Jump to content

1927_03_06 Възпитание и самовъзпитание


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Възпитание и самовъзпитание

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Размишление.

 

Чете се темата: „Първата играчка въ моето детинство“.

 

Тема за следния пѫть: „Първата ми учителка, или първиятъ ми учитель“. Спомени около нея, или него: името, характера имъ и т. н.

 

Какъ ще обясните движението на кометитѣ? Добре е да прочетете нѣщо върху движението на планетитѣ и на кометитѣ. Това е отъ областьта на астрономията. Като ученици, добре е да изучавате астрономия, както и други нѣкои науки. Всѣка наука указва известно влияние върху мозъчнитѣ центрове и по този начинъ предизвиква нахлуване на кръвь въ главата. Човѣкъ започва да мисли повече, вследствие на което мозъчнитѣ центрове въ него се развиватъ.

 

Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли, нѣмамъ предъ видъ обикновената мисъль. Човѣкъ трѣбва да се занимава съ възвишени мисли. Обикновенитѣ мисли заравятъ ценнитѣ работи. Какво става съ една книга, която съ години не се отваря? Щомъ не се чете, книгата се покрива съ прахъ и се разрушава. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия умъ. Ако човѣкъ не мисли, умътъ му прашасва; ако не чувствува, сърдцето му прашасва. Обикновенитѣ мисли и чувства сѫ прахъ, който внася известно наслояване въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Така сѫ прашасвали цѣли култури, докато най-после сѫ изчезнали. Дойде ли до прашасване на ума и на сърдцето, човѣкъ трѣбва вече да търси спасение. Само Божествената мисъль и Божественитѣ чувства могатъ да го спасятъ. Въ рѫцетѣ на малкото момченце и момиченце дървеното конче и восъчната кукла сѫ на мѣсто. За тѣхъ тѣ струватъ повече и отъ най-ценната научна книга. Обаче, дойдатъ ли до известна възрасть, когато ги интересуватъ по-високи нѣща, кончето и куклата губятъ своето значение.

 

Необятна е вселената! Тя трѣбва да интересува човѣка, да я изучава, да проникне въ нейната дълбочина. Човѣшкиятъ мозъкъ е малка вселена, която сѫщо заслужва изучаване. Днесъ хората изучаватъ своя мозъкъ, но само анатомически и физиологически. Тѣ не проникватъ въ подробности, да видятъ, защо нѣкой човѣкъ е астрономъ, другъ — химикъ, трети — математикъ или философъ и т. н. За да разрешатъ тия въпроси, ученитѣ казватъ, че нѣкой човѣкъ е астрономъ, защото е работилъ повече върху астрономията. Но какви сѫ мозъчнитѣ клетки на астронома, какви — на химика, на философа, тѣ не знаятъ. Ако разгледате мозъчнитѣ клетки въ специаленъ мозъченъ центъръ на астронома и химика, на химика и философа, ще видите, че тѣ се различаватъ. После, ако сравните мозъчнитѣ клетки на два химика, ще видите, че и между тѣхъ има разлика. Изобщо, човѣшкиятъ мозъкъ не е още изученъ. Той крие въ себе си голѣми тайни, които единъ день ще се проучатъ.

 

Днесъ всички хора говорятъ за възпитание и самовъзпитание и търсятъ методи вънъ отъ себе си. Тѣ не подозиратъ, че методитѣ за възпитанието и самовъзпитанието сѫ въ самитѣ тѣхъ. Всѣка наука е методъ за самовъзпитание. Запримѣръ, като изучава астрономия, човѣкъ се натъква на сѫщата наука и въ себе си. Той разбира, че между външнитѣ явления въ природата и явленията, които ставатъ въ неговия организъмъ, има известно съответствие. Затова е казано, че човѣкъ е микрокозмосъ. Запримѣръ, както се явяватъ петна на слънцето, така се явяватъ петна въ слънчевия му вѫзелъ, въ черния дробъ и т. н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човѣкъ може да сѫди за промѣнитѣ, които ставатъ въ външната природа. Съответствието между явленията въ природата и въ човѣшкия организъмъ се забелязва особено ясно при влиянието на планетитѣ върху даденъ човѣкъ. Запримѣръ, явленията, които ставатъ на слънцето, се отразяватъ силно върху ония хора, които се намиратъ подъ негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху луннитѣ типове. Изобщо, пълненето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човѣшкия умъ.

 

Планетитѣ указватъ влияние не само върху човѣка, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, влагата на земята се увеличава. Когато петната се намаляватъ, сушата се увеличава, и на земята наставатъ неплодородни години. Много хора боледуватъ. поради отсѫтствие на влага въ организъма имъ. Водата е добъръ проводникъ на електричеството и магнетизъма въ природата. Следователно, организъмъ, лишенъ отъ влага, е лишенъ сѫщевременно отъ електричество и магнетизъмъ. Като знаете това, вие трѣбва да подържате здравословното състояние на своя организъмъ. Разумни сили управляватъ човѣшкия организъмъ. Тѣ се подчиняватъ на великитѣ закони на природата.

 

Иска ли човѣкъ да подържа здравословното състояние на организъма си, той трѣбва да бѫде въ връзка съ разумнитѣ закони на природата и да имъ се подчинява. Запримѣръ, срѣщате едно малко дете, на което бащата е милиардеръ. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугитѣ, на учителитѣ си. Учителитѣ му съ учени хора, но се подчиняватъ на детето, защото е малко още, защото баща му е богатъ, силенъ човѣкъ. Обаче, тѣ ще му се подчиняватъ, докато бащата е живъ. Щомъ бащата умре, и слугитѣ, и учителитѣ му ще се почувствуватъ свободни и ще наложатъ своя авторитетъ върху него.

 

Следователно, докато човѣкъ е още дете немощно и неотговорно, разумнитѣ сили сѫ снизходителни къмъ него. Щомъ стѫпи на краката си, на свой редъ тѣ го заставятъ да имъ се подчинява. Съ други думи казано: докато човѣкъ е свързанъ съ своя Великъ Баща, разумнитѣ сили го толериратъ, понеже Бащата плаща за погрѣшкитѣ му и ги изправя. Щомъ се прекѫсне връзката, разумнитѣ сили въ природата започватъ да го учатъ, както тѣ разбиратъ. На сѫщото основание човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се отнася съ своитѣ дарби и способности, които му служатъ. Тѣ сѫ негови слуги, но сѫ по-учени отъ него. Не знае ли, какъ да се отнася съ тѣхъ, той ще изгуби влиянието си върху тѣхъ и ще осиромашее. Човѣшкиятъ организъмъ може да осиромашее и да забогатѣе — отъ човѣка зависи. За да не става това, човѣкъ не трѣбва да се тревожи, не трѣбва да създава мѫчнотии на разумнитѣ сили, които работятъ за негово добро. Запримѣръ, за да не страда много, препорѫчва се на човѣка да яде малко. Защо? Ако много яде и преяжда, голѣма часть отъ мозъчнитѣ енергии отива въ стомаха, а съ това се намалява деятелностьта на мозъка. Мозъкътъ е акумулаторъ на електричество и магнетизъмъ. Едва успѣе да събере тази енергия, храната отива въ стомаха, дето се поглъща. Въ края на краищата излиза, че мозъкътъ работи само за стомаха.

 

Съвременната наука не е опредѣлила, какво трѣбва да бѫде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашнитѣ хора закусватъ сутринь, обѣдватъ на 12 ч., къмъ 4 — 5 часа пакъ закусватъ и къмъ 8 — 9 часа вечерятъ. Обаче, всѣки стомахъ има свое специфично време, когато трѣбва да приема храна. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае времето, когато ще се храни, а сѫщевременно и количеството на храната, която ще употрѣби. Общо правило е човѣкъ да остава малко гладенъ, да усѣща, че може още да яде, но да не си дояжда. По този начинъ той не изразходва всичката мозъчна енергия. Въ мозъка всѣкога трѣбва да има известно количество запасна енергия.

 

Като ученици, вие трѣбва да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за пиене на вода, за спане. Като прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействувате и се самовъзпитавате. Много има да работи човѣкъ върху себе си, докато се справи съ старитѣ си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърдчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за васъ. Човѣкъ е свободенъ да работи, или да не работи, но ако се откаже отъ днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днесъ го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги нѣма. Той може да има запасъ отъ енергия, може да има добри идеи, но условия нѣма. Христосъ казва: „Работете, докле е день, защото иде нощь, когато никой не може да работи“. Като види, че е пропусналъ условията, човѣкъ казва: Като отида на онзи свѣтъ, тамъ ще бѫда при други условия. Едно трѣбва да знаете: този и онзи свѣтъ сѫ неразривно свързани. Условията на онзи свѣтъ се опредѣлятъ отъ тия, които сте имали на земята. Ако на земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свѣтъ ще можете да работите по-добре. Тамъ само ще преглеждате смѣткитѣ си. Ако на земята сте работили добре, и въ духовния свѣтъ ще работите добре. Тамъ ще имате добри резултати и ще се радвате на плодоветѣ си. Това наричатъ религиознитѣ „животъ на блаженство“. Енергиитѣ отъ физическия свѣтъ се преливатъ въ духовния.

 

Като ученици, вие трѣбва да се научите да трансформирате нѣщата. Всѣко желание трѣбва да се превърне въ духовна сила. Не постигнете ли това, животътъ ви се обезсмисля и става еднообразенъ. Наистина, какво по-голѣмо еднообразие може да сѫществува отъ живота на обикновения човѣкъ? Стане сутринь, облѣче се, закуси и отива на работа. После обѣдва и пакъ отива на работа. Вечерьта се връща уморенъ — вечеря и ляга да спи. На другия день пакъ сѫщото еднообразие. Отъ човѣка зависи да осмисли живота си и да внесе въ него нѣщо ново. Духовниятъ елементъ въ човѣка разнообразява и осмисля неговия животъ. Безъ този елементъ човѣкъ минава презъ животинско състояние. Следователно, като живѣете, вие ще се проявявате като човѣкъ, или като животно, запримѣръ, като вълкъ. Ако вълкътъ има надмощие въ човѣка, овцата въ него ще изчезне — вълкътъ ще я изяде. Ако човѣкътъ се проявява, овцата свободно ще се размножава. Човѣкъ ще се ползува само отъ вълната и млѣкото на овцата, но кожата ѝ ще бѫде здрава. Когато духовното естество въ човѣка се проявява, той развива своята интелигентность, своята умствена деятелность. Прояви ли се животното въ човѣка, на първо мѣсто виждаме неговитѣ низши желания и чувства.

 

Задачата на човѣка е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другитѣ, така трѣбва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити, да се откажете отъ нѣкое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у васъ се яви силно желание да си купите парче баница. Понѣкога въ човѣка се явява толкова силно желание за баница, че и да нѣма пари, той ще задоволи желанието си. Той ще вземе пари на заемъ и пакъ ще си хапне баница. Изкуство е сега, като е купилъ баницата, да я даде на другъ нѣкой да я изяде, а той да гледа, какъ другиятъ яде баница, вмѣсто него, и да е доволенъ. Това значи самовъзпитание. Има известни чувства и желания въ човѣка, които трѣбва да се ограничаватъ. Такива чувства и желания трѣбва да се възпитаватъ. Обаче, има чувства и желания въ човѣка, които трѣбва да се задоволяватъ. Всѣко естествено желание трѣбва да се задоволи. То дава потикъ на човѣка.

 

Естественитѣ желания сѫ разумни. Гениалнитѣ хора сѫ разумни. Значи, тѣ знаятъ, кои желания трѣбва да се ограничаватъ и възпитаватъ и кои трѣбва да се задоволяватъ. Гениалнитѣ хора знаятъ, кога и колко да спятъ, да ядатъ, да работятъ. Обикновено тѣ решаватъ задачитѣ си сутринь, въ раннитѣ часове, когато всички хора спятъ. Тогава работата на човѣка е най-плодотворна. Има часове презъ деня, които сѫ най-благотворни за работа. Ако хората знаяха тия часове, тѣ щѣха да ги използуватъ. Въ малко часове тѣ щѣха да иматъ голѣми резултати. Това е отъ значение главно за учителитѣ. Днесъ учителитѣ работятъ по петь-шесть часа на день, но резултатитѣ имъ сѫ слаби. Учительтъ може да работи съ ученицитѣ интенсивно, благотворно, най-много два-три часа на день. Работи ли повече, той не може да има резултати. Това се отнася главно до ония учители, чиито ученици само приематъ, безъ да даватъ. Другъ е случаятъ, ако между учителя и ученицитѣ става правилна обмѣна. Тогава и учительтъ, и ученицитѣ даватъ. При правилна обмѣна отъ дветѣ страни, учительтъ може да работи плодотворно четири-петь часа.

 

Правилна обмѣна трѣбва да сѫществува не само между учители и ученици, но между всички хора. Днесъ хората не сѫ доволни едни отъ други, защото се затварятъ. Едни за други тѣ сѫ затворени шишета. Красиво е понѣкога да гледашъ затворено шише, но то нищо не дава. За предпочитане е отвореното, хвърленото жито на нивата, отколкото затвореното. За предпочитане е отворената круша, която е готова да дава на всички, отколкото затворената. За предпочитане е да срещнешъ човѣкъ съ отворенъ умъ, отколкото човѣкъ съ затворенъ умъ. Болниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде затворенъ за себе си, защото нѣма какво да даде, но отворенъ къмъ другитѣ, за да приема отъ тѣхъ. Здравиятъ човѣкъ, обаче, трѣбва да бѫде отворенъ, да дава и да приема. Като четете нѣкоя хубава книга, вие се отваряте, за да приемете нѣщо отъ съдържанието ѝ. Като приемете нѣщо, което може да ви ползува, вие благодарите на онзи, който я писалъ. Човѣкъ трѣбва да приема красивитѣ и велики нѣща отвънъ, но да е готовъ да дава нѣщо отъ себе си. Ако приемате и не благодарите, и ако давате и не благодарите, вие нѣма да се ползувате отъ благата на живота.

 

Мнозина четатъ, слушатъ, какво имъ се говори, но казватъ, че това сѫ отвлѣчени работи. Тѣ казватъ: Хлѣбъ, облѣкло, кѫща е нужна за насъ — нищо друго. Важно е да осигуримъ старинитѣ си. Тѣ не подозиратъ, че осигуряването имъ зависи отъ добрия и правиленъ животъ. Ако живѣятъ разумно, и младинитѣ, и старинитѣ имъ ще бѫдатъ осигурени. Като живѣятъ добре, тѣ сѫ вѫтрешно спокойни и, каквато работа започнатъ, добре я свършватъ. Външно човѣкъ може да се вълнува, но вѫтрешно трѣбва да пази своя миръ. Когато сте разтревожени, мислете за слънцето, за енергията, която иде отъ него. Слънцето постоянно дава и взима. Правете опити да излагате гърба си на слънце и да мислите презъ това време за него, да се свържете съ неговата енергия, да видите, какво влияние ще укаже върху васъ. Излагайте гърба си на слънце, и когато сте разположени, и когато сте неразположени, и наблюдавайте, какви резултати ще имате въ единия и въ другия случай. При това, човѣкъ трѣбва да знае, презъ кои часове на деня да се излага на слънце, за да възприема само неговитѣ благотворни лѫчи. Има лѫчи, които уморяватъ, убиватъ човѣка. Той трѣбва да избѣгва влиянието на такива лѫчи. Когато земедѣлецътъ работи на нивата по цѣли дни и е принуденъ да се излага на всѣко време на слънце, за да се предпазва отъ вреднитѣ лѫчи на слънцето, той трѣбва да носи шапка, въ форма на многоѫгълникъ, да пречупва вреднитѣ слънчеви лѫчи.

 

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да бѫдете здрави. Каквото се случи въ живота ви, трѣбва съзнателно да търпите, а не по неволя. Какво ще направите, ако нѣкой ви боде съ игла? Ако сте търпеливи, ще гледате, какъ забожда иглата въ рѫката ви, единъ сантиметъръ дълбоко, и ще стоите спокойно, безъ да трепне единъ мускулъ на лицето ви. Това е търпение. Нѣкои минаватъ за търпеливи, но по необходимость търпятъ. Подлагатъ ги на различни изтезания, като завързватъ рѫцетѣ и краката имъ, да не ритатъ и да не се бранятъ, запушватъ устата имъ съ кърпа, да не викатъ. Това не е търпение. Този човѣкъ и да иска да вика, да се брани, не може. Понѣкога човѣкъ има сила да се справя съ голѣмитѣ мѫчнотии. Обаче, дойде ли до малкитѣ мѫчнотии, той се спъва. Търпеливиятъ човѣкъ се справя еднакво и съ малкитѣ, и съ голѣмитѣ мѫчнотии. Следователно, вие трѣбва да работите първо съ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

23 Лекция отъ Учителя, държана на

5. мартъ, 1927 г. София.

---------------------------------------

Датата 6. мартъ, 1927 г.е взета от архивни записки на стеногравките

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...