Jump to content

1928_04_20 Будниятъ день


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Будниятъ день

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Казано е въ Писанието: „Разумнитѣ ще разбератъ.“ Ние желаемъ всички хора да бѫдатъ разумни, да разбератъ великата истина, за която сѫ дошли на земята. Всѣки човѣкъ трѣбва да има правилно разбиране за своя животъ. Не разбира ли живота си правилно, той всѣки день ще се натъква на разочарования.

Сега ние говоримъ на онѣзи хора, на които съзнанието е пробудено. — Защо? — Защото истински човѣкъ е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излѣзълъ отъ животинското си състояние, т. е. отъ онова състояние, когато е живѣлъ безъ закони и правила, когато не е разбиралъ живота. Разумниятъ, истинскиятъ човѣкъ се отличава по това, че живѣе по вѫтрешни, Божествени закони и правила, чрезъ които съзнателно се ограничава. Понѣкога човѣкъ самъ себе си не разбира и се чуди, защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бѫде господарь, да бѫде щастливъ, безъ да се подчинява на вѫтрешнитѣ закони. Какъвъ господарь е този, който при най-малкото изпитание бѣга? Кѫде остава неговата сила и мощь, неговото господарство? Започне ли земята да се тресе, всички живи сѫщества бѣгатъ и хора, и животни, и бубулечици. И щурецътъ бѣга отъ дупката си. Всичко живо излиза отъ скривалището си и бѣга.

Коя е причината за страха отъ земетресенията? Въ време на земетресение се отдѣля голѣмо количество електричество. Животнитѣ, както и хората, възприематъ това електричество и, за да се освободятъ отъ него, като отъ голѣмъ товаръ, тѣ бѣгатъ. При движението си отъ едно мѣсто на друго, тѣ се освобождаватъ отъ излишното електричество. Природата е вложила страха въ животнитѣ, за да ги освободи отъ нещастието, което би ги сполетѣло при великата работа, която тя върши. Въ този случай, страхътъ е на мѣсто. Отъ гледището на цѣлокупния животъ, земетресението, като промѣна въ природата, е велико дѣло. Всички велики работи въ природата започватъ съ земетресения. Ние живѣемъ въ началото на великитѣ работи, отдалечъ чуваме чуковетѣ на майсторитѣ, които работятъ.

Хората се страхуватъ отъ земетресенията, но има нѣщо по-страшно отъ външнитѣ земетресения. Представете си една млада мома, едва влѣзла въ живота, се влюби въ единъ момъкъ и следъ година-две тя преживѣе нѣкакъвъ крахъ въ чувствата си: животътъ ѝ се обезсмисля, надеждитѣ ѝ пропадатъ, мечтитѣ — рухватъ. Тя чувствува, че сърдцето ѝ е разкѫсано, намира се предъ развалинитѣ на своя животъ и желае да умре, отколкото да живѣе съ разрушения въ себе си. Какво е станало съ момата? — Земетресение въ чувствата ѝ. Външно погледнато, всичко е въ редъ и порядъкъ, разрушението е станало вѫтре нѣкѫде. Момата мисли, че въ нея е станало голѣмо, непоправимо разрушение, но то не е видимо, не е реално за другитѣ хора. То може лесно да се поправи.

Страшни сѫ земетресенията въ чувствата на човѣка, но и тукъ природата работи разумно и целосъобразно. Тя има предъ видъ да научи човѣка, кои желания сѫ законни и сѫществени и кои — не сѫ. Всѣко чувство и желание, които не вървятъ по законитѣ на великата природа, сѫ незаконни и несѫществени и сѫ осѫдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осѫденъ на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на кривъ пѫть и ще се оправи. Знайте, че за васъ се интересуватъ множество разумни и възвишени сѫщества и всѣки моментъ ви помагатъ. Вие не ги виждате, но трѣбва да знаете, че успѣхътъ ви въ живота се дължи на любовьта и грижитѣ имъ къмъ васъ. Отношението имъ къмъ васъ е сѫщото, каквото е отношението на родителитѣ, на братята и на сестритѣ къмъ добрия синъ и братъ. Той отива въ странство да се учи, но е подкрепенъ отъ любовьта на своитѣ любими родители, братя и сестри, приятели. Като чувствува тѣхната любовь, той учи повече за тѣхъ, отколкото за себе си. Като се върне отъ чужбина, всички му се радватъ. Ако подържате сѫщото отношение и къмъ сѫществата отъ разумния свѣтъ, които ви обичатъ, животътъ ви коренно ще се измѣни.

Понѣкога човѣкъ се чувствува самотенъ, изоставенъ. Това е общо чувство, което изпитватъ всички хора, не само нѣкои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отдѣля отъ гърдитѣ си и го туря въ люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щомъ стѫпи на краката си, майката не го носи вече на рѫце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си къмъ самостоятеленъ животъ. Ако цѣлъ животъ го държи на рѫце, то ще стане инвалидъ. Ако майката постѫпва разумно съ детето си, какъ трѣбва да постѫпва великата, жива природа съ насъ?

Следователно, който се стреми къмъ новитѣ идеи, трѣбва да съзнае положението си, като дете на разумната природа, която има любовь и грижи къмъ него, по-голѣми отъ тѣзи на майката. Щомъ съзнава това, той трѣбва да бѫде въ съгласие съ нея и да се подчинява на нейнитѣ закони. Свърже ли се съ природата, човѣкъ отваря сърдцето си за всички живи сѫщества. Той гледа на тѣхъ като на ценни книги. Въ всѣко живо сѫщество, малко или голѣмо, природата е вложила известно съдържание, което заслужва да се пази, за да могатъ всички сегашни и бѫдещи поколѣния да четатъ по него и да се поучаватъ. Отъ правилното разбиране и отношение къмъ природата, човѣкъ постепенно отива къмъ Бога. Той започва да Го разбира по новъ начинъ.

Днесъ повечето хора гледатъ на Бога като на външна необходимость, като на сѫщество, което наказва и преследва, поради което иматъ повече страхъ отъ Него, отколкото любовь. За тѣхъ Богъ е въ бурята, въ земетресенията, въ страданията. Тѣ не Го търсятъ въ себе си, но само отвънъ. Докато гледатъ така на Бога, тѣ всѣкога оставатъ далечъ отъ Него. Приемете Бога първо въ себе си, въ своята душа, въ своя умъ и въ своето сърдце, като изразъ на велики мисли и чувства, като потикъ на добри и възвишени дѣла. Оттамъ, погледнете вънъ, на окрѫжаващата природа, и ще Го видите въ всичко чисто и красиво: въ небето, осѣяно съ безброй звезди и слънца, въ чиститѣ планински извори, въ красивитѣ цвѣтя, въ долини и планини. Вслушвайте се въ гласа на пойнитѣ птички, въ шумоленето на цвѣтята, въ тихия вѣтрецъ — навсѣкѫде е Богъ. Ще Го видите и вънъ, и вѫтре въ васъ, горе и долу, надѣсно и налѣво. Нѣма кѫтъ въ свѣта, дето Богъ да не присѫтствува. Ставате ли отъ сънь или лѣгате да спите, знайте, че животътъ има смисълъ, защото всичко е изпълнено съ Божието присѫтствие. Само при това разбиране можете да четете 91 Псаломъ и да вѣрвате въ истинностьта на думитѣ, вложени въ него. Тамъ е казано: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ.“ (—7 ст.). — Когато е писалъ този Псаломъ, Псалмопѣвецътъ е минавалъ презъ голѣми противоречия, въ които опиталъ и позналъ силата на Бога. Щомъ дойде до това познаване, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ тисящитѣ, т. е. отъ хилядитѣ мѫчнотии, въ които се намира. Когато се свърже съ Бога и живѣе въ единство съ Него, той решава лесно мѫчнотиитѣ си.

„Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще пребивае подъ сѣнката на Всемогѫщаго“. (—1 ст.). Защо е казано подъ покрива, а не въ дома? Сѫщата идея българинътъ би изразилъ съ думитѣ: „Който живѣе подъ сѣнката на Всевишнаго“. Подъ думата „сѣнка“ разбираме, да имашъ пари въ нѣкоя банка, или приятели, на които да разчиташъ. Подъ думата „покривъ“ се разбира, да имашъ нѣкой да ти помага, да те защищава, да се подслонишъ подъ неговото крило. Псалмопѣвецътъ искалъ да предаде идеята, че човѣкъ трѣбва да уповава на Бога, като на вѣченъ, неизмѣненъ принципъ и да Го пази свето въ душата си, да не Го излага на поругание.

Представете си, че имате една тетрадка съ чисти, бѣли листа, подвързана съ скѫпа, здрава подвързия. Вие пазите тетрадката си въ голѣма чистота и я давате само на приятелитѣ си, всѣки отъ тѣхъ да напише нѣщо хубаво въ нея. Отъ време на време четете написаното и го сподѣляте само съ онѣзи близки, които могатъ да го разбератъ и оценятъ. Можете ли да оставите тетрадката си на разположение на децата? Ако намѣрятъ тетрадката ви, тѣ ще започнатъ да драскатъ, да пишатъ кукички и лулички и въ скоро време ще я изцапатъ. Като знаете това, казвамъ: Не отваряйте ума и сърдцето си предъ онѣзи, които не разбиратъ и не ценятъ това, което вашитѣ разумни и напреднали братя сѫ писали въ тѣхъ. Пъкъ и вие, ако трѣбва да проникнете въ тѣхнитѣ умове и сърдца, четете само онова, което може да ви ползува и което разбирате. Напримѣръ, вие четете книгата на нѣкой философъ и се спирате предъ неговитѣ разсѫждения за Бога. Той казва, че Богъ не сѫществува. Ако приемете тази мисъль буквално, ще се спънете. Обаче, ако я преведете, ще намѣрите истинския ѝ смисълъ. Философътъ иска да каже, че този Богъ, на когото хората днесъ служатъ, не сѫществува. Какъвъ Богъ, наистина, е този, когото хората призоваватъ въ своя личенъ и материаленъ животъ? Тѣ искатъ отъ Него пари, кѫщи, имоти, да имъ помага въ борбитѣ и въ раздоритѣ, да побеждава неприятелитѣ имъ. При това, подъ неприятель тѣ разбиратъ всѣки, който се изпрѣчи на пѫтя на тѣхнитѣ интереси. Стремете се къмъ онзи Богъ, Който рѫководи цѣлокупния животъ, Който има предъ видъ нуждитѣ и интереситѣ на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. Въ името на този Богъ пишете, както въ своята книга, така и въ книгитѣ на своитѣ приятели само онова, което Той ви диктува. Всичко друго, написано вънъ отъ Неговата намѣса, е писано отъ деца, които въ скоро време ще изцапатъ и скѫсатъ книгата.

Дръжте въ ума си свещената идея за Бога, че Той е неизмѣненъ, вѣченъ, необятенъ и бди за живота на всички сѫщества. Бѫдете герои като онзи войникъ на фронта, който е изложенъ на дъждъ отъ куршуми и гранати, но уповава на Бога, мускулъ не трепва на лицето му. Много гранати ще се сипятъ върху васъ, но не се страхувайте! Пазете връзката си съ Бога. Ще дойдатъ отвънъ хора да ви казватъ да се откажете отъ убежденията си, да напуснете този пѫть, но вие трѣбва да устоявате. Да се откаже човѣкъ отъ убеждението си, да напусне правия пѫть, това значи, да се откаже отъ живота, отъ богатството, отъ знанието, отъ силата си. Ако се откажешъ отъ живота си, ще намѣришъ смъртьта; ако се откажешъ отъ богатството си, ще намѣришъ сиромашията; ако се откажешъ отъ знанието, ще намѣришъ невежеството; ако се откажешъ отъ силата, ще намѣришъ безсилието.

Изобщо, откажешъ ли се отъ това, съ което въ даденъ моментъ разполагашъ, ти се натъквашъ на страдания. И сиромахъ да си, не се отказвай отъ сиромашията. Откажешъ ли се преждевременно отъ нея, ти никога не можешъ да бѫдешъ богатъ. Който не е билъ сиромахъ, не може да бѫде богатъ; който не е билъ богатъ, не може да бѫде сиромахъ. Това сѫ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Разумниятъ лесно се справя съ състоянията си. И като богатъ, и като беденъ, той еднакво се учи. Когато говоримъ за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на човѣка, но и неговото умствено и сърдечно положение. Човѣкъ може да бѫде богатъ съ идеи и желания, но може да бѫде и беденъ. И въ единия, и въ другия случай разумниятъ знае, какъ да се справя. Многото желания, напримѣръ, могатъ да удавятъ човѣка, но ако е разуменъ, той ще намаже кожата си съ мась, както прави патицата, и тѣ нѣма да го докоснатъ. Патицата влиза въ водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не прѣчи на плаването ѝ. Ако водата достигаше до кожата на патицата, щѣше да отнима топлината на тѣлото и да ѝ противодействува. Тъй щото, когато много желания нахлуватъ въ сърдцето ви, намажете тѣлото си съ мась, която да имъ се противопоставя.

Който иска да бѫде ученикъ, да решава задачитѣ си правилно, трѣбва да бѫде разуменъ и добъръ. Това сѫ две качества, които се изискватъ отъ всѣки човѣкъ и специално отъ ученика. Казано е за Бога, че е всеблагъ, всемѫдъръ, вселюбещъ. На сѫщото основание и за човѣка казваме, че трѣбва да бѫде всеразуменъ и вседобъръ, т. е. да проявява своята разумность и доброта при всички условия на живота си. Значи, отъ човѣка се изисква доброта и разумность, но какво представя той самъ по себе си? — Квадратъ и крѫгъ. Квадратътъ е физическиятъ човѣкъ, който разрешава отношенията си на физическия свѣтъ; крѫгътъ е духовниятъ човѣкъ, който разрешава отношенията си въ духовния, въ идейния, въ Божествения свѣтъ. Ако разглеждаме човѣка геометрически, казваме, че главата представя крѫга, а тѣлото — квадрата, т. е. четириѫгълника. Главата мисли, съзерцава, решава въпроситѣ въ умствения свѣтъ, а тѣлото изпълнява нейнитѣ решения. Главата на човѣка представя кълбо, сфера, а тѣлото му — кубъ. Значи, отъ една страна човѣкъ представя крѫгъ и квадратъ, а отъ друга — сфера и кубъ. Сферата крие въ себе си множество възможности и условия, които човѣкъ проявява на земята като безброй отношения и съотношения.

Думитѣ квадратъ и кубъ, крѫгъ и сфера сѫ мощни, понеже криятъ въ себе си всички възможности и условия. Като кажешъ квадратъ и кубъ, разбирашъ всички възможности за реализиране на разумнитѣ нѣща на физическия свѣтъ. Като кажешъ крѫгъ и сфера, разбирашъ всички възможности за реализиране на разумнитѣ идеи въ Божествения свѣтъ. Както виждате, човѣкъ е създаденъ по правилата на великата геометрия. За да не наруши тѣзи правила, той трѣбва да мисли и чувствува право. Като чувствува, човѣкъ опитва нѣщата. Като ги опита, той пристѫпва къмъ реализирането имъ. Въ реализиране на нѣщата, волята играе важна роля. Това показва, че дейностьта на ума, на сърдцето и на волята сѫ тѣсно свързани.

Ще прочета нѣколко стиха отъ 58 глава на Исаия. Пророкътъ казва, че, за да придобие любовьта и да я запази, човѣкъ трѣбва да живѣе въ свѣтлина.

„Тогазъ твоята свѣтлина ще изгрѣе като зората, и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще предиде предъ тебе, и славата Господня ще ти е задна стража.“ (— 8 ст.).

„Тогазъ ще зовешъ, и Господъ ще отговаря; ще викнешъ, и Той ще рече: „Ето, азъ.“

„Ако извадишъ изсрѣдъ си хомота, посочването съ пръстъ, и суетнитѣ думи, и отваряшъ душата си на гладния, и наситишъ утѣснената душа, тогазъ свѣтлина ще ти изгрѣва въ тъмнината, и мракътъ ти ще бѫде като пладне.“ (—9 и 10 ст.).

„И Господъ ще те води всѣкога, и ще насищава душата ти въ бездъждие, и ще даде сила на коститѣ ти; и ще бѫдешъ като градина напояваема и като воденъ източникъ, на който водитѣ не пресекнуватъ.“ ( —11 ст.).

„И отъ тебе роденитѣ ще съградятъ ветхитѣ запустения: ще възстановишъ основанията на много родове; и ще се наречешъ зидатель на развалинитѣ, поправитель на пѫтища за население.“ ( —12 ст.).

„Тогазъ ще се наслаждавашъ въ Господа; и азъ ще те направя да ездишъ по високитѣ земни мѣста, и ще те нахраня съ наследието на отца ти Якова; защото устата Господни казаха това.“ ( —14 ст.).

Когато четете тази глава, виждате, че думитѣ на пророка и до днесъ не сѫ изгубили значението си. Ако живѣете така, както пророкътъ пише, всичко, което душата ви желае, ще се сбѫдне. Душата желае само едно нѣщо: да се прояви. Може ли да се прояви, вие ще бѫдете всѣкога разумни и добри. Това сѫ качества на човѣшката душа. Следователно, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и разуменъ, това не значи, че отсега нататъкъ ще придобива тѣзи качества. По естество човѣкъ е добъръ и разуменъ, но трѣбва само да се прояви. Видите ли, че детето ви иска да прояви милосърдието си, да раздѣли хлѣба си съ бедното си другарче, не му забранявайте. Обикновено майката, бащата или по-голѣмитѣ братя и сестри забраняватъ на детето да дѣли хлѣба си съ беднитѣ деца. Всѣки човѣкъ има по едно малко дете въ себе си — неговото милосърдие. Не препятствувайте на милосърдието ви да се проявява. Днесъ препятствувате, утре препятствувате на милосърдието, докато най-после сърдцето ви се втвърди и се превърне въ красива форма безъ съдържание. Дайте пѫть на всѣка свещена идея въ себе си, да се прояви. Колкото и да е малка, не я спъвайте, Човѣкъ работи върху себе си, докато е младъ. Щомъ остарѣе, мѫчно може да си въздействува.

Младъ човѣкъ е онзи, който прави добро и мисли правилно. Щомъ престане да мисли и да прави добро, той преждевременно остарява. Кажете ли, че искате да бѫдете млади, да се подмладите, трѣбва да правите добро и да мислите. Нѣкой се оплаква, че не може да учи. Щомъ прави добро и мисли, той може да учи. — Голѣма сиромашия ме е налегнала. — Сиромашията е училище. За да научишъ уроцитѣ, които се преподаватъ въ това училище, ще проявишъ доброто въ себе си и ще мислишъ. Да мисли човѣкъ, да прави добро и да учи, това сѫ магически сили, които той крие въ себе си. Прилагайте тѣзи сили въ живота си и не се страхувайте отъ нищо. Съ тѣхъ можете да постигнете каквото желаете. Ще мислите върху доброто и разумностьта и ще ги проявявате. Ако мислите само, че сте добъръ и разуменъ, безъ да проявявате доброто и разумностьта си, тѣзи качества губятъ своята магическа сила. Доброта безъ разумность губи силата си. Ако проявява само разумностьта си безъ доброта, човѣкъ става горделивъ; ако проявява добротата си безъ разумность, той става фанатикъ. Обаче, ако проявява и добротата, и разумностьта си заедно, човѣкъ се разширява, проявява душата си. Само любещиятъ и разумниятъ е съ широка душа, благородно сърдце и просвѣтенъ умъ.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ изключителни времена. Възкресението, за което се говори въ Писанието, става и сега. Днесъ свѣтътъ се сѫди, и мъртвитѣ ще възкръснатъ, ще се явятъ на сѫдъ предъ Господа. Сѫдбата се налага по различни начини: чрезъ земетресения, чрезъ войни, чрезъ болести, чрезъ страдания. Богъ казва на Израиля: „Търсете ме, докато съмъ близо“. Това значи, търсете Бога, докато още не е закоравѣло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдатъ катаклизми и катастрофи въ свѣта. Това е начало на изпитанията, които нѣма да преминатъ скоро. Земята ще се тресе, ще се огъва, докато се създаде новото. Новъ свѣтъ се твори сега. Не се страхувайте, но уповавайте на Бога и кажете като Псалмопѣвеца: „Тисящи ще падатъ отъ страната ти, и десеть тисящи отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближи“. Работете върху ума и сърдцето си съзнателно, да бѫдете отъ онѣзи праведни, добри и разумни хора, за които възвишенитѣ и напреднали братя сѫ готови всѣкога да воюватъ. Вие ще работите за доброто на своята душа, както и за доброто на своитѣ ближни, а други ще воюватъ за васъ.

Когато дойдоха ангелитѣ въ Содомъ и Гоморъ, да погубятъ тѣзи градове, Аврамъ ги запита: „Ако има поне десеть праведни между жителитѣ на Содомъ и Гоморъ, ще погубите ли градоветѣ?“ Ангелитѣ имъ отговориха: Нѣма да ги погубимъ. Обаче, между жителитѣ на Содомъ и Гоморъ нѣмаше даже десеть души праведни, затова се приложи наказанието върху тѣхъ.

Желая и между васъ да има поне десеть души праведни, да не се приложи наказанието на свѣта. Ако не може да се избѣгне напълно наказанието, поне да се смекчи. Числото десеть е едно отъ добритѣ числа за човѣчеството. Човѣкъ е дошълъ на земята да донесе Божието благословение. Това го отличава като Синъ Божи, като Божи служитель. Казано е въ Писанието: „Вие сте чада Божии“. Следователно, който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да служи на Бога отъ сърдце и съ любовь. По това, именно, се отличава синътъ отъ слугата. Синътъ служи на баща си съ любовь, а слугата — съ пари. Само онзи може да служи на баща си безъ пари, който има синовни отношения къмъ него. Следователно, докато сте въ бащиния си домъ, служете безъ пари; благодарете че живѣете подъ покрива на баща си. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ по умъ и по сърдце. Освободете сърдцата си отъ горчивинитѣ и умоветѣ — отъ недоразуменията помежду си, защото сѫ настанали усилни времена. Пространството е пълно съ Божии войни. Ако погледнете нагоре, ще видите войни, съ извадени ножове, съ вдигнати знамена, съ бойни колесници. Тамъ всички точатъ ножоветѣ си и поглеждатъ къмъ земята, търсятъ праведни и добри хора въ свѣта. Ако не намѣрятъ, колкото трѣбва, тѣ ще тръгнатъ напредъ, ще се пуснатъ въ бой и ще извикатъ: Край на всички неправди! Редъ и порядъкъ е нуженъ въ свѣта. Че нѣкой ималъ едни убеждения, другъ — други убеждения — предъ нищо не се спиратъ. Една свещена идея трѣбва да изпълва умоветѣ и сърдцата на всички хора: Да се въдвори редъ и порядъкъ въ свѣта, да се приложи Божията Любовь, да се пригърнатъ всички хора, като братя, като синове на единъ Баща. Ако доброволно не стане това, насила ще ви заставятъ. Дошло е време да се въведе Божиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта.

Какво виждате следъ земетресението, което стана преди нѣколко деня? Всички хора, бедни и богати, напуснаха кѫщитѣ си, излѣзоха вънъ, на палатки или на открито. Богати, красиви кѫщи, съ всички удобства, станаха необитаеми. Въ това отношение и бедни, и богати се приравниха. Всички хора пазятъ живота си. Тѣ разбиратъ, че най-ценното нѣщо, което имъ е дадено, е животътъ. Обаче, той може да се запази само съ доброто и правдата. Праведни хора се търсятъ днесъ, и то не десеть, но стотици и хиляди. Праведнитѣ, добритѣ и разумнитѣ ще спасятъ свѣта отъ ударитѣ на земетресенията и отъ ударитѣ на сѫдбата. Бѫдете готови всѣки моментъ да посрещнете Бога, вашия Баща, съ любовь. Христосъ казва: „Блаженъ е онзи робъ, когото господарьтъ намѣри, че прави това, което му е заповѣдалъ.“ Това значи: бѫдете будни да посрещнете новия день, новия животъ, който иде въ свѣта.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

—Въ истината е скритъ животътъ.

*

22. Лекция отъ Учителя, държана на

20 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...