Jump to content
Ани

1928_05_25 Правилно дъвчене

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Правилно дъвчене

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания. Това желание е естествено, но, за да придобиятъ знания, тѣ трѣбва да разглеждатъ нѣщата въ естественитѣ имъ прояви. Запримѣръ, за да дойде до понятието число, човѣкъ се е запознавалъ съ числата постепенно, както вървятъ въ естествения си редъ, отъ 1 — 10 и т. н. Така наредени числата, между тѣхъ има едно механическо отношение, каквото виждаме и между органитѣ на човѣшкото тѣло. Ако искате да наредите органитѣ въ такъвъ редъ, както нареждате числата, това е невъзможно. Вие не знаете, кой органъ се е явилъ пръвъ, кой — втори, трети и т. н. Освенъ механическото нареждане на числата, можемъ да ги наредимъ и по съдържание, но трѣбва да знаемъ, какво е тѣхното съдържание. Какво разбирате, ако наредите числата въ следния редъ: 1+2, 2+3, 3+4, 4+5, 5+6, 6+7, 7+8, 8+9, 9+10. Ще кажете, че тукъ имате действието събиране и знаете, че 1+2= 3, или 2+3=5 и т. н. Обаче, какво представя събирането, като съдържание на даденъ процесъ? Ако подъ единицата разбирате активна сила, каквато е кибритената клечка, а подъ двойката — дървата, поставени на огнището, като цъкнете клечката, дървата се запалватъ и горятъ. Тѣ ставатъ активни, благодарение на клечката, отъ нея сѫ приели енергия. Колко време гори една кибритена клечка? — Нѣколко секунди. Ако запалите една свѣщь, тя гори повече. Важно е да разбирате числата, като механически величини, като съдържание и като смисълъ. Следъ това трѣбва да разбирате отношенията между числата, напримѣръ, отношението 1:2. Единицата е активно число, което предава активностьта си на числото две.

Миналия пѫть говорихъ за храненето. Сега ще ви запитамъ, кой дъвче правилно: професорътъ, или работникътъ? Като ученъ, който знае значението на дъвченето, професорътъ би трѣбвало да дъвче храната си по-правилно отъ работника, но понеже умътъ му е заетъ съ важни задачи, той не обръща голѣмо внимание на яденето. Въ това отношение работникътъ го превъзхожда. Той мисли за работата си, докато работи. Щомъ свърши работата си и започне да яде, мисли само за яденето и дъвче правилно. Професорътъ мисли върху важни въпроси, напримѣръ, върху явяването на една комета въ пространството и прави изчисления за бързината на движението ѝ и т. н. Какво ще яде, колко ще яде, той не мисли за това. Какво допринася професорътъ на човѣчеството съ своитѣ изчисления за бързината на една комета? — Нищо особено. Какво допринася на човѣчеството съ това, че дъвчелъ храната си правилно, или неправилно? — Пакъ нищо особено. Който го види, какъ дъвче, ще каже: Професорска работа! Дъвче, както си иска.

Едно трѣбва да имате предъ видъ: Когато се отнася за научни въпроси, мислете като професора; когато дойдете до яденето, яжте и дъвчете като работника, който е гладенъ и мисли само за хлѣба. Следователно, всѣко нѣщо, което вършите въ даденъ моментъ, е най-важно. Като ядете, ще мислите за храненето и за дъвченето. Правилното дъвчене оказва влияние върху човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Съ други думи казано: Правилното дъвчене оказва влияние върху човѣшкия характеръ. Ако човѣкъ се отнася небрежно къмъ дъвченето на храната, какво отношение ще има къмъ другитѣ си задължения? Важенъ процесъ е дъвченето — отъ него зависи бѫдещето на човѣка.

Като наблюдавате младия и стария професоръ, ще видите, че тѣ се различаватъ въ дъвченето: младиятъ дъвче бързо, а стариятъ — бавно. Той дъвче храната си и мисли, защо Господъ е създалъ свѣта така, самъ човѣкъ да си търси храната и да я дъвче. При това, защо Богъ не е направилъ разлика между учения и простия? Учениятъ, който се занимава съ важни въпроси, трѣбва да дъвче, както обикновения и простъ работникъ, който по цѣлъ день вдига и слага чука или мотиката. Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професоръ. Не е така. Да сдъвчешъ една хапка хлѣбъ правилно и да я приемешъ въ организма си, това е велика работа. Като знаешъ това, ще дъвчешъ бавно, съзнателно и съ любовь. Никакво бързане не се позволява при дъвченето, никакво излизане отъ релситѣ. Защо си служимъ съ сравнението, да не излиза човѣкъ отъ релситѣ? — Защото живѣемъ въ 20. вѣкъ, когато хората си служатъ съ превозни срѣдства, които се движатъ по релси. Въ миналото, преди две хиляди години, хората не сѫ познавали релситѣ, и сѫ казвали: Внимавай, да не се отклонишъ отъ пѫтя си. Рибитѣ, за които не сѫществува никаква суша, нѣматъ понятие нито отъ релси, нито отъ пѫть. Релситѣ, пѫтищата по суша и по вода сѫ установени положения, споредъ времето и епохата, но, въпрѣки това, тѣ съграждатъ вѫтрешния мирогледъ или вѫтрешния животъ на човѣка.

Важностьта на нѣщата се опредѣля отъ разбиранията на човѣка и отъ духа на времето. Представете си, че ви предложатъ единъ билетъ за театъръ или концертъ, но ви го донасятъ половинъ часъ преди започване на представлението. Какво ще направите? Ще се облѣчете набързо и още по-набързо ще се нахраните. Въ дадения случай, вие считате концерта за по-важно нѣщо отъ яденето. Тукъ не сте прави. Но представете си, че ви поканятъ на обѣдъ, дето присѫтствува комисия отъ нѣколко лица, която отъ начина на храненето ви, отъ държането на вилицата, на ножа и на хлѣба опредѣля дали да ви назначатъ на нѣкоя висока служба, или не. Какъ ще се храните, какъ ще дъвчете? Въ този случай, по-важна работа за васъ отъ яденето и дъвченето нѣма. Отъ нея зависи бѫдещето ви. Ако пъкъ сте войникъ и трѣбва да присѫтствувате на парадъ, по случай пристигането на виденъ гостъ, князъ или царь, трѣбва да се явите въ пълна изправность: съ чистъ шинелъ, съ лъснати копчета, лъснати обуща, съ добре поставена фуражка и т. н. Ако само едно отъ копчетата ви не е лъснато, вие пропадате. Въ този случай по-важно нѣщо отъ лъснатитѣ копчета нѣма. Много подобни примѣри се явяватъ въ живота ви, които опредѣлятъ важностьта на нѣщата. Значи, важностьта на нѣщата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важность на нѣщата, която остава една и сѫща за всички хора, за всички времена и епохи.

Какво ще каже природата, ако види човѣка съ едно нелъснато копче? — Нищо нѣма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пѫтя си. Обаче, ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: Какъ смѣешъ да гълташъ цѣли хапки, безъ да ги дъвчешъ? За нарушаване на този законъ, ще бѫдешъ наказанъ. Това, отъ което хората се интересуватъ, природата не се интересува. Методитѣ, съ които хората си служатъ, не сѫ методи и на природата. Добре е човѣкъ да знае методитѣ на природата и да ги различава отъ човѣшкитѣ. Сѫщото можемъ да кажемъ и за реда на човѣшкитѣ мисли и чувства. Този редъ се различава коренно отъ реда на мислитѣ въ природата. Ето защо, който има отношение къмъ природата, трѣбва да се съобразява съ хода на нейнитѣ мисли. Каже ли нѣкой, че иска да бѫде свободенъ, да мисли, както намира за добре, той влиза въ стълкновение съ природата. Зданието гори, ти не можешъ да бѫдешъ на особено мнение. Всички бѣгатъ, и ти ще бѣгашъ. — Имамъ да разреша единъ важенъ въпросъ. — Ще го отложишъ за другъ пѫть, а сега ще бѣгашъ. — Срамота е човѣкъ да бѣга! — Когато животъ се спасява, ще бѣгашъ, нищо срамно нѣма въ това. Кое е по-добро: да бѣгашъ, или да останешъ въ кѫщата и да изгоришъ? Другъ е въпросътъ, ако можешъ да изгасишъ пожара — тогава ще минешъ за герой. Но, ако не можешъ да го изгасишъ, бѣгай вънъ. — Какво ще кажа на хората? Защо бѣгамъ? — Ще кажешъ, че кѫщата, въ която живѣешъ, гори; температурата е много висока и при тѣзи условия не можешъ да се занимавашъ. Кажешъ ли така, всички ще те разбератъ и ще влѣзатъ въ положението ти. — Какъ да излѣза отъ кѫщата: да бѣгамъ, или да вървя бавно? — Ще бѣгашъ, колкото можешъ повече. Даже и стариятъ ученъ, който дъвче бавно, като види огъня, ще ускори движението си.

И тъй, когато описвате нѣщо, ще се стремите да бѫдете по-възможность точни. Да ли предавате чувствата, или мислитѣ си, ще бѫдете точни, ще ги предадете въ тѣхната действителность, безъ преувеличаване или намаляване. Всѣко преувеличаване или намаляване на нѣщата внася неточность, неискреность въ човѣшкия характеръ. Нѣкой казва, напримѣръ, че не се интересува отъ вестницитѣ, не ги чете, а въ сѫщность по цѣли часове чете вестници; другъ казва, че обича науката, въ сѫщность нищо не учи; трети казва, че обича висшата математика, но не се интересува отъ елементарната математика, която работи съ действията на проститѣ числа, но въ сѫщность не познава даже и проститѣ действия съ числата. Така не се говори. Всички процеси въ математиката сѫ важни, отъ най-проститѣ до най-сложнитѣ. Изобщо, всѣки процесъ е важенъ за времето и за случая, въ който се извършва. Важно е това, което въ дадения моментъ занимава ума и сърдцето ви. По това се сѫди, докѫде сте стигнали. Следователно, не подценявайте и не надценявайте нѣщата. Природата си служи съ строго опредѣлени мѣрки, съ които оценява нѣщата. Всѣко нѣщо е ценно, каквото си е. Високиятъ човѣкъ е цененъ по своята височина, широкиятъ — по своята ширина, низкиятъ — по своя низъкъ ръстъ и т. н. Тия величини сѫ още по-ценни, ако сѫ въ правилно отношение съ други такива. Запримѣръ, на известна височина отговаря опредѣлена широчина. Ако нѣкой е много високъ и тѣсенъ, той прилича на ось; ако е низъкъ и широкъ при раменетѣ, той минава за човѣкъ, който причинява голѣми пакости. Отъ друга страна, той е работливъ. Каквато работа му дадете, ще я свърши добре и на време.

Който иска да бѫде ученъ, трѣбва да върши работитѣ си добре; ходътъ на неговитѣ мисли да бѫде въ съгласие съ тѣзи на живата природа или съ Божественитѣ мисли. Истинскиятъ ученъ, музикантъ или художникъ върви въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Учениятъ се отличава отъ обикновенитѣ учени по своята мисъль, музикантътъ — по своя тонъ, художникътъ — по своя замахъ. Мисъльта на истинския ученъ, тонътъ на истинския музикантъ и четката или замахътъ на истинския художникъ се отличаватъ отъ проявитѣ на обикновенитѣ хора. Тѣ служатъ като мѣрка на нѣщата и корегиратъ неправилноститѣ въ живота. Всѣко нѣщо въ тѣхъ е естествено, защото тѣ иматъ ясна представа за себе си и за окрѫжаващитѣ. Тѣ не се самозаблуждаватъ, но и другитѣ не заблуждаватъ. Отъ сънь да ги събудите и да ги питате за часа, ще ви кажатъ точно, едва ли ще има разлика отъ две-три минути. Каквото знаятъ, точно го знаятъ. Който може да опредѣля точно времето, и като музикантъ ще бѫде точенъ, ще има вѣренъ, сигуренъ тактъ. И безъ тази точность хората свирятъ, но имъ липсва нѣщо. Много моми и момци играятъ на хорото, но като свършатъ играта, нѣкои се оплакватъ, че краката ги болятъ, а други нищо не сѫ усѣтили. Последнитѣ сѫ истинскитѣ играчи. За да се умори човѣкъ, това зависи и отъ музикантитѣ, които свирятъ на хорото. Нѣкои свирятъ така, че играчитѣ се уморяватъ. Други музиканти не само не причиняватъ никаква умора, но и болнитѣ вдигатъ отъ легло.

Какво показва това? — Че въ природата сѫществува правиленъ ритъмъ, който се възприема и предава чрезъ хората. Музикантътъ го предава чрезъ свиренето; художникътъ — чрезъ четката; учениятъ — чрезъ мисъльта; любещиятъ — чрезъ сърдцето си. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се подчиняватъ на този ритъмъ въ природата, той може да предаде своя основенъ тонъ на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си и на другитѣ хора. Нѣма ли този ритъмъ, никакъвъ тонъ не може да предаде. И тогава, ако е ученъ, ще говори на хората, но тѣ нѣма да го разбиратъ; ако е музикантъ, ще имъ свири, безъ да ги въодушевява.

Стремете се къмъ положителнитѣ методи, за да знаете, какъ да развивате своитѣ дарби и способности. Нѣкои сѫ намѣрили начинъ за развиване на дарбитѣ си и лесно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Други не сѫ намѣрили съответенъ начинъ и повече страдатъ и се мѫчатъ. А всѣки трѣбва да намѣри специфиченъ методъ за себе си. Иначе, даже и способни да сте, дарбитѣ ви ще останатъ неизползувани. Запримѣръ, малко хора работятъ върху центъра на причини и последствия, поради което само констатиратъ нѣщата. Запалила се кѫщата на нѣкого, и той разправя на всички, че го сполетѣло нещастие. Защо се запалила кѫщата му, той не мисли, не търси причината на това нещастие. Който търси причинитѣ и последствията на нѣщата, той работи съ мисъльта си, прави анализъ и синтезъ на своитѣ мисли. Това наричаме ние „дъвчене въ умствения свѣтъ“. Значи, има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свѣтъ и дъвчене въ умствения свѣтъ. Истински учениятъ дъвче добре мислитѣ си, смила ги и така ги изпраща въ умствения свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да преработва мислитѣ си, т. е. да ги дъвче, да намѣри начинъ за развиване на своитѣ дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ въ това направление, толкова по-голѣмъ е интересътъ на разумния свѣтъ къмъ него. Разумнитѣ сѫщества се интересуватъ отъ способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човѣкъ. Тѣ се интересуватъ и отъ болния, лошия, несправедливия и неразумния човѣкъ дотолкова, доколкото могатъ да му помогнатъ.

Това сѫ контрасти въ живота, които трѣбва да се изучаватъ, не съ цель да се измѣни естествения редъ на нѣщата, но като условия за човѣка, да познае равноценноститѣ въ природата. Върху тѣхъ, именно, е построенъ красивиятъ, истинскиятъ животъ; върху равноценноститѣ се крепи човѣшкиятъ идеалъ. Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човѣкъ нищо не може да постигне. Който не може да се домогне до равноценното, той остава въ стария животъ, дето нѣма напредъкъ. Стариятъ животъ е пъленъ съ противоречия, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Ако кажете на пияницата, който живѣе въ стария порядъкъ, че не трѣбва да пие, той ще се намѣри въ противоречие и ще каже: Човѣкъ не може да не пие. — Не може да не пие, но какво? Безъ вода не може, а не безъ вино. — Нѣмамъ ли право да мисля? — Имашъ право, но какво трѣбва да мислишъ? Ако и ти, по цѣли часове държишъ отрицателни мисли въ ума си, не приличашъ ли на пияницата? Какво печели пияницата? Не само че нищо не печели, но губи силитѣ и здравето си. Има мисли, които действуватъ върху човѣка, както виното. Не внасяй въ ума си мисли, които опетняватъ и понижаватъ. Дойде ли такава мисъль при тебе, веднага я изхвърли навънъ. Допущай въ ума си само такива мисли, които идатъ отъ Божествения източникъ. Тѣ сѫ подобни на чисти, планински води.

И тъй, стремете се да нареждате нѣщата въ естествения имъ редъ. Ако напишете нѣколко глагола, за да ги наредите въ естествения имъ редъ, трѣбва да имате предъ видъ граматическото и логическо нареждане. Запримѣръ, глаголитѣ пиша, работя, искамъ, живѣя, проектирамъ, виждамъ, уча, дишамъ, чувствувамъ, ямъ сѫ въ безпорядъкъ, не представятъ нѣщо цѣло. Обаче, тѣ могатъ да се поставятъ въ такъвъ редъ, да изкажатъ нѣщо цѣло. Първиятъ глаголъ е живѣя. Като се роди детето, първиятъ звукъ, който издава, е звукътъ „в-ва-а.“ Буквата „в“ означава противоречие. Значи, съ раждането си, детето разрешава едно противоречие. Вториятъ глаголъ е дишамъ. Като издаде първия звукъ и заплаче, детето започва да диша. Следъ това вече му се дава малко млѣко, и то започва да се храни. Нареждането на глаголитѣ въ този редъ, именно, наричаме естествено или логично: живѣя, дишамъ, ямъ и т. н. За да върви въ естествения пѫть на живота, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да реализира желанията, които Богъ е вложилъ въ него.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

27. Лекция отъ Учителя, държана

на 25 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×