Jump to content
Ани

1927_12_04 Лѫчъ на пробуждане

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Лѫчъ на пробуждане

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление

Чете се резюме на темата: „Разлика между функциитѣ на алгебрическитѣ числа и функциитѣ на органическитѣ сили“.

За следния пѫть нѣкой да напише нѣщо върху темата. „Разлика между химия и алхимия“.

Напишете на черната дъска изречението: „Изворитѣ на живота вече протичатъ и образуватъ малки поточета, които поливатъ цвѣтята“. За следния пѫть внесете едно малко подобрение въ изречението, да го направите по-звучно, за да му намѣрите съответна мелодия. Къмъ кой астрологически знакъ спада даденото изречение? — Къмъ Водолѣй. Въ кои думи се крие силата на това изречение? — Въ изворитѣ и въ поточетата. Въ коя гама бихте наредили тази пѣсень? — По съдържание тя е мажорна. Но въ протичането има нѣщо миньорно, защото поточетата срѣщатъ препятствия на пѫтя си. Значи, отъ мажорна тя минава въ миньорна гама.

Съвременната наука изучава предмети и тѣла отъ цѣлата природа: минерали, камъни, метали отъ неорганическия свѣтъ; следъ това влиза въ органическия, като изучава растения, животни и най-после дохожда до човѣка. Сѫщевременно тя изучава различнитѣ микроби, които причиняватъ болести. Какво придобива човѣкъ, запримѣръ, ако изучи свойствата на холернитѣ бацили? Като ги изучава, той търси начинъ да се предпази отъ тѣхъ и, ако е заболѣлъ, да знае, какъ да се лѣкува. Една опасность има при това изучаване: въ ума на човѣка се задържатъ различни впечатления отъ опаснитѣ бацили и трѣбва да мине известно време, докато се освободи отъ тѣхъ. Сѫщото става, когато човѣкъ храни отрицателни чувства: зависть, омраза, злоба, ненависть, съмнение и т. н. Кога се озлобява човѣкъ? — Когато срѣща известни противодействия. При това, той се озлобява на предмета или на човѣка, който се изпрѣчва на пѫтя му като препятствие. Когато нѣкой се изпрѣчва на пѫтя ти на време и безъ време, най-после той ти омръзва. Понѣкога и хубавитѣ нѣща омръзватъ на човѣка и започватъ да му се втръсватъ. Той се отвращава отъ храни, които не му хармониратъ, сѫщо отъ мисли и чувства, които не може да възприеме въ себе си. Последното отвращение наричаме „морално отвращение“.

Като изучавате злобата и омразата, виждате, че тѣ взиматъ участие и въ биологическитѣ процеси на живота. Кѫде, именно? — Въ коренитѣ. Коренитѣ на растенията отдѣлятъ киселини, които разтварятъ твърдитѣ вещества на почвата и ги използуватъ като хранителни сокове. Такова нѣщо представятъ злобата и омразата за коренитѣ на живота. Клонетѣ и цвѣтоветѣ на живота се хранятъ съ положителни мисли и чувства, съ добродетели. Ето защо, като се натъквате на отрицателни чувства и мисли, не се борете съ тѣхъ, но ги отправяйте къмъ коренитѣ на живота, дето вършатъ добра работа. Не дръжте злобата и омразата въ клонетѣ и цвѣтоветѣ на вашия животъ, да не ви тровятъ. Въ коренитѣ е мѣстото имъ, а не въ клонетѣ и цвѣтоветѣ. Който не разбира това, той страда, мѫчи се и боледува. Хората страдатъ отъ размѣстване на нѣщата. Като поставятъ всѣко нѣщо на своето мѣсто, страданията сами по себе си изчезватъ.

Мнозина говорятъ за личность и индивидуалность, но ги объркватъ. Това сѫ две различни нѣща, съ строго опредѣлени мѣста и свойства. Личностьта представя външната страна на човѣка, неговитѣ листа и цвѣтове, съ които всѣка пролѣть се облича и следъ време се освобождава отъ тѣхъ Индивидуалностьта е вѫтрешната страна на човѣка, която остава съ него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало въ човѣка. Въ личностьта влизатъ страсти, желания, униние, щеславие, стремежъ къмъ богатство, къмъ ядене, пиене и т. н. Значи, личностьта се стреми къмъ външни, преходни нѣща, а индивидуалностьта — къмъ вѣчни, трайни нѣща.

Съвременната култура се дължи отчасти на стремежитѣ на личностьта, а духовниятъ животъ — на стремежитѣ на индивидуалностьта въ човѣка, която се стреми къмъ благородното и възвишеното. При това положение човѣкъ е готовъ на жертви за великото въ свѣта, но никога не се жертвува за личното въ себе си. Личностьта може да се жертвува за индивидуалностьта, но никога не става обратното. Личностьта се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нѣщо, а индивидуалното въ човѣка се проявява тихо, спокойно, съ вѣра, че всички работи ще се наредятъ добре. Личностьта умира, а индивидуалното въ човѣка страда. То служи като съединителна връзка между човѣка и душата. Личното прави човѣка недоволенъ, затова казваме, че, докато живѣе въ своята личность, човѣкъ никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното въ себе си, човѣкъ е доволенъ отъ всичко, защото знае, че изворитѣ на живота постоянно текатъ. Животътъ на личностьта е изигралъ своята роля. Време е вече да отстѫпи мѣстото си и да отиде на заденъ планъ, да слугува. Досега личностьта е била господарка, отсега нататъкъ тя ще слугува. Когато се казва въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да даде отчетъ за своя животъ, това се отнася до личностьта. Тя трѣбва да отговаря за всичко, което е направила, и да отстѫпи назадъ.

Като влѣзатъ въ новия животъ, хората искатъ веднага да ликвидиратъ съ личния животъ. Това е криво разбиране. Невъзможно е човѣкъ да се откаже отъ личния си животъ, като особенъ родъ енергии, отъ които организъмътъ естествено се нуждае. Енергиитѣ на личния животъ трѣбва да се трансформиратъ, а не да се унищожатъ. Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но безъ плъть и кръвь, като облѣкло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшиятъ животъ се облѣче въ плътьта, последната, по благодать, се ползува отъ благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човѣкъ да се стреми къмъ висшето, Божественото Начало, което работи чрезъ човѣка и въ по-долнитѣ срѣди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Духъ, тя не може да издържи. Тя ще повѣхне, както повѣхва нѣжниятъ цвѣтецъ подъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Той се нуждае отъ мека, приятна свѣтлина. И душата се нуждае отъ плътьта, като покривка, която я пази отъ силнитѣ лѫчи на Духа. Който не разбира този законъ, плаши се отъ плътьта, отъ личностьта си, иска да убие тѣхния животъ. Той мисли, че тѣ сѫ спънка за неговото духовно развитие. Да убиешъ живота на плътьта и на личностьта въ себе си, това значи, да премахнешъ условията за проява на Божественото, на своята душа. Тѣ сѫ инструментътъ, на който душата свири. Какво ще прави цигуларьтъ безъ цигулка? Какъ ще изрази музиката, която носи въ себе си? Следователно, не се страхувайте отъ плътьта и отъ личностьта си, но работете усилено съ мисъльта си, да се справяте съ всички отрицателни, нисши и кошмарни състояния. Да усилва мисъльта си и да работи съ нея, това е първата задача на ученика.

Помнете: каквато мисъль носи човѣкъ въ подсъзнанието, това става. Ако въ подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимистъ става. Песимизъмътъ не е само философска система, за която нѣкои философи говорятъ, но състояние, въ което изпадатъ и хората, и животнитѣ. И кучето изпада въ песимизъмъ. Но достатъчно е да дойде нѣкое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кость, за да се освободи отъ песимизма. Като види, че нѣкой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава отъ песимистичното настроение. Кога изпада човѣкъ въ песимизъмъ? — Когато мисли, че хората не го оценяватъ, не му мислятъ доброто и търсятъ начинъ да го изиграятъ. Песимистичното състояние въ човѣка се дължи на влиянието на Сатурна. Сатурнъ е материалистъ, паднало величие. Той е детрониранъ Богъ. Каквото и да му говорите, той казва: Азъ съмъ билъ между боговетѣ, какво ли не съмъ видѣлъ и опиталъ. Много нѣща е видѣлъ Сатурнъ, много нѣща е опиталъ, но любовьта не е опиталъ. Къмъ всички е недовѣрчивъ, но като види Луната, особено Венера, веднага измѣня възгледитѣ си.

Кога измѣня човѣкъ възгледитѣ и настроенията си? — Когато срещне своя любимъ приятель, когото не е виждалъ десетки години. Любовьта му къмъ неговия приятель става причина да се пробуди Божественото, висшето съзнание въ него. Това значи, да изложи душата си на мекитѣ, приятни лѫчи на свѣтлината, които галятъ и повдигатъ човѣка. Отваряйте сърдцето и ума си за тѣзи лѫчи, да растете и да давате плодъ. Не запушвайте прозорцитѣ на душата си за тѣхъ. Тѣ идатъ и заминаватъ, не имъ поставяйте изкуствени прегради. Трѣбва ли да чакате външна помощь, да дойдатъ разумни сѫщества отъ по-високъ свѣтъ, тѣ да отварятъ прозорцитѣ ви и да ви освобождаватъ отъ товара ви? И тѣ могатъ да дойдатъ, но по-добре е човѣкъ да разчита на себе си. Щомъ стане отъ сънь, веднага да отвори прозорцитѣ на ума и на сърдцето си, да възприема мекитѣ и топли лѫчи на свѣтлината.

И тъй, дойдете ли до нѣкаква мѫчнотия, изпитание или препятствие, кажете си: Азъ съмъ по-уменъ отъ животното, по-уменъ съмъ и отъ кучето, което лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Вържете едно куче и единъ конь съ вѫже и вижте, какво ще правятъ. Кучето не чака да дойде господарьтъ му, да го освободи. То прегризва вѫжето и се освобождава. Коньтъ ще умре вързанъ, но нѣма да прегризе вѫжето. Ако скорпионътъ се види заграденъ съ огънь, той вади жилото си и самъ се пробожда, не чака да дойде нѣкой да го освободи, нито се оставя живъ да изгори. Това сѫ отрицателни, специфични прояви на сѫществата, не сѫ общи прояви на живота. Отрицателнитѣ прояви и злото не представятъ смисъла на живота. Затова, стремете се къмъ доброто, а понѣкога, като нѣма какво да работите, спрете вниманието си и върху злото.

Сега, нека всѣки се опита да създаде мелодия на дадения текстъ. Това се изисква главно отъ музикантитѣ. Добре е човѣкъ да привикне да пѣе, да трансформира състоянията си, да издържа, да подобрява здравето си. Чрезъ пѣние и свирене човѣкъ става поздравъ, калява волята си. Волевитѣ хора могатъ да пѣятъ. Новата култура изисква пѣвци и музиканти. Който не може да пѣе и да свири, не може да влѣзе въ новата култура. Човѣкъ трѣбва да пази гласа си, да не огрубѣе. Грубиятъ гласъ се отразява вредно върху мислитѣ и чувствата на човѣка. Затова е казано въ Писанието: „Пѣйте и веселете се въ Господа“. Който пѣе, не огрубява и не остарява. Той носи изкуството въ себе си. Стремете се да придобиете нѣкакво изкуство. Живописьта, музиката, поезията сѫ изкуства, които облагородяватъ човѣка. Изкуство, наука и занаятъ сѫ условия за развиване и обработване на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и тѣло.

Да се върнемъ къмъ изречението: „Изворитѣ на живота протичатъ и малкитѣ поточета цвѣтята поливатъ“. Цвѣтята представятъ човѣшкитѣ мисли и чувства, които се поливатъ отъ извори и поточета. Наредете думитѣ въ стройна, поетична форма, която да задоволи първо вашето вѫтрешно чувство, а следъ това ѝ дайте съответна мелодия.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

12. Лекция отъ Учителя, държана на

4 декемврий, 1927г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×