Jump to content
Ани

1928_01_22 Животътъ въ формитѣ

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Животътъ въ формитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление

Отъ следната седмица влизаме въ съзвездието Водолѣй, което продължава до девети мартъ. Сѫществуватъ два водолѣя: малъкъ и голѣмъ. Презъ това време ще изучавате лекциитѣ, ще размишлявате върху тѣхъ и ще прилагате това, което може още сега да се приложи. Мисленето, като процесъ, не е нищо друго, освенъ тъкачество. Досега вие сте прели, отсега нататъкъ ще тъчете, да изработите нѣщо. За тази цель ви сѫ нуждни станъ, бърдо; после, ще насновете преждата и ще започнете да тъчете. По какъвъ начинъ ще тъчете? — По методитѣ на природата. Търсите ли философски системи при тъкането, нищо нѣма да постигнете. Защо? — Много философи тъкатъ, но само въ своята область. Излѣзатъ ли вънъ отъ нея, философията имъ пропада. Тя е нагодена само за една срѣда, както рибитѣ — за водата, птицитѣ — за въздуха. Истинскиятъ ученъ, философъ живѣе въ всички срѣди. Той лесно трансформира състоянията си и минава отъ въздухообразна срѣда въ течна, отъ течна въ твърда и обратно: отъ твърда въ течна и въздухообразна.

Като се говори за постиженията на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце, дохождаме до гениитѣ, светиитѣ и адептитѣ. Щомъ сѫществуватъ такива постижения, и обикновениятъ човѣкъ може да върви по пѫтя на съвършенитѣ, да постигне съвършенство. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Важно е още днесъ човѣкъ да постави добра основа на живота си и да гради върху нея. Приемете ли една Божествена идея, не я чоплете. Посѣйте я, тя сама ще се организира. Ще кажете, че трѣбва много да мислите върху нея. Многото мислене не помага — нуждна ви е свѣтлина. За обикновения човѣкъ е достатъчна свѣтлината на философския умъ, но за онзи, на когото умътъ е организиранъ вече, друга свѣтлина е нуждна — мека, бѣла свѣтлина, наречена духовна. Тази свѣтлина се отнася къмъ втората гама на дѫгата. Въ сѫщность, дѫгата се състои не отъ седемь, а отъ десеть краски: първитѣ три сѫ основни, четиритѣ — производни, а останалитѣ три — принципални. Който попадне въ последнитѣ три краски на дѫгата, ще възприеме въ ума си меката, бѣла свѣтлина, която ще внесе мекота и разположение въ сърдцето. Безъ тази свѣтлина сърдцето остава кораво и сухо.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да понася мѫчнотиитѣ въ живота? — Да прилага любовьта. Безъ любовь задачитѣ не се разрешаватъ. За да запази равновесието си, човѣкъ трѣбва да обича и лошитѣ хора, съ които е поставенъ на везнитѣ. Може ли да обичашъ лошитѣ хора? — Ако обичашъ себе си, ще обичашъ и лошитѣ хора. Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везнитѣ, а на другото — единъ лошъ човѣкъ, къмъ когото нѣмате разположение. Лошъ човѣкъ е, наистина, но само съ него се уравновесяватъ везнитѣ. Пожелаете ли той да слѣзе долу, да се освободите отъ него, равновесието се нарушава, и вие падате на земята. Докато сте на везнитѣ, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Безъ него вие ще се намѣрите на земята; безъ васъ и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя въ блюдата на житейскитѣ везни единъ добъръ и единъ лошъ човѣкъ, взаимно да се уравновесяватъ. Въ рѣдки случаи поставятъ на дветѣ блюда добри хора.

Ще кажете, че хората се теглятъ. Теглятъ се, безъ да знаятъ това. И на земята ги теглятъ, и въ онзи свѣтъ ги теглятъ. Тегленето има за цель да уравновесява величинитѣ, съ които природата си служи. Това подразбира стиха отъ Евангелието: „Не противи се на злото“ Ние казваме: „Не се бори съ злото“. Българитѣ пъкъ казватъ: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. Не може да се изхвърли злото отъ живота, нито отъ природата. То е велика, козмическа сила, която работи заедно съ доброто. Злото и доброто сѫществуватъ и въ самия човѣкъ. Каквито усилия и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ злото. Да се освободишъ отъ него, това значи, да напуснешъ земята. Изкуство е не да бѣга човѣкъ отъ лошото си естество, но да го уравновеси съ доброто. Щомъ постигне това, тѣ ставатъ приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия въ човѣка. Той се чуди, какво е станало съ него, че е толкова лошъ. Самъ се пита: Азъ ли съмъ това, или не съмъ? За да не нарушава равновесието си, човѣкъ трѣбва да знае, отъ какво може да се освободи и отъ какво не може. Освобождавайте се отъ всичко човѣшко, но не и отъ Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човѣшкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания, да различавате човѣшкитѣ отъ Божественитѣ. Не е въпросъ да се самоосѫждате, но да анализирате нѣщата. Критиката е опасна, но и безъ критика е опасно: Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кога и какъ да критикува.

Защо не трѣбва човѣкъ да критикува? — Защото всѣко нѣщо е въ процесъ на развитие. Какъ ще критикувашъ пѫпката, че не е цъвнала? Тя чака момента на своето разпукване. Какъ ще критикувашъ плода, че не е узрѣлъ? Той не е достатъчно огрѣванъ отъ слънцето. Когато слънцето го грѣе определено време, плодътъ узрѣва. Следователно, не критикувайте художника, че не рисува добре. Той не е завършилъ още учението си. Не критикувайте музиканта, че не свири добре. Той не е завършилъ още развитието си. Радвайте се и на слабитѣ, незавършили още поети, писатели, музиканти и художници, защото предъ тѣхъ се открива велико бѫдеще. Важно е човѣкъ да работи, единъ день ще излѣзе нѣщо отъ него. Свѣтътъ, въ който живѣете, е велико училище, отъ което ще научите много уроци. Дали сте материалистъ, или идеалистъ, не е важно. И материалистътъ се учи, както и идеалистътъ. Разликата е въ това, че идеалистътъ е веселъ, съ добро разположение на духа и вѣрва въ успѣха на работата, която започва.

Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, какви линии носи въ себе си. Ако линията на раменетѣ е права и широка, човѣкъ е пригоденъ за физическия свѣтъ. Той върви по мѫжка линия. Правитѣ линии, съ които природата си служи, показватъ енергия. Когато линията на раменетѣ е крива, заоблена надолу, човѣкъ върви по женска линия. Кривитѣ линии показватъ пластичность. Такъвъ човѣкъ работи повече съ мисъльта си. Като наблюдавате човѣшкото лице, виждате, че то представя два триѫгълника, съ обща основа и съ върхове въ противоположни посоки. Колкото повече се засилва долниятъ триѫгълникъ, т. е. колкото повече енергия се складира въ брадата, човѣкъ става по-голѣмъ материалистъ. Колкото повече се засилва горниятъ триѫгълникъ, челото и горната часть на главата, човѣкъ става по-голѣмъ идеалистъ. Той се интересува отъ възвишени работи и дава условия за проявяване на Божественото въ него. За да развива ума или сърдцето си, човѣкъ трѣбва да си създава красиви образи за нѣщата. Запримѣръ, ако искате да имате високо чело, ще мислите за хора съ високи чела, ще изучавате пѫтя, по който тѣ сѫ изработили своето чело. Ако искате да развиете нѣкоя добродетель, мислете за хора, които носятъ тази добродетель въ себе си. Ако искате да станете атлетъ, мислете за хора, които сѫ развили голѣма физическа сила. Затова е казано: За каквото мисли човѣкъ, това става. Или, съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ. Невъзможно е външната обстановка да не повлияе на човѣка. Като знае това, той трѣбва да се движи въ срѣда, която да му влияе благотворно. Както благоуханието на цвѣтята се разнася надалечъ и влияе на хората, така добритѣ и лошитѣ хора оказватъ влияние на окрѫжаващитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ красиви и изопачени форми на мисъльта, но човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на себе си, да знае, кои да възприеме и кои да отхвърли. Затова е казано въ Писанието, че духоветѣ трѣбва да се подчиняватъ на праведния и на пророка, а не пророкътъ на духоветѣ. Подъ думата „духове“ разбираме онѣзи сѫщества, които помагатъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Обаче, заедно съ човѣка тѣ трѣбва да се подчиняватъ на неговата разумна воля, т. е. на неговата разумна природа. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде господарь на своитѣ мисли и чувства, да ги различава и да знае, кои да приеме, кои да остави вънъ отъ себе си. Учете се да си избирате добри приятели и приятелки, добри книги и добри занятия. Има занаяти, професии, които развиватъ долната часть на лицето — брадата, челюститѣ, скулитѣ на лицето и правятъ човѣка материалистъ. Има и такива занаяти и професии, които развиватъ горната часть на лицето и правятъ човѣка идеалистъ.

Работете върху себе си съзнателно, да подобрите своитѣ форми и чърти на лицето, на главата, на рѫцетѣ, да изваете красивъ образъ, т. е. да се усъвършенствувате. Правете различни опити и наблюдения върху себе си, да знаете по какъвъ начинъ да възприемате свѣтлината и да се ползувате отъ нея, както за лѣкуване, така и за повдигане и растене на ума. Като излизате вънъ, да се печете на слънце, не е безразлично, подъ какъвъ ѫгълъ ще възприемете слънчевитѣ лѫчи. Обръщайте ту дѣсната, ту лѣвата страна или гърба си къмъ слънцето, и следете, какъ ви се отразяватъ слънчевитѣ лѫчи. При различно положение ще имате различни резултати. Ако сте на планината, и тамъ правете сѫщитѣ опити, но обръщайте внимание на мѣстото, дето седите. Въ природата има тъй наречени „живи мѣста, живи фокуси,“ които предаватъ на човѣка живи, разумни енергии. Едно такова мѣсто може да предаде на човѣка една свѣтла, възвишена мисъль, която да го подтикне къмъ нѣщо добро и красиво. Въ това отношение, земята е складъ на енергии, които трѣбва да се използуватъ за доброто на цѣлото човѣчество.

Който иска да се развива правилно, трѣбва да бѫде внимателенъ, да използува нѣщата разумно. Ако четешъ презъ деня или вечерь, първо ще се нагодишъ така, че свѣтлината да пада добре върху книгата, да не разваляшъ очитѣ си. Заемешъ ли добро положение, и състоянието ти ще бѫде добро. Който не внимава и бърза, всѣкога ще страда. Затова е казано: „Покритото млѣко котка го не лочи.“ Покривайте сѫда, въ който сте турили ценно съдържание, за да не страдате. Какво по-ценно може да има човѣкъ отъ живота си?

Работете съ цвѣтоветѣ, съ различнитѣ краски, като методи за лѣкуване и за набавяне на онѣзи енергии, които липсватъ въ организма ви. Всички хора не се нуждаятъ отъ единъ и сѫщъ родъ енергии, затова, именно, всички не обичатъ единъ и сѫщъ цвѣтъ. Ако нѣмате предмети, които да ви свързватъ съ различнитѣ цвѣтове, работете мислено, като изговаряте такива думи, които ще събудятъ у васъ съответни цвѣтове. Запримѣръ, ако кажете думата „синь“, веднага си представяте или тъмно синь, или ясно синь цвѣтъ. Първиятъ е цвѣтъ на долина, затова ви сваля низко, въ долината на живота. Ясно - синиятъ цвѣтъ ви напомня небе, височина, затова издига мисъльта ви високо, на нѣкой планински връхъ. Сѫщо така и другитѣ цвѣтове произвеждатъ различни състояния въ човѣшката мисъль.

Отъ днесъ, до 9 мартъ оставатъ още осемь седмици. Презъ това време ще изберете осемь лекции отъ по-важнитѣ, и всѣки ще вземе една отъ тѣхъ, да я проучи добре. Ще извадите основната мисъль, както и тѣзи мисли, които иматъ практическо приложение. Ще видите, какво може да направите за себе си. Всѣки ще работи за себе си, безъ никакво възнаграждение — даромъ. Кога работи човѣкъ даромъ? — Когато работи за душата си. Този законъ наричаме „благиятъ законъ.“ Старитѣ българи, които живѣли на Балканския полуостровъ, служили на благия Богъ, затова се нарекли „българи“. Това е духовното тълкуване на думата „българинъ.“ Нѣкои казватъ, че българитѣ носятъ името си отъ рѣката „Волга“, отдето дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостровъ, дето имало вече българи. Старитѣ българи се различаватъ отъ новитѣ, които преминали Дунава. Първитѣ сѫ благи, служатъ на благия Богъ, а вторитѣ се отклонили малко отъ пѫтя си, заради което изгубили религиозното си чувство. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ сѫ на везнитѣ, взаимно си помагатъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

22 януарий, 1928 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×