Jump to content

1929_04_19 Живитѣ линии на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Живитѣ линии на съзнанието

Размишление.

        Чете се темата: „Любимиятъ ми цвѣтъ.“

        Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати съ растенията и животнитѣ, съ тѣхното устройство и можете да говорите за тѣхъ, като за живи форми въ природата. Това е наука за живитѣ форми. Значи, има наука и за мъртвитѣ форми, която се занимава съ вкаменелоститѣ. Често и хората изпадатъ въ тѣзи категории, т. е. въ категорията за живитѣ и за мъртвитѣ форми. Когато се обезсърдчи, когато изгуби разположението на духа си, човѣкъ изучава науката за мъртвитѣ форми. Щомъ се насърдчи, животътъ му се осмисля, и той се занимава съ науката за живитѣ форми. Затова се казва, че съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ. Когато сте всрѣдъ природата, между гѫсти, зелени гори, съ чистъ, свежъ въздухъ, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живѣете. Ако попаднете на мѣсто, дето лежатъ коститѣ на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тѫженъ, замисленъ и недоволенъ отъ живота. Човѣкъ се радва на всѣко нѣщо, отъ което лъха животъ, а скърби за всѣко нѣщо, което му напомня за смъртьта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. Въ това отношение, скръбьта и радостьта сѫ необходими за човѣка, като условия за развитието му.

        Следователно, хората се интересуватъ, отъ една страна отъ радостьта и отъ скръбьта, отъ друга — отъ живота и отъ смъртьта. Който живѣе, непремѣнно ще умре. Щомъ е така, естествено е човѣкъ да се интересува и отъ живота, и отъ смъртьта. — Право ли е това? — Право е. Кои нѣща сѫ прави, и кои — криви? Кой човѣкъ е правъ въ разбиранията си, и кой — кривъ? Който не е правъ, той е кривъ; който е кривъ, не е правъ. Който не върви по правата линия, е кривъ; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трѣбва да се разбира сѫщината имъ. Когато минаватъ презъ човѣшкото съзнание, тѣзи линии внасятъ радость и разширение въ него, предаватъ му сила и бодрость. Така се отразяватъ всички нѣща, които иматъ отношение къмъ човѣка. Нѣматъ ли никакво отношение къмъ съзнанието му, тѣ минаватъ и заминаватъ, безъ да му предадатъ нѣщо. Напримѣръ, виждате предъ себе си парче тебеширъ. Казвате, че това е тебеширъ, но той не произвежда никакво впечатление върху васъ. Ако трѣбва да напишете нѣщо на черната дъска, вие вземате тебешира въ рѫка и свършвате работата си. Въ този случай, тебеширътъ има отношение къмъ васъ.

        Често съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота си, защото схващатъ нѣщата ограничено; тѣхнитѣ разбирания сѫ стари, отживѣли своето време. Напримѣръ, старъ, стогодишенъ дѣдо върви по улицата и вижда предъ себе си единъ голѣмъ скѫпоцененъ камъкъ. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камъкъ сега, на стари години? Да бѣхъ го намѣрилъ на младини, щѣхъ да го използувамъ, както трѣбва. Хвърля камъка на земята и продължава пѫтя си. Вие се чудите на постѫпката на стареца и си мислите, че ще постѫпите другояче съ скѫпоценния камъкъ. Ако сте на мѣстото на стария човѣкъ, и вие ще постѫпите като него. Колко свѣтли и възвишени идеи сте пренебрегнали, подъ предлогъ на това, че сте възрастни вече, или че времето не благоприятствува за реализирането имъ. Това е криво разбиране. Който на млади години е добъръ, ученолюбивъ, музикаленъ и философъ, и на стари години ще бѫде такъвъ. Ако на млади години не сте готовъ да приемете новитѣ идеи и да работите за реализирането имъ, и на стари години не можете да ги приемете.

        Помнете: златото и въ кальта е пакъ злато; медьта и на царската маса, пакъ е медь. Щомъ излѣзе отъ кальта, златото веднага измѣня своитѣ възгледи за живота. То разбира, че има нѣщо ценно въ него, на което всѣкога може да разчита. И медьта, като излѣзе отъ царскитѣ условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздухъ, веднага измѣня възгледитѣ си. Тя разбира, че стойностьта ѝ не се крие въ нея, но въ условията, при които се намира. Ценни нѣща, въ абсолютенъ смисълъ на думата, сѫ онѣзи, които не измѣнятъ свойствата си и при лошитѣ, и при добритѣ условия. Златото, и въ кальта, и на царската маса, има една и сѫща цена. Следователно, ако кажете, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, а сѫщевременно мислите, че нищо не може да стане отъ него, вие имате криви разбирания и вървите по пѫтя на кривитѣ линии. Едно отъ дветѣ трѣбва да допущате: или че сте излѣзли отъ Бога, или че не сте излѣзли отъ Него. Ако приемете, че сте излѣзли отъ Бога, вие имате велико бѫдеще, отъ васъ ще излѣзатъ истински човѣци. Ако приемете, че не сте излѣзли отъ Него, ще знаете, че, каквито усилия да правите, отъ васъ нищо нѣма да стане. — Свѣтътъ не е направенъ, както трѣбва. — И това е криво разбиране. Богъ е създалъ свѣта. Щомъ е така, свѣтътъ е създаденъ разумно. Ако има нѣщо криво, неправилно въ живота, то се дължи на човѣшкия свѣтъ. Човѣкъ самъ е изопачилъ своя свѣтъ, и самъ трѣбва да го изправи.

        Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяватъ чрезъ човѣшкото съзнание. Както вижда човѣкъ, така мисли. Въ този смисълъ, правитѣ и кривитѣ линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съмъ отвънъ, такъвъ съмъ и отвѫтре. За да бѫде заключението ви правилно, вие трѣбва да виждате едновременно и външно, и вѫтрешно. Тогава ще разберете, че, ако сте злато, заровено въ кальта, външно можете да бѫдете нечисти, но вѫтрешно сте чисти и ценни.

        Само любовьта вижда нѣщата и външно, и вѫтрешно. Затова казваме, че любовьта осмисля живота. Вънъ отъ човѣка, вънъ отъ живитѣ сѫщества любовьта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовьта осмисля живота, вие веднага ще помислите за нѣкое живо сѫщество — цвѣте, животно или човѣкъ. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовьта, безъ да я свързвате съ нѣкое сѫщество, това значи, да проникнете въ цѣлата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовьта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовьта. Който разбира любовьта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? — Защото любовьта се проявява въ настоящето. Тя нѣма отношение къмъ миналото и къмъ бѫдещето. Любовьта не се занимава съ велики работи. Тя нѣма предъ видъ високи служби. Да заеме човѣкъ високо обществено положение, това значи, да раздѣли окрѫжаващитѣ на два лагера и да предизвика между тѣхъ споръ. Тѣ започватъ да спорятъ, какъвъ е човѣкътъ, който заема високиятъ постъ, дали е знаменитъ, виденъ, или обикновенъ. Каквото положение и да заеме човѣкътъ на любовьта, той всѣкога служи на другитѣ. Той има предъ видъ първо интереса на своитѣ ближни. Себе си оставя на последно мѣсто.

        Кой цвѣтъ символизира любовьта?— Бѣлиятъ и розовиятъ. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ и на чистотата. Първото пролѣтно цвѣте е кокичето. То е символъ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бѣло, а минзухарътъ — жълтъ и лилавъ. Кокичето има луковица, а минзухарътъ — грудка. На какво се дължи бѣлиятъ цвѣтъ на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различнитѣ цвѣтя сѫ различно обагрени? — Бѣлиятъ цвѣтъ на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано презъ пролѣтьта, когато е още студено, и слънцето грѣе слабо, тогава нѣма условия за образуване на багрилни вещества. Бѣлиятъ цвѣтъ на кокичето не е бѣла боя, но въздухъ, който прониква въ клеткитѣ му. Естественицитѣ казватъ, че багритѣ на цвѣтята се дължатъ на условията, при които се развиватъ. Сѫщо така климатътъ опредѣля цвѣта на животнитѣ. Севернитѣ животни — мечки, елени, зайци сѫ повечето бѣли. Съ промѣната на температурата се измѣня цвѣтътъ на животнитѣ. Това е законъ, който има отношение и къмъ човѣка. Като знаете този законъ, вие можете сами да си въздействувате. Напримѣръ, оплаквате се отъ студъ. Какво трѣбва да направите противъ студа? — Да увеличите любовьта си. Безлюбието внася студъ въ човѣшкия организъмъ, а любовьта — топлина. Нѣкой се оплаква отъ тъмнина въ съзнанието си. Щомъ му е тъмно, нищо друго не остава, освенъ да си купи една свѣщь и да я запали. Като увеличи свѣтлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вѫтрешната свѣтлина и топлина въ човѣка се увеличаватъ, положението му се подобрява. Не е въпросъ за подобряване на положението, но човѣкъ трѣбва да решава задачитѣ си правилно. Какъвъ смисълъ има подобряването на прасето, ако го чака ножъ? Въ такъвъ случай, по-добре да е слабо, но да живѣе, отколкото угоено, и да умре. И за човѣка е сѫщото. По-добре е да бѫде слабъ и да живѣе, отколкото да е изхраненъ, и да умре. Животътъ се предпочита предъ смъртьта. Като живѣе, човѣкъ има възможность да учи, да придобива опитности.

        Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови възгледи, отъ ново разбиране на нѣщата, за да различаватъ сѫщественото отъ несѫщественото И природата прави усилие да измѣни условията, да преобрази живота на сѫществата, за да намали страданията имъ. Пертурбациитѣ, които ставатъ въ нея, иматъ за цель да измѣнятъ посоката, по която хората се движатъ, за да бѫдатъ щастливи. Щастието се придобива по много пѫтища, а не само по единъ. Много пѫтища, много линии водятъ човѣка къмъ щастието. Тѣ се наричатъ живи линии на съзнанието. По тѣхъ се изучаватъ Божественитѣ закони, които действуватъ въ човѣшкия животъ. Вънъ отъ живитѣ линии, човѣкъ се натъква на мъртви линии, остатъци отъ живота, които съставятъ предметъ на мъртвата наука. Който се занимава съ мъртвата наука, обича да се рови въ миналото си, да види, че въ нѣкое минало сѫществуване е билъ царь. Какво печели той, ако знае, че нѣкога е билъ царь? Ако, като царь, е прекарвалъ въ съмнения и страхъ, че неприятелитѣ му ще го убиятъ, за предпочитане е положението на обикновения човѣкъ. Ако си обикновенъ човѣкъ и въ лицето на всички, които срѣщашъ, виждашъ свои приятели, радвай се на положението си. Нѣма по-голѣмо благо въ живота, да виждашъ въ човѣка свой братъ и приятель. За предпочитане е да бѫдешъ здравъ, и самъ да си услужвашъ, отколкото да си боленъ, и други да ти услужватъ.

        Какво означава думата „боленъ“? Тя е образувана отъ две срички: бол и лен. Сричката „бол“ означава изобилие, а „лен“ — мързелъ. Значи, човѣкъ боледува по причина на изобилие или на пресищане въ живота. Думата „здраве“ е образувана отъ сричкитѣ „здра“ и „ве“. Значи, здравиятъ „здра, дра“ обича да одира кожата на хората, или да съблича, кожуха имъ. Понеже той е пъленъ съ енергия, лесно може да спре човѣка на пѫтя и да му одере кожата. Въ известни случаи, болниятъ се предпочита предъ здравия. Болниятъ е честенъ човѣкъ, на никого зло не прави, освенъ на себе си. Съ какво си причинява пакости? — Съ мързела.

        Като ученици, вие трѣбва да изучавате растенията, да се ползувате отъ тѣхъ, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. Въ какво се заключава неговата красота? — Въ вѣнчето му. Освенъ на чистота, кокичето е символъ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклонъ. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклонъ е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарътъ — твърдость. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на бѣлия цвѣтъ. Минзухарътъ предава повече електричество, бодрость, твърдость на човѣшкия характеръ. Затова се казва: Ще бѫдешъ мекъ и чистъ като кокичето, а твърдъ и смѣлъ като минзухара. За да придобиете тѣзи качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадатъ. После ще си кажете: Днесъ слушахъ лекциитѣ на двамата нови професора — кокичето и минзухарътъ.

        Всички хора се нуждаятъ отъ новъ начинъ на мислене. Ще кажете, че животътъ е тежъкъ, че хората се нуждаятъ отъ пари. Паритѣ представятъ движение. Щомъ имашъ нѣкаква идея, ще се движишъ, и пари ще имашъ. Какъ ще се движишъ — по прави, или по криви линии, това зависи отъ твоето съзнание. Който е излѣзълъ отъ Бога, знае точно направлението, по което се движи, и придобивкитѣ, които ще има. Това значи, да мисли човѣкъ право и да разсѫждава по новъ начинъ. Новото иде, и всички трѣбва да се отворите за него, както се отваря цвѣтътъ за слънчевитѣ лѫчи.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        —Въ истината е скритъ животътъ.

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

19 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...