Jump to content

1927_10_23 Научни изследвания


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Научни изследвания

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Четоха се свободнитѣ теми.

Чете се резюме на миналата лекция.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ знание. Всѣки иска да стане ученъ. Добро е това желание, но се изисква работа, наблюдения, измѣрвания. Като срещнете нѣкой добъръ, благороденъ човѣкъ, наблюдавайте проявитѣ му. Ако имате възможность, измѣрете дължината на рѫката му, отъ рамото надолу, до пръститѣ. После измѣрете рѫката му на части: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, а най-после и китката, до края на пръститѣ. После измѣрете горната и долната часть на китката поотдѣлно. Изобщо, добре е да имате метъръ, съ който да измѣрвате дължината на рѫката на добри и благородни хора, както и на груби, низки натури, да имате представа за противоположноститѣ въ живота. Като правите своитѣ измѣрвания и наблюдения точно, ще дойдете до истинскитѣ мѣрки, които природата е опредѣлила. Не е случайно дадена дължината на рѫката на добрия и на лошия човѣкъ. Нормалната височина на човѣка е 1’65 м. На тази височина отговаря нормално дълга рѫка. По-горе и по-долу отъ тази мѣрка, заедно съ човѣшкия ръстъ се измѣня и мѣрката на рѫката. Все пакъ трѣбва да се знае, какво е отношението между ръста и дължината на рѫката. Важно е да знаете нормалната височина на човѣка. Що се отнася до отклоненията, това е предметъ на подробни изучавания. Като изучавате тѣзи нѣща, вие се домогвате до ценни данни по отношение на човѣшкия характеръ. Всѣка промѣна въ ръста, въ дължината на рѫцетѣ указва влияние и върху характера.

Добре е човѣкъ да изучава окултнитѣ науки, но трѣбва да бѫде готовъ за тѣхъ. За да не изпада въ погрѣшки, нуждно е да развива наблюдателность, точность, безстрашие, да мѣри вѣрно, а после да си служи съ външни пособия. Той трѣбва да схваща нѣщата правилно и, каквото му се открие, да не се страхува. Човѣкъ не може да бѫде астрологъ, френологъ, хиромантикъ, ако не е чувствителенъ. Много нѣща познава той по линиитѣ, по центроветѣ, по влиянието на планетитѣ, но много нѣща му се откриватъ при съприкосновението му съ даденъ човѣкъ. Достатъчно е да пипне рѫката му и, ако е чувствителенъ, да каже много нѣща. Сухата и слаба рѫка, съ дълги пръсти говори едно, а влажната и пълна рѫка, съ кѫси пръсти, говори друго. Виждате, че нѣкоя врачка нарежда бобъ или карти въ различни системи и гадае по тѣхъ. Но тя има и друго виждане — вѫтрешно. Външнитѣ фигури служатъ само като външенъ поводъ, да се съсрѣдоточи човѣкъ, да концентрира мисъльта си къмъ известенъ центъръ, отдето идатъ теченията. Свърже ли се съ този центъръ, човѣкъ може да предсказва. Като се упражнява въ това направление, човѣкъ развива своето вѫтрешно виждане.

Доказано е, че линиитѣ на рѫката се обуславятъ отъ мозъчнитѣ центрове. Ако пипнете рѫката на човѣкъ, въ когото мозъчнитѣ центрове сѫ добре развити, ще усѣтите особена мека, приятна топлина. Като се вгледате въ линиитѣ на рѫката, ще видите, че отъ нѣкои излиза свѣтлина. Такава свѣтлина излиза и отъ нѣкои мозъчни центрове, които сѫ добре развити. Запримѣръ, ако центърътъ на съвѣстьта е добре развитъ въ човѣка, оттамъ излиза бѣла, приятна свѣтлина. Има случаи, когато отъ единъ центъръ излиза свѣтлина, а другъ нѣкой е съвършено тъменъ. Запримѣръ, човѣкъ може да бѫде крайно съвѣстенъ, справедливъ, а да не е развилъ религиозното чувство — любовь къмъ Бога. Този центъръ се намира на горната часть на главата. Щомъ не е развитъ този центъръ, никаква свѣтлина не излиза оттамъ. Широчината на рѫката се опредѣля отъ широчината на мозъка, а дължината ѝ — отъ дължината на мозъка. По широчината на рѫката се познава още, здравъ ли ще бѫде човѣкъ, или не. Приятно е да хванете рѫка, на която линиитѣ сѫ живи. Отъ тѣхъ блика животъ и свѣтлина. Тѣ сѫ подобни на бистри планински изворчета, на долини, обрасли съ зеленина, опъстрена съ множество разновидни цвѣтя.

Работете върху себе си, но правете и външни научни изследвания, да придобиете знанието на хиромантика, на френолога и на физиогномиста. И тогава, като погледнете рѫката, лицето, главата на човѣка, а после и цѣлото му тѣло, да знаете, какво представя той. Цѣлиятъ човѣкъ е жива книга, която трѣбва да изучавате. Ако линията на сърдцето въ рѫката на нѣкой човѣкъ е добре развита, казвате, че той има добро сърдце; обаче, ако главата му е тѣсна и отзадъ неоформена, въпрѣки добре развитата сърдечна линия, той е гордъ и взискателенъ. Каквото и да говори, той все ще каже нѣщо за своето високо произхождение. Кѫде е мѣстото на сърдечната линия въ рѫката, знаете, но кѫде е тази линия на лицето? — Тя се намира отчасти въ устата и отчасти въ очитѣ. Кѫде е линията на ума въ лицето? — Въ носа и въ челото. А линията на живота? — Въ устата и въ челюститѣ.

Всички хора могатъ да изучаватъ хиромантията, френологията, физиогномията, но всички не могатъ да бѫдатъ добри гадатели. Нуждно е вѫтрешно виждане, чувствителность, вѣрно схващане на нѣщата. Истинскиятъ гадатель никога не бърза въ заключенията си. Ако види една линия на рѫката, той не се произнася още, докато не намѣри сѫщата линия на лицето и на главата. Значи, всѣка чърта трѣбва да се срѣща на три мѣста. Нѣма ли я на тритѣ мѣста, не можете да кажете за човѣка нито добро, нито лошо. Като се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота, човѣкъ измѣнилъ нѣкои линии въ себе си, поради което на главата си носи една добра чърта, която въ рѫцетѣ си е изопачилъ вече. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ продълговато лице, съ добре оформена глава, а съ малка рѫка и кѫси пръсти. Срѣщате другъ нѣкой съ дълга рѫка, дълги пръсти, добре оформени, а главата не е много добре оформена, лицето крѫгло. Това несъответствие говори за отклоненията, презъ които човѣкъ е миналъ.

Спрете вниманието си върху устнитѣ, върху челюститѣ на човѣка, да видите, какво разнообразие сѫществува и тукъ. Долната устна на нѣкои хора е издадена напредъ, а горната е навѫтре. Това показва, че външни причини сѫ указали влияние върху чувствата му и сѫ го направили пасивенъ. По отношение на чувствата, той повече възприема, по-малко дава навънъ. На това се дължи голѣмата потенциална сила въ него. Колкото и да му говорите, той всичко ще възприеме, но почти нищо нѣма да приложи. Като противоположность на него се явява човѣка съ издадена горна челюсть малко навънъ. Той е крайно активенъ, човѣкъ съ голѣма инициатива. Умътъ въ него е добре развитъ; той упражнява влияние върху горната челюсть, а волята — върху долната. Като работи върху умственитѣ си способности, следъ време човѣкъ може да измѣни неправилноститѣ на лицето, на главата, на рѫката си, да създаде отъ себе си правиленъ типъ въ всѣко отношение. Ако не работи, той може да деформира линиитѣ на лицето и на рѫцетѣ. Запримѣръ, не е правилно челюститѣ да се издаватъ навънъ, както въ животнитѣ, въ които умътъ, изобщо, е слабо развитъ. Обективниятъ умъ въ животнитѣ е развитъ дотолкова, доколкото да си доставятъ храна. Тѣ криятъ въ себе си повече магнетизъмъ, отколкото електричество, затова умътъ имъ е слабо развитъ.

Първата задача на ученика е да работи върху лицето си, да го оформи, да изправи отклоненията. Ако и дветѣ челюсти сѫ издадени навънъ, трѣбва да се изправятъ. Центърътъ на тежестьта въ човѣшкия мозъкъ трѣбва да бѫде предъ ушитѣ, а не задъ тѣхъ. Остане ли задъ ушитѣ, човѣкъ дълго време ще бѫде лишенъ отъ религиозно чувство. Докато центърътъ на тежестьта на мозъка не дойде предъ ушитѣ, за никаква религия не може да се говори. Въ човѣшкия мозъкъ има две плоскости — хоризонтална и отвесна, които сѫ въ постоянно движение. Отъ наклона и направлението на тѣзи живи плоскости една къмъ друга, зависятъ проявитѣ на човѣка като чувственъ или умственъ типъ. Ако при движението си, тѣзи плоскости отправятъ силитѣ на ума въ задната часть на мозъка, човѣкъ се проявява повече като чувственъ типъ; ако силитѣ на ума се отправятъ къмъ горната часть на мозъка, човѣкъ е повече религиозенъ, съвѣстенъ и справедливъ; и най-после, ако силитѣ на ума се отправятъ къмъ предната часть на мозъка, човѣкъ е интелигентенъ, наблюдателенъ. Когато силитѣ на ума се отправятъ равномѣрно къмъ всички посоки, имаме нормално развитъ човѣкъ. Опасно е, когато силитѣ на човѣшкия организъмъ се отправятъ къмъ задната часть на мозъка, дето става голѣмо горение, което предизвиква омекване на мозъка. То е причина за неправилното действие на нервната система. Всички нервни заболявания се дължатъ, именно, на възпаления, на сътресения въ задната часть на мозъка.

Човѣкъ не трѣбва да се тревожи, да се гнѣви и възбужда. Ако не можешъ да разрешишъ известенъ въпросъ ще го оставишъ настрана. Човѣкъ носи, докато може да издържа. Щомъ дойде до крайния предѣлъ, дето не може повече да издържа, той казва: Такава е Божията воля. Докато можешъ да издържашъ, не казвай, че е такава Божията воля. Щомъ не можешъ да издържашъ напрежения, кажи въ себе си: Такава е Божията воля. Минешъ ли този предѣлъ, безъ да си се смирилъ, сърдцето ти може да се пръсне, да се скѫса нѣкоя вена, да стане разривъ. Ако не можешъ да се смиришъ, отправи излишната енергия на сърдцето си къмъ ума си и започни да мислишъ. Кажи си: Не съмъ азъ единственъ въ свѣта, който страда. Защо трѣбва да се обезсърдчавамъ? Всички хора страдатъ, и азъ страдамъ. Не само хората страдатъ, но и животнитѣ. Много животни биха желали да смѣнятъ живота си съ човѣшкия. Колко по-високо стои човѣкъ отъ всички животни! Защо трѣбва да се отчайва тогава? Ако сте музикантъ, вземете инструмента си и тръгнете по свѣта да свирите; ако сте художникъ, вземете четката и боитѣ си и тръгнете по свѣта да рисувате; ако сте лѣкарь, започнете да изучавате нѣкоя болесть, да се специализирате. Така ще изучавате хората и ще се калите въ живота. Защо не вземете метъръ, книга и моливъ и не тръгнете по свѣта да правите измѣрвания на човѣшкитѣ глави? Не е лесна тази работа, но голѣми знания се придобиватъ. При това, трѣбва да бѫдете силни, да не се свързвате съ енергиитѣ въ човѣка. Има рѫце, които даватъ, но има такива, които приличатъ на ахтаподъ, смучатъ. Достатъчно е да хванете рѫката на човѣка, да познаете, какви сили се криятъ въ него. Има хора добри, магнетични, добре разположени. Като хванете рѫката на такъвъ човѣкъ, изпитвате приятность. Той дава нѣщо отъ себе си. Който има обичь къмъ знанието, ще понесе всички мѫчнотии и неприятности, но ще бѫде възнаграденъ — много тайни ще му се разкриятъ. Природата е щедра къмъ онѣзи, които обичатъ знанието и го търсятъ.

Мнозина изучаватъ хиромантията, френологията, но не могатъ да ги прилагатъ. Нѣкои сѫ слушали за тѣзи науки, но не ги признаватъ. Тѣ мислятъ, че чрезъ тѣзи науки се дохожда до нѣкои общи положения, но не могатъ да проникватъ на дълбоко, да откриятъ специфичнитѣ чърти на човѣка. Обаче, ако имъ кажете всичко, което сѫ проявили отъ детинство до зрѣла възрасть, тѣ оставатъ изненадани. Човѣкъ вѣрва главно въ това, което се отнася лично до него, което засѣга неговия животъ. Тогава той казва, че окултнитѣ науки сѫ положителни и може да се разчита на тѣхъ. Много недѫзи има сегашното поколѣние, наследени и лични, но има начини за изправянето имъ.

Окултнитѣ науки отварятъ очитѣ на хората. Сѫдятъ нѣкой човѣкъ за кражба. Викатъ свидетели, да се произнесатъ, крадецъ ли е той, или не. Въ края на краищата, пакъ могатъ да се заблудятъ. Достатъчно е да погледнатъ на рѫката, на лицето и на главата му, за да видятъ, има ли знака за кражбата или нѣма. Въ единъ моментъ тѣ могатъ да се произнесатъ, крадецъ ли е даденъ човѣкъ, или не. Който краде, той носи тази слабость отъ далечното минало, когато кражбата се е развивала специално, като добродетель. Такъвъ е билъ моралътъ въ миналото. Днесъ кражбата строго се преследва. Това показва, че хората още не живѣятъ въ абсолютния моралъ, защото и днесъ още има прояви, които се считатъ за добродетели, а въ бѫдеще ще минаватъ като пороци и слабости. Като пази равновесие между силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ постепенно дохожда до онзи абсолютенъ, органически моралъ, който сѫществува въ разумната природа.

Какво трѣбва да правите, за да запазите равновесието на своитѣ сили? Вечерь, преди да си легнете, прекарайте всички мисли, чувства и образи, които сѫ минали презъ ума и сърдцето ви. Тѣзи, които намирате, че сѫ противоречиви и внасятъ смущение въ васъ, турете настрана. Оставите ли ги въ себе си, тѣ ще внесатъ известни наслоявания, които ще предизвикатъ подпушване на чувствата. Въ резултатъ на това подпушване се явяватъ различни болезнени състояния. Като направите тази равносмѣтка, вие се примирявате съ себе си, успокоявате се и заспивате здравъ, спокоенъ сънь. Ликвидирате ли веднъжъ съ старитѣ си смѣтки, повече не ги допущайте въ ума си. Постѫпвате ли вечерь по този начинъ, сутринь ще бѫдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате новъ животъ.

Така ли живѣятъ сегашнитѣ хора? Малко хора сѫ примирени съ себе си и съ ближнитѣ си. Повечето сѫ обидени едни отъ други, не се поздравяватъ, не могатъ да се търпятъ. Само като си помислятъ, че еди-кой си ги обидилъ, тѣ казватъ: Никога нѣма да простя на този човѣкъ за обидата, която ми нанесе. Правъ си, обидилъ те е този човѣкъ, но какво печелишъ, ако не му простишъ? Не само, че нищо не печелишъ, но пакостишъ на себе си. Вѣрно е, че човѣкъ не може да дружи съ всички хора, да обича всички еднакво, но все пакъ, ще намѣри начинъ да превърне енергиитѣ и на най-нехармонично настроения човѣкъ. Какъ ще стане това? — Като прекара енергиитѣ на този човѣкъ презъ други хора, които си хармониратъ съ него. Забелязано е, запримѣръ, че ако този, когото не можете да търпите, влѣзе въ обществото на вашитѣ приятели, той ви става, ако не приятенъ, поне търпимъ. Това показва, че едни за други хората представятъ срѣда, презъ която енергиитѣ се хармонизиратъ. Не е лесно самъ човѣкъ да се справи съ енергиитѣ на нѣкои хора. Има случаи, когато, въпрѣки голѣмото разположение на нѣкого къмъ васъ, вие не можете да дружите съ него. Той е любезенъ съ васъ, услужливъ, но вие го избѣгвате. Другъ нѣкой, безъ да е любезенъ и внимателенъ къмъ васъ, вие го търсите, приятно ви е неговото присѫтствие. Коя е причината за добритѣ и за неприязненитѣ отношения къмъ хората? — Нѣкога причината е външна, видима, а нѣкога — вѫтрешна, незнайна.

Единъ гражданинъ отишълъ въ едно село, въ Варненско, по работа при единъ селянинъ. Последниятъ го посрещналъ любезно, угостилъ го добре и приятелски се разговаряли. По едно време домакинята, угледна жена, влѣзла въ стаята при мѫжа си, рѫкувала се съ госта, който я погледналъ набързо и пакъ продължилъ разговора съ селянина. Недоволенъ отъ госта си, който се осмѣлилъ да погледне жена му, селянинътъ взелъ една тояга и се нахвърлилъ върху него. Гостътъ скочилъ отъ мѣстото си, затичалъ се къмъ вратата и едва се спасилъ отъ разярения селянинъ. Той не могълъ да си обясни защо селянинътъ го приелъ толкова любезно, а накрая го изпѫдилъ съ тоягата. Селянинътъ обичалъ жена си и я ревнувалъ отъ всѣки чуждъ погледъ. Неговата любовь има свойството да предизвиква вкисване. Вкисне ли се веднъжъ, човѣкъ не може да бѫде господарь на себе си. Много случаи има въ живота, които предизвикватъ вкисване. Представете си, че нѣкой свършилъ два факултета, способенъ е, но го назначаватъ за подначалникъ въ едно министерство, дето началникътъ не е образованъ, нито много способенъ. Значи, учениятъ, способниятъ, даровитиятъ трѣбва да се подчинява на по-доленъ отъ себе си. Той се вкисва, сърди се, недоволенъ е отъ положението си.

Представете си, въ единъ домъ се раждатъ две момчета: по-голѣмия наричатъ „бате“, но той е посрѣдственъ, съ по-низка култура отъ малкия; по естество е грубъ, невнимателенъ, лошъ. Малкиятъ е съ по-висока култура, по природа мекъ, учтивъ, добъръ. Голѣмиятъ братъ като „бате“ се налага на малкия, бие го, иска да го подчини. Въ първо време малкиятъ е недоволенъ отъ положението си, не може да търпи, щото братъ му, по-некултуренъ и грубъ, да го бие, но, като мисли върху положението си, намира начинъ, какъ да смекчи брата си. Той не му се сърди, но отива при него, гали го, приказва му спокойно, докато единъ день голѣмиятъ братъ отстѫпва. Той вижда, че малкиятъ братъ има право да бѫде на еднакви начала съ него и измѣня отношенията си. Малкиятъ братъ се смирява, а голѣмиятъ отстѫпва предъ неговото смирение. Това става въ семействата, но сѫщото става и вънъ, между чужди хора. Ако се намѣрите въ положението на малкия братъ, не трѣбва ли и вие да се смирите? Щомъ се смирите, отношенията ще се подобрятъ. Търпение се иска отъ всички хора, за да разрешатъ задачитѣ си правилно.

Пазете равновесието на силитѣ си, да не излѣзете отъ релситѣ на своя животъ. Следъ това трѣбва да употрѣбите голѣми усилия, за да се върнете въ първото си положение и да набавите изгубената енергия. Тъй щото, колкото и да ви обиждатъ, бѫдете като патицитѣ, по перата на които водата се хлъзга, безъ да ги намокри. Нека и обидитѣ да се сипятъ върху васъ, безъ да ви засѣгатъ, безъ да намокрятъ крилцата ви. Вземете примѣръ отъ великитѣ хора. Презъ какви обиди и хули сѫ минали тѣ, безъ да нарушатъ своето равновесие, безъ да измѣнятъ своя животъ. Дълго време следъ смъртьта имъ се явяватъ хора, които ги разбиратъ и възстановяватъ тѣхното име, честьта и достоинството имъ. Ще каже нѣкой, че нарушили разположението му. Има ли нѣщо лошо въ това? Вие сте ученъ човѣкъ, не се подавайте на външнитѣ условия, но спрете се и започнете да мислите, коя е причината за неразположението ви, външна или вѫтрешна; ако е нѣкое сѫщество, питайте го, какво иска, отде е дошло и, ако има нужда отъ васъ, помогнете му; ако не се нуждае отъ вашата помощь, поговорете съ него и го помолете да излѣзе вънъ. Ако доброто ви разположение се е смѣнило съ скръбь, направете следното: или помогнете на сѫществото въ васъ, което скърби, или му кажете строго, че нѣмате време да се занимавате съ него и му отворете вратата да излѣзе вънъ.

Мнозина мислятъ, че трѣбва да се отнасятъ съ страданията си меко, да ги гладятъ. Ако много гладите страданията си, тѣ ще ви ухапятъ. Не прави ли сѫщото и котката? Започнете да гладите котката по козината, и вижте, какво ще направи. Въ първо време тя изпитва приятность отъ гладенето. Колкото повече я гладите, тя започва да се дразни и се обръща да хапе. Отъ гладенето върху козината се образува електричество, отъ което котката иска да се освободи. Тъй щото, искате ли да имате добри отношения съ хората, нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Укоряването е по-тежко отъ хваленето, но и дветѣ не се препорѫчватъ. Стремете се къмъ положителни постѫпки въ живота. Що се отнася до отрицателното, нѣма защо да го учите. Всички хора сѫ минали презъ тази наука.

Разправятъ за една жена, че когато се карала съ съседитѣ си, ставала много красноречива, като ораторка. Когато била тиха и спокойна, езикътъ ѝ се преплиталъ, не могла да говори. Щомъ се възбуждала и разгнѣви, езикътъ ѝ се развързвалъ, и тя могла да говори по два-три часа непрекѫснато. Всички ѝ се чудѣли, какъ може да говори толкова много. Но и това е болезнено състояние. Човѣкъ трѣбва да бѫде енергиченъ, но да не се гнѣви. Ако иска да направи нѣкаква забележка на нѣкого, ще я направи смѣло, съ енергия, безъ да се гнѣви, безъ да внася отрова въ организма си.

Единъ отъ древнитѣ философи се разхождалъ въ гората и разсѫждавалъ върху важенъ въпросъ. Срещналъ го единъ разбойникъ и се готвѣлъ да го обере, философътъ свалилъ дрехата си и се хвърлилъ върху разбойника, набилъ го добре и му казалъ: Да помнишъ, какъ се обира философъ! Следъ това наметналъ дрехата си и продължилъ пѫтя си, като че нищо не се случило. Това е характеръ! Не можете ли и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ съ своитѣ мѫчнотии? Натъкнете ли се на една мѫчнотия, хвърлете дрехата си и започнете да я налагате. Като я обезсилите, метнете дрехата на гърба си, вземете книгата си въ рѫка и, като философа, продължете пѫтя си и размишлявайте върху важнитѣ въпроси. Характеръ трѣбва да има човѣкъ!

Материалниятъ животъ, въ който се движите, носи условия за създаване на характери. Тукъ, именно, вие ще срещнете своя противникъ, своя неприятель, който ще ви разтърси. Въ борбата си съ него вие ще се калите, ще създадете характеръ. Справедливъ е вашиятъ неприятель. Той е изпратенъ отъ разумния свѣтъ да предизвика мисъльта ви, да ви застави да мислите. Вие ще се калите въ борбата си съ него, и следъ време ще станете герой. Но каквото и да ви говори той, не трѣбва да се обиждате. Извадете благото, което се крие въ думитѣ му. Постѫпвате ли по този начинъ, следъ време ще станете приятели.

Помнете: мѫчнотиитѣ, презъ които минавате, сѫ вашитѣ неприятели, съ които въ даденъ случай не хармонирате. Следъ време ще се хармонизирате съ тѣхъ, и тѣ ще станатъ ваши приятели. Мѫчнотиитѣ сѫ живи, разумни сили, съ които можете да се разговаряте. Като знаятъ това, проповѣдницитѣ говорятъ, проповѣдватъ на грѣшницитѣ, съ цель да имъ въздействуватъ. Тѣ слушатъ да имъ се говори за доброто, докато единъ день решатъ да измѣнятъ живота си. И държавницитѣ прилагатъ сѫщия законъ къмъ своитѣ неприятели, да ги превърнатъ въ приятели. Христосъ казва: „Направете си приятели отъ неправдата“.

Изучавайте себе си, своитѣ състояния и ги възпитавайте. Говорете имъ като на разумни сѫщества, да разбератъ, че има единъ, който стои по-високо отъ тѣхъ. Ако човѣкъ не стане господарь на своитѣ състояния и не може да имъ въздействува, той не може да се нарече силенъ. Като работите върху себе си, вие ще дойдете до положение, да отдѣляте чуждото, външното влияние и да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Щомъ искате да се възпитавате, можете да прилагате различни методи, но справедливи трѣбва да бѫдете. Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада. Докато постѫпвате справедливо, сѫществата въ васъ ще ви слушатъ. Измѣните ли на справедливостьта, никакви методи не могатъ да имъ въздействуватъ. При това, обещаете ли имъ нѣщо, непремѣнно ще го изпълните. Само при това положение ще бѫдете свободни отъ мрачни и тъмни мисли и настроения. Ще кажете, че кѫща безъ димъ не може. Кѫща безъ димъ не може, но само при голѣми вѣтрове и бури. При тихъ вѣтъръ, при нормални условия горението става пълно, и въздухътъ е чистъ и приятенъ. Спазвайте правилата за живота, за да преодолявате на съпротивленията на гѫстата материя, въ която живѣете. Ще каже нѣкой, че при днешнитѣ условия на живота човѣкъ трѣбва да се огъва. Какъ ще се огъва: като скорпионъ между два огъня, или като змия въ мравунякъ? Такова огъване не се позволява. Въ него нѣма никаква философия. Подъ думата „огъване“ въ широкъ смисълъ разбираме прилагане на разумностьта. Прилагайте разумностьта навсѣкѫде въ живота си, за да се справяте съ мѫчнотиитѣ и противоречията си.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

23 октомврий, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...