Jump to content
Ани

1928_04_27 Смирението

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Смирението

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Ще прочета 55 глава отъ Исаия, която разглеждамъ като литературно произведение.

„О, вие, които сте жадни, елате всички при водитѣ“. (— 1 ст.).

„Вмѣсто драка, ще възлѣзе елха; вмѣсто коприва, ще възлѣзе мирсина; и това ще бѫде Господу за име, за вѣчно знамение, което нѣма да изчезне.“ (— 13 ст.).

Време е вече ученикътъ не само да носи името ученикъ; не да бѫде пъленъ съ знание, както касата на банкера е пълна съ пари; не само да бѫде нагорещена пещь, въ която да се пече хлѣбъ; не само да бѫде фурна, да продава хлѣбъ, нито зеленчукова градина, която да изкарва лукъ и чесънъ. Ако е пълна каса, ще се изпраздни: ако е нагорещена пещь, ще изгасне; ако е фурна, ще продаде хлѣба си и ще се изпраздни; ако е зеленчукова градина, ще дава временно продуктитѣ си. Ученикътъ не трѣбва да бѫде и цвѣтъ, който прецъвтява. Какво трѣбва да бѫде ученикътъ? — Изворъ, който постоянно блика. Той трѣбва да разбира отношенията между неговата душа и различнитѣ роли, които трѣбва да играе. Напримѣръ, какво е отношението на човѣшката душа къмъ пълната каса съ богатство и знание, къмъ нагорещената пещь, къмъ фурната, къмъ зеленчуковата градина и т. н.? Като разглежда и изучава тѣзи отношения, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, а не да се дресира, както дресиратъ коткитѣ и кучетата.

Единъ човѣкъ се занимавалъ съ дресиране на котки. Той събралъ 40—50 котки и дълго време работилъ за дресирането имъ. Най-после той дошълъ до убеждението, че коткитѣ сѫ вече дресирани и може да прави съ тѣхъ различни опити.

Веднъжъ дошълъ при него единъ приятель, да види, докѫде е стигналъ съ възпитанието на коткитѣ. Той наредилъ коткитѣ по групи и почналъ демонстрации съ тѣхъ. Въ това време приятельтъ му пусналъ една мишка. Всички котки хукнали веднага подиръ мишката и дресировката пропаднала. Достатъчно било да се яви една мишка, и трудътъ на възпитателя пропадналъ.

Какво представя мишката? — Стариятъ, наследенъ навикъ. Каквото е мишката за котката, такова нѣщо сѫ старитѣ навици за човѣка. Колкото дресираната котка може да издържа предъ мишката, толкова и човѣкъ може да издържа съ своето знание предъ старитѣ навици. Тѣ сѫ сила, предъ която човѣкъ мѫчно устоява. На какво се дължатъ старитѣ навици и какъ може да се справи човѣкъ съ лошитѣ навици? Навицитѣ сѫ резултатъ на честото повтаряне на нѣщата. Това не значи, че човѣкъ не може да се откаже отъ навицитѣ си. Достатъчно е да се намѣри предъ нѣщо силно, за да забрави навицитѣ си и да отстѫпи отъ тѣхъ. Какво ще прави онзи, който има навикъ всѣка сутринь да се кѫпе, но кѫщата, въ която живѣе, се запали? Той ще гледа часъ по-скоро да излѣзе вънъ и ще забрави, че е навикналъ сутринь да се кѫпе. Страхътъ отъ изгаряне е по-силенъ отъ навика. Той казва: Днесъ направихъ изключение, не се окѫпахъ, както правя всѣки день. Значи, изключенията сѫ резултатъ на силни подбуди, силни преживявания въ човѣшкия животъ. Предъ пожара всѣкакъвъ навикъ отстѫпва. Смѣшно е да видите, че нѣкой се кѫпе, когато кѫщата му гори.

Пророкъ Исаия казва, че Божиитѣ мисли не приличатъ на човѣшкитѣ. Съ други думи казано: идейниятъ животъ не прилича на обикновения. Противоречията на хората се дължатъ, именно, на това, че искатъ да влѣзатъ въ идейния животъ съ обикновенитѣ си разбирания. Нѣкой мисли, че може да влѣзе въ идейния свѣтъ съ своитѣ стари навици и разбирания. Това е невъзможно. Новитѣ времена изискватъ нови разбирания. Запримѣръ, ако ви представятъ две положения — богатство и дарби, кое бихте предпочели? Едни ще пожелаятъ да бѫдатъ богати, а други — даровити. Ще се явятъ различни мнения по въпроса. Нѣкои ще кажатъ, че богатиятъ може да стане даровитъ. Като има добри външни условия, той ще работи върху себе си и ще развива дарбитѣ си. Други ще кажатъ, че даровитиятъ, т. е. вѫтрешно богатиятъ има условия да стане и външно богатъ. Ние пъкъ казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде и богатъ, и даровитъ, защото всѣко нѣщо има своето специфично мѣсто. Богатството има отношение къмъ физическия свѣтъ, знанието и способноститѣ — къмъ умствения свѣтъ, а добротата — къмъ духовния. Следователно, човѣкъ не може да бѫде духовенъ, докато не е добъръ; той не може да бѫде уменъ, докато нѣма знания и не може да бѫде здравъ, докато не е богатъ. Златото има отношение къмъ здравето. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова е по-благороденъ, по-устойчивъ и по-здравъ. Нѣкой ще възрази, че има богати хора, които сѫ болни. Това не е истинско богатство. Ако натоварите едно магаре съ скѫпоценности, богато ли е то? Магарето носи чуждо богатство, а не свое. То не съзнава богатството си. И да го съзнава, не може да се ползува отъ него. Тъй щото, за да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ; за да бѫде уменъ, трѣбва да има знания; за да бѫде духовенъ, трѣбва да е добъръ. Богатство, знание и доброта сѫ качествата на истинския човѣкъ. Ако отнемете едно отъ тия качества, вие нарушавате неговата цѣлость.

Представете си, че ви дадатъ следната задача: да извадите една часть отъ цѣлото, или цѣлото отъ неговитѣ части, безъ да нарушите цѣлокупностьта на цѣлото. Можете ли да решите тази задача? — Не можете. Ако извадите една часть отъ цѣлото, непремѣнно ще нарушите цѣлостьта му; да извадите цѣлото отъ частитѣ му, и това е невъзможно. Цѣлото може да се дѣли на своитѣ части, но то вече не е цѣло. На сѫщото основание, казваме: Като цѣло, човѣкъ е недѣлимъ. Не можете да извадите отъ него една часть, и той да остане цѣлъ. Какъвъ човѣкъ е този, отъ когото сте извадили доброто? Но и доброто, като часть отъ човѣка, само не сѫществува. Доброто, като абстрактна величина, не сѫществува. Затова казваме, че има голѣма разлика между проявеното и непроявеното добро. За да схванете тази разлика, мислете върху житото, брашното и хлѣба. Житото се мели и се превръща въ брашно. Тѣ се различаватъ по обемъ, но не по качество и по съставъ. Житото заема по-малъкъ обемъ отъ брашното. Като се смѣси съ вода, брашното отново намалява обема си и се превръща въ тесто, което се пече и става на хлѣбъ. Тукъ имаме два процеса: на разширяване — смилане на житото въ брашно и смаляване — превръщане на брашното въ хлѣбъ.

Разширяването и смаляването сѫ процеси, презъ които минаватъ и човѣшкитѣ идеи. Явява се въпросъ: при кое отъ дветѣ състояния идеитѣ сѫ най-устойчиви? Кое е най-устойчиво: житото, брашното или хлѣбътъ?— Житото. Защо? — То е първичната идея, която слиза направо отъ идейния свѣтъ. Щомъ слѣзе на земята, то минава презъ различни фази, които сѫ временни, преходни. И тѣ иматъ приложение, но само за известно време и при известни случаи. Оттукъ вадимъ заключението: възприемайте идеитѣ направо отъ идейния свѣтъ, въ първичното имъ състояние, а не въ видоизмѣненията имъ. Идеитѣ само се посаждатъ, но нито се мелятъ, нито на хлѣбъ се правятъ. Ако нѣма условия веднага да ги посѣете, тогава имате право да ги смелите на брашно, да ги омесите и да направите хлѣбъ, отъ който да се ползуватъ окрѫжаващитѣ. Не прекарвате ли идеитѣ си презъ тѣзи процеси, тѣ ще се развалятъ и ще губятъ своя смисълъ. Дойдатъ ли добри условия за сѣене, веднага ще ги посѣете. Така постѫпва добриятъ и богатиятъ човѣкъ.

Сега азъ изнасямъ тѣзи процеси за способнитѣ и талантливи ученици, за да извлѣкатъ отъ тѣхъ нѣкакъвъ методъ за самовъзпитание.

Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията, а именно: човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божественото. Между човѣшкитѣ и Божественитѣ мисли трѣбва да има пълно съгласие. Когато казваме, че въ живота всичко е постижимо, разбираме, че между човѣшкото и духовното, между духовното и Божественото сѫществува известно отношение, известенъ паралелъ. Дойдемъ ли до непостижими нѣща, това показва, че паралелътъ е нарушенъ, т. е. между човѣшкото и Божественото е настанала нѣкаква дисхармония. Нѣкой има амбиция да стане ученъ човѣкъ и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е потикъ въ човѣка да постигне нѣщо, но не е резултатъ на Божествения паралелъ, който включва основнитѣ правила на живота. Само смирениятъ човѣкъ спазва тѣзи правила. Въ духовния свѣтъ смирението е мѣрка, която опредѣля разстоянието между успореднитѣ линии. Смирението е качество, но сѫщевременно е мѣрка за опредѣляне разстоянието между успореднитѣ линии. Отъ това разстояние зависи хармонията, която сѫществува между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Между мислитѣ на смирения и Божественитѣ мисли има известенъ паралелъ, благодарение на което смирениятъ се ползува отъ знанията на Бога естествено, безъ никакви усилия. Горделивиятъ прави усилия да постигне Божественото знание, но не успѣва. Той придобива известно знание, но не става ученъ. Той не може да стане истински ученъ, понеже е нарушилъ паралела между Божественото и човѣшкото въ себе си. Гордостьта представя сушата въ живота. Какво може да расте на суша? — Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растатъ и да се развиватъ, идеитѣ се нуждаятъ отъ слънце, влага и хранителни елементи. Гордостьта е причина за пропадането на нѣкои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на свѣтски хора. Когато религиозниятъ започне да мисли, че е достигналъ до откровението на живота, и когато свѣтскиятъ мисли, че е дошълъ до крайния предѣлъ на науката, и двамата се провалятъ. Тѣ достигатъ до точката на замръзването. Кога остарява човѣкъ? — Когато мисли, че е постигналъ всичко. Като стане на 21 годишна възрасть, той си въобразява, че е придобилъ голѣми знания, че нѣма какво повече да учи, дошълъ е вече до своето пълнолѣтие и желае да стане като баща си — съ брада и съ мустаци. И това е добро, но брадата и мустацитѣ не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Какво ще каже жената, която нѣма брада и мустаци? И тя има задачи за разрешаване. Като нѣма брада и мустаци, трѣбва ли да се мисли, че животътъ ѝ е лекъ и я освобождава отъ мѫчнотии и страдания? Мѫжътъ има брада и мустаци, защото живѣе въ гористи мѣста; жената нѣма брада и мустаци, защото живѣе въ полета. Въ това отношение, мѫжътъ е дърварь, а жената — земедѣлецъ, който произвежда жито. Стремежътъ на жената къмъ мѫжа и на мѫжа къмъ жената се дължи на необходимостьта отъ материалитѣ, които тѣ произвеждатъ. Жената взима горивенъ материалъ отъ мѫжа, а той взима жито отъ жената.

Като говоримъ за мѫжа и за жената, имаме предъ видъ отношенията между гората и полето, а не външнитѣ отношения между формитѣ мѫжъ и жена. Гората и планината даватъ едни блага, а полето и долината — други. Тѣ взаимно се допълватъ. Който не разбира предназначението си въ живота, той е недоволенъ отъ всичко. Дърварьтъ, напримѣръ, всѣки день сѣче дърва въ гората, товари ги на магарето си и слиза въ града да ги продава. Като се отегчи отъ работата си, той става недоволенъ, не знае, какъ да излѣзе отъ положението си. Щомъ се отегчишъ въ гората и въ планината, слѣзъ въ долината; като се отегчишъ отъ долината, възлѣзъ пакъ на планината. Важно е, и при еднитѣ, и при другитѣ условия човѣкъ да намѣри нѣщо красиво и възвишено. Красивиятъ и възвишенъ животъ ще намѣрите на слънцето. Стремете се къмъ слънцето, за да не се отегчавате отъ условията на земята. Слънцето представя човѣшката глава, а земята — неговиятъ стомахъ. Като се отегчите отъ земята, т. е. отъ живота на стомаха си, качете се въ главата си и започнете да мислите. Тамъ е вашето слънце, оттамъ иде вашата радость и вашето веселие. Следователно, когато сте радостни и доволни, вие сте на слънцето; когато сте скръбни и недоволни, вие сте на земята. Отъ васъ зависи да бѫдете радостни и доволни. Качвайте се на слънцето, да придобивате животъ и енергия, да се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията си. Ще кажете, че условията на сегашния ви животъ сѫ тежки. Знайте, че сегашниятъ животъ е само часть отъ цѣлокупния, а частитѣ не представятъ правила. Общиятъ, цѣлокупниятъ животъ включва правилата, а частитѣ му представятъ методи, чрезъ които човѣкъ може да прилага своето богатство, знание и доброта при дадени условия.

Каквото и да се случва въ живота на ученика, отъ него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вѫтрешно. То е мѣрка, която опредѣля разстоянието между успореднитѣ линии. Смирението е мѣрка, която опредѣля правилнитѣ отношения между човѣшкитѣ и Божественитѣ отношения. Следователно, докато не се смири, човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата. Казано е въ Писанието: „Богъ къмъ смиренитѣ благоволи, а на горделивитѣ се противи“. — Докато човѣкъ върви успоредно съ Божествения свѣтъ, смирението има смисълъ. Щомъ се наруши паралела на неговия животъ, смирението губи своя смисълъ. Който не разбира дълбокия смисълъ на смирението, не иска да бѫде смиренъ. Защо? — Той мисли, че, като смиренъ, трѣбва да се подчинява на всички, и кой какъ мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Въ сѫщность, истински смирениятъ е брониранъ, никой не може да го тъпче.

Какъвъ паралелъ можемъ да поставимъ между стомаха и главата? Задачата на стомаха не е само да поглъща, но да превръща хранителнитѣ елементи и съединения, да ги обработва и като сокове да ги изпраща къмъ мозъка. Въ този смисълъ, стомахътъ всѣки день пренася жертви, за да изкупва грѣховетѣ си. Ако не прави жертвоприношения, стомахътъ не може да има правилни отношения съ Първата Причина на нѣщата, т. е. съ своя мозъкъ, съ главата си, която мисли и направлява цѣлия животъ на човѣка.

Внесете тази идея въ ума си, за да приемете новитѣ идеи, да приложите новитѣ методи за тѣхното реализиране. Само по този начинъ ще се освободите отъ старитѣ разбирания и навици, които досега сѫ ви спъвали. Старото трѣбва да отстѫпи, да направи пѫть на новото. Желая ви да възприемете новитѣ идеи и да ги приложите въ живота си.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

27 априлъ, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×