Jump to content

1929_07_05 Обикновено и Божествено съзнание


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Обикновено и Божествено съзнание

Размишление.

        Кои нѣща въ живота сѫ важни? Споредъ нѣкои, важни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ вижда; споредъ други, важни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ съзнава. Представете си, че единъ ученъ изпитва голѣмъ гладъ. По особени причини той не е ялъ два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисъльта му е заета само съ едно, да намѣри хлѣбъ и да се нахрани. Срѣща приятели, разговаря се съ тѣхъ, тѣ му посочватъ различни картини, обръщатъ вниманието му къмъ красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивитѣ картини, вижда радостнитѣ и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нѣщо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлѣбътъ. И музикантъ, и художникъ да сте, щомъ сте гладенъ, най-важното нѣщо за васъ е хлѣбътъ. Той изпълва съзнанието ви. Щомъ се нахраните, хлѣбътъ изчезва отъ съзнанието ви. Значи, и хлѣбътъ не е най важното нѣщо. Хората ядатъ, растатъ, развиватъ се и умиратъ. Какво остава отъ тѣхъ? — Само онова, което тѣ сѫ възприели и обработили. Всѣки день човѣкъ вижда, какъ слънцето изгрѣва и залѣзва, но то не е реалното. Това, което човѣкъ възприема отъ слънцето и го обработва въ себе си, то е реално, то следва човѣка навсѣкѫде. Той носи реалното постоянно съ себе си. Затова казваме, че реалнитѣ нѣща сѫ непреривни. Тѣ никога не губятъ цената си. Напротивъ, колкото повече време минава, толкова по-ценни ставатъ тѣ. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Нѣкой иска да изучава музика, но следъ две-три години желанието му изчезва. Другъ иска да стане художникъ, но следъ нѣколко месеца желанието му изчезва. Това не сѫ истински желания. Тѣ нѣматъ нищо общо съ реалностьта. Трети обича да се моли, минава за религиозенъ, но следъ известно време престава да се моли, тръгва по другъ пѫть. Значи, религиозното чувство въ него е било слабо, нѣмало дълбоки корени и лесно изсъхнало, Нѣща, които се явяватъ и скоро изчезватъ, не сѫ реални.

        На фигура първа виждате две концентрични окрѫжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окрѫжноститѣ. Силитѣ, които действуватъ въ концентричнитѣ крѫгове, сѫ равномѣрни; силитѣ, които действуватъ върху вълнообразната линия, сѫ крайно интенсивни и експансивни. Въ случая, вие виждате окрѫжноститѣ, виждате и вълнообразната линия и казвате, че тѣ сѫ реални величини, защото въ тѣхъ действуватъ сили. въ сѫщность, реалностьта е въ силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ, а не въ самитѣ величини, които се образуватъ подъ влиянието на силитѣ. Ако силитѣ не действуваха, величинитѣ нѣмаше да сѫществуватъ.

1929-05-17-19_fig1.png

        Какво представя правата линия? — Пѫть, изминатъ отъ една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-кѫсото разстояние между две точки се нарича права линия. Дветѣ точки се движатъ въ две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че дветѣ точки играятъ важна роль навсѣкѫде. За да се прояви идея въ човѣка, нуждни сѫ две противоположни мисли. За да се прояви нѣкакво чувство, пакъ сѫ нуждни две противоположни чувства. Въпрѣки това, казва се, че човѣкъ трѣбва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вѣрно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, въ човѣка сѫ действували две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама рѫка нищо не върши; две рѫце всичко могатъ да направятъ. За да се роди една велика идея, други две идеи трѣбва да се стълкновятъ. Нѣкой се оплаква, че паметьта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? — Защото въ ума и въ сърдцето му не сѫ се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Какъ ще забравите онази мисъль, която се е стълкновила съ нѣкоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира въ свѣта, върху вѫтрешния миръ въ човѣка, и въ този моментъ дойде нѣкой отвънъ и ви набие добре. Следъ това вие ще помните мисъльта си съ години, ще помните и мислитѣ, които ви е казалъ онзи, който е посегналъ върху васъ. Следователно, всѣка мисъль, на която вибрациитѣ сѫ по-силни отъ вибрациитѣ на вашитѣ мисли, остава паметна за васъ. Кога страда човѣкъ? — Когато съзнанието на онзи, който му причинява нѣкаква болка, е по-силно отъ неговото съзнание. Кога се радва човѣкъ? — Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по-слабо отъ неговото. Съ други думи казано: Човѣкъ страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано съ неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тѣсна, правилна връзка. Каже ли нѣкой, че страда, нищо друго не му остава, освенъ да съедини своето нисше, обикновено съзнание съ Божественото, т. е. съ възвишеното, благородното начало въ себе си. Само така човѣкъ може да постигне своитѣ благородни и възвишени идеали. Безъ връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.

        Често ученицитѣ се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ училището. Тѣ учатъ много, а малко придобиватъ. По цѣли дни учатъ, а свършватъ съ срѣденъ успѣхъ. Защо? — Нѣма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието имъ. Срещнете ли ученикъ, у когото сѫществува връзка между дветѣ съзнания, ще знаете, че и учителитѣ сѫ разположени къмъ него. Въ края на краищата, той свършва училището съ отличенъ успѣхъ. Невъзможно е учительтъ да скѫса ученикъ, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието сѫ въ хармония. И да желае да го скѫса, не може, защото хармоничната връзка между дветѣ съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става веселъ, разположенъ, поглежда съ усмивка къмъ ученика, и последниятъ дава добъръ отговоръ.

        И тъй, за да има разположението на професора си, студентътъ трѣбва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щомъ прояви Божественото съзнание, студентътъ въздействува вече на своя професоръ, у когото сѫщо се проявява висшето съзнание. Така между тѣхъ се създава връзка. Професорътъ се вслушва въ отговоритѣ на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентътъ да доказва на професора знанията си, последниятъ ще го скѫса. Какви знания има студентътъ? Той не знае повече отъ професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научилъ отъ професора си. Може ли да направи това, професорътъ му ще бѫде доволенъ отъ него. На сѫщото основание, ако искате да задоволите единъ поетъ, декламирайте неговитѣ стихове, а не вашитѣ. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добъръ приятель. Невъзможно е студентътъ да стои по-горе отъ своя професоръ. Да се мисли другояче, това значи, професорътъ да е престаналъ да работи. Щомъ спре на едно мѣсто, студентътъ ще го настигне. Но, докато професорътъ върви напредъ, студентътъ никога нѣма да го настигне. Съ други думи казано: Невъзможно е обикновеното човѣшко съзнание да стои по-високо отъ Божественото съзнание. На първо мѣсто е Божественото съзнание, а следъ него иде човѣшкото или обикновеното.

        Погрѣшкитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че и младиятъ иска да докаже на стария, че знае повече отъ него; и стариятъ иска да докаже на младия сѫщото. Младиятъ иска да докаже на стария още, че е по-силенъ отъ него. Докато живѣе въ висшето съзнание, стариятъ всѣкога ще бѫде по-силенъ отъ младия. Ако стариятъ живѣе въ обикновеното съзнание, а младиятъ — въ Божественото, той, наистина, ще бѫде по-силенъ отъ стария. Значи, силата на човѣка се крие въ неговото висше съзнание. Който започва съ материализма, а свършва съ идеализма, е вѫтрешно младъ човѣкъ; който започва съ идеализма, а свършва съ материализма, е вѫтрешно старъ човѣкъ. Материализмътъ има отношение къмъ обикновеното, т. е. къмъ човѣшкото съзнание; идеализмътъ има отношение къмъ Божественото съзнание. То дава сила на човѣка да реализира копнежитѣ на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимитѣ нѣща ставатъ постижими. Прекѫсне ли се тази връзка, човѣкъ не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатитѣ му сѫ слаби, а нѣкога почти нѣма резултати.

        Хранете ума си съ положителни мисли, за да подържате връзката си съ Божественото съзнание. Кажешъ ли, че отъ тебе нищо не може да стане, ти самъ кѫсашъ тази връзка. — Невежа съмъ. — Не си невежа, но си скѫсалъ връзката между Божественото и обикновеното съзнание. — Грѣшенъ съмъ. — Скѫсалъ си връзката. Възстанови тази връзка, и ще станешъ праведенъ. — Беденъ съмъ. — Не си беденъ. Възстанови скѫсаната връзка, и богатството, само по себе си, ще потече. Отъ тебе зависи да бѫдешъ богатъ и почтенъ човѣкъ. Като дадешъ нѣкакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научишъ да използувашъ моментитѣ, а всѣки моментъ носи своитѣ блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човѣкъ започва да се извинява, да търси причинитѣ вънъ отъ себе си. Никакви извинения не помагатъ. Всѣко неизпълнение показва прекѫсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановишъ тази връзка и ще изпълнишъ обещанието си.

        Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човѣка, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всѣко неразположение, всѣко смущение се дължи на прекѫсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, какъ се прави тази връзка. Първо ще вѣрвате въ силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканятъ нѣкѫде на обѣдъ? Знаете ли, какво ще ядете? — Нищо не знаете. Вие вѣрвате, че сте поканени на обѣдъ, че ще ви угостятъ добре, и, следъ като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щомъ се нахранишъ, ти оживѣвашъ, ставашъ добъръ, веселъ, разположенъ. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.

        Когато ставате сутринь отъ сънь, правете следното упражнение. Седнете спокойно на столъ, повдигнете ума си къмъ Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка петь минути и започнете работата си. Вечерь, преди лѣгане, благодарете за помощьта, която ви е дадена презъ деня, и пакъ помислете за силата, която се крие въ тази връзка. Не очаквайте голѣми резултати изведнъжъ. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултатъ. Силата на нѣщата се крие въ тѣхното съединяване, а не въ разединяването имъ. Само съ обикновеното съзнание нищо не можешъ да направишъ. И само съ Божественото съзнание нищо не можешъ да направишъ. Обаче, дветѣ съзнания, свързани заедно, представятъ велика сила.

        Какво представя Божественото съзнание? — Височина, т. е. високъ планински връхъ. — Какво представя обикновеното съзнание? — Долина. За да се ползува долината отъ благата на планината, между тѣхъ трѣбва да има връзка, по която енергиитѣ на височината да слизатъ въ долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, въ която се реализиратъ всички възможности. Божественото съзнание пъкъ крие въ себе си условията за тѣхното реализиране. Ще кажете, че за това е нуждна воля. Който има отличенъ умъ и отлично сърдце, обединени въ едно цѣло, той разполага и съ отлична воля. Не може синътъ да е добъръ, а бащата и майката да не сѫ добри. Тамъ, дето волята е силна и разумна, умътъ и сърдцето сѫ сѫщо разумни. Две разумни сѫщества, отъ които едното живѣе на Слънцето, а другото — на Земята, могатъ да си подадатъ рѫцетѣ по-лесно и да направятъ връзка помежду си, отколкото две неразумни сѫщества, които живѣятъ въ една стая. Първитѣ сѫ близки, сродни души, а вторитѣ — далечни, чужди едно на друго.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

39. Лекция отъ Учителя, държана на

5 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...