Jump to content

1927_05_08 Координиране на силитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Координиране на силитѣ

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Размишление.

 

За координиране на сили се говори въ математиката и въ физиката, а сѫщо и въ психическия животъ на човѣка. Изобщо, координиране на сили сѫществува въ разумната природа, въ живота на разумнитѣ и възвишени сѫщества. Да координира човѣкъ силитѣ въ себе си, това значи, да е дошълъ до високо развитие. При координиране на силитѣ се създаватъ съвършени форми. Запримѣръ, крѫгътъ е една отъ съвършенитѣ форми, защото разумни сѫщества съ работили за създаването му. Силитѣ въ крѫга съ координирани. Крѫгътъ представя форма, въ която се криятъ много възможности. Всѣки крѫгъ е раздѣленъ на две части: дѣсно полушарие — положително, и лѣво — отрицателно. Ако раздѣлимъ крѫга на две части, но не дѣсна и лѣва, а горна и долна, тогава ще имаме горна — положителна, и долна — отрицателна. Горната половина представя пролѣтьта и лѣтото на живота, а долната — есеньта и зимата.

 

Какво се постига съ координиране на силитѣ въ човѣшкия организъмъ? Тамъ, дето силитѣ сѫ координирани, има взаимно подпомагане. Възъ основа на този законъ органитѣ могатъ правилно да се развиватъ. Следователно, искате ли да усилите единъ органъ, вие трѣбва съзнателно да намалите, или поне временно да спрете деятелностьта на другъ нѣкой. Това може да стане само тамъ, дето силитѣ сѫ координирани. Запримѣръ, ако искате да усилите окото си, вие трѣбва временно да намалите деятелностьта на ухото. Работите ли едновременно съ окото и съ ухото, вие не можете да ги развиете добре. Безъ да съзнава този законъ, човѣкъ го прилага. Запримѣръ, когато иска да види нѣщо, да го разгледа отъ всички страни, човѣкъ напрѣга главно очитѣ си, и презъ това време той почти не чува, какво става около него. Когато пъкъ иска да чуе нѣщо, да го обхване изцѣло, той напрѣга слуха си, а очитѣ си затваря. Когато иска да се концентрира вѫтрешно, да се вглъби въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ и ушитѣ си за външния свѣтъ. По този начинъ той дава ходъ на вѫтрешнитѣ сили въ себе си, тѣ да се проявятъ. Щомъ свърши работата си, човѣкъ изпраща енергиитѣ си отвѫтре навънъ, и тогава зрението и слухътъ започватъ отново да действуватъ.

 

Когато работи върху самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се наблюдава, кои органи, или кои сили въ организма му не сѫ координирани. Когато нѣкой органъ въ човѣка не е координиранъ съ другитѣ, той остава самъ, неподпомогнатъ отъ останалитѣ. Въ такъвъ случай той прибѣгва до помощьта на външни срѣдства, т. е. външни пособия. Запримѣръ, когато не може самъ да респектира говедата, говедарьтъ си служи съ тояга. Едно време хората сѫ воювали съ тояга, защото не сѫ могли по вѫтрешенъ начинъ да си въздействуватъ. Адептитѣ сѫ превърнали тоягата въ магическа прѫчица, която сѫ носили въ рѫкава на своята дреха. Истинскитѣ мѫдреци и адепти не се нуждаятъ отъ никаква тояга, отъ никаква магическа прѫчица. Следователно, и на васъ казвамъ: Откажете се отъ всѣкаква външна тояга или прѫчица, подъ каквато форма да е тя. Съвременнитѣ модерни хора носятъ бастони. Който е ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ носене на бастонъ. Носи ли бастонъ, човѣкъ трѣбва да знае, защо го носи. Въ всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, се изисква съзнание. Нѣкой туристи носятъ специални тояги съ себе си, да се подпиратъ отъ време на време. Добре е да хвърлятъ тоягитѣ, да разчитатъ на своитѣ сили. Като се опира на тоягата си, туристътъ се разсѣйва, а сѫщевременно се лишава отъ възможностьта да развива своитѣ вѫтрешни сили и да ги координира.

 

Сега, като ви давамъ известни съвети, пазете се да не изпаднете въ крайность. Който обича да носи бастонъ, свободенъ е да носи; важно е да не вършите нѣщата по мода, по подражание. Преди години между ученицитѣ бѣше на мода да носятъ очила, да изглеждатъ сериозни, като професори. Други пъкъ обичаха да носятъ дълги коси, да си предаватъ видъ на философи. Не е лошо подражанието, но въ него нѣма идея. Човѣкъ трѣбва да върши нѣщата съзнателно, подъ влиянието на нѣкаква идея. Идейниятъ животъ осмисля нѣщата. Имате ли нѣкаква идея, проявете я.

 

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете всѣка планета въ коя часть на тѣлото ви действува. Планетитѣ мѣнятъ мѣстата си въ човѣшкото тѣло, вследствие на което ставатъ промѣни и въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Споредъ мислитѣ, които вълнуватъ човѣка въ даденъ моментъ, можете да сѫдите за влиянието на една или на друга планета върху него. Силитѣ на Марса правятъ главата крѫгла, а силитѣ на Сатурна я правятъ продълговата. Ако влиянието на Марса върху човѣка се увеличава, влиянието на Сатурна се намалява, и обратно: ако влиянието на Сатурна се увеличава, влиянието на Марса се намалява. Съ други думи казано: тамъ, дето философската мисъль престава, войната започва. Наистина, когато воюва, човѣкъ не мисли много. Англичанинътъ, който е практиченъ, като го обиди нѣкой, веднага се разправя съ него; удари го единъ-два пѫти въ лицето, и въпросътъ се свършва. И другиятъ му отговаря съ сѫщото. Тѣ не мислятъ много, нито сѫдилища търсятъ — разправятъ се набързо. Така постѫпватъ и американцитѣ. Това е влиянието на Марса. Славянитѣ, обаче, не постѫпватъ по този начинъ. Когато нѣкой ги обиди, тѣ носятъ мисъльта за обидата дълго време въ себе си и търсятъ случай да отговорятъ за обидата, да се удовлетворятъ. Така постѫпва и българинътъ. Изобщо, когато Сатурнъ влияе съ своитѣ низши енергии върху човѣка, последниятъ става отмъстителенъ, подозрителенъ и жлъченъ. Сатурновиятъ типъ отъ една страна отрича чувствата, а отъ друга — ги търси. Единствената планета, къмъ която Сатурнъ се отнася благосклонно, е Венера.

 

Като ученици, вие трѣбва да се свързвате съ Слънцето, за да се ползувате отъ неговото влияние. Слънцето влияе главно върху слънчевия вѫзелъ и симпатичната нервна система на човѣка. За да координира силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да свърже симпатичната нервна система съ мозъчната нервна система. Когато се усилва деятелностьта на симпатичната нервна система, мозъчната енергия временно престава. Когато мозъчната система действува усилено, деятелностьта на симпатичната система отслабва. Затова, именно, трѣбва да сѫществува координиране между силитѣ на симпатичната и мозъчна системи. Между костната и мускулна системи сѫщо трѣбва да има координиране. Който е координиралъ силитѣ въ себе си, той се е координиралъ и съ силитѣ на природата. Ходътъ на такъвъ човѣкъ е пластиченъ, равномѣренъ. Неговитѣ движения съвпадатъ съ тия на природата. Всѣко негово движение е музика и ритъмъ. Като ходи, този човѣкъ не се уморява. Щомъ ходи правилно, човѣкъ мисли правилно. Не е ли съгласувалъ движенията си съ тѣзи на природата, човѣкъ се уморява лесно. Той възприема новитѣ идеи, стреми се къмъ тѣхъ, но нищо не постига. Защо? Защото не е координиралъ своитѣ сили.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва съзнателно да работите върху координиране на силитѣ въ своя организъмъ. Като работите върху себе си, вие помагате и на своитѣ ближни. Щомъ помагате на ближнитѣ си, и на васъ ще помагатъ. Вие трѣбва да си помагате взаимно въ всѣко отношение: физически, сърдечно и умствено. Не работите ли съзнателно върху себе си, вие не можете да се подигате. Всички хора живѣятъ още въ миналото си, въ зимата на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да мине въ пролѣтьта, въ своето настояще. Да живѣе човѣкъ въ пролѣтьта на своя животъ, това значи, да се е подмладилъ.

 

Подмладяване може да стане само тамъ, дето силитѣ сѫ координирани. Не може ли да се координира, човѣкъ клони къмъ остаряване. А всѣки старъ човѣкъ попада подъ влиянието на Сатурна, който засега е въ низходяща степень. Той е миналъ младинитѣ си и слиза въ долното полушарие на крѫга, въ есеньта и зимата. Човѣкъ може да отиде при Сатурна въ краенъ случай, да поиска нѣкакъвъ съветъ. Обаче, иска ли да знае, какъ да прекара младинитѣ си, нека отиде при Венера — богинята на любовьта. Иска ли да знае, какъ да живѣе, изобщо, нека отиде при Меркурий — младиятъ секретарь на боговетѣ. Младитѣ трѣбва да посещаватъ въ крайни случаи планетитѣ Сатурнъ, Уранъ и Нептунъ, понеже тѣ влияятъ отрицателно върху човѣка. Не е лошо влиянието на тия планети, но младитѣ не сѫ готови за тѣхъ. Тѣ не сѫ съградили още ония духовни органи, върху които тия планети се отразяватъ благотворно. Като не сѫ развили още духовнитѣ си органи, щомъ се намѣрятъ подъ влиянието на тия планети, младитѣ употрѣбяватъ духовнитѣ си сили за физически нужди, вследствие на което огрубяватъ. Когато не може да даде правиленъ изразъ на духовнитѣ сили въ себе си, човѣкъ непременно ще огрубѣе. Невъзможно е съ физически усилия да имате духовни постижения. За физически постижения сѫ нужни физически усилия, за духовнитѣ — духовни усилия. Не се ли спазватъ тия правила, човѣкъ непременно ще огрубѣе. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да работи умѣрено — нито много, нито малко. Ако работи много, ще огрубѣе и ще изгуби онази чувствителность, съ която възприема висшитѣ, духовни вибрации. Ако работи малко, той развива въ себе си стремежъ къмъ охоленъ животъ — животъ на удоволствия.

 

Природата обича лекитѣ упражнения, т. е. упражнения, които сѫ по силата на човѣка. Копае ли на нивата, или на лозето, човѣкъ трѣбва да вземе лека мотика и спокойно да разбива почвата. Видите ли, че нѣкой е взелъ тежка, голѣма мотика и копае съ голѣмо напрежение, ще знаете, че той ще свърши малко работа и ще се преумори. Каквато работа и да върши, духовна или физическа, човѣкъ трѣбва да работи съ любовь и разположение. Щомъ изгуби разположението си, той трѣбва да промѣни работата си. Промѣната на работата е почивка. Не е позволено на ученика да седи безъ работа. Ако нѣкой не може да следва университетъ и ходи съ скѫсани обуща, нека стане обущарь. Ако Толстой знаеше да кърпи и шие обуща, колко повече вие трѣбва да правите това.

 

Младиятъ иска да бѫде самостоятеленъ, а не работи, очаква всичко наготово. За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде срѫченъ, да може самъ да прави всичко, отъ което има нужда. Това не значи, че той трѣбва да бѫде и шивачъ, и обущарь, и дърводѣлецъ, но да разбира отъ всичко по малко. Скѫса ли се дрехата му, да може самъ да я закърпи. Скѫсатъ ли се обущата му нѣкѫде, да може да ги закърпи. Въ всички случаи на изненада въ живота си, човѣкъ самъ трѣбва да си помага.

 

Като е дошълъ на земята, на човѣка е дадена задачата да се учи, да помага на себе си и на ближнитѣ си. Той е пѫтникъ въ живота, въ торбата на когото трѣбва да има всѣкакви пособия. Коя е торбата му? Неговата глава. Тамъ влага той своитѣ знания. Човѣкъ трѣбва да започва отъ малкитѣ работи и постепенно да върви къмъ голѣмитѣ. Това може да постигне, когато се координира съ силитѣ на природата. Разумни сѫ силитѣ на природата. Ако човѣкъ се свърже съ тия сили, въ единъ день само природата ще го научи толкова много, колкото най-видниятъ професоръ — за 20 години. Не обичате ли природата, не се ли свържете съ нея, тя нищо не дава. Природата дава много на онзи, който я обича и когото тя обича. Не я ли обичатъ, тя нищо не дава. Тя чака времето, докато съзнанието на човѣка се пробуди. Тя не изразходва силитѣ си напразно.

 

Сега, като на ученици, препорѫчвамъ ви да изучавате астрологията. Кѫде се проявява Сатурнъ въ човѣка? Костната система, кожата, сѫщо така и ушитѣ се намиратъ подъ негово влияние. Жлъчката на човѣка пъкъ се намира подъ влиянието на Марса. Споредъ нѣкои астролози движението на жлъчката се съвпада съ движението на Марса. Какво разположение трѣбва да иматъ планетитѣ, за да бѫде единъ хороскопъ хармониченъ? (— Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата астрология засѣга психическия животъ на човѣка, а втората — физиологическия. Споредъ хелиоцентричната астрология вѫтрешниятъ животъ на човѣка не зависи отъ влиянието, което дава знакътъ. Всѣка планета има и второстепенно влияние върху човѣка — вѫтрешно, психическо влияние. Ето защо, има случаи, когато нѣкой дисхармониченъ аспектъ отъ геоцентрично гледище, координиранъ съ хармониченъ аспектъ отъ хелиоцентрично гледище, излиза добъръ). Човѣкъ трѣбва да хармонизира и дветѣ системи въ себе си, защото слънцето, както и всички останали планети, иматъ свой специфиченъ зодиакъ. За да има вѣрни и правилни разбирания върху астрологията, човѣкъ трѣбва да носи въ ума си зодиацитѣ на всички планети.

 

За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да използува енергиитѣ си на време. Ако не е използувалъ известна енергия на младини, ще я използува на старини, но съ обратно движение. Затова е казано, че всѣко желание, което се явява на младини, трѣбва да се приложи на време, за да даде плодоветѣ си на старини. Не реализира ли човѣкъ желанията си на младини, на старини мѫчно се реализиратъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има желание да учи, но нѣма условия на младини. Сѫщото желание ще се яви и на старини, но понеже не може вече да учи, този човѣкъ започва да става недоволенъ отъ живота си. Страшно нѣщо е да бѫде човѣкъ недоволенъ. Недоволството препятствува за духовното развитие на човѣка. Следователно, имате ли желание още на младини да учите, използувайте всички условия, които ви сѫ дадени за това. Ако не използува благоприятнитѣ условия за реализиране на желанията си на младини, човѣкъ става крайно недоволенъ и така заминава за другия свѣтъ. И въ невидимия свѣтъ той продължава да се мѫчи и страда, че нищо не е постигналъ. Той ходи тукъ-тамъ, останалъ само съ съзнанието си за непостигнати желания, търси помощь навсѣкѫде, докато най-после нѣкое разумно сѫщество му съдействува да дойде отново на земята, да реализира желанията си.

 

Страшно е положението на обезплътения човѣкъ, който живѣе съ желанията си, но нито е на земята, нито е на небето. Това положение е подобно на човѣка въ пустинята. Силното слънце го изгаря, жаждата го мѫчи, а той е самъ въ пустинята, забравенъ отъ всички. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ своитѣ желания и къмъ себе си. Дойде ли въ сърдцето ви нѣкое добро желание, вижте, имате ли условия да го реализирате. Ако имате условия, използувайте ги, за да не се мѫчите на старини. Пазете се отъ всички мрачни мисли, чувства и неразположения, които водятъ човѣка въ крайности. Вие сте млади, здрави, силни, способни за работа и за учене. Защо трѣбва да се подавате на песимистични мисли и чувства? Всички мрачни мисли сѫ чужди, не сѫ ваши. Вие сте ги приели отвънъ нѣкѫде. Нѣкой вашъ прадѣдо, заминалъ преди двеста години за онзи свѣтъ, понеже не е подготвенъ да живѣе тамъ, лута се изъ пространството, докато дойде нѣкой възвишенъ духъ при него и му помогне да се прероди. До това време вие ще го възпитавате, ще го учите, какъ да изпълнява волята Божия. Като изпълнява волята Божия, всѣки човѣкъ може да се подмлади.

 

Когато изучава хороскопа на своя животъ, човѣкъ трѣбва да забрави своитѣ лоши аспекти. Единъ лошъ аспектъ въ живота на човѣка не е нищо друго, освенъ дисхармонично състояние, на което той самъ се подлага. Човѣкъ самъ е причина за своитѣ лоши аспекти. Когато слиза на земята, човѣкъ носи съ себе си благоприятни условия за тритѣ свѣта — физически, духовенъ и умственъ. Ако злоупотрѣби съ тия условия, той самъ влошава живота си. Кой може да злоупотрѣбява съ добритѣ и богати условия на живота си? Богатиятъ може да злоупотрѣбява, защото има дадени условия. Обаче, бедниятъ не може да злоупотрѣбява. Който има очи, рѫце, само той може да грѣши. Слѣпиятъ, сакатиятъ не могатъ да грѣшатъ. Какъвъ грѣхъ може да направи онзи, който е лишенъ отъ чувства? Той е малко семе, затворено въ кутия; при тѣзи условия семето не може да грѣши.

 

Днесъ всички хора преживяватъ своето минало, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Тѣ живѣятъ въ миналото и не могатъ да се справятъ съ настоящето. Задачата на живота имъ се заключава въ това, именно, да излѣзатъ отъ миналото и да влѣзатъ въ настоящия животъ. Настоящиятъ животъ изисква отъ човѣка да опредѣли отношенията си къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. За да изпълни тази задача, човѣкъ трѣбва да прилага закона за координиране на силитѣ. Срещне ли нѣкой силенъ човѣкъ, той трѣбва да знае, какъ да се справи съ него. Какъ ще се справите съ мечката? Като срещнете мечка въ гората, вие ще се качите на нѣкое дърво или на нѣкоя скала и оттамъ ще наблюдавате, какво прави. Обаче ако владѣете закона за координиране на силитѣ, като видите мечката, отдалечъ още ще и въздействувате съ мисъльта си, да се върне отъ пѫтя си, да вземе друга пѫтека.

 

Ученикътъ трѣбва да работи върху мускулитѣ на лицето, на носа, на брадата си, да ги координира. Брадата на човѣка символизира неговата воля. Той трѣбва да работи върху силитѣ на волята си, да ги координира. Не обработва ли силитѣ на волята си, той нищо не може да постигне. Чрезъ волята си човѣкъ може да преодолява всички външни и вѫтрешни мѫчнотии и препятствия въ живота си.

 

Единъ день Буда заспалъ въ една цвѣтна ливада. Въ това време една змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудилъ и приложилъ закона на смаляването. Той се смалилъ толкова много, че се изхлузилъ отъ оковитѣ на змията. Буда се освободилъ лесно отъ змията, понеже знаялъ, какъ да се смалява.

 

Какво ще правите вие, ако се намѣрите въ ограничителнитѣ условия на живота? Нещастията, ограниченията, страданията въ живота не съ нищо друго, освенъ оковитѣ на змията. Намѣрите ли се въ нейнитѣ окови, тя непременно ще ви задуши. Какъ ще се освободите отъ змията: чрезъ разширяване, или чрезъ смаляване? Чрезъ смаляване. Ще започнете да се смалявате, докато се изхлузите отъ змията. За да дойде до закона на смаляването, човѣкъ трѣбва всѣки день да се отказва отъ нѣщо несѫществено и да остане само съ Божественото съзнание, съ което е дошълъ на земята. Само при това положение човѣкъ може да се смали дотолкова, че да се изхлузи отъ оковитѣ на змията. Освободи ли се отъ тия окови, той отново ще създаде своята форма. Щомъ създаде новата си форма, той веднага ще вложи въ нея идеитѣ и чувствата си. Въ природата нищо не се губи. Човѣкъ временно само губи формата си, т. е. той видоизмѣня формата си, докато се изхлузи отъ ограничителнитѣ условия. Освободи ли се отъ тия условия, той отново се проявява. Ако нѣкой ученикъ иска да свърши училище, но нѣма благоприятни условия, той трѣбва временно да се примири съ невъзможностьта да учи. Въ ума си, обаче, той трѣбва да държи мисъльта, че ако тази година не може да учи, следната година ще му се дадатъ добри условия.

 

Сега азъ говоря за изключенията въ живота. Съ правилата човѣкъ лесно се справя, но съ изключенията се работи мѫчно. Ако не може да се справи съ изключенията въ живота си, човѣкъ се натъква на такива сили въ себе си, които му противодействуватъ и ставатъ причина за нежелателни промѣни на неговитѣ външни и вѫтрешни органи. Запримѣръ, носътъ, устата, брадата му започватъ постепенно да се измѣнятъ. Носътъ става по-широкъ или по-тѣсенъ отколкото трѣбва. Устата сѫщо става по-голѣма, устнитѣ надебеляватъ или изтъняватъ повече отколкото трѣбва. За да следи промѣнитѣ, които ставатъ съ органитѣ на лицето си, човѣкъ трѣбва да знае колко голѣми трѣбва да бѫдатъ тѣ, споредъ ръста му. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, какви мѣрки да взима за изправянето си. Ако носътъ, устата и брадата на човѣка сѫ правилни и отговарятъ на мѣрката, която природата е предвидила, това показва, че силитѣ въ организма на този човѣкъ сѫ координирани. Отъ неговитѣ мисли и чувства излиза приятна миризма. Не сѫ ли координирани силитѣ на човѣшкия организъмъ, човѣкъ е лишенъ отъ това благоухание. Срещнете ли човѣкъ, на когото силитѣ не сѫ организирани, отъ него излиза неприятна миризма. За да се освободи отъ тази миризма, той трѣбва да прави изпотявания, да пречисти тѣлото си отъ ония утайки и наслоявания, които прѣчатъ за координирането.

 

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете смѣли и искрени въ себе си. Погледътъ ви трѣбва да бѫде устойчивъ. Неподвижниятъ, установенъ погледъ не подразбира още устойчивость, но и бързото движение на очитѣ не е правилно. Очитѣ трѣбва да бѫдатъ спокойни, съ ритмично и пластично движение. Наблюдавайте се, да видите, какъ се движатъ очитѣ ви. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да следи, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Забележи ли нѣщо отрицателно въ себе си, да не се смущава, но да се заеме съ изправянето му. Има ли нѣкакъвъ недостатъкъ, човѣкъ трѣбва да приложи волята си, да го изправи. Колкото време да му отнеме, той не трѣбва да се отчайва. Това значи волевъ човѣкъ. По отношение на работата върху себе си, човѣкъ трѣбва да постоянствува, да бѫде истински мѫжъ. Какво разбираме подъ думата „истински мѫжъ“? Това значи благороденъ човѣкъ, който устоява на думата си. Каже ли че трѣбва да свърши нѣкаква благородна работа, той постоянствува. Погледнете ли въ лицето му, отъ него блика животъ и енергия.

 

Кои сѫ характернитѣ чърти на мѫжа и кои — на жената? Мѫжътъ трѣбва да бѫде справедливъ и никога да не лъже. На мѫжа не се позволява никаква лъжа. Ако мѫжътъ понѣкога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трѣбва да има благородно, отзивчиво сърдце, което никога да не се обижда. Тя трѣбва да бѫде дълбока вода — море или океанъ. Какъвто камъкъ да хвърлите въ нея, да не се размѫтва. Мѫжътъ трѣбва да бѫде висока планина. Каквито бомби да хвърлятъ къмъ него, да не го засѣгатъ.

 

Сега, като говоримъ за координиране на силитѣ, натъкваме се на въпроса за влиянието. Колкото да се пазятъ отъ влияния, хората не могатъ да бѫдатъ свободни отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако нѣкой мѫжъ обича да лъже, той непременно ще повлияе на жена си. Ако пъкъ жената не е благородна, тя ще повлияе на мѫжа. си. Подъ нейно влияние той ще стане грубъ. Благородството и търпението сѫ качества, свойствени на жената. Синътъ може да придобие тия качества отъ майка си. Като казвамъ, че търпението е качество на жената, имамъ предъ видъ козмическата жена — девата. Съ други думи казано: само любещиятъ може да бѫде търпеливъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ естественость. Каквото правите, да бѫде направено добре и красиво. Ако поздравявате нѣкого, въ поздрава ви трѣбва да има истинско почитание. Поздравете човѣка, сторете му пѫть да мине, а следъ това продължете и вие своя пѫть. Ако искате да учите, трѣбва да знаете, защо учите — по подражание, или отъ любовь къмъ ученето. Ако се радвате, радвайте се отъ сърдце, да заразите окрѫжаващитѣ съ своята радость. Ако скърбите, скръбьта ви трѣбва да излиза отъ дълбочината на душата. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете герои. Ако обичате, обичайте съ всичкото си сърдце и умъ. Обичайте, безъ да очаквате да ви обичатъ.

 

Днесъ всички искатъ да бѫдатъ обичани. Да желае човѣкъ това, значи, да иска най-голѣмото нѣщо. Щомъ иска да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да върши всичко, каквото любовьта изисква. Не може ли да върши всичко това, той не е готовъ за любовьта. Щомъ не е готовъ, той трѣбва да се откаже отъ желанието си да го обичатъ. Само боговетѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ могатъ да бѫдатъ обичани, защото тѣ сѫ въ състояние да направятъ всичко, което любовьта имъ заповѣда. Обикновениятъ човѣкъ не може и не трѣбва да желае да бѫде обичанъ отъ всички хора. Има ли такова желание, той е излѣзълъ отъ рамкитѣ на човѣшкитѣ възможности. Слушате нѣкой да казва, че никой не се грижи за него, че Богъ го е изоставилъ. Много иска този човѣкъ. Той се е отпусналъ, нищо не работи, а изисква любовьта и вниманието на Бога. Той иска Богъ да спре всичката си работа и да се занимава само съ него. Това е невъзможно.

 

Въ едно индийско предание за Брама — върховното божество на Индия, се разправя, че нѣкога той получилъ подаръкъ едно яйце, въ което билъ скритъ цѣлиятъ козмосъ. Това яйце било подарено на Брама, за да го изпитатъ, какво може да направи съ него. Брама поставилъ яйцето при благоприятни условия за неговото излупване. Яйцето се излупило и отъ него излѣзълъ сегашниятъ свѣтъ. Значи, свѣтътъ сѫществува благодарение на подаръка, който Брама е получилъ.

 

Питамъ: ако Богъ даде на всѣки човѣкъ по единъ подаръкъ, какво ще направи той съ него? Можете ли да го използувате разумно, да влѣзе въ работа? Всѣки трѣбва да се запита, какво може да направи съ идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ неговата глава. Като не мисли, както трѣбва, човѣкъ казва, че не е въ сила да реализира Божественитѣ идеи. Защо не може да ги реализира? Защото били мѫчни. Въ Божественитѣ нѣща се крие доброто, а въ човѣшкитѣ — и злото, и доброто. Човѣкъ е въ състояние да прави и добро, и зло. Ако има нѣщо мѫчно въ свѣта, това е да прави човѣкъ зло. Въпрѣки това той прави зло. Следователно, ако човѣкъ прави най-мѫчното въ свѣта — злото, много лесно може да прави доброто. И детето може да прави добро.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Ученикътъ трѣбва да има високъ идеалъ и да го следва неотклонно. Този идеалъ води къмъ придобиване на знание, свобода и любовь. Иска ли нѣкой да му покажете, какво знаете, извикайте го да види, какъ живѣете. Отъ живота на човѣка се сѫди за знанието, свободата и любовьта, които той носи въ себе си. — Докажи, че имашъ знание. — Знанието, истината, любовьта нито се доказватъ, нито се отричатъ. Какъ ще докаже розата, че има приятна миризма? Който се приближи до нея, веднага ще се убеди, че тя има приятна миризма. Ако и човѣкъ благоухае, хората сами ще го търсятъ и ще му отдадатъ нужното почитание. Като е дошълъ на земята, човѣкъ е обещалъ да реализира Божественитѣ идеи и да изпълни волята Божия. Изпълни ли обещанието си, човѣкъ ще бѫде: изворъ, отъ който извира чиста, кристална вода; цвѣте, което цъвти; дърво, отрупано съ зрѣли, вкусни плодове; статуя, която художникътъ е завършилъ вече; храмъ, въ който свещеницитѣ и пѣвцитѣ служатъ на Бога и призоваватъ всички хора да Му се поклонятъ въ духъ и истина.

 

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ великия идеалъ на живота, да го реализирате, безъ да се връщате къмъ миналото. Въ миналото нѣма онази красота, къмъ която се стремите. Миналото е животъ на жертви и противоречия. Бѫдещето оправдава всички страдания на човѣчеството въ миналото и въ настоящето. За да използува настоящето, човѣкъ трѣбва да координира силитѣ на своя организъмъ съ тия на природата. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да координира своя слънчевъ вѫзелъ съ енергиитѣ на слънцето, енергиитѣ на черния дробъ — съ тия на Сатурна, задната часть на мозъка — съ Венера, долната часть на челото — съ Меркурий. Въ долната часть на мозъка се намира центъра на наблюдателностьта — обективниятъ умъ на човѣка. Следователно, когато срещнете човѣкъ, който наблюдава нѣщата, съ цель да ги изучи, ще знаете, че той е меркурианецъ. Онзи, който обича да разсѫждава, да философствува и да прави философски заключения, той е сатурновъ типъ.

 

Днесъ всички хора трѣбва да работятъ върху координиране на силитѣ си. Да се координира човѣкъ, това значи, да води хармониченъ животъ. Въ което общество влѣзе, той трѣбва да се отнася къмъ всички съ почитание, съ довѣрие, като къмъ души, а не като къмъ личности. Обикне ли нѣкого, той трѣбва да знае, че се намира подъ окото на разумнитѣ и възвишени сѫщества. Тѣ го наблюдаватъ и следятъ, какъ проявява любовьта си. Да любишъ, това значи, да изпълнявашъ свещенъ актъ, не предъ подобнитѣ си, но предъ възвишения свѣтъ. Отъ това, какъ ще извършишъ този актъ, зависи, дали ще получишъ Божието благословение. Богъ простира рѫцетѣ си върху онзи, който е проявилъ любовьта правилно.

 

Сега азъ не говоря за обикновената любовь, но за онази любовь, която има за обектъ истината. Велико и свещено нѣщо е да изяви човѣкъ любовь къмъ истината. Проявлението на тази любовь опредѣля бѫдещето на човѣка. Само онзи може да бѫде обичанъ, който е приложилъ въ живота си любовь къмъ истината, т. е. любовьта, която има за обектъ истината. Щомъ прояви тази любовь, цѣлото небе се отваря за него, и всички се радватъ, че сѫ срещнали човѣкъ, изразитель на любовьта. Да ти се радватъ възвишенитѣ сѫщества, това значи, да се възнесешъ на седмото небе. Изгубишъ ли тази любовь и радость, ти се смалявашъ, дохождашъ до положението на бубулечица — сѫщество, което е лишено отъ всѣкаква идея, отъ импулсъ въ живота. Страшно е положението на онзи, който е изгубилъ своя вѫтрешенъ потикъ къмъ знание, любовь и свобода.

 

Желая ви да придобиете онова знание, което носи свѣтлина за ума.

 

Желая ви да придобиете онази любовь, която изключва всички противоречия и недоразумения.

 

Желая ви да придобиете онази свобода, при която сами да се вързвате и развързвате, сами да излизате и да се връщате.

 

Желая ви да се координирате съ силитѣ на разумната природа, съ всички добри хора на земята. Постигнете ли това, къмъ васъ ще потекатъ енергии отъ всички посоки, и вие ще бѫдете готови за работа и служене на Бога въ духъ и истина.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

 

31. Лекция отъ Учителя, държана на

8 май, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...