Jump to content
Ани

1929_08_16 На планината

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

На планината

        Сега вие сте дошли на планината, но и говедарьтъ извелъ говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си животъ, да го издигнете по-високо, отколкото е сега. Човѣкъ трѣбва да започва отъ видимото и постепенно да върви къмъ невидимото, т. е. отъ физическия свѣтъ къмъ духовния. Все трѣбва да има нѣкакъвъ материаленъ предметъ, който да въздействува върху ума и сърдцето ви. Безъ материалното, духовното остава неразбрано. Говорите за човѣка, за неговата душа, но за това вадите заключение отъ неговата външность и отъ неговитѣ прояви. Какво нѣщо е душата, никой не знае, никой не я виждалъ. Обаче, всѣки е опиталъ нейното въздействие. Достатъчно е да изпаднете въ мракъ, въ тъмнина, въ заблуждение и да се обърнете къмъ душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по единъ скритъ, вѫтрешенъ начинъ, но веднага ще познаете присѫтствието ѝ. Тя ще разсѣе мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. Душата помага, но се крие,, иска да остане невидима. Тя е красива, подобна на едва разцъвналъ се цвѣтъ. Тя се страхува отъ хората, да не я обсебятъ.

        Често хората сами се произнасятъ за себе си, казватъ, че сѫ добри, чисти, справедливи. Ако искате да познаете, доколко даденъ човѣкъ е чистъ, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чистъ. Като дохождате на планината, всѣки трѣбва да си носи лопатка, да заравя боклуцитѣ и нечистотиитѣ си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушавате чистотата ѝ, тя ще ви изпѫди съ дъждъ, снѣгъ, гръмотевици. Навсѣкѫде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който сѫществува въ природата. Бѫдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тукъ всичко е въ порядъкъ, понеже Богъ нарежда и оправя работитѣ въ козмоса. Щомъ оправя работитѣ на цѣлия козмосъ, и вашитѣ ще оправи. Дръжте тази мисъль въ ума си, безъ никакво съмнение и колебание. Като ученици, отъ васъ се иска животъ безъ съмнение и страхъ; отъ васъ се иска абсолютно чистъ животъ, външно и вѫтрешно.

        Ще кажете, че не можете да живѣете чисто, защото вашитѣ прадѣди и прабаби сѫ грѣшили. Щомъ Адамъ и Ева сѫ сгрѣшили, и вие ще грѣшите. Така не се говори. Адамъ сгрѣшилъ още преди създаването на Ева. Че ядоха отъ забранения плодъ, това бѣше само поводъ, да излѣзе грѣха навънъ. Веднъжъ излѣзълъ грѣхътъ на повръхностьта на живота, не се позволява вече човѣкъ да грѣши. Още преди създаването на Ева, Адамъ носѣше въ ума си мисъльта да се отдѣли отъ Бога. Затова, като му забраниха да яде отъ дървото за познаване на доброто и на злото, той използува случая да се отдѣли отъ своя Баща, да стане самостоятеленъ и каза: Нали азъ съмъ обработвалъ това дърво? Нѣмамъ ли право да вкуся отъ него? Щомъ намисли да реализира желанието си, той яде отъ забранения плодъ и напусна рая.

        Казвате: Защо Учительтъ ни говори така? — Все имамъ нѣкаква цель. Ако запаля свѣщьта си въ тъмна нощь, свѣтлината е на мѣсто. Ако запаля свѣщьта си презъ деня, когато слънцето грѣе, свѣтлината на моята свѣщь е безпредметна. И безъ моята свѣщь, слънцето грѣе. Свѣщьта гори, защото слънцето грѣе, а не обратно. Азъ мисля, защото Господъ мисли, а не обратно. Нѣкой се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, не виждашъ ли, какво правя? Господъ отговаря: Ти трѣбва да гледашъ, какво азъ правя, а не азъ да гледамъ, какво ти правишъ. Гледай мене, и прави, каквото азъ правя. Азъ съмъ направилъ толкова нѣща, а ти още не си ги изучилъ. Нѣкой иска да покаже, че много знае. Защо ще се показвашъ предъ хората? — Искамъ да покажа, че зная много нѣща, че съмъ обиколилъ всички върхове. Ако си се качилъ на Харамията, какво си придобилъ? Този връхъ е забележителенъ по това, че въ старо време харамиитѣ се качвали на него и оттамъ наблюдавали минаващитѣ пѫтници да ги обератъ. Има смисълъ да се качишъ на единъ връхъ, но ако можешъ да се помолишъ тамъ, да оставишъ нѣщо добро отъ себе си.

        Всѣко нѣщо, което прави човѣкъ, трѣбва да бѫде продиктувано отъ нѣкаква идея. Ако се качишъ на единъ връхъ, той трѣбва да бѫде пъленъ съ енергия, да ти предаде нѣщо. Харамията е електриченъ връхъ, той повече взема, по-малко дава. Мнозина се качватъ на него, за да не се изложатъ предъ другитѣ, да не мислятъ, че тѣ не могатъ да се изкачватъ. Тамъ е погрѣшката на хората. Тѣ гледатъ да не се изложатъ предъ близкитѣ си. Въ сѫщность, човѣкъ трѣбва да постѫпва така, първо да внимава да не се изложи предъ Бога, после предъ себе си и най-после предъ хората. Добре е човѣкъ да се качва по високитѣ върхове, да преодолява мѫчнотиитѣ, които срѣща по пѫтя си. Това сѫ постижения, които внасятъ нѣщо въ характера. Колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ на човѣка, толкова повече се калява волята му. Вие се качвате по планински върхове, но се задъхвате, краката ви се пресѣкватъ, не можете да ходите. Защо? — Защото бързате, надпреваряте се, искате да се покажете, че сте добъръ туристъ. Искате ли да се качвате по върховетѣ, ще бѫдете тихъ и спокоенъ; първо ще си направите молитвата, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможность да се разходите. Следъ това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Свѣтскиятъ човѣкъ се качва по планинскитѣ върхове и, ако стигне пръвъ, извиква, всички да видятъ, че е стигналъ вече. Религиозниятъ пъкъ, като стигне на върха, казва: При Бога съмъ, видѣхъ Го вече. — И едното, и другото е щеславие. Какво печели този, който се качи пръвъ? Какъ ще докаже религиозниятъ, че е видѣлъ Бога? Който види Бога, става съвършенъ. Щомъ не е съвършенъ, нищо не е видѣлъ. Какво става съ младия момъкъ, като види една красива мома? — Той се измѣня коренно: лицето му става свѣтло, гласътъ — мекъ, погледътъ — дълбокъ. Привидно той е унесенъ, а въ сѫщность е съсрѣдоточенъ, все за красивата мома мисли. Ако тя може да измѣни момъка, колко повече Богъ е въ състояние да измѣни човѣка.

        Христосъ казва: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми“. За да бѫде силенъ, да издържа на мѫчнотиитѣ и изпитанията, човѣкъ трѣбва да има нѣкакъвъ свѣтълъ образъ, който да носи постоянно въ съзнанието си. И Петъръ казваше, че е видѣлъ Бога, но, въ сѫщность, той Го видѣ следъ като мина презъ изпитания. И Христосъ, преди да пострада, имаше едно разбиране за Бога. Следъ възкресението имаше друго разбиране. Той отиде да види Онзи, Който Го възкреси. Ще кажете, че и вие следвате Христа. Мнозина следватъ Христа, безъ да Го познаватъ и разбиратъ. Тѣ сѫ въ положението на хора, които външно търсятъ Христа и не Го следватъ. Следването е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ. Да следвашъ Христа, и да не Го разбирашъ, това значи, да носишъ въ рѫката си златна монета, безъ да разбирашъ стойностьта ѝ. Който следва Христа и Го разбира, той е миналъ презъ нѣколко реторти и се очистилъ. Ученикътъ трѣбва да мине презъ огънь и вода, за да бѫде готовъ да учи, да разбира и да прилага. Не е лесно да носишъ златна монета въ рѫката си, да я оценявашъ и да се справяшъ съ нея.

        Като ученици, отъ васъ се иска приложение. Прилагайте знанията въ живота си, а не ги трупайте. Ако чрезъ знанието не можете да придобиете вѫтрешенъ миръ и спокойствие, все едно, че нищо не знаете. Който има знания, той вижда ясно нѣщата. Като се качва по върховетѣ и слиза, той вижда всичко. Значи, знанието подразбира отворени очи. Знаещиятъ приема еднакво и радостьта, и скръбьта. За него радостьта е като днешния день, свѣтълъ, ясенъ, топълъ. По-хубавъ день отъ днешния не сме имали, и по-хубава вечерь отъ снощната не сме имали. Какъвъ ще бѫде утрешниятъ день, не е наша работа. Така гледа на радоститѣ и на скърбитѣ всѣки, който има знания. Днесъ се радва на радостьта, а какво го очаква на другия день, не мисли за това. Той счита за привилегия да има страдания. Който нѣма знания, роптае, гнѣви се, пита се, той ли е единствениятъ най-грѣшенъ човѣкъ, че трѣбва да страда толкова много. — Не си най-голѣмиятъ грѣшникъ, но не си и най-голѣмиятъ праведникъ. Както се радвашъ на радостьта, така трѣбва да се радвашъ и на скръбьта. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, както понася радостьта, така да понася и скръбьта.

        Не е лесно да носи човѣкъ радостьта. И за това се иска знание. То е все едно, да ви дадатъ една книга, пълна съ магически формули и правила. Ако ги разбирате, ще ги прилагате на мѣсто и ще бѫдете като алхимицитѣ, да превръщате неблагороднитѣ метали въ благородни, да укротявате буритѣ и вѣтроветѣ, да донасяте дъждъ и т. н. Ако не разбирате тѣзи формули и правила, книгата ще бѫде затворена за васъ. Вие ще бѫдете готови да я продадете на всѣки, който я пожелае. Милиарди струва тази книга, но за онзи, който я разбира. Такава книга представя човѣшкото тѣло. Въ него сѫ вложени много дарби и способности, много сили, които трѣбва разумно да се използуватъ.

        Всички хора се нуждаятъ отъ въздържание, да не произвеждатъ експлозии въ организма си. Много кибритени клечки имате, но трѣбва да знаете, кога да ги палите. Нѣкой само се заканва, че ще драсне кибрита си, а въ сѫщность, кутията му е праздна. Желателно е кутията на всички да бѫде пълна съ кибритени клечки, че като драснатъ, да произведатъ ефектъ. Като палишъ кибрита си, трѣбва да се съобразявашъ съ времето. Ако вънъ духа силенъ вѣтъръ, колкото клечки запалишъ, всички ще изгаснатъ, безъ да накладешъ огънь. Затова, ще намѣришъ нѣкое закѫтано мѣсто, дето нѣма вѣтъръ, и тамъ ще запалишъ огънь. Щомъ се разгори огъньтъ, можешъ да го изнесешъ вънъ, при силния вѣтъръ. Огъньтъ ще гори, вѣтърътъ ще го раздухва, и ти ще свършишъ работата си. Значи, не е достатъчно човѣкъ само да се качва и да слиза, но да свърши нѣкаква работа, т. е. да придобие енергия за ума, за сърдцето и за тѣлото си.

        Казвате: Богъ е Любовь. Богъ е виделина. Това е казано въ Писанието, но вие опитали ли сте Господа? Казано е, че чистосърдечниятъ ще види Бога. Значи, чистота се изисква отъ всички: чистота въ мислитѣ, въ чувствата, въ постѫпкитѣ. Чисти мисли, безъ никакво съмнение; чисти чувства, безъ никаква користь; чисти постѫпки, безъ никакво петно. Говоришъ за Божията Любовь, а се съмнявашъ въ нея. Това не е никакво познаване на любовьта. Съмнението не е нищо друго, освенъ плюене върху дрехата на любовьта. Въ школата не се позволява никакво плюене: нито надѣсно, нито налѣво; нито напредъ, нито назадъ. Щомъ плюете, вие огорчавате нѣкое сѫщество. Вие сте обиколени отъ сѫщества, които ви придружаватъ. Бѫдете внимателни, да не ги наплюете. Дето и да сте, на планината, или въ града, трѣбва да пазите чистота. Не е позволено на ученика да плюе по земята. — Въ бѫдеще ще постигнемъ тази чистота. — Ние живѣемъ въ настоящето, а не въ бѫдещето. Затова още днесъ ще започнете да служите на Бога съ чистота и светость. Ако отношенията ви къмъ Бога сѫ изправни, още днесъ можете да постигнете всичко, каквото желаете. Това значи познаване на Бога. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Познаването на Бога има отношение къмъ вѣчния животъ. Който познава Бога, той е придобилъ вѣчния животъ. Той може да постигне желанията си. — Богъ всичко може да направи. — Така е, но важно е, какво ти можешъ да направишъ. Всѣки да си постави за задача, да се опита, да разбере, съ какви сили разполага и какво може да направи.

        Сега отъ васъ се иска здрава, положителна мисъль. Здрава мисъль е тази, която има за основа чистотата. Абсолютна чистота въ мисли, въ чувства и въ действия — това трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣка душа. Чистиятъ и мораленъ човѣкъ не се подкупва съ нищо — нито на земята, нито на небето. Цѣлиятъ свѣтъ да му дадатъ, той пакъ не се подкупва. Той е свѣщь, която свѣти на всѣки свѣтилникъ. Той е дошълъ на земята да се учи, защото се интересува отъ нея, както и отъ небето. И за мене земята е толкова важна, колкото и небето. Адътъ е толкова важенъ, колкото и раятъ. Така провѣрявамъ, мога ли да превърна ада въ рай. Като усѣтя, че температурата на ада става много висока, наливамъ вода въ огъня, изгасвамъ го, и адътъ се превръща въ рай. Изкуство е човѣкъ да превърне ада въ рай, и тъмнината въ свѣтлина. Мнозина изгасватъ свѣтлината на рая и го превръщатъ въ адъ.

        Казано е въ Писанието: „Наближило е Царството Божие на земята.“ Наистина, хората сѫ далечъ още отъ Царството Божие, но все пакъ сѫ по-близо, отколкото въ времето на Христа. Днесъ, при хубавия слънчевъ день, при чистия въздухъ и чистата вода, вие сте почти въ рая, между ангелитѣ. Какъ ще опишете ангела? Ще кажете, че е много красивъ. Вие имате понятие за красотата, каквато познавате на земята. За рая, за ангелитѣ хората иматъ такава представа, каквато художникътъ — за свѣта, въ който живѣе. Той рисува една картина: планина, дървета, вода, птички. И казва, че това е рай, но не е истинскиятъ рай. Като разглеждате картинитѣ на нѣкой художникъ, трѣбва да знаете, отъ кой свѣтъ сѫ снети тѣ — отъ физическия, отъ духовния, или отъ Божествения. Ако една картина представя физическия свѣтъ, художникътъ самъ е ходилъ до обекта на своята картина; ако е отъ духовния свѣтъ, обектътъ на картината самъ е дошълъ при художника. Физическиятъ свѣтъ е направенъ отъ материя, която постепенно се мѣни, разлага и гние; духовниятъ свѣтъ е направенъ отъ материя, която отчасти се промѣня; материята на Божествения свѣтъ е специфична, абсолютно не се измѣня.

        Това знание се дава на онѣзи, които познаватъ Бога и обичатъ истината. За да познаешъ Бога, ти трѣбва да Го обичашъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Познавашъ човѣка, когато го обичашъ. Тогава той отваря сърдцето си и се разговаря съ тебе. Ако не го обичашъ, той се затваря. Следователно, ако искате да се отворятъ хората за васъ, обикнете ги. Тѣ веднага ще отворятъ прозорцитѣ си, ще ви се усмихнатъ, ще ви приветствуватъ. Ако мразите хората, веднага студътъ нахълтва въ сърдцата имъ. Тѣ затварятъ прозорцитѣ си, обличатъ дебелитѣ си дрехи и не се разговарятъ съ васъ. Омразата е затворъ, въ който и затворникътъ, и надзирательтъ сѫ чужди единъ за другъ. Проникне ли любовьта въ затвора, вратата на келията се отваря, затворникътъ хвърля дебелата си дреха, отваря прозореца и се разговаря съ надзирателя. И двамата ставатъ приятели. Дето влѣзе любовьта, оковитѣ падатъ отъ краката на затворницитѣ, и тѣ излизатъ на свобода.

        Казвате: Какво ли мисли Богъ за насъ? Който се интересува отъ мнението на Бога, той е готовъ да се жертвува за Него. Той познава Бога. Достатъчно е да си помисли за Него, за да се справи моментално съ мѫчнотиитѣ си. Ще кажете, че за всѣко нѣщо е нуждно време. Време е нуждно, за човѣшкитѣ работи, състояние — за ангелскитѣ, а мигъ — за Божественитѣ. Мигътъ е господарь и на времето, и на състоянието. Това значи: Божествениятъ свѣтъ управлява и духовния, и физическия. Затова, палете всѣки день клечки отъ тритѣ кибритени кутии: отъ физическата, отъ духовната и отъ Божествената. Съ физическата клечка палите огънь, който гори и изгаря; съ духовната клечка палите огънь, който никога не изгасва, а съ Божествената палите огънь, който дава животъ. Това сѫ тритѣ разбирания на човѣка: физическо, духовно и Божествено. Палете огънь всѣки день съ тритѣ клечки кибритъ, за да имате широко и правилно разбиране.

        Отъ какво се нуждае човѣкъ? — Отъ любовь: да обича и да го обичатъ. Свойствено е на човѣка да иска всички да го обичатъ. Това е възможно, само ако той живѣе въ Божествения свѣтъ. — Азъ искамъ да обичамъ. — Това показва, че си въ духовния свѣтъ.— Искамъ само единъ човѣкъ да ме обича. — Това е човѣшкиятъ свѣтъ. Въ човѣшката любовь хората затварятъ сърдцата си. Защо? — Попарени сѫ. Мѫжъ бие жена си. Щомъ излѣзе на работа, жената бързо затваря вратата. Защо? — Тя се страхува да не влѣзе другъ мѫжъ да я бие. Ако мѫжътъ се отнася добре съ жена си, тя е готова да отвори вратата си за всички хора. Тя вѣрва въ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Следователно, кажете ли, че нѣкой човѣкъ затваря сърдцето си, ще знаете, че той е билъ обиколенъ съ лоши хора. Ако отваря сърдцето си, той е билъ обиколенъ съ добри хора. Първиятъ не вѣрва въ доброто и въ свѣтлината, а вториятъ вѣрва.

        Сега ние говоримъ за Божествения животъ, който прави човѣка добъръ, уменъ, здравъ и справедливъ. Щомъ е здравъ, той е богатъ. Ако си богатъ, трѣбва да давашъ отъ своитѣ блага. Ти ще кажешъ, че давашъ любовь. Каква е твоята любовь? — Човѣшка. Човѣшката любовь е преходна — между любовьта на хората и на ангелитѣ. Ангелътъ е щедъръ, на всички дава изобилно. Каквото срещне на пѫтя си, ще го цѣлуне. Любовьта на ангелитѣ е подобна на свѣтлината, която цѣлува всичко, каквото срещне на пѫтя си. Тя всичко освѣтява, безъ да се опетнява. Божествената любовь е готова на всѣкакви жертви. Дохожда единъ момъкъ при този, който носи Божествената любовь въ сърдцето си и му казва: Ще ти повѣря една тайна. Влюбихъ се въ една мома, но сега ми трѣбватъ 20,000 лева. Понеже му е повѣрилъ тайната си, дава му 20,000 лв., той плаща за него. Следъ това дохожда другъ и му повѣрява своята тайна. Той убилъ съперника си и сега се моли, да не го намѣрятъ, да го накажатъ за убийството. Щомъ му е повѣрилъ тайната си, и на него ще помогне. Намира убития, намазва раната му съ нѣкакъвъ цѣръ, и той възкръсва. Следъ това извиква виновния и го заставя да се примири съ убития. На убития казва да не ходи повече да се бие за чуждитѣ моми.

        Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ жива вѣра. Тѣ се нуждаятъ и отъ любовь, но не като тази на заека. Заекътъ казва: Умирамъ отъ любовь, но щомъ му тропнешъ съ кракъ, той изчезва. Какво означаватъ думитѣ „умирамъ отъ любовь“? Защо, който обича, трѣбва да умре? — Защото нѣма любовь въ него. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, той никога не умира. Нѣкой казва: Умирамъ отъ жажда, умирамъ за вода. Защо умирашъ? — Защото водата е вънъ отъ тебе. Щомъ влѣзе въ тебе, ти вече не умирашъ. Разбиране е нуждно, да различавате проявитѣ на хората, да знаете, въ кой свѣтъ живѣятъ. Христосъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Ето защо, първата работа на човѣка е да разбере земния животъ и проявитѣ на хората. Видите ли, че нѣкой мига бързо и гледа къмъ земята, ще знаете, че той ще ви излъже. Ако му дадете пари, нѣма да ги върне.

        Сега вие гледате облацитѣ на небето и се страхувате да не вали дъждъ. Не всички облаци сѫ дъждоносни. Когато Мойсей се качи на планината, облакъ обви цѣлата планина, и тогава Богъ проговори на Мойсея. Нѣщо хубаво се криеше въ този облакъ. Така и въ външната грозота понѣкога се крие нѣщо красиво. И въ геометрическитѣ линии има нѣщо красиво. Видите ли такива линии на човѣшкото лице, ще знаете, че красотата е задъ тѣхъ. Когато ангелитѣ гледатъ човѣшкото лице, тѣ търсятъ главно две линии на него. Намѣрятъ ли ги, казватъ, че лицето е красиво. И любовьта има свои характерни линии. Първо, тя се проявява въ устата. Ако линията на любовьта се намира на устата, любовьта присѫтствува въ човѣка. Нѣма ли тази линия, любовьта отсѫтствува. Втората линия сами ще намѣрите. Ако говорите за старостьта и за младостьта, тѣ иматъ две характерни линии. Който знае мѣстото на тѣзи линии, той е разбралъ и старостьта, и младостьта и се ползува разумно отъ тѣхъ. При това положение, човѣкъ се радва и на старостьта, и на младостьта. Той вижда красотата въ всичко. Има смисълъ да бѫде човѣкъ красивъ и да се радва на живота.

        Кои сѫ отличителнитѣ качества на красивия човѣкъ? — Дето мине красивиятъ, всичко запалва. Той носи творчески сили въ себе си. Не произвежда ли огънь, човѣкъ не е красивъ. Красотата е творческа сила. Както любовьта произвежда огънь и топлина, така действува и красотата. Обаче, любещиятъ е сѫщевременно мѫдъръ, силенъ, свободенъ. Той носи истината въ себе си. Любещиятъ е съвършенъ човѣкъ. Той постоянно дава отъ себе си, както планината. Като сте дошли тукъ, вие постоянно черпите: отъ въздуха, отъ водата, отъ енергиитѣ и отъ силитѣ, които се криятъ въ самитѣ върхове. Има върхове, които излѫчватъ магнетична енергия; има върхове, които излѫчватъ електричество. Като се качвате по върховетѣ, вие се възхищавате отъ красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, Който е създалъ цѣлата вселена. Вие искате да видите Бога вънъ отъ себе си, въ другъ нѣкакъвъ свѣтъ. Това е невъзможно. Ако не Го видите на земята, никѫде не можете да Го видите. Въ небето никога нѣма да видите Бога. Много естествено. Кой отъ васъ е видѣлъ себе си вънъ отъ подобнитѣ си? Всѣки се вижда въ подобния си. Ако отидешъ на онзи свѣтъ, ти ще бѫдешъ самъ. Какъ ще се видишъ, щомъ нѣма друго сѫщество, въ което да се огледашъ? На небето нѣма обекти, които могатъ да събудятъ стимулъ въ човѣка, да търси Бога. Какъ ще Го види тогава? Който иска да види Бога, да слѣзе на земята. Качи ли се но небето, при Него, нѣма да Го види. Въ единъ стихъ отъ Писанието е казано: „Когато видя лицето Ти.“ Значи, има мѣста на земята, дето можешъ да видишъ Бога. Това, което виждашъ на земята, и на небето ще го видишъ; това, което не виждашъ на земята, и на небето не можешъ да го видишъ.

        Мнозина казватъ, че понятията на хората за любовьта, за живота сѫ объркани. — Зависи, отъ какво гледище изхождатъ. Напримѣръ, като се влюби нѣкой, той става слуга. Неприятно е на човѣка да му кажатъ, че е слуга, но, като се влюби, доброволно става слуга. Ако съзнателно ставашъ слуга на любовьта, ти си на правъ пѫть. Нѣма да мине много време, любовьта ще те направи господарь. Какъ ще стане това? Като слугувашъ на възлюбения си, ти работишъ, учишъ, придобивашъ нѣщо, а той се отпуща, губи и това, което е ималъ. Следъ време ти прилагашъ това, което си придобилъ, и се издигашъ надъ него, ставашъ господарь. Ако не си билъ уменъ като слуга, не можешъ да станешъ господарь. Ако си неразуменъ, неустойчивъ, страхливъ, слабъ, не можешъ да бѫдешъ господарь. Важно е да бѫдешъ свободенъ и като слуга, и като господарь. — Искамъ да бѫда господарь. — Искай отъ Бога само това, което не те ограничава. Стремете се къмъ запазване на свободата си, а не къмъ господаруване. Който иска да бѫде господарь, трѣбва да е слугувалъ дълго време, да е придобилъ качествата на господаря. Какъвъ господарь е този, който се страхува отъ микробитѣ? Какъвъ господарь е този, който се смущава отъ една мисъль? И страхътъ е на мѣсто, но на физическия свѣтъ. Страхува се онзи, който не познава любовьта. Има нѣщо по-високо отъ страха, това е съвѣстьта.

        Какво е нуждно на човѣка? — Свобода. Който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да пази свободата и на другитѣ. Всѣки да бѫде свободенъ на своето мѣсто. Коньтъ ще бѫде свободенъ като конь, волътъ — като волъ. И да имъ дадете свобода като вашата, тѣ не могатъ да я оценятъ и използуватъ. Подъ „свобода“ се разбира използуване на онѣзи условия, които сѫ дадени на всѣко живо сѫщество. Като се ползува отъ даденитѣ условия, то се развива правилно. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ и да изгуби свободата си. Като прави зло, той самъ се ограничава. Ограничи ли се човѣкъ, и другитѣ го ограничаватъ. Преяде ли, той самъ се ограничава. Говори ли лоши думи, той пакъ се ограничава. Бѫдете будни, да живѣете така, че да не губите свободата си. Помнете, че вие сте едва въ началото на своето съзнателно развитие. Много още трѣбва да работите, да учите, докато достигнете копнежитѣ на своята душа. Нѣкои сѫ по-напреднали, но на всички предстои усилена работа. Научете се да служите правилно на себе си, за да служите и на Бога. Да служишъ на себе си, това не значи, да мислишъ само за себе си. Служенето е велика работа. Тя включва идеята любовь къмъ Бога. Слугата работи отъ любовь, а не за пари. Той оставя на господаря си да го възнагради споредъ своето разбиране. Ученикътъ работи безъ пари, но съ ценности. Знанието му е една отъ ценноститѣ. Чрезъ него той отваря пѫтя си. Работете, безъ да се оплаквате. Сѣйте, безъ да критикувате.

        Какво се иска отъ ученика? Да придобива знания, да възприема науката, която иде отъ Бога, а не отъ хората. Ще цитирате стиха, че знанието възгордѣва. Знанието възгордѣва онзи, който не го разбира. Трѣбва ли да се хвали онзи, който помага на ближнитѣ си? Той помага, защото обича истината, защото вѣрва въ Бога, защото има отношение къмъ хората, а не защото е добъръ. Той не мисли за своята доброта. Нѣкой помага материално на хората, понеже мисли, че ще ги освободи отъ ограниченията. Ако хората се освобождаватъ чрезъ материалното, пръвъ Богъ би задоволилъ материалнитѣ имъ нужди. Друго нѣщо освобождава хората. Казано е, че истината освобождава човѣка. Значи, всѣки трѣбва да възлюби истината и да я придобие. Само така той ще се освободи.

        И тъй, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ свободата, но трѣбва да има ясна представа за нея. Да бѫдешъ свободенъ, значи, да желаешъ и за другитѣ това, което ти имашъ. Ти пиешъ чиста вода, ще желаешъ и другитѣ да пиятъ отъ сѫщата вода. Който грѣши, не може да бѫде свободенъ. Само свободниятъ може да люби и да мисли. Да любишъ и да мислишъ, това подразбира абсолютна свобода. Свободенъ е онзи, който може да слугува на всички.

        Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тукъ. Сега трѣбва разумно да използувате всичко, което сте придобили.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

44. Лекция отъ Учителя, държана на

16 августъ, 1929 г. Рила. — Седемтѣ езера.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×