Jump to content
Ани

1927_04_03 Скрити сили

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Скрити сили

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Въ истината е скритъ животътъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да правите опити, да използувате скрититѣ сили въ своя организъмъ, като лѣчебни срѣдства. Въ човѣка има клетки, задачата на които е да лѣкуватъ. Тѣ се наричатъ лѣчебни клетки. Достатъчно е човѣкъ да отправи мисъльта си къмъ тѣхъ, за да проявятъ тѣ своето действие. Въ такъвъ случай човѣкъ не се нуждае отъ външни лѣкарства. Ако страда отъ треска, човѣкъ може мислено да приеме хининъ въ организъма си. Лѣчебнитѣ клетки веднага ще проявятъ своята сила, ще се застѫпятъ за организъма и ще му помогнатъ. Отъ човѣка се иска само концентрирана и положителна мисъль. Всѣка отрицателна мисъль парализира действието на клеткитѣ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да подържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трѣбва сѫщо да подържа положителни мисли въ себе си. Нѣкои животни прилагатъ закона за концентриране на мисъльта. Коткитѣ особено си служатъ съ този законъ. Когато иска да хване нѣкоя мишка, котката седи при дупката ѝ съ часове, докато, съ силата на мисъльта си, я застави да излѣзе навънъ. Щомъ мишката излѣзе отъ скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може съ часове да седи предъ вратата на господаря си, който, колкото да е заетъ, ще излѣзе отъ стаята си, да я нахрани. Тя го извиква съ мисъльта си.

 

Разрешаването на великитѣ задачи въ живота изисква голѣма концентрация на мисъльта. Запримѣръ, нѣкой виденъ математикъ се заеме съ решаването на една трудна задача. Той поглежда къмъ даденитѣ елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана. И започва той да мисли върху нея усилено, докато единъ день нѣщо проблесне въ ума му — той вижда, че може да я реши. Ученитѣ хора постигатъ голѣма концентрация на мисъльта си чрезъ задачитѣ и проблемитѣ, които решаватъ. Обикновенитѣ хора, които не се интересуватъ отъ науката и не напрѣгатъ много мисъльта си, дохождатъ до концентрация чрезъ болеститѣ. Болеститѣ, които нападатъ човѣка, сѫ добро срѣдство за съсрѣдоточаване на мисъльта. Ако болкитѣ му сѫ силни, той не мисли за нищо друго, освенъ за тѣхъ. Обаче, има опасность, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестьта му е неизлѣчима. Да мисли човѣкъ, че болестьта му е неизлѣчима, това значи, да изгуби вѣра въ разумностьта на природата. Ако те боли кракъ, не мисли, че ще окуцѣешъ. Човѣкъ може да остане хромъ само тогава, когато е извършилъ нѣкакво голѣмо престѫпление, заради което, за предпочитане е да изгуби единъ удъ, отколкото да загуби душата си, т. е. Божественото начало въ себе си.

 

Страшно е положението на човѣка, когато изгуби вѣра въ Великата Разумность на живота. Страшно е положението на човѣка, когато се усъмни въ своя добъръ приятель. Докато човѣкъ не е далъ пѫть на съмнението въ себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелскитѣ отношения продължаватъ. Задържи ли съмнението въ себе си, човѣкъ се подпушва. Щомъ се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвънъ, предизвиква вѫтрешно напрежение въ човѣка и, като нѣма пѫть да излѣзе навънъ, тя причинява отблъсване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечаватъ, това показва, че енергиитѣ действуватъ вѫтре въ тѣхъ и предизвикватъ вѫтрешно напрежение. Всѣко отдалечаване между хората е резултатъ на две еднакви мисли, чувства или желания въ тѣхъ. Щомъ мислитѣ, чувствата или желанията имъ се измѣнятъ, станатъ различни, тѣ отново могатъ да се приближатъ.

 

Такова отдалечаване или приближаване става не само съ хората, но и съ идеитѣ на човѣка. Понѣкога между идеитѣ на човѣка се вмъква особена енергия, която внася раздвояване въ мисъльта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава къмъ своята идея, която е мислилъ да реализира. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трѣбва да пристѫпите къмъ реализирането ѝ. Всѣка идея се реализира въ външния свѣтъ. Тя се ражда въ човѣка, а се реализира вънъ отъ него. Преди да реализира една своя идея, човѣкъ все ще мине известно раздвояване, но цельта е да се справи съ него. Това раздвояване е резултатъ на прекѫсване на връзката между личностьта на човѣка и неговата душа. Тази е причината, че на всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Съзнателно, или несъзнателно, всѣки човѣкъ иска да възстанови връзката между душата и личностьта си. Успѣе ли да постигне това, той става гениаленъ. Индивидуалностьта въ човѣка свързва личностьта, т. е. временния животъ, съ душата — животътъ на вѣчностьта. Гениалниятъ разполага съ умъ, на който всички сили и способности съ добре развити и се проявяватъ въ положителна посока. Гениятъ прави нѣщата достѫпни за окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време.

 

Често съвременнитѣ хора наричатъ талантливия човѣкъ гениаленъ, вследствие на което изпадатъ въ заблуждения. Гениалниятъ човѣкъ коренно се различава отъ талантливия. Организъмътъ на гениалния е изтъканъ отъ финна материя, нервната му система е добъръ приемникъ и предаватель, понеже нѣма никакви наслоявания. Ако клеткитѣ на мозъка му се разгледатъ подъ микроскопъ, ще видите, че тѣ иматъ особена форма, различна отъ тая на талантливия човѣкъ. Нѣкои казватъ, че гениалнитѣ хора били грозни. Грозотата или красотата на човѣка зависи отъ това, откѫде и какъ го гледате. Гениалнитѣ хора не сѫ грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечерь, при залѣзъ слънце, когато хвърля сѣнки. Гледайте планината сутринь, когато слънцето я огрѣва, и ще видите, че е красива. Сѫщото се отнася и до гениалния човѣкъ. Гледайте гениалния човѣкъ сутринь, когато слънцето го огрѣва, да видите неговата красота. Гениалниятъ не може да бѫде грозенъ. Грозенъ ли е, той не е истински гений. Гениалностьта подразбира сборъ отъ много таланти. Обикновено на сто години се раждатъ нѣколко гениални хора, на хиляда години — нѣколко светии, а на две хиляди години — единъ Великъ Учитель. Гениятъ е тѣло на светията, светията — облѣкло на Учителя, а Учительтъ — проява на Бога.

 

Гениятъ е все още свързанъ съ земята, вследствие на което има поне една слабость. И за Толстоя, като гениаленъ човѣкъ, разправятъ, че ималъ нѣкаква слабость, която често го довеждала до желание да се самоубие. Като виждалъ, че животътъ нѣма смисълъ, той решавалъ да се самоубие. За тази цель той отивалъ въ гората, дето се предавалъ на дълбоко размишление. Като мислѣлъ дълго време, най-после гората, съ своитѣ сѣнки, го спасявала. Сѣнкитѣ на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождалъ до мисъльта за самоубийство. Почти на всички гениални хора, които изпадали въ обезсърдчение, имъ дохождала мисъльта за самоубийство. Гениалнитѣ хора сѫ крайно честолюбиви. Личнитѣ имъ чувства сѫ силно развити. Тѣ не позволяватъ да имъ правятъ забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разбератъ, че сѫ направили нѣкаква погрѣшка, и бързатъ да я изправятъ. Само отъ погледъ тѣ разбиратъ, харесвате ли тѣхнитѣ произведения, или не. За да разбере, дали произведенията му ще се приематъ отъ хората, Толстой ги е челъ първо на децата. Той казвалъ: Ако децата ме разбератъ, възрастнитѣ не могатъ да бѫдатъ извинени.

 

Като ученици, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е самообладание. Ако сте неразположени нѣщо, за да запазите мира си, кажете си: Азъ живѣя въ свѣтъ на пълна хармония. Обиколенъ съмъ съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови да ми помагатъ. Знайте, че тѣзи сѫщества сѫ разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могатъ да ви помагатъ. Тѣ искатъ отъ васъ разумность. Ако сте разумни и знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ, тѣ всѣкога сѫ на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави. Мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създалъ. Бащата е готовъ всѣкога да помага на сина си, но синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не обижда баща си. Синътъ трѣбва да се приближи къмъ майка си и баща си, да признае погрѣшката си. Щомъ признае погрѣшката си, сиромашията, недоволството, болеститѣ ще се махнатъ. А тъй, да мисли човѣкъ, че е лошъ, че е глупавъ, това не е разрешение на задачитѣ. Вѣрно е, че понѣкога човѣкъ не постѫпва добре, или не може да разреши задачитѣ си, но това не значи, че той изобщо е лошъ и не може да си решава задачитѣ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще реши всичкитѣ си задачи. Това е въ неговитѣ възможности.

 

Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота. Придобиете ли мекота, стремете се да я запазите. Мекотата прави човѣка пластиченъ, подвиженъ като водата, която, дето мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човѣкъ става сухъ. Казватъ за нѣкого, че ималъ сухъ умъ. Увеличи ли се сухотата, човѣкъ започва да се топи. Не е добре човѣкъ да има много мазнини, но ако изгуби всичкитѣ си мазнини, той става сухъ и коравъ. За да намазва колелата на своя организъмъ, човѣкъ се нуждае отъ известно количество мазнини. Мазнинитѣ и водата въ организъма трѣбва да бѫдатъ въ такова количество, което да подържа неговата постоянна топлина.

 

Искате ли да бѫдете здрави, пазете следнитѣ правила: главата да бѫде винаги хладна, а краката — топли. Въ областьта на слънчевия вѫзелъ всѣкога трѣбва да усѣщате известна топлина. Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ всѣкога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли рѫката на човѣка и усѣтите тази топлина, вие изпитвате известна приятность. Тя е нормалната топлина на организъма. Ако рѫцетѣ и краката сѫ по-топли или по-студени, отколкото трѣбва, това е лошъ признакъ. Човѣкъ трѣбва да вземе мѣрки, да възстанови нормалната топлина на своя организъмъ.

 

Сегашнитѣ учени знаятъ много нѣща за слънцето, за планетитѣ, но не знаятъ по какъвъ начинъ да прекаратъ кръвь къмъ пръститѣ на рѫцетѣ и на краката си, да ги стоплятъ. Ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ показалеца си, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Юпитера; ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ срѣдния си пръстъ, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Сатурна; ако не може да изпрати кръвь къмъ безименния си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Слънцето; ако не може да изпрати кръвь къмъ малкия си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Меркурий. И най-после, не може ли да изпрати кръвь къмъ голѣмия си пръстъ, къмъ палеца си, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ.

 

Изобщо, за да бѫде човѣкъ здравъ, рѫцетѣ му трѣбва да иматъ приятна, умѣрена топлина. Сѫщевременно, тѣ трѣбва да бѫдатъ малко влажни. Голѣмата сухота и голѣмата влага, голѣмата горещина и голѣмиятъ студъ съ ненормални прояви на организъма. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва мислено да се свързва съ здрави хора, които нѣматъ никакви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено съ добри, съ силни, съ здрави хора, за да приемете часть отъ тѣхната енергия. Тѣзи хора съ свързани съ Божествения свѣтъ и съ проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора сѫществуватъ навсѣкъде. Безъ тѣхъ животътъ не може да протече правилно. Въ който градъ влѣзете, непременно ще намѣрите такива хора. Ако въ единъ градъ нѣма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би сѫществувалъ. Свързвайте се съ такива хора, за да бѫдете и вие добри, здрави и разумни. Затова е казано въ поговорката: „Съ каквито дружишъ, такъвъ ще станешъ.“

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да правите опити въ различни направления, но да се пазите отъ крайности, за да не се обезсърдчите. Каквито опити правите, започвайте отъ малкитѣ работи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Ако искате да се развивате физически, започнете съ дигане на малки тежести отъ единъ килограмъ и постепенно увеличавайте тежеститѣ, да дойдете до сто килограма. Ако нѣмате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като дигате голѣми тежести, трѣбва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно напрежение. Това значи концентриране на мисъльта.

 

Ако искате да решавате задачи, пакъ започнете отъ малкитѣ и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ. Когато искате да реализирате една мисъль, умътъ ви трѣбва да бѫде силно концентриранъ. По този начинъ вие ще привлѣчете къмъ вашата мисъль всички умове, които мислятъ върху дадения въпросъ. Вие ще бѫдете фокусъ, въ който ще се съсрѣдоточаватъ идеитѣ на хора, които мислятъ като васъ. Така се раждатъ гениалнитѣ мисли. Всѣка гениална мисъль, макаръ че се е родила въ ума на единъ човѣкъ, сама по себе си, е колективна. Много умове сѫ работили върху тази мисъль, докато дойде единъ човѣкъ, нареченъ гений, чрезъ когото тя се ражда.

 

Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие дохождате до смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да знае, че въ свѣта има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единственъ и самостоятеленъ връхъ въ свѣта, човѣкъ никога не може да бѫде гениаленъ. Енергиитѣ на планинския връхъ трѣбва да се стичатъ къмъ долинитѣ. Самъ за себе си той представя фокусъ, къмъ който се събиратъ енергии отъ всички посоки. Само гениятъ, светията и Учительтъ могатъ да бѫдатъ смирени. Тѣ сѫ върхове, които възприематъ енергиитѣ отъ възвишения свѣтъ и ги отправятъ къмъ долината на живота. Тѣ съзнаватъ, че колкото да сѫ високи, безъ енергиитѣ на възвишения свѣтъ, представятъ голи, студени, неосвѣтени върхове. Дойдатъ ли Божествената свѣтлина и топлина, Божественитѣ мисли и чувства отгоре, тѣ ставатъ богати и могатъ да раздаватъ на всички, които сѫ подъ тѣхъ. Ако гениалнитѣ хора иматъ нужда отъ подърѫката на подобнитѣ си, колко повече това важи за обикновенитѣ хора. Възъ основа на този законъ се образуватъ семейства, общества, училища, да могатъ хората взаимно да си помагатъ по мисли, чувства и действия. Ако ученицитѣ въ единъ класъ се обичатъ и живѣятъ въ хармония, тѣ се стимулиратъ взаимно. Самъ човѣкъ по-мѫчно учи, отколкото съ другари, съ които си хармонира. Възъ основа на този законъ се крепятъ сдруженията. Силата на сдруженията се заключава въ мисъльта и чувствата на сдруженитѣ.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Въ истината е скритъ животътъ.

 

*

27 Лекция отъ Учителя, държана на

3 априлъ, 1927 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×