Jump to content
Ани

1928_05_11 Методи за хранене

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Методи за хранене

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Предназначение и задача на храносмилателната система“.

Мислете върху въпроситѣ: Кога се е създала храносмилателната система, при какви условия и защо се е създала? Какви системи има въ човѣка? — Нервна, кръвоносна мускулна, костна, дихателна и храносмилателна. Може да се даде и друго дѣление на системитѣ: нервна или мозъчна, дихателна и стомашна. Или, нервна или мозъчна, дихателна и симпатична нервна система. Мозъчната система е динамична, понеже произвежда електричество, а симпатичната нервна система произвежда магнетизма. Стомахътъ спада къмъ симпатичната нервна система, затова е магнетиченъ. Като знаете това, използувайте магнетичнитѣ сили на стомаха за смѣна на човѣшкитѣ състояния. Ако видите, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, дайте му нѣщо за ядене. Колкото и да е неразположенъ, щомъ се нахрани, неразположението му изчезва, и той придобива енергия, импулсъ за работа. Оставите ли човѣка гладенъ, той ще изгуби своята енергия и вдъхновението си. Стомахътъ е министъръ на вѫтрешнитѣ работи, но не и на полицията. Всичко, което се отнася до благоустройството на организма, до неговото здраве, е предоставено на грижитѣ на стомаха. Значи, стомахътъ има предъ видъ вѫтрешната уредба и благосъстояние на организма. Въ помощь на стомаха идатъ още много органи: зѫбитѣ езикътъ, устата, хранопровода и червата.

Човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава своитѣ външни и вѫтрешни прояви, да разбира физическитѣ и психически функции на своитѣ органи. До известно време човѣкъ расте, развива се, придобива знания. Следъ това иде смъртьта, която ние наричаме ликвидиране съ дадена фирма. Когато човѣкъ ликвидира съ живота си, веднага дохожда ликвидационната комисия, да прегледа смѣткитѣ му. Така постѫпватъ при ликвидацията на всѣко дружество. Онѣзи, които погребватъ човѣка, сѫ първитѣ членове на ликвидационната комисия. Следъ тѣхъ идатъ и други, които правятъ равносмѣтка, колко приходи и разходи има дружеството. Чиститѣ печалби се разпредѣлятъ между членоветѣ. Сѫщо така се разпредѣлятъ и дълговетѣ. При образуване на дружеството сѫ нуждни поне двама души: председатель и подпредседатель. Тѣ изработватъ устава на дружеството. Следъ това се записватъ членове, отъ които избиратъ останалия съставъ на управителния съветъ: секретарь, подсекретарь и касиеръ.

Това сѫ положения, върху които трѣбва да мислите, защото развитието, растенето на човѣка зависи отъ състоянието на храносмилателната система. Една трета отъ енергията на човѣка се изразходва отъ стомаха. Следователно, не е безразлично, какъ се изразходва тази енергия и какви резултати се получаватъ. Ако енергиитѣ, които храносмилателната система произвежда, се използуватъ разумно, състоянието на човѣшкия организъмъ се подобрява. Като говоримъ за значението на храненето при организма, нѣмамъ предъ видъ повдигането му въ култъ. Храненето има отношение и къмъ вкуса. Безъ вкусъ човѣкъ би билъ апатиченъ. Тъй щото, колкото по-добре е развитъ вкусътъ въ човѣка, толкова по-сладко яде той, и толкова по-активно работи стомахътъ. Това не значи, че вкусътъ трѣбва да управлява дейностьта на стомаха. Той само събужда известни енергии, безъ да направлява работата на стомаха. Ето защо, вкусътъ не трѣбва да се изопачава, нито да се претѫпява. Дойде ли до това положение, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да възстанови своя нормаленъ вкусъ. Нѣкои майки, безъ да познаватъ научно въпроса за храненето, като видятъ, че децата имъ сѫ неразположени, даватъ имъ такива храни, които да повдигнатъ духа имъ, да ги разположатъ. Това лесно се постига съ плодоветѣ. Децата обичатъ плодоветѣ, затова съ тѣхъ лесно се трансформиратъ състоянията имъ. Всѣка форма, всѣки плодъ има специфично предназначение. Чрезъ плодоветѣ природата дава възможность на хората да трансформиратъ състоянията си. На малкитѣ деца, бозайничетата, природата трансформира състоянията чрезъ майчиното млѣко; на онѣзи, които лазятъ — чрезъ играчки, чрезъ плодове и бонбони, а на онѣзи, които сѫ проходили вече — чрезъ плодоветѣ. Последната категория деца най-много обичатъ плодоветѣ. Къмъ тази категория се отнасятъ повечето хора на земята. Тѣ сѫ стѫпили вече на краката си и трѣбва да се отнасятъ съзнателно къмъ живота си.

Като се изучавате, добре е да знаете, въ всѣки даденъ моментъ, къмъ коя категория деца принадлежите: къмъ бозайничетата, къмъ онѣзи, които пълзятъ, или къмъ тѣзи, които ходятъ самостоятелно. Времето, презъ което майката носи детето си на рѫце, наричаме „златно време“. Презъ този периодъ детето е божество, всички му се радватъ, носятъ го на рѫце. Дойде ли началото на втората година, царството на детето се свършва. То постепенно пристѫпва, изправя се и единъ день започва само да ходи. Отъ този моментъ детето става по-самостоятелно.

Това сѫ фази, презъ които детето неизбѣжно минава, докато дойде до състоянието на възрастенъ човѣкъ, който започва да решава задачитѣ на своя животъ. За да разреши задачитѣ си, човѣкъ трѣбва да има буденъ умъ и интересъ къмъ тѣхъ. Интересътъ се диктува отъ развитието на човѣшкитѣ дарби и способности. Колкото по-повдигнатъ е човѣкъ въ умствено и въ духовно отношение, толкова по-голѣми и високи интереси има. Не можете да заставите насила да се интересува отъ музиката онзи, който не е музикално развитъ. Обаче, има интереси, които сѫ присѫщи на всички хора: на учени и прости, на бедни и богати, на красиви и грозни. Такъвъ интересъ е, напримѣръ, интересътъ къмъ яденето. Каквито умствени интереси и да има човѣкъ, щомъ му замирише на ядене, веднага вкусътъ му се събужда. Защо? — Интересува се човѣкътъ отъ яденето. Ако на различни категории хора предложите нѣкаква чорба, всички решаватъ задачата си по единъ и сѫщъ начинъ — съ лъжицата. Ако имъ предложите хлѣбъ, всички ще постѫпятъ по единъ и сѫщъ начинъ: всѣки ще отчупи едно парченце, ще го тури въ устата си и ще почне да го дъвче. Разликата се заключава само въ начина на дъвченето: професорътъ дъвче по единъ начинъ, простиятъ — по другъ начинъ, проповѣдникътъ — по трети начинъ и т. н. По начина на дъвченето може да се познае, какъвъ е човѣкъ. Наблюдавайте, какъ дъвче човѣкъ, и си правете научни изводи

Сега, да се върнемъ пакъ къмъ храносмилателната система, като елементъ, нуженъ за създаване на човѣшкия характеръ. За да създаде добъръ характеръ въ себе си, човѣкъ трѣбва да държи храносмилателната си система въ изправность. Какво разбирате подъ думитѣ „изправность на храносмилателната система“? Това подразбира нейната нормална дейность. Тя зависи, първо, отъ външнитѣ условия и обстановка, а после — отъ вѫтрешнитѣ условия. Запримѣръ, не е безразлично, какъ ще започнешъ да ядешъ, изведнъжъ ли ще се нахвърлишъ върху яденето, или ще се спрешъ предъ трапезата, ще благодаришъ за това, което ти е дадено, ще си направишъ молитвата и следъ това ще започнешъ да ядешъ. Не е безразлично, дали ще ядешъ бързо, или бавно; дали ще дъвчешъ добре, за да се всмукватъ хранителнитѣ сокове не само отъ стомаха, но и отъ езика. Не е безразлично, дали трапезата е чиста, добре наредена, или е нечиста и въ безпорядъкъ. Това сѫ условия, които оказватъ влияние върху изправното или нередовно състояние на храносмилателната система. Не е безразлично още, дали човѣкъ е разположенъ, или неразположенъ, когато яде. При добро разположение на духа стомахътъ свършва работата си добре, а при неразположение, той не функционира правилно. Ето защо, не е добре да яде човѣкъ, когато е гнѣвенъ, или пъкъ да се гнѣви въ време на ядене. Забелязано е, че като яде, човѣкъ трансформира състоянието си, и неразположението му изчезва. За предпочитане е, обаче, като яде, да бѫде разположенъ.

Храненето е процесъ за трансформиране на известни енергии, които се събрали въ излишъкъ. Като яде, човѣкъ решава една задача, която му е дадена. Дали съзнава това, или не, не е важно. Опитътъ е доказалъ вече това. Преди да се е нахранилъ, понѣкога човѣкъ се мѫчи, страда, не може да реши нѣкакъвъ въпросъ. Въ това време сѫ събудени известенъ родъ енергии, съ които той не може да се справи. Щомъ се нахрани, излишнитѣ енергии въ организма му се поглъщатъ отъ стомаха, той се успокоява и започва да мисли правилно. Не се минава много време, въ ума му проблесне нѣкаква идея, и той решава въпроса, който го е измѫчвалъ.

Като се храни правилно, човѣкъ изучава закона на жертвата. Тогава той не жали сѫществото, което се пожертвувало за него, но го обиква и му благодари за направената жертва. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Това подразбира съзнателно, разумно хранене. Който се храни съ любовь и благодарность, той има животъ въ себе си.

Различаваме три категории хранене: механическо или физическо, органическо и умствено. Механическото хранене е присѫщо на животнитѣ, които гледатъ на храненето като на процесъ, чрезъ който задоволяватъ своитѣ нужди. Тѣ нѣматъ съзнателно отношение къмъ храненето. Колкото на по-низко стѫпало се намира животното, толкова по-несъзнателенъ е процесътъ на храненето за него. Като се качваме по стълбата на живитѣ сѫщества, дохождаме до обикновения човѣкъ, у когото храненето минава въ втората фаза, като органически процесъ. Човѣкъ се храни съзнателно, изпитва приятность и вкусъ при яденето. При този процесъ взиматъ живо участие чувствата. Най-после дохождаме до третия процесъ на храненето, който е присѫщъ на хора съ висока умствена и духовна култура. Тукъ мисъльта взима живо участие. Който се храни механически, лесно заболява. Значи, една отъ причинитѣ за заболяването на хората се дължи на механическото хранене. Нѣкой започва да яде, но самъ не знае, гладенъ ли е, или не. При това положение, за него е безразлично, какво ще яде. Ако пъкъ е гладенъ, стреми се да напълни стомаха си, да не го безпокои, а какво е ялъ и какъ е ялъ, не иска да знае.

Като говоримъ за храненето, имаме предъ видъ следното правило: яжъ, когато си гладенъ. Не си ли гладенъ, не яжъ. Гладътъ е първиятъ импулсъ, който свързва човѣка съ физическия свѣтъ. Той е най-добриятъ приятель на човѣка, но и най-голѣмиятъ му неприятель — отъ човѣка зависи, какъ ще го приеме и какъ ще се справи съ него. Отъ значение е още, каква храна се употрѣбява. Природата е опредѣлила за всѣко сѫщество специална храна. Следователно, и за човѣка е опредѣлена специфична храна. Попадне ли на нея, той ще бѫде здравъ и ще се развива правилно. Тази е храната, която той обича. Тя отговаря на силитѣ, който действуватъ въ неговия организъмъ, на неговитѣ мисли и желания. Тя представя основния тонъ на физическия му животъ. Като намѣри основния тонъ на физическия, на сърдечния и на умствения си животъ, човѣкъ влиза въ онази хармония, която представя идеалъ на неговия животъ.

Споредъ храната, която употрѣбяватъ, хората се дѣлятъ на вегетарианци и месоядци. Има вегетарианци отъ рождение, но има вегетарианци, които употрѣбяватъ растителна храна отъ 10-20 години насамъ. Тъй щото, когато говоримъ за вегетарианци и ги сравняваме съ месоядци, имаме предъ видъ първата категория. Главата на вегетарианцитѣ, въ сравнение съ тази на месоядцитѣ, е по-дълга и по-тѣсна, когато на месоядцитѣ е по-широка и покѫса. Изобщо, главата на месоядцитѣ е по-широка около ушитѣ. Това показва, че разрушителнитѣ способности сѫ силно развити у тѣхъ. Изобщо, храната оказва влияние, както върху физическия, така и върху духовния и умствения животъ на човѣка. Отъ произведенията на поетитѣ и писателитѣ можете да опредѣлите, съ малки изключения, кой е вегетарианецъ, и кой — месоядецъ.

Изучавайте влиянието на храната по отношение на тѣлото, на сърдцето и на мозъка. Ако сте се хранили правилно, ще имате добри резултати, както върху здравето, така и върху мислитѣ и чувствата. Ето защо, пазете следното правило при храненето: преди да започнете да ядете, съсрѣдоточете мисъльта си къмъ храната, която природата ви дава, като велико благо за живота. Като мислите върху храната, вие се свързвате съ разумната природа и внасяте спокойствие въ мислитѣ и въ чувствата си. Така успокоени, пристѫпете къмъ яденето. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го съ благодарность. Може да имате само хлѣбъ и соль, благодарете и за това. Хлѣбътъ е най-важниятъ елементъ за организма. Посолете си хлѣба, турете малко червенъ пиперъ и яжте съ благодарность. Ако имате нѣщо готвено и плодове, по-добре ще бѫде, но учете се да благодарите за всичко. Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Никакво бързане не се позволява. Докато ядете, мислете си, че сте богатъ човѣкъ, че имате на разположение слуги, за да можете да се нахраните спокойно. Не мислете за никаква друга работа, освенъ за яденето. Когато се храните, по-важна работа отъ яденето нѣма. Постигнете ли това, вие ще използувате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щомъ физическото ви състояние е добро, щомъ сте физически здрави, и психически ще бѫдете добре. При това, не трѣбва да преяждате. Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката хапка, и тамъ ще спрете. Усѣтите ли, че можете още да ядете, спрете вече. Ако продължавате още да ядете, стомахътъ ще погълне всичката енергия и нѣма да остане нищо за мозъка. Ето защо, който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тѣло се развива за смѣтка на мозъка.

Задача. Въ продължение на десеть деня направете опитъ да се храните по новъ начинъ, да видите, какви резултати ще имате. Преди да ядете, ще се успокоите напълно, никакво смущение или безспокойство да не остане въ ума и въ сърдцето ви. Следъ това ще си отчупите 20 хапки отъ хлѣба; по-малко може, но не повече отъ 20 хапки и не по-малко отъ петь. Ще ядете съ благодарность и съзнание, че вършите велика работа. Който успѣе да приложи тѣзи правила при храненето, непремѣнно ще има добри резултати. Отбелязвайте състоянието, въ което се намирате презъ време на опита. И най-малкиятъ резултатъ трѣбва да ви радва. Голѣма придобивка е за човѣка, ако може да превърне храненето отъ механически въ умственъ процесъ. Това не се постига изведнъжъ. Много опити трѣбва да прави човѣкъ, докато приложи напълно новитѣ правила при храненето. Тѣ трѣбва да станатъ за него втора природа.

Презъ времето, когато правите задачата за храненето, проучете въпроса за храносмилането, както и устройството на храносмилателната система. Като изучавате процеса на храненето, ще видите, че водата е единъ отъ елементитѣ, който присѫтствува въ всички храни: твърди, течни и въздухообразни. Ако изучавате начина на храненето у различнитѣ сѫщества, ще забележите, че колкото по-напреднали сѫ тѣ въ умствено и въ духовно отношение, толкова по-фина храна употрѣбяватъ. Има сѫщества, които се хранятъ съ въздухъ, свѣтлина и топлина. Тѣ сѫ високо организирани, поради което могатъ да използуватъ елементитѣ на въздуха, на свѣтлината и на топлината. Природата е предвидила условията за подържане живота на сѫществата, поради което е устроила тѣхнитѣ организми разумно и целесъобразно. Това виждаме ясно въ висшитѣ организми, специално у човѣка. Щомъ храната влѣзе въ устата, веднага жлезитѣ проявяватъ своята дейность. Тѣ отдѣлятъ специални сокове и вода, съ което помагатъ за омекването и смилането на храната.

И тъй, задачата на човѣка е да осмисли процеса на храненето, да знае, че той е сложенъ. Човѣкъ се храни не само физически, но и сърдечно, и умствено. Отъ съзнанието на готвача и отъ умѣенето му да готви, зависи доброто физическо, сърдечно и умствено състояние на човѣка. За да държи въ изправность тѣлото, ума и сърдцето си, човѣкъ трѣбва да готви добре и съ любовь. Най-добриятъ готвачъ е човѣкъ самъ за себе си. Щомъ нахрани тѣлото си, той изпраща храна на сърдцето и мозъка. Отъ енергиитѣ на приетата храна той създава красивитѣ форми на тѣлото и на удоветѣ си. Който се храни правилно, той има красивъ строежъ на тѣлото си, красиви очи, уши, носъ, уста и т. н. Човѣкъ може да бѫде красивъ, ако енергиитѣ му се разпредѣлятъ правилно по всички удове. Не става ли това, едни органи ще приематъ повече енергия, отколкото други. На това се дължи остротата на човѣшкия характеръ. Всѣка дисхармония въ организма прави човѣка сприхавъ, грубъ, остъръ. Изкуство е да се знае, какъ да се отправя енергията отъ стомаха въ сърдцето и отъ сърдцето въ мозъка.

Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ съзнателно върху самовъзпитанието. За тази цель, тѣ трѣбва да започнатъ съ храненето, да изправятъ погрѣшкитѣ на миналитѣ поколѣния. Като изучаватъ изкуството за правилното хранене, едновременно ще работятъ и върху правилното и дълбоко дишане. Като работятъ върху храненето и дишането, естествено ще изправятъ мислитѣ и чувствата си и ще се домогнатъ до по-високъ животъ. Този животъ наричаме Божественъ. Той има отношение къмъ разумнитѣ хора, а не къмъ обикновенитѣ. Божествениятъ свѣтъ не е нѣкѫде далечъ, не е отвлѣченъ. Той се рѫководи отъ разумни и високо напреднали сѫщества. Тѣхната мисъль е силна. Чрезъ мисъльта си тѣ организиратъ свѣта. Като знаете, че мисъльта е мощна, творческа сила, развивайте я, за да постигнете това, което желаете. Малко хора успѣватъ въ живота си, понеже мислятъ за обикновени работи. Тѣ се интересуватъ отъ въпроса, какъ ще прекаратъ живота си. Ако мислите за обикновени работи, ще прекарате живота си като дѣдо си и баба си. Какъ сѫ прекарали тѣ живота си? Живѣли сѫ като обикновени хора, докато най-после сѫ ликвидирали съ живота си, т. е. дружеството имъ ликвидирало. Ликвидацията на дружеството свършва съ това, че комитетътъ дава отчетъ за своята дейность. Преди последния си отчетъ, всѣка година дружеството дава отчетъ за дейностьта си и, ако се окаже, че загубитѣ сѫ по-голѣми отъ приходитѣ, то решава да ликвидира окончателно. Невъзможно е да сѫществува едно дружество, следъ като е изразходвало всичкия си капиталъ. То е осѫдено на окончателно ликвидиране или фалиментъ. Дружество, което всѣкога печели, не ликвидира. Това дружество сѫществува вѣчно. Защо? — Комитетътъ и членоветѣ му живѣятъ разумно, прилагатъ правилно методитѣ за хранене и дишане. Тѣ се радватъ на добро здраве и щастливъ животъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

25. Лекция отъ Учителя, държана на

11 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×