Jump to content

1927_11_06 Психически анализъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Психически анализъ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Тема: „Произходъ на тъкачеството.“ Кога е създадено тъкачеството и при какви условия?

Когато се говори за тъкачество, имаме предъ видъ тънки и дебели нишки. Явява се въпросъ: Защо нѣкои тъкатъ тънки материи, а други — дебели? Защо сѫществуватъ тънки и дебели линии? Паякътъ, запримѣръ, тъче тънко. Паяжината му е направена отъ тънки нишки. Защо? — Отъ икономична гледна точка. Тънкото предене е свързано съ икономията въ живота. Първитѣ тъкачи въ свѣта сѫ растенията. Тѣ тъкатъ и разнищватъ. После се явилъ паякътъ като тъкачъ.

Наблюдавайте човѣка, да видите, какви линии се срѣщатъ въ него. Запримѣръ, носътъ на нѣкои хора горе е тѣсенъ, образува тънка линия, а долу е широкъ, образува дебела линия. После виждаме разлика въ поставянето на очитѣ: нѣкои очи сѫ близо едно до друго, а други — надалечъ. Онѣзи, на които очитѣ сѫ близо едно до друго, обичатъ да се вглъбяватъ, да се занимаватъ повече съ себе си, отколкото съ външния свѣтъ. Тѣ приематъ по-малко свѣтлина и по-малко впечатления отъ външния свѣтъ. Онѣзи, на които очитѣ сѫ отдалечени, приематъ много впечатления отъ външния свѣтъ, поради което малко се занимаватъ съ себе си. Когато очитѣ на човѣка сѫ голѣми и широко отворени, това показва, че той се е родилъ вечерь. Малкитѣ очи и не много отворени, показватъ, че човѣкъ се е родилъ презъ деня, на свѣтло. Добре е човѣкъ да прекарва повече на свѣтлина, но да се пази отъ пресищане. Свѣтлината храни и развива очитѣ. Като приематъ свѣтлината, тѣ я пращатъ къмъ мозъка, който се храни съ нея и се развива добре. Щомъ мозъкътъ се храни добре, той действува добре, и човѣкъ мисли правилно. Понеже очитѣ възприематъ свѣтлината и хранятъ мозъка, трѣбва да ги пазите, да не отслабватъ. Очитѣ отслабватъ отъ чрезмѣрна свѣтлина, отъ страхъ, отъ отрицателни чувства и силни преживявания. Кога се страхува човѣкъ? Когато се свърже съ нѣкакъвъ обектъ отъ външния свѣтъ.

Представете си, че сте се качили на единъ планински връхъ, високъ около петь — шесть хиляди метра. Мѣстото, дето сте застанали, е тѣсно, а подъ васъ се отваря пропасть, дълбока сѫщо петь — шесть хиляди метра. Вие поглеждате надолу и изпитвате ужасъ, да не паднете въ пропастьта. Мисъльта за пропастьта ви плаши. Не можете ли да бѫдете като авиаторитѣ, които летятъ въ въздуха на голѣма височина и не се страхуватъ, че могатъ да паднатъ? Самообладание се иска отъ ученика. Другъ пъкъ върви по планината, но се страхува отъ змия, да не подаде отнѣкѫде главата си и да го ухапе. Змията не е по-силна отъ човѣка. Достатъчно е да отправите къмъ нея мисъльта си, за да я стреснете. Тя се страхува отъ човѣшкия погледъ и бѣга. Змията е опасна, само когато я настѫпите. Само тогава тя хапе. Имайте предъ видъ, че въ свѣта сѫществува една разумность, която следи за всичко, поради което нѣма случайни и произволни нѣща.

Вървите самъ въ гората, страхувате се да не излѣзе отнѣкѫде разбойникъ да ви убие. Ако сте богатъ, донѣкѫде имате основание да се страхувате; ако сте беденъ, нѣма защо да се страхувате. Богатиятъ може да се страхува отъ разбойници, а бедниятъ — отъ вълци. Невежиятъ се страхува, ако му дадатъ да развие една философска тема, но учениятъ — не се страхува. Той има знания, може да развие темата. Това показва, че нѣкога страхътъ е основателенъ, а нѣкога — неоснователенъ. Страхътъ се дължи на сърдцето, а не на ума. Той иде отъ астралния свѣтъ. Като се страхува и не може да си обясни причинитѣ за страха, човѣкъ започва да страда. Затова, именно, казваме, че и страданията идатъ отъ сърдцето, т. е. отъ астралния свѣтъ. За да не се страхува безъ причини, човѣкъ трѣбва да анализира мислитѣ си, да види, кѫде се крие страха въ тѣхъ и да го използува.

За да се освободи отъ страдания и нещастия, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ ненужднитѣ си желания. Затова е казано, да се отрече човѣкъ отъ желанията си. Азъ добавямъ: отъ ненужднитѣ си желания. Нѣкой желае да стане виденъ философъ, да бѫде известенъ на цѣлия свѣтъ. Какво ще придобие съ тази известность? Другъ иска да бѫде виденъ поетъ, всички хора да го познаватъ, да се възхищаватъ отъ поезията му. Какво ще придобие отъ тази известность? — Ще има по-голѣми страдания. За да стане нѣкой виденъ, трѣбва да дойде единъ силенъ, разуменъ човѣкъ, пръвъ той да го признае и да го наложи на другитѣ. Гърцитѣ се прочуха благодарение на римлянитѣ. Съ своята силна воля римлянитѣ наложиха гръцката култура и философия и на други народи. Тѣ приеха гръцката философия, гръцката култура, дадоха ѝ малко практиченъ духъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на философията на Аристотеля, на Платона и на Сократа?

Първото правило въ философията на Сократа гласи: „Познай себе си!“ Това значи: Познай доброто и злото въ себе си. Като го познаешъ въ себе си, ще го познаешъ и въ своитѣ ближни. Само по този начинъ ти ще бѫдешъ свободенъ. Докато не познава себе си, човѣкъ е изложенъ на изпитания, на опасности и страхъ. Той се страхува и тамъ, дето нѣма никаква опасность. Страхътъ въ човѣка е дошълъ отъ животнитѣ; тамъ страхътъ е законъ. Животното се подчинява на страха, защото предчувствува, че го очаква нѣкаква опасность. За човѣка не е така. Той има умъ, може да мисли, да анализира нѣщата, да разбере, има ли смисълъ да се страхува отъ нѣщо, или не. Той има условия да изпитва, да прилага нѣщата и да придобива знания и опитности, освенъ по външенъ, още и по вѫтрешенъ пѫть.

Отъ васъ се изисква съзнателна работа, да преодолявате мѫчнотиитѣ си, да се справяте съ недоволството и страданията. Щомъ сте дошли на земята, не трѣбва да ги избѣгвате, но ще мислите, ще работите, ще търсите начини, какъ да се справяте съ тѣхъ. Страданията сѫ дадени като условия за създаване на човѣшкия характеръ. Страхътъ сѫщо е необходимъ за човѣка. Чрезъ него той се калява, изработва нѣщо устойчиво въ себе си. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта“. Страхъ отъ Бога има само онзи, който е готовъ да изпълнява Божиитѣ закони. Въ Писанието думата „страхъ“ е употрѣбена въ другъ смисълъ, а не въ този, който обикновено се разбира. Не може човѣкъ да изпълнява Божиитѣ закони отъ страхъ. Който е готовъ да изпълни великитѣ закони на Битието, той е изпълненъ съ любовь, съ благоговение къмъ Бога.

Като ученици на живота, вие трѣбва да работите върху своитѣ мисли, да ги анализирате. Преди да приемете една мисъль, анализирайте я, вижте, какво съдържа тя, отде иде и какво иска отъ васъ. Нѣкои мисли понижаватъ човѣка, а други го въздигатъ. Приемете и еднитѣ, и другитѣ, безъ да се понижавате или възгордявате. Ако се възгордѣете, ще паднете; ако се понижите, ще се повдигнете. Не е въпросъ до понижаването, но до смирението, което ученикътъ трѣбва да постигне. Чрезъ смирението той расте, укрепва и се развива. По сѫщия начинъ трѣбва да анализирате и чувствата си, да знаете, отъ какво можете да се страхувате и отъ какво да не се страхувате.

Помнете: никой не може да се избави отъ изпитания и страдания. Каквото и да правите, тѣ ще ви следватъ. Законъ е: само смѣлитѣ хора се поставятъ на изпитания, а не и страхливитѣ; само на способнитѣ ученици се даватъ мѫчни задачи, а не и на неспособнитѣ; само на силнитѣ хора се дава да носятъ товаръ, а не на слабитѣ. Дръжте въ ума си тѣзи мисли, и смѣло вървете напредъ. Докато държите връзката си съ Бога, съ Неговитѣ закони, никой не може да отнеме живота ви, да ви обере. Предъ Божиитѣ закони отстѫпва и смъртьта.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

6 ноемврий, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...