспѣхи. И въ края на краищата, той ще търси вината вънъ отъ себе си. Да мисли човѣкъ, че външнитѣ хора сѫ виновни за неуспѣха му, това значи, да живѣе въ заблуждения. Ученикътъ трѣбва да има стабилно знание, съ което да постига своитѣ желания. Божественото знание дава устой, стабилность на човѣка.

Следователно, стремете се къмъ Божественото знание, съ което можете да разрешите всички въпроси. Нѣма задача въ живота, която Божественото знание не може да разреши. Стремежътъ на човѣка седи, именно, въ това, правилно да решава задачитѣ си.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

2. Лекция отъ Учителя, държана на

6. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×