Jump to content

1928_01_08 Разумно ограничение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Разумно ограничение

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Чете се темата: „Причини на ограничението“.

Отде произлиза думата ограничение? — Отъ граница. Въ сѫщность, не всѣка граница е ограничение. Рѣката има два брѣга, които опредѣлятъ посоката на нейното движение. Значи, брѣговетѣ сѫ граници, безъ да ограничаватъ. И обратно: не всѣка свобода е истинска. Да мисли, да чувствува и да постѫпва човѣкъ, както иска, както намира за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разуменъ, съзнателенъ актъ. Отъ гледище на свободата, всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да има опредѣлена граница, т. е. опредѣлена форма. Като говоримъ за ограниченията, добре е човѣкъ да се наблюдава, да види, на какви външни и вѫтрешни ограничения се натъква. Когато мислитѣ на човѣка иматъ земенъ характеръ, той навежда главата си повече надолу, къмъ земята. Колкото по-тежки ставатъ мислитѣ му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понѣкога човѣкъ подпира главата си съ рѫце. Когато главата натежнѣе, това показва, че човѣкъ се движи въ гѫста материя. Направлението на човѣшката мисъль къмъ центъра на земята или къмъ центъра на слънцето дава свобода на човѣшкитѣ действия, или ги ограничава.

Като говоримъ за ограниченията, имаме предъ видъ разумния човѣкъ, който лесно се справя съ тѣхъ. Той разбира смисъла и важностьта на нѣщата и знае, кога трѣбва самъ да се ограничава и кога не. Запримѣръ, единъ разуменъ студентъ се нуждае отъ учебникъ и получава отъ баща си пари, колкото му трѣбватъ, за излишни работи нѣма. Отива да купи книгата, но вижда по магазинитѣ хубава баница, Очитѣ, стомахътъ му силно желаятъ баницата. Ако си хапне баница, часть отъ паритѣ за учебника ще отиде. Като разуменъ, той веднага съобразява, че учебникътъ е по-необходимъ и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Законъ е: първо посѣй житото, а после яжъ баница. Астрологически погледнато, този студентъ е работилъ върху себе си, справилъ се е съ свѣта на временнитѣ желания и различава сѫщественото отъ несѫщественото.

Който не разбира астрологията, ще се чуди, какво влияние може да окаже тя върху човѣшкия животъ. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че астрологическитѣ знаци не сѫ само вънъ отъ него, тѣ се намиратъ и въ човѣшкия мозъкъ. Въ мозъка на човѣка има едно слънце, около което се движатъ всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, сѫщото го има и въ мозъка. Това, което наричаме движение на сили, на силови центрове въ мозъка, не е нищо друго, освенъ влиянието на външнитѣ планети върху човѣшкия мозъкъ. Значи, човѣкъ носи астрологическитѣ знаци въ мозъка си. Защо се интересува човѣкъ отъ слънцето? Защото е въ неговата глава. Ако слънцето въ човѣка изгасне, той е загубенъ. Ако една отъ планетитѣ въ неговата глава се разруши, той преживява голѣмъ катаклизъмъ.

За да не ставатъ катаклизми и пертурбации въ човѣшкия животъ, на всички хора се препорѫчва съзнателна, разумна работа върху себе си. Въпрѣки това, човѣкъ се гнѣви, не може да се владѣе и току грабне ножа, иска да си отмъсти на нѣкого. Какво е станало съ него? Коя е причината за гнѣва му? Марсъ е дошълъ близо до него, влияе му. Но въ този моментъ други планети се намѣсватъ, той хвърля ножа и бѣга — уплашилъ се. Значи, Сатурнъ е въздействувалъ на Марсъ. Отъ голѣмъ страхъ човѣкъ може да се разболѣе. Като утихне гнѣва, като мине страха и болестьта, човѣкъ започва да мисли, да търси причината на своето състояние и по този начинъ самъ си въздействува. При вторъ случай той не се подава на влиянието на Марсъ, справя се лесно съ гнѣва си. Това наричаме работа върху себе си. Ето защо, когато се натъква на известни състояние, на известни мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да търси причинитѣ имъ, защо идатъ, отде идатъ и т. н. Така той придобива знания и опитности, отъ които се ползува въ живота си. Когато планетитѣ дохождатъ близо до слънцето, тѣ указватъ благотворно влияние върху човѣка. Съ това се обяснява, защо човѣкъ мисли върху нѣкои нѣща, а тѣ не се сбѫдватъ, докато не ги почувствува въ слънчевия вѫзелъ. Щомъ нѣщо трепне подъ лъжичката му, т. е. въ слънчевия вѫзелъ, това, което мисли, ще се реализира. Не трепне ли, мислитѣ му не се реализиратъ. Колкото по-далечъ сѫ планетитѣ отъ слънцето на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно се реализиратъ неговитѣ мисли. Години ще минатъ, докато се реализиратъ. Крайниятъ предѣлъ за реализиране на една човѣшка мисъль на физическия свѣтъ е 22 години. Ако презъ този периодъ не се реализира, тя остава нереализирана.

И тъй, всѣки трѣбва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство. Чрезъ интуицията той ще знае, какъ ще свърши гимназия или университетъ, дали ще успѣе въ предприятията си и т. н. Интуицията е вѫтрешниятъ пѫтеводитель. Тя води човѣка въ правия пѫть, посочва му, какво да работи, какви връзки да прави съ хората и т. н. Чрезъ интуицията човѣкъ изучава вѫтрешната астрология, т. е. астрологията на своя мозъкъ. Щомъ научи нея, той може да изучава и външната, обширна, козмическа астрология. Ако разбере вѫтрешната, ще разбере и външната. Безъ познаване на вѫтрешната астрология, външната не може много да ви ползува. Като изучава себе си, човѣкъ може да си даде отчетъ за всички свои движения, да разбере, произволни ли сѫ тѣ, или не сѫ произволни. Той ще разбере, че много отъ неговитѣ движения сѫ подъ влиянието на нисши сѫщества и ще прави опити да се владѣе. Човѣкъ не трѣбва да се подава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния. Чрезъ възпитанието и самовъзпитанието вие можете да си помагате, да не се подавате на външни влияния, или поне да ги разбирате и да знаете, какъ да си въздействувате. И най-силниятъ, и най-учениятъ човѣкъ не може да се освободи отъ влияния. Малко или много, всѣки човѣкъ се намира подъ чужди влияния и внушения. Опасно е, когато влиянието иде отъ нисши сѫщества и свѣтове. Ако влиянието е отъ възвишения свѣтъ, човѣкъ се ползува. Ще възразите: Защо Богъ е допусналъ влиянието? Много подобни въпроси могатъ да се зададатъ. Запримѣръ, може да се запита, защо паякътъ лови мухитѣ, защо соколътъ граби малкитѣ птички, защо сомътъ гълта малкитѣ риби, защо змията гълта жабитѣ, защо жабата гълта мухитѣ? Какъвто отговоръ и да дадете на тѣзи въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трѣбва да знаете: всичко, което става въ природата, въ външния свѣтъ, сѫщото става и въ човѣка. Въ животинското царство сѫществува велика борба, която не може да се избѣгне. Тя се дължи на различието, което сѫществува въ съзнанията. Всѣко сѫщество живѣе така, както съзнанието му го рѫководи. Не е въпросъ, да се постави хармония въ съзнанието на другитѣ сѫщества, но всѣки да помисли за своето съзнание. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човѣкъ трѣбва да се огради отъ влиянието на дисхармоничнитѣ съзнания вънъ отъ себе си. Това значи, да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, нисши влияния. Въ този смисълъ, ограничението е не само на мѣсто, но даже е благо. Представете си, че кесията ви е пълна съ златни монети, и вие трѣбва да минете презъ гората, дето ви очакватъ разбойници. Горскиятъ стражарь ви срѣща и казва: Дайте кесията си! — Не я давамъ. — Върнете се тогава у дома си да я изпразните. Вие се възмущавате отъ ограничението, което ви прави стражарьтъ. Не се възмущавайте, послушайте го: върнете се у дома си, да изпразните кесията, или я оставете при него. Като се върнете, той ще ви я даде. Не се ли ограничите, ще платите съ живота си.

Ще кажете, че не е морално да ви ограничаватъ, или да взиматъ богатството ви. Тукъ не става въпросъ за моралъ, но за спасяване на живота. Ако вълкътъ попадне въ капанъ, той предпочита да прегризе задния си кракъ, за който е хванатъ, отколкото да остане въ капана и да одератъ кожата му. За предпочитане е да живѣе, макаръ и съ три крака, отколкото да разчита на случайностьта. Щомъ се е хваналъ въ капана, нѣма спасение. Другъ е въпросътъ, ако е попадналъ въ капана съ предния кракъ. За нищо въ свѣта той не може да прегризе предния си кракъ. Въ този случай, той е готовъ да се моли на онзи, който го е хваналъ, но крака си нѣма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния кракъ, съ който сте попаднали въ капана, прегризете го, т. е. оставете кесията на стражара, откажете се отъ нея. Обаче, ако кесията ви е предниятъ кракъ, ще разчитате на Провидението. Значи, ако е хванатъ задниятъ ти кракъ, ти самъ ще разрешишъ въпроса; ако е хванатъ предниятъ кракъ, Богъ ще разреши въпроса. Ако краката ти сѫ хванати, рѫцетѣ могатъ да те освободятъ; ако рѫцетѣ ти сѫ хванати, краката не могатъ да те освободятъ. Въ случая, рѫцетѣ представятъ човѣшкия умъ, а краката — човѣшкото сърдце. Ето защо, като се намѣрите предъ известно ограничение, стремете се да разбирате не само себе си, своя личенъ животъ, но и силитѣ, които действуватъ въ самата природа. За това се изисква непрестанна работа. Никога не оставайте праздни, безъ работа. Каквито състояния да минавате, положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползувате отъ тѣхъ.

Разправятъ за английския държавникъ Гладстонъ, че никога не оставалъ безъ работа, поради което се справялъ съ мѫчнотиитѣ си. Когато се натъквалъ на трудни въпроси, на тежки състояния, той отивалъ да рѣже дърва. По този начинъ трансформиралъ състоянията си и отново пристѫпвалъ къмъ разрешаване на мѫчнитѣ задачи.

Какво представятъ лошитѣ и мрачни състояния? Тѣ сѫ мисли на живи сѫщества отъ низка култура. Щомъ ви нападне такова сѫщество, впрегнете го на работа. Дайте му единъ добъръ урокъ, втори пѫть да не ви посещава. Ще кажете, че причината се крие въ васъ, че вие сте лошъ човѣкъ, затова имате лоши състояния. И това е възможно, но питамъ: Какъ така, единъ и сѫщъ човѣкъ, днесъ е добъръ, на другия день лошъ? Човѣкъ е или добъръ, или лошъ; въ сѫщность, човѣкъ не е нито добъръ, нито лошъ. Като дойде доброто при васъ, приемете го, то работи въ ваша полза; като дойде злото, впрегнете го на работа. Не го ли заставите на сила да работи за васъ, то ще ви застави да работите за него. Нѣкои мислятъ, че Богъ и природата ще оправятъ работитѣ имъ, ще помогнатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ си. И това е вѣрно, но първо вие ще работите, да трансформирате състоянията си. Богъ помага на онѣзи, които работятъ, които проявяватъ доброто.

Представете си, че намѣрите на пѫтя кесия съ 500 златни монети. Виждате, че единъ човѣкъ се навежда, търси нѣщо по земята. Кесията е негова. Той отивалъ при нѣкои бедни, да имъ помогне. Щомъ разберете, че кесията е негова, вие му я давате. Доволенъ отъ постѫпката ви, той взима вашия адресъ, иска да ви посети. Вие разправяте за случката на вашия приятель, но той ви нарича будала, глупецъ. Защо сте будала? — Защото не сте задържали кесията съ паритѣ за себе си. Трѣбва ли да се обиждате отъ приятеля си? Какво лошо има въ постѫпката ви? Богатиятъ човѣкъ дохожда въ кѫщата ви, разговаря се съ васъ и ви обещава, че ще ви подържа да свършите университетъ. За вашата честность, разумниятъ свѣтъ ви отпуща кредитъ чрезъ богатия човѣкъ, да свършите образованието си. Следъ всѣко добро, което правите, разумниятъ свѣтъ увеличава кредита ви. Които ви обичатъ, сѫ готови на всѣкакви жертви за васъ, защото вървите въ правия пѫть. Добре е, отъ време на време, да получава човѣкъ нѣкакъвъ подаръкъ отъ онѣзи, които го обичатъ.

Като знаете това, стремете се да проявявате доброто, справедливостьта, любовьта, да се свързвате съ разумнитѣ и напреднали сѫщества, които сѫ завършили развитието си на земята. За най-малкото добро, което виждатъ въ човѣка, тѣ сѫ готови да го възнаградятъ материално и морално. Това не е подкупъ, а поощрение. За да върви напредъ, човѣкъ се нуждае отъ одобряването на нѣкое възвишено сѫщество. Човѣкъ иска да знае, какъ е издържалъ изпита си. Приятно е да чуешъ мнението на разумния и ученъ човѣкъ. Какво ще каже за васъ онзи, който не разбира нѣщата, това да не ви смущава, нито да ви обижда.

Започнете съ малки опити и упражнения да калите волята си. Запримѣръ, рѫцетѣ трѣбва да иматъ приятна топлина, да не бѫдатъ нито горещи, нито студени. Челото трѣбва да бѫде хладно, а не топло или горещо. Ако рѫцетѣ сѫ горещи или студени, а челото и предната, горна часть на главата — топли, трѣбва да приложите волята си, да урегулирате кръвообръщението си. Въ предната часть на мозъка действува електричество, а въ задната — магнетизъмъ. Така, именно, се уравновесяватъ силитѣ въ човѣшкия организъмъ, и той мисли право, радва се на добро здраве. Организъмътъ, съ който човѣкъ разполага, е неговиятъ инструментъ. За да си служи съ него, той трѣбва да го държи въ изправность. Който не разбира нѣщата, бърза, иска по-скоро да свърши работата си. Бързането не помага. Разумниятъ човѣкъ прави всѣко нѣщо на време. Той не губи времето си, затова работитѣ му се нареждатъ добре. Като бърза, човѣкъ самъ се спъва: тукъ се изгорилъ, тамъ се ударилъ и т. н. Ще кажете, че трѣбва да се мѫчите, да се трудите, за да свършите работитѣ си на време. Защо ще се мѫчите? Мѫчението е за ада, трудътъ — за земята, а работата, творчеството — за рая. Следователно, щомъ се намѣрите предъ мѫчнотии, не се мѫчете, но излѣзте отъ лошитѣ условия на живота и започнете да мислите. Чрезъ мисъльта си човѣкъ се повдига въ по-високъ свѣтъ, дето лесно решава задачитѣ си.

И тъй, трѣбва да работите върху характера си, да развивате самообладание. Чрезъ самообладанието си вие можете да владѣете силитѣ на своя организъмъ, да владѣете своитѣ нисши желания. Това не значи, да ги подпушвате, да се борите съ тѣхъ, но да ги изучавате и възпитавате. Като влѣзе едно нисше желание въ сърдцето ви, или една нисша мисъль въ ума ви, започнете да се разговаряте съ тѣхъ. Като имъ обърнете внимание, тѣ се смекчаватъ и постепенно утихватъ, докато излѣзатъ вънъ отъ васъ. Опасностьта не е въ сърдцето, нито въ предната и горна часть на главата, но въ задния мозъкъ. Дойдатъ ли желанията тамъ, човѣкъ мѫчно може да си помогне. Затова казватъ, че човѣкъ се спъва отъ задния си умъ. Когато силата му е въ задния умъ, той минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, но, въ края на краищата, ще се освободи, ще излѣзе отъ този умъ и ще влѣзе въ предната и горна часть на своя мозъкъ.

Желая ви да бѫдете силни въ предния си умъ, а не въ задния. Последниятъ нека бѫде въ запасъ; ако потрѣбва нѣкога, ще се обърнете къмъ него за услуга.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

17. Лекция отъ Учителя, държана на

8 януарий, 1928 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...