Jump to content

1929_06_14 Лесно и мѫчнопостижими нѣща


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Лесно и мѫчнопостижими нѣща

        Размишление върху силата на живота.

        Съвременнитѣ хора се стремятъ да постигнатъ нѣкакъвъ центъръ въ живота си, около който да се наредятъ всички тѣхни възможности и условия. Тѣ виждатъ, че имъ липсва нѣщо сѫществено. Като дѣлятъ нѣщата на лесно и мѫчнопостижими, казватъ, че любовьта се постига мѫчно. Въпрѣки това, тѣ се стремятъ къмъ любовьта и, освенъ че не я постигатъ, губятъ това, което иматъ. После, като се разочароватъ отъ живота, казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. А разумностьта не се постига лесно. Не е достатъчно да бѫде човѣкъ разуменъ, но да разбира законитѣ на разумната природа и да ги прилага.

        Говори се за лесно и за мѫчнопостижими нѣща, но, преди всичко, за постигане на каква и да е идея, нуждно е работа и постоянство. Невежиятъ казва, че мѫчно се постига изкуството да четешъ и да пишешъ. Какво виждаме ние? И шестгодишното дете се научава да чете и да пише. — Какъ става това? — Чрезъ постоянство. То започва съ чъртички и кукички, съединява ги, докато образува отдѣлни букви, срички и думи. Следъ това съединява по нѣколко думи заедно и образува изречения. Постоянството не подразбира да се седи съ месеци върху една и сѫща буква, нито да държишъ въ ума си постоянно една и сѫща буква. Буквитѣ трѣбва да се смѣнятъ една следъ друга; всѣка предидеща буква трѣбва да отстѫпва мѣстото си на последващата. Само така детето се научава да чете, съзнанието му се обогатява и разширява. Пишешъ и четешъ думата „любовь.“ Първо спирашъ вниманието си върху буквата „л“, после — върху „ю“, постепенно се изреждатъ останалитѣ „б, о, в, ь“, докато възприемешъ въ съзнанието си понятието, което се съдържа въ тази дума. Тя пъкъ съставя отдѣлна буква отъ още по-голѣма азбука — азбуката на необятната любовь. Казвашъ, че любишъ. Какво любишъ? Може да любишъ хора, дрехи, книги, цвѣтя, животни, ядене и т. н. Ако любишъ нѣщо за ядене, ще го изядешъ. Да любишъ, значи, да се проявишъ въ известно направление. Казвашъ, че любишъ знанието. И това не е достатъчно. Ти любишъ знанието, но то не те люби. Всички хора сѫ опитали това. Всички сѫ любили, безъ да бѫдатъ любени. Нѣкой харесва една дреха, обиква я, но дрехата не го обича, дрехарьтъ — сѫщо. Има начинъ, по който можете да ги заставите да ви обикнатъ. — Какъ? — Като дадете добра сума за дрехата. Тогава туряте дрехата на гърба си, тя ви прилегне добре, и вие се радвате, че е отговорила на любовьта ви. Значи, колкото и да е мѫчнопостижима любовьта, има начинъ, по който може да се придобие.

        Първата работа на човѣка, като ученикъ на Великия животъ, се свежда къмъ изучаване външната страна на живота. Отъ външната страна постепенно се отива къмъ вѫтрешната. Не можешъ да постигнешъ нѣщата, ако не следвашъ естествения ходъ на живота. Какво трѣбва да правишъ, като се върнешъ вечерь отъ работа? Първо ще измиешъ рѫцетѣ и лицето си съ чиста, топла вода, ще съблѣчешъ дрехата си, ще я изчеткашъ отъ праха и ще я закачишъ на кука, да не се мачка. Сутринь пакъ ще облѣчешъ дрехата си. Каквото е отношението на човѣка къмъ дрехата, такова трѣбва да бѫде и къмъ тѣлото му. То трѣбва да се пази чисто, да се подържа здравословното му състояние. Отъ външната чистота човѣкъ постепенно отива къмъ вѫтрешната, къмъ чистотата на ума и на сърдцето. Както въ обикновения животъ се спазватъ известни правила, така трѣбва да се пазятъ правилата на разумната природа. Ако си поканенъ на вечеря, можешъ ли да отидешъ съ проститѣ си, работнически дрехи? Ще облѣчешъ новитѣ си дрехи и така ще отидешъ на гости. Ако отидешъ на балъ, ще облѣчешъ специални дрехи, споредъ изискванията. Нѣмашъ ли специални дрехи за бала, нѣма да те пуснатъ вѫтре. Ако отивашъ на училище, безъ книги и тетрадки, ще те върнатъ.

        Казвате, че човѣкъ трѣбва да има идея, да знае, какво му е нуждно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание въ него. Когато това съзнание се проявява, човѣкъ се отличава съ постоянство. Каквато работа започне, свършва я добре. Неговиятъ стремежъ къмъ постигане на известна идея е непрекѫснатъ. Когато висшето съзнание действува въ човѣка, всичко е постижимо за него; когато действува обикновеното съзнание, човѣкъ мѫчно постига желанията си,

        Истинскиятъ животъ започва съ проявяването на висшето съзнание. Безъ него нѣма движение, нѣма мисъль, нѣма чувство. То импулсира човѣка; подтиква го къмъ животъ, работа и учене. Той се намира въ постоянно движение, дава пѫть и на другитѣ сѫщества да се движатъ. Въ неговия животъ нѣма никакъвъ застой. Дето има застой, спиране, тамъ се проявява обикновеното човѣшко съзнание. Трѣбва ли човѣкъ да държи само себе си въ съзнанието си? Какво представя човѣкътъ? — Една буква отъ голѣмата азбука на козмоса. Съ една буква нищо не се постига. Следователно, за да се научишъ да четешъ и да пишешъ, да разбирашъ езика на природата, ти трѣбва да държишъ и другитѣ хора въ съзнанието си, като букви на голѣмата азбука, и така да се обогатявашъ, да придобивашъ знания и опитности. Ще кажете, че знаете азбуката на много езици. — Много азбуки знаете, съ много думи и изречения си служите, но, въпрѣки това, ви липсва нѣщо. Има нѣщо, което сте изгубили и непрестанно го търсите. Всѣки се оплаква, че нѣщо му недостига. Какво сте загубили? — Една дума. Щомъ намѣрите загубената дума, животътъ ви ще се осмисли.

        Коя е изгубената дума за гладния? — Живиятъ хлѣбъ, отъ който, като яде веднъжъ, никога не огладнява. Коя е изгубената дума за жадния? — Живата вода. За учения? — Знанието, което носи свѣтлина. За нещастния? — Щастието, което никога не се губи. Мнозина казватъ, че сѫ щастливи, но се страхуватъ да не загубятъ щастието си. Щастие, което се намира и губи, не е истинско. Изгубената дума не се срѣща въ никой съвремененъ езикъ. Тя нито се пише, нито се изговаря. Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята сила и красота. Единствениятъ езикъ, на който може да се изговори, е езикътъ на любовьта. На този езикъ говорятъ всички възвишени сѫщества — адепти, светии, но никой не си позволява да произнесе тази дума.

        Свещена дума е изгубената. Всичко въ живота и въ природата се подчинява на нея. Чрезъ нея Богъ създаде свѣта. Чрезъ нея създаде и човѣка. Казано е въ Писанието: „И рече Богъ.“ Много нѣща рече Богъ, и много нѣща създаде, но чрезъ коя дума ги създаде, не е казано. Следователно, външниятъ свѣтъ, който ни обикаля, е резултатъ на изгубената дума, която Великиятъ е произнесълъ. Хората търсятъ тази дума. Тѣ мислятъ, че сѫ я намѣрили, но следъ време виждатъ, че се заблудили, не сѫ я намерили. На това самоизлъгване се дължатъ разочарованията. Безъ магическата дума, положението на човѣка е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходътъ му е въ изправность, но той не знае, кѫде да го бутне, за да тръгне. Не се иска много, за да потегли параходътъ. Трѣбва да се натисне бутончето. Който знае мѣстото на това бутонче, ще го натисне, и параходътъ ще тръгне. Който не знае мѣстото му, ще обикаля натукъ-натамъ, ще търси чужда помощь, докато най-после намѣри бутона, натисне го, и параходътъ поеме своя пѫть. За онзи, който знае мѣстото на бутона, всичко е лесно. Обаче, за невежия нѣщата сѫ мѫчнопостижими.

        Представете си, че параходътъ се движи вече, върви по пѫтя си, но не знаете да го управлявате, не знаете, какъ да го спрете. Какво ще правите тогава? Ще потърсите онзи, който разбира отъ работата. Той знае, кѫде е бутонътъ, който управлява парахода, дава му направление. Като дойде на пристанището, той пакъ натисне бутона, и параходътъ спира. Не можете ли да спрете парахода, ще изпитате ужасъ. Бѫдете добри капитани, да знаете, какъ и кога да натиснете бутона, за да може параходътъ ви да тръгне и да спре навреме.

        Какво представя организмътъ? — Параходъ, който вечерь спира движението си и сутринь отново започва да се движи. Спирането на парахода наричаме заспиване, а тръгването — събуждане отъ сънь. Какъ става това, не знаете. Лѣгате да спите, и параходътъ спира нѣкѫде. Кѫде спира, и това не знаете. Кой го спира, сѫщо не знаете. Има нѣкой, който натиска бутончето. Като го натисне първия пѫть, параходътъ започва да се движи. Щомъ го натисне втори пѫть, параходътъ спира. Всѣки параходъ има по единъ капитанъ, който се грижи за движението му. Той го движи и управлява. Ако за огъването на една права линия трѣбва да знаете свойствата на крайнитѣ ѝ точки, колко по-голѣми знания трѣбва да има капитанътъ на парахода. Две сѫ крайнитѣ точки на правата линия, но тѣ представятъ две съзнания, А и В, на които трѣбва да разбирате езика.

        Говори се за движение и за спиране на парахода, но това сѫ относителни нѣща. Въ сѫщность, всичко е въ движение. Когато пѫтуваме съ параходъ или съ желѣзница, вижда ни се, че предметитѣ вънъ отъ насъ се движатъ, а параходътъ стои на едно мѣсто. Това е илюзия — параходътъ се движи, а предметитѣ сѫ въ покой. За да имате абсолютна представа за състоянията на движение и покой, вие трѣбва да излѣзете вънъ, въ пространството, оттамъ да наблюдавате. Учительтъ изважда ученика предъ дъската да решава задачи. Ученикътъ взема тебешира и започва да се движи, решава задачата. Той показва, какво е разбралъ и научилъ отъ учителя си. Учительтъ го слуша и провѣрява знанията му. Външно той е въ покой. Когато учительтъ разказва урока, той е въ движение, а ученикътъ — въ покой. Учительтъ внася нѣщо ново въ съзнанието му. Въ действителность, и учительтъ, и ученикътъ сѫ въ постоянно движение по умъ, по съзнание. Ние говоримъ за външно, за физическо движение, а не за движение въ мислитѣ, въ чувствата, въ съзнанието на човѣка.

        Има случаи въ живота, когато човѣкъ се движи предъ природата, държи изпита си. Природата го изслушва внимателно и му пише бележка. Понѣкога става обратното: Природата се движи предъ човѣка, предава му урокъ. Той я слуша и се произнася върху работата ѝ, казва, че предава добре, разбрано. Значи, и той ѝ пише бележка. Каквито сѫ отношенията между добрия учитель и добрия ученикъ, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между природата и човѣка. Природата, като добъръ учитель, никога не прави погрѣшки. Погрѣшкитѣ, които забелязвате въ нея, се дължатъ на елементитѣ, съ които тя работи. Представете си, че двама трезви, добри приятели се отбиватъ въ една кръчма да си починатъ и да си хапнатъ нѣщо. Тѣ никога не сѫ пили вино, не познаватъ свойствата му. Кръчмарьтъ, освенъ хлѣбъ, имъ поднася по една чаша вино. Тѣ изпиватъ виното и се развеселяватъ. Изпиватъ още по една чаша вино и се опиватъ. Следъ това другаритѣ имъ се смѣятъ, началството имъ ги наказва. Кѫде е погрѣшката? — Въ виното. Природата не позволява на човѣка да влиза въ кръчма, била тя физическа, или психическа. Страшно е да се стремите къмъ виното, но още по-страшно е пиянството въ мислитѣ и въ чувствата. Пазете се отъ мисли, чувства и желания, които опиватъ и разстройватъ организма. Пазете се отъ желания, които опропастяватъ човѣка и го изкарватъ отъ релситѣ на живота. Който си позволява да пие, той дава ходъ на лошитѣ си желания. Нѣма да мине много време, ще дойдатъ лошитѣ последствия: мъмрене, наказание, унижение и т. н. За да изправи погрѣшката си и да възстанови първото си положение, човѣкъ трѣбва да обещае, че втори пѫть нѣма да влиза въ кръчми, дето има вино, лоши мисли и желания.

        Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тѣло, на своя умъ и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влѣзете ли въ кръчма, шишето ви става господарь. Тогава изпадате въ безволие, и шишетата се пълнятъ и празднятъ предъ васъ, безъ да знаете, какъ става това. Отивате си най-после вкѫщи, но оставате изненаданъ, че часовникътъ, паритѣ, горната дреха ви липсватъ. Кой ги е взелъ? — Нѣкое користолюбиво сѫщество. Такива користолюбиви сѫщества има и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Тѣхната задача е да обиратъ хората и да ги съсипватъ материално и морално.

        Работете върху себе си, да имате ясна представа за нѣщата; за всѣки даденъ случай да знаете, вие ли се движите, или предметитѣ около васъ се движатъ. Пазете се отъ погрѣшки, които могатъ да ви опропастятъ. — Не трѣбва ли да се пие? — Ще пиете, но само такива течности, които внасятъ животъ, а не отнематъ животъ. Пийте вода, чай, сладко вино. Давайте мѣсто въ ума и въ сърдцето си на такива мисли и чувства, които повдигатъ и облагородяватъ. Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така да изврати вкуса си, че да не оценява и най-чистата вода. Така се извращаватъ и мислитѣ, и чувствата. Пазете се да не изгубите онзи тънъкъ усѣтъ къмъ нѣщата, онази нѣжность, които природата е вложила въ умоветѣ и въ сърдцата ви. Пазете се отъ еднообразието въ живота, което действува убийствено върху ума и сърдцето. Влюбенитѣ често попадатъ въ това еднообразие и въ скоро време изгубватъ любовьта. Следъ това плачатъ, страдатъ, търсятъ любовьта, но не могатъ да я намѣрятъ. — Защо? — Любовьта изключва еднообразието. Ако търсите разнообразието въ живота, търсете го въ свѣта на великата любовь. Влѣзете ли въ този свѣтъ, навсѣкѫде ще срѣщате сѫщества, облѣчени най-разнообразно — въ разноцвѣтни костюми. Има нѣщо общо въ тѣхъ, но има нѣщо особено, по което тѣ се различаватъ.

        Сегашнитѣ хора търсятъ любовьта, но сѫщевременно се срамуватъ отъ нея. Срамътъ се дължи на нечистотата. Ако дрехата ти е чиста, безъ никакви петна, нѣма защо да се срамувашъ. Срамува се онзи, който излиза пиянъ отъ кръчмата, Опие ли се, той не разбира любовьта. Каквото и да му говорите за любовьта, той остава чуждъ за нея.

        Търсете онази любовь, въ която има пълно разнообразие и абсолютно безкористие.

        Търсете онази любовь, която ще донесе изгубената дума, т. е. магическата прѫчица. Тя обновява, подмладява и възкресява.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

37. Лекция отъ Учителя, държана на

14 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...