Jump to content
Ани

1927_06_05 Трениране

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Трениране

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Представете си, че на човѣка сѫ дадени три възможности въ живота. Откѫде трѣбва да започне той движението си къмъ тия възможности? Естествената посока за движение е отлѣво къмъ дѣсно. Тритѣ възможности, дадени на човѣка, това сѫ възможноститѣ да тренира или развие своето тѣло, своето сърдце и своя умъ. За да трениратъ тѣлото си, съвременнитѣ хора си служатъ съ гимнастически упражнения. Добре е човѣкъ да прави гимнастически упражнения, но тѣ представятъ механически методъ за трениране на тѣлото. Човѣкъ трѣбва да намѣри други методи за развиване на тѣлото си. Като работи върху трениране на тѣлото си, едновременно човѣкъ трѣбва да работи върху трениране на своето сърдце и на своя умъ. Той трѣбва да вземе въ внимание всички ония органи, които сѫ въ близка или далечна връзка съ сърдцето и съ ума. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ сърдцето и мозъка. Не е лесно човѣкъ да работи съ мозъка и съ сърдцето си. За да може кръвьта да храни цѣлия мозъкъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, по които се движатъ живото електричество и живиятъ магнетизъмъ, така наречената отъ индуситѣ „прана“. Гръбначниятъ мозъкъ е главниятъ приемникъ и предавателъ на праната. Първо праната отива въ малкия мозъкъ, а оттамъ — въ главния. Яви ли се нѣкакво подпушване въ малкия мозъкъ, праната не може да продължи пѫтя си къмъ главния мозъкъ, вследствие на което въ него се явява нѣкаква дисхармония. Тази дисхармония се предава на цѣлия организъмъ.

 

Искате ли да работите съзнателно върху тренирането си и въ тритѣ направления, започнете първо съ трениране на тѣлото, после — съ трениране на сърдцето и най-после — съ трениране на ума. Като работи правилно и въ тритѣ направления, човѣкъ дохожда до изобилие на физически, сърдечни и умствени енергии въ себе си. Не е ли трениралъ тѣлото си и влѣзе неподготвенъ въ духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сънно състояние. Той не познава законитѣ на астралния свѣтъ и остава вънъ отъ него. Тукъ той започва да се лута, защото не може да намѣри астралното училище, да изучава законитѣ на астралния свѣтъ. Като се събуди, човѣкъ остава недоволенъ, че нищо не е разбралъ.

 

И тъй, за да издържа на страдания, мѫчнотии и изпитания въ живота, преди всичко човѣкъ трѣбва да е трениралъ тѣлото си. Това значи, да има присѫтствие на духа, да не се страхува отъ нищо. Страхътъ ще дойде, но човѣкъ трѣбва смѣло да върви напредъ. Който е трениралъ тѣлото си, той може чрезъ него да познае, ще срещне ли нѣкакво препятствие на пѫтя си, или не. Тренираното тѣло е чувствително къмъ външни влияния. То се превръща въ слухъ и зрение и отдалечъ чува и вижда това, което му предстои да срещне на пѫтя си. Да тренира човѣкъ тѣлото си, това значи, да го е пригодилъ на всички условия. Дойде ли страхътъ, рѫцетѣ и краката не трѣбва да се пресичатъ, сърдцето не трѣбва да отслабва, да намалява пулса си. За да тренирате тѣлото си, добре е да носите вода съ две стомни, като започнете отъ единъ килограмъ и свършите съ десеть — постепенно да увеличавате голѣмината на стомнитѣ. Добре е мѣстото, отдето ще носите вода, да е наклонно, да има качване и слизане. Направете следното упражнение за десеть деня: първиятъ день ще донесете единъ пѫть вода, вториятъ день — два пѫти, третиятъ—три пѫти и т. н. Като минете десетия день, ще си починете. Презъ десеттѣ дни стомнитѣ ще бѫдатъ едни и сѫщи, нѣма да увеличавате голѣмината имъ. Искате ли да увеличавате голѣмината имъ, ще правите други упражнения.

 

Като носите вода, вие развивате дихателната система и подобрявате кръвообръщение си. Изобщо, тѣлото на човѣка е изразъ на неговата интелигентность. Ние казваме, че човѣкъ е здравъ, когато тѣлото му се подчинява на неговата разумна воля. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да мисли изключително за тѣлото си, да го направи по-силно. Тѣлото трѣбва да бѫде органъ на ума, на сърдцето и на волята въ човѣка. Като работите върху тренирането си, изобщо, трѣбва да бѫдете внимателни, да не влѣзете въ области, които водятъ къмъ лоши последствия. За тази цель отъ васъ се иска умѣрена, системна работа — никакво пресилване на мускулитѣ, никакво пресилване на сърдцето и на мозъка.

 

Като ученици, вие знаете закона за действие и противодействие на силитѣ. Следователно, щомъ започнете да работите върху тренирането, веднага ще се яви противодействие. Съ трудъ, постоянство и усилие, вие ще преодолѣете всички противодействия. Колкото по-голѣмо е противодействието, толкова по-голѣмо трѣбва да бѫде и усилието ви да се справите съ него. Щомъ се справи съ противодействието и постигне известно трениране, човѣкъ подобрява живота си, ако не напълно, поне отчасти. Той придобива повече жизнена енергия и по-голѣма работоспособность. Като работите върху трениране на тѣлото си, всички кривини — на гръбначния стълбъ, на рѫцетѣ, на краката ще се изправятъ. Искате ли да изправите гръбначния си стълбъ, опирайте се съ гърба си на стената. Правете това упражнение често, да не остане никаква гърбица у васъ. Ученикътъ трѣбва да има добре тренирано тѣло, безъ никакви изкривявания. Той трѣбва да изправи тѣлото си, да го нагоди споредъ мѣркитѣ, които природата е опредѣлила.

 

Много отъ недѫзитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че тѣлата имъ не сѫ тренирани. Да тренира човѣкъ тѣлото си, това значи, да го пречисти, да го освободи отъ всички утайки и наслоявания на миналото. Не е ли чисто тѣлото, не е ли чиста кръвьта, човѣкъ всѣкога може да се подаде на чужди влияния, на желания, останали отъ преди хиляди години. Човѣкъ трѣбва да пречисти и съзнанието си, да се освободи отъ своитѣ стари разбирания. Като се изучава, човѣкъ вижда, какъ се проявяватъ нѣкои атавистически чувства въ него. Ако е съзнателенъ, той може да се освободи отъ тѣхъ. Слушате нѣкой човѣкъ да упорствува въ нѣщо, не иска да го направи. Защо проявява упоритость въ дадения случай, и той не знае. Ако човѣкъ проявява твърдость, това е другъ въпросъ. Твърдостьта е на мѣсто, ако човѣкъ има убеждение. Да бѫдешъ твърдъ и упоритъ въ убежденията си, има смисълъ. Обаче, да бѫдешъ упоритъ тамъ, дето трѣбва да отстѫпишъ, това не е на мѣсто.

 

Единъ день Настрадинъ Ходжа се разхождалъ изъ града, безъ петь пари въ джоба си. Той обиколилъ пазара, но нищо не могълъ да си купи. Недоволенъ отъ положението си, той гласно извикалъ: Ако сега намѣря 99 жълтици на земята, щомъ не сѫ сто, не ги взимамъ. Единъ търговецъ чулъ заканата на Настрадинъ Ходжа и решилъ да изпита неговата упоритость. Той турилъ 99 жълтици на пѫтя, отдето Настрадинъ Ходжа щѣлъ да мине, и се скрилъ, да види, какъ ще постѫпи. Като стигналъ до мѣстото, дето били паритѣ, Настрадинъ Ходжа се навелъ, взелъ жълтицитѣ въ рѫка, преброилъ ги, турилъ ги въ джоба си и казалъ: Който е далъ 99 жълтици, той ще даде още една. Защо Настрадинъ Ходжа не упорствувалъ и въ този случай, но прибралъ паритѣ въ джоба си? Злато е това, не е нѣщо въображаемо. Златото събужда мисъль. Настрадинъ Ходжа помислилъ и си казалъ, че предъ златото всѣкакво упорство трѣбва да отстѫпи.

 

Като ученици на окултна школа, всѣки отъ васъ трѣбва да научи нѣкакъвъ занаятъ. Всѣко празно време трѣбва да бѫде добре използувано. Всички велики хора сѫ работили и физически, за трениране на тѣлото си. Запримѣръ, Гладстонъ е рѣзалъ дърва въ дома си по единъ-два часа на день. Затова той ималъ добъръ сънь. На каквито бурни заседания да присѫтствувалъ въ парламента, щомъ лѣгалъ, веднага заспивалъ. Тренирано било неговото тѣло. Днесъ много хора се оплакватъ, че не могатъ да спятъ добре. За да заспятъ, трѣбва да мине половинъ, единъ, а нѣкога и два часа. Това показва, че не сѫ тренирани физически. Въ такива случаи, добре е човѣкъ да стане отъ леглото си, да изтрие тѣлото си съ кърпа, потопена въ топла вода, да измие краката си сѫщо съ топла вода и, безъ да се изтрива съ суха кърпа, да си легне. Като си легне и затопли, той ще усѣти приятно раздвижване на кръвьта, и съньтъ ще дойде.

 

Здравиятъ човѣкъ се поти. Ще кажете, че и болниятъ се поти. Има разлика между потенето на здравия и на болния. Когато се поти, здравиятъ диша правилно и ритмично; презъ това време поритѣ му се отварятъ, и цѣлото тѣло диша. Болниятъ, обаче, се поти, но дишането му е неравномѣрно и трудно. Когато се тренира физически, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на дишането си, да диша и презъ кожата си. Всички пори на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ отворени и да приематъ въздухъ. Индуситѣ работятъ усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цель тѣ разполагатъ съ много методи, които не сѫ приложими за европейцитѣ. При това дишане се събира много енергия, която европейцитѣ не биха знаяли, какъ да я употрѣбятъ. Въ края на краищата, вмѣсто добро, ще се създаде нѣкакво зло.

 

За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да се тренира физически, да регулира енергиитѣ на своя организъмъ. Тренираниятъ не се гнѣви, не се дразни. Както и каквото да му кажатъ, той не губи равновесието си. Той е богатъ на сили, на чувства и на мисли и всѣкога е готовъ да дава. Не е нужно да го предизвикватъ, да го дразнятъ, и по този начинъ да го изчерпватъ. Като види, че нѣкой се нуждае отъ него, той веднага дава отъ себе си. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че той има добре развита глава, снажно, добре развито тѣло. Отъ всѣка негова клетка лъха животъ и енергия. Той е благороденъ, не се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Като види, че нѣкой грѣши, той продължава пѫтя си, като че нищо не вижда. Обаче, срещне ли нѣкой отшелникъ, който минава за светия, той ще го спре, ще започне да му проповѣдва. Този човѣкъ минава за светия, но не е никакъвъ светия. Светостьта е вѫтрешенъ процесъ. Ако търсите светия, ще го намѣрите въ свѣта, между грѣшници, страдащи и слаби хора, за които, именно, той е дошълъ да работи. Не е светия онзи пожълтѣлиятъ, съ хлътнали очи, окѫсанъ и гологлавъ. Външно светията е здравъ, съ свѣтълъ и чистъ погледъ, добре и спретнато облѣченъ. Той помага на хората, показва имъ правия пѫть.

 

Следователно, първото нѣщо, което се иска отъ ученика, е да тренира своето тѣло. Като тренира тѣлото си, той лесно ще трансформира енергиитѣ си. И тогава, при каквото състояние и да се намира, той лесно заспива. Когато пожелае да заспи, той може да направи това. Мнозина се въртятъ съ часове въ леглото, докато заспятъ. Тѣ мислятъ за миналото, за младинитѣ си и най-после казватъ: Остарѣхме вече. Не, и младиятъ, и стариятъ трѣбва да мислятъ за бѫдещето, за онова, което предстои да придобиятъ. Нѣкой казва, че иска да стане ученъ; другъ иска да стане богатъ; трети — щастливъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде щастливъ — отъ него зависи.

 

Какво се иска отъ човѣка, за да бѫде щастливъ? Графологически разгледана думата щастие, виждаме, че първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ силитѣ, вложени въ него. Буквата „Щ“ представя човѣшката рѫка. Значи, човѣкъ трѣбва да вѣрва на силитѣ, вложени въ неговата рѫка. Буквата „А“ представя човѣшкия носъ. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Буквата „С“ представя законъ на промѣни — влияние на луната. Буквата „Т“ представя законитѣ на земята. Човѣкъ трѣбва да знае, съ какви сили разполага, за да работи. Значи, той трѣбва да познава срѣдата, въ която живѣе. Буквата „И“ означава начало на нѣщата, отдето всичко извира. Колкото по-високо е поставенъ изворътъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на човѣка. Щомъ изворътъ стигне до височината на главата, човѣкъ е намѣрилъ вече правия пѫть въ живота. Главата на човѣка е изворъ, отъ който той трѣбва да черпи. Никой не трѣбва да се издига по-високо отъ своя изворъ. Съ други думи казано: не мисли за себе си повече отъ това, което въ действителность представяшъ. Започни отъ малкитѣ величини и постепенно върви къмъ голѣмитѣ. Всѣки день реализирай по едно малко желание. Буквата „Е“ представя законъ за придобиване на енергия.

 

И тъй, споредъ съчетанието на буквитѣ въ български езикъ, щастието съдържа следнитѣ елементи: вѣра, разумность, въображение, чувство, познаване законитѣ на земята — на твърдата, течна и въздухообразна материя, както и законитѣ на свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизма. Това се отнася до българина, както и до всѣки славянинъ изобщо. Дойдете ли до англичанина, той пише щастието съ други букви. Англосаксонецътъ не върви по пѫтя на славянина. Той е цъвналъ и вързалъ вече, нѣма какво повече да чака. Славянинътъ отсега нататъкъ ще цъвти и връзва. Затова е казано, че бѫдещето е на славянството.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се занимавате съ изучаване на окултнитѣ науки: астрология, физиогномия, френология, хиромантия, графология и др. Дойдете ли до графологията, ще видите, че буквитѣ, като символи на нѣщо, сѫ взети отъ природата, отъ човѣшкото тѣло. Запримѣръ, буквата „А“ представя човѣшкия носъ. За да напише правилно тази буква, човѣкъ трѣбва да спазва мѣрката на онзи естественъ ѫгълъ, който отговаря на нормалния носъ. Природата има опредѣлена норма за човѣшкия носъ. Сѫщо така отъ значение е дължината на крачката въ тази буква. За това ученикътъ трѣбва да познава анатомия, да знае, каква е дължината на дългитѣ и кѫси кости въ нормално развитъ организъмъ. Изобщо, ученикътъ трѣбва да знае всичко, което се отнася до неговия организъмъ. Щомъ познава своя организъмъ, той ще познава и организъма на своитѣ близки. Като знае нормата на нѣщата, той ще разбира и отклоненията отъ тази норма. Като пипнете рѫката на човѣка, вие познавате, доколко енергиченъ е той. Меката, отпусната рѫка говори за пасивность. Рѫка съ твърди, стегнати мускули говори за голѣма активность и енергия въ човѣка. Когато пипнете рѫката на добре и правилно развитъ човѣкъ, вие усѣщате да излиза отъ нея приятна топлина. Такава рѫка е мека, пластична, малко влажна и топла. Мускулитѣ ѝ сѫ яки, стегнати, но не корави. Ако рѫката ви е студена, и пръститѣ лесно истиватъ, това показва, че кръвообръщението ви не става правилно. Щомъ забележите това, вземете мѣрки да подобрите кръвобръщението си: ще се движите, ще правите екскурзии, ще се изпотявате, ще разтривате тѣлото си съ кърпа, натопена въ топла или въ хладка вода, ще пиете гореща вода. Ако не можете да пиете гореща вода, ще пиете студена, но за всѣка чаша студена вода, ще извървите единъ километъръ пѫть, да се изпотите, да излѣзе водата навънъ. Това сѫ упражнения, които човѣкъ трѣбва да прави, за да тренира тѣлото си.

 

Като тренира тѣлото си, ученикътъ трѣбва да се заеме съ трениране на ума и на сърдцето си, за което се изискватъ по-голѣми знания. Не разполага ли съ тия знания, той може да се осакати. За да прилага окултнитѣ знания за трениране на ума и на сърдцето си, човѣкъ трѣбва да е постигналъ известна чистота, външна и вѫтрешна. Нѣма ли нужната чистота, тия знания ще му причинятъ пакости и нещастия.

 

Упражнение. Изпѣйте гамата съ движения на рѫцетѣ напредъ, настрана и надолу.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

 

35 Лекция отъ Учителя, държана на

5 юний, 1927 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×