Jump to content
Ани

1927_09_04 Божествената мисъль

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Божествената мисъль

    — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Размишление.

    Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на великитѣ хора.“

Какво прави човѣкъ, когато го канятъ на сватба? Първо той отива на баня да се окѫпе, да бѫде чистъ. Следъ това се облича съ чисти дрехи. Казватъ, че нѣкой се облѣкълъ като сватбарь. Това подразбира, че той се облѣкълъ съ най-новитѣ си и чисти дрехи, премѣнилъ се е, турилъ си накититѣ. Той знае, че тамъ го чака угощение и веселие.

    Какво прави човѣкъ, когато го повикатъ на лозе да копае? Той знае, че на лозето трѣбва да отиде като работникъ, цѣлъ день да вдига и слага мотиката. При това положение, той облича работническитѣ си дрехи, а не сватбарскитѣ. Да отидешъ на сватба, или да отидешъ на лозе да копаешъ, това сѫ две различни нѣща, за които се изискватъ различни пособия. Следователно, който разбира живота, знае, какво се изисква отъ него всѣки даденъ моментъ. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада въ драматично, комично или въ трагично положение. Не е ли комично положението на човѣкъ, който отива да копае лозето съ сватбарска премѣна, а на сватба — съ работническа?

    И тъй, отъ човѣка зависи да бѫде животътъ му комиченъ, драматиченъ или трагиченъ. Самъ по себе си, животътъ не е нищо друго, освенъ драма. Когато драмата не се изпълнява, както трѣбва, превръща се въ комедия; когато въ изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща въ трагедия. Въ сѫщность, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не сѫществуватъ. Тѣ сѫ полюси на самия животъ, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито въ комично, нито въ трагично положение, поставяйте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Ако отивате на сватба, ще се облѣчете въ нова, чиста премѣна; ако отивате на лозе, ще облѣчете работническитѣ си дрехи и ще вземете мотика въ рѫка; ако влѣзете въ църква, ще се прекръстите, ще запалите свѣщь и ще слушате, какво чете свещеникътъ. Вземете ли мотика въ рѫка и влѣзете въ църква, вие ще изпаднете въ комично положение.

    Като ученици на великия животъ, вие трѣбва да имате широкъ умъ, да разбирате законитѣ, които работятъ въ Битието. Не е достатъчно човѣкъ да разбира външния животъ, както днесъ се проявява. Това е частично проявяване на живота. Човѣкъ трѣбва да разбира цѣлокупния животъ, както се схваща въ пробуденото съзнание. Схване ли живота по този начинъ, ученикътъ става активенъ, готовъ за работа. Който иска да бѫде активенъ, дееспособенъ, трѣбва да се стреми къмъ разбиране на цѣлокупния животъ. Не дойде ли до това широко разбиране на живота, човѣкъ се движи въ ограниченъ крѫгъ на дейность. За да разшири съзнанието си, той трѣбва да гледа на всѣко явление като на часть отъ цѣлокупния животъ, да знае, че между всички явления има тѣсна, неразривна връзка. Следователно, дето и да вложите енергията си — да копаете, да пишете, да се молите, да правите добро, тя ще произведе единъ и сѫщъ резултатъ. По сѫщество енергията е една и сѫща, но различна по направление. Ако посоката ѝ е възходеща, и резултатътъ ще бѫде възходещъ; ако посоката ѝ е низходеща, такъвъ ще бѫде и резултатътъ. Който иска да се благослови трудътъ му, нека вложи енергията си за повдигане на цѣлото човѣчество, т. е. за общото благо. Ако вложи енергията си само за свое, лично благо, той постепенно се понижава и остарява.

    И тъй, докато живѣе само за себе си, човѣкъ се намира въ ограничени условия на дейность; когато живѣе за хората, условията му се обогатяватъ, но все още не е дошълъ до цѣлокупния животъ; дойде ли до идейното схващане на живота, до изпълнение на Божиитѣ закони, човѣкъ влиза вече въ цѣлокупния животъ, който обхваща всичко. Който е влѣзълъ въ областьта на великия животъ, той се свръзва съ съзнанието на разумнитѣ сѫщества, които сѫ готови всѣкога да му помагатъ. Ето защо, когато се говори за велики работи, ще знаете, че тѣ сѫ дѣло на цѣлокупния животъ. Тѣ сѫ дѣло на велики съзнания, които действуватъ вънъ отъ обикновенитѣ форми, вънъ отъ обикновения животъ. Когато говоримъ за обикновеното човѣшко съзнание, ние разбираме обикновенитѣ човѣшки прояви. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ отправи погледа си къмъ васъ, и вие казвате, че ви внушилъ нѣкаква мисъль — добра или лоша. Това може да направи всѣки човѣкъ и всѣко животно. И змията, и лъвътъ, и тигърътъ могатъ да спратъ погледа си върху васъ и да ви уплашатъ. Дойдете ли до човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, той може да изпрати своята мисъль не само наблизо, но и на далечно разстояние. Има хора, на които мисъльта отива на разстояние стотици и хиляди километри. Съ помощьта на своята силна мисъль тѣ могатъ да лѣкуватъ болни на разстояние, безъ никакви лѣкарства. Мощно нѣщо е мисъльта. Тя прави чудеса, тя твори и разрушава. Като знаете силата на мисъльта, хранете въ себе си само свѣтли и възвишени мисли, които повдигатъ, съграждатъ и обновяватъ човѣка.

    Съвременнитѣ учени се спиратъ върху закона на внушението като вѫтрешна, съзнателна сила въ човѣка. Достатъчно е да има човѣкъ чисто и пробудено съзнание, за да бѫде проводникъ на свѣтлитѣ и възвишени мисли на разумнитѣ сѫщества. Той може да лѣкува, да помага на болни, страдащи, обезсърдчени хора, да ги оправя въ пѫтя имъ. Като знаете това, работете върху своя умъ, да организирате неговитѣ сили, да станете проводници на Божията мисъль. Ако имате добре организиранъ ларинксъ и добре развито музикално чувство, вие ще възприемете музиката, която иде отъ високъ, възвишенъ свѣтъ. Ако религиозното чувство е добре развито въ васъ, чрезъ него ще възприемете Божията Любовь.

    Като ученици, вие трѣбва да работите върху пробуждане на висшето, Божествено съзнание въ себе си, както и върху организирането на висшитѣ центрове като проводници на Божественитѣ идеи и чувства. Това се постига чрезъ новитѣ мисли. Достатъчно е да насочите ума и сърдцето си къмъ новитѣ, свѣтли идеи, за да започнатъ тѣ да работятъ въ васъ и да организиратъ ума и сърдцето ви, да събудятъ висшитѣ умствени центрове. За каквото мисли човѣкъ, това става. Повечето хора мислятъ, какъ да наредятъ живота си, какъ по-лесно да преживѣятъ. Откакъ свѣтътъ сѫществува, хората сѫ мислѣли по този въпросъ, нѣма защо повече да се занимаватъ съ него. Не само хората, но и минералитѣ, и растенията, и рибитѣ, и птицитѣ, и млѣкопитаещитѣ мислятъ по този въпросъ. Което живо сѫщество да попитате, какъ живѣе, то веднага ще ви отговори — специализирало се е. По този въпросъ всички живи сѫщества сѫ специалисти, не се нуждаятъ отъ учители. Щомъ е така, трѣбва ли човѣкъ и до днесъ още да мисли какъ да си нареди живота? Това е единъ въпросъ, който не внася нищо ново въ човѣка. Който продължава да се занимава още съ него, той страда отъ така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненость.“ Много естествено. Установенитѣ работи не могатъ да разширятъ човѣшкото съзнание. Колкото и да е добъръ единъ писатель или поетъ, докато се занимава съ установени въпроси, той не може да се издигне надъ обикновения уровенъ на мисъльта. Колкото и да е добъръ единъ пѣвецъ, докато се движи въ крѫга на установенитѣ пѣсни, той не може да възприеме новата пѣсень и музика. Когато възприеме новия животъ, писательтъ започва да твори; той излива мисъльта си въ нови, стройни форми; пѣвецътъ и музикантътъ изливатъ пѣсеньта си въ нови форми и образи. Пазете се отъ правилата на стария животъ, които сѫ вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъль, на новитѣ чувства и на новата пѣсень.

    Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ новия животъ, който иде сега, и да ликвидирате съ старото. Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ новия животъ, а не въ стария, който представя замъждѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието, че Богъ твори нова земя и ново небе. Значи, стариятъ човѣкъ трѣбва да си замине, да отвори пѫть на новия. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на новия човѣкъ. Ако искате да познаете, кой е старъ и кой — новъ човѣкъ, вижте, каква храна употрѣбяватъ, съ какви мисли и чувства се хранятъ. Стариятъ човѣкъ се храни съ отрицателни мисли и чувства — зависть, користолюбие, страхъ, съмнение и т. н. Новиятъ човѣкъ се храни съ положителни мисли и чувства. Новиятъ и стариятъ човѣкъ се различаватъ единъ отъ другъ и по методитѣ, съ които си служатъ: новиятъ човѣкъ си служи съ методитѣ на свѣтлината, а стариятъ — съ методитѣ на тъмнината.

    Мнозина отъ васъ се считате за ученици на Божественото учение. Помислете върху отличителнитѣ качества на ученика и, каквото знаете по този въпросъ, напишете го като тема. Всичко, каквото виждате въ природата — камъни, растения, животни, хора се различаватъ едни отъ други по нѣкаква специфична чърта. Следователно, и ученикътъ на новото се отличава съ нѣкои специфични качества. Мислете по този въпросъ, за да си съставите ясна представа за себе си, да знаете, доколко, въ сѫщность, сте Божествени ученици. Човѣкъ трѣбва да се познава добре, да знае, съ какви дарби и способности разполага, за да може да се справя съ всички мѫчнотии въ живота си. Даже великитѣ хора изучаваха себе си, съ цель да намѣрятъ най-добри методи за справяне съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Колко повече това е задача за обикновенитѣ хора! Като изучавате живота на великитѣ и гениални хора, виждате, че тѣ не дойдоха на земята съ сватбарски дрехи, но съ работнически. Тѣ носѣха въ рѫцетѣ си чукове, мотики, рала, да трошатъ камъни, да правятъ пѫтища, да разораватъ земята. Тѣ пожертвуваха живота си за благото на човѣчеството, но проправиха неговия пѫть. Не бѣше лека тѣхната работа. Тѣ се занимаваха съ грубата материя, но преодоляха мѫчнотиитѣ. Ако великитѣ хора минаватъ презъ мѫчнотии и изпитания, мислите ли, че обикновениятъ човѣкъ ще върви по гладъкъ и лекъ пѫть?

    Мнозина мислятъ, че, ако приематъ новитѣ идеи, ще прекаратъ живота си леко, безъ мѫчнотии. Вѣрно е това, но лекиятъ, приятниятъ животъ ще бѫде накрая, а въ началото всички ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Това не трѣбва да ви плаши. Знайте, че колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ ви, толкова по-голѣми постижения ви чакатъ. Човѣкъ става великъ, само когато минава презъ голѣми мѫчнотии и изпитания и ги преодолява. Запримѣръ, ако поставите медузата въ условията на човѣка, тя ще се повдигне, и човѣкъ ще стане. Ако поставите човѣка въ условията на вълка, колкото и да се е повдигналъ, следъ време ще стане вълкъ. Презъ всѣка форма на живота минаватъ специфични течения, които се проявяватъ навънъ по начинъ, който съответствува на дадената форма. Следователно, въ каквото течение попадне, човѣкъ неизбѣжно се намира подъ неговото влияние. Въ този смисълъ, той не може да избѣгне закона на влиянието. Едно се иска отъ васъ: да се стремите къмъ добритѣ влияния и да избѣгвате лошитѣ.

    И тъй, като ученици на великия животъ, вие трѣбва да се стремите къмъ новото, което иде вече въ свѣта. Кое е новото, къмъ което трѣбва да се стремите? Новото подразбира нови схващания за живота, нови възгледи за всичко, на което се натъквате. Представете си, че ви дойде нѣкакво страдание. Какъ ще се справите съ него? Като ученици на новото, вие трѣбва да помислите за всички сѫщества, малки и голѣми, които сѫщо страдатъ. Нѣма сѫщество на земята, което да не страда. Щомъ мислите така, по-лесно и разумно ще понасяте страданията. Ако се индивидуализирате и мислите само за своето страдание, вмѣсто облекчение, вие ще страдате повече, отколкото трѣбва. Всѣко живо сѫщество взима участие въ общата скръбь на свѣта. Това е неизбѣженъ законъ. Чрезъ страданията животътъ се организира и оформява. Не става ли сѫщото и съ храната? За да придобие известна енергия, чрезъ която да подържа живота си, човѣкъ приема известно количество храна. Първо той донася храната си съ рѫцетѣ си, туря я въ устата и започва да я дъвче. Следъ това я изпраща въ хранопровода, въ стомаха и въ червата. Оттукъ тя минава въ дробоветѣ, дето се пречиства, и най-после отива въ мозъка. Значи, енергията, която се съдържа въ храната, минава презъ редъ процеси на огъвания, страдания, докато се превърне въ фина, организирана енергия, отъ каквато се нуждае човѣкъ. Сѫщо така и теченията, т. е. енергиитѣ, които действуватъ въ живота, трѣбва да се префинятъ, да се организиратъ, да подготвятъ човѣка къмъ новъ животъ.

    Какъ се постига новото? — Чрезъ съзнателна работа, външна и вѫтрешна. Добритѣ резултати не се постигатъ чрезъ бързане, но чрезъ постоянство и любовь. Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадишъ лозената прѫчка въ земята, за да ти даде винце. Не е така. Първо ще разкопаешъ земята, следъ това ще посадишъ лозовата прѫчка, ще се грижишъ за нея и едва следъ три-четири години ще очаквашъ плодъ. Природата работи постоянно, планомѣрно, тя никога не бърза. Ще кажете, че страданията ви, като ученици, сѫ голѣми. Това е криво разбиране. Всички сѫщества страдатъ, независимо това, дали сѫ ученици, или не. Ранениятъ заякъ не страда ли? Овцата, която колятъ, не страда ли? Онзи, когото турятъ въ затворъ и измѫчватъ, не страда ли? Онзи, когото бесятъ, не страда ли? Всички растения, животни и хора страдатъ, безъ да сѫ ученици. При това, нѣкои хора страдатъ повече, нѣкои — по-малко. Това зависи отъ степеньта на развитието на тѣхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова по-интенсивни сѫ страданията му. Много хора, съ пробудено съзнание, въ миналото сѫ били бесени, изгаряни, но тѣ сѫ разрешили въпроса правилно, както житното зърно. Тѣ гледали на смъртьта като условие за посѣване на новия животъ. Съ тѣхното пожертвуване животътъ имъ се вливалъ въ окрѫжаващата срѣда. Отъ тѣхния животъ се ползували всички сѫщества на земята. Нищо въ природата не се губи. Следователно, енергията на човѣка, който се жертвува за общото благо, се влива въ много сѫщества, които възприематъ неговитѣ енергии и ги разпространяватъ.

    Тъй щото, ако сте истински ученици, не се страхувайте отъ страданията; не се страхувайте и отъ смъртьта. Като умре, човѣкъ влиза въ други хора и пакъ продължава да работи. Въ този смисълъ, за съзнателния, за разумния човѣкъ смърть не сѫществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието — никога. — Какво става съ съзнанието? — Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова повече се разширява. Като знаете това, не се плашете отъ смъртьта. Никой никого не може да убие. Страшно е, ако съзнанието на човѣка не е пробудено. Той пакъ не умира, но живѣе въ тъмнина, въ дълбокъ сънь. За да извади човѣка отъ това състояние, природата му дава страдания. Чрезъ тѣхъ съзнанието се пробужда, и той започва да вижда нѣщата ясно. — Не може ли безъ страдания? Докато сте на земята, страданията сѫ неизбѣжни. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, тамъ сѫществуватъ други закони. Не избѣгвайте страданията, но се ползувайте отъ тѣхъ. Всѣко страдание крие нѣкакво благо въ себе си — гледайте да не изпуснете това благо.

    Една отъ първитѣ задачи на ученика е да изучава своя животъ, да дойде до познаване на своитѣ добри и лоши чърти. За да стане истински ученикъ, той трѣбва да се освободи отъ всички слабости. Запримѣръ, между ученицитѣ често се явявя вѫтрешна, скрита зависть. Докато не се справи съ нея, ученикътъ не е проникналъ още въ новия животъ. Забележи ли това отрицателно чувство въ себе си, той трѣбва да търси методъ, какъ да се справи съ неговата енергия, да го превърне въ положително чувство. Завистьта е опасно чувство, защото въ него нѣма даже микроскопическа свѣтлинка или радость. Въ другитѣ слабости все има нѣщо, което радва или залъгва човѣка. Виждате пияницата, че пие и се разболява отъ пиене, но въ това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливиятъ, обаче, нѣма никаква радость въ себе си, благодарение на което и той страда, но иска другитѣ повече да страдатъ. За да не получи съседътъ му по-голѣмо благо отъ неговото, той е готовъ да му извадятъ едното око, но на съседа — дветѣ очи.

    Стремете се да превръщате енергията на завистьта въ положителна. И тогава, вмѣсто да пожелавате на ближния си по-голѣмо зло, пожелайте му по-голѣмо добро отъ вашето. Христосъ изрази този законъ чрезъ стиха: „Онѣзи, които идатъ следъ мене, ще правятъ по-голѣми чудеса отъ моитѣ.“ Христосъ не завидѣ, не мислѣше, че следъ Него не трѣбва да дохождатъ велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто въ свѣта. Това показва, какво благородство се криеше въ душата на Христа, Който носѣлъ въ себе си велика идея. Той разбира, че всички добри и възвишени прояви въ живота, сѫ Божии, и затова казва: Въ бѫдеще Богъ ще се прояви по-силно, отколкото днесъ. Следвайте Христа и радвайте се на всѣка добра проява, на всѣки талантъ, на всѣко добро предприятие. Ако завиждате, вие спъвате ближнитѣ си, но спъвате и себе си.

    Единъ художникъ представилъ завистьта картинно въ видъ на високъ планински връхъ, като идеалъ на човѣчеството. Всички хора се стремятъ къмъ него. Всѣки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу — другитѣ го теглятъ отзадъ, не му позволяватъ да стигне пръвъ. Следъ първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглятъ, не му позволяватъ да стигне върха. Идеалътъ привлича всички, но, поради завистьта, никой не може да го постигне. Навсѣкѫде въ живота виждате блъскане, теглене, да не би нѣкой да излѣзе пръвъ.

    Сега, като на млади, ви казвамъ: Работете върху съзнанието си, да измѣните коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, просторъ на душата си, въ всѣка добра проява да виждате нѣщо Божествено. Помнете: Като помагате на другитѣ, вие помагате и на себе си. Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближнитѣ си. Нека Божественото въ човѣка се проявява свободно. Нѣкой иска да напише нѣщо ново, да се прояви. Дайте му пѫть. Досега мнозина сѫ писали и пишатъ върху драмата на живота. Нека нѣкой напише нѣщо ново върху драмата, отъ гледище на новото. Нека всѣки се опита да работи въ новия духъ. Малко да направите, но да придадете нѣщо къмъ това, което досега сте съградили.

    Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо не успѣватъ? Защото се залавятъ за велики работи. На всѣки човѣкъ е дадено да носи по една малка часть отъ общия товаръ, а не цѣлия. Никой не може да носи земята на гърба си, но всѣки може да носи по една малка частица отъ нея. Никой не може да носи страданията на цѣлия свѣтъ, но всѣки може да носи своитѣ страдания, като часть отъ общитѣ страдания, и да се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човѣка да страда. Чрезъ страданията той вижда, че е предпочетенъ. Кой ученикъ не страда? За да научи уроцитѣ си, той употрѣбява четири-петь часа отъ времето си, не си доспива, понѣкога не си дояжда, както трѣбва, мѫчи се, но въ края на краищата, мѫчнотиитѣ и страданията му се възнаграждаватъ. Който не е училъ, не е страдалъ, не се е мѫчилъ, животътъ му не се нарежда добре. Трудолюбивиятъ ученикъ се възнаграждава, а ленивиятъ — страда. Ако този законъ е вѣренъ за обикновения ученикъ, колко по-вѣренъ е за ученика на новото. Който иска да бѫде истински ученикъ, не трѣбва да бѣга отъ страданията, нито да се оплаква отъ тѣхъ. Като човѣкъ, като ученикъ въ живота, всѣки трѣбва да бѫде носитель на Божественитѣ идеи, колкото малки и да сѫ тѣ, колкото страдания и да му причиняватъ. Най-малката Божествена мисъль е въ състояние да повдигне човѣка, да го постави на здрава основа. Не мислете за голѣми идеи, които могатъ да ви спънатъ. Приемете малкитѣ Божествени идеи въ себе си, както майката отглежда детето си въ своята утроба. Отхранвайте малкитѣ идеи като малки деца въ себе си, за да се радвате нѣкога на голѣмитѣ идеи. Малкитѣ идеи се посаждатъ въ човѣшката душа, растатъ, развиватъ се, цъвтятъ, завързватъ плодъ и зрѣятъ. Ако не сте сѣли, какво ще очаквате?

    Радвайте се на малкитѣ Божествени идеи, които сѫ въ състояние да разпръснатъ всѣко отчаяние и обезсърдчение. Тѣ действуватъ върху съзнанието, както пълната каса върху задлъжнелия търговецъ, както богатата библиотека върху мисъльта на учения. Щомъ се намѣри предъ нѣкой труденъ въпросъ, търговецътъ отваря пълната си каса и го разрешава; учениятъ отива къмъ библиотеката си, изважда една отъ книгитѣ и разрешава мѫчнотията си. И вие имате условия да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Погледнете къмъ вашата малка, Божествена мисъль, която живѣе въ ума ви, и мѫчнотиитѣ ви ще изчезнатъ.

    Вѣрвайте въ Божественото въ себе си; вѣрвайте въ Божественото въ всички хора. Не се стремете да станете велики хора, но дайте пѫть на Божественото въ себе си. То ще ви направи велики. Божественитѣ мисли правятъ хората велики. Като вѣрва въ Божественото Начало, човѣкъ усилва вѣрата си. Вънъ отъ Божественитѣ мисли, вѣрата не може да се прояви. Много естествено, ще вѣрвашъ въ това, което сѫществува, а не въ това, което не сѫществува. Единственото реално нѣщо въ човѣка е Божественото, което е вѣчно и неизмѣнно.

    И тъй, който иска да се развива правилно, трѣбва да приеме сѫществуването на Божественото Начало въ себе си, като аксиома. Ще кажете, че не приемате недоказани нѣща. Понѣкога доказанитѣ нѣща се приематъ по-мѫчно отъ недоказанитѣ, но очевидни. Божественитѣ нѣща сѫ очевидни. Достатъчно е да ги възприемете, за да се оформятъ като доказани. Каква нужда има растението отъ доказване на неговото сѫществуване? То стои предъ тебе, расте, развива се, цъвти и плодъ дава. Трѣбва ли да доказвате процеситѣ, презъ които минава то? Ще кажете, че вѣрвате въ дървото, а не вѣрвате въ неговата семка. Малка е семката, наистина, но въ нея е скритъ животътъ на цѣлото дърво. Приемайте и вие малкитѣ Божествени идеи, въ които е скритъ животътъ на цѣлото. Първоначално и земята е била малка, но постепенно е расла и се разширявала, докато е дошла до положението на плодъ, който зрѣе. Единъ день тя ще узрѣе и ще капне отъ дървото на живота. Заедно съ земята ще узрѣятъ и хората. Тогава ще дойдатъ ангели отъ разумния свѣтъ, да видятъ узрѣлия човѣкъ и да го поставятъ при нови условия на живота. Всѣки човѣкъ ще узрѣе, но това трѣбва да стане на време, когато всички ще го ценятъ, а не преждевременно, когато червеи ще го ядатъ.

    Пазете следното правило: ставайте отъ сънь съ радость, че носите Божественото въ себе си и съ негово съдействие можете да развивате дарбитѣ и способноститѣ си. Вѣрвайте въ всѣка Божествена мисъль, колкото да е малка, като зародишъ, отъ който може да израсте голѣмо, велико дърво. И най-малката Божествена мисъль е магическа прѫчица, която ви отваря пѫть навсѣкѫде. Тя е подобна на малка свѣтлинка въ тъмна, бурна нощь, която освѣтява пѫтя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрѣе и освѣти цѣлия ви пѫть. Това значи, да се измѣни коренно живота ви, да влѣзете въ областьта на новото, великото въ свѣта. Слънцето на човѣшкия животъ не е изгрѣло още, но човѣкъ има рѫководни нишки, които го упѫтватъ. Това сѫ малкитѣ Божествени мисли, които не трѣбва да се пренебрегватъ. Безъ тѣхъ човѣкъ не може да направи крачка напредъ. Такъвъ животъ води къмъ голѣми разочарования. Трѣбва ли младиятъ да върви по пѫтя на стария, който се е обезсърдчилъ и разочаровалъ? Стойте далечъ отъ стария животъ. Едно ви е нуждно: да вложите въ ума си мисъльта, че Божественото Начало е въ всѣки човѣкъ. Нека тази мисъль бѫде основниятъ камъкъ на вашия животъ, за да съградите върху нея своето велико бѫдеще.

 

   — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

1. Лекция отъ Учителя, държана на

4 септемврий, 1927 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×