Jump to content

1929_05_17 Единство въ живота


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Единство въ живота

        Размишление върху жизненитѣ токове въ природата.

        Какво представя геометрически фигура 1.? — Две концентрични окрѫжности.

1929-05-17-19_fig1.png

Тукъ има само две концентрични окрѫжности, а тѣ могатъ да бѫдатъ безъ брой. Около окрѫжноститѣ може да се прекара една крива, вълнообразна линия. Такава система, отъ концентрични окрѫжности и криви линии, сѫществува и въ природата. Слънчевата система е построена върху сѫщия принципъ. Слънцето е центърътъ, а планетитѣ се движатъ около него въ крѫгъ. Коя е причината за образуване на крива линия между два крѫга? Ще кажете, че кривитѣ линии се образуватъ механически. Въ сѫщность, и механическитѣ движения иматъ свой психологически, вѫтрешенъ произходъ. Причината за тѣзи движения е вѫтрешна. Въ природата се забелязватъ криви линии и при образуване на планинитѣ и долинитѣ. Нѣкои учени обясняватъ образуването на кривитѣ линии съ огъването на пластоветѣ. Това обяснение за природата е донѣкѫде вѣрно. Обаче, какво обяснение ще дадете за кривитѣ линии на предмети, направени отъ човѣшка рѫка? За да се огъне една линия, върху нея сѫ действували две разумни сѫщества. На мѣста разумнитѣ сѫщества сѫ били по-силни отъ теченията въ природата, а на други мѣста природнитѣ течения сѫ били по-силни отъ разумнитѣ сѫщества. Така се е образувала кривата, вълнообразна линия.

        Известно е, че когато една линия се огъва и пресича крѫговетѣ хармонично, всѣкога се забелязватъ две мѣста, въ които действуватъ токоветѣ на природата: едното мѣсто е отрицателно, а другото — положително. Тѣзи мѣста отговарятъ на две противоположни действия — на събиране и на изваждане. Тѣзи процеси вървятъ успоредно. Затова казваме, че дето става събиране на сили, тамъ става и изваждане. Отъ друга страна, дето става умножаване на силитѣ, тамъ се явява и дѣление. Разликата между тѣзи действия е въ бързината на тѣхното извършване: събирането е бавенъ процесъ, а умножаването — бръзъ. Изобщо, бавнитѣ процеси въ природата се извършватъ чрезъ действията събиране и изваждане, а бързитѣ — чрезъ умножаване и дѣление. И въ обикновения животъ хората си служатъ съ сѫщитѣ действия. Напримѣръ, домакинята събира жито и го туря въ тенджерата да се вари. Следъ това взема лъжица и вади свареното жито. На трапезата сѫ поканени гости, всички очакватъ да се сложи вареното жито. Домакинята дѣли житото, т. е. разпредѣля го въ толкова чинии, колкото е числото на гоститѣ. Домакинята е разумното сѫщество, което събира, изважда и разпредѣля житото.

        Всѣка страна е съставена отъ общества. Държавата, т. е. страната е центърътъ, а обществата се движатъ около нея въ концентрични крѫгове. Нѣкои общества сѫ партийни, други — научни, трети — духовни и т. н. Хората, които влизатъ въ обществата, представятъ кривата линия. Като минаватъ отъ една партия въ друга, отъ едно научно или духовно общество въ друго, тѣ образуватъ огъната крива линия. Често слушате да казватъ за нѣкой човѣкъ, че се огъналъ, т. е. миналъ отъ една партия въ друга. Казватъ още, че той промѣнилъ боята си. Нѣкога е добре човѣкъ да промѣни боята си. Напримѣръ, добре е черното лице на човѣка да стане бѣло. Бѣлиятъ цвѣтъ е плюсъ, а черниятъ — минусъ. Другъ е въпросътъ, ако бѣлиятъ цвѣтъ се промѣни въ черенъ. Това означава обезценяване, падане, извършване на нѣкакво престѫпление. Престѫплението е вънъ отъ гамата на цвѣтоветѣ. Черниятъ цвѣтъ не сѫществува въ спектъра. Ако си червенъ, жълтъ, синъ, портокаловъ, зеленъ, виолетовъ цвѣтъ, ти си въ естественитѣ процеси на природата. Излѣзешъ ли отъ тѣзи цвѣтове и влѣзешъ въ черния, ти излизашъ отъ границата на естественитѣ цвѣтове. Има два черни цвѣта, които сѫ граници на другитѣ цвѣтове: доленъ черенъ цвѣтъ — положителенъ и горенъ — отрицателенъ. Докато се движи между двата черни цвѣта, човѣкъ не прави престѫпления. Щомъ излѣзе отъ тѣзи граници, той влиза въ свѣта на тъмнината, на злото, на разрушаването и започва да върши престѫпления.

        Какво представя престѫплението? Отъ гледището на юриспруденцията, престѫплението е нарушаване на известни закони. Въ този смисълъ, престѫпления се вършатъ въ всички области на живота. И въ музиката има престѫпления. Ако вземешъ фалшивъ тонъ, ти си извършилъ вече престѫпление. Всѣко престѫпление води следъ себе си наказание. Ако не пѣешъ правилно, първо ще те мъмрятъ; не се ли изправишъ, ще те изпѫдятъ навънъ. И при писането се вършатъ престѫпления. Тамъ се говори за погрѣшки, а не за престѫпления. Имената сѫ различни, а въ сѫщность и погрѣшкитѣ носятъ наказания, както престѫпленията. Ако ученикътъ не знае, кѫде да туря ѣ, е, ъ, ь, ѫ, и ако не знае мѣстата на препинателнитѣ знакове, той прави повече или по-малко погрѣшки, за които учительтъ го наказва. Въ този случай, наказанията сѫ слабитѣ бележки. Забелязано е, че следъ всѣко престѫпление, въ човѣка се измѣнятъ цвѣтоветѣ, както и ритмуса на неговото сърдце. Сѫщевременно се измѣнятъ и движенията му, ставатъ неправилни и дисхармонични. Вижте, какъ върви престѫпникътъ и какви движения прави. Ще кажете, че се страхува да не го хванатъ. Причината за дисхармонията въ него не е страхътъ, но изгубване на естествения ритмусъ на движенията му.

        Какво се образува при огъване на правата линия? — Долини и върхове. Въ планинскитѣ върхове текатъ положителни енергии, а въ долинитѣ — отрицателни. Отъ върховетѣ къмъ долината слизатъ нѣколко вида енергии: свѣтлинна, магнетична и електрична. Като минаватъ презъ етера, тѣзи енергии се отклоняватъ отъ своя пѫть, което показва, че етерътъ не е навсѣкѫде еднакъвъ, значи, има различна гѫстота. Както въ природата кривитѣ линии се движатъ около крѫгове и ги пресичатъ, така и въ човѣшкия животъ, между две състояния, между две мисли или между две чувства — положителни и отрицателни, всѣкога се явява трето. Напримѣръ, нѣкой те обича — това е единиятъ крѫгъ; другъ те мрази — вториятъ крѫгъ. Кой отъ двата крѫга е отвънъ или отвѫтре, не е важно. Тѣ мѣнятъ мѣстата си. Важно е, между двата крѫга да се образува кривата, вълнообразна линия на вашата мисъль, която да примири дветѣ състояния на обичь и на омраза и да създаде трето, равновесно състояние.

        Въ какво се заключава разликата между обичьта на хората? — Въ дължината на окрѫжностьта. Ако обичьта е външниятъ крѫгъ, на дължината на окрѫжностьта, т. е. кривата линия е по-голѣма, удължена; ако обичьта е вѫтрешниятъ крѫгъ, дължината на окрѫжностьта е по-малка, т. е. кривата линия е съкратена. Сѫщото се отнася и до омразата. Следователно, можемъ да кажемъ, че даденъ човѣкъ се движи по линията на удължената обичь, а другъ — по линията на съкратената обичь. По какво се различаватъ двата вида обичь? — По методитѣ, съ които си служатъ. Кажете ли за нѣкого, че се движи по удължената или по съкратената линия на омразата, това означава два различни метода на действия.

        Като разглеждате фигура 1., тя представя статическо положение на силитѣ. Такова е положението на всички фигури и тѣла въ статичната, т. е. относителна геометрия. Дойдемъ ли до абсолютната, духовна, психическа геометрия, тамъ всичко е въ движение. Крѫговетѣ, съ своитѣ радиуси и диаметри, кривитѣ линии — всичко се движи. Движението осмисля и одухотворява нѣщата.

        Казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукавия.“ Ако разглеждаме тази мисъль буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Богъ? Абсолютното добро е въ центъра, а относителното добро и зло образуватъ кривата линия, която пресича вълнообразно крѫговетѣ. Както има два концентрични крѫга (фиг. 1.), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата — на злото. Докато се движи по линиитѣ на относителното добро и зло, човѣкъ всѣкога се намира въ противоречия, всѣкога ще бѫде недоволенъ. Той мечтае за абсолютния центъръ, за центъра на абсолютното добро, а въпрѣки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното въ живота. Напримѣръ, младъ, красивъ, образованъ момъкъ търси работа. Той иска да бѫде свободенъ, да се свърже съ живота и, по линиитѣ на радиуситѣ, да има отношение само съ абсолютното добро, съ центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбѣжно минава по кривата линия. На пѫтя му застава млада, красива мома, която го увлича следъ себе си. Той намира работа, но изгубва идеала си. Никой не знае неговия идеалъ — абсолютния центъръ на живота; той мечтае за него, въздиша, пише му писма и така прави усилия да върви по правитѣ линии — по радиуситѣ. Много центрове има въ живота, но единъ е истинскиятъ. И змията се увива въ концентрични крѫгове, като туря главата си за центъръ, но страшно е да попаднешъ въ този центъръ. Тукъ действуватъ нисши сили, които дебнатъ човѣка, съ цель да го използуватъ и унищожатъ.

        Мнозина се питатъ, кога ще се свършатъ противоречията. Тѣ не се разрешаватъ лесно. Ако се освободишъ отъ противоречията на ума, ще попаднешъ въ противоречията на сърдцето: като решишъ тѣзи противоречия, ще попаднешъ въ противоречията на волята. Докато съзнанието на човѣка не се издигне, не влѣзе въ високитѣ области на живота, човѣкъ непрестанно ще минава отъ едно противоречие въ друго. Докато кривата линия минава презъ крѫга на ума, на сърдцето или на волята му, той всѣкога ще констатира отсѫтствие на връзка между ума и сърдцето си, между ума и волята, или между сърдцето и волята. Да възстанови човѣкъ връзката между ума, сърдцето и волята си, това значи, да възстанови единството между физическия, духовния и Божествения свѣтъ въ себе си. Това се постига по пѫтя на самовъзпитанието. Създаде ли се тази връзка, кривата линия ще се измѣни. Тогава крѫговетѣ нѣма да се пресичатъ. Никакви нисши сили не могатъ да минатъ презъ тѣхъ. Следвайте пѫтя на свѣтлината, която единствена минава презъ концентричнитѣ крѫгове. Ако течението на свѣтлината въ вашия умъ е по-силно, оставете го да минава тамъ; ако течението на свѣтлината въ вашето сърдце е по-силно, оставете го да минава презъ сърдцето; ако пъкъ течението на свѣтлината въ вашето тѣло е посилно, пуснете я да тече въ тѣлото ви. Дето е най-силно течението, тамъ да минава; дето е слабо, пазете го да не го изгубите.

        Коя е основната мисъль на днешната лекция? — Влиянието на кривата линия, която пресича крѫговетѣ. Тя постоянно обикаля живота. Има смисълъ да обикаля човѣкъ, но да върши нѣкаква работа. Ако бояджията само върти четката си, безъ да обръща внимание, кѫде и какъ я поставя, той не върши никаква работа, но само цапа. Трѣбва да изправи погрѣшката си, да боядиса нѣщо. Само тогава може да му се плати. Въ този смисълъ, погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освенъ цапане. Изправянето на погрѣшкитѣ е художествено боядисване. Така боядисва природата. Лошата дума е цапане съ черна боя; добрата дума — боядисване съ бѣла боя.

        Като слушате лекцията, едни ще кажатъ, че всичко разбиратъ, а други — че нищо не разбиратъ. Това е добре, но трѣбва да стане обмѣна между еднитѣ и другитѣ. Които разбиратъ, нека дадатъ отъ своето разбиране на онѣзи, които нищо не разбиратъ. Които не разбиратъ, нека дадатъ отъ неразбирането си на другитѣ. Само така могатъ да сѫществуватъ отношения между хората. Ако се събератъ такива, които всичко разбиратъ, или нищо не разбиратъ, тѣ не могатъ да създадатъ връзка помежду си. Въ пѫтя на живота човѣкъ трѣбва да върви отъ положителнитѣ величини къмъ отрицателнитѣ и обратно, отъ отрицателнитѣ къмъ положителнитѣ. Така се образуватъ кривитѣ линии на движението. Дето има криви линии, тамъ усилено работятъ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Той мисли, чувствува, работи, прави изчисления, намира мѣстото на своитѣ погрѣшки, на страха, и самъ си помага.

        Упражнение. Ще изпѣете нѣколко пѫти думата „слушамъ“. Така ще си въздействувате при различни психически състояния.

1929-05-17-19_fig2.png

Така ще изправяте кривата линия на вашия животъ и ще вървите по радиуситѣ на концентричнитѣ крѫгове. Пѣйте упражнението съ думата „слушамъ“. То ще ви помогне при самовъзпитанието.

        Пѣйте всички, работете върху себе си и вървете напредъ.

        Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        Въ истината е скритъ животътъ.

*

34. Лекция отъ Учителя, държана на

17 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...