Jump to content
Ани

1928_01_15 Творецъ на сѫдбата си

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Творецъ на сѫдбата си

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Кѫде се проявява най-голѣма дейность на човѣка? — Въ устата и въ носа. Устата е свързана съ стомаха и съ дробоветѣ. Значи, най-голѣма дейность проявяватъ стомахътъ и дробоветѣ. Устата е врата, връзка между природата и човѣка. Стомахътъ пъкъ е свързанъ съ слѣпоочнитѣ области на човѣка, а оттамъ и съ творческия му умъ. Нуждата отъ храна е направила човѣка изобретателенъ. Съ други думи казано: стомахътъ е направилъ човѣка изобретателенъ. Гладътъ е накаралъ хората да мислятъ, да откриватъ различни нѣща. Който гладува, може да стане гениаленъ въ областьта на изобретенията.

И тъй, всѣки органъ, всѣко сѣтиво помага за развиване на известни способности въ човѣка. Запримѣръ, дробоветѣ помагатъ за развиване на обективния, т. е. наблюдателния умъ на човѣка. Понеже и носътъ има отношение къмъ дробоветѣ, и той помага за развиване на обективния умъ; очитѣ и ушитѣ взиматъ участие при развиване на висшитѣ способности. Като изучавате анатомията и физиология, вие се свързвате съ физическата и психическата служба на органитѣ. Всѣки органъ има двойна служба: външна и вѫтрешна, т. е. материална и духовна. Като изучавате службата на своитѣ органи, дохождате и до отвлѣчени въпроси, запримѣръ, какво представя изкуството, красотата и т. н. Добре е да изучавате тѣзи въпроси, както сѫ ги разглеждали ученитѣ и философитѣ въ миналото, както ги разглеждатъ и днесъ. Добре е да познавате културата на миналото, както и съвременната култура. Въ далечното минало хората сѫ живѣли въ плоскость, днесъ живѣятъ въ куба, въ третото измѣрение, а въ бѫдеще ще живѣятъ въ тесеракта — въ четвъртото измѣрение.

Много отъ сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ идеенъ животъ, т. е. къмъ плоскостьта, но този животъ носи изненади. Стѫпишъ ли на една плоскость, лесно можешъ да се подхлъзнешъ. Не е така, обаче, съ тѣлата. Влѣзешъ ли въ едно тѣло, опасноститѣ сѫ по-малко. Тамъ има много рѫбове въ противоположни посоки, които задържатъ човѣка, препятствуватъ на падането. Ако на едно мѣсто се подхлъзне, отъ друго ще се задържи. Като геометрическо тѣло, човѣкъ представя кубъ въ движение. Той се движи напредъ, ту съ едната страна на куба, ту съ другата. Тази е причината, поради която човѣкъ не тръгва всѣки день съ единъ и сѫщъ кракъ отъ дома си: нѣкога съ дѣсния си кракъ, нѣкога съ лѣвия. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да следите, какъ се нареждатъ работитѣ ви презъ деня, съ какви хора ще се срѣщате, въ какви отношения ще бѫдете съ тѣхъ, въ зависимость отъ това, съ кой кракъ сте тръгнали. Двата крака не съдържатъ еднакви енергии, тъй щото, отъ значение е, съ кой кракъ човѣкъ тръгва отъ дома си, колко обръщания правилъ презъ деня и въ колко часа се връща и т. н. Съ това се обясняватъ различнитѣ отношения на хората къмъ училището и къмъ окрѫжаващитѣ. Нѣкой ученикъ или студентъ тръгва отъ дома си за училище и отива направо тамъ; другъ не отива направо, а се отбива на нѣколко мѣста — въ една, въ друга лавка, да си хапне и пийне, докато изгуби времето за училище.

Ученикъ или студентъ, който не отива направо въ училището, прилича на онзи турски бей, който се напилъ и започналъ да пѣе, да играе и забравилъ, каква работа трѣбвало да свърши. Той отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия да поговорятъ по една важна работа. Чорбаджията го поканилъ да седне и следъ това му донесълъ да опита новото вино, което едва започнало да кипи. Беятъ пилъ повече, отколкото трѣбва, и се напилъ. По едно време той казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, иска ми се да поиграя. — Поиграй! — Иска ми се да викамъ, да пѣя. — Викай, пѣй, колкото искашъ. Беятъ игралъ, викалъ и пѣлъ, но работата си не свършилъ.

Дойдете ли до живота на съзнателния човѣкъ, нужно е будно съзнание. Той не трѣбва да се ограничава, но да се рѫководи отъ правилата на разумния животъ. Като отива на работа или на училище, човѣкъ трѣбва да знае, съ кой кракъ да тръгне — съ дѣсния, или съ лѣвия. За да дойдете до това знание, трѣбва да правите опити. По този начинъ вие се свързвате съ органическитѣ сили въ природата и ще знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Знанието трѣбва да се прилага. Ако не го прилагате, не можете да се ползувате отъ него. Човѣкъ може да черпи знанията си направо отъ природата: отъ вѣтъра, отъ облацитѣ, отъ небесната дѫга, отъ камънитѣ, отъ цвѣтята, отъ дърветата, отъ животнитѣ. Затова е нуждно наблюдение, размишление, съпоставяне.

Изучавайте вѣтроветѣ и вижте, кой вѣтъръ обичате — тихия или силния, западния или източния, южния или северния. Разглеждайте облацитѣ, вижте, кои отъ тѣхъ сѫ дъждовни, кои не сѫ. После спрете вниманието си върху цвѣтята и тѣхнитѣ краски, да научите, какво влияние оказватъ тѣ върху нервната ви система. Постепенно ще дойдете до птицитѣ, млѣкопитаещитѣ. Интересно е, всѣки самъ да провѣри, кое животно обича най-много и защо го обича. Всѣко животно има специфични прояви, които заслужаватъ изучаване. Колкото по-съзнателно изучавате природата, толкова повече се свързвате съ нея и дохождате до такива знания, които ви правятъ самостоятелни и сигурни въ живота. Казано е: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Дружете съ природата, черпете отъ нея сила и знание, за да се развивате правилно. Само онзи може да се ползува отъ знанието на природата, който, като дете, съ довѣрие възприема и се учи. За него природата отваря вратата си и го въвежда въ своитѣ скривалища. Покаже ли му пѫтищата, които трѣбва да следва, тя го пуща въ живота да изучава себе си и окрѫжаващитѣ.

Следователно, човѣкъ не може да дойде до познаване на себе си, ако не е позналъ природата. Като четете съчиненията на нѣкой философъ, или ученъ, вие виждате, какво е работилъ, но сѫщевременно прониквате въ неговата мисъль. Нѣкой изучава мравкитѣ, прави заключения за тѣхъ, но силата на неговия умъ се проявява, именно, въ тълкуванията, които той дава. Така отъ една страна изучавате животнитѣ, растенията и минералитѣ, а отъ друга — ума, който ви довежда до тѣзи познания. И най-после, като изучите и човѣка — самия себе, вие сте готови да влѣзете въ Божествения свѣтъ. Това не значи още, че сте решили напълно задачитѣ на живота, но поне отчасти. Докато не влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ се намира въ бурното море, изложенъ на бури и вѣтрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т. н. Ще дойде день, когато ще излѣзе отъ вълнитѣ на бурното море и ще стане творецъ на собствената си сѫдба: каквото помисли, ще стане; каквото пожелае, ще има.

Работете съзнателно, да станете творци на сѫдбата си. Това подразбира, да бѫде човѣкъ господарь на своитѣ сили, да разполага съ знанието си въ всѣки даденъ моментъ. Той познава законитѣ на Битието и се ползува отъ тѣхъ. Когато дойде нѣкаква идея въ главата му, той не се мѫчи да я организира, но я посѣва въ добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човѣшкиятъ умъ участие въ организиране на идеитѣ, нищо не се постига. Това е механически процесъ, а естественото организиране на идеитѣ е разуменъ, съзнателенъ процесъ. Да пренасяте съ кофа вода отъ далечно разстояние, за да измиете единъ голѣмъ салонъ, това е губене на време. Много време, много енергия ще изразходвате, а резултатътъ ще бѫде малъкъ. Какво трѣбва да направите? Ще вземете една каучукова трѫба, ще я турите на чешмата и ще поливате. Едно е нуждно само: малъкъ наклонъ, по който нечистата вода да изтича навънъ. Въ разумния животъ е допуснатъ малъкъ наклонъ, по който нечистотиитѣ да изтичатъ навънъ. Като знаете това, дайте малъкъ наклонъ на плоскостьта, на която живѣете, да стане едно изтичане навънъ. Само при това положение може да стане въпросъ за смѣна на състоянията. Колко голѣмъ трѣбва да бѫде наклонътъ на вашата плоскость? Не по-голѣмъ отъ два градуса. При този наклонъ човѣкъ се чувствува доволенъ, радостенъ и обновенъ.

Това, което говоря днесъ, се отнася за напредналитѣ ученици, които сѫ дошли до границата на Божествения свѣтъ. Тѣ трѣбва да работятъ за себе си, но и да помагатъ на по-слабитѣ. Силни и слаби, всички хора трѣбва да работятъ, никой да не очаква наготово. И като очаква наготово, нѣщата пакъ ще станатъ но не така, както искате. Запримѣръ, нѣкой влѣзе въ лодка безъ гребла, безъ кормило и очаква на условията. Ще дойде приливъ на вълнитѣ, ще го отнесе на брѣга. Тукъ той ще чака известно време да дойде по-голѣмъ приливъ, да го поеме. Отново ще влѣзе въ водата, но вѣтъръ нѣма да го подкара. Ще чака день-два да дойде вѣтъръ. Ще го подеме вѣтърътъ, но въ посока, която той не желае. Следъ много блъскане, ще го остави на нѣкой брѣгъ, но не на този, който човѣкътъ е желалъ. Разумниятъ човѣкъ не очаква на приливитѣ и на отливитѣ. Той върви съ тѣхъ, но прилага греблата и кормилото. Той знае посоката на движението си и не се подава на случайности и произволи.

За да спазва разумнитѣ правила на живота, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Въ широкъ смисълъ на думата „окултна наука“ разбираме науката, която изучава сѫщината на живота, т. е. неговитѣ дълбоки прояви. Дали ще изучава хиромантия, френология, физиогномия, астрология, това сѫ все окултни науки. Всѣка отъ тѣхъ изучава специални прояви на живота, които се отразяватъ на рѫката, на лицето, на главата, на цѣлия организъмъ. Останалитѣ науки — физика, химия, математика, естествена история, философия, сѫ достѫпни за по-голѣма часть хора и се явяватъ като съставна часть на окултната наука. Който познава тѣзи науки, по-лесно ще изучава окултната. Като изучава окултнитѣ науки, човѣкъ вижда, че външнитѣ условия оказватъ влияние върху организма и характера му. Запримѣръ, ако космитѣ на човѣка сѫ дебели, това показва, че той е живѣлъ въ груба срѣда, която му е противодействувала; ако космитѣ му сѫ меки, той е живѣлъ въ мека срѣда, благоприятна за развитието му. Колкото по-отворени сѫ очитѣ на човѣка, толкова по-малка е била окрѫжаващата свѣтлина. Очитѣ се хранятъ отъ свѣтлината, но тя не трѣбва да бѫде нито много силна, нито много слаба. Силната свѣтлина, както и голѣмата тъмнина произвеждатъ единъ и сѫщъ резултатъ — ослѣпяване. Прилепитѣ, които живѣятъ въ тъмни пещери, иматъ съвършено слабо зрение. Обонянието и осезанието въ тѣхъ е добре развито, за смѣтка на зрението. Хора, на които очитѣ сѫ широко отворени, иматъ интенсивни желания. Тѣ сѫ весели, обичатъ разнообразието. Ако очитѣ сѫ крайно изпъкнали, това означава алчность. Малкитѣ очи приематъ малко впечатления отъ външния свѣтъ, но и тѣхъ всѣкога не обработватъ добре. Това се отнася до нормалнитѣ очи. При анормалнитѣ очи дохождаме до други белези.

Човѣкъ трѣбва да пази зрението си: да не гледа направо силна свѣтлина, като слънчевата, електрическата и др. Силната свѣтлина действува върху ретината и притѫпява зрението. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да тонира зрението си, да се нагажда на различнитѣ свѣтлини, безъ да поврежда очитѣ си. За да усилите зрението си, излизайте вънка следъ полунощь, отъ 12 — 1 ч., когато небето е звездно, да наблюдавате звездитѣ. Добре е да излизате и въ мрачна, бурна нощь. Следъ това сравнявайте, какъ се отразяватъ на очитѣ ясната и мрачната нощь. Тѣзи опити сѫ добри, както за усилване на зрението, така и за каляване на нервната система. Излизайте вечерь и при добро, и при лошо разположение на духа. Въ втория случай ще трансформирате състоянието си и ще се върнете бодри и съ добро разположение. Едно се иска при опититѣ — спокойствие. Никакъвъ страхъ, никакво смущение! Най-малкиятъ страхъ или най-малкото смущение прѣчи на опита. Който е страхливъ и не се решава самъ да излиза вечерь, нека извика своя приятель и заедно да излѣзатъ. Щомъ сѫ двама, тѣ могатъ да излѣзатъ вънъ отъ града. Значи, първото условие, което помага за добритѣ резултати при опититѣ, е спокойствието.

Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да се лѣкува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрезъ опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте съ голѣми. Малкитѣ опити даватъ добри резултати, не изведнъжъ, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, природата ще ви застави насила. Ще ви даде нѣкаква болесть, ще ви тури на легло, ще боледувате петь-шесть месеца, докато платите задълженията си. Ще кажете, че не сте разположени да правите упражнения. Разположението или неразположението не трѣбва да прѣчатъ на работата ви. Тѣ сѫ резултати на миналото. Дали се радвате, или скърбите, това сѫ последствия отъ миналия ви животъ. За да създадете нѣщо хубаво въ себе си, трѣбва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радость или скръбь. Само по този начинъ ще влѣзете въ красивия животъ.

Мнозина се оплакватъ отъ отслабване на паметьта и отдаватъ това на възрастьта си. Тѣ мислятъ, че сѫ остарѣли. Паметьта отслабва отъ натрупване на стари идеи въ ума. Запримѣръ, хората се страхуватъ за бѫдещето си и постоянно мислятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ 10 — 20 години. Това сѫ идеи на вашитѣ дѣди и прадѣди. Нѣма защо да се страхувате за утрешния день. Бѫдещето ви зависи отъ васъ. Изхвърлете старитѣ идеи отъ ума си, и вие ще се подмладите, ще усилите паметьта си. Ако вложите вашитѣ стари идеи въ ума на едно дете, и то ще изгуби паметьта си. Защо трѣбва да се страхувате за бѫдещето си, когато животътъ ви е поставенъ предъ васъ на изучване? Отворете книгата на вашия животъ и четете. Само онзи се страхува, който нѣма очи да вижда и глава, да разбира. Дето погледнете — на рѫката, на лицето, на главата — навсѣкѫде е писано, какъ ще живѣете и презъ какви мѫчнотии и страдания ще минете. Отворете книгата на вашата астрология, да видите, кои планети ви влияятъ и какъ можете да се справите съ добритѣ и лошитѣ имъ влияния. Четете това, което сте писали сами върху себе си и бѫдете внимателни въ това, което пишете днесъ. Ако въ хороскопа ви преобладава числото едно, т. е. единицата, ще знаете, че мѫжкиятъ принципъ — бащата, е оказалъ влияние върху васъ; ако преобладава двойката, майката е упражнявала влияние; ако преобладава тройката, братята и сестритѣ сѫ упражнявали влияние. Тройката е число на равновесие. Следъ това, отново иде влиянието на бащата — четворката, на майката — петорката, на децата — шесторката. Това е втората фаза на влияние. Най-после влизаме въ третата фаза — седморката — влияние на бащата, осморката — на майката и деветорката — на децата.

Това сѫ кратки обяснения. Искате ли да знаете повече, всѣки самъ ще изучава астрологията, но, при условие, да не се страхува. Дойде ли до затворенитѣ числа, да не бута тамъ. Тѣ ще се откриватъ постепенно, споредъ подготовката на човѣка — това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Богъ работи върху човѣка съ доброто и съ злото, съ положителнитѣ и съ отрицателнитѣ сили. Отъ човѣка зависи, какъ ще се ползува отъ тия сили.

Представете си, че сте беденъ момъкъ, следвате въ университетъ, но едва се справяте съ срѣдствата си. Въ сѫщия университетъ следва единъ синъ на милионеръ, който има на разположение хиляди. Какво трѣбва да направите, за да подобрите положението си? Свържете се съ богатския синъ чрезъ услуги. Гледайте всѣки день да му направите услуга, която той да оцени. Това значи: свържете своето нещастие съ щастието на другитѣ хора и къмъ васъ ще потекатъ струи на изобилие, на новъ животъ. Ще кажете, че това е унизително за васъ. Чудно нѣщо! Човѣкъ се е унижилъ предъ Бога и предъ разумнитѣ сѫщества, като е загубилъ благото, което му е дадено, а не иска да се изложи предъ ближния си.

Въ живота има много начини, чрезъ които човѣкъ може да подобри сѫдбата си. Представете си, че вашиятъ приятель, който има лоша сѫдба, падне въ дълбокъ кладенецъ. Трѣбва ли да се спуснете следъ него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намѣрите здраво вѫже, съ което да го извадите отъ кладенеца. Дебелото вѫже е условието, съ което подобрявате сѫдбата му. Вие давате часть отъ своитѣ блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. Трѣбва ли да стоите въ кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия викъ? Достатъчно е да мине само единъ часъ, за да дойдатъ вашитѣ добри приятели.

Благодарете на добритѣ си приятели, видими и невидими, които се притичатъ на вашия разуменъ зовъ. Дето е разумностьта, тамъ сѫ вашитѣ приятели. Нѣма човѣкъ на земята, който да е лишенъ отъ добри и разумни приятели. Тѣ му се притичатъ на помощь и подобряватъ неговата сѫдба. Отъ правилната връзка съ вашитѣ приятели зависи вашето бѫдеще. Затова казваме, че човѣкъ е творецъ на своята сѫдба.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.

*

18. Лекция отъ Учителя, държана

на 15 януарий, 1928 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×