Jump to content
Ани

1928_06_15 Търпение и безстрашие

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Търпение и безстрашие

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Хората се оплакватъ отъ противоречията на живота, но лесно могатъ да се справятъ съ тѣхъ. Какъ? — Като научатъ законитѣ на земния и небесенъ животъ. Подъ думата „небе“ разбираме нѣщо вѫтрешно, невидимо, отвлѣчено, недостѫпно за обикновения човѣкъ.

Като изучава законитѣ на земята и на небето, човѣкъ изучава себе си — отъ една страна организма си, а отъ друга — своитѣ мисли и чувства. Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трѣбва да работи. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Чувството на страхъ е силно развито въ човѣка, като остатъкъ отъ животинското му състояние. Не е лесно да живѣе човѣкъ подъ постояненъ страхъ, да не заболѣе, да не бѫде убитъ и т. н. Страхътъ се преодолява чрезъ любовьта. Прилагайте любовьта, за да се справите съ страха. Търпението пъкъ е въ връзка съ устойчивостьта на чувствата. И милосърдието, върху което трѣбва да се работи, сѫщо е свързано съ любовьта. Само любещиятъ може да бѫде милосърденъ човѣкъ. Като се говори за тѣзи качества, човѣкъ дохожда до паметьта и намира, че тя постепенно отслабва. За да усили паметьта си, той трѣбва да укрепи нервната си система. Значи, отслабването на паметьта е въ връзка съ отслабване на нервната система.

Страхътъ, отслабването на паметьта, подозрението сѫ болезнени прояви на човѣка. Това показва, че почти всички хора сѫ болни въ известно отношение — физическо, сърдечно или умствено, поради което трѣбва да се лѣкуватъ. Човѣкъ не се познава, не знае, какви сили се криятъ въ него, затова казва, че е въ състояние да разруши свѣта. Той не може да вдигне единъ камъкъ, а ще разруши свѣта. Богъ управлява свѣта. Той е изпратилъ човѣка на земята да учи, а не да разрушава. Който си въобразява, че може да направи много нѣща, той се намира подъ влиянието на сѫщества отъ низка култура, които искатъ да го изложатъ и спратъ въ развитието му, Затова е казано въ Писанието: „Опитвайте духоветѣ“. Като изпитвате духоветѣ, вие придобивате знание да ги различавате, да знаете положително, кой духъ ви говори, и дали казаното ще съ сбѫдне. По това, именно, ще познаете, кой духъ е изпратенъ отъ Бога, и кой не иде отъ Него. Нѣкой ви нашепва, че на еди-кое си мѣсто въ земята има заровени пари — голѣмо богатство. Въ сѫщность, това не е вѣрно. Вие можете да направите опитъ, да се увѣрите въ истинностьта на това, което ви се нашепва. Като разкопаете земята на опредѣленото мѣсто, ще видите, че всичко е било лъжа, никакво богатство нѣма тамъ. Ако, вмѣсто да търсите пари, бихте разорали земята и засѣли съ жито, наистина, щѣхте да придобиете известно богатство. Ако Богъ ви каже да обърнете нѣкой човѣкъ къмъ Него и успѣете да направите това, вие се повдигате. Нѣма по-голѣмо благо за човѣшката душа отъ това, да покаже правия пѫть на човѣка и да го научи, какъ да живѣе. Който влѣзе въ правия пѫть, той е подобенъ на изворъ, който постоянно изтича навънъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога, да се стреми къмъ великия идеалъ на живота.

Разумность се иска отъ човѣка, да знае, какъ да постѫпва, какво да говори, какъ да се отнася съ хората. Ако преувеличава или намалява фактитѣ, той не е разуменъ. Безъ да иска, той си служи съ лъжа. Видѣлъ една змия половинъ метъръ дълга и ще казва, че имала два метра дължина. Въ България нѣма такива змии. Отъ страхъ може да му се е видѣла много дълга, но страхътъ преувеличава нѣщата. За да не изпадате въ неестествени състояния, работете върху себе си, за да се справите съ страха. Вложете любовьта въ сърдцето си, и страхътъ ще излѣзе вънъ. Тамъ той може да остане, като външна стража, но по никой начинъ вѫтре. Изучавайте Божественитѣ закони, които ще ви доведатъ до Божественото знание. Имате ли това знание, вие ще бѫдете безстрашни, силни, търпеливи. Безъ него вие никога не можете да бѫдете силни. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синаповото семе, можете да кажете на планината да се премѣсти, и тя ще се премѣсти“. Вѣрата въ Бога включва Божественото знание. Съ това знание, наистина, човѣкъ може да мѣсти планини.

Желая ви, не да вдигате и мѣстите планинитѣ, но да се справяте съ голѣмитѣ си мѫчнотии, които за васъ представятъ нѣщо по-голѣмо отъ планина.

— Само свѣтлиятъ пѫтъ на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

15 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×