Jump to content
Ани

1927_11_20 Скритите сили

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Скрититѣ сили

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Произходъ на тъкачеството“.

Чете се темата: „Първиятъ рудокопачъ“.

Тема за следния пѫть: „Разлика между функциитѣ на алгебричнитѣ числа и функциитѣ на органическитѣ сили“.

Каква е задачата на съвременната наука? — Да подобри живота на човѣка чрезъ усилията на неговия умъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да работи за развитието на своя умъ, да слиза съ него на физическия свѣтъ и да се качва въ умствения, т. е. да твори. Чрезъ науката човѣкъ дохожда до музиката, художеството, като изкуства. Въ тѣхъ той развива чувствителность, мекота, благородство. Обаче, има науки, изкуства и занаяти, които огрубяватъ човѣка. Запримѣръ, хирургътъ, съ постояннитѣ операции, огрубява; скулпторътъ, съ постоянното мачкане на глината, огрубява; тъкачътъ, съ еднообразната работа, огрубява. За да не огрубява, човѣкъ трѣбва да смѣня предмета, съ който се занимава. Това наричаме законъ за „смѣна на енергиитѣ“. Той има отношение и къмъ чувствата. Ако не смѣня чувствата си, човѣкъ огрубява. Който се движи въ една и сѫща посока на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, въ края на краищата ще огрубѣе. Ако се храни изключително съ месо, човѣкъ огрубява. Съ какво може да се замѣсти месото? — Съ бобъ. За да бѫде лесносмилаемъ, трѣбва да се изхвърлятъ люспитѣ му. Тогава той е отлична храна. Добре е поне единъ пѫть въ седмицата да се яде бобъ.

Днесъ отъ всички се иска да преустроятъ тѣлото си, да го нагодятъ на сегашнитѣ условия. Не успѣятъ ли да направятъ това, тѣ не могатъ да използуватъ новитѣ условия и често ще се демагнетизиратъ. Хора съ еднакви енергии се отблъскватъ и се проявяватъ грубо едни къмъ други. Това се забелязва особено между господари и слуги. Слугата може да смѣни състоянието на господаря си, да му повлияе по нѣкакъвъ начинъ. — Какъ? — Чрезъ храната. Ако господарьтъ му употрѣбява една храна, той трѣбва да употрѣби друга, противоположна на първата. Чрезъ храната, въ господаря и въ слугата се развиватъ два вида магнетизъмъ, които взаимно допълватъ нуждитѣ и на двамата. При това положение господарьтъ не се гнѣви на слугата си, но е доволенъ отъ него. Като го види, той му се усмихва, разговаря се приятелски съ него. Значи, ако господарьтъ яде кисели храни, слугата трѣбва да яде сладки храни, за да уравновесява енергиитѣ на господаря си. Този законъ работи въ цѣлата природа, затова едни хора се хранятъ съ кисели храни, а други — съ сладки. Този законъ наричаме законъ за „уравновесяване на силитѣ въ природата“.

Като учите, вие трѣбва да смѣняте предметитѣ, за да се развива различенъ родъ енергия въ мозъка. Направете следния опитъ: за една седмица занимавайте се по единъ часъ дневно съ алгебра, именно първия часъ следъ изгрѣването на слънцето. Не мислете, че ще придобиете голѣми знания, но ще събудите въ себе си особени енергии, чрезъ които ще свършите друга нѣкаква работа. Следъ това, опредѣлете втория часъ следъ изгрѣване на слънцето за изучаване на нѣкаква философска система. Като работите една седмица въ това направление, ще събудите въ себе си другъ родъ енергия. Презъ времето, когато се занимавате съ математика и философия, измѣрвайте врата си и широчината на рѫката при китката, да видите разликата между енергиитѣ въ единия и въ другия случай и действието имъ върху кръвообръщението. Като разбиралъ този законъ, псалмопѣвецътъ казва: „Господи, на ранина ще Те призова“. Това значи: На ранина, преди изгрѣването на слънцето, ще се занимавамъ съ най-великата работа — общение съ Бога, да придобия енергия, съ която да свърша работата си презъ деня. Дето и да отиде човѣкъ, каквато работа да започне, той се нуждае отъ енергия. Вие трѣбва да бѫдете външно и вѫтрешно богати, съ мощенъ духъ, широка душа, свѣтълъ умъ и съ благородно сърдце.

Радвайте се и благодарете, че живѣете при благоприятни условия, когато заедно съ васъ работятъ много хора и взаимно си помагате. Като изучавате математика, запримѣръ, вие се свързвате съ умоветѣ на всички, които работятъ въ тази посока и се импулсирате едни други. Въ древностьта не е било така. Малко хора сѫ работили тогава въ областьта на науката, и всѣки самъ, съ малка външна помощь, си е пробивалъ пѫть.

Препорѫчвамъ ви да четете, да учите, да развивате всички мозъчни центрове. Добре е да четете Стария и Новия Заветъ, да изучавате живота и характера на пророцитѣ и апостолитѣ. Ако искате да имате тѣхнитѣ опитности, трѣбва да минете презъ тѣхния животъ, но нѣщата не се повтарятъ. Запримѣръ, опитноститѣ и животътъ на Мойсея, на Соломона и на другитѣ библейски личности никога нѣма да се повторятъ. Четете Еклисиастъ, правете анализъ и синтезъ на Соломоновата философия, въ която той казва: „За всѣко нѣщо има време“. Като изучавате характера и живота на велики личности, вие се ползувате отъ тѣхнитѣ опитности. Сѫщото се отнася и до наукитѣ, съ които се занимавате. Ще дойде день, когато ще ги приложите въ живота си и ще се ползувате отъ тѣхъ.

Въ училищата се изучава математика на числата, но безъ да се прилагатъ въ психическия животъ на човѣка. Който знае живата математика, той я прилага въ всѣкидневния си животъ. Още съ ставането си отъ сънь той прави изчисления, съ колко хора ще се срещне презъ деня и какви преживявания ще има; следъ това, колкото косми паднатъ отъ главата му, той ги изброява и измѣрва, да разбере причинитѣ на падането имъ. Така той опредѣля, какво ще му се случи презъ деня. Ще кажете, че падането на космитѣ е маловажна работа. Не е така, космитѣ сѫ антени, чрезъ които човѣкъ се свързва съ духовния свѣтъ. Ето защо, не ги хвърляйте, дето попадне. Събирайте ги въ пликъ и, когато отидете на планината, накладете огънь и тамъ ги изгорете. Това означава почитание къмъ себе си. Ако човѣкъ себе си не почита, никога не може да почита ближния си. Сѫщо така събирайте и ноктитѣ си и ги изгаряйте на планината, заедно съ космитѣ. Велико нѣщо е да знае човѣкъ живата математика, живата химия и т. н. Ако си химикъ, който познава живата, психическа химия, ти ще можешъ да анализирашъ слюнката си и всѣки день ще знаешъ, какво те очаква. Съставътъ на слюнката всѣки моментъ се мѣни и опредѣля промѣнитѣ, които ставатъ въ психиката на човѣка. Това е наука, която ще се изучава въ бѫдеще.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате свѣтлината, да видите, че всѣки цвѣтъ има различни вълни, различенъ брой трептения въ различнитѣ октави. Запримѣръ, червениятъ цвѣтъ въ долната октава има известенъ брой трептения, въ горната октава — другъ брой трептения. Колкото по-нагоре се качвате, до седмата октава, броятъ на трептенията все повече се увеличава, цвѣтътъ става по-мекъ, по-приятенъ.

Като изучаватъ трептенията на свѣтлината, както и вълнитѣ, които тя образува, ученитѣ дохождатъ до заключението, че енергията, която излиза отъ слънцето, докато дойде до земята, претърпява редъ трансформирания и най-после се проявява като свѣтлина, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си. Сѫщото се отнася и до човѣшкото тѣло. Нашиятъ организъмъ е образуванъ отъ милиарди клетки, които иматъ свойствата на земята, да възприематъ слънчевитѣ лѫчи, да ги трансформиратъ и да задържатъ отъ тѣхъ необходимата прана за обновяване и лѣкуване. Ето защо, когато сте неразположени, прекѫснете работата си и излѣзте вънъ, изложете гърба си известно време на слънце и следъ това продължете работата си. Отъ слънцето ще приемете това, което никаква философска мисъль, никаква научна теория не може да ви даде. Знайте, че всѣка мисъль, която възприемате непосрѣдствено отвънъ, има приложение въ живота ви; тя има своя форма и опредѣлено време за реализирането ѝ. Не я отблъсквайте, но анализирайте я, да видите, отъ какви елементи е съставена.

Много отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че всичко знаятъ, че сѫ способни. Вѣрно е това, но всѣки ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се види, какви дарби и способности носи въ себе си, какъвъ характеръ има. Затова е казано, че човѣкъ се изпитва въ трудни, въ усилни времена. При благоприятни условия всѣки е добъръ, но важно е, какъ ще се прояви при неблагоприятни условия.

Въ Варненско, въ село Николаевка имало единъ голѣмъ чифликчия. Дворътъ му билъ пъленъ съ кокошки, оборитѣ му — съ говеда, хамбаритѣ — съ жито. Жена му, на име Менекша, живѣла като царица въ голѣмитѣ си кѫщи, добре наредени и постлани, обиколена съ слуги и слугини, готови да изпълняватъ заповѣдитѣ ѝ. Случило се, че мѫжътъ ѝ загубилъ нѣщо въ предприятията си и почналъ постепенно да обеднява. Здравето му се разстроило, той заболѣлъ и единъ день умрѣлъ. Менекша, известна по своя мързелъ на цѣлото село, се видѣла въ чудо. Плакала, роптала противъ сѫдбата, сърдила се на слугитѣ си, на съседитѣ си, че я изоставили, но съ това не могла да си помогне. Понеже била умна, тя започнала да мисли, какво да прави, какъ да си помогне, за да излѣзе отъ новото си положение. Най-после съзнала, че единствена тя може да си помогне: скочила на кракъ и започнала сама да си гледа кѫщата — да чисти, да мете, да готви. Най-после дошла и до стана, до който никога не се докосвала. Оттукъ-оттамъ, тя насновала прежда и започнала да тъче. День следъ день тя ставала все по-опитна, докато се усъвършенствувала и започнала да тъче най-сложни нѣща и да учи даже съседкитѣ си. Какъ стана това нѣщо, че Менекша се преобрази? Труднитѣ условия въ живота ѝ събудиха скрититѣ сили и възможности въ нея. Тя се прояви и разбра смисъла на живота.

Следователно, радвайте се, когато дойдатъ трудни условия въ живота ви. Тѣ представятъ преса, която ще ви застави да пуснете маслото, което криете въ себе си. Не може ли всѣки отъ васъ да бѫде новата Менекша, да даде ходъ на Божественото въ себе си, да прояви доброто и благородното, което е вложено въ душата му? Вѣрвамъ, че всѣки може да бѫде нѣщо повече отъ Менекша. Нѣма да философствувате, защо това е така, а не иначе. Нѣма да подражавате на този, на онзи, но всѣки ще изнесе нѣщата идейно, както сѫ вложени въ душата му, както той ги разбира. Каквото кажете, каквото правите, да почива на истината, която не търпи нищо нечисто, нищо излишно.

Нови времена идатъ, нова култура се създава. Отъ старото споменъ нѣма да остане. Отъ него ще извадите само онова, което е добро, свѣтло и красиво. Останалото ще мине презъ огънь. Старитѣ мѣхове, т. е. старитѣ форми и разбирания сѫ отживѣли времето си, нищо ново не могатъ да държатъ. Турете настрана старото, приемете новото и вървете напредъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

10 Лекция отъ Учителя, държана на

20 ноемврий, 1927 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×