Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_04_10 Образи на реалностьта

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:52

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Образи на реалностьта

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Напишете едно изречение на дъската.

 

Написа се изречението: „Богъ самичъкъ ме посѣ и полѣ ме да раста.“

 

Какво разбирате отъ мисъльта „Богъ самичъкъ ме посѣ и полѣ ме да раста“? — Това е процесъ, който се отнася до човѣшката душа.

 

Каква е разликата между посѣване и садене? (— Семената се сѣятъ, а растенията се садятъ.) Като процесъ, посѣването предшествува насаждането.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за растенията, безъ да ги разбиратъ. Тѣ не знаятъ, дали растенията иматъ съзнание. Ако имаха съзнание, ние бихме имъ причинявали голѣми страдания. Всѣко стѫпване върху тревитѣ и цвѣтята би ги измѫчвало. Изобщо, всички съзнателни сѫщества страдатъ, когато се стѫпва или сѣда върху тѣхъ. Щомъ тѣ страдатъ, и ние страдаме. Обаче, ако стѫпваме върху безсъзнателни сѫщества, ние ще изпитваме приятность, защото знаемъ, че не имъ причиняваме никакво страдание. Изобщо, съзнателнитѣ сѫщества не обичатъ да ги ограничаватъ. Това се забелязва особено въ сѫщества, които сѫ силно индивидуализирани. Колкото по-индивидуализирано е едно сѫщество, толкова по-силно е проявена неговата личность, толкова посилно сѫ изразени неговитѣ желания.

 

При сегашнитѣ условия на живота, хората сѫ заприличали на бомби, които очакватъ най-малкото докосване до тѣхъ, за да се запалятъ и избухнатъ. Това се дължи на голѣмъ приливъ на енергия въ организъма имъ, съ която не могатъ да се справятъ. Щомъ не могатъ да се справятъ съ тази енергия, тѣ лесно избухватъ. Отъ научна гледна точка това избухване наричатъ „разстроена нервна система“. Когато не се е калилъ, човѣкъ лесно избухва, и по този начинъ разстройва своята нервна система. Когато разстрои нервната си система, човѣкъ изпада въ състояние на безразличие къмъ външния свѣтъ. Той е недоволенъ отъ себе си и отъ нищо не се интересува. Защо е недоволенъ, и той не знае. Дали го хвалятъ или корятъ, за него е все едно — отъ всичко е недоволенъ.

 

Опишете сега признацитѣ на недоволството. Какъвъ е цвѣтътъ му? Ще кажете, че недоволството нѣма цвѣтъ. За онзи, който вижда нѣщата, недоволството има специфиченъ цвѣтъ, както съмнението, злобата, умразата иматъ свои специфични цвѣтове. Като ученици, вие трѣбва да изучавате специфичнитѣ цвѣтове на отрицателнитѣ и на положителнитѣ чувства въ човѣка и да ги различавате. Запримѣръ, цвѣтътъ на умразата е черенъ, на гнѣва — червенъ, поради което човѣкъ ту почернява, ту почервенява, споредъ чувствата, които въ даденъ моментъ го вълнуватъ. Който не е силенъ, като изучава цвѣтоветѣ на отрицателнитѣ сили въ човѣка, той се натъква на опасностьта, само отрицателното да вижда у хората. Сѫщото става и съ нѣкои лѣкари: дето ходятъ, все болести виждатъ. Това е особена психология на лѣкаритѣ, която ги води въ анормаленъ пѫть на живота. Лѣкарьтъ трѣбва да знае, коя е нормата за здравия човѣкъ.

 

Нѣкой казва, че единъ отъ признацитѣ на здравия човѣкъ е неговиятъ апетитъ. Добриятъ апетитъ още не е признакъ за здраве. И прасето яде съ голѣмъ апетитъ, безъ да считаме, че е здраво. Нѣкои казватъ, че единъ отъ признацитѣ на здравето е индиферентностьта на човѣка. Това не е вѣрно. Въ сѫщность болниятъ човѣкъ е индиферентенъ, не се интересува отъ нищо друго, освенъ отъ мисъльта по-скоро да оздравѣе. Здравиятъ, обаче, не е индиферентенъ, той се интересува отъ всичко. Всички чувства, всички волеви действия въ него сѫ нормално развити. Той трепти отъ животъ, отъ енергия въ себе си. Срещне ли нѣкакво препятствие въ живота си, здравиятъ човѣкъ изпитва приятность, че му се представя случай да провѣри силитѣ си. Здравиятъ човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, като видниятъ математикъ, предъ когото се изпрѣчватъ трудни задачи. Той погледне задачата оттукъ-оттамъ и започне да я решава. Той изпитва голѣма приятность отъ това, че му е дадена възможность да приложи своята сила и способность да се бори съ мѫчнотиитѣ. Болниятъ, обратно, е страхливъ и се ужасява отъ мѫчнитѣ задачи. Предъ каквато мѫчнотия да се намѣри, здравиятъ човѣкъ изпитва приятность. Споредъ моята диагноза, здравъ е онзи, който изпитва приятность предъ всѣка мѫчнотия. Онзи, който не изпитва приятность предъ мѫчнотиитѣ на живота, той е боленъ човѣкъ.

 

Другъ признакъ на здравия човѣкъ е неговиятъ чистъ, ясенъ, отворенъ погледъ. Той схваща нѣщата право. Каквото знае, той го знае положително, безъ никакви заблуждения. Ако слънцето се скрие задъ облацитѣ, той не се заблуждава да мисли, че слънцето има нѣщо противъ него. Той знае положително, че следъ нѣколко часа слънцето отново ще се яви на хоризонта, съ всичката си свѣтлина и красота. Ако отиде при нѣкой човѣкъ, който не го приема любезно, той търси причината първо въ себе си и не прави бързи заключения.

 

Погледътъ на здравия човѣкъ е установенъ, както сѫ установени и възгледитѣ му за живота. Като гледа, очитѣ му се движатъ бавно, както се движи слънцето. Това не значи, че погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде неподвиженъ, прикованъ на едно мѣсто. Ако срещнете единъ китаецъ, вие ще забележите, че погледътъ му е втренченъ, неподвиженъ, като че нищо не вижда и отъ нищо не се интересува. Лицето му е спокойно, нито единъ мускулъ не се помръдва. Въ сѫщность китаецътъ е много наблюдателенъ, понеже обективниятъ умъ въ него е развитъ. Китаецътъ има будно съзнание. Дето съзнанието на европееца се прекѫсва, тамъ съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецътъ е сериозенъ, съсрѣдоточенъ като статуя. Щомъ съзнанието ви заспи, тогава китаецътъ се усмихва. Китаецътъ не обича да изразходва енергията си напразно. Той е практиченъ и се задоволява и съ малко, и съ много. Ако нѣма много ядене, той се задоволява съ малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирма души. Въ това отношение бѣлата раса е излѣзла по-напредъ. Тя се е справила отчасти съ въпроса за храненето.

 

Като ученици, вие трѣбва да различавате мислитѣ и чувствата си, да знаете, отде идатъ и какво носятъ тѣ за васъ. Не ги ли различавате, вие ще се подавате на всѣка чужда мисъль и на всѣко чувство, които идатъ отвънъ. вследствие на което настроението ви постоянно ще се мѣни. Всѣко настроение е резултатъ на доброто или лошо влияние на сѫщества отъ високъ или низъкъ уровенъ. Като възприема чужди състояния, човѣкъ лесно минава отъ едно настроение въ друго, безъ да придобива нѣщо. За тази цель той трѣбва да излѣзе отъ областьта на настроенията и да мине въ областьта на положителнитѣ и прави мисли и чувства, които го вдъхновяватъ и подигатъ.

 

За да се справя лесно съ настроенията си, човѣкъ трѣбва да разсѫждава. Да разсѫждава, това значи, да отправя мисъльта си къмъ висшия свѣтъ, да се свързва съ великитѣ закони на козмоса, а не съ силитѣ на земята. Вие ще познаете такъвъ човѣкъ по погледа, по начина, какъ той гледа. Този човѣкъ гледа спокойно и съзнателно. Той има предъ видъ душата на човѣка, а не личностьта му. Той гледа човѣка, безъ да търси неговитѣ недостатъци. Защо? Защото знае, че душата нѣма дефекти. Като погледне нѣкого, той го отпечатва въ съзнанието си и после го изучава. Той се интересува отъ човѣка като удъ отъ Великия организъмъ на Битието. Обаче, двама души едновременно не могатъ да се гледатъ и изучаватъ. Ако единиятъ е образъ за наблюдение, другиятъ трѣбва да бѫде платно, върху което този образъ се отпечатва.

 

Следователно, докато е на земята, човѣкъ изучава всичко, което го обикаля, прави различни изчисления и заключения. Понѣкога заключенията му сѫ вѣрни, а понѣкога се нуждаятъ отъ допълнения. Запримѣръ, и досега още ученитѣ не сѫ опредѣлили квадратурата на крѫга, но работятъ въ това направление. Когато начъртаете квадратъ, вие имате една въображаема форма. Обаче, ако стенитѣ на квадрата представятъ живи сѫщества, и квадратътъ става живъ. Върху този квадратъ може да се построи нѣщо реално. Какъ? Като започне да се движи въ четири посоки, по направление на четиритѣ си страни. При това положение се образува тѣло, достѫпно за триизмѣрния свѣтъ, въ който човѣкъ живѣе.

 

Съвременната геометрия има за цель да ограничи пространството чрезъ линии, чрезъ различни форми, за да представи нѣщата поясно. Докато пространството се ограничава отъ стени, докато му се даватъ различни форми, човѣкъ се движи въ относителната реалность на живота. Въ абсолютната реалность нѣщата сѫ безгранични и безформени. Когато гледате човѣка въ относителната реалность, той има опредѣлена и постоянна форма. Гледате ли го въ абсолютната реалности, той нѣма форма и трайности. Вие го виждате за кратъкъ моментъ, следъ което веднага изчезва. Въ абсолютната реалности нѣщата се създаватъ и изчезватъ мигновено. Абсолютниятъ свѣтъ има много измѣрения. Който не е готовъ за този свѣтъ, ще се обърка. Той ще се чуди самъ на себе си, какъ е възможно да нѣма форма. Въ съзнанието си носи нѣкакъвъ образъ за себе си, а въ сѫщность нищо нѣма. Докато живѣе на земята, човѣкъ има представа за своя образъ, но като влѣзе въ духовния свѣтъ, вижда, че образътъ му не е такъвъ, какъвто той го знае. Ясновидецътъ вижда духовния образъ и въ физическия човѣкъ, но обикновениятъ човѣкъ нищо не вижда. Той мисли, че може да чете по лицето на човѣка.

 

За да четете по лицето на човѣка, вие трѣбва да намѣрите онази точка, отдето започва неговото духовно проявление. Запримѣръ, нѣкои ясновидци познаватъ човѣка по очитѣ. За тѣхъ очитѣ на човѣка представятъ изходната точка, отдето започватъ да четатъ. Първиятъ лѫчъ, който излиза отъ очитѣ на човѣка, представя пунктъ за ориентиране. Нѣкои ясновидци виждатъ умрѣлитѣ и се разговарятъ съ тѣхъ, като съ живи хора. За да вижда умрѣлитѣ и да се разговаря съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да издържа на вибрациитѣ, които тѣ иматъ. Не може ли да издържа на вибрациитѣ на умрѣлитѣ, човѣкъ преживява голѣмъ страхъ. За да издържа, той трѣбва да гледа на умрѣлия като на живъ. Въ сѫщность умрѣлиятъ е умрѣлъ за физическия свѣтъ, но живъ за астралния свѣтъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да правите упражнения, да се калявате, да издържате на всичко, каквото се изпрѣчи на пѫтя ви. За това се изисква голѣмо самообладание. Да издържашъ на всичко, това не значи да претѫпишъ нервната си система, но да я калишъ. При добре развита чувствителность, човѣкъ трѣбва да има здрава нервна система, да издържа на високи напрежения и вибрации. Не е ли развилъ своята чувствителность, човѣкъ дохожда до празнота въ живота, до безразличие, което е по-опасно даже отъ болезнената чувствителность.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

10 априлъ, 1927 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt