Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_03_13 Реализиране на желанията

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:49

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Реализиране на желанията

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Размишление.

 

Чете се темата: „Първиятъ ми учитель, или първата ми учителка и спомени за тѣхъ“.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Причини на индивидуалнитѣ погрѣшки“.

 

Като пишете темата си, правете разлика между грѣшка и грѣхъ. За да отговорите на въпроса, защо човѣкъ грѣши, вие трѣбва да мислите, да изучавате себе си и своитѣ ближни. Докато е младъ, човѣкъ най-добре учи. Дойдатъ ли старини, човѣкъ мѫчно учи. И въ зрѣла възрасть човѣкъ може да учи, но затова се иска силна воля и желание за учене. За да не изпадне въ безволие, човѣкъ трѣбва да стимулира всички клетки на своя организъмъ, да имъ даде тласъкъ къмъ деятелность. Даде ли имъ импулсъ, тѣ знаятъ, какво да правятъ. Всѣка клетка, всѣки органъ въ човѣшкото тѣло има специфична служба. Силнитѣ желания стимулиратъ клеткитѣ и органитѣ на човѣка къмъ известна дейность. Човѣкъ трѣбва да има силни желания, но не и многобройни. Ако желанията му сѫ много, нѣкои отъ клеткитѣ се уморяватъ и се отказватъ да работятъ. Останалитѣ клетки работятъ вмѣсто уморенитѣ, съ което се създава дисхармония въ организъма. Каже ли човѣкъ, че не е добре разположенъ, че има лошо настроение, причината за това се крие въ вѫтрешната дисхармония на организъма му, резултатъ на чрезмѣрнитѣ желания въ него. Въ човѣшката душа съ вложени много желания, които не могатъ да се реализиратъ въ единъ животъ. За да се реализира едно желание, необходими съ благоприятни условия. Безъ тѣзи условия реализирането на това желание е невъзможно. Каквито усилия да прави, човѣкъ не може да постигне никакви резултати. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кои желания може да реализира въ даденъ моментъ и кои не може. Като знае това, той не трѣбва напразно да изразходва своитѣ енергии.

 

При реализиране на желанията сѫществува законъ, споредъ който, искате ли да реализирате известно желание, турете го въ подсъзнанието си и не мислете повече за него. Работете въ това направление, но не мислете, кога ще го реализирате, какви ще бѫдатъ резултатитѣ му и т. н. Запримѣръ, ако едно дете иска да порасне, да стане високо, и всѣки день се мѣри, да види, колко е израсло, растенето ще спре. Престане ли да мисли по това желание, престане ли да се мѣри, единъ день то ще остане изненадано, че е израсло съ нѣколко сантиметра. Този законъ действува, както въ физическия, така и въ психическия животъ на човѣка. Не се ли спазва този законъ, никакво желание не може да се реализира. При това, за реализиране на желанията трѣбва да се спазватъ известни условия. Запримѣръ, може ли малкото кученце да вземе парче месо отъ устата на едно голѣмо, силно куче? Каквото да прави, колкото да е силно желанието му да си хапне отъ това месо, кученцето може да го постигне само при едно условие: когато голѣмото куче задоволи глада си и остави парченца отъ месото, които не може вече да яде. Тогава малкото кученце ще се приближи внимателно къмъ тия парченца и ще си хапне, отчасти ще задоволи желанието си.

 

Като не знаятъ законитѣ за реализиране на желанията, хората се чудятъ, защо едни отъ желанията имъ не се постигатъ, а други се разрушаватъ. Много естествено. Днесъ на земята има около два милиарда хора. Представете си, че всички тия хора въ единъ моментъ иматъ едно и сѫщо желание. Значи, на вашето желание се явяватъ още два милиарда конкуренти. Каква е вѣроятностьта вие, именно, да постигнете това желание? При това, съвременнитѣ хора не сѫ дошли до еднакъвъ уровенъ на развитие, да знаятъ, въ даденъ моментъ, кой човѣкъ има най-голѣма нужда отъ нѣщо и да могатъ да отстѫпятъ. Хората не сѫ организирани въ едно общо цѣло. Всѣки живѣе за себе си и се стреми къмъ своитѣ лични интереси. Въ това отношение хората сѫ подобни на пѣсъчни зрънца, поставени въ едно шише. Тѣ постоянно се блъскатъ, удрятъ се едно въ друго, безъ да постигнатъ това, което желаятъ. Каква хармония може да сѫществува между пѣсъчнитѣ зрънца?

 

Наблюдавали ли сте, какво става съ вашитѣ идеи? Дойде ви една идея въ ума и започвате да мислите, какъ да я реализирате. Мислите день — два, месецъ, година върху нея, докато единъ день я захвърлите. Следъ това презъ ума ви минава друга идея, но и нея туряте настрана. Защо? Времето ѝ не е дошло. Дайте си отчетъ, колко отъ вашитѣ идеи сѫ реализирани. Защо човѣкъ не може да реализира своитѣ идеали? Защото не е готовъ. За да постигне своя идеалъ, търговецътъ трѣбва да бѫде уменъ, да разполага съ знания, да приложи разумно капитала си. За да постигне своя идеалъ, ученикътъ трѣбва да има известни способности, да приложи своя умъ на рабата. За да реализира своитѣ идеи, човѣкъ трѣбва да прави упражнения, да развива своя умъ, своето сърдце и своята воля, да ги впрегне на работа.

 

Като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите върху себе си, да развивате постоянство и издържливость, еднакво да понасяте и радоститѣ, и скърбитѣ. Считайте ги като гости, вънъ отъ васъ, които ви посещаватъ. Отнасяйте се къмъ тѣхъ съзнателно и ги приемайте съ любовь, а не по закона на необходимостьта. Ако генералътъ накаже нѣкой отъ подведомственитѣ си офицери и го накара да мине презъ града босъ, съ стомна въ рѫка, пълна съ вода, той ще изпълни ли наказанието си? Ще го изпълни, защото законътъ го заставя. Това, което за офицера е законъ, за ученика трѣбва да бѫде идеалъ. За своя идеалъ ученикътъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Идеалътъ потиква човѣка да върви напредъ. Въ стремежа си да постигне своя идеалъ, човѣкъ познава, какви сили се криятъ въ него. Изобщо, въ стремежа си да реализира своя идеалъ, човѣкъ се изучава, вижда, докѫде е достигналъ въ развитието си.

 

Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ се натъква на задачи, които самостоятелно трѣбва да реши. Представете си, че ви даватъ задача, да си пробиете пѫть въ обществото. Какъвъ методъ ще приложите за решаване на тази задача? Или, представете си, че ви накаратъ да минете презъ една неприятелска линия, която е образувана отъ множество войници, добре въорѫжени и гѫсто наредени единъ до другъ. Вие поглеждате оттукъ-оттамъ и намирате, че е невъзможно да минете линията. Най-после казвате: За да мина презъ тази линия, трѣбва да се превърна или на птица, да прелетя надъ нея, или на къртица, да мина подъ нея. Птицата и къртицата символизиратъ две състояния, съ които човѣкъ може да мине презъ известни изпитания. Това е сложна задача. Да минешъ презъ една неприятелска линия, това значи, да реализирашъ известно желание. Човѣкъ може всѣки день да реализира по едно свое желание, но въпрѣки това не успѣва. Защо? Условията за реализиране на това желание не сѫ при него, тѣ се намиратъ далечъ нѣкѫде, вследствие на което желанието остава нереализирано. Единъ день, когато всички хора се организиратъ, когато заживѣятъ братски помежду си, нѣма да има непостигнато желание. Чрезъ мисъльта си хората взаимно ще си помагатъ. При това положение, ако условията за реализиране на едно ваше желание сѫ въ Америка, или въ Англия, обърнете се къмъ своето вѫтрешно радио, веднага да ви отворятъ пѫть. Днесъ за реализирането на едно желание минаватъ десетки години, а тогава, при едно бързо съобщение между хората, желанието ще се реализира веднага.

 

Реализиране на желанията на човѣка наричаме придобиване на щастието. Обаче, щастието на даденъ човѣкъ не се намира непременно въ народа, въ който живѣе. Щастието на българина не е само въ България, щастието на германеца не е само въ Германия, на англичанина не е само въ Англия. Ние виждаме българи, пръснати изъ цѣлия свѣтъ — търсятъ щастието си. Ние виждаме американци въ Германия, англичани въ Индия — всички търсятъ своето щастие. Щастието на човѣка не е само въ почвата, която обработва. Часть отъ условията му се намиратъ въ почвата, въ въздуха, въ водата, въ храната, но часть отъ условията му се намиратъ на Слънцето, на Венера, на Юпитеръ, както и на всички останали звезди и планети. Ако знае законитѣ да се съобщава съ тия планети, човѣкъ би намѣрилъ своитѣ условия въ тѣхъ и би ги използувалъ разумно. Ако е дошълъ до високо съзнание, човѣкъ ще телеграфира на приятелитѣ си, които живѣятъ на слънцето, да му изпратятъ условията, които се намиратъ тамъ. Щомъ получатъ телеграмата, тѣ веднага ще му изпратятъ ония елементи, които му съ необходими.

 

Съвременнитѣ хора не съ дошли още до това развитие, направо да се съобщаватъ съ сѫществата на другитѣ свѣтове и да получаватъ отъ тѣхъ необходимитѣ елементи за живота си. Какво правятъ тогава? Тѣ се обръщатъ къмъ религията, по вѫтрешенъ пѫть да се свържатъ съ Бога, т. е. съ възможноститѣ на Живия Козмосъ. Да се обърне човѣкъ къмъ Бога, това значи, да придобие онази свѣтлина, чрезъ която да изучава условията за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Само по този начинъ той може да съгради своя животъ, да организира силитѣ въ себе си, да даде пѫть на Божественото, на висшето „Азъ“.

 

Упражнение. Съ лѣвата ръка правите паси върху дѣсната — отъ рамото до лакета, при което взимате тона si (долно si, подъ петолинието) съ звука „у“. Продължавате паситѣ отъ лакета до китката и пѣете тона mi (на първата линия) съ звука „а“ И най-после продължавате паситѣ по китката, като пѣете тона si (на третата линия) съ звука „и“. Горната часть на рѫката, отъ рамото до китката, представя физическия свѣтъ. Чрезъ движение на лѣвата рѫка по горната часть на дѣсната, вие усилвате волята си. Разстоянието на рѫката отъ лакета до китката представя духовния свѣтъ, т. е. чувствата въ човѣка. Китката представя ума, т. е. Божествения свѣтъ.

 

Това упражнение ще трае седмица. Ще го правите по два пѫти на день: сутринь десеть пѫти и вечерь десеть пѫти. Като правите упражнението, ще наблюдавате, какви резултати произвежда върху рѫката, или върху цѣлия ви организъмъ.

 

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

24 Лекция отъ Учителя, държана на

13 мартъ, 1927 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt