Jump to content
Ани

1929_04_05 Азбуката на Природата

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Азбуката на природата

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

        Размишление върху Духа Божи.

        Съвременнитѣ хора казватъ: Азбуката е за децата, книгата — за ученицитѣ, а науката — за ученитѣ. Ако ви запитатъ, знаете ли азбуката, ще кажете, че я знаете. Въ сѫщность, вие знаете азбуката на български езикъ, но не знаете азбуката на другитѣ езици. Нѣкои знаятъ азбуката на единъ или на два чужди езици, но никой не знае азбуката на природата. Тази азбука трѣбва да се изучава сега. Днесъ хората не се разбиратъ, понеже нѣматъ обща азбука, нѣматъ еднакви схващания за морала, за живота, за природата. Когато всички хора научатъ азбуката и езика на природата и могатъ да се разговарятъ на него, тѣ ще се разбератъ. Тогава ще дойде онази хармония между тѣхъ, която всички търсятъ.

        Коя е първата буква въ азбуката на природата? Ще кажете, че първата буква въ българската азбука е „а“, но коя е първата буква отъ азбуката на природата, не знаете. Въ сѫщность, коя буква наричаме първа? Коя дъждовна капка е първа? Коя капка на извора е първа? Ние сме се условили да даваме първенство на всѣко нѣщо, което е начало. Първороденъ синъ е онзи, който, съ идването си на земята, туря началото на децата въ семейството. Пръвъ день е този, съ който туряме начало на нѣкаква работа. Съ коя буква е започнала природата своята работа? Сегашнитѣ учени говорятъ върху различни въпроси, пишатъ книги, правятъ изследвания, но какво остава отъ тѣхния трудъ, ако дойде нѣкой отвънъ и заличи написаното въ главитѣ на ученитѣ или въ тѣхнитѣ книги? Докато написаното въ главитѣ и въ книгитѣ имъ стои, тѣ сѫ доволни, радостни; щомъ се заличи, всички страдатъ и казватъ, че животътъ имъ се обезсмислилъ.

        Какво остава въ рѫцетѣ на богатия, като взематъ паритѣ му? — Праздната кесия. Какво остава на човѣка, когато отнематъ щастието му? — Скръбьта. Скръбьта представя праздна кесия. — Не може ли да се живѣе безъ скръбь? — Не може. Паритѣ трѣбва да се турятъ въ кесия. Привилегия е за човѣка да има хубава, скѫпа кесия. Има кесии, табакери, украсени съ скѫпоценни камъни. Ако нѣкой беденъ студентъ има такава кесия или табакера, той може да я продаде скѫпо и съ паритѣ ѝ да свърши университетъ. Има обикновени и необикновени кесии, както и обикновени и необикновени скърби. Обикновенитѣ кесии струватъ нѣколко лева, нѣма смисълъ да се продаватъ. И обикновенитѣ скърби струватъ евтино, затова не се намиратъ хора, които да ги купуватъ. Другъ е въпросътъ за необикновенитѣ скърби и страдания, които всѣки се стреми да купи. Когато страда, човѣкъ трѣбва да знае причината на страданието и мѣстото, отдето иде то. Това се отнася не само до страданието, но и до мислитѣ и чувствата на човѣка. Като знае причинитѣ, които ги предизвикватъ, и мѣстото, отдето идатъ, той може да опредѣли тѣхната ценность. Това е предметъ на човѣшкото съзнание. Съзнанието на човѣка се намира въ главата му. То има своитѣ корени— нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлѣчено понятие, безъ специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрезъ какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче, всѣки е забелязалъ, че, при най-малкия ударъ въ главата, човѣкъ губи съзнание и претърпява голѣми пертурбации.

        Съзнанието на човѣка се разглежда като вѫтрешна сила, която организира неговитѣ мисли, чувства и действия. Много отъ сегашнитѣ учени не знаятъ, кѫде е мѣстото на съзнанието. Седалището на съзнанието е въ главата, а отчасти и въ гръбнака. То се изявява чрезъ главния и гръбначния мозъкъ. Нѣкогашната столица на съзнанието е била на друго мѣсто, а не въ главата. Има още сили на съзнанието, които не сѫ премѣстени въ главата. — Кѫде е било мѣстото на съзнанието по-рано? — Въ симпатичната нервна система, или така наречения слънчевъ вѫзелъ. Въ далечното минало главата на човѣка е била на това мѣсто. Той е мислилъ чрезъ слънчевия вѫзелъ. Днесъ ученитѣ разглеждатъ главата като мѣсто, дето се складира знанието. Човѣкъ придобива известно знание и го отпечатва въ мозъка си. Това не е истинско знание, но помнене, т. е. запаметяване на известни факти. Истинско знание. е това, при което човѣкъ разполага съ силитѣ на своя организъмъ. Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, тѣ се различаватъ помежду си по строежъ, по проява на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. На това се дължи, защо едни хора сѫ математици, други — философи, трети — музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължатъ различнитѣ възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. Доброто и злото сѫ мѣрки, съ които човѣкъ опредѣля нѣщата. Дойде ли до тѣзи мѣрки, като абсолютни величини, той се е домогналъ до сѫщината на живота. — Какво е човѣкъ по сѫщина? — На този въпросъ не можешъ да си отговоришъ. Речешъ ли да мислишъ за своята сѫщина, ти ще заспишъ. — Каква е сѫщината на Бога? — И по този въпросъ не можешъ да мислишъ. Човѣкъ може да мисли за себе си, въ смисълъ на своитѣ нужди, но не и за себе си, като сѫщина. Ако искашъ да знаешъ, какво си въ сѫщность, ще знаешъ, че си нула — нищо повече. Нулата пъкъ представя елипса или крѫгъ, зависи какъ ще я напишете. Значи, човѣкъ е крѫгъ, когато има единъ центъръ, или елипса — съ два центра. Ще кажете, че искате да бѫдете свободни. Може да бѫдете свободни, а може и да не бѫдете, отъ васъ зависи. Който се движи само около единъ центъръ, т. е. около Бога, той е свободенъ. Хвърчилото, съ което си играятъ децата, свободно ли е? — Не е свободно. То хвърчи, благодарение на това, че не е свободно. Ако е свободно, не може да хвърчи. Центърътъ, около който е закаченъ, е рѫката на детето. Значи, хвърчилото се движи изъ въздуха, понеже е свързано за разумната воля на детето. То го пуща да хвърчи и го прибира по своя воля. Привидно хвърчилото е ограничено, защото е вързано съ канапъ, но то лети, именно, защото е вързано. Оттукъ вадимъ заключението, че не всѣка връзка ограничава човѣка. Има връзки, които го ограничаватъ; има връзки, които го освобождаватъ, даватъ му възможность да хвърчи.

        Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ връзки, не искатъ да изгубятъ свободата си. Кога листътъ е свободенъ и се развива правилно? — Когато е свързанъ съ дървото. Откѫсне ли се отъ дървото, той пада на земята и започва да гние. Презъ това време вѣтърътъ го духа, играе си съ него. Следователно, разумнитѣ връзки, направени отъ природата, не ограничаватъ човѣка. Неразумнитѣ връзки, обаче, го ограничаватъ. Пазете се отъ такива връзки. Пазете се отъ отрицателнитѣ внушения на хората. Нѣкой ви казва, че въ скоро време ще се разболѣете. Ако сте слабъ по духъ, вие възприемате това внушение и, наистина, заболявате. Ако сте силенъ, отхвърляте внушението и казвате: Азъ съмъ здравъ човѣкъ, живѣя разумно и не се поддавамъ на чужди внушения. Изобщо, това, въ което човѣкъ вѣрва, става. Има случаи, когато, и като вѣрва въ нѣщо, не става споредъ вѣрата му. Обаче, въ повечето случаи става. Като знаете този законъ, приложете вѣрата си за реализиране на положителни нѣща.

        Двама светии живѣли въ една гора, дето прекарвали повече въ постъ и молитва. Единиятъ вѣрвалъ въ силата на мисъльта и казвалъ, че съ мисъльта си човѣкъ може всичко да постигне. Единъ день другарьтъ му останалъ въ колибата да вари бобъ, а той отишълъ въ гората да се разходи и да размишлява. Като се върналъ въ колибата, намѣрилъ всичко приготвено, и седнали двамата да обѣдватъ. Първиятъ светия, който поддържалъ, че съ мисъльта всичко се постига, хапналъ отъ боба, но веднага оставилъ лъжицата въ чинията си и казалъ: Бобътъ е безсоленъ. Другарьтъ му отговорилъ: Помисли, че е соленъ, и той ще се осоли. Всѣки самъ трѣбва да соли яденето си. Готвачътъ не е длъженъ да го осолява. Неговата работа се заключава само въ готвенето; що се отнася до осоляването, това е работа на онзи, който яде. Така постѫпва и природата. Тя готви, а осоляването остава на хората. Осоляването е процесъ, който става въ мисъльта. На човѣка е дадено правото да осолява нѣщата споредъ вкуса и разбирането си. Това, което за нѣкого е солено, за другъ е безсолно. И обратно: безсолното за едного е солено за другиго.

        Какво представя още мисъльта? — Изгрѣване на слънцето, т. е. на съзнанието въ човѣка. Всѣка мисъль е слънчевъ лѫчъ, или лѫчъ на човѣшкото съзнание. Ето защо, когато човѣкъ мисли, скръбьта го напуща. Скръбьта има отношение къмъ сърдцето и къмъ чувствата. Щомъ чувствува, човѣкъ скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. — Коя мисъль разпръсва скръбьта? — Правата мисъль. Всѣка крива, изопачена мисъль може да усили скръбьта, но не и да я премахне. Затова, когато нѣкой каже, че собственитѣ му мисли сѫ спънка въ неговия животъ, ние подразбираме неестественитѣ, изопачени човѣшки мисли. Обаче, правитѣ, естественитѣ мисли премахватъ всички препятствия, всички скърби отъ човѣшкия животъ. Когато мисли право, човѣкъ е свободенъ. Той е свързанъ съ Първата Причина и се намира въ нейнитѣ рѫце, както хвърчилото въ рѫцетѣ на детето. Пусне ли канапа, хвърчилото пада на земята. Радвайте се, докато Богъ ви държи въ рѫката си. Пусне ли ви, вие попадате въ рѫцетѣ на вѣтъра, който ви люлѣе дето иска. Паднете ли на земята, смърть ви очаква. Сѫщината на човѣка се крие въ неговото съзнание, което всѣки день го повдига все по-високо и го напѫтва въ живота му. То му нашепва, какво да прави, какъ и кога да се прояви. Въ този смисълъ, съзнанието на човѣка не е нищо друго, освенъ неговото рѫководно начало! Нѣкои го наричатъ още интуиция, ангелъ пазитель и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работитѣ му се нареждатъ добре. Престане ли да слуша този гласъ, всичко на зле върви. Ако искате да бѫдете свободни, дръжте връзката си съ своето рѫководно начало. Това не значи, че нѣма да се натъквате на мѫчнотии. Ще минавате презъ мѫчнотии, презъ страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човѣка е да развръзва неправилнитѣ връзки, да се освобождава отъ ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки. Съзнателни и естествени връзки сѫ тѣзи на ученика съ неговитѣ учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. Желанието на човѣка да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бѫдатъ връзкитѣ му съ неговитѣ учители. Той ще ги обича, и тѣ ще го обичатъ.

        Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѫтрешно самовъзпитание. Всѣки трѣбва да знае, докѫде се простиратъ неговитѣ възможности и свобода. Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голѣма е неговата свобода. Свободниятъ върви по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления. Като минава покрай нѣкоя овчарска кошара, отдалечъ още той я обикаля, за да не предизвика кучетата. Той може да мине и направо, но джобоветѣ му трѣбва да бѫдатъ пълни съ камъни, да се брани отъ кучетата. Ще каже, че иска да мине направо презъ кошарата, да не губи време. И въ двата случая ще употрѣби едно и сѫщо време: въ първия случай ще обиколи, но нѣма да се спира, да се разправя съ кучетата; въ втория случай пѫтьтъ му е по-кѫсъ, но ще изразходва време, докато се освободи отъ кучетата. Истински свободниятъ разполага съ знание, което всѣкога може да приложи. Прилагане на знанието е нуждно, а не само знание. Ще каже нѣкой, че се намира въ лишение: нѣма дрехи, обуща, шапка, пъкъ и пари нѣма. Едно е нуждно на човѣка — вѫтрешенъ миръ. Щомъ има миръ, той не се смущава отъ нищо. Той знае, че, каквото му е нуждно, ще го придобие — всѣко нѣщо ще дойде на своето време. — Това не е най страшното. Всички хора сѫ умирали и умиратъ гладни. Значи, и ти ще умрешъ гладенъ. — Ще умра младъ и зеленъ, безъ да съмъ си поживѣлъ. — Не си ти първиятъ, който ще отидешъ младъ и зеленъ. Колко млади хора сѫ отишли на онзи свѣтъ!

        Явленията въ живота и въ природата се повтарятъ. Каквото е ставало и става съ хората, ще стане и съ васъ. Дѣдото на нѣкого умрѣлъ отъ простуда, баща му — сѫщо. Най-после и той ще умре отъ простуда. Тукъ действува закона на фаталностьта, но това не значи, че този законъ не може да се измѣни. За да се избѣгне фаталностьта, той трѣбва да намѣри причината, която е предизвикала простудата. Дѣдото се простудилъ, защото пиянствувалъ; бащата се простудилъ, защото отишълъ да краде една мома презъ студена зимна нощь. За да избѣгне тази фаталность, той трѣбва да живѣе по новъ начинъ, да вложи нова мисъль въ ума си. Само така ще се създаде ново, здраво поколѣние. Какво трѣбва да се прави тогава? — Нѣма да пиешъ като дѣдо си, нито ще крадешъ мома презъ студена зимна нощь. Какво представя зимата? — Неблагоприятнитѣ, неестественитѣ условия въ живота. Ще живѣешъ разумно и ще използувашъ благоприятнитѣ условия. Това иска разумниятъ свѣтъ отъ всички хора. Това значи човѣкъ да се самовъзпитава. То подразбира, да работи човѣкъ съ първичнитѣ елементи на умствения, на сърдечния и на волевия животъ. Всѣка проявена мисъль, всѣко проявено чувство и всѣка проявена постѫпка е сложенъ процесъ. За да се проявятъ правилно и за да се използуватъ разумно, човѣкъ трѣбва да познава първо елементитѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки и после да ги съединява и да образува отъ тѣхъ цѣлъ умственъ или духовенъ процесъ.

        И тъй, изучавайте първо елементитѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, за да можете впоследствие да образувате сложни съединения. Започнете съ изучаване елементитѣ на търпението, за да се справите съ нетърпението си. Това е наука, за прилагането на която има различни методи. За развиване на търпението приложете следното упражнение: Застанете правъ на единъ кракъ, а другия подгънете подъ правъ ѫгълъ. Така застанали, ще се държите право, безъ да се люлѣете на една или друга страна. Като се възпитавашъ, нѣма да се люлѣешъ отъ кракъ на кракъ, но ще стоишъ тихъ и спокоенъ, ще се наблюдавашъ, накѫде се наклонява тѣлото ти: надѣсно, налѣво, напредъ, или назадъ. Ако не станешъ господарь на дѣсния или на лѣвия си кракъ, какъ ще станешъ господарь на цѣлото си тѣло, на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки.

        Когато сте затруднени и не можете да разрешите известенъ въпросъ, изнесете дѣсния кракъ и дѣсната си рѫка напредъ. Пръститѣ на рѫката да бѫдатъ свити, само показалецътъ да бѫде изправенъ нагоре и постепенно да го свивате. Ще кажете, че това е детинска работа. Не е детинска. Който може правилно да свива и изправя показалеца си, всичко може да постигне. Ще свивате и изправяте пръста си 10—30 пѫти и въ това време ще забравите всичко около себе си. Ще се стремите да проникнете въ смисъла на свиването и изправянето на показалеца. Нѣма движение въ природата, което да е лишено отъ смисълъ. Когато иска да хване една отъ овцетѣ си, овчарьтъ си служи съ кука. Тя крие нѣкакъвъ смисълъ въ себе си. На сѫщото основание, когато се намѣрите предъ изкушение, извадете показалеца си навънъ и започнете да го свивате и изправяте. Така вие хващате изкушението и го обезсилвате. Устойчивостьта на човѣка зависи отъ правилното свиване и изправяне на показалеца. Като правите това упражнение, ще разберете неговото голѣмо значение. Дайте перо въ рѫката на онзи, който нѣма показалецъ, и вижте, какъ ще се подпише той. Като знаете значението на този пръстъ, научете се да го свивате и изправяте при всѣка лоша мисъль, която дойде въ ума ви, или при всѣко изкушение. Като правите упражнението, изучавайте лошата мисъль, наблюдавайте я и ще видите, че тя прилича на животно, което има желание да ви напакости. Обаче, ако съзнанието ви е будно, тя ще мине и замине край васъ, безъ да ви причини нѣкаква пакость.

        Какъ върви мисъльта на човѣка? — По течението на вѣтъра. Така се движи и хвърчилото. Ще кажете, че искате да бѫдете свободни, да мислите, както намирате за добре. Не е така. Правата мисъль има само единъ пѫть на движение, а кривата, изопачената мисъль има много пѫтища. Човѣкъ е свободенъ дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си. Вънъ отъ съзнанието никаква свобода не сѫществува.

        Ученикътъ на Великия животъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие самообладание. Така той може да кали нервната си система. Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, безъ да мигате. Така ще концентрирате мисъльта си и ще регулирате нервната си система. Нѣкои мислятъ, че гледането нѣма влияние върху човѣшкия характеръ. Не е така. Гледането, погледътъ има голѣмо значение върху човѣка. Ако говоришъ за Бога, а гледашъ къмъ земята, ти обезценявашъ думитѣ си. Щомъ говоришъ за Бога, ще гледашъ нагоре. Лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ ти, образува ѫгълъ отъ 45° съ хоризонталната права, теглена отъ очитѣ навънъ. Невъзможно е човѣкъ да говори искрено върху възвишени въпроси и да гледа къмъ земята. Невъзможно е и обратното: да говори върху въпроси, които се отнасятъ до нисшия животъ, и да гледа нагоре.

        Следователно, когато се говори за Бога, ѫгълътъ, образуванъ отъ лѫча, който излиза отъ окото и отъ хоризонталната права, трѣбва да бѫде равенъ най-малко на 45°. При това, лѫчътъ трѣбва да бѫде възходещъ, а не нисходещъ. Възвишенитѣ мисли образуватъ възходещи лѫчи, а нисшитѣ и отрицателни — нисходещи. Ученитѣ сѫ доказали, че всѣки предметъ, съ който се занимава човѣшкиятъ умъ, има свой специфиченъ ѫгълъ, съ опредѣлена голѣмина и направление. Всѣки ѫгълъ има свой вѫтрешенъ смисълъ. Ако изнасяшъ нѣкаква идея, безъ да се образува нейниятъ ѫгълъ, тя не може да се реализира. Една идея е постижима, когато възможноститѣ за нейното реализиране образуватъ специфичния ѝ ѫгълъ. Когато стреля, войникътъ нагажда орѫдието подъ такъвъ ѫгълъ, за да постигне своята цель. Слънчевитѣ лѫчи сѫщо падатъ подъ известни ѫгли. Всѣка разумна работа образува ѫгли и линии, опредѣлени строго математически. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Каже ли нѣкой, че цѣлъ животъ мислилъ и нищо не постигналъ, това показва, че мисъльта му не е вървѣла по пѫтя на своитѣ линии и ѫгли.

        Упражнение. Сутринь, като станете отъ сънь, измийте добре рѫцетѣ си и въ дѣсната си рѫка сипете малко вода, която ще изпиете на седемь пѫти, на глътки. Това ще правите седемь сутрини наредъ, т. е. една седмица. Малъкъ е този опитъ, но цененъ. Така ще опитате силата на енергиитѣ, които възприемате чрезъ рѫката си. За да разберете смисъла на опита, добре е да правите наблюдения и да си отбелязвате впечатленията. Който пие вода отъ рѫката си, а не направо отъ извора, той не се простудява. Ако нѣкой страда отъ коремоболие, нека направи следния опитъ: сутринь да пие по десеть глътки гореща вода, на всѣки петь минути. Като правите това нѣколко пѫти, коремоболието ще изчезне. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система отъ наслоявания, които подпушватъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Тя го освобождава отъ напрежението, което нервната система произвежда върху него.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

5 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×