Jump to content
hristo

1921_11_27 Азъ ще го възкръся!

Recommended Posts

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Азъ ще го възкръся!

 

„Който яде плътьта ми и пие крърьта ми, има животъ веченъ; и азъ ще го възкръся въ послѣдния день“.

 Ев. Иоана 6:54

 

   Ще ви прочета часть отъ 6. гл. на Ев. отъ Иоана — отъ 41 стихъ нататъкъ. Нѣкои изваждатъ заключение, че никой не е видѣлъ Бога. Не е тъй: мнозина сѫ го видѣли. Христосъ казва: „Никой не е видѣлъ Отца, освѣнъ онзи, който е отъ Бога: той е видѣлъ Отца“. Всѣки, който е отъ Бога, той е видѣлъ Бога.

         

   Ще говоря върху 54. ст. Нѣкои отъ ученицитѣ на Христа, макаръ и ученици, се съблазниха, когато Христосъ имъ каза: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това е единъ фактъ: месото на всички животни и тѣхната кръвь — на гѫски, на пуйки, на агънца, — което хората си похапватъ, това е тѣлото на Христа. И тия хора се съблазняватъ. Това е въ букваленъ смисълъ вѣрно. Отъ 8 хил. години насамъ хората се хранятъ съ плътьта и кръвьта на тия агънца. Христосъ иска да каже: „Вие ядохте отъ плътьта ми и пихте отъ кръвьта ми, но вѣчния животъ не добихте“ — това по форма, въ правъ смисълъ, е вѣрно, но по отношение на неговото учение има нѣщо по-сѫществено: „Ако вие не ядете отъ тази плъть, и не пиете отъ кръвьта ми, вие нѣма да имате животъ вѣченъ“. Т. е. ако вие не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вѣчния животъ. И послѣ добавя: „Въ послѣдния день азъ ще го възкръся“. Първата фаза: ще ядатъ и пиятъ — тъй правятъ хората. Но това не е смисълътъ. Кога ще дойде този смисълъ? — Въ послѣдния день! т. е. ще ги възкръся, когато хората измѣнятъ този редъ на нѣщата. Кой е този послѣденъ день! — Онзи, отъ който всички се плашатъ. Той е ужасенъ! Казватъ: „Послѣденъ день е той!“ Онзи търговецъ, който има да плаща 100,000, казва: „Послѣденъ день е, утрѣ ще дойдатъ“, а той нѣма нито 5 пари. Сѫдятъ нѣкого. Трепери му сърцето — послѣденъ день е, може да го осѫдятъ на 10 год. затворъ. Момата излиза отъ дома на баща си, отива при мокъка — послѣденъ день е, има едно прѣходно състояние. Слѣдователно, послѣденъ день е онзи день, въ който почва великиятъ животъ. Великото, безграничното, туй, което има смисълъ въ себе си, започва все отъ послѣдния день. И, слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ, който не започне съ този послѣденъ день, той не може да се домогне до онази велика божествена наука, която Богъ е отредилъ и вложилъ въ нѣдрата на природата, т. е. до ония блага, които сѫ приготвени за неговитѣ избрани дѣца, които днесъ живѣятъ на земята. Досега сѫ ви проповѣдвали все за небето, и всички се готвите все за небето; какъ ли не си прѣдставяте рая, какъ ли не си прѣдставяте ангелитѣ, светиитѣ? Но всички тия нѣща сѫ неопрѣдѣлени въ вашитѣ умове. Вие били ли сте на небето? Били ли сте? — Не сте били. Като казвамъ, че не сте били, азъ подразбирамъ въ формата на вашето сегашно съзнание, а не на миналото. Съ туй съзнание вие не сте били въ рая. И когато нѣкой каже, че е билъ въ рая, ние разбираме не такъвъ, какъвто е сега, но то е друго съзнание — свърхсъзнанието, чрѣзъ което той може да влѣзе. Христосъ казва: „Въ послѣдния день ще го възкръся“. Сега, между съврѣменнитѣ религиозни хора и свѣтскитѣ има вѣченъ споръ. Еднитѣ искатъ да живѣятъ постоянно въ небето. Религиознитѣ казватъ: „Дотегна ни животътъ на земята, — въ небето, въ небето!“ Другитѣ казватъ; „Намъ ни дотегна да слушаме за небето, — на земята, на земята!“ Тукъ е то, това е всичката философия. Спорътъ е, далѝ да се живѣе на небето или на земята. И въ всичкитѣ лекции въ университета доказватъ субективно и обективно, посрѣдствомъ понятията, чувствата, волята, всички доказватъ, далѝ на небето да бѫдемъ или на земята. А ние казваме: ще бѫдете на небето и на земята. Защото въ Писанието се казва: „Когато Богъ създаде небето и земята“; но, понеже небето е било устроено съвършено, а земята трѣбвало да се развива, Писанието казва: „А земята не бѣ устроена“. Това подразбира, че земята трѣбвало да мине прѣзъ единъ периодъ на еволюция, да се самоусъвършенствува. А усъвършенствуването е единъ естественъ процесъ. И азъ казвамъ: момата, когато се готви да се жени, налѝ трѣбва да мине извѣстна еволюция, та булски дрехи, та корделки, та чепици, та панделки, та това, та онова, — цѣла еволюция; послѣ, зълви наоколо десетина ще я обличатъ, ще я редятъ — цѣла еволюция трѣбва да мине, и, като я облѣкатъ, цѣлъ ескортъ ще има подирѣ ѝ — съ сватове, съ кумици, съ гайди. Що е свадба? — То е една цѣла еволюция. Булката е била неустроена, необлѣчена въ булченски дрехи, и е трѣбвало да се облѣче. Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женидба е трѣбвало единъ дълъгъ периодъ, додѣто се накичи като булка. И, като стане тази свадба, тогава всички тръгватъ съ гайдитѣ, съ свиркитѣ. Това е приятно въ живота. Сега нѣкои, като ме слушатъ, казватъ: „Този езикъ не е религиозенъ“. Азъ отдавна съмъ се отказалъ да говоря на религиозенъ езикъ. И азъ пиша единъ новъ рѣчникъ, въ който, казвамъ тъй: всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да се научи да говори по божественому; всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да изучи божествената граматика: глаголитѣ, прилагателнитѣ, сѫществителнитѣ, съюзитѣ, мѣстоименията, прѣдставкитѣ, приставкитѣ — тамъ какъ ги казвате — всичкитѣ тия нѣща трѣбва да се научатъ. Знаете ли, колко велико е това нѣщо?

           

   Сега ще ви позанимая малко съ математика: „И въ послѣдния день, казва Христосъ, ще го въкръся.“ Отъ думата „възкресение“ колко пермутации трѣбва да направите, за да се осмислятъ? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Азъ взимамъ за примѣръ четири букви: a, b, c, d. Вижте, колко пермутации азъ правя отъ a, b, c, d:

 

abcd

bacd

cabd

dabc

abdc

badc

cadb

dacb

acbd

bcad

cbad

dbac

acdb

bcda

cbad

dbca

adbc

bdac

cdab

dcab

adcb

bdca

cdba

dcba

  —  24.

 

  То сѫ все пермутации на тия числа. Това сѫ математически съотношенея на тия елементи, които влизатъ въ тая редица. Ние направихме 24 пермутации отъ четиртѣхъ букви: a,b,c,d. Колко съединения вие може да образувате отъ думата "възкресение“? Азъ бихъ желалъ да зная това. Слѣдния пѫть да ми кажете. Женитѣ, които знаятъ, когато нѣматъ друга работа, и ония отъ тѣхъ, които не знаятъ, да повикатъ мѫжетѣ си, и втори пѫть да прѣсмѣтнете, колко пермутации има. Трѣбва да се разбира основниятъ законъ на възкресението. Възкресението е едно прѣходно състояние отъ подсъзнателенъ животъ къмъ съзнателенъ и свърхсъзнателенъ животъ. Слѣдователно, когато едно низше животно мине отъ подсъзнателенъ въ съзнателенъ животъ, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживѣване. Слѣдователно, въ сегашния животъ самосъзнанието у васъ е необходимо, за да изправите вашитѣ минали и сегашни грѣшки, като ги замѣните съ нѣщо разумно. Вашия животъ не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши погрѣшки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя животъ, страданията, които произтичатъ отъ незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се рѣшите да излѣзете най-послѣ като една жаба отъ това блато, което е вече прѣсъхнало. Докато човѣкъ мисли, че въ живота му не става никаква промѣна, той живѣе въ процеса на подсъзнанието. Сегашната бѣла раса ще мине изцѣло въ пълно съзнание, а не въ пробуждане и заспиване. То е една връзка на свърхсъзнанието. То е възкресение, то е новиятъ животъ вече. Слѣдователно, Христосъ казва: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, има животъ вѣченъ.“ отъ низшето излиза висшето. „Всички, които сѫ яли и пили, азъ ще ги възкръся.“ Защо? Има си: дълбоки причини, понеже Христосъ не искаше да изгуби своя капиталъ — неговото слово да остане безплодно. Не е въпросъ сега да се спираме, далѝ трѣбва да ядемъ плътьта на Христа или не. То е другъ въпросъ. Казва Христосъ: „Азъ ще го възкръся въ послѣдния день.“ Вие сега сте въ послѣдния день. Ако вие се рѣшите днесъ да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете. И Писанието казва, че, когато Христосъ възкръсна, много тѣлеса възкръснаха съ него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убѣдиха, че има другъ животъ, по-разуменъ, по-устойчивъ и по-щастливъ, отколкото е сегашниятъ. Понятията на съврѣменнитѣ религиозни и свѣтски хора за живота сѫ толкова изопачени! Това не произтича отъ зла воля, а отъ една оптическа измама на човѣшкия умъ. Въ съврѣменнитѣ хора висшиятъ умъ не е още развитъ. Теософитѣ го наричатъ „висшиятъ манасъ“. Въ ущърбъ на висшия умъ се е развивалъ низшиятъ, въ който се намира локализиранъ човѣшкиятъ егоизъмъ. А стремежитѣ на този низшъ умъ сѫ диаметрално противоположни на висшия манасъ. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътьта и духа? Това не е борба — мнозина се мамятъ — това е единъ законъ, необходимъ за развитието на човѣшката душа. И той се обуславя отъ слѣдния фактъ: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразятъ, и ги турите на една греда или дъска, подъ която има пропасть, единътъ е на едина край, другиятъ — на другия край, и двамата сѫ поставени надъ една опасность, — какво трѣбва да направятъ? Ще напуснатъ всѣки споръ. Тѣ не бива да се приближатъ. Трѣбва да пазятъ равновѣсие. Ако плътьта се противи на Духа, има си причини; и, ако Духътъ се противи на плътьта, пакъ си има причини. Защото, ако тѣ нарушатъ равновѣсието, и двамата губятъ. Съврѣменнитѣ хора цитиратъ стиха: „Трѣбва да унищожимъ плътьта, защото тя се противопоставя на Духа.“ Не, не трѣбва да унищожите плътьта или пъкъ да прѣмахнете Духа, защото Духътъ и плътьта сѫ два елемента въ божествения свѣтъ, необходими за развитието на човѣшката душа и на човѣшкия умъ, Тукь нѣма вѫтрѣшенъ антагонизъмъ и вѫтрѣшенъ споръ. Спорътъ е само за условията, при които се намиратъ Духътъ и плътьта. Сега ясно ли е това? Нѣщата трѣбва да станатъ много ясни въ вашия умъ, за да нѣма споръ. Сега да ви обясня другъ единъ законъ. Старитѣ алхимици сѫ взимали земята, водата, въздуха и огъня като четири основни елемента, а съврѣменнитѣ химици иматъ за основни: вѫглерода, водорода, азота и кислорода. Тъй, тия елементи сѫ като основни, водородътъ — като единъ отъ най-лекитѣ. Сега тия четири елемента играятъ важна роль въ човѣшкия животъ. Кислородътъ и азотътъ сѫ смѣсени и тъй образуватъ въздуха, не сѫ съединени, а само смѣсени. Докато сѫ смѣсени, нашето развитие върви правилно, но въ деня, когато се съединятъ, образува се една отрова. Казва нѣкой: „Ние не сме пратени на земята да образуваме съединения, а само да бѫдемъ смѣсени“. Казвате: „Ще образуваме братство чрѣзъ съединение.“ Казвамъ: вие не може да се съедините, за да образувате братство, защото, ако се съедините, както кислородътъ и азотътъ, ще образувате една отрова и ще отровите цѣлото човѣчество; но можете да се сдружите. Слѣдователно, не е позволено за въздуха да се съедини кислородътъ съ азота му, защото тогава въздухътъ ще изчезне. И каква е философията? Мѫже и жени искатъ сега да се съединятъ. Не, не трѣбва да се съединятъ. При сегашнитѣ условия не е позволено мѫже и жени да се съединяватъ. Единътъ е като кислорода, а другиятъ — като азота въ въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите дѣцата си. И мога да ви дамъ примѣръ: на много майки и бащи, на които измиратъ дѣцата, причината е, че тѣ сѫ съединени, и вслѣдствие на това тѣ отравятъ организма на своитѣ дѣца. И ще кажатъ хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сѣе просо на тѣзи корени?“ Ако не сѣете просо, дѣцата ви нѣма да живѣятъ. Ще сѣете просо и боза ще правите отъ него. Нѣкой казва: „Нѣма да сѣя просо“. Ще сѣешъ просо! Потрѣбно е, това просо трѣбва да се сѣе. Тия корени сѫ необходими за развитието на нашия животъ. Вие трѣбва да бѫдете смѣсени, за да разберете вашитѣ длъжности единъ къмъ други. Защото, ако майката и бащата се влюбятъ, тѣ забравятъ дѣцата си. Ако мѫжътъ и жената цѣлъ день се цѣлуватъ, ако тѣ постоянно си казватъ. „Колко те обичамъ, за тебе умирамъ“, — дѣцата гладни ще умратъ. Сега и мѫже и жени се оплакватъ: „Нѣма любовь въ свѣта.“ Искате да се съедините. Съ когото и да се съедини тази жена, тя ще образува азотна киселина, която ще даде отрова за когото и да е. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия на земята, жената не трѣбва да се съединява! Знаете ли това? Това не го изваждамъ като абсолютенъ законъ. Ако нѣмахте дѣца, бихъ казалъ да се съединявате. Но за благото на дѣцата ви казвамъ: нѣма да се съединявате, защото ще пожертвувате тѣхния животъ. Логично ли е това? Да, азъ разсѫждавамъ логично, тя е една философия, която има приложение въ живота. И вие питате: „Защо сѫ, тѣзи нещастия?“ — Защото има не смѣшения, а съединения. Всичкитѣ експлозии произтичатъ все отъ съединения. И въ съврѣменния европейски животъ е доказанъ фактътъ, че слѣдъ всѣко съединение. т. е. когато тия народи се съюзятъ, сѫ наставали най-голѣмитѣ войни. Рускиятъ царь Николай II, миролюбецътъ, взе инициативата да се свика Хагската конференция, за да се образува съединение на народитѣ. Но слѣдъ туй съединение какво дойде въ свѣта? Дойде войната. Не е ли туй единъ фактъ“ Ще кажете: „Ее, фактъ е, но не е доказателство.? Да допуснемъ, че 50% е вѣрно; тия 50% да ги не вземемъ ли прѣдъ видъ? Слѣдователно, при тия условия, при които живѣемъ, съединение не се позволява. Има само единъ законъ, той е слѣдниятъ: ние имаме право да се съединяваме само съ Бога, и съ никого другиго въ свѣта. Съ Бога — понеже той е едно сѫщество неизмѣняемо въ себе си. Съ него можемъ да се съединимъ, и резултатитѣ ще бѫдатъ добри: а всѣко друго съединение, при каквито условия и да е, ще причини повече врѣда, отколкото полза. Слѣдователно, трѣбва смѣшение, сдружаване, а не съединение. Нотитѣ съединени ли сѫ или сѫ смѣсени? Музиката е съставена по закона на смѣшението. И, ако хората съединятъ тѣзи ноти, какво ще излѣзе? — Най-голѣмата бомба, при която всички музиканти биха хвръкнали въ въздуха. Ако единъ музикантъ би се осмѣлилъ да направи едно съединение, въ музиката би произлѣзълъ единъ отъ най голѣмитѣ взривове, какъвто свѣтътъ не е изпитвалъ.

           

   И казва Христосъ: „Азъ ще го възкръся въ послѣдния день“. Кога? — Когато той се научи да се съедини съ Бога и да се разединява отъ свѣта. Съ свѣта да е смѣсенъ, а съ Бога да е съединенъ. Когато научи този великъ законъ — „азъ ще го възкръся“, той ще влѣзе въ божествения животъ, да разбере великия законъ, защо нѣщата сѫ тъй, а не иначе. Сега, въ този причиненъ свѣтъ се намиратъ всички послѣдствия на редъ минали сѫществувания, прѣзъ които човѣкъ е минавалъ. Тия послѣдствия сѫ причини за обуславяне на сегашния вашъ животъ. Тѣ сѫ набрани въ божествения свѣтъ, ние не може да ги избѣгнемъ. И отъ тия причини великото начало — Богъ — ще образува единъ животъ, какъвто миналитѣ ваши сѫществувания позволяватъ. Да допуснемъ, че вие живѣете въ едно общество, въ което моралътъ е падналъ на 0° С или на 10° подъ нулата. Вие сте майка, оженили сте се и искате да родите една красива дъщеря. Питамъ: желаете ли да имате много хубава дъщеря? При такъвъ единъ моралъ, азъ казвамъ, че вашата дъщеря трѣбва да бѫде най-грозната въ свѣта, ако искате да спасите нейната честь. А ако живѣете въ едно общество, дѣто моралътъ е 100о С надъ нулата, тогава вие можете да имате най-красивата дъщеря: тя ще бѫде едно благословение и за себе си и за окрѫжаващитѣ я. А при първитѣ условия тя ще бѫде проклятие и за себе си и за окрѫжаващитѣ я близки: тя ще бѫде единъ елементъ, който ще се съединява и ще разрушава навсѣкѫдѣ. Заради нея най-малко 100 души ще се самоубиятъ, и най-послѣ и тя ще се самоубие. А ако вие, като се ожените, ми кажете: „Искамъ да родя една красива дъщеря“, азъ, ако съмъ астрологъ, ще ви отговоря, каква ще бѫде сѫдбата на тази ваша дъщеря. Ще каже нѣкой: „Отдѣ знаешъ това?“ Хмъ! виждашъ ли тия пермутации a b c d, d a b c,...? — това сѫ все величини, това сѫ рационални числа, това не е гадание, това не сѫ бабини деветини. Това е една строга наука, въ която нѣма никакво изключение. Изключенията сѫ само за глупцитѣ. 39916800 пермутации се образуватъ отъ думата „възкресение“. Разбирате ли, какво нѣщо е това? Това е наука, брате! Това сѫ числа, това сѫ данни, това сѫ условия, при които новиятъ организъмъ — възкръсналиятъ животъ — може да се развива. Слѣдователно, ще имате всички онѣзи 39 милиона възможности. Сега азъ не изчислихъ туй, единъ приятель тукъ го направи, и азъ се основавамъ на неговитѣ данни.   

 

   Слѣдователно, трѣбва да има смѣшение. Вие искате да се съедините. Не, никакво съединение не бива да има между васъ. Ще се съедините само съ Бога, а между васъ да нѣма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпѫдимъ навънка, навънка! Защо? Защото е вече опасенъ. „Изпѫждане“ азъ разбирамъ — ще го туримъ въ нѣкое шише, ще го запушимъ, като киселина — тя е отрова: всѣка една капка, дѣто падне, гори. Човѣшкиятъ егоизъмъ е опасенъ затова, защото е образуванъ по този законъ на съединението. Нѣма по-голѣма отрова въ свѣта отъ човѣшкия егоизъмъ. Това е едно ужасно съединение! И когато нѣкой каже, че трѣбва да напуснемъ човѣшкия егоизъмъ, разбирамъ, че трѣбва да го разложимъ; азота отдѣлно и кислорода отдѣлно, за да функциониратъ като смѣсени елементи. И тъй, щомъ въ дома си имате нѣкакво нещастие, азъ казвамъ: има азотна киселина у васъ. Тогава, какво се изисква? — Ще разлагате, смѣшение трѣбва да има. Сега нѣкои седятъ и ме питатъ: „Какъ може ние да разберемъ великитѣ закони, които управляватъ свѣта, и какъ може да станемъ господари на положението? И четатъ книги и пишатъ тия маги, нѣкои отъ тѣхъ знаятъ нѣщо, а нѣкои изпитватъ другитѣ. Всички искатъ по нѣщо, но никой не се заема да работи по божествения начинъ. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ мравичната култура. Човѣчеството сега минава прѣзъ културата на мравитѣ. Тази култура е по-опасна отъ културата на змиитѣ. Че това е тъй, вие ще видите, че тамъ, дѣто има мравки, змиитѣ бѣгатъ, понеже мравкитѣ съ своята киселина пропѫждатъ змиитѣ. Че туй е единъ фактъ, вижда се въ живота: тамъ, дѣто хората сѫ станали егоисти, извънмѣрно алчни, интелигентностьта бѣга, Защо? — Тази алчность е въ състояние да разсипи всичкитѣ тия клѣтки на благородство, и единъ алченъ човѣкъ вие може да го подкупите съ хиляда лева. Той много не мисли, а казва: „Дай ми 1000 лв.“. А че може да го хванатъ и осѫдятъ на 5 год. — да седи въ затвора, и послѣ да има 20 — 30 хиляди лв. загуба на година, той не мисли за това. Туй умно ли е? Туй култура ли е? Слѣдователно, съврѣменнитѣ европейски народи се намиратъ въ тази фаза. И тѣ не могатъ да гледатъ по-далече, че иде нѣщо по-ужасно. За това тѣ не мислятъ. Азотна киселина иде и тя ще разруши всичко само по себе си. И, слѣдъ като дойде разрушението, тогава тѣ ще кажатъ: „Кои сѫ факторитѣ? — Икономическитѣ условия, търговскиятъ пазаръ“. Не, не, приятели: факторътъ е вашиятъ егоизъмъ — основата на културата на мравитѣ: по закона на съединението, азотътъ и кислородътъ въ васъ се сѫ съединили и сѫ образували една отъ най силнитѣ отрови. Тогава, ще се разедините и ще се съедините съ Бога, ще се образува едно вѣчно благо, а помежду си ще живѣете като братя. И, като дойде Христосъ въ послѣдния дннь, ще ви възкръси. Що е възкресение? — Влизане на живота въ новитѣ условия, при които новиятъ животъ може да се прояви. Мислите ли, че онзи робъ, който 20 год. е работилъ на господаря си и който е носѣлъ ножъ и е гледалъ, какъ да убие господаря си, за да се освободи, не би могълъ по другъ начинъ да се освободи? Казвамъ, има такъвъ другъ начинъ, чрѣзъ който ти може да се освободишъ, безъ да убиешъ твоя господарь. — Ее, каква е тази сила? — Тази сила е Любовьта. Любовьта, като жива сила, произтича отъ Висшето, отъ Божественото. Когато говоримъ за любовьта, ние не разбираме тази любовь, която иде отдолу, а онази, която слиза отгорѣ. Ако вие я повикате, тя ще ви освободи отъ робство и ще ви даде сила да знаете да се справяте съ всички мѫчнотии. Сега, като говоря за любовь, азъ пакъ ще помоля нашия братъ да изчисли, колко пермутации може да се направятъ отъ думата „любовь?“ Ще вземете думата съ шесть букви, които тя съдържа по старото правописание, тъй както е въ реда на нѣщата. Любовьта трѣбва да се изучава като жива сила, която работи, а не като едно приятно чувство, не като единъ приятенъ стремежъ. Не. Когато тази Любовь почне да идва, вие ще почувствувате въ вашето съзнание, дълбоко въ вашето битие, една малка свѣтлинка, тя ще почне да се развива, да става все по голѣма и по-голѣма, обемътъ ѝ ще се увеличи, ще обхване мозъка ви, сърцето ви, слѣдъ което вие ще почнете да ходите въ свѣтлина. Въ васъ ще се яви едно разширение, каточе сте господари на цѣлия свѣтъ. И каквито мѫчнотии да ви се явятъ, за васъ ще бѫдатъ нищо.

 

   Тъй, отъ думата „любовь“ на български езикъ ставатъ 720 пермутации. Тѣ не сѫ малко за българитѣ. Ако българитѣ разбираха начинитѣ, по които Любовьта може да се прояви, ако тѣ работѣха да се проявятъ всички нейни елементи, тѣ щѣха да бѫдатъ най-великиятъ народъ. Ако само разбираха пермутациитѣ на тази Любовь! И тъй, първото съединение, което трѣбва да направимъ, то е съ Бога, съ Любовьта. Нашата душа трѣбва да се съедини съ божествената Любовь, и въ такова едно съединение ще се яви новиятъ животъ, който Христосъ нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините съ Бога? Но бѫдете спокойни! Вие по нѣкой пѫть се стискате и казвате: „Тя нѣма да я бѫде.“ Ще я бѫде тази работа, ще я бѫде, не се обезсърчавайте, ще я бѫде. Разбирате ли? „Нѣма да я бѫде.“ Азъ казвамъ тъй: въ Любовьта, чрѣзъ нея, всичко може, трѣбва само да се научатъ всичкитѣ нейни пермутации.

 

   Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Той е една моя опитность. Този примѣръ е вѣренъ само по съдържание и смисълъ. Нѣма да го вземате буквално. То бѣше прѣди 15 години, когато правѣхъ своитѣ научни наблюдения и изслѣдвания.. Бѣхъ въ Пловдивъ. Слѣдъ една отъ моитѣ сказки повика ме единъ българинъ, който ималъ двѣ дѣца, едното съ единъ естественъ недѫгъ, а другото — едно малко момиченце на 10 години. Отивамъ въ дома имъ. Виждамъ, жена му — една високоинтелигентна, строга, съ едннъ доста завършенъ характеръ. Момиченцето, красиво дѣте, идва съ майка си, тя му казва да ми цѣлуне рѫка, а то отговаря: „Не искамъ да му цѣлуна рѫка. — Цѣлуни! — Не искамъ.“ Казвамъ: „Оставете момиченцето“! Това момиченце бързо излиза навънъ. Майката се чуди, че за пръвъ пѫть се явява едно противодѣйствие въ туй дѣте: „Не искамъ да му цѣлувамъ рѫката.“ Казвамъ на госпожата тъй: „Въ характера на дѣтето ви има една доблестна черта, иска да каже: азъ по заповѣдь не цѣлувамъ рѫка, имамъ си особено мнѣние,“ И ѝ казвамъ: „Бѫдете спокойни, вашето дѣте е отлично, менѣ много ми се харесва“. Отивамъ азъ при момиченцето, виждамъ, то си играе и ми казва: „Ти знаешъ ли защо не ти цѣлунахъ рѫка?“ Казвамъ: „Не зная. — Съ туй цѣлуване знаешъ ли, колко съмъ страдала? Нито мама знае, нито тате знае. Тукъ прѣди единъ мѣсецъ дойде една леля, майка ми ме накара, цѣлунахъ ѝ рѫка, но послѣ бълвахъ, бълвахъ. Послѣ, имамъ единъ чича, и неговата рѫка цѣлунахъ, но пакъ бълвахъ“, и ми разправи още на кой попъ цѣлунала рѫка и пакъ бълвала: „Та, като те видѣхъ и тебе, не искамъ вече, защото, ако и твоята рѫка цѣлуна, ще ме заболи коремъ.“ Казвамъ, въ туй момиченце толкова е развито обонянието, щото цѣлуването ѝ причинява болки. Казвамъ ѝ: „Много хубаво направи, че не ми цѣлуна рѫката.“ Тя ми каза: „Защото, ако я цѣлунѣхъ и ме заболѣше коремъ, послѣ и за тебе щѣхъ да мисля, както и за другитѣ хора.“ Казвамъ: „Много хубаво направи.“ Вие ще кажете: „Тѣзи нѣща сѫ прѣувеличени.“ Не е тъй, вашиятъ носъ трѣбва да има туй чувство. Туй дѣте вече разбира характера на хората. Тя казва: „Колко ужасно миришатъ хората и какво да правя, и въ училището се мѫча,“ и постоянно туй дѣтенце се мѫчи: „Пъкъ и на мама не смѣя да кажа, ще ме считатъ... тъй... малко... но на тебе ще кажа. Е-е, какво мислишъ?“ Казвамъ ѝ: „Тебе Господъ те е благословилъ да познавашъ хората. Хората не сѫ чисти.“ — Не сѫ чисти, не сѫ чисти, нѣщо много лошо виждамъ въ хората, какво да ги правя?“ Ее, питамъ сега, ако въ вашия носъ туй чувство бѣше така силно развито, и онѣзи отъ васъ, които обичате тъй да цѣлувате моята рѫка, бихте послѣ повръщали, щѣхте ли да цѣлувате? Тогава и азъ щѣхъ да бѫда свободенъ, и вие щѣхте да бѫдете свободни. Въ васъ сега има едно прѣтѫпяване на мислитѣ, чувствата и желанията. Вие сте изгубили смисъла на думитѣ за благородното, за възвишенното.

 

   Ще ви приведа другъ примѣръ. Нѣкои хора мислятъ, че ги осѫждамъ. Ще ме извините, това не е за упрѣкъ. Азъ имахъ една видна ученичка, която много се интересуваше отъ окултизма и постоянно настояваше да ѝ открия нѣкои работи. Казвахъ ѝ: „Не си готова.“ Изискваше се благородство, а не че не щѣхъ да ѝ кажа. Единъ день ѝ казахъ: „Ще направя единъ опитъ.“ Дохожда тя, завеждамъ я въ моята стая; като влѣзнахъ, азъ заключихъ вратата, тя погледна наоколо, тогава азъ отворихъ вратата и ѝ казахъ: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнѣнието ви. Другъ урокъ искамъ да ти дамъ: твоето сърце трѣбва да бѫде заключено, то трѣбва да се отвори само за Бога, и за никого другиго да не се отваря. Този урокъ искахъ да ти дамъ. А твоето сърце е отворено, слѣдователно, никаква тайна не може да ти се даде.“           

   

   Казва нѣкой: „Ти какво мислишъ?“ Една мисъль трѣбва да има въ твоя умъ: или честь или безчестие, или правда или безправие, или истина или лъжа. Не може да играешъ ролята на актьоръ: и тукъ и тамъ. На насъ не се позволява това. Една опрѣдѣлена мисъль всѣкога трѣбва да има въ твоя умъ; да знаешъ, че винаги има една велика душа, която наричаме Богъ, която слѣди, гледа и не извинява. Подъ израза „не извинява“ разбирамъ, че тя всичко хроникира и отбѣлѣзва правото. Когато нѣкой светия съгрѣши, тя отбѣлѣзва, че тоя светия е съгрѣшилъ. Тя справедливо хронологически отбѣлѣзва всички ваши дѣйствия и погрѣшки и върху тѣхъ гради бѫдащия вашъ животъ. Вие ще кажете: „Какво ни очаква?“ — Съединете се съ Любовьта и разединете се отъ свѣта. Съединете се съ Бога и разединете се отъ свѣта, и вие ще бѫдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте съ никого. Момата казва на момъка: „Азъ ще ти бѫда вѣрна“ — свързва се съ момъка. И той сѫщото прави: и той ѝ обѣщава. Я ми кажете, колко души сѫ опазили туй обѣщание. Азъ въ България нѣмамъ нито единъ учеиикъ, който да е издържалъ изпита си. Двама души има сега, които наполовина сѫ изкарали изпита си, а 50% още не сѫ. Двама души само! Разбирамъ — закона, въ който Богъ ги е турилъ. Не ги турямъ азъ, Богъ казва: „Тури ги въ този законъ, изпитай ги,“ Вие ще кажете: „Безъ изпитъ не може ли?“ — Не може. Изпитътъ е, който създава характеръ и воля. И когато на васъ дойдатъ страдания, вие трѣбва да се радвате и да запалите по сто свѣщи на вашия св. Никола. А сега, когато ви дойде едно нещастие, вие изгасвате по сто свѣщи. Ее, питамъ тогава, има ли любовь въ душата на онзи, който гаси? — Не, онзи, който пали, само той има любовь въ душата си. И тогава азъ поставямъ слѣдния моралъ. Вие казвате: „Азъ вѣрвамъ въ тебе, азъ те обичамъ.“ Добрѣ, може ли азъ да прѣседя день, два при вашата дъщеря, и тя да остане чиста? Може ли единъ мѫжъ, който има възлюблена жена, да отида азъ въ дома имъ, и той да не се съблазни, че азъ искамъ да измамя жена му? И слѣдъ като съмъ билъ при нея, нейниятъ характеръ се е измѣнилъ — той може да се измѣни въ низходяща или възходяща степень. Когато нѣкой дойде въ дома ви, той трѣбва да донесе благословение. А сега разправятъ: „Еди-кой-си какъвъ е билъ.“ И онова момиче казва: „Не искамъ да цѣлуна тази рѫка.“ И тогава, знаете ли, какъвъ изпитъ направихъ съ него? Азъ ѝ казвамъ: „Ти хубаво направи, че не ми цѣлуна рѫката, защото досега мнозина ме цѣлуваха, донеси ми единъ легенъ,“ извадихъ азъ сапуна и казахъ: „Полѣй ми сега!“ — измихъ се. Тъй, направихъ опитъ съ себе си. Помирисахъ рѫцѣтѣ си и казахъ: „Още веднъжъ!“ — десетъ пѫти измихъ рѫцѣтѣ си, и, като се увѣрихъ, че всички тия елементи отъ свѣта се махнаха, казахъ: „И ти да си измиешъ десетъ пѫти рѫцѣтѣ! Изми се и тя, а послѣ ѝ казахъ: „Сега нѣма да ми цѣлувашъ рѫката, а само ще похванешъ рѫцѣтѣ ми и помириши ги, какво ще почувствувашъ. — Ама ако ме заболи коремъ? — Ако те заболи коремъ, оттукъ нататъкъ никому рѫка да не цѣлувашъ. Опитай ги, нѣма да ми цѣлувашъ рѫката, само ще ми похванешъ рѫката, да бѫдемъ приятели, да не си замина отъ вашия домъ така“. И тя, като помириса рѫката ми, почна да се смѣе, и каза: „Нѣма, сега нищо нѣма.“ Да, казвамъ, нищо нѣма, ала трѣбваше десетъ пѫти да се измиятъ нашитѣ рѫцѣ. рѫцѣтѣ сѫ емблема на нашата воля. Вашата воля трѣбва да се очисти отъ всички мръсни дѣйствия. Като погледнешъ къмъ Бога, ще кажешъ: „Десетъ пѫти ще се измия и послѣ ще ти похвана рѫката“, защото и Богъ има рѫцѣ. А ние го барнимъ и казваме: „Аа, на Господа мирише рѫката.“ Това сѫ съврѣменнитѣ философи.

           

   Какво нѣщо е „възкресение?“ — Това сѫ 39 милиона пермутации. И сега, който иска втори пѫть съ мене да се рѫкува, ще ми полива десетъ пѫти — азъ да се измия, и вие да се измиете. Нѣма да цѣлувате. А за цѣлувкитѣ колко миене ще се иска! И азъ прѣпорѫчвамъ — не бързайте съ цѣлувкитѣ. Когато цѣлувате, вие трѣбва да внесете новия животъ на любовьта, но, отнемете ли нѣкому щастието, не го цѣлувайте, вие ще внесете нещастие. Ето това е фисософия. Така говори Христосъ: „Ако ядете плътьта им и пиете кръвьта ми, азъ ще ви въкзръся въ послѣдния день.“ И този послѣденъ день, той е вече сега. Въ васъ трѣбва да се пробуди туй висше съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега мѣсто на съмнѣнието, което, като единъ психически червей, ще унищожи Божественото въ васъ. Вѣрвайте въ онзи Господъ, които живѣе въ васъ, въ туй Висше, което сега се е събудило, въ божествената душа, туй безсмъртно въ човѣка. Ако вие не вѣрвате въ вашата душа, никому не вѣрвате. И ако ви срѣщна втори пѫть, да имате любовь къмъ божествената душа, туй, благородното, което ще ви направи безсмъртни. И тогава, като се срѣщнемъ, ще се погледнемъ меко, и нашиятъ погледъ нѣма на бѫде раздвоенъ. Има една наука, която се нарича „боваризъмъ“. Турцитѣ казватъ за нѣкой погледъ: „Тебе гледа, мене вижда. Раздвоенъ е погледътъ му. Седи нѣкой и ти казва: „Много се радвамъ, че съмъ въ дома ти. Радва се, ама поглежда къмъ дъщеря ти. Не не, този човѣкъ трѣбва да си измие десетъ пѫти рѫцѣтѣ. Ако азъ трѣбваше десетъ пѫти да си измия рѫцѣтѣ само за туй малко момиченце, и този господинъ трѣбва да се измие. Това е, което Христосъ казва. Тази чистота е необходима за нашето развитие, за благото на нашия умъ, за благото на нашето сърце, за благото на нашата душа — тия нѣща сѫ необходими. Вие не може ни една крачка да направите, ако не се съобразите съ тоя законъ — тогава васъ ви чакатъ нещастия връзъ нещастия. Това не става по механически начинъ. Не мислете, че това трѣбва веднъжъ да стане. Богъ ще извърши всичко заради васъ.

           

   Азъ привеждахъ такъвъ единъ примѣръ. Пита ме единъ мой приятель, какво нѣщо е невидимиятъ свѣтъ. Казвамъ: въ една крѣпость си билъ 20 години, и дойде единъ приятель, направи една дупчица, влѣзе единъ лѫчъ свѣтлина, какво скачане ще бѫде вѫтрѣ! Той ти каже: „Отъ това има още по-хубаво.“ Какъ може това? Той разтвори тази дупка, направи я по-голѣма, ти скачашъ, радвашъ се. „Отъ това има по-хубаво,“ и тази дупка става все по-голѣма и по-голѣма, и ти скачашъ и се радвашъ на любовьта. „Отъ това има още по-хубаво!“ То е онзи великъ пастирь, който ще те изведе навънъ въ природата, на зеленитѣ пасища и при бистритѣ отоци.

           

   Затова иде Христосъ сега, да ви изведе отъ този затворъ на вашия егоизъмъ, да ви заведе въ великата природа, дѣто ще играете и ще скачате при изворитѣ. За васъ е това! Това е новиятъ животъ, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бѫде пакъ на земята, но не въ тази материя. Тази материя ще прѣтърпи едно видоизмѣнение. Вие ще получите духовни тѣла, ще влѣзнете въ астралния свѣтъ, въ една материя по-рѣдка. И тамъ има твърда земя, и тамъ има вода и въздухъ; едно нѣщо е само, че тази твърда земя се различава много отъ нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нѣщо? ” Азъ ще ви цитирамъ думитѣ на ап. Павелъ: „Това, което око не е видѣло и ухо не е чуло.“ Днесъ има хилячи очи, които сѫ видѣли това, — и въ Англия, и въ Германия, и въ Америка хиляди хора има, които сѫ ходиди въ рая и сѫ се върнали, и това тѣ разправятъ отъ своята опитность. И вие единъ день, когато се съедините съ Бога, ще отидете тамъ. Ще дойде този день и ще кажете — какво ще кажете? Да, ще бѫде!

           

   Желая сега да ви се отвори по-голѣмъ прозорецъ да бѫдете готови. Нѣкои отъ васъ още днесъ ще възкръснатъ, нѣкои утрѣ, нѣкои слѣдъ 10 дни, 15, 20, нѣкои слѣдъ една година, 2, 3, а нѣкои, можеби, слѣдъ хиляда, двѣ, слѣдъ 10,000 години. И казвамъ, на когото врѣмето е дошло, да не закъснѣва нито съ 1/100 мил. часть отъ секундата. Вие трѣбва да бѫдете като онова пиле, което се е замѫтило, а черупката се изтрила, и то каже: „чикъ-чикъ, чикъ-чикъ“! а майката каже: „клокъ-клокъ, клокъ-клокъ“! Какво му казва? Употрѣби този малъкъ клюнъ да излѣзешъ, и ще влѣзнешъ въ новия животъ, въ който ще възкръснешъ. И туй малко пиленце си покаже най-първо гагичката, послѣ цѣлата глава, и най-послѣ цѣлото излѣзе навънъ. И майката каже: „Браво, ето моето полинце възкръсна.“ Вие казвате: „Кога ще възкръснемъ?“ Азъ казвамъ: клокъ-клокъ, клокъ клокъ! „Ама какво искашъ да кажешъ?“ — Клокъ-клокъ, клокъ-клокъ! То е велика философия! Българитѣ казватъ „клокъ“, а англичанитѣ казватъ: „клакъ“, което значи часовникъ, движение. Движение, движение, напрѣдъ, напрѣдъ въ божественото съзнание.

           

   „И въ послѣдния день азъ ще го възкръся.“ — т. е. ония, които „пиятъ кръвьта ми и ядатъ плътьта ми“ които разбиратъ закона да се съединятъ съ Бога и да се разединятъ отъ свѣта.

           

   И сега азъ ви поздравлявамъ съ новото съединение и съ новото разединение.

            (Бесѣда държана на 27. ноемврий, 1921 г. въ София. )

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×