Jump to content
Ани

1927_09_25 Линиитѣ на ума и сърцето

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Линиитѣ на ума и на сърдцето

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Предназначението на красотата“.

Кои линии наричаме успоредни? Въ каква посока могатъ да вървятъ успореднитѣ линии? — Въ една и сѫща и въ обратна посока. Въ сѫщность, успореднитѣ линии се движатъ винаги въ противоположна посока. — Защо? — Защото две успоредни линии всѣкога представятъ две части на едно цѣло. Запримѣръ, линията на сърдцето и линията на ума въ човѣшката рѫка представятъ две приблизително успоредни линии, които сѫ части на едно цѣло. Тѣ се движатъ въ противоположни посоки: умътъ излиза отъ възвишението на Юпитеръ и отива къмъ Марсъ; сърдцето върви въ обратна посока на ума. За да запазятъ своята успоредность, дветѣ линии трѣбва да бѫдатъ еднакво дълги, т. е. еднакво интенсивни. Ако едната изгуби скоростьта си, другата ще я привлѣче къмъ себе си, и нѣкѫде въ вѣчностьта тѣ ще се пресѣкатъ. Пресичането на успореднитѣ линии показва, че сѫ попаднали въ различно гѫсти срѣди. Ако линията на сърдцето е по-дълга, а на ума покѫса, това показва, че сърдцето е по-интенсивно и се движи съ по-голѣма бързина отъ ума.

Представете си, че сърдцето е канализация, презъ която минаватъ енергиитѣ отъ козмичния свѣтъ. Колкото по-широка става канализацията, толкова повече енергия минава презъ нея. Какво ще прави човѣкъ съ толкова много енергия? — Ще увеличи тѣлото си. На голѣмо сърдце отговаря голѣмо тѣло. Наистина, първитѣ сѫщества, на които сърдечната линия била дълга, си създали голѣми тѣла, безъ да мислятъ за бѫдещето поколѣние. Тѣ не сѫ взимали въ внимание, дали растенията могатъ да изхранятъ бѫдещитѣ поколѣния. Тази е причината, дето първичнитѣ животни, като мамонта и др., сѫ изчезнали. Какво може да направи днесъ единъ мамонтъ? За домашна работа не може да се използува, на нивата и на лозето — сѫщо. Трѣбва само да го хранятъ, но нѣма да има достатъчно храна за него. Като имала предъ видъ бѫдещитѣ условия и като спазвала закона на икономията, природата поставила голѣмитѣ животни при такива условия, въ най-скоро време да изчезнатъ. Много желания на човѣка сѫ подобни на предпотопнитѣ животни: колкото и да ги храните, не можете да ги задоволите. Чувате нѣкой да казва: Искамъ да обичамъ цѣлия свѣтъ. Какъ ще обичашъ цѣлия свѣтъ съ малкото си сърдце? Може ли да съберешъ цѣлия свѣтъ въ сърдцето си? Когато човѣкъ пожелае да обича цѣлия свѣтъ, това показва, че той има друго сърдце, въ което може да събере всички хора. Кѫде е това сърдце, не знаете. Мѣстото на физическото сърдце знаете, но кѫде е сѫщинското, духовното сърдце, не знаете. Сърдцето е резервоаръ, въ който се втичатъ и изтичатъ енергиитѣ на козмичния свѣтъ.

При новото възпитание се обръща внимание, линиитѣ на ума и на сърдцето да бѫдатъ еднакво дълги. Ако линията на ума е по-дълга отъ линията на сърдцето и надмине марсовото поле, човѣкъ става чрезмѣрно страхливъ и скѫперникъ. Сѫщевременно той е много уменъ. Каквато задача му дадете, ще я реши. Ако се занимава съ статистика, той взима подъ внимание и най-дребнитѣ данни, на които малцина даватъ значение. Изобщо, този човѣкъ е много съобразителенъ. Ако линията на сърдцето е много дълга, човѣкъ става голѣмъ идеалистъ. Той търси все идеални хора, но понеже живѣе по високитѣ върхове, не може да ги намѣри. Ако отиде на Тибетъ, на шесть хиляди метра височина, тамъ ще намѣри нѣколко отшелника. По-високо отъ Тибетъ той не може да намѣри хора. Истинскитѣ идеалисти живѣятъ на Хималаитѣ. Идете тамъ и отъ тази височина разглеждайте човѣшкия животъ. Какво представятъ Хималаите? — Възвишенитѣ човѣшки мисли. Следователно, искате ли да разрешите мѫчнитѣ задачи на живота, качете се въ възвишения свѣтъ на вашия умъ. Тамъ ще ги решите правилно. Има мисли, които човѣкъ мѫчно може да реализира. За тѣхъ сѫ нуждни стотици и хиляди години. При това, колкото по-посрѣдственъ е човѣкъ, толкова и времето се удължава. Даже за гениалнитѣ хора и за светиитѣ сѫ нуждни хиляда години, за да реализиратъ своитѣ свѣтли и възвишени мисли. Какво представятъ хиляда години? За умнитѣ хора хиляда години сѫ единъ щастливъ день. Като изучавате линията на ума и на сърдцето, ще познаете посоката, въ която човѣкъ се движи въ пространството. По дължината и направлението на тѣзи линии познавате пѫтищата, презъ които минаватъ човѣшкото сърдце и човѣшкия умъ. Отъ посоката на движението на тѣзи линии опредѣляте характера на човѣка. Знаете, че характерътъ на човѣка, както и бѫдещето му, се опредѣлятъ отъ различнитѣ планети на слънчевата система, въ която днесъ живѣе той.

Мнозина се запитватъ, докога човѣкъ ще живѣе въ слънчевата система. — Докато завърши еволюцията си. Единъ день, когато завърши еволюцията си въ слънчевата система, човѣкъ ще мине въ друга система — въ Сириусъ — най-свѣтлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо отъ слънцето. Като я наблюдава често, човѣкъ изпитва особенъ, свещенъ трепетъ въ себе си. Тя събужда въ човѣка стремежъ къмъ чистота, къмъ нѣщо свѣтло и възвишено. Всѣки би желалъ да отиде на Сириусъ, но тамъ приематъ само хора съ пробудено съзнание. За неподготвения, животътъ на Сириусъ е подобенъ на описанията, дадени въ приказкитѣ „Хиляда и една нощь“.

И тъй, когато чувствителностьта на човѣка се увеличава, сърдечната му линия се удължава. Въ него се събира излишна енергия, която се натрупва въ задната часть на мозъка и му създава голѣми тревоги и смущения. За да се справи съ тази енергия, той трѣбва да мисли, да я отправи въ предната часть на мозъка. Ако линията на ума се удължава за смѣтка на сърдечната, чувствителностьта се намалява, и човѣкъ постепенно губи топлината и влагата си, втвърдява се и заболява отъ артериосклероза. Тази е причината, дето младитѣ страдатъ отъ голѣма чувствителность, която ги довежда до размекване въ чувствата, а старитѣ — отъ сухота, втвърдяване и артериосклероза.

Следователно, за да не страдатъ нито младитѣ, нито старитѣ, между чувствата и мислитѣ имъ, както и между ума и сърдцето имъ, трѣбва да има равновесие. За да не се размекватъ чувствата, не значи, че не трѣбва да обичате. Ще обичате, колкото е нуждно — нито по-малко, нито повече. — Колко души трѣбва да обичамъ дневно? —Иди на лозето и вижъ, колко корена можешъ да прекопаешъ. Колкото корена си прекопалъ презъ деня, толкова е любовьта ти. Да обичашъ хората, това значи, да работишъ за тѣхъ. Щомъ обикнешъ единъ човѣкъ, ти влизашъ въ неговото положение, интересувашъ се отъ живота му, отъ неговитѣ умствени и сърдечни прояви — отъ цѣлия му животъ. Нѣкой говори за идейна любовь и по цѣли часове седи на едно мѣсто и размишлява. Това не е любовь. Любовьта подразбира работа за ближния. Ти обичашъ човѣка заради една негова чърта, която при всички условия остава неизмѣнна. Много качества има човѣкъ, добри и лоши, но нѣкои отъ тѣхъ сѫ постоянни. На тѣхъ, именно, може да се разчита. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е справедливъ, другъ — честенъ, трети — услужливъ и т. н. За тѣзи качества тѣ могатъ да бѫдатъ обичани. За да се обичатъ двама души, сърдцето на единия трѣбва да бѫде еднакво интенсивно съ ума на другия и обратно: умътъ на втория трѣбва да бѫде еднакво интенсивенъ съ сърдцето на първия. Значи, въ любовьта между двама души трѣбва да става кръстосване на енергиитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на рѫката си, не само по форма, голѣмина и посока, но и по дълбочина. Сѫщо така трѣбва да изучавате пѫтя, по който енергиитѣ текатъ, презъ какви възвишения минаватъ. Ако линията на ума и на сърдцето не сѫ еднакво дълги, тѣ ще изгубятъ своята успоредность и, или ще се кръстосатъ или ще се слѣятъ. И едното, и другото говорятъ за нѣкаква фаталность въ човѣшкия животъ. Съ такива хора не правете никакво съдружие. Има случаи, когато линията на сърдцето се влияе отъ линията на ума. И обратно: линията на ума се влияе отъ линията на сърдцето. Това сѫ отклонения въ човѣшкия животъ, които трѣбва да се изправятъ. Изучавайте рѫката си, като справочна книга въ живота ви. Изучавайте линията на ума си, да знаете, колко е дълга, разклонена или права и колко е дълбока. После, проследете пѫтя ѝ: къмъ сърдцето ли отива, или надолу, къмъ луната. Ако линията на ума слиза къмъ луната, човѣкъ става мистикъ, живѣе повече въ въображението си и мисли, че може да направи всичко, каквото желае. Ако линията на ума се качва нагоре, къмъ сърдечната линия, при Меркурий, човѣкъ проявява спекулантски способности. Той се движи въ гѫстата материя; голѣмъ материалистъ е, нѣма високъ моралъ. Моралътъ му се отнася до неговитѣ смѣтки. Вънъ отъ тѣхъ никакъвъ моралъ не признава. Какъ може да бѫде честенъ, когато едновременно дължи на много хора? Пари нѣма и не може да плати дълговетѣ си. Като се намѣри въ голѣми мѫчнотии, той се ожесточава и казва: Не може да се живѣе съ моралъ, съ честность. Когато по линиитѣ на рѫката срѣщате знаци — квадрати, кръстове, тѣ представятъ спирачки на енергиитѣ въ човѣка.

Като изучавате хиромантията, вие ще се натъквате на много линии, но ние обръщаме вниманието ви върху основнитѣ — линиитѣ на ума, на сърдцето и на живота. Линията на сърдцето трѣбва да върви къмъ Юпитеръ, а линията на ума — между Луната и Марса, които се обичатъ. Понеже Луната обича философията, а Марсъ е войнственъ, линията на ума трѣбва да се движи между тѣхъ, да уравновесява силитѣ си. Ако линията на ума е покѫса отъ линията на сърдцето, ще правите опити, чрезъ мисъльта си да я продължите поне съ единъ-два милиметра. За тази цель трѣбва да се занимавате съ трудни науки — математика, физика, философия, да уравновесите силитѣ на ума съ силитѣ на сърдцето си. Така вие се свързвате съ разумни, съзнателни сѫщества, които ви водятъ въ правия пѫть. Тѣ дохождатъ при васъ, съ своята мотика и рало, да разкопаватъ почвата ви; следъ това посаждатъ доброкачествени растения и плодни дървета. Отъ време на време тѣ ги присаждатъ.

Всички трѣбва да изучавате хиромантията, да знаете, какво ви предстои, за да избѣгнете известни мѫчнотии. Има случаи, когато и да знаете, какво ще ви сполети, не можете да го избѣгнете. Тогава, ако сте страхливи, за предпочитане е да сте невежи, отколкото да разполагате съ голѣми знания. Представете си, че ви предстои нѣкаква страшна физическа или психическа криза. Какво ще правите? Вие ще се уплашите толкова много, че отъ страхъ можете преждевременно да умрете. Ако сте студентъ и знаете, че нѣкой отъ професоритѣ ще ви намрази и ще ви скѫса три пѫти на изпитъ, какво ще правите? Ще кажете, че ще напуснете университета и ще следвате другъ университетъ. Но и тамъ ще се намѣри професоръ, който ще ви скѫса. Има нѣща кармически, които не могатъ да се избѣгнатъ. Професорътъ може да ви скѫса, но може да бѫде крайно разположенъ къмъ васъ, и изпититѣ ви да вървятъ отлично — зависи, какво е положението ви спрѣмо него — карма или дихарма.

Като ученици, правете усилия, да подобрите сегашния си животъ. Ако сегашниятъ ви животъ е добъръ, и бѫдещиятъ ще е добъръ. Това подразбира, че идната година се опредѣля отъ сегашната. Ако при усилията, които правите, можете да се свържете съ разумни сѫщества, вие ще подобрите сѫдбата си. Това значи, да вѣрва човѣкъ въ Бога и да уповава на Него. Да се подобри сѫдбата на човѣка, това не значи, да се освободи абсолютно отъ товара си, но да му се покаже, какъ да го носи и по кой пѫть да върви. Въ това отношение хиромантията може да помогне на човѣка. Запримѣръ, ако пръститѣ на рѫцетѣ ви сѫ сухи, не дружете съ човѣкъ, на когото пръститѣ сѫ сѫщо така сухи. Ако вие сте слабъ, сухъ, другарьтъ ви трѣбва да бѫде пъленъ, съ малко въздебели пръсти при основата си. Значи, между двама другари, единиятъ трѣбва да има добре развита стомашна система, а другиятъ — добре развитъ умъ. По линията на сърдцето познаваме състоянието па стомаха, а по линията на ума — състоянието на бѣлитѣ дробове.

И тъй, вие трѣбва да развивате мозъчнитѣ си центрове правилно, за да не се създава нѣкаква аномалия. Запримѣръ, ако центърътъ на предпазливостьта е силно развитъ, човѣкъ става страхливъ. Когато има много непостигнати желания и голѣмъ страхъ, човѣкъ става неврастеникъ. Ако знаете хиромантия, вие можете да си въздействувате. Запримѣръ, ако пръститѣ ви при основата си сѫ слаби и между тѣхъ има празднини, това показва, че стомашната ви система е слаба. Който има такава стомашна система, той може да живѣе едва 30—40 г. Ако пръститѣ ви при основата сѫ дебели и плътно прилепватъ единъ до другъ, стомашната ви система е добре развита. Но при това положение човѣкъ е изложенъ на друга опасность — затлъстяване. И той не може да живѣе до дълбока старость. Но, като знаете хиромантия, вие ще си помогнете по другъ начинъ. Ако стомахътъ ви е слабъ, ще усилвате дробоветѣ си. Приложете хиромантията като новъ методъ при самовъзпитанието. Вижте, какво прави прилежниятъ ученикъ. Като учи единъ предметъ и се умори, той не хвърля книгата съ недоволство, но я замѣства съ друга; ако и отъ нея се умори, замѣства я съ трета. По този начинъ той дава възможность на всички мозъчни центрове да работятъ, за да се развиватъ правилно. Сѫщо така постѫпва човѣкъ, който обича да чете. Като чете нѣкоя книга, която засѣга ума, за да не се умори, отъ време на време той я смѣнява съ друга, която действува върху сърдцето. Изобщо, при обучаване на децата, така нареждатъ програмата, че всички предмети да бѫдатъ застѫпени, да се развиватъ еднакво и умътъ, и сърдцето. Тѣ трѣбва да вървятъ успоредно въ развитието си.

Нѣкои окултисти подържатъ мнението, че човѣкъ трѣбва да работи главно върху сърдцето си. Човѣкъ трѣбва да работи и върху ума си. Линията на ума и на сърдцето трѣбва да бѫдатъ успоредни. Даже и линията на живота трѣбва да бѫде успоредна на другитѣ две, но засега ние се занимаваме главно съ линиитѣ на ума и на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да се развива правилно. Когато мисли, той дава ходъ на мисъльта си, свободно да се проявява; когато чувствува, дава ходъ на сърдцето си: нито подпушва чувствата си, нито на пара ги поставя. Ние говоримъ за любовьта, като разумна проява въ живота, а не за човѣшкитѣ чувства и настроения.

И тъй, искате ли да дадете пѫть на чувствата си, да се проявятъ, трѣбва да обичате. Въ всѣко сѫщество — растение, животно или човѣкъ, ще намѣрите поне една добра чърта заради която можете да го обичате. Обичьта подразбира правилна обмѣна на енергиитѣ между две сѫщества, които едновременно си помагатъ. Ако двама души се обичатъ и не могатъ взаимно да си помагатъ, обмѣната между тѣхъ не е правилна. Обичьта подобрява здравето на човѣка. Казано е въ Писанието: „Слабиятъ въ вѣрата си да яде зеле“. Азъ пъкъ казвамъ: Слабиятъ въ здравето си да обича. Правете опити въ това отношение, да се увѣрите въ истинностьта на закона. Ако страдате отъ ревматизъмъ, треска или друга нѣкаква болесть, обикнете нѣкого. Въ скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравѣете, толкова по-правилно сте проявили обичьта. Законъ е: Любовьта премахва всички слабости и недѫзи. Тя е особено козмическо течение, което минава презъ всички живи сѫщества. Колкото по-правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здравъ е човѣкъ. Рѫката му има здравословенъ цвѣтъ, съ приятна топлина и мекота. Рѫката на здравия човѣкъ не е нито много влажна и топла, нито много суха и студена. И едното, и другото представятъ крайности. Като пипнете дѣсната рѫка на здравия човѣкъ, усѣщате приятна хладина; отъ лѣвата му рѫка се отдѣля слаба топлина. Обаче, при най-малкото заболяване, физическо или психическо, тѣзи течения се смѣсватъ въ организма, вследствие на което се явяватъ различни неразположения: напрежение въ слѣпитѣ очи, задъ ушитѣ, въ задната часть на мозъка и т. н. Човѣкъ самъ се чуди, какво става съ него, че се явява желание да се гнѣви, да се бие, да се сърди на окрѫжаващитѣ. Причината е ясна: въ нѣкои отъ удоветѣ му се е събрала излишна енергия. Освобождавайте се отъ излишната енергия. Какъ? — Вечерь, като си лѣгате, отворете всички кранове на тѣлото си, да излѣзе излишната пара навънъ. Това значи, да си даде човѣкъ смѣтка за постѫпкитѣ си презъ деня и да се освободи отъ всички заблуждения и погрѣшки. Сутринь, като стане отъ сънь, трѣбва да тури вѫглища въ машината си и да каже: Готовъ съмъ за работа!

Следователно, изучавайте себе си, за да можете сами да си помагате. За тази цель ползувайте се отъ хиромантията, физиогномията, френологията, астрологията. Тѣ ще ви доведатъ до познаване на себе си, до очъртаване на вашия характеръ въ най-голѣми подробности. И тогава, като погледнете главата, лицето и рѫката си, вие ще четете по тѣхъ, като по книга. Всѣка линия на рѫката, всѣка чърта на лицето и всѣки центъръ на главата сѫ писма, които свидетелствуватъ за живота и дейностьта на човѣка отъ далечното минало до днесъ. Всѣка нова линия на рѫката или на рѫцетѣ трѣбва да ви радва. Обаче, страшно е, когато линиитѣ на рѫката се губятъ. Това показва, че енергиитѣ на човѣшкия организъмъ потъватъ нѣкѫде дълбоко.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате различнитѣ типове рѫце, глави, лица, тѣла, всѣки да се опредѣли, къмъ кой типъ спада. Нѣкой се хвали съ знанията си, иска да мине за ученъ човѣкъ, а като го запитатъ нѣщо за самия него, къмъ кой типъ спада, нищо не знае. Не е ученъ онзи, който знае много нѣща за външния свѣтъ, а себе си не познава. Не е ученъ онзи, който знае различни теории за душата, а своята не познава и е готовъ да я отрече. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки, за да се домогне до истинското знание, което материалистичната наука не може да даде. Като изучавате физиогномията, вие можете да опредѣлите, къмъ кой типъ спадате, какви възможности носите въ себе си за справяне съ изпитанията и изкушенията въ живота. Всѣки отъ васъ ще се намѣри предъ отворени каси и ще види, доколко може да издържи на изкушението. Нѣкой ще се изкуси и ще бръкне въ една отъ тия каси, а другъ ще мине и замине, като че нищо не вижда. Опасни сѫ отворенитѣ каси въ живота! Защо трѣбва да се изкушавате отъ отворенитѣ каси? Погледнете главата, лицето и рѫката си, да видите, какви блага и богатства се криятъ въ тѣхъ. Ако носите богатството и благата си въ себе си, трѣбва ли да се изкушавате отъ външнитѣ богатства и блага? Не бъркайте въ чуждитѣ каси, но бръкнете въ собствената си каса, въ която ще намѣрите всичко, каквото ви е нуждно. Изпаднете ли въ сиромашия, погледнете рѫката си; тамъ ще намѣрите начинъ, какъ да се справите съ положението си. На рѫката, на лицето е написано, какъ и кѫде ще намѣрите приятелитѣ си, които могатъ да ви помогнатъ. Ако бѣхте пристигнали на време до спасителната станция — при вашитѣ приятели, щѣхте да избѣгнете много трудности и мѫчнотии.

Помнете: богатството на човѣка е въ самия него. Затова, именно, е казано: „Познай себе си!“ Познай себе си, открий своето богатство и го приложи.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.“

*

4. Лекция отъ Учителя, държана на

26 септемврий, 1927 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×