Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1914_11_16 Словесното млѣко

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 21 юни 2014 - 06:22

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


СИЛА и ЖИВОТЪ


БЕСѢДИ

ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ

(ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)


image001.png


ВТОРА СЕРИЯ.


image001.png


VI.

СЛОВЕСНОТО МЛѢКО.


image003.png


София — 1915


Словесното млѣко.

 

„Пожелайте, като новородени
младенци чистото словесно млѣко,
съ него да порастете; понеже
вкусихте, „че Господь е благъ“: при
Когото идвайте, като при камъкъ
живъ, отъ человѣцитѣ отхвьрленъ, а
отъ Бога избранъ и драгоцѣненъ“.
1. Петрово послание, 2: 2—4.


Въ една заповѣдь на Моисеевия законъ се казва: «Не пожелай», а въ това послание на Петра се казва: «Пожелай». Кой отъ двамата е правъ? И двамата сѫ прави отъ свое становище. Обаче, ако Моисей бѫде на мѣстото на Петра, ще бѫде кривъ, и Петъръ, ако бѫде на мѣстото на Моисея, сѫщо ще бѫде кривъ. Моисей казва да не пожелаешъ — какво? — власть, богатство, жена, а Петъръ казва пожелай — какво? — словесно млѣко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нѣщо, което потърсва дѣтето, когато излѣзе изъ утробата на майка си, е цицката млѣко, защото, като сучи, расте и се развива. И Петъръ казва сѫщото — да намѣримъ цицката, която ще ни нахрани духовно, защото, ако не я намѣримъ, по сѫщия законъ, както дѣтето, не можемъ да живѣемъ. Подиръ 3-4 години, когато дѣтето порасте малко, изникватъ му зѫби, което ще рече, че неговиятъ организъмъ се пригажда вече за твърда храна. Сѫщото е и въ духовния животъ: не бива да се възприематъ още отначалото твърди учения, които може да причинятъ смърть.

Пита се: дали всички, който живѣятъ на земята, сѫ смукнали това словесно млѣко? Не всички, и затова умиратъ. Майката трѣбва не само да роди дѣтето и да има млѣко, но туй млѣко трѣбва да бѫде и непокварено. Колко майки сѫ отровили своитѣ дѣца съ лошото си млѣко! Ако майката се гнѣви по нѣколко пѫти на день, подиръ нѣколко дена ще отрови съ млѣкото си дѣтето. Сѫщо и свещеницитѣ, които по отношение на паството си сѫ на мѣстото на майкитѣ, когато проповѣдватъ, и учителитѣ, когато прѣподаватъ, ако се смущаватъ и тревожатъ, тровятъ своитѣ пасоми и питомци. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ едно голѣмо невѣжество: тѣ много нѣща знаятъ — отъ геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небеснитѣ тѣла, какъ е създалъ Богъ човѣка, какъ послѣдниятъ се е развилъ, но сѫщественото знание, необходимото словесно млѣко, тѣ нѣматъ. И знаете ли на какво приличатъ тѣ? Има анекдотъ за единъ турски мѫдрецъ, който разправялъ, че знаялъ всичко, каквото ставало на Небето — въ колко часа ставалъ Господь, какво правѣлъ, какво правѣли ангелитѣ. Като разправялъ единъ день това на султана, послѣдниятъ повикалъ още единъ, като него, философъ и като искалъ да ги изобличи, че има нѣща, които не знаятъ, рекълъ имъ: «Желая да се поразходимъ съ моя параходъ насамѣ и да си поприказваме приятелски». Тръгнали. Като се разговаряли, сложили имъ тепсия съ хлѣбъ и млѣко; султанътъ рекълъ на съпѫтницитѣ си да дробятъ залъци въ млѣкото; като надробили хлѣба, той разбъркалъ залъцитѣ и рекълъ: «Всѣки да изяде своитѣ залъци». — «Отдѣ да знаемъ кои чии сѫ?» възразили философитѣ. — «Ами, като не знаете залъцитѣ, които вие сами дробите, какъ ще знаете какво става на Небето?».

Петъръ въ цитиранитѣ стихове по-нататъкъ отправя слушателитѣ си къмъ живия камъкъ. Ние знаемъ, че има само мъртви камъни, отъ които правятъ кѫщи; ала, както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата «камъкъ» на духовенъ езикъ, ще намѣрите, че има друго значение. Подъ думата «камъкъ» въ духовенъ смисълъ се разбира завършенъ характеръ, въ който всички сили сѫ уравновѣсени, процесътъ на развитието върви хармонично, Мозъкътъ, дробоветѣ, стомахътъ, нервната система сѫ въ редъ и функциониратъ добрѣ. Ето защо и Христосъ казва: «Бѫдете камъкъ, който може да расте и се развива», и на друго мѣсто: «Трѣбва да съградишъ домъ Божественъ» — подразбира — отъ такъвъ камъкъ.

Но да дойда пакъ на думитѣ «словесно млѣко». Нѣкои често казватъ: «Искаме да бѫдемъ духовни». Какво подразбиратъ тѣ подъ това — дали да се затворятъ въ себе си, да бѫдатъ спокойни и да мислятъ и съзърцаватъ? Това не ги прави духовни. Да бѫдешъ духовенъ ще рече: да бѫдешъ въ съприкосновение съ окрѫжаващитѣ  условия, съ срѣдата, съ почвата, върху която живѣешъ, и едноврѣменно да знаешъ правилно да реагирашъ на тази почва, срѣда и условия — елементъ, които създаватъ живота. Най-високото положение, което може да заеме човѣкъ, то е, когато умътъ, сърцето, душата — всички тия сили — защото тѣ сѫ сили — 
сѫ на своята висота, въ максималното си развитие. Камъкътъ, въ своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но, опече ли се въ варница, той служи за бѣлосване. И Господъ, когато иска да бѣлоса Своя домъ, опича камъка, туря малко вода и, като се образува реакция, замазва го съ бѣлота, наричана духовно — чистота и доброта въ живота. Додатъ ли страдания, това ще рече: васъ сѫ ви пуснали въ пещьта, да се прѣвърнете въ необходимата духовна варь. Има нѣкои твърди камъни, които, и слѣдъ като ги турятъ въ пещь, не се опичатъ; тѣхъ считатъ съвсѣмъ безполезни, взематъ ги и ги изхвърлятъ на пѫтя.

Сега, когато Петъръ казва «пожелай», иска да изрази този вѫтрѣшенъ процесъ на опичане, да се образуватъ въ ума ония висши форми, които чрѣзъ процеса на разрѣдяването ще могатъ да минатъ отъ единъ въ другъ свѣтъ. Имате двѣ мисли въ ума си, които ви безпокоятъ, вземете едната, не я жалете, ами я турете въ варницата, турете отдолу дърва и я опечете. И, като опечете така всѣка мисъль отъ хилядитѣ, които налитатъ върху васъ, ще бѫде сѫщо като да изпечете нѣколко хиляди килограма варь и да я продадете. Съ туй, освѣнъ дѣто ще се оттървете отъ единъ голѣмъ багажъ, който ви тежи, но ще имате и голѣма печалба. Туй, което става въ физическия свѣтъ, става, по аналогия, и въ духовния свѣтъ: всѣки процесъ на физическото поле едноврѣменно е процесъ и на Небето и обратното. Ако разберете правилно това нѣщо, ще знаете, че, когато страдате на земята, на Небето се радватъ; защото, когато ви пекатъ въ варницата, вие, като не разбирате дълбокитѣ причини, казвате: «Изгорѣ ни животътъ!», а на Небето викатъ; «Колко се радваме, че този камъкъ ще се прѣвърне на варь!» Когато си мислите: «Тѣзи ангели горѣ нѣматъ никакво състрадание къмъ насъ», тѣ отговарятъ: «Имаме, имаме; ние виждаме, че и вие, като насъ, ставате бѣли и чисти». Та, трѣбва да желаемъ не ония нѣща, който сгѫстяватъ и втвърдяватъ, а ония, който разширяватъ нашитѣ души, умъ, сили и способности.

Но ще зададете въпросъ: «Какъ можемъ да приложимъ това на практика въ живота? Азъ имамъ немирни ученици, непослушни дѣца, какъ ще може да имъ въздѣйствувамъ?» Или: «Азъ съмъ свещеникъ, имамъ хора невъзпитани и невѣрующи, които не могатъ да разбератъ философията на живота». Или: «Търговецъ съмъ, моитѣ съдружници и мющерии искатъ да ме ограбятъ». Всички се оплаквате — защо? — Защото вашето вѫже е тънко и слабо, а искате да вдигнете товаръ отъ 100 кгр.; разбира се, че тогава вѫжето ще се скѫса, и товарътъ ще падне. Какъ може да се живѣе въ Стария Завѣтъ, а да се прилага Петровото учение? Приятели сте на Моисея, а искате едноврѣменно да бѫдете приятели и на Христа. Който е приятель на Моисея, не е такъвъ на Христа. Моисей казва: «Не пожелай», но по-нататъкъ не казва какво трѣбва да се прави. Той казва на едно мѣсто: «Да възлюбишъ Господа»; ама какъ ще Го възлюбя, когато не съмъ Го видѣлъ? На друго мѣсто казва: «Да обичашъ своя народъ», а за другитѣ народи друго говори. Говоря за Моисеевия законъ въ широкъ смисълъ. Разбира се, когато Моисей е полагалъ своя законъ, условията сѫ били други. Неговиятъ законъ е билъ подготвяне на човѣчеството за Христовото учение. Моисеевиятъ законъ е първото полукълбо на земята, Христовото учение — другото; може да живѣете въ него, когато се освѣтлява отъ слънцето; но, когато то е извънъ слънчевитѣ лѫчи, не може да живѣете. И въ съврѣменния общественъ животъ нашитѣ пожелания произлизатъ отъ приложението на този Моисеевъ законъ. Хората искатъ да сѫ богати, да сѫ учени, но, понеже, като възприематъ този законъ, нѣматъ възможность всички да сѫ богати и учени, ето стълкновението. На физическото поле нѣма условия, всички хора да бѫдатъ богати и учени; но добри — всички могатъ да бѫдатъ. Пожелайте добродѣтельта, която не принадлежи на физическия свѣтъ. Въ Индия има хора, които разбиратъ и прилагатъ този законъ дори спрѣмо животнитѣ. Едно животно, колкото свирѣпо и да бѫде, ако можете да влѣзете въ контактъ съ него, то ще ви възлюби и ще ви стане прѣданъ приятель, ще изчезне отъ него прѣдразположението да ви пакости и, щомъ му заповѣдате, то е готово да изпълни вашето желание. И когато Христосъ е казвалъ: «Възлюби врага си», Той е разбиралъ този законъ.

Та, първото нѣщо, което християнството прѣпорѫчва за прѣчистване на човѣка, е страданието. Трѣбва твърдитѣ камъни да минатъ прѣзъ варницата за да могатъ да бѣлосватъ; суровиятъ хлѣбъ трѣбва да се опече, за да може да се яде; сѫщото е и съ човѣка — вие може да влѣзете въ Небето само като опеченъ хлѣбъ; само тогава ще ви сложатъ на трапезата и ще ви разчупятъ. Защо Господь ви е далъ умъ, сърце, защо ви е далъ очи, уши, езикъ — трѣбва да размислите защо сѫ тѣ прѣдназначени. Азъ нахвърлямъ тия въпроси и ви оставямъ вие да размислите върху тѣхъ. Казвате: «Искамъ да служа на Бога», но не разбирате какъ да служите. Зная хора, които ужъ разбиратъ окултнитѣ закони, но не могатъ да служатъ на Бога. Като ги знаятъ, тѣ трѣбва да умѣятъ и да ги прилагатъ поне за своето собствено развитие. Нѣкои искатъ да имъ кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но, първо, азъ искамъ да туримъ основа здрава и върху нея да градимъ, та всѣки камъкъ, който поставяме, да бѫде хубаво издѣланъ и на мѣсто турнатъ — на ѫгъла. Прѣдстои ни велика задача — да оправимъ този свѣтъ. Азъ виждамъ, че туй здание, върху което е съграденъ сега животътъ, се събаря, и че единъ день Господь ще ни повика да градимъ ново. Но ще знаемъ ли да го градимъ, когато ни повика, — ето въпросътъ. За да бѫдемъ готови, ние отсега трѣбва да се нахранимъ отъ онова млѣко, за което ви говорихъ. Да бѫдемъ така готови, щото единъ день, когато ни даде Богъ нова дреха, да не я оцапаме. Едни гарджета поискали майка имъ да ги прѣмѣсти въ друго гнѣздо; тя ги попитала: «Ами ще вземете ли съ васъ и оцапанитѣ си задници?» — «И тѣхъ ще вземемъ» — «Не може: ще оцапате и другото гнѣздо». Нѣкои несмислени жени казватъ: «Защо Господь ме е направилъ жена?» Ето защо: като жена изучавате едно изкуство, което като мѫжъ не бихте изучили — изкуството да приготвите млѣкото, съ което трѣбва да отхраните дѣцата си. Вие сте чисто и просто гувернантки на Господа, които отглеждатъ неговитѣ дѣца; ако не изпълните майчината си длъжность, Господь ще ви попита: «Защо ви поставихъ на тая важна длъжность? Не трѣбваше такова млѣко да давате на дѣцата си». — «Ама дадохме вече». — «Още еднъжъ да не давате; инакъ, ще ви уволня». — «Ама искамъ мѫжъ да стана». — «Нѣма да станешъ мѫжъ; ако продължавашъ да искашъ нѣща, които не заслужвашъ, ако си все така упорита, втория пѫть говедо ще станешъ».

Философията на съврѣменнитѣ християни не почива на здрава основа. Всѣки сектантъ твърди и проповѣдва: «Това, което проповѣдвамъ, е истинско християнско учение, онова не е»; но никой не може да опрѣдѣли точно, кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме вѣнецъ на създанието на свѣта. Да не лъжемъ и себе си и Бога: ние не сме вѣнецъ; вѣнецъ сѫ само ония, които сѫ завършили своето развитие; ние, които още крякаме въ блатото, не сме друго, освѣнъ жаби; ние, които искаме пари и кѫщи, които сме готови да продадемъ и Господа за тѣхъ, не сме вѣнецъ на създанието, а вѣнецъ на падането, на ада.

Ние сме прѣдъ една дилема, трѣбва да се попитаме: можемъ ли да вървимъ дълго врѣме по този пѫть? Не можемъ да мръднемъ по-нататъкъ: съврѣменното човѣчество е достигнало оня прѣдѣлъ, дѣто, ако направи още крачка, всичко изгубва. Но една крачка въ обратна посока, една крачка напрѣдъ, една крачка нагорѣ — и неговото бѫдеще е велико. Та ние вече трѣбва да се замислимъ кѫдѣ отиваме и да се отречемъ отъ прѣходното, което ни води къмъ падане. Христосъ казва: «Който обича майка си и баща си, трѣбва да се отрече отъ тѣхъ и да Ме послѣдва». И човѣкъ трѣбва вече да каже: «Не искамъ повече досегашното млѣко; по-добрѣ да мра безъ млѣко, отколкото съ такова млѣко, защото смърть безъ млѣко е по-добра, отколкото съ покварено млѣко». Трѣбва да се откажемъ отъ всички мамливи нѣща, който покварятъ нашитѣ мисли, и желания, който тровятъ нашия животъ, и да потърсимъ и намѣримъ Божествената Истина. Намѣрението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте какъ изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тѣлото е въ нездраво състояние; ако е много блѣдо, показва апатия къмъ живота; и едното и другото не е християнско. А ако употрѣбите Христовата храна, за която говори апостолъ Петъръ, ще имате добро разположение, радость, веселие, подемъ на вашия духъ, смѣлость и рѣшителность въ борбата; ако бѫдете наситени отъ това живо млѣко, никакви микроби не могатъ вече се загнѣзди въ васъ. Ако имахъ сега малко по-свободно врѣме, щѣхъ да дамъ описание, какъвъ трѣбва да бѫде християнинътъ въ пълния смисълъ на думата. Вие имате извѣстни стремежи искате да бѫдете добри, обичате, но не можете — защо? — защото не знаете какъ да постѫпите. Единъ лѣкарь билъ повиканъ отъ една богата мома, болна отъ скука; първото нѣщо, което ѝ прѣпорѫчалъ, било упражнение. — «Какъ, да се упражнявамъ!» — «Ако не се упражнявашъ, бѣдствувашъ да погинешъ». — «Тогава, ще се упражнявамъ; моля, дайте наставленията си» Той дава наставленията, и тя почва да се упражнява, и скуката ѝ минала. Вие седите често съ рѫцѣ скръстени или въртите палцитѣ въ една посока, послѣ въ друга: въртѣнето на палцитѣ трѣбва вече да прѣстане и да почнете да се упражнявате — да работите; тогава Господь ще ви благослови.

Въ това отношение трѣбва да работятъ женитѣ, защото Господь тѣмъ прѣдаде ключа отъ рая — тѣ държатъ ключа на Царството Божие. Петъръ е женско име. Само че женитѣ сѫ малко по-слабохарактерни и скоро се отказватъ отъ служба. Обича нѣкоя единъ мѫжъ, ама, като види другъ, казва; «За този ще се омѫжа»; «ако не се омѫжа за него, за мене животъ нѣма»; ала като се минатъ 2—3 години, прѣжалва и него и е готова и за другъ да се омѫжи. Господь вече казва на женитѣ: «Вие, които държите ключа на Царството Божие, ако не слѣдвате Моитѣ заповѣди, ще ви изпѫдя, да поплачете отвънъ, да се разкаете и изхвърлите всички ваши грѣхове». Когато не слѣдваме заповѣдитѣ на Христа, ние се отклоняваме отъ Него, ние Го отричаме, мислимъ зло за Него, прѣдаваме Го постоянно на Пилата, на страдания — на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи свѣтътъ? Какъ ще се оправи, когато всѣки день мѫчимъ своя Господь? Да прѣстанемъ вече да забиваме гвоздеи въ Неговото тѣло: гвоздеитѣ, които забиваме въ Него, по отражение засѣгатъ насъ. Знаете ли поговорката за онзи рибарь, който намѣрилъ една безцѣнна риба и искалъ да я поднесе даръ на царя? Вратарьтъ не искалъ да го пусне и, за да го пусне, рибарьтъ му обѣщалъ половината печалба. Влѣзълъ, но, когато царьтъ го попиталъ: «Какво искашъ за награда», той отговорилъ: «50 тояги». — «Ама какъ така?» рекълъ царьтъ. — «Туй възнаграждение искамъ». Слѣдъ като му ударили 25 тояги, рекълъ: «Имамъ ортакъ—вратарьтъ Ви — моля, останалитѣ 25 да платите нему». И Христосъ, когато забивате гвоздеи въ Неговото тѣло, казва: «Повикайте ортака ми и ударете нему останалитѣ». Това, което става сега всѣки день, не е друго, освѣнъ останалитѣ тояги — половината възнаграждение, което сме поискали. «Колко страдамъ, ще ми се пръсне душата! »; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили въ Господа! Болни сте — «Да дойде лѣкарьтъ». Истинскиятъ лѣкарь, който ще ви излѣкува, нѣма да влѣзе въ кѫщата, докато продължавате забиването на гвоздеитѣ. Туй, което ви проповѣдвамъ, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всѣки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъль, когато пожелаете нѣщо недобро, турете този твърдъ камъкъ въ пещьта, да се прѣвърне въ варь, съ която да бѣлосате душата си — да я направите да свѣтне. Така ако се упражнявате, ще видите какъ душата ви ще се озари.

Това е учението, което проповѣдва апостолъ Петъръ. Вие го смѣтате простъ рибарь, но той е такъвъ рибарь, който е пекълъ и не е ялъ рибата сурова. Въ какво трѣбва да я опечете и вие? Въ Божествения огънь —Любовьта. И когато а опечете така, ще кажете: «Вижъ, каква отлична риба!» Ако не станемъ сътрудници на ония, който живѣятъ на Небето, какво мѣсто ще имаме на онзи свѣтъ? И когато Господь казва да се самоотречемъ, да изгубимъ своя животъ, Той разбира да го изгубимъ не за свинетѣ, а за ония, който седятъ на по-високо стѫпало отъ насъ; само тогава ще спечелимъ. Ще кажете, че този законъ е несъвмѣстимъ със законитѣ на природата. Съвмѣстимъ е. Ония, който ще изядатъ соковетѣ, ще посѣятъ ново сѣме, и отъ него ново дърво ще израсте и даде плодъ. Слѣдователно, за да можемъ да израстемъ, трѣбва да влѣземъ въ пѫтя на развитието. Тогава ангелитѣ ще взематъ участие въ нашата работа. А за да взематъ участие, трѣбва да имъ платимъ нѣщо. За да ни посѣятъ единъ день наново, при по-добри условия на живота, трѣбва още отсега, докато живѣемъ на земята, да приготвимъ наградата. Ако се хранимъ със словесно млѣко, ще се приближимъ къмъ тѣхъ и най-сетнѣ къмъ Христа.

Въ това подвизаване искамъ да изчезне отъ васъ всѣки страхъ; който иска да се подвизава въ Христа, не трѣбва да се плаши отъ всѣки процесъ. Опечете вашитѣ съвѣсти въ Божествения огънь, както рибата, която ловите. Рибата — едно отъ двѣтѣ — или трѣбва да се опече, или да се осоли; сѫщото е и съ човѣка: срѣденъ пѫть нѣма; инакъ, ще се вмирише. Христосъ, като казва: «Ако сольта е обезсолена», разбира, че, ако не сте обсолени, ще бѫдете изхвърлени вънъ, когато, инакъ, ще ви турятъ въ кацата. Азъ бихъ прѣдпочелъ да ме опекатъ, а не да ме осолятъ: за свѣта е сольта, а за насъ е огъньтъ; процесътъ на огъня е по-добъръ, защото той е процесъ на растене — на животъ; осолването е процесъ на съхранение — да се спастри зародишътъ, за да се не развали. Ще рече, вие може да бѫдете въ двѣ положения: или въ положението на растене въ Божествената градина, или зародишъ въ Божествения хамбаръ. Направете опитъ върху себе си, но опитъ върху този стихъ, който ви прочетохъ: той има дълбоко значение. Би могло да се напишатъ томове върху туй: какъ да се съгради животътъ, какъ да се възпитаватъ дѣцата, мѫжетѣ, женитѣ, ученицитѣ, обществото и т. н. Всичко е въ този стихъ. Но той трѣбва да се посѣе хубаво — кѫдѣ? — въ ума. Сварете този стихъ въ Божествената вода, опечете го въ Божествения огънь, и този нагледъ костеливъ стихъ веднага ще се прѣвърне въ храна, чиито сокове можете да възприемете. Ако се нахраните отъ това словесно млѣко, за което говори Петъръ, ще се измѣни и лицето ви, и общественото ви положение. Искамъ да възприемете този Божественъ методъ и да се приготвите за другъ животъ - за Небето.

Туй е, което искамъ тази сутринь отъ васъ — да пожелаете; досега не сте пожелали, сега искамъ да пожелаете словесното млѣко, да влѣзете въ положителната страна на живота, и тогава, каквото поискате, Господь ще ви даде.


 




(Бесѣда, държана на 16. ноемврий 1914 г.)


image004.png







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt