Jump to content
Ани

1929_06_28 Свѣтътъ на ограниченията

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Свѣтътъ на ограниченията

Размишление

        Кои сѫ отличителнитѣ чърти на физическия животъ, изобщо? По какво се отличава физическиятъ животъ на растенията, на животнитѣ и на хората? Ще кажете, че отличителното въ физическия животъ отъ една страна е движението, а отъ друга — формитѣ. Физическиятъ свѣтъ борави съ формитѣ, духовниятъ — съ съдържанието имъ, а умствениятъ — съ тѣхния смисълъ.

        Сега азъ искамъ да ми говорите на езикъ, който разбирамъ, който съмъ изучавалъ. Ще си представите, че съмъ чужденецъ и ще ми говорите на моя езикъ. Кой е моятъ езикъ? — Езикътъ на природата. Този езикъ съмъ изучавалъ и на него искамъ да ми говорите.

        Какво става съ една рѣка, ако дължината ѝ постоянно се увеличава? Можемъ ли да кажемъ, че тя расте? Какво става съ рѣката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измѣрвате дължината и широчината на рѣката съ една и сѫща мѣрка и видите, че тя се съдържа еднакво число пѫти въ дължината и въ широчината ѝ, какво показва това? Ще извадите заключение, че рѣката има еднаква дължина и широчина.

        Да се върнемъ пакъ къмъ това, което отличава физическия човѣкъ отъ духовния. Ще кажете, че физическиятъ човѣкъ яде, а духовниятъ не яде. Ако въ гърлото на воденицата сипете жито, което трѣбва да се мели, можемъ ли да кажемъ, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава презъ физическия свѣтъ; ако го мели и превръща на брашно, тя минава презъ другъ свѣтъ. Интересенъ е въпросътъ за физическия животъ на човѣка. Като говоримъ за физическия животъ, не можемъ да не засегнемъ и Божествения, понеже тѣ сѫ антиподи. Въпрѣки това, въ едно отношение между тѣхъ има нѣщо общо, а въ друго отношение, нѣма нищо общо. Физическиятъ животъ подразбира голѣми ограничения. Свѣтътъ, въ който на всѣка стѫпка сѫществуватъ ограничения, наричаме физически. Влѣзете ли въ свѣтъ, дето постоянно срѣщате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свѣтъ. Видите ли, че нѣкой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влѣзълъ въ физическия свѣтъ, т. е. въ свѣта на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакватъ, че не имъ даватъ достатъчно храна, не имъ позволяватъ да ходятъ, дето искатъ и т. н. Като дойдатъ до известно ограничение, всички се питатъ, какъ да се справятъ съ него, т. е. какъ да се справятъ съ физическия животъ. Хората искатъ да живѣятъ на земята, но да бѫдатъ свободни. Това е невъзможно. Свобода сѫществува само въ Божествения свѣтъ.

        Защо трѣбва да бѫдемъ ограничени? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, защо шишето има отворъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде ограниченъ, за да придобие свободата си. — Защо умира човѣкъ? — За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човѣкъ? — За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождаватъ. Който се е родилъ и живѣе, както и този, който е умрѣлъ вече, тѣ сѫ ограничени. Значи, човѣкъ е свободенъ само въ момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъжъ, той вече е ограниченъ; роди ли се и започне да живѣе, той пакъ е ограниченъ. Наистина, едва се роди детето, веднага го окѫпватъ, завиватъ въ пелени — ограничаватъ го. Следъ това му даватъ да яде, безъ да го питатъ, иска, или не иска — пакъ ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, безъ да го пита, иска ли да учи, харесва ли другаритѣ си, учителитѣ си. Учительтъ преподава урокъ и на другия день го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наредъ, като минава отъ едно ограничение въ друго, докато най-после свърши курса на земнитѣ училища.

        Христосъ казва: „Ако не се родите отново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира освобождаване отъ ограниченията на живота. Значи, само новоредениятъ може да бѫде свободенъ отъ ограниченията. Раждането на човѣка е еднократенъ процесъ. Щомъ се роди, той влиза въ свѣта на ограниченията. Обаче, новораждането е многократенъ процесъ. Човѣкъ се новоражда много пѫти и при всѣко новораждане се освобождава отъ ограниченията. Често учителитѣ влизатъ въ класъ и намиратъ ученицитѣ си неразположени, недоволни. Тѣ четатъ молитва, започватъ работа, но разположението имъ не изчезва. — Защо? — Защото трѣбвало да четатъ молитвата си, преди да е влѣзълъ учительтъ въ класъ. Щомъ стане отъ сънь, ученикътъ трѣбва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влѣзе ли въ класъ съ неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часътъ, за да излѣзе вънъ. Такова е положението на ученикъ, който живѣе само на физическия свѣтъ. Той се намира въ ограниченията на живота. Какъ може да се освободи отъ тѣзи ограничения? — Като влѣзе въ Божествения свѣтъ.

        Какво представя Божествениятъ свѣтъ? — Свѣтъ на абсолютна свобода. Минаването на, човѣка отъ физическия къмъ Божествения свѣтъ означава освобождаване; минаването му отъ Божествения къмъ физическия свѣтъ означава ограничаване. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ природата. И тамъ има ограничаване и освобождаване. Напримѣръ, правата А1 А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата,  А2 или двойката — майката, а нулата въ срѣдата — детето. А1 е Божествениятъ свѣтъ, А2 — физическиятъ, а нулата — духовниятъ. Когато бащата застане предъ нулата, имате числото десеть. Когато нулата застане предъ единицата или предъ двойката, имате числата 0.1, 0.2. Въ научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могатъ да се проявятъ, да се родятъ, да покажатъ, какво се крие въ тѣхъ. Значи, енергията, която майката и бащата съдържатъ, може да се прояви само при условия, които нулата имъ дава.

        Защо човѣкъ слиза на земята, на физическия свѣтъ? — За да придобие свободата си. Това се постига чрезъ ограниченията. Понеже физическиятъ свѣтъ ограничава всички сѫщества, човѣкъ изучава ограниченията, които срѣща на пѫтя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига въ единъ животъ. Какво правятъ инженеритѣ и техницитѣ, които строятъ автомобили, параходи и аероплани? Тѣ взематъ подъ внимание всички ограничения, които ще срещнатъ на пѫтя си. Само така тѣ могатъ свободно да се движатъ съ изобретенията си. И човѣкъ е подобенъ на автомобилъ, параходъ или аеропланъ. Щомъ е така, и той се натъква на ограничения, които трѣбва да има предъ видъ. Нѣкой се оплаква отъ сиромашия, нѣмалъ пари да си купи хлѣбъ. Хлѣбътъ представя вѫглищата, а паритѣ — водата, която се превръща въ пара и движи парахода. Тежко е положението на параходъ, който нѣма вѫглища и вода. Тежко е положението на човѣкъ, който нѣма пари да си купи хлѣбъ. Такъвъ човѣкъ, както и такъвъ параходъ, не могатъ да стигнатъ до пристанището. Идеалътъ на човѣка е да постигне нѣщо, т. е. да стигне до нѣкое пристанище, да слѣзе въ града и тамъ да се запише въ нѣкое училище, да учи.

        Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ограниченията? Много начини има за това. Напримѣръ, страхътъ е едно ограничение. Какъ ще се освободите отъ него? За да се освободите отъ страха, трѣбва да знаете, какво представя той. Страхътъ е подобенъ на праздна кола, която се движи по каменистъ пѫть. Тя често подскача, вдига голѣмъ шумъ и отдалечъ се чува. За да не подскача толкова, трѣбва да се напълни. Колата се пълни лесно, но съ какво ще напълните страхливия? — Съ вѣра. Колкото е по-силна вѣрата на човѣка, толкова повече се намалява страхътъ. Щомъ вѣрвате, че ще имате хлѣбъ, пари, страхътъ ви ще изчезне. По-рано сте се страхували отъ гладъ, сиромашия, а като дойдатъ хлѣбътъ и паритѣ, страхътъ изчезва. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Значи, който има вѣра и любовь, той става, смѣлъ и безстрашенъ.

        Когато се говори за обичьта или за любовьта, хората започватъ да се страхуватъ. — Защо? — Защото сѫ пострадали нѣщо отъ тѣхъ. Коя е причината за това? Тѣхното криво разбиране. И въ миналото, и днесъ, хората нѣматъ ясна представа за любовьта. Тѣ мислятъ, че като ги обича нѣкой, той трѣбва да се жертвува напълно за тѣхъ. Тѣ очакватъ отъ него всичко, да задоволи всичкитѣ имъ нужди. Като не се оправдаватъ очакванията имъ, тѣ се разочароватъ. Не само че нищо не получаватъ, но онзи, който обича, отнема жизненитѣ енергии на своя възлюбенъ. Срещнете ли човѣкъ, който постепенно съхне, слабѣе, губи силитѣ си, ще знаете, че нѣкой го е залюбилъ, или той се е влюбилъ. Така се проявява любовьта на физическия свѣтъ, дето на първо мѣсто сѫществуватъ ограничения и користь. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичатъ. Който яде много и добре се развива, малцина го обичатъ. На физическия свѣтъ любовьта постоянно взема. Другъ е въпросътъ, ако говорите за духовната и за Божествената любовь. Тази любовь постоянно дава, внася животъ, свѣтлина и топлина въ човѣка.

        Какво търси човѣкъ на физическия свѣтъ? — Възвишената, Божествената любовь. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, човѣкъ приема енергиитѣ на този свѣтъ, и недоволството му постепенно се превръща въ доволство. Ако живѣе само на физическия свѣтъ, той ще бѫде недоволенъ. Започне ли да яде, той търси нѣкакъвъ недостатъкъ въ яденето: маслото било лошо, сольта била недостатъчна, не било сготвено, както трѣбва и т. н. Всичко е добре направено, но на този човѣкъ липсва нѣщо. За да придобие това, което му липсва, той трѣбва да бѫде свързанъ едновременно съ тритѣ свѣта — физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимитѣ енергии за своя организъмъ. Само така той ще уравновеси силитѣ, които действуватъ въ него, и ще живѣе хармонично.

        Всички хора се стремятъ къмъ живота, искатъ да живѣятъ. Колкото повече време живѣятъ на земята, толкова по добре за тѣхъ. Отъ какво зависи дългиятъ животъ? — Отъ правилното разпредѣляне на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да пренася енергиитѣ си отъ физическия свѣтъ въ духовния, отъ духовния въ Божествения, и обратно: отъ Божествения свѣтъ въ духовния и отъ духовния въ физическия. Спре ли на физическия свѣтъ и остане за дълго време тамъ, той непремѣнно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушаватъ, изсмукватъ енергиитѣ му. Такъвъ човѣкъ се радва и скърби, но нито радостьта му е трайна, нито скръбьта разумна. Въ първия моментъ може да се зарадва за нѣщо, но въ скоро време радостьта му ще падне подъ нулата. Скръбьта му пъкъ не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, безъ да придобие нѣщо. Следъ всичко това ще каже за себе си, че е лошъ. Не е така. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да направи нѣкакво добро. Дали е добъръ, или лошъ, важно е всѣки день да прави по едно малко добро. Доброто, което човѣкъ прави, уравновесява силитѣ на неговия организъмъ и му съдействува за освобождаване отъ ограниченията на физическия животъ.

        И тъй, когато се чувствувате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свѣтъ. За да излѣзете отъ ограниченията, трѣбва да влѣзете въ духовния свѣтъ, да си послужите съ методитѣ, съ които тамъ се работи. Приложите ли тѣзи методи, вие постепенно ще се освободите и ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Ще кажете, че знаете много нѣща, но, въпрѣки това, не можете да се освободите отъ ограниченията. Не можете да се освободите, защото не прилагате знанието си. Каквото знаете, трѣбва да го прилагате. Така ще придобиете изкуството, съ което да си служите при всички мѫчнотии въ живота си. Човѣкъ трѣбва да започне съ онова, което му е дадено, и постепенно да отива къмъ незнайното. Щомъ се е родилъ, той трѣбва да знае, какво нѣщо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртьта. Щомъ знае, отде е дошълъ, ще знае и кѫде ще отиде. Като разбере земния животъ, човѣкъ ще разбере и живота на онзи свѣтъ.

        Кѫде е онзи свѣтъ, и какво въ сѫщность представя той? Споредъ мнението на нѣкои учени, онзи свѣтъ се отличава съ пълна свобода, но кѫде е той, не опредѣлятъ. Той не е на нѣкоя планета, но не е свѣтъ и на абсолютна свобода. Освенъ Божествения свѣтъ, въ всички останали свѣтове има известни ограничения, по-малки, или по-голѣми. Ограниченията сѫ условия за минаване отъ единъ свѣтъ въ другъ. Тѣ създаватъ известни промѣни въ човѣка, и така той се движи въ различни свѣтове. Въ този смисълъ, и смъртьта не е нищо друго, освенъ вѫтрешна промѣна въ човѣка. Като се ражда, човѣкъ носи съ себе си много желания. Като умре, той се освобождава отъ желанията си. Желанията сѫ конци, съ които човѣкъ е свързанъ за земята. Като умре, тѣзи конци се скѫсватъ постепенно, и той се освобождава. Кѫсането на концитѣ има отношение къмъ неестественитѣ желания. Напримѣръ, желанията на човѣка да пие, да краде, да убива сѫ неестествени. Отъ тѣхъ, именно, всѣки трѣбва да се освободи. Обаче, има желания, концитѣ на които не се кѫсатъ. Колкото повече се проявяватъ, толкова по-силни ставатъ. Желанието къмъ щедрость е естествено. То носи животъ. Щедриятъ дава и това, което обича. Значи, желанията на човѣка да бѫде щедъръ, милосърденъ сѫ естествени и свободни. Тѣ му даватъ свобода да се проявява, както иска. Неестественитѣ и несвободни желания държатъ здраво човѣка за земята.

        Естественитѣ желания представятъ изворъ, който постоянно тече. Както водата на извора отъ предидещия и последващия моментъ се различава по свойства, така и въ естественитѣ желания всѣки моментъ става опрѣсняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясатъ. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичатъ желанията навънъ. Което можете да реализирате, още въ момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Единъ день то пакъ ще дойде у васъ, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинскитѣ желания се отличаватъ съ постояненъ притокъ на енергия. И когато не могатъ въ момента да се реализиратъ, тѣ пакъ сѫ непрекѫснати. Тѣ оставятъ своята енергия и чакатъ времето за тѣхното реализиране. Тѣ се втичатъ и изтичатъ и постоянно чистятъ човѣка. Временно тѣ могатъ да го ограничатъ, но въ края на краищата го освобождаватъ. Неестественитѣ желания се втичатъ, безъ да изтичатъ, или изтичатъ, безъ да се връщатъ отново въ човѣка. Често хората грѣшатъ, защото не знаятъ, какъ да се справятъ съ желанията си. Като се натъкнатъ на нѣкое желание, тѣ го спиратъ, започватъ да го чоплятъ, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли нѣкакво желание въ тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя пѫть и пакъ ще се върне при тебе. Ученикътъ има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пакъ се връща въ него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навънъ. Тогава ученикътъ започва да мисли, защо трѣбва да учи, какъ и кога да учи и т. н. Силно трѣбва да бѫде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университетъ, да стане ученъ човѣкъ. Значи, естественитѣ или Божествени желания сѫ постоянни и непреривни, а неестественитѣ и човѣшкитѣ сѫ непостоянни, колебливи и прекѫснати.

        Да се върнемъ къмъ основната идея. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на ограничения, а Божествениятъ — свѣтъ на освобождаване. Какъ можемъ да подобримъ физическия свѣтъ, да го направимъ сносенъ? — Като работимъ съ методитѣ на духовния свѣтъ. Така ще привлѣчемъ енергиитѣ на Божествения свѣтъ къмъ себе си. Божествениятъ свѣтъ може да ни освободи отъ ограниченията. Не е лесно да се издигне човѣкъ до Божествения свѣтъ, но и на земята да е, той пакъ може да възприема енергии отгоре, да се ползува отъ Божественитѣ блага и да живѣе добре. Какво прави водолазътъ въ морето? Слиза долу, за да придобие нѣкакво богатство. Сѫщото прави и човѣкътъ. Той слиза на земята, като водолазъ, придобива нѣщо, но, за да не се задуши, вкарватъ му чрезъ трѫби въздухъ или кислородъ. Така той подържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята.

        Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате отъ главоболие. Причината за главоболието се крие въ тънкитѣ и дебелитѣ черва. Щомъ тѣ не сѫ въ изправность, и стомахътъ не работи добре. Щомъ стомахътъ не е добре, човѣкъ страда отъ главоболие. За да се справи съ главоболието, първо той трѣбва да тури краката си въ гореща вода, после, да изчисти червата си. Щомъ облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахътъ не търпятъ никакво робство. Щомъ ги подпушите, тѣ започватъ да протестиратъ, не искатъ да работятъ и обявяватъ стачка. Следъ тѣхъ се разстройватъ и други органи. Ето защо, казвамъ: Живѣйте на физическия свѣтъ, но приемайте енергии отъ Божествения свѣтъ, за да се справите лесно съ ограниченията.

        Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви освободи.“

*

38. Лекция отъ Учителя, държана на

28 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×