Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_04_17 Справяне

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:53

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Справяне

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Въ истината е скритъ животътъ.

 

Четоха се свободнитѣ научни теми.

 

1927-04-17-19_fig1.png

фиг. 1.

 

Представете си, сега, че въ единъ конусъ има множество разумни сѫщества, съ които вие трѣбва да влѣзете въ контактъ. Ония сѫщества, които се намиратъ въ основата на конуса А, фиг. 1., иматъ широко съзнание, вследствие на което гледатъ на живота и на явленията въ него съ широкъ замахъ. Колкото по-горе отиватъ, съзнанието на сѫществата въ конуса става все по-тѣсно, докато стигне точката, дето е върхътъ на конуса. Колкото по-тѣсно става съзнанието на сѫществата, толкова по-мѫчно се разбирате съ тѣхъ. Дойдете ли до ония, които се намиратъ на върха на конуса, вие казвате, че това сѫ тѣсногръди хора, съ които не можете да влѣзете въ никакво разбирателство. Върхътъ на конуса представя крайната точка, до която съзнанието на сѫществата може да се стѣсни. Щомъ дойде до това състояние, съзнанието минава въ другъ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Колкото по-горе се качватъ сѫществата въ конуса В, толкова повече съзнанието имъ се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представя диаметъра на конуса, тамъ има най-голѣмо разбирателство. Тъй щото, искате ли да не влизате въ стълкновение съ приятелитѣ си, движете се по права, която не е ограничена, за да може да расте и да се увеличава. Когато се движатъ по права линия, сѫществата трѣбва да вървятъ едно следъ друго. Дойдатъ ли едно срещу друго, за да не се стълкновятъ, едното трѣбва да поеме посока нагоре, по второто измѣрение. Следъ време и тукъ могатъ да се стълкновятъ. За да избѣгнатъ всѣкакво стълкновение, тѣ трѣбва да влѣзатъ въ триизмѣрния свѣтъ. Всѣко сѫщество, което се движи въ триизмѣрния свѣтъ, се рѫководи отъ нѣкое сѫщество отъ четириизмѣрния свѣтъ. Четириизмѣрниятъ свѣтъ е идеенъ свѣтъ. Тамъ идеитѣ сѫ несъизмѣрими.

 

Следователно, всѣка идея, която не може да се реализира на физическия свѣтъ, принадлежи къмъ по-високъ свѣтъ. Запримѣръ, идеята за безсмъртието не може да се реализира на земята. Любовьта сѫщо не може да се реализира на земята. Любовьта принадлежи къмъ Божествения свѣтъ — свѣтътъ на високитѣ и безгранични измѣрения. Въ този свѣтъ идеитѣ оставатъ всѣкога отворени. Запримѣръ, хиперболата принадлежи къмъ ония идеи, които оставатъ незавършени на физическото поле. Натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите. Тъкмо въ това седи красотата на тази идея. Тя отваря за човѣка просторъ за вѣчна дейность.

 

И тъй, всѣка идея, която има характеръ на хипербола, е безсмъртна. Всѣка идея, която има завършенъ крѫгъ на деятелность, е смъртна. Малкитѣ идеи лесно се реализиратъ, но великитѣ — мѫчно. Всѣки може да даде единъ обѣдъ, който струва десетина лева, но не всѣки може да направи едно човѣшко око. За създаване на окото се изисква материя отъ четириизмѣрния свѣтъ. Материята, отъ която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лѫчитѣ на слънцето и да ги задържа въ себе си. Окото на човѣка трѣбва да се държи въ абсолютна чистота. Не се ли подържа тази чистота, то не ползува човѣка. Затова Христосъ казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навънъ.“ За кое око говори Христосъ? За вълчето око въ човѣка. Много очи има човѣкъ, а не само две, както ние виждаме. Той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н. Когато не прилага човѣшкитѣ си очи, а си служи съ очитѣ на нѣкое животно, човѣкъ изпада въ областьта на многото желания. Забелязано е, че вълкътъ гледа надолу. Има хора, които, като вълка, гледатъ къмъ земята. Това показва, че вълчитѣ очи се проявяватъ у тѣхъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на човѣшкото лице и по тѣхъ да сѫдите за промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣка. Има постоянни, неизмѣнни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се мѣнятъ, споредъ това, което човѣкъ преживява въ даденъ моментъ. Запримѣръ, каква е линията на очудването? Когато човѣкъ се очудва, очитѣ и лицето му иматъ особени линии. Какви линии се образуватъ на лицето при ревностьта и подозрението? Можете ли да опредѣлите, къмъ кое измѣрение се отнасятъ ревностьта и подозрението? Ревностьта спада къмъ второто измѣрение. Ревнивиятъ се движи въ две измѣрения. Често ревнивиятъ е и подозрителенъ, съ което се излага на по-голѣми страдания.

 

Въ едно общество на мѫже и жени попадналъ единъ гостъ, който ималъ навикъ да мига съ лѣвото си око. Случило се, че този господинъ седналъ срещу една млада двойка, мѫжъ и жена. Мѫжътъ билъ крайно ревнивъ и подозрителенъ. Като забелязалъ, че господинътъ мига, помислилъ, че той дава знакъ на жена му, и силно разгнѣвенъ, той го извикалъ настрана и му искалъ обяснение, защо се държи така предизвикателно съ жена му. — Господине, казалъ обвинениятъ, азъ имамъ лошъ навикъ да мигамъ съ лѣвото си око. Това е единъ отъ моитѣ недостатъци, който ми е създавалъ голѣми неприятности въ живота. Когото да питате отъ моитѣ познати, всички ще ви кажатъ, че това е мой недостатъкъ. И азъ не зная, какво да направя, за да се освободя отъ него. Повѣрвалъ ли е оскърбениятъ мѫжъ?

 

Човѣкъ може да чете не само по линиитѣ на лицето, но и по цвѣтоветѣ, които окрѫжаватъ човѣка. Това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човѣкъ. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ подържа въ себе си едно възвишено, благородно чувство отъ духовенъ характеръ, той ще бѫде потопенъ въ нѣжно-розовъ цвѣтъ. Колкото повече чувството приема низшъ характеръ, цвѣтътъ постепенно потъмнява. Не само чувствата иматъ специфични цвѣтове, но и мислитѣ. Опитниятъ ясновидецъ чете по цвѣтоветѣ, като по книга. Обаче, има различни ясновидци. Нѣкои отъ тѣхъ виждатъ нѣщата, а други ги възприематъ по интуиция. Всѣки човѣкъ може да развие своята интуиция и да предчувствува, какво ще му се случи. Почти всички хора иматъ до известна степень предчувствие, съ което познаватъ, че ще имъ се случи нѣщо. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е предупреденъ за онова, което предстои да му се случи. Нѣкои съзнателно отблъсватъ това предупреждение, други не го приематъ, а малцина се вслушватъ въ него. Понѣкога външно човѣкъ е разположенъ, а вѫтре изпитва нѣкаква горчевина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. — Не може ли да се избѣгне лошиятъ край на това предприятие? — Ако въ човѣка има благоприятни вѫтрешни условия, може да се избѣгне; ако нѣма такива условия, не може да се избѣгне. Когато известно нещастие не може да се избѣгне, това показва, че човѣкъ се намира подъ закона на кармата — законъ на причини и последствия. Въ миналото, нѣкога, човѣкъ е създалъ нѣщо, на което днесъ носи лошитѣ последствия. Нѣкои отъ състоянията, които човѣкъ преживява, иматъ връзка съ миналия му животъ. Нѣкои състояния, обаче, днесъ ги създава. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Предприема ли нѣкаква работа, първо той трѣбва да се изпита, може ли да я свърши успѣшно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза въ стълкновение съ себе си и съ окрѫжаващитѣ.

 

Като не успѣватъ въ нѣкои свои предприятия, хората започватъ да губятъ вѣра въ себе си, въ близкитѣ си и даватъ пѫть на съмнението. Щомъ се усъмнятъ въ Божественото въ себе си, тѣ отварятъ врата на злото. Фактътъ, че злото се промъква въ човѣка, показва, че му е дадена свобода. Щомъ допусне злото въ себе си, човѣкъ се свързва съ него и се ограничава. За да се освободи отъ грѣха, той трѣбва да скѫса връзката си съ злото. Какъ ще я скѫса? Като усили доброто въ себе си. Като даде ходъ на доброто въ себе си, човѣкъ постепенно навлиза въ по-широкъ свѣтъ, въ свѣта на многото измѣрения. Злото има сила до точката, т. е. до мѣстото, което е извънъ всѣкакви измѣрения. Дойде ли до това мѣсто, човѣкъ има възможность да съзнае положението си и да започне постепенно да се подига: отъ точката — въ правата линия, отъ правата — въ плоскостьта и отъ плоскостьта — въ тѣлата — въ триизмѣрния свѣтъ — най-високиятъ свѣтъ на физическото поле.

 

Като слушатъ да се говори за грѣшки и за грѣхове, мнозина искатъ да не грѣшатъ, за да не страдатъ. Ралото, което оре земята, все ще направи нѣкакви погрѣшки, но важно е да изоре земята добре. Перото, което пише, все ще направи нѣколко погрѣшки, но важно е да напише нѣщо хубаво. Ножътъ, който рѣже книгата, все ще направи нѣкаква грѣшка, но важно е добре да я нарѣже. Разумниятъ човѣка се учи отъ всичко. Той съжалява само, ако не е използувалъ случаитѣ да научи нѣщо, а не за това, че е станала нѣкаква погрѣшка. Разумниятъ се учи и отъ погрѣшкитѣ си. Като сгрѣши, човѣкъ започва да мисли. Докато не е сгрѣшилъ, той се намира въ заблуждение, мисли, че е съвършенъ. Човѣкъ може да постигне съвършенство и безъ да грѣши, но това се отнася до мѫдрецитѣ, до хората на високата култура. Има много пѫтища за постигане на съвършенство, но всѣки пѫть крие въ себе си и добри, и лоши страни.

 

Като млади, вие се стремите къмъ придобиване на знания, на богатство, на сила, на красота. Добъръ е този стремежъ, но запитали ли сте се, защо ви е всичко това и, ако постигнете желанията си, кѫде и какъ ще ги приложите. Има смисълъ човѣкъ да бѫде ученъ, но той трѣбва да разтвори сърдцето си, да предаде знанието си на своитѣ ближни. Не е ли готовъ да предаде знанието си и на другитѣ, това е все едно, че нищо не е придобилъ. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ, но да отвори сърдцето си и за другитѣ. Мисли ли само за себе си, свие ли се въ богатството си, като въ охлювъ, по-добре да не е богатъ. Всѣко неизползувано благо създава излишъкъ на човѣка, който природата не търпи. Единъ день този излишъкъ ще се изрази въ нѣщо нежелателно. Гнѣвътъ, запримѣръ, не е нищо друго, освенъ излишна енергия, която човѣкъ не е впрегналъ на работа. Разгнѣви ли се човѣкъ, вмѣсто да разрушава, нека вземе мотиката и да отиде на нивата или на лозето да копае. Значи, лопатата и мотиката сѫ за гнѣвния. Перото и цигулката сѫ за онзи, който е въ добро разположение на духа.

 

Тъй щото, изпадне ли въ отрицателни състояния, като малодушие, подозрение ревность, съмнение, гнѣвъ, човѣкъ трѣбва да търси начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Остане ли дълго време съ тѣхъ, тѣ причиняватъ органически повреди въ тѣлото му. Казваме, че човѣкъ трѣбва да се лѣкува, преди да е заболѣлъ. Това значи: забележи ли нѣкакво отрицателно състояние въ себе си, човѣкъ трѣбва да направи всичко възможно, за да се освободи отъ него. Остави ли го да работи въ него продължително време, той ще заболѣе отъ нѣкаква болесть. На всѣка отрицателна мисъль, или на всѣко отрицателно чувство въ себе си, поставете една положителна мисъль и едно положително чувство, които да ги неутрализиратъ и обезвредятъ.

 

Като ученици, прилагайте закона за трансформиране на енергиитѣ. Вие живѣете въ свѣтъ, въ който действуватъ, освенъ положителни, още и отрицателни енергии, съ които разумно трѣбва да се справите. Не знаете ли, какъ да се справяте, вие ще си причините голѣми нещастия. Сегашната култура, въ която и вие взимате участие, е въ положението на бременна жена, която е предъ раждане. Тя преживява голѣми мѫки, вследствие на което всички хора сѫ крайно нервни. Всички хора на сегашния вѣкъ чувствуватъ, че става нѣщо особено, но не знаятъ, какво, именно, става.

 

Какво става днесъ въ свѣта? — Ново човѣчество се ражда. Какво става въ единъ домъ, когато се ражда дете? Всички сѫ въ тревога и безпокойство. Не става ли сѫщото и въ свѣта? Днесъ цѣлиятъ свѣтъ е въ тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на новото, което ще въведе човѣка въ новъ свѣтъ — въ свѣта на великитѣ идеи, въ свѣта на великата любовь.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

29. Лекция отъ Учителя, държана

на 17 априлъ, 1927 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt