Jump to content

1929_03_08 Отворени форми


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Отворени форми

Размишление.

        Коя мисъль е ценна? — Разнообразната. Често мисъльта става еднообразна, както вървежътъ на рака, и отегчава човѣка. Каквото и да правите съ кривия ракъ, той все настрана ще върви. Това е навикъ въ него, отъ който не може да се освободи. Каква култура носи кривиятъ ракъ? — Нисша култура. — Защо? — Възможноститѣ му сѫ ограничени. Развитието на неговитѣ способности е ограничено. За да придобие нѣщо повече отъ това, което носи днесъ, кривиятъ ракъ трѣбва да напусне сегашната си форма и да влѣзе въ друга, съ по-голѣми възможности.

        Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Всѣка мисъль има специфична форма. Докато дадена мисъль може да излиза вънъ отъ своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щомъ не може да се проектира навънъ и да се реализира, тя нѣма условия за развитие. Тя е затворена въ своята форма. Щомъ се намѣри въ такова положение, човѣкъ търси външни форми или пособия, чрезъ които да си помогне. Както въ механиката хората си служатъ съ лостове, за да извършатъ това, което не могатъ да направятъ съ рѫцетѣ си, така и въ мисъльта си тѣ прибѣгватъ до лостове, чрезъ които пренасятъ мислитѣ си отъ по-низка въ по-висока форма, т. е. отъ форма съ по-малки възможности въ форма съ по-голѣми възможности. Човѣкъ се ражда съ способности и дарби, които се проявяватъ само на земята. Нѣкои способности и дарби въ човѣка сѫ толкова слабо застѫпени, че презъ цѣлия му животъ не могатъ да се проявятъ. Неспособниятъ и съ лостъ, и безъ лостъ, малко постига; обаче, способниятъ лесно постига нѣщата. Той работи и безъ лостъ, и съ лостъ. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човѣкъ си служи съ лостове не само на физическия свѣтъ, но и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, нѣкои мѫчнотии сѫ въпроси извънъ физическия свѣтъ. Следователно, за разрешаването имъ сѫ нуждни не физически, а психически, духовни лостове. Щомъ се намѣришъ предъ една психическа мѫчнотия, ще потърсишъ нѣкакъвъ духовенъ лостъ, съ който да я повдигнешъ.

        Помнете: мѫчнотиитѣ въ живота, били тѣ физически или психически, сѫ задачи, които трѣбва правилно да се разрешаватъ. Докато човѣкъ гледа на мѫчнотиитѣ като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бѫде ученикъ. Ако гледа на тѣхъ като на произволни, случайни явления, наложени отъ условията, той не може да бѫде ученикъ. Нѣкои учени, философи, писатели минаватъ и заминаватъ покрай мѫчнотиитѣ, но не се спиратъ върху тѣхъ, да ги разгледатъ като задачи, дадени отъ съзнателния, разуменъ свѣтъ. Щомъ се намѣрятъ въ неблагоприятни условия, тѣ казватъ, че животътъ имъ е тежъкъ, и ги отминаватъ. Истинскиятъ философъ използува разумно неблагоприятнитѣ условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силенъ е вѣтърътъ, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинскиятъ философъ, ученъ и писатель е въ състояние самъ да подобри условията си. Като решава мѫчнотиитѣ правилно, той изкарва доброто отъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че светията, философътъ или учениятъ не се нуждаятъ отъ удобства, отъ много храна, отъ хубаво облѣкло и т. н. Нѣкои си представятъ светията бедно облѣченъ, съ жълто, изпито лице, съ хлътнали очи и т. н. Едно е вѣрно: светията не живѣе само, за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другитѣ. Затова нѣкои казватъ: Обикновениятъ човѣкъ живѣе шесть деня за себе си, а седмиятъ посвещава на Бога и на ближния си. Животътъ на светията е точно обратенъ: шесть дни отъ седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия — за себе си. Има светии, които се хранятъ само единъ пѫть презъ седмицата, но това сѫ изключителни случаи. Трѣбва да се знае, че всѣка мѫчнотия може да се разреши по пѫтя на най-малкото съпротивление. Мѫчнотията има за цель да събуди човѣшкитѣ способности къмъ дейность, да застави човѣка да мисли право. Само така човѣкъ ще разбере, че различнитѣ мѫчнотии, презъ които е миналъ, сѫ го научили, какъ да работи и да прилага знанията си. Сегашната човѣшка форма е резултатъ на усилията, които човѣкъ е правилъ при минаване отъ една форма въ друга, докато е дошълъ до сегашната. Микроскопически сѫ промѣнитѣ, презъ които човѣкъ е миналъ, но всѣка промѣна говори за условията, за времената и за усилията, презъ които е миналъ той.

        Като изучавате линиитѣ на човѣшкото лице, по дължината и правилностьта имъ, ще сѫдите за дейностьта на човѣшкия умъ. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работилъ и толкова по-голѣми придобивки има човѣкъ. Голѣмитѣ придобивки носятъ голѣма радость, а малкитѣ придобивки — малка радость. Радостьта и скръбьта сѫщо иматъ свои силови линии, свой пѫть на движение. Пѫтьтъ на радостьта се отличава отъ пѫтя на скръбьта. Сѫщо така и пѫтьтъ на доброто се отличава отъ пѫтя на злото. Апашътъ върви по единъ пѫть, а добродетелниятъ човѣкъ — по другъ пѫть. Затова казваме, че пѫтищата на хората се различаватъ. Апашътъ излиза обикновено вечерь, когато хората спятъ, когато градинаритѣ сѫ въ домоветѣ си. Добродетелниятъ човѣкъ върши работитѣ си презъ деня, когато всички хора сѫ будни и се намиратъ въ нужда. Като мине покрай нѣкоя градина, той не гледа, дали дърветата иматъ плодове, да ги обере, но се вглежда въ тѣхъ, да разбере нуждитѣ имъ и, ако сѫ сухи, полива ги и си заминава. — Защо трѣбва човѣкъ да скърби? — За да дойде радостьта. Радость безъ скръбь не може. Ако линията на радостьта ви е дълга, ще знаете, че на единия ѝ край е скръбьта. Радостьта и скръбьта сѫ две нераздѣлни сили. Щомъ едната се прояви, другата чака вече своя редъ.

        И тъй, който се радва, трѣбва да е готовъ да страда; и който страда, трѣбва да се готви за радостьта. Човѣкъ дъвче храната си. Това е особенъ родъ страдание. Обаче, ако храната, която дъвче, има приятенъ вкусъ, при дъвченето той изпитва приятность. Ако дъвче разваленъ орѣхъ, напримѣръ, той изпитва неприятность. Това показва, че приятностьта и неприятностьта, както и страданието и радостьта, сѫ тѣсно свързани. Гледате нѣкого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далечъ и казваме: Едни хора трѣбва да страдатъ, за да се радватъ други. Ще кажете, че това е несправедливо. Въ Великия животъ нѣма неправда. — Защо? — Защото силитѣ въ разумната природа се смѣнятъ. Който е страдалъ, ще се радва; който се е радвалъ, ще страда. Въ притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този законъ добре изразенъ: Лазаръ страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатиятъ благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че билъ приетъ въ лоното на Аврама, т. е. въ рая, а богатиятъ — въ ада, т. е. въ свѣта на вѣчното мѫчение.

        Въ какво се заключава мѫчението? — Въ трудъ, въ занимание съ тежки, груби работи, които не ви подхождатъ. Адътъ е мѣсто на усилена работа. Тамъ не се позволява никакво излежаване, никакъвъ мързелъ. И въ рая се работи, но съ приятность и разположение. Както на земята човѣкъ учи, работи и живѣе добре или зле, така и въ рая, и въ ада той се учи и работи. Колкото по-съзнателно се отнася човѣкъ къмъ работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човѣка къмъ работата му причинява неприятность. Въ първия случай той казва, че се намира въ рая, а въ втория случай — въ ада. Добриятъ животъ подразбира приятна работа, а лошиятъ животъ — неприятна работа. Като смѣнишъ разположението къмъ работата си отъ неприятно въ приятно, ти се качвашъ въ рая; ако работишъ съ неразположение ти слизашъ въ ада. Ако философътъ престане да работи, става орачъ; ако орачътъ учи и работи съ разположение, той става философъ.

        Единъ день запитали Сократа: Защо богатитѣ даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: Богатитѣ даватъ милостиня на беднитѣ, защото и тѣ могатъ нѣкога да осиромашеятъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото не могатъ да станатъ философи. Значи, човѣкъ влага енергията и срѣдствата си тамъ, отдето очаква да получи нѣщо. Отдето нищо не очаква, тамъ нищо не влага отъ себе си.

        Като се намѣрите предъ нѣкакви мѫчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отдѣлите отъ себе си и така да ги разрешите. Щомъ сѫ вънъ отъ васъ, запитайте се, защо е дошла тази мѫчнотия, коя е причината за нея. Нѣкой се мѫчи, че не може да се прояви. Другъ иска да стане добъръ ораторъ, да владѣе публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мѫчи. Какъвъ смисълъ има да говоришъ предъ публика? Нѣкой говори съ часове, но, въ края на краищата, публиката го освирква. Има смисълъ да говори човѣкъ предъ публика, но ако може да ѝ предаде нѣщо отъ себе си, тя да остане доволна отъ него. Всички хора ще кажатъ за него: Уменъ човѣкъ е, добре и разумно говори.

        Задачата на човѣка е да решава мѫчнотиитѣ си правилно, а какъвъ е той по професия, това е второстепененъ въпросъ. Като живѣе, човѣкъ ще бѫде и философъ, и ученъ, и музикантъ, и поетъ. Ще кажете, че трѣбва да се осигурите. — Природата е осигурила всички живи сѫщества. Организмътъ, съ който човѣкъ разполага, е най-голѣмата осигуровка. Който може да използува на мѣсто своитѣ мисли и чувства, своитѣ дарби и способности, той е осигуренъ, той минава за богатъ човѣкъ. Той съзнава своето призвание на земята като човѣкъ и се стреми правилно да го изпълни.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

26. Лекция отъ Учителя, държана на

8 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...