Jump to content
Ани

1927_09_18 Качества и линии на красотата

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Качества и линии на красотата

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Отличителни качества на великитѣ хора.“

Чете се темата: „Значението на красотата.“

Какви сѫ основнитѣ качества и линии на красивия човѣкъ? На челото, на носа, на лицето на красивия човѣкъ се забелязватъ тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване края на устнитѣ. Тази усмивка увеличава физическата красота на човѣка и предава весело изражение на лицето му. Краятъ на устнитѣ се повдига нагоре. Въ песимиститѣ е точно обратно — надолу. Изобщо, когато човѣкъ е веселъ, радостенъ, линиитѣ на устата му взиматъ възходеща посока; когато е тѫженъ, скърбенъ, линиитѣ взиматъ низходеща посока. Който погледне лицето на такъвъ човѣкъ, разбира, че той е подъ тежестьта на известни страдания. Който изпадне въ песимизъмъ, въ обезсърдчаване, губи красотата си. Всѣко помръдване на линиитѣ на устата надолу причинява малко или голѣмо нещастие на човѣка. Значи, човѣкъ самъ създава нещастието си. Той самъ туря хомота на главата си, но и самъ може да си помогне. Една усмивка е въ състояние да измѣни посоката на линиитѣ и ѫглитѣ на устата му — отъ низходещи да ги превърне въ възходещи. Ако сте се скарали съ приятеля си, и двамата ще се върнете дома си съ песимистиченъ изразъ на устата. И двамата ще бѫдете недоволни. Какво се изисква отъ васъ? Да се срещнете пакъ, но съ усмивка на лицето, съ повдигнати линии на устата. Помнете: лошитѣ навици измѣнятъ естественитѣ, красиви линии на лицето, на устата. За да не изопачите мускулитѣ на лицето си и правилнитѣ линии, които природата ви е начъртала, стремете се къмъ доволство, къмъ добро разположение на духа.

Кои линии правятъ човѣка красивъ? — Които природата е поставила. Всички хора се усмихватъ, но не всички усмивки сѫ красиви. Има линии на устата, които правятъ усмивката неприятна. Очитѣ на красивия човѣкъ нито сѫ много отворени, нито много затворени. Нѣкой затваря очитѣ си толкова много, че едва вижда. Той иска да се виждатъ клепкитѣ му, да бѫде красивъ. Въ красивия човѣкъ сѣнката, която пада отъ горния клепачъ, минава презъ срѣдата на зеницата. При това, посоката на лѫча, който излиза отъ очитѣ му, е възходещъ. Той живѣе на земята, но умътъ му е заетъ съ свѣтли, възвишени мисли, а сърдцето — съ благородни чувства. Правете наблюдения върху очитѣ, върху посоката на погледа, върху най-слабитѣ помръдвания на носа, на устата въ различнитѣ хора, за да си извадите сами заключение за красивитѣ линии, както и за красотата на човѣка.

Изучавайте челата на хората, да различавате челото на красивия човѣкъ отъ челото на разумния и добъръ човѣкъ. Ако челото е високо и широко, вие имате предъ себе си уменъ човѣкъ, съ силно въображение, но не и красивъ. Челото на красивия човѣкъ е особено. Въ красивия човѣкъ преобладаватъ повече чувствата, отколкото мисъльта. Той не е философъ, не е мѫдрецъ, но експансивенъ човѣкъ, съ добро сърдце. Въ красивитѣ хора чувствата играятъ важна роля. Тъй щото, когато говоримъ за красотата въ живота, имаме предъ видъ проява на разумния животъ чрезъ чувствата. Чувствата сѫ по-близо до живота, отколкото мисъльта, която се движи въ по-високо поле на живота.

Какъвъ е носътъ на красивия човѣкъ? Нѣкой ще каже, че красивиятъ носъ трѣбва да бѫде „гръцки типъ.“ Не е така. Гръцкиятъ типъ носъ показва интелигентность, той изразява повече красота на интелигентность, но не и красота на линията. Красивиятъ носъ не е много широкъ, нито много сплеснатъ. Широкиятъ носъ означава голѣма чувствителность, а тѣсниятъ, сплесканиятъ — голѣма сухота. Носътъ на красивия човѣкъ се отличава съ лека, едва видима подвижность, която говори за будность на съзнанието. Красивиятъ човѣкъ съзнава, че крие въ себе си нѣкаква сила, нѣкакво обаяние. Движенията му сѫ хармонични и въ тактъ; когато се усмихне, едновременно се помръдватъ очитѣ, веждитѣ, линиитѣ на челото и на носа. Не само това, но и движенията на цѣлото тѣло въ него сѫ хармонични.

Като ученици, вие трѣбва да наблюдавате хората, да изучавате линиитѣ и движенията на красивитѣ хора, да видите, каква пластика има въ тѣхъ, какви красиви движения правятъ тѣ. Така ще различите истинската красота отъ привидната, духовната отъ физическата. Нѣкои хора сѫ красиви само външно, като маски, но нѣматъ никаква пластичность, никаква красота въ движенията си. Тѣ сѫ наследили тази красота, но понеже нѣматъ красивъ вѫтрешенъ животъ, линиитѣ на лицето имъ сѫ неподвижни, въ застой. Като изучавате цвѣта на лицето на красивитѣ хора, ще забележите три характерни цвѣта: блѣдо розовъ, белезникавъ и слабо, едва забележимо жълтъ. Първиятъ цвѣтъ показва, че този красивъ човѣкъ живѣе повече въ чувствата; вториятъ живѣе повече въ мисъльта, а третиятъ е излѣзълъ и отъ двата свѣта и се занимава съ възвишеното, великото въ свѣта. Красотата на третия типъ наричатъ „духовна красота“. Когато човѣкъ се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава съ красиви работи, лицето му придобива особени линии, особена красота.

Една американка презъ цѣлия си животъ прочела съзнателно, съ любовь и разположение Библията 90 пѫти. Това занимание съ Библията дало отпечатъкъ на лицето ѝ. Тя придобила особени линии, които ѝ предали нѣжность, красота и пластичность. Тя възприела добритѣ чърти на библейскитѣ пророци и на апостолитѣ. Затова е казано: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Дружбата не подразбира само външни приятели, но и приятелство съ възвишенитѣ и свѣтли мисли и чувства на разумни, велики хора. Като четете живота на великитѣ хора, вие се свързвате съ тѣхното величие и подсъзнателно възприемате нѣкои тѣхни чърти. Казвате за нѣкого, че е великъ. За да се произнесете така, това показва, че имате представа за великия човѣкъ. Казвате за нѣкого, че е строгъ, сериозенъ човѣкъ. По какво познавате? — По линиитѣ на лицето, на устата, на челото, на очитѣ. Когато човѣкъ стисне устнитѣ си, това показва, че той е твърдъ, взелъ е нѣкакво решение. Когато учительтъ влиза въ класъ, ученицитѣ веднага познаватъ, строгъ ли е, или не. Ако е строгъ, той е навѫсенъ: свива веждитѣ си, челото му се набръчква, поглежда подъ очи, сѣнката на горния клепачъ минава подъ центъра на зеницата. Следователно, когато сѣнката на горния клепачъ минава надъ центъра на зеницата, човѣкъ е справедливъ, мекъ и снизходителенъ. Щомъ се измѣни посоката на тази линия, той става строгъ, грубъ и дава видъ, че нищо не вижда, а въ сѫщность всичко вижда.

И тъй, дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нѣщо възвишено, Божествено. За да станете красиви, стремете се къмъ красивитѣ, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналитѣ цвѣтя и дървета, върху умрѣлитѣ животни и хора. Красиво е онова, което расте, цъвти и зрѣе. Стремете се къмъ чиститѣ извори, вслушвайте се въ тѣхното клокочене, въ духането на вѣтъра. Наблюдавайте изгрѣването на слънцето, пѣнието на птичкитѣ. Цѣлата природа е пълна съ красота и хармония, съ пѣсень и животъ. Влѣзте въ съгласие съ природата, за да се ползувате отъ нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилнитѣ и изопачени форми. Достатъчно е да влѣзете въ връзка съ нея, за да може само съ една линия, съ една сѣнка да изправи това, което човѣкъ е изкривилъ въ себе си. Ако грозниятъ човѣкъ се предаде съзнателно въ рѫцетѣ на разумната природа, само въ нѣколко години тя ще го преобрази, ще го направи красивъ.

Велико нѣщо е красотата. Турцитѣ казватъ: „Благословение е за човѣка да гледа красиви нѣща“. Засега малко хора сѫ красиви, но всички носятъ красотата въ себе си като заложба. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ красиви. Въ своитѣ първични форми красотата действува възпитателно върху човѣка. Въ всѣки човѣкъ има поне една красива чърта, поне една красива линия. Той трѣбва да знае тази своя чърта и да работи за усъвършенствуването ѝ. Когато обичате нѣкого, това се дължи на красивата чърта въ характера му. Тя може да бѫде въ обходата, въ движенията, въ усмивката, въ говора му и т. н. Заради една красива чърта въ характера му, вие сте готови да понасяте неговитѣ лоши прояви. Красотата, вложена въ човѣка, е въ състояние да заличи лошото, което се проявява въ характера му.

Сега се явява въпросъ: каква е температурата на красивия човѣкъ? Ако пипнете рѫката му, ще усѣтите приятна, умѣрена топлина. Повиши ли се топлината на рѫката му, той е изпадналъ въ отрицателно състояние. Красивиятъ човѣкъ има силно развита надежда. Той не се обезсърдчава. Скръбьта и страданията могатъ да го посетятъ, но никога не го обезсърдчаватъ. Тѣ сѫ необходими за него, за да се развие по-голѣма дълбочина въ характера му. За да придобиятъ топлината на красивия човѣкъ, хората трѣбва да си въздействуватъ съзнателно съ красиви образи: камъни, растения, цвѣтя, картини отъ природата и т. н. По този начинъ ще внесатъ чувството къмъ красотата като необходимъ елементъ при възпитанието на младото поколѣние. Бѫдещитѣ хора трѣбва да служатъ на красотата. Хората отъ шестата раса, която иде въ свѣта, ще бѫдатъ красиви. Тѣ носятъ високъ идеалъ въ душата си, който ги прави красиви. Какъ може да стане човѣкъ красивъ? — Като направи известно усилие и употрѣби малко енергия, за да повдигне ѫглитѣ на устата си нагоре и отвори очитѣ си така, че сѣнката отъ горния клепачъ да пада надъ центъра на зеницата на очитѣ. Като гледа по този начинъ и като се усмихва приятно, той ще обърне внимание на ближнитѣ си, и тѣ ще му се радватъ, ще го приематъ добре. И приятелитѣ му ще иматъ добра обхода къмъ него, и той — къмъ тѣхъ.

Какъ се поздравяватъ хората? Кой е най-красивиятъ поздравъ? Днесъ мѫжетѣ поздравяватъ своитѣ познати съ снемане на шапка, а женитѣ — съ слабо навеждане на главата. Американцитѣ, за които времето е пари, за да не губятъ време да свалятъ шапката си и пакъ да я турятъ, вдигатъ малко рѫката си и заминаватъ. Нѣкога хората сѫ се поздравявали, като допирали носоветѣ си, после — езицитѣ си. Тѣ още не сѫ дошли до истинския поздравъ. Животнитѣ се запознаватъ и опознаватъ съ мирисане. Като се срещнатъ две животни, първо се спиратъ, погледнатъ се, после се приближатъ едно до друго и започватъ да се миришатъ: по носа, по гърба си и се раздѣлятъ.

Какви трѣбва да бѫдатъ веждитѣ на красивия човѣкъ? Нито много тънки, нито много дебели, но въ никой случай сключени. Изобщо, всички части въ тѣлото на красивия човѣкъ сѫ съразмѣрни, съ правилни съотношения помежду си. Ако нѣкой човѣкъ е природно красивъ и наследилъ отъ майка си красотата, той се намира при щастливи, благоприятни условия. Който е далечъ отъ тѣзи условия, трѣбва да работи много, за да стане красивъ. Ако устнитѣ на човѣка сѫ много тънки, това показва сухота; ако сѫ дебели, показва, че има много влага въ организма си. Следователно, устнитѣ не трѣбва да бѫдатъ нито много тънки, нито много дебели. Както при хора съ дебели устни, така и при хора съ тънки устни, ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ. Съкратениятъ ритъмъ на сърдцето е причина за неврастенията. Сърдцето трѣбва да бие ритмично, равномѣрно. Добре е отъ време на време да провѣрявате ритъма на сърдцето си, но ако се укаже нѣкаква неправилность, не трѣбва да се страхувате; ако е правиленъ, радвайте се и благодарете на Бога, че сърдцето ви е въ изправность.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ красотата, като нѣщо сѫществено въ живота ви. Докато е красивъ, човѣкъ се радва на живота; изгуби ли красотата си, той престава да се радва на живота, но и хората вече не му се радватъ. И животнитѣ се влияятъ отъ красотата. Кучето не лае красивитѣ хора, но, срещне ли нѣкой грозенъ, веднага се хвърля върху него. Красотата е изразъ на истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка“. Значи, истината е вложена въ човѣка, но всѣки не я проявява. Само красивиятъ човѣкъ проявява истината. Стремете се къмъ красотата, за да проявявате истината, вложена въ душата ви. Като знаете това, работете върху себе си, да се освободите отъ лошитѣ наследствени чърти. Както сѫ създадени тѣ, така можете да се освободите отъ тѣхъ. Сегашното поколѣние е въ състояние да се справи съ лошитѣ чърти, наследени отъ дѣди и прадѣди. Ако се натъкнете на нѣкой лошъ навикъ въ себе си, правете усилия да не го проявявате. Вие сте го придобили чрезъ често повтаряне. Като избѣгвате да го проявявате, ще се отвикнете отъ него.

Три нѣща сѫ необходими за придобиване на красотата: любовь къмъ любовьта, т. е. свързване съ природата, за да се оформи човѣшката уста. Любовь къмъ мѫдростьта; тя ще оформи човѣшкия носъ. Най-после, любовь къмъ истината; тя ще оформи челото, погледа и очитѣ. Очитѣ, съ веждитѣ и клепачитѣ, изразяватъ истината. Самитѣ очи, безъ вежди и клепачи, като пособия, не сѫ красиви. Днесъ истинската красота е изгубена. За да придобиете красота, правете красиви движения. И тогава всѣки ще каже: Ето човѣкъ съ красиво сърдце и съ красивъ умъ. Може ли умътъ да бѫде красивъ? Щомъ носътъ е красивъ, и умътъ ще бѫде красивъ; щомъ устата е красива, и сърдцето ще бѫде красиво.

Въ какво се заключава новото учение? Въ преустройване на сегашната човѣшка форма и въ нейнитѣ удове: лице, чело, носъ, устни, рѫце и др.

Красотата е колективно благо на цѣлъ народъ, на цѣлото човѣчество. При това, за придобиване на красотата трѣбва да се работи едновременно въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и умствения. Въ физическия свѣтъ човѣкъ има възможности да прави опити и да работи; въ ангелския, т. е. въ духовния свѣтъ той придобива красотата, а въ умствения свѣтъ тя се превръща въ нѣщо величествено.

Гледайте красиви нѣща, мислете за красотата и създавайте красиви форми.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

18 септемврий, 1927 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×