Jump to content

1927_05_29 Хармонични положения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Хармонични положения

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мъдростьта води къмъ истината.

 

Чете се една отъ темитѣ върху книгата отъ Библията: „Софония“.

 

Като четете Библията, трѣбва да прониквате въ вѫтрешния смисълъ, който е вложенъ въ отдѣлнитѣ книги. Забележете реда, по който съ наредени книгитѣ на Библията. Първата книга е Битие — начало на нѣщата. Втората е Изходъ — излизане. Третата е Левитъ — рѫководна книга за онзи, който е излѣзълъ вече и започналъ да ходи. Четвъртата книга е Числа. Числата подразбиратъ смѣтка, изчисление, за колко време, запримѣръ, човѣкъ може да проходи самостоятелно. Следъ Числа иде книгата Второзаконие — приложение на закона. Има ли законъ, нужно е приложение. После иде книгата Исусъ Навинъ. Исусъ Навинъ е единъ отъ героитѣ, който се учи при Мойсея. Като дойдете до книгата Сѫдии, помислете, защо се е създала епохата на сѫдиитѣ. Явяването на сѫдиитѣ почива на нѣщо дълбоко. Следъ Сѫдии иде книгата Руть — влиянието на жената въ свѣта. Следъ това вече иде царскиятъ периодъ. Еврейскиятъ народъ, който се счита за избранъ народъ отъ Бога, възприе едно външно влияние — царизмътъ. Той започна да се управлява отъ царе, между които особено забележителни сѫ Давидъ и Соломонъ. Въ времето на Соломона културата стигна до своя разцвѣтъ. Следъ него започна упадъкъ на еврейската култура и мѫдрость. Пророцитѣ носятъ друга култура на човѣчеството. Тѣ обръщатъ вниманието му върху бѫдещия животъ, като говорятъ за далечното бѫдеще, за новата култура въ свѣта.

 

Като изучавате Библията съзнателно, вие дохождате до заключението, че животътъ на миналото, описанъ въ тази книга, е животъ и на отдѣлния човѣкъ. Всѣки човѣкъ минава презъ Битие, Изходъ, Левитъ, Числа, Второзаконие и т. н. Като се стреми да се освободи отъ старото и да придобие нѣщо ново въ себе си, по този начинъ той се учи.

 

Какъ мислите, ако Соломонъ дойде днесъ на земята, виденъ човѣкъ ли щѣше да бѫде? Той щѣше да бѫде знаменитъ ученъ, защото и на времето си се занимаваше съ различни науки. Той е свалялъ огънь отъ небето. Въ морално отношение, обаче, той е билъ много свободенъ. Соломонъ искалъ да научи, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между мѫжа и жената, искалъ да изучи сърдцето на жената. Той се интересувалъ отъ жената като проява на пасивния принципъ, но тукъ се е оплелъ. Колкото мѫдъръ да бѣше, Соломонъ се оплете въ сърдцето на жената, не можа да проникне въ него и да го изучи. Тукъ той не издържа. Не само Соломонъ, но и по-напреднали отъ него съ се спъвали въ този въпросъ. Културата на Соломона и до днесъ още сѫществува на земята. Въпросътъ, който е интересувалъ Соломона, и до днесъ не е разрешенъ. Адамъ, за когото се говори въ Битието, създаденъ по образъ и подобие Божие, сѫщо не можа да издържи изпита си по този въпросъ.

 

Съвременнитѣ духовни и религиозни хора искатъ да влѣзатъ въ общение съ невидимия свѣтъ. Желанието имъ е добро, но тѣ не сѫ подготвени за този свѣтъ, не могатъ да го разбератъ. Какво ще разберете, запримѣръ, ако едновременно отворите десетина апарата радио, едно отъ тѣхъ да възприема това, което става въ Англия, друго — въ Америка, трето — въ Германия, после въ Русия, въ Финландия, въ Япония и т. н.? Вие ще чувате хаосъ отъ гласове, музика, пѣсни, но нищо нѣма да разберете. За да разбере нѣщо, човѣкъ трѣбва да се е издигналъ надъ преходнитѣ нѣща. Преди да дойде до високата култура на духовния свѣтъ, човѣкъ ще мине презъ преходната, низка култура, дето се намиратъ най-голѣмитѣ изпитания и изкушения. За да издържи на това, отъ човѣка се изисква твърдъ характеръ и устойчивъ моралъ. Какво прави детето, когато майка му го оставя само въ стая, въ която има различни сладкиши и плодове? То може да даде хиляди обещания на майка си, че нѣма да взима безъ позволение, но дете е, все ще се изкуси. Сѫщото може да се каже и за човѣка: Дете е, все ще се изкуси.

 

Въ духовно отношение човѣкъ е дете, което, щомъ се намѣри предъ изкушения, непременно ще сгрѣши. Свойствено е на човѣка да грѣши. Ето защо, като се занимава съ окултната наука, човѣкъ все ще падне въ изкушение и ще сгрѣши. За да се справи съ изкушението, той трѣбва да има високъ моралъ, да издържа. Характеръ трѣбва да има човѣкъ, за да издържа на външния и вѫтрешенъ напоръ въ себе си.

 

За да придобие едно велико благо, човѣкъ трѣбва да е работилъ върху себе си, да се е приготвилъ за това благо. Не е ли готовъ за известно благо, човѣкъ не може правилно да го използува, поради което пада. Адамъ, запримѣръ, преждевременно искаше да има другарка. Той не бѣше готовъ още за нея, но прибърза, поради което Ева се роди на седмия месецъ, а не на деветия. Непослушанието на първитѣ човѣци стана причина за грѣхопадането. Прибързаха първитѣ човѣци, прибързаха и евреитѣ. Въ лицето на Мойсея евреитѣ направиха сѫщата погрѣшка. Мойсей имаше знания, но прибърза да ги приложи, да освободи евреитѣ отъ робство. Той се опита по единъ неправиленъ начинъ да ги освободи, но не можа. Следъ като уби единъ египтянинъ, той се уплаши, избѣга въ пустинята и се отказа отъ плана си. Той прекара въ пустинята цѣли 40 години, но когато дойде времето да реализира своя планъ, отказа се, подъ предлогъ, че не билъ красноречивъ. Кога изгуби Мойсей красноречието си и стана гъгнивъ? Откакъ уби египтянина. Мойсей бѣше адептъ, членъ на Бѣлото Братство, и не му бѣше позволено да върши убийства. За да изпълни мисията си, Богъ изпрати съ него брата му Арона да му помага. Мойсей освободи евреитѣ, но самъ той не можа да влѣзе въ Ханаанската земя.

 

И съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на Мойсея — всички бързатъ. Едно трѣбва да знае човѣкъ: всѣка идея, колкото велика или малка и да е, има опредѣлено време за своето реализиране. За да се реализира една идея, трѣбва да има готови хора, да я приложатъ. Искате ли да приложите известна теория, да я изнесете предъ свѣта, не бързайте, чакайте времето ѝ. Нѣма кой да ви слуша и разбира. Хората сѫ още деца и не разбиратъ. Почакайте да пораснатъ, да станатъ възрастни, тогава да имъ говорите. — Ама теорията ми е готова. — Нека чака. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е на 40 години. На години е голѣмъ, но по умъ е дете. Не бързайте да изнасяте идеитѣ си предъ хора, които не разбиратъ.

 

На какво се дължи бързането? Човѣкъ бърза, когато има много желания, които иска да изрази навънъ. Който има много и сѫщевременно силни желания, той скоро остарява. Умътъ му отслабва, и той престава да мисли. Щомъ престава да мисли, човѣкъ започва да остарява. Той мисли само за старостьта си. Дето ходи, све едно говори: краката ми отслабнаха, не държатъ; стомахътъ ми отслабна, не работи вече. Това сѫ атавистически мисли, на които човѣкъ се натъква и преждевременно остарява. За да не се подава на такива мисли, той трѣбва на младини още да придобие навикъ да мисли правилно, да се съсрѣдоточава при четене, да отдѣля сѫщественото отъ несѫщественото, безъ да се отегчава. Ето, запримѣръ, вие четете Библията и дохождате до нѣкои книги или глави отъ нея, които ви отегчаватъ. Въ нѣкои глави се изреждатъ само имена, родове, числа, които нѣматъ смисълъ за васъ. Който разбира кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира предъ една статистика, която не го ползува. Такава книга е и „Тайната доктрина“. Много хора сѫ започвали да я четатъ, но не сѫ могли да я завършатъ — нѣматъ търпение. Добре е човѣкъ да се заеме съ четене на Тайната доктрина, на Библията, като методъ за придобиване на търпение. Тѣ представятъ разхвърлянъ материалъ, който търпеливиятъ може да събере на едно мѣсто и да образува отъ него нѣщо цѣло. Като четатъ живота на Соломона, мнозина се чудятъ, какъвъ смисълъ има да знаятъ хората, колко жени и колко наложници ималъ Соломонъ. Едно трѣбва да знаете: по отношение на идейния си животъ, всѣки човѣкъ има идеи въ себе си, едни отъ които сѫ наложници, а другитѣ — законни жени. Той трѣбва да знае, какъ да се отнася съ тѣхъ, да не го спъватъ. Други идеи сѫ отъ характера на фараоновата жена, която искаше да отклони Иосифа отъ правия пѫть. Пазете се отъ идеи, които отклоняватъ човѣка отъ неговия идеалъ. Следъ грѣхопадането се яви многоженството.

 

Помнете следното: Една жена, т. е. една идея трѣбва да има човѣкъ. Всички останали идеи се въртятъ около основната. Едно слънце има въ слънчевата система, а всички останали сѫ планети, които се въртятъ около него. Следователно, за да не се излага на външно и вѫтрешно падане, човѣкъ трѣбва да има само една свещена идея, на която да служи. И за тази идея той трѣбва да бѫде готовъ на всички жертви. Презъ каквито изпитания и гонения да минава, той трѣбва да издържа. Като четете живота на пророцитѣ, виждате, че тѣ сѫ били свързани съ невидимия свѣтъ. Азъ наричамъ невидимия свѣтъ реаленъ свѣтъ. Значи, пророцитѣ били посещавани отъ братя на реалния свѣтъ и сѫ се разговаряли съ тѣхъ. Какъ бихте посрещнали единъ такъвъ братъ и какво бихте говорили съ него? Ако отидете въ Англия и нѣмате преводчикъ, вие трѣбва да знаете английски езикъ. Съ това вие ще укажете почитанието си къмъ англичанина. Ако отидете въ невидимия свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщества, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Съ това ще укажете почитанието си къмъ тѣхъ. Ако нѣкое отъ тия сѫщества дойде при васъ, трѣбва да знае български езикъ. Възвишенитѣ сѫщества знаятъ всички езици. Тѣ ще ви говорятъ на първиченъ български езикъ, който е запазилъ първоначалната си чистота.

 

Като ученици, спазвайте закона на равномѣрното движение, безъ никакво бързане и пресилване. Ако бърза, човѣкъ изразходва енергията си, която мѫчно може да набави. Човѣкъ е пѫтникъ въ живота. Като пѫтникъ, даденъ му е известенъ планъ, който трѣбва да реализира въ опредѣлено време. Той трѣбва да бѫде буденъ, да не разпилява времето си, но и да не бърза повече отколкото трѣбва. Природата не позволява безразборно изразходване на енергиитѣ. Кога бърза човѣкъ? Когато закъснѣе. Когато е закъснѣлъ съ записването си въ училище, ученикътъ бърза, иска да достигне съученицитѣ си, да набави загубения материалъ. Защо закъснява човѣкъ? Защото бърза. Като бърза много, човѣкъ се уморява. Щомъ се умори, той се успива и закъснява. Колкото да бърза, каквито усилия и да прави, човѣкъ не може да постигне повече отъ това, което е предвидено за него. Дълъгъ е пѫтьтъ на човѣка, за да постигне известно развитие, но той не трѣбва да се отчайва. Работа се иска отъ него. Апостолъ Павелъ казва: „Ние живитѣ нѣма да изпреваримъ умрѣлитѣ“.

 

За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се пази отъ три нѣща: отъ атавистически мисли на своето минало, отъ атавистически мисли на своя народъ и отъ атавистически мисли на човѣчеството. Попадне ли въ едно отъ тия течения, човѣкъ се спъва и пада. Като знаете това, бѫдете будни къмъ чуждитѣ влияния и не ги допущайте въ себе си. Докато сте бедни и слаби, занимавайте се съ своитѣ мисли и чувства. Много отъ обезсърдченията на човѣка сѫ чужди. Запримѣръ, нѣкой е беденъ, нѣма пари и се обезсърдчава. Той се плаши отъ живота, не знае, какъ ще го прекара. Това е чужда мисъль, която е сѫществувала отъ памти-вѣка въ умоветѣ на хората. Пазете се отъ тази мисъль. Какво страшно има въ сиромашията? — Ще умра гладенъ. — Че и богатиятъ умира. Сиромахътъ умира гладенъ, богатиятъ умира ситъ. Обаче, и двамата умиратъ. Другъ нѣкой умира отъ преяждане. Едно трѣбва да знаете: който живѣе правилно, той никога не умира гладенъ. Това е невъзможно. Тъй щото, за човѣка е важно да знае, защо и за кого яде: за себе си, или за хората. Нѣкой се е нахранилъ добре, доволенъ е отъ яденето, но въ това време му донасятъ нѣкакво ядене. За да не откаже, той се пресилва и яде отъ всичко, което му донасятъ. После стомахътъ му се разстройва, и той страда. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено и на време: нито да гладува, нито да преяжда. При това той не трѣбва да смѣсва хранитѣ.

 

Единъ православенъ свещеникъ разправя една своя опитность за силата на външното влияние. Единъ неговъ приятель му изпратилъ подаръкъ една кошница грозде, която съдържала 12 килограма. Той изялъ два-три грозда и легналъ да спи. Натукъ се обърне, натамъ се обърне, не може да заспи — кошницата съ гроздето стои предъ очитѣ му и го изкушава. Стане, изяде още единъ-два грозда, пакъ легне да спи. Кошницата изпъква отново предъ очитѣ му. Той пакъ стане, хапне още единъ-два грозда. Яде и се упреква, че не е време за ядене, че е полунощь вече, но никакви разсѫждения не помагатъ. Гроздето въ кошницата го изкушава. Той ставалъ, лѣгалъ, докато изялъ всичкото грозде. Щомъ го изялъ, успокоилъ се, легналъ и спалъ до сутриньта. Той разправя тази опитность и се чуди на силата, която иматъ чуждитѣ мисли върху човѣка. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова повече може да издържа на чужди влияния. Като издържа, човѣкъ се калява и придобива по-голѣма самоувѣреность.

 

Като четете книгата на пророцитѣ, виждате, че тѣ съ смѣли и решителни. Изобщо, еврейскитѣ пророци сѫ воинствени, безстрашни. Тѣ изнасятъ Словото Божие съ достоинство и казватъ: „Така говори Богъ... “. При голѣмитѣ страдания нѣкои отъ пророцитѣ сѫ се разколебавали, но временно. Запримѣръ, пророкъ Иеремия казва: „Господи, откакъ започнахъ да Ти служа, главата ми побѣлѣ“. Следъ това той се разкайва и плаче. Ако единъ пророкъ плаче, какво остава за обикновенитѣ хора. Когато Богъ изпрати пророкъ Иона въ Ниневия да проповѣдва, той започна да се разговаря съ Господа въ себе си. Той си казваше: Зная, Господи, че си милостивъ и благоутробенъ. Ти ме изпращашъ да проповѣдвамъ на тия хора, но като се обърнатъ къмъ Тебе съ молба да ги простишъ, ще ги помилвашъ. Тогава азъ ще излѣза лъжливъ пророкъ. Следъ този разговоръ пророкътъ взе торбата си и тръгна за Испания, избѣга отъ лицето на Бога. Но следъ като китътъ го погълна, той лежа три деня въ утробата му. Ионъ се моли усърдно на Господа да го избави отъ това нещастие. Той казваше: Господи, извади ме отъ утробата на кита. Ще отида въ Ниневия да проповѣдвамъ Словото Ти. После, когато тиквата, която пазѣше сѣнка на Иона, изсъхна, той пакъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, не стигаше ли, че ми отне пророчеството, но трѣбваше и тиквата да ми вземешъ? Съ този примѣръ Богъ показа на Иона, че любовьта му е малка още. Богъ му каза: „Ти жалишъ за една тиква, която израсна въ една нощь. Не трѣбва ли азъ да пожаля тия хора, които се разкайватъ? Между тѣхъ има деца, които не различаватъ дѣсната си рѫка отъ лѣвата. Не трѣбва ли да ги пожаля?“ По характеръ Ионъ е чистосърдеченъ, искренъ.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

 

34 Лекция отъ Учителя, държана на

29 май, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...