Jump to content

1921_03_06 ВѢрата


Della

Recommended Posts

 
"ТРИТѢ ОСНОВИ НА ЖИВОТА"3  бесѢди, 1920-1921 г., 
Първо издание : 1921г София

Съдържание:
1. Любовьта - 27 февруарий 1921, София
2. В
Ѣрата- 6 мартъ 1921 г., София
3. Надеждата -16 януарий 1920 г., Русе
 
 
ДѪНОВ

 

ТРИТѢ ОСНОВИ=

= НА ЖИВОТА

БЕСѢДИ

 

(По стенографски бѣлѣжки)

 

СОФИЯ

Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО", Л. Д-во 1921

 

II.

Вѣрата.

 

„ А сега оставатъ тѣзи тритѣ : 

вѣра, надежда, любовь “1)

 

Днешната ми бесѣда ще бѫде върху втория прин­ципъ на човѣшкия животъ — вѣрата.

 

Азъ вземамъ думата вѣра, понеже нѣмаме по добра дума отъ нея, вземамъ я въ най-широкъ смисълъ. И правя различие между „вѣра” и вѣрване. Въ вѣрата не може да има никакви противорѣчия Тя изключва всѣко съмнѣние. А вѣрванията допущатъ наполовина съмнѣния. Може да вѣрвашъ, че ще станешъ добъръ, но може да вѣрвашъ, че ще станешъ и лошъ; може да вѣрвашъ, че ще живѣешъ, но може да вѣрвашъ и че ще умрешъ. Днесъ хората се въздигатъ, страдатъ и умиратъ все отъ вѣрвания. Свѣтътъ е пъленъ съ вѣрвания. Всички учени и ре­лигиозни хора учатъ само вѣрвания. Но това вѣр­ване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовьта, които очакваме, — за­щото е вѣрване. Не казвамъ, че вѣрването е лошо, но то е само прѣдговоръ на вѣрата.

 

Ще засегна вѣрата отъ четири гледища, а именно ще я разгледамъ като стремежъ подсъзнателенъ въ сърцето, като чувство съзнателно въ душата, като сила самосъзнателна въ ума, и като принципъ свръхсъзнателенъ въ духа, или, съ други думи, научно ка­зано, като стремежъ въ подсъзнанието, като чувство въ съзнанието, като сила въ самосъзнанието и като принципъ въ свръхсъзнанието.

____________________

1). I послание къмъ коринтянитѣ, 13 глава.

 

Сега спазете тѣзи съотношения. Азъ ще говоря по въпроса принципално- Нѣмамъ за цѣль да защищавамъ никаква ограничена кауза, никакво ограни­чено учение. Цѣльта ми е да говоря за истината тъй, както си е.

 

Вѣрата е принципъ на човѣшкия умъ. Значи, началото на човѣшкия умъ — това е вѣрата, или, въ другъ смисълъ казано, умътъ е съграденъ върху основитѣ на вѣрата. Вѣрата свързва човѣшкия умъ и интелектъ съ хармонията въ природата и му дава потикъ за развиване и изучване законитѣ на би­тието

 

Сега, като ме слушате, бѫдете тъй добри, да оставите настрана само за единъ часъ всички ваши прѣдубѣждения; не да ги захвърлите, а да оставите ра­ницата съ вашитѣ вѣрвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне, а послѣ като ме изслушате, пакъ си я турнете на гърба и си вървете. Нѣмамъ нищо противъ това. Иначе, ще заприличате на онзи българинъ съ тежкия товаръ, който билъ настигнатъ по пѫтя отъ единъ коларь. Коларьтъ, като вижда, колко е тежъкъ товарътъ на пѫтника, прѣдлага му да се качи на колата. Пѫтникътъ се качилъ на колата, седналъ въ нея, но товара си не свалялъ отъ гърба. „Свали си товара, приятелю, и го остави настрана въ колата“, му казва коларьтъ. — „Не искамъ да ти правя затруднения“, отговаря пѫтникътъ.—„Не, ти менъ не затруднявашъ, а себе си. Моето желание е, то­варътъ да слѣзе отъ гърба ти. Азъ приехъ тебе и товара ти, еднакво да си почивате, и за двама ви има достатъчно мѣсто въ моята кола“. Като се качимъ на тази божествена кола, ние трѣбва да свалимъ то­вара си, и да си отпочинемъ. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да има просвѣтенъ умъ, въ ка­квото и да е направление, който иска да изслѣдва природата въ каквато и да е область, трѣбва да се стреми да изучи живата природа, трѣбва да има вѣра. Азъ не съмъ отъ ония, които казватъ, че трѣбва да се стремимъ и да се развиваме само въ една посока. Философски казано, всички посоки създаватъ една истинска посока, която е Истината. Затова ние трѣбва да се стремимъ въ всички посоки, защото отъ гле­дището на вѣрата всички посоки сѫ добри. Може въ нѣкои отъ тия посоки да дойдатъ и страдания, но тѣ сѫ пѫть за изправяне. Когато дойдатъ върху ни тия страдания, тѣ показватъ нарушение, въ ми­налото, на божественитѣ закони, елементитѣ, съзву­чието на божествения свѣтъ, отъ което нарушение на ума се е родило злото въ сегашния свѣтъ. И отъ неразбиране, ние постоянно се питаме, отъ що е това зло? Ако вие прѣрѣжете една електрическа жица отъ инсталацията, въ която постоянно тече електри­чески токъ, и я уловите съ рѫцѣтѣ си, знаете ли, какво ще стане съ васъ? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но вземете ли да я прѣрѣзвате, тя става опасна. Ако стоите върху единъ кюнецъ отъ канализацията, вие сте на безопасно мѣсто, но речете ли: „Чакай да пробия една дупка, да видя, какво има въ кюнеца“, вие ще пострадате и трѣбва да бѣгате надалечъ. Защо ? — Защото про­бихте кюнеца, и течението на водата се измѣства, тя ще ви залѣе. Съврѣменнитѣ хора сѫ интересни : тѣ, като малкитѣ дѣца, носятъ длета и казватъ: „Хайде тукъ да пробием кюнеца, хайде тамъ“. Като дойде опасностьта, казватъ: „Бѣгайте сега!“ Нѣкой химикъ-професоръ стои въ лабораторията, държи ре­тортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсва се течностьта, бѣга професорътъ настрана, всичко се разваля. Казвамъ : Този професоръ е пробилъ кю­неца. Не е само този начинътъ за изслѣдването, има и другъ начинъ за изслѣдване. Когато искате да тонирате вашия умъ, да го прѣчистите, непрѣмѣнно трѣбва да внесете въ васъ вѣрата. Нѣкой ще възрази: „ Съ вѣра нищо не става“. Всичко, съ вѣра става, а нищо безъ вѣра не става. Докато имате вѣра, вашиятъ умъ ще бѫде здравъ, силенъ, гениаленъ, всичко може да направи. Въ момента, когато напуснете вѣ­рата, умътъ ви ще се раздвои, въ него ще се образуватъ пукнатини, и вие сте изгубени. Знаете ли, какво става съ такива хора ? — Започватъ една работа, единъ часъ работятъ, отчайватъ се, работитѣ имъ не вървятъ. Дойде пакъ вѣрата, пакъ започнатъ рабо­тата. Работятъ единъ часъ, отново я напущатъ. И тъй, въ свѣта едни хора работятъ, а други стоятъ по кафенетата, въртятъ си палцитѣ, не работятъ. Изгу­били сѫ вѣрата! Какво да се прави съ тѣзи хора ? — Внесете вѣрата въ ума имъ, и тѣ сѫ спасени. Азъ ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, който трѣбва да имате всѣкога въ ума си, когато разсѫж- давате върху вѣрата. Въ древно врѣме имало единъ царски синъ, който се влюбилъ въ една слугиня, която била много умна, интелигентна и красива. Рѣшилъ да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: „Сега животътъ ми има смисълъ, този царски синъ ще ми достави всичко, за което съмъ мечтаела". Тя си въобразявала, че ще има прѢкрасни палати, съ много стаи, дѣто ще й прислужватъ придворни дами, фрейлини и пр. Той наистина й направилъ голѣмъ палатъ, и, освѣнъ това, ù обѣщалъ всичко, за което тя си мечтаела, но, като се оженили, той й казалъ: „Моля ти се, въ моя палатъ не искамъ да имамъ никакви слугини, за да не ми напомнятъ за твоя низъкъ произходъ. Ти сама ще чистишъ тоя палатъ и ще нареждашъ всичко.“

 

Когато вѣрата се появи въ човѣшкия умъ, умътъ ще ти каже: „Азъ не искамъ въ моя палатъ да има слугини“. Кои сѫ тѣзи слугини? Вие не знаете нѣщо и казвате си: „Чакайте да видя, какво е казалъ еди- кой авторъ, какво е казалъ Кантъ!“ И Кантъ е човѣкъ като тебе, може да е изказалъ много хубави мисли, но не трѣбва напълно да се осланяшъ на него. Какво е казалъ Кантъ въ съчинението си: „Кри­тика на чистия разумъ“? — Той е казалъ, че нѣщата сѫ непостижими. Това е 50% вѣрно. За човѣкъ, който има вѣра, всичко въ свѣта е постижимо. Слѣдователно, постижими ли или непостижими сѫ нѣ­щата, това зависи отъ вѣрата, вѣрата обема врѣмето, а врѣмето е процесъ на божествения разумъ, то е такть на божествената хармония. Вѣрата опрѣдѣля отношенията на тоноветѣ, съчета-нията вѫтрѣ въ тази божествена хармония; тя опрѣдѣля още и съотноше­нията на нашитѣ мисли. Всѣка мисъль е тонъ въ нашия умъ. И ако имаме вѣра, всичкитѣ наши мисли ще образуватъ една величествена божествена хармония.

 

И тъй, вѣрата трѣбва да започне отъ сърцето, въ вашето подсъзнание, тамъ трѣбва да се вложи този свѣтълъ лѫчъ на разумния стремежъ. Като си лѣгашъ вечерь, вложи въ ума си слѣднята мисъль: вѣрата, въ която азъ живѣя, ще внесе божествената хармония въ стремежитѣ на моето сърце. Легни си съ тая мисъль, съ пълно упование въ твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за послѣдствията. Когато посѣешъ нѣкое житно зърно въ земята, не мисли, какъ ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнешъ при него и мислишъ, какъ ще израсне, дали ще израсне или не, и почнешъ да го разравяшъ и заравяшъ, ти ще го развалишъ, ще го спънешъ, ще попрѣчишъ на развитието му. Така и нѣкои хора възприематъ една божествена мисъль, но започнатъ да разсѫждаватъ, дали тя е божествена или не. Оставете тази мисъль да израсне въ вашето съзнание! Докато една мисъль не порасне, не започне да се развива, не цъвне, не завърже, не даде плодъ, и тоя плодъ не узрѣе, не я бутайте: не може да се познае, дали е божествена или не, не може да познаете божестве­ната истина, която е вложена въ нея. А за това нѣщо е необходимо врѣме. Врѣмето е изразъ на истината. Дѣто нѣма врѣме, нѣма истина. Лъжата всѣкога съкра­щава врѣмето. Всички, които заематъ пари отъ бан­кери съ кратки срокове, не прокопсватъ. Тѣ си промѣнятъ полицитѣ на всѣки три мѣсеца. Из-носно е полицитѣ да бѫдатъ съ дълги срокове. Въ съврѣменната мисъль всички учения иматъ кѫси срокове. Ние не вѣрваме въ кѫситѣ срокове, а вѣрваме само въ дългитѣ срокове. Ние считаме дългия срокъ за едно закрѫглено движение на енергията вѫтрѣ въ душата.

 

Второто проявление на вѣрата е като чувство въ съзнанието. Това значи : въ даденъ моментъ ти да чувствувашъ, че твоята мисъль не може да бѫде мисъль, докато не се проектира въ материалния свѣтъ. Тази мисъль трѣбва да добие правилна форма, защото пра­вилното мислене не е нищо друго, освѣнъ мисъльта ти да има правилно съчетание съ законитѣ, въ които живѣешъ. Ако мисъльта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грознитѣ хора не ги обичаме. Слѣдователно, грознитѣ форми произвеждатъ въ ума ни дисхармонично впечатлѣние. Красотата е едно ка­чество на мисъльта, затова мисъльта въ насъ трѣбва да бѫде красива. Ако ти не чувствувашъ, че твоята мисъль е права, ще започнешъ да я провѣрявашъ съ други хора, но съ това ще изпаднешъ въ друга крайность. Защо? — Защото и тѣ може да се намиратъ въ сѫщото състояние. Тогава, какъ ще провѣришъ, дали твоята мисъль е права или не? Слѣдова­телно, първото нѣщо, което трѣбва да имашъ прѣдъвидъ, е слѣдното: да вѣрвашъ, че твоята душа чув­ствува нѣщата правилно. Душата никога не лъже, въ душата на човѣка нѣма никаква лъжа.

 

Третото проявление на вѣрата е въ силата на ми­съльта. Вашата мисъль трѣбва да има сила, вѫтрѣ въ нея трѣбва да има движение и разширение, т. е. тя трѣбва да бѫде производителна, да можешъ да свършишъ всѣка работа съ нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъль. Ако вашата мисъль е правилна и върви хармонично въ всѣко отношение, т. е. има правиленъ стремежъ въ сърцето, правилни чувствувания въ душата, правилно разрѣшение въ ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на рѫката си, като съсрѣдоточите мисъльта си върху нея, тя бързо — въ 5-10 ми­нути, или въ 1 —2 деня, споредъ раната, — ще заздравѣе. Всички катастрофи, които ставатъ сега и въ об­ществената, и въ политическата, и въ научната обла­сти, се дължатъ на туй разстройство на нашия умъ, който не е турилъ вѣрата за база въ живота. Ние живѣемъ съ вѣрвания въ свѣта. Отдѣ дохаждатъ всички катастрофи въ свѣта ? — Тѣ дохаждатъ отъ това, че ние сме се усъмнили въ Бога, въ великия законъ на любовьта, и казваме, че Богъ не е любовь, и че човѣкъ за човѣка е вълкъ. А този вълкъ Богъ го е създалъ. Тогава, каква философия, какъвъ смисълъ има животътъ, когато най възвишеното нѣщо въ свѣта ние наричаме вълкъ? А вълкътъ е отрицание на лю­­бовьта, отрицание на вѣрата. Слѣдователно, всѣки човѣкъ може да стане вълкъ. Щомъ изгубите любовьта си, вие сте единъ форменъ вълкъ, мечка, тигъръ, ли­сица, защото тѣзи диви животни сѫ отрицателни качества на великата добродѣтель, която наричаме любовь. Вѣрата пъкъ опрѣдѣля, защо ние страдаме. Казвамъ: Ти си изгубилъ любовьта си, затова си вълкъ. „Какъ ще се поправя ?" — Като внесешъ любовьта въ сър­цето си, тя ще внесе вѣрата, и ти ще се повдигнешъ, ще бѫдешъ единъ ангелъ да служишъ въ божествения свѣтъ. Въорѫжете ума си съ вѣра, а не съ вѣрва­ния, защото вѣрванията сѫ религиозни, езически си­стеми, които се явяватъ като резултатъ отъ опититѣ на миналото. Съврѣменнитѣ религии сѫ единъ опитъ за изправяне на човѣчеството. Азъ не ги осѫждамъ, но казвамъ, че всички религии иматъ стремежъ да помагатъ на човѣ-чеството. И всички велики учители дохождатъ между това човѣчество, за да го издигнатъ, за да му помогнатъ, понеже сѫ служители на великия божественъ законъ, но тѣхнитѣ послѣдователи сѫ изопачили тоя законъ, спрѣли сѫ се само на външната му страна и така сѫ изопачили живота. Тѣ сѫ създали така вѣрва-нията. Дохожда лѣкарьтъ и ти казва: „Въ мене вѣрвай, азъ ще ти помогна". Започва: днесъ една инжекция, утрѣ друга, изхарчишъ много пари, но нищо не помага. Дойде попътъ, опѣе те. Не, не, въ такъвъ лѣкарь да не вѣрвашъ, а само въ онзи, който носи въ себе си любовьта като принципъ. Ако лѣкарьтъ или приятельтъ ти носи тоя принципъ на любовьта въ себе си, при­еми го, но, ако не го носи, може той да бѫде учитель, свещеникъ, лѣкарь, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вънъ.

 

Писанието казва: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Азъ прѣвождамъ тѣзи думи тъй: безъ умъ, безъ мѫдрость не може да се угоди на Бога. Кои дѣца радватъ родителитѣ? Нали умнитѣ,послушнитѣ дѣца? Глупавото, пакостното дѣте не радва родителитѣ си. Всѣки, който внася радость и веселие, той е уменъ. Умнитѣ синове и дъщери, ум­нитѣ приятели, учители, свещеници, тѣ сѫ хората на вѣрата. Като запиташъ сега тѣзи хора, дали има задгробенъ животъ, тѣ се съм-нѣватъ и казватъ: „Кой знае? науката още не го е доказала“. Но кой е по-напрѣдналъ: науката ли или ние? Ами кой създаде нау­ката, тя ли насъ или ние нея? Ние сме като старитѣ езически народи, които си създаваха образъ като тѣхъ, падаха на колѣнѣ прѣдъ своя идолъ Ваалъ и го молѣха: „Покажи ни, дѣ е истината?" Така и ние 8,000 години се молимъ на науката да ни покаже, дѣ е истината. Нищо нѣма да ни покаже тя. Има една наука, на която трѣбва да разчитаме, тя е божестве­ната наука, науката на човешкия духъ на любовьта, на която вториятъ принципъ е вѣрата. Тя е неизмѣнна наука, не се мѣни. Съврѣ-менната наука е човѣшка, тя е наука на вѣрванията, на хипотезитѣ. А въ наука-та на вѣрата всичко е опрѣдѣлено точно, математически; въ нея всѣки тонъ е на мѣстото си, както въ музиката, както въ математиката, всѣко число е на мѣстото си ; въ нея всичко е точно прѣдвидѣно, както въ техниката, както въ организма. Ние каз­ваме, че стомахътъ не е интелигентенъ, работи чисто механически. Не, той е. отличенъ химикъ. Като му дадете нужнитѣ условия, той работи много по-добрѣ, отколкото нашитѣ химици. Въ него влиза храната не­обработена, несмлѣна, и веднага той отдѣля съотвѣтни сокове за смилането, разтварянето на хранитѣ. Слѣдъ нѣколкочасова работа, тъй смлѣната храна прѣминава въ червата, за да си задържатъ тѣ отъ нея което имъ е потрѣбно, и послѣ се разнася чрѣзъ кръвьта- по цѣлия организъмъ. И бѣлитѣ дробове не сѫ едно духало, както нѣкои казватъ, и тѣ работятъ по извѣстни закони, сѫщо така и мозъкътъ си свършва добрѣ работата. А ние, съврѣменнитѣ хора, които се мислимъ за умни, интелигентни, какви ли глупости не правимъ. Мѫжътъ, като не може да изправи жена си, набие я ху­баво. Учительтъ, като не може да поправи ученика, из­пъжда го вънъ отъ училището. Свещеникътъ като не може да изправи паството си, отлѫчва го отъ църквата, обявява пасомитѣ си за еретици. Държа- вата не може да поправи нѣкои отъ поданицитѣ си, хайде въ затвора, хайде на бѣсилката. И всички съврѣменни държави правятъ специални заведения за провинилитѣ се свои поданници. Това сѫ заведения на вашитѣ глупости, за които ще ви сѫдятъ! Тъй пише горѣ, въ невидимия свѣтъ. Това сѫ полици, които единъ день ще се плащатъ. Да не мислятъ разнитѣ министри и властвуващи лица, че единъ день нѣма да отговарятъ за ония стотици и хиляди хора, които тѣ сѫ затворили въ тъмница! Не, небето и земята ще прѣминатъ, но нито една рѣзка отъ закона не ще се измѣни, докато не дойде всичко въ първоначалното си състояние. Тъй е било отъ памтивѣка, ще бѫде и до скончание вѣка. И не само въ България, но и навсѣкѫдѣ. Като говоря за скончание на вѣка, разбирамъ свършването на нашитѣ глупости, и началото на божествената хармония въ свѣта, на онази велика мисъль, за която ви говоря. И като се срѣщнемъ, тогава нѣма да питаме: ти вълкъ ли си или не? Казвамъ: „Опитай ноктитѣ ми, опитай зѫбитѣ ми!" Ако имамъ такива, вълкъ съмъ, ако нѣмамъ, не съмъ вълкъ. А тази вѣра, благородното, разумното въ човѣка, не позволява да имашъ никакви нокти, никакви зѫби. Ноктитѣ — това е кривата мате­матика.Когато вълкътъ изгуби любовьта си, та не може да разшири своята мисъль, той застава на пѫтя, чака да мине нѣкоя овца, да я хване и да я изяде. Защо постѫпва така? Той казва: „Както вие, господа, имате право да си купувате консерви отъ вашитѣ дюкяни, така и азъ имамъ право да си купя отъ бо­жествения дюкянъ единъ консервъ, затова отварямъ запушалката и го изяждамъ“. Но въ божествения свѣтъ е забранено да се ядатъ консерви. Тамъ нѣма никакви консерви. Споредъ божествения законъ, вълкътъ, като срѣщне овцата, трѣбва да каже: „Азъ съмъ много гладенъ, можешъ ли по закона на любовьта да се пожертвувашъ за мене"? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намъри нѣкоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани съ корени. Едно врѣме така е живѣлъ вълкътъ, това ще ви го докажа. То не е фигура, а великъ законъ. Когато постои вълкътъ 7 — 8 дни гладенъ, казва си: Колко съмъ глупавъ, че едно врѣме азъ другояче се хранѣхъ! Отива въ гората и се нахранва съ корени. Ако не се е хранилъ нѣкога така, отдѣ ще му дойде тази мисъль? Значи, той е живѣлъ и при други условия. И сега насъ, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да ни остави Господь де­сетина дни гладни, за да ни научи, че и по другъ начинъ може да се живѣе. Ще отидемъ въ гората, ще извадимъ сладки коренчета, и ще се нахранимъ. И така може да се живѣе. А съврѣменнитѣ лѣкари ще ни обясняватъ, какви елементи сѫ необходими за на­шия организъмъ, какви сѫ елементитѣ на консервитѣ, и чрѣзъ какви храни ще си ги доставимъ. Не съмъ противъ това, но то не е култура. Имайте прѣдъ видъ, че всѣка органическа храна, която употрѣбявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своитѣ отрови и причинява отлагания. Нѣма сѫщество, което да не умре, щомъ се храни съ органическа храна. И човѣкъ почналъ да умира, откато е взелъ да се храни съ такава храна, защото въ всѣко органическо сѫ­щество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюда­вайте, какъ котката изяжда мишкитѣ. Тя улови една мишка и изяжда всичко въ нея. Ако котката, която е такава чистица, би яла както трѣбва, тя би живѣла много повече. Тя казва: „Споредъ нашата наука, азъ не мога да се бавя, да губя врѣме, гладна съмъ, затова те изяждамъ цѣла“. Така и мѫжътъ, дойде си отъ работа и казва на жена си: „Скоро, скоро, гладенъ съмъ“. Ако не е сготвено, да му мисли жената! Това не е наука. Ние трѣбва да започнемъ съ тия основни нѣща въ живота.

 

Сега ви остава да се запознаете съ вѣрата като принципъ, та да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противорѣчия въ живота. Ще ви покажа, какъ се явяватъ противорѣчията. Напримѣръ, двама млади се любятъ. Когато любовьта се проявява като принципъ, и двамата сѫ готови да бѣгатъ отъ дома. Казвамъ: „Герои сѫ и двамата.“ Като се роди първото имъ дѣте, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията сѫ не­благоприятни, забѣлѣзвашъ — любовьта между тѣхъ почва постепенно да охлажда. Защо? — Защото тѣ не сѫ разбрали любовьта въ всичкитѣ й страни, въ дълбокия й смисълъ, че тя трѣбва да се поддържа съ интелигентность. Когато една птичка прави гнѣздото си върху клонетѣ на дърветата, тя избира такива клончета, които сѫ запазени даже и отъ най-слабия вѣтъръ, и отъ буритѣ. Тъй че, тя го съгражда много по-умно отъ всѣки инженеръ. Тя схваща, дѣ сѫ благоприятнитѣ условия за съграждане на гнѣздо, и тамъ снася яйцата си. А съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние можемъ и безъ гнѣздо, безъ добри условия да снесемъ яйцата си“. И наистина, снасятъ ги, но послѣ отиватъ да ги излюпватъ въ „Майчинъ домъ“. Това е култура на кукувицитѣ — тѣ снасятъ яйцата си въ чуждо гнѣздо. Питайте нѣкой естественикъ, отдѣ се е зародила идеята въ кукувицата да снася яйцата си въ чужди гнѣзда, а да не си прави сама гнѣздо? Нѣкой ще отговори: „Господь е наредилъ така“. Не, Господь не е казалъ това. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасятъ своитѣ яйца все въ чужди гнѣзда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнѣзда на слаби птички, та, като се излюпи кукувичето, то, като по силно, изхвърля другитѣ малки птичета отъ гнѣздото. Така постѫпвате и вие съ ва­шитѣ идеи. Казвате: „Ще снеса въ чуждо гнѣздо“. Снесете идеята си въ чуждо гнѣздо, изхвърляте дру­гата, но вашата е пакъ кукувича. Сега разрѣшете, какво означава тази кукувица. Ако ти приемешъ една божествена мисъль и ако тя не те научи, какъ да се туришъ въ хармония съ божествения законъ въ при­родата, ако не внесе любовь къмъ хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъль? Една мисъль може да ти донесе и съмнѣние. Слѣдователно, безъ вѣра не може да се служи въ любовьта, безъ вѣра не може да се угоди на Бога на мѫдростьта.

 

Като прочетете 8. глава отъ Притчитѣ, отъ 29. стихъ надолу, ще видите, че тамъ се говори за мѫ­дростьта, а тукъ говоримъ за вѣрата.

„Когато полагаше закона си на морето — Да не прѣстѫпятъ водитѣ повелението му,(Водата, морето, това е съврѣменниятъ свѣтъ)

Когато нареждаше основанията на земята (Подъ “основание на земята“ се разбиратъ нашитѣ и всички органически тѣла),

Тогазъ бѣхъ при него и устроявахъ всичко;

И азъ му бѣхъ наслаждение всѣки день,

И веселѣхъ се всѣкога прѣдъ него.

Веселѣхъ се на обитаемата негова земя;

И наслаждението ми бѣше съ человѣчеокитѣ синове.

(Тукъ се говори не за сегашнитѣ човѣшки си­нове, а за тогавашнитѣ, които сѫ живѣли съ вѣра - носителка на любовьта)

Сега, прочее, послушайте ме, о чада;

И блажени сѫ, които пазятъ пѫтищата ми.

Послушайте поучение и ставайте мѫдри,

И не отхвърляйте го.

Блаженъ е този човѣкъ, който ме слуша,

И бди всѣки день при моитѣ двери,

И очаква при стълповетѣ на вратата ми.

Защото, който ме намѣри, ще намѣри животъ,

И ще вземе благосповение отъ Господа;

 

„Който ме намѣри", това значи: който намѣри вѣрата, ще намѣри живота, нѣма да се усъмни, отъ него ще изчезне всѣко съмнѣние, ще дойде въ него ново съзнание, ще се възпламени нова интелигентность и ще каже: „Сега вече разбирамъ смисъла на живота“

А който съгрѣши противъ мене, своята душа онеправдава: Всички, които ме мразятъ, обичатъ смъртьта“.

 

Сегашчитѣ хора казватъ: „Може и безъ вѣра“. Не, не, съ бевзѣрие не може. Казвамъ: Не трѣбватъ вѣрвания, а вѣра. Безвѣрието и цѣрата, това сѫ два полюса, защото безвѣрникътъ може да стане и вѣрующь, а човѣкътъ на вѣрата не може да се по­ляризира. Вѣрата е свързана съ човѣшкия умъ, съ човѣшкия интелектъ, а умътъ е свързанъ съ диша­нето. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция въ свѣта, направили сме единъ ѫгьлъ отъ 180°. Пѫтътъ, който сме извървѣли отъ деня на излизането ни отъ божествената хармония, е пѫть на слизане. Сега ние сме до дъното и започ­ваме другата половина на тоя крѫгь, прѣдстои ни да изминемъ другъ ѫгьлъ отъ 180°. Този е законътъ на еволюцията, при който ще изучавате нѣщата отдолу нагорѣ, когато досега сте ги изучавали отгорѣ надолу. Само по този начинъ ще имате една опитность много по реална отъ по раншната, по-достѫпна за вашия умъ. Затова всички източни твър­дения трѣбва да се провѣрятъ отъ ново становище. Опитноститѣ на източнитѣ и западнитѣ народи трѣбва да се провѣрятъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ 50 % вѣрни. И тамъ ще влѣзе вѣрата. Всѣка мисъль и всѣка наука трѣбва да се провѣрятъ на опитъ, и нищо да се не взима на довѣрие. Вярата подразбира жив опитъ, но опитътъ не става по единъ начинъ. Ако искашъ да провѣришъ една музикална пиеса, ще намѣришъ единъ опитенъ музикантъ,а не нѣкой обикновень, и отъ него ще разберешъ, дали тази музика е правилна. Ако искашъ да разберешъ свойствата на материята, ще намѣришъ нѣкой ученъ химикъ, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и отъ него ще искашъ да ти даде първитѣ упѫтвания върху великитѣ закони на материята. Материята, това е. една реалность. Въ нейнитѣ сегашни форми тя е прѣходна; слѣдователно, ако се уповаваме на тѣзи форми, ние се лъжемъ. Сегашнитѣ й форми ще прѣминать къмъ други, които ще бѫдатъ реални. Сегашнитѣ наши мисли сѫщо сѫ прѣходни; всичкитѣ ни сегашни раз­бирания сѫ само единъ прѣдговоръ къмъ онова пра­вилно разбиране, което ще дойде. Съ тѣзи си думи не искамъ да кажа, че сте невѣжи или простаци, че не разбирате нѣщзта, но само конста-тирамъ, че причината на вашето невѣжество се дължи на това, че нѣмате вѣра. А вѣрата е свързана съ вашия умъ. Слѣдователно, онзи, който нѣма вѣра, не може да има правилно развитъ умъ, а оттамъ, не може да има и правилно дишане, защото умътъ е свързанъ съ дишането. Умнитѣ хора плавно й хармонично дишатъ. Мисъль, която въздѣйствува на дишането, тя е права. Наблюдавайте нѣкоя красива жена или мѫжъ, здрави по воля, сърце, умъ, и ще забѣлѣжите красотата и пластичностьта въ дишането имъ! Който не диша правилно, и мисъльта му е непра­вилна. Нѣкой писатель ще пише нѣкоя статия, за­почва да размишлява, издишва издълбоко, послѣ диша неравномѣрно, става, изважда табакерата, направя си цигара, разхожда се изъ стаята, пакъ сѣда, пише.... Статията е готова. Критиката започва да говори: „Еди-кой-си написалъ отлична статия“. — На­писалъ димъ! Самата статия е толкова вѣрна, кол­кото и димътъ на цигарата му. Написалъ статия, какъ да се поправи обществото. Прѣди да започне ста­тията, той казва: „Чакай да се прѣкръстя!“ Кръсти се. Не, приятелю, кръстътъ показва, какъ да носишъ мѫчнотиитѣ. Когато направишъ кръстъ и кажешъ: „Во имя Отца“, запитай се: моята глава знае ли да мисли правилно? „И Сина“ — любовьта дѣйствува ли въ сърцето ми? „И светаго Духа“ — силата на Бога въ мене ли е? Това значи да направишъ кръ­ста, и да прочетешъ „Во имя Отца“ — Кръстътъ е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкой казва: „Да се прѣкръстимъ!“ Да, да се прѣкръстимь съ главата, съ сърцето и съ силата си. Като се прѣкръстите, кажете си: „Дали Господь на мѫдростьта е въ ума ми, имамъ ли вѣра?“ По какво се отличава човѣкъ съ вѣра отъ другитѣ, у които нѣма вѣра? По това, дали има страхъ. Въ вѣрата нѣма страхъ Нѣкой казва: „Да викаме лѣкарь“. Ако викашъ лѣкарь отъ страхъ, че си боленъ, ти ще умрешъ; ако го викашъ съ вѣра, като твой братъ, твой приятель, ще оздравѣешъ. Като викашъ лѣкаря съ страхъ, и лѣкарьтъ ще се уплаши, и той ще каже, че положението е опасно, самъ не се рѣшава да лѣкува. Викатъ втори лѣкарь, и той казва сѫщото. Викатъ трети, събиратъ се на консултъ, и най-послѣ и тримата казватъ:“Я ще оздравѣè, я не“- И това ще замяза на положението на онзи циганинъ който казвалъ: „Азъ съмъ много ученъ, знамъ, дѣ има вода. Въ онзи долъ я има вода, я не“. Е, че такава- наука всѣки я знае: „Я ще оздравѣе, я не“, „може да е добра, може да не е добра“. Старитѣ казватъ: „Ние знаемъ, може да е много добра, но може и да не е добра“ Тѣ не казватъ като циганина, напримѣръ, я е вѣрно, я не, но казватъ: „Може да е вѣрно, може и не.“ Нѣкой пита: „Ти какво мислишъ за моята мисъль?“ — Е, може да е добра, вѣрна“. Не, може, а трѣбва да е вѣрна. И тогава казваме: „Не знамъ, кой ще бѫде спасенъ“. Не, знамъ кой ще бѫде спасенъ; знамъ, кой ще влѣзе въ цар­ството Божие; знамъ кого Господь е избралъ;знаятъ го и всички онѣзи, които иматъ вѣра. Нѣма скрито покрито за вѣрващия. Скрито - покрито има, но кога? Само въ прѣстѫпленията, само тѣ се криятъ. И добритѣ дѣла трѣбва да сѫ тайни. Въ този свѣтъ и добритѣ и лошитѣ хора трѣбва да се криятъ. Защо? Само злото е скрито. Лошиятъ човѣкъ се крие да не го хванатъ и затворятъ въ тъмница. Добриятъ, богатиятъ човѣкъ се крие, да не го подведатъ подъ членъ 4 отъ закона, та да му кажатъ „Ти си неприятель на народа, хайде въ дрънголника“. Ето защо сега богатитѣ отричатъ, че сѫ богати, а едно врѣме хората се хвалѣха, че сѫ богати, че иматъ пари. Днесъ всички богаташи искатъ да минатъ за сиромаси. Защо? Защото има членъ 4. Това нe е правилно мислене, това не е философия на жи­вота. Волътъ, който оре на нивата и раздѣля браздитѣ, казва: „Азъ съмъ, който, ора“. Да, защото има остенъ; а орачътъ е, който носи Закона. И азъ мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е уче­нието на вѣрата. Споредъ новото учение, всѣки самъ трѣбва да опита своята мисъль, вѣрна ли е. Ще прѣдставя мисъльта си на брата си, и ще го оставя той да я възприеме Той нѣма да ме пита, вѣрна ли мисъльта ми. Защо? — Защото азъ съмъ опиталъ мисъльта си 99 пѫти. Не само азъ, но хората отъ 8000 години насамъ сѫ опитвали този великъ законъ. И вие може да го опитате. Днесъ ви говоря за вѣрата. Кажете: „Ние ще живѣемъ съ вѣра“. Внесете въ себе си вѣрата, и започнете да работите съ нея. Не мислете, какъ гледатъ хората на васъ, дали сте интелигентни или не. Е, хубаво, като сте интелигентни, ще ви дамъ да рѣшите една задача: ai : а = bi : b = ci = с. Какво ще разберете отъ тази за­дача? Тя е задача, която опрѣдѣля отношенията на невидимия свѣтъ къмъ видимия. Когато става извѣстно явление въ физическия свѣтъ, съотвѣтно явление става и въ невидимия. Такъвъ е законътъ. Когато единъ човѣкъ се ражда на земята, едноврѣменно съ него другъ се ражда на небето. Когато нѣкой умира на земята, и на небето умира нѣкой. Когато единъ човѣкъ умира на земята, за небето той се ражда, т. е. за да отиде единъ човѣкъ отъ земята на небето, трѣбва другъ да дойде на земята. Тѣ се замѣстятъ. Между величинитѣ има извѣстно съотношение. Нѣкой пита: „Защо трѣбва да умирамъ?“ — Не, нѣма да умрешъ, но казвамъ: рѣшено ти е да се родишъ въ другия свѣтъ, а другъ да се роди на земята. Ще ка­жете: „Дотукъ те слушахме, но оттукъ нататъкъ нѣма да те слушаме“. Не настоявамъ да приемете това като една положителна истина, а като единъ символъ, но ще го провѣрявате и ще разберете, че има извѣстно съотношение между духовния и физи­ческия свѣтъ.

 

И тъй, ще разгледате, каква е вѣрата ви въ под­съзнанието, въ съзнанието, въ самосъзнанието и въ свръхсъзнанието. Когато отъ вашата душа изчезне всѣкакво съмнѣние умраза, лъжа, и тѣ излѣзатъ на повръхностьта, кажете си: „Не, съ тази величина вече немога да боравя“. Кажете ли си така, това показва, че вѣрата е турила въ сърцето ви своя пръвъ коренъ. Вѣ­рата има свръзка съ ритмичното дишане. Затова индуситѣ се стремятъ да дищатъ ритмично, като искатъ понѣкога да регулиратъ своята мисъль отгорѣ надолу, а западнитѣ още не знаятъ това: тѣ иматъ стремежъ- отдолу нагорѣ. Забѣлѣзано е, че у охтичавитѣ хора дишането става бързо, ритъмътъ на дишането имъ е късъ, слѣдователно, смѣната на енергиитѣ у тѣхъ е неправилна, което значи, че между вѣрата и мисъльта има борба. Отъ какво се ражда охтиката ? — Или отъ страхъ, или отъ умраза. Всѣка мома може да стане охтичава: вземете й любовника, лишете я отъ на­деждата, че ще има другъ, и у нея ще се яви стѣснение, умраза, и тя ще стане охтичава. Тя казва: „Безъ този момъкъ не мога да живѣя.“. Тамъ е заблу­ждението. Не, твоятъ момъкъ е въ твоя умъ. Той е твоята любовь. Ако момата срѣщне момъкъ отъ фи­зическия свѣтъ, който й съотвѣтствува, нека го вземе, но, ако не срѣщне такъвъ, по добрѣ е да си живѣе сама. Първиятъ любовникъ на ума е сърцето. Залюбятъ ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата, казва:.Този вѫтрѣшенъ любовникъ нѣма да ме храни, а външниятъ, външниятъ.“ —Не, външниятъ ще те прѣдаде. Вие, мѫже и жени, които сте опи­тали този законъ, които сте се женили, щастлив ли сте, разрѣшили ли сте правилно този въпросъ ? — Не. Вие мязате на знаменития английски реформаторъ Иоанъ Веслей, който се оженилъ за своята възлюблена и слѣдъ три дни казалъ:„Не си струва човѣкъ да се жени.“ И това го казва единъ великъ човѣкъ, рефор­маторъ! Умътъ е първиятъ възлюбленъ. Той ще ти донесе свѣтлина, Този възлюбленъ ще намѣри външни форми, за да се изрази. Тогава пъкъ сърцето на момъка ще намѣри своята възлюблена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умътъ на момъкъ се прѣкръстоса въ сърцето на мома, става добра, истинска женитба на физическия свѣтъ. А днесъ всѣки момъкъ търси мома, и обратно. Намѣри мома, започне да й чете какво е написалъ. Тя се възхищава. Той казва:“А, гений съмъ азъ.“ Когато мо­мата изказва своитѣ въжделенни чувства, той й казва: „Колко си наивна!“ Каже ли й така, да стои далечъ отъ него. той не е за нея, у него нѣма ритмично ди­шане. Ще кажете: „Ще ни изкарашъ кирливитѣ ризи.“ — Да, тази вода, която иде сега въ свѣта, ще ви изкара всички кирливи ризи. Ами като натопите кир­ливитѣ ризи въ топлата вода и ги варите, кирьта нали кипва, и изплува отгорѣ? Слѣдователно, като насадите правилната мисъль въ ума си, тя ще изкара всички недѫзи.    

 

 

Не мислете, че моята бесѣда има прѣдъ видъ вашитѣ погрѣшки! Това нѣма нищо индивидуално къмъ васъ. Но ви казвамъ, че, ако искате въ бѫдеще животътъ ви да бѫде хармониченъ, вложете вѣ­рата въ себе си, измѣнете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и же­лания, наслоени у васъ отъ редъ минали сѫществувания, може да се изправятъ само чрѣзъ закона на лю­бовьта въ човѣшкия духъ и чрѣзъ закона на човѣшкия умъ. Когато любовьта проникне отдолу нагорѣ, отъ сърцето въ душата, отъ душата въ ума и от- тамъ въ човѣшкия духъ, ще има хармония, движение въ двѣ посоки— двѣ противоположни течения. Когато двама души се рѫкуватъ, нали подаватъ отъ двѣ мѣста рѫцѣтѣ си; това е движение, въ което има едноврѣменно двѣ противоположни течения. Ако въ момъка мисъльта и дишането сѫ правилни, въ него става пра­вилно течението и, ако сте ясновидецъ, ще забѣлѣжите, че отъ рѫката му по направление къмъ ума ще изтича една свѣтлина. Ако чувствата на момата сѫ правилни, ще видите, че отъ нея излиза една бѣла, мека свѣтлина, окрѫжена съ една много тънка, розова краска. Тѣзи двѣ свѣтлини, на момъка и на момата, като се срѣщнатъ и се съединятъ, ще образуватъ божествена вълна. Какво чувствуватъ тѣзи млади? Казватъ:„Ние сме готови двамата заедно да се боримъ въ свѣта и да се жертвуваме.“ Тогава при това положение и бабитѣ ще възкръснатъ. Защото стари хора нѣма. Стари хора сѫ онѣзи, които сѫ изгубили оня първиченъ законъ на вѣрата, и тѣ умирать отъ гладъ. Хербертъ Спенсеръ казалъ: „ Когато обмѣната на енергиитѣ въ организма става неправилно, човѣкъ бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живѣе 100, 200 и по-вече години“. Азъ не поддържамъ такъвъ възгледъ, защото смисълътъ на живота не се състои въ неговата продължителность, а въ неговото разумно приложение. Христосъ казва :„Азъ дойдохъ, за да дамъ животъ и да го иматъ прѣизобилно“. Като знаемъ какъ да съчетаваме силитѣ на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направимъ и на себе си, и на приятепитѣ си. За това Христосъ казва :„ Ако двама души сѫ събрани въ мое име, трѣбва да иматъ една цѣль.“ Това сѫ хората, които трѣбва да иматъ любовь. Богъ е любовь и всички хора се движатъ къмъ любовьта, но сѫщеврѣменно искатъ да бѫдатъ богати щастливи, а това почива на извѣстни закони.

 

И тъй дишането трѣбва да бѫде ритмично. До­пуснете ли, обаче, въ себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измѣни. Достатъчно е човѣкъ да допусне въ себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектиченъ ударъ. Натрупването на тѣзи мисли ще подѣйствува на дишането, ди­шането на сърцето, и животътъ веднага ще се прѣкрати. Защо ? — Защото този човѣкъ не е мислилъ и дишалъ правилно. Отъ невидимия свѣтъ ще изпратятъ комисия, която ще каже: Този човѣкъ не е мислилъ правилно,“ и ще му види смѣтката.

 

 

 

Безъ вѣра не може да се угоди на Бога, безъ вѣра не може да се служи на човѣчеството, безъ вѣра не може да служимъ на ближния си, безъ вѣра не може да служимъ и на себе си. Деньтъ, въ който човѣкъ изгуби вѣрата си, и той е изгубенъ. Трѣбва ви вѣра положителна, вѣра въ своитѣ мисли и чувства, а не въ чуждитѣ. Азъ не говоря за яйца­та на кукувицата. Кои сѫ вашитѣ мисли ? — Това, което е родено отъ Бога, то е наше, общо е, а онова, ко­ето е родено отвънъ, то е кукувичино яйце. Нѣкой иска да направи голѣма кѫща, да даде голѣмо уго­щение, но горко на кокошкитѣ, които ще участвувтъ, които ще пострадатъ за това угощение. Това е навсѣкѫдѣ въ свѣта. Единъ народъ ще стане богатъ, но за негова смѣтка другъ ще осиромашѣе. Това не е пра­вилно, то не е култура. Слѣдователно, като се изо­пачи закона на вѣрата, народитѣ се израждатъ. Цѣли народи, цѣли племена, материци и раси изчезватъ. Ако хората мислятъ така още 100 години и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупѣятъ, ще се изродятъ. Като се изродятъ тѣ, ще дойде нова раса, която ще тури единъ новъ редъ на нѣщата, затова първото нѣщо е да изправимъ мисъльта си, да туримъ въ насъ вѣрата. За сега ще оставимъ народитѣ, ще оставимъ закона на еволюцията да си върви по своя пѫть, а въ вашата душа не искамъ да остане абсолютно никакъвъ страхъ. Страхътъ оставете вънъ! Да ви е страхъ, само когато грѣшите, а когато правите добро, да не ви е страхъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ само, какво ще стане съ насъ. Нищо лошо нѣма да стане. Онзи, който ни е пратилъ на земята, любовьта, която ни е родила, която е първото нѣщо на свѣта, ще ни на­прави безсмъртни. Дрехитѣ ни може да се измѣнятъ, но това не е смърть. Това сѫ вариации, това сѫ пѣние, божествена хармония на нѣщата. Най-първо, потрѣбна е вѣрата, за да измѣните всички свои ми­сли. Постарайте се при първия урокъ да внесете въ себе си хармония. Имате извѣстно болезнено състоя­ние, кажете си: „За да поправя това си състояние, зависи отъ вѣрата, за това ще измѣня вѣрванията си въ вѣра, и ще туря хармония въ мислитѣ си.“ Съединете се съ всички хора, и кажете :„Всички хора по земята сѫ добри, всички закони сѫ правилни, нѣма изключения. Смъртьта е нѣщо прѣходно въ свѣта.“ Ако прило­жите този законъ въ ума си, нѣма да мине и единъ, два или три часа, или споредъ сериозностьта на болестьта нѣколко дни, и болестьта ви ще изчезне. По сѫщия начинъ може да провѣрите дали мисъльта ви е пра­ва. Опитайте този законъ и когато имате ревматизъмъ въ крака си, не бързайте да викате лѣкарь, а провѣрете дали можете чрѣзъ мисъльта си да прѣнесете боле­стьта въ ръката си и отъ тамъ да я изхвърлите навънъ. Ако дѣйствувате чрѣзъ вѣрата си, ще прѣмѣ- ствате токоветѣ на вашето електричество и магнетизъмъ отъ едно мѣсто на друго въ организъма си, и ревматизъмътъ ви ще мине. Ревматизъмътъ — това сѫ натрупани мисли, затлъстяването — това сѫ пакъ мисли. Човѣкъ, който много мисли, ще започне и да чуствува много. Това показва, че у такъвъ човѣкъ сърцето дѣйствува много. Ако нѣкой много яде и не работи, ще затлъстѣе много, и скоро викатъ лѣкарь. Затлъстяването е единъ признакъ, че мислитѣ и чув­ствата, не сѫ правилни. Сѫщия законъ е и за сухитѣ хора. Сухитѣ сѫ много активни. Не, всичко трѣбва да бѫде умѣрено. Дойде ли у васъ една мисъль, не я спирайте, а проявете я, дойде ли едно чувство, про­явете го. Работете, не се отказвайте отъ работа. Така ще влѣзете въ връзка съ великия божественъ законъ. Ако срѣщнете нѣкой старецъ падналъ на пѫтя, а вие сте студентъ или учитель, бързате за работа, не се спирате. Нищо, спрете се, помогнете му съ как­вото можете. Или видите, че се биятъ двѣ дѣца, плачатъ, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, на имъ дайте по единъ левъ или грошъ, или ако има­те ябълки, по една ябълка. Посъвѣтвайте ги да не се биятъ. И обърнете имъ внимание, че сѫ братчета, че и двамата сѫ прави. Така примирени, тѣзи дѣца всѣкога ще ви слушатъ. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате, и имъ обяснявате, че не сѫ на правата страна, нѣма да ви разбератъ. И двамата сѫ на правата страна. Между васъ, религиознитѣ, има много да плачатъ. За какво ? — За грѣховетѣ си. Свѣтскитѣ хора пъкъ плачатъ, че умрѣлъ нѣкой отъ тѣхъ. Ученицитѣ плачатъ, че сѫ пропаднали на изпита, професоритѣ плачатъ, че сѫ изгубили мѣстото си. Всички плачатъ, защото не мислятъ правилно.

 

Постарайте се да внесете въ дишането си ритмичность, правилность. Дойде ви нѣкоя правилна мисъль, провѣрете веднага, правилно ли се извършва дишането у васъ? Всѣка мисъль, която дава потикъ. въ живота ви, е правилна. Вие дишате съ прѣкѫсване, но това е една неправилность, отъ която трѣбва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети нѣкое нещастие. Забѣлѣжете, че, когато дишате не­правилно, сърцето ви бодне, трепне отъ врѣме на врѣме. Таково трепване става и съ овцитѣ на нѣкой овчарь, когато прѣдстои да имъ се случи нѣкакво нещастие. Ако овцитѣ прибързать и се спратъ вне­запно, овчарьтъ знае, че нѣма да се мине нѣколко часа, и нещастието ще стане. Ако вашитѣ мисли и чувства бѣгать отъ едно мѣсто на друго, както ов­цитѣ, трѣбва да сте на поста си, да знаете, че крадецътъ е близо до васъ.

 

И тъй, вѣрата е единъ живь принципъ на ума. Само чрѣзъ нея ще можемъ да узнаемъ всички тайни, които сѫ вѫтрѣ въ природата. Знаемъ ли тѣзи тайни, ще можемъ да обновимъ и живота си. Това нѣма да стане въ 1, 2 или 10 години, но вѫтрѣ въ 100 годи­ни ще стане. И тъй, тѣзи два принципа — любовьта и вѣрата, трѣбва да ги съединимъ Ние трѣбва да съчетаемъ силата на духа, на ума, на душата, на сърцето, като стремежъ на сърцето въ подсъзнанието, като чувство на душата въ съзнанието, като сила на ума въ самосъзнанието, и като принципъ на духа въ свръхсъзнанието, и въ това съчетание ще дойде но­вата мисъль, която може да ни обнови. И тогава ще забѣлѣжите, че, когато се срѣщнатъ двама души, у които има такова обновление, тѣ може да се търпятъ. Нѣма ли това обновление, тѣ не може да се търпятъ. А това е много естествено, защото и двамата сѫ не­гативни или по сърце, или по душа, или по умъ, или по духъ. Всѣкога трѣбва да има хармония и допъл­ване, т. е, когато умътъ дѣйствува у момъка, въ мо­мата трѣбва да дѣйствува сърцето; когато- у момъ­ка дѣйствува духътъ, въ момата трѣбва да дѣй­ствува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. Дѣто и да сѫ тѣзи хора, между тѣхъ винаги ще има едно съчетание. Влѣзе ли една и сѫща мисъль въ двамата, ще има дисхармония, разединение. Всѣка мисъль има едно движение отъ сѣверъ къмъ югъ и отъ изтокъ къмъ западъ Това  прѣдставлява човѣка. Иначе, винаги ще има едно кръстосване. Това сѫ сили на сърцето, сили на ду­шата, сили на ума и сили на духа. Силитѣ отъ ума слизатъ къмъ сърцето, т. е. отъ главната нервна си­стема слизатъ къмъ симпатичната нервна система, а оттамъ възлизатъ къмъ главата. Тамъ, дѣто става това прѣплитане, се образува новъ потикъ. Слѣдователно, срѣщнете ли човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, съ когото мислитѣ ви се прѣплитатъ правилно, ще почувствувате извѣстна хармония, и у васъ ще се родятъ или нови мисли или нови чувства. Яко нѣма между васъ тази хармония, ще се върнете у дома си обрѣмененъ, ще ви заболи глава. Това не говори, че тѣзи хора сѫ лоши, но вие трѣбваше да постѫпите по другъ начинъ. Зимно врѣме съ бѣли, леки дрехи ли ще се облѣчете? Лѣтно врѣме съ дебели дрехи ли ще се облѣчете? Когато отивате при човѣкъ, който живѣе въ зимата на своя животъ, ще облѣчете дебелитѣ си дрехи. Когато отивате при човѣкъ, който живѣе въ своето лѣто, ще се облѣчете съ свѣтли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате, кѫдѣ и по кое врѣме отивате, и не мислете, че хората сѫ лоши Лоши хора въ свѣта нѣма, въ положителенъ смисълъ. Лоши хора, споредъ менъ, сѫ онѣзи, които иматъ много торъ и крито грабятъ наготово. Какво грабятъ? - Доброто на другитѣ хора. Добри хора сѣ тѣзи, които даватъ, а лоши хора сѫ ония, които вземать. Разбойникътъ стои въ гората, чака да мине нѣкой. Минава човѣкъ, който е работилъ цѣли 3—4 години, за да спечели нѣщо и нахрани дѣцата си. Взима му паритѣ, ограбва го. И тъй, въ свѣта сѫществуватъ два метода за ограбване: бавенъ и бързъ. Напримѣръ, искашъ да вземешъ паритѣ на единъ човѣкъ. Започвашъ да го убѣждавашъ. Отивашъ първия день при него, говоришъ му, не се съгласява. Отивашъ втория день, пакъ го убѣждавашъ — не се съгласява. Най-послѣ успѣвашъ да му вземешъ паритѣ. Той казва: Излъга ме този човѣкъ! Бързиятъ начинъ е оня на апаша: когато отидешъ при нѣкого съ револверъ въ рѫка, и той самъ казва: „Взимай, взимай, по-скоро!“ Така не се губи врѣме. Бързиятъ методъ е врѣденъ Всички сегашни хора постѫпватъ споредъ него, носятъ си револвера и казватъ: „Дай си паритѣ, ти ще работишъ, а азъ ще почивамъ,“ а въ божия законъ е писано: Всинца ще работимъ, и еднакво ще дѣлимъ благата. Всѣки ще работи, споредъ кол­кото може, и никой никого не трѣбва да използува. Туй е законътъ на вѣрата.

 

Като ви говоря за вѣрата, казвамъ, че на зе­мята живѣятъ и други сѫщества, много умни, които вие не виждате. Сега ще навлѣза въ друга область, дѣто х : у = xi: yi. Послѣдното отношение xi: yi прѣдставлява отвлѣчения свѣтъ. Тѣзи сѫщества сѫ по-умни, по-интелигентни отъ васъ, тѣ сѫ усвоили законитѣ, които напѫтватъ нашия животъ и дѣйствуватъ между насъ Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, тѣ сѫ между васъ. Вие сте подъ тѣхното влияние. Мислите, какъ да разрѣшите единъ въпросъ. Тѣ се борятъ, и тѣ го разрѣшаватъ. Не мислете, че тѣзи хора сѫ сѣнки, тѣ сѫ реални хора, материализирани, облѣчени сѫ съ тѣла, и има на­чинъ да говорите съ тѣхъ, а не сѫ сѣнки. За да ме разберете по-добрѣ, ще ви приведа едно сравнение. Прѣдставете си, че се намирамъ прѣдъ единъ мравунякъ. Мравкитѣ си иматъ извѣстенъ редъ на нѣ­щата, носятъ си това-онова въ мравуняка. Поставя бастуна си въ мравуняка имъ, дигне се голѣмъ шумъ между мравкитѣ, нѣкой имъ разстройва мравуняка. Казватъ си: „Въ природата ставатъ нѣкои сътресения, естествени сили влияятъ“. А тѣзи сили сѫ моятъ ба­стунъ. Послѣ туря пръста си между тѣхъ, нѣкоя мравка ме ухапва. Прѣдставете си, че у нѣкоя мравка дойде мисъльта, че тукъ има нѣкое разумно сѫщество, което имъ прѣчи, далечъ ли е тя отъ истината? Слѣдователно, по отношение на тѣзи грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравкитѣ. Азъ мога да ви докажа, че тѣ сѫществуватъ, като туря между васъ тѣхния бастунъ, и ви размърдамъ. Може да направите опитъ, да видите тѣхния бастунъ. Стоя единъ день прѣдъ единъ мравунякъ и съ лупата си фиксирвамъ свѣтлината точно къмъ пѫтя на мравкитѣ. Тѣ отиватъ къмъ свѣтлината, но, като ги парне, отскачатъ. Казватъ си: „Какво е това явление, нѣщо много свѣтло, но пари“. Наобикалятъ ме мравкитѣ, разсѫждаватъ наоколо ми  цѣлъ концертъ Чудятъ се на това явление. Казвамъ имъ: „Азъ съмъ, позна­вате ли ме?“  Често и тѣзи голѣмитѣ хора, умнитѣ ги наричамъ азъ, фокусиратъ съ хората, както и ние правимъ съ малкитѣ мравки. Тѣ сѫ рѣшили да поправятъ свѣта: дадена имъ е власть отгорѣ, даденъ имъ е и планъ, и сега тѣ ще разоратъ. Това нари­чамъ азъ новъ редъ и новъ порядъкъ въ свѣта, това, което тѣзи сѫщества ще донесатъ.

 

Като ме слушате сега, вие си казвате: „Ако това е истина, голѣма лъжа е“. „Бу сахи иса, чокъ яландъръ“, както гласи турската пословица. Ако имате вѣра, ще направите опитъ, и ще се увѣрите, но, ако имате само вѣрвания, ще кажете споредъ турската пословица: „Ако това е истина, голѣма лъжа е“. Не, не е лъжа това.

 

И тъй, да се повърнемъ къмъ мисъльта си.

 

Тази първична интелигентность, която трѣбва да дойде въ свѣта, произтича оть Бога; отъ тоя първоизточникъ иде сега нова вълна, която хората трѣбва да приематъ. Казватъ: „Богъ вдъхналъ душа въ човѣка“. Сега Богъ прави нови вдишвания. Въ хиляди години Богъ единъ пѫть вдишва. Ще разберете двата принципа, че Богъ е всеобемна любовь, която обгръща всички сѫщества, че Богъ е всеобемна ин- телигентность. Тази интелигентность ще се прояви споредъ естеството на всѣко сѫщество. Трѣбва да има едно разнообразие, но и въ всинца насъ трѣбва да има тази божествена хармония. Подложете на опитъ учението, направете дишането си ритмично, внесете въ сърцето си, въ душата, въ ума и въ духа си, както и въ подсъзнанието, съзнанието, самосъз­нанието и свръхсъзнанието си мисъльта да видите тѣзи сжщества, и вие ще ги видите. Когато видите тѣзи сѫщества, вие ще намѣрите вашитѣ учители, вашитѣ братя и сестри. Тѣ сѫ благородни сѫщества и тъй високи въ своитѣ постѫпки, и така изпълняватъ Христовото учение, че вие и понятие нѣмате отъ всичко това. Когато отидете въ дома имъ на гости, ще ви приематъ като по-малки свои братя, ще ви дадатъ най-добрия приемъ, и ще ви изпратятъ въ този свѣтъ, да носите новото учение. При сегашното ви състояние, съ тѣзи умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнѣнието, което имате, дали това сѫществува или не, показва, че не може да служите на вѣрата, на този Господь, който е вѫтрѣ, въ васъ — подразбирамъ душата ви. И тъй, безъ вѣра не може да се угоди на Бога, на любовьта. Вие не сте още вѫтрѣ въ тѣлото си, а сте извънъ него. Тѣлото на човѣка за неговата душа е още само като катедрата за про­фесора — качи се на нея, прѣподаде урока си, прѣстои всичко 2—3 часа, и слиза. Човѣкъ само врѣменно живѣе въ тѣлото си, дѣто си има и катедра. Ду- хътъ слиза въ тѣлото само въ извѣстно врѣме, за извѣстни часове и минути, докато прѣподаде уроцитѣ си. Но душата е нѣщо велико! Нѣкои ме питатъ: „Като е толкова велико, голѣмо нѣщо, какъ се събиратъ толкова души въ свѣта?“ Велика душа е она­зи, въ която има интенсивна, широка любовь и пра­вилна мисъль. Душа, въ която нѣма любовь, нѣма правилна мисъль, тя е малка. Не е въ външната форма, не е въ голѣмото шише. Светецътъ може да живѣе въ колиба, а прѣстѫпникътъ — въ палатъ, но не е палатътъ, който създава гения, нито колибата, която създава невѣжеството. Слѣдователно, вие трѣбва да измѣните мисъльта си, за да измѣните свѣта. Всички ние колективно създадохме нашата мисъль, нашитѣ тѣла, като ги изопачихме. Пакъ колективно ще работимъ, за да се върнемъ къмъ първоначалното съзнание, като се съединимъ съ тоя великъ законъ.

 

Днесъ врѣмето е ясно, свидѣтель на това, че, ако приемемъ новото учение, ще имаме тази свѣтлина. То свидѣтелствува за мене, но азъ и така съмъ щастливъ и богатъ, а вие трѣбва да придобиете това за васъ и ще го прѣдадете на вашитѣ дѣца, на вашето поколѣние, а сега вашитѣ почернѣли лица и побѣлѣли косми говорятъ друго нѣщо. Азъ бихъ желалъ да Ви побѣлѣватъ космитѣ, но не отъ страхъ, а отъ любовь. Когато косата се измѣня отъ любовь, тя приема разни краски. Когато нагорещяватъ желѣзото, то става свѣтло, а когато истине — става черно Всички, на които коситѣ сѫ черни, трѣбва да побѣлѣятъ. Питате, защо остарявате. Ами вѫглищата, които сѫ изгорѣли, нали трѣбва да нагорещатъ желѣзото? Значи, енергията отъ вѫглищата минава въ желѣзото. Затова трѣбва да донесемъ малко вѫглища. Не мислете, че е лошо да имате черни коси. Чернитѣ коси, чернитѣ очи показватъ, че тѣзи хора сѫ още въ сѣнка, свѣтлината още не е проникнала въ тѣхъ. Такива хора не сѫ грѣшници, но въ тѣхъ има складирана енергия, която отпослѣ ще се прояви, тѣ очакватъ въ бѫдеще да цъвнатъ и узрѣятъ. А хора съ бѣли коси показватъ, че сѫ цъвнали и узрѣли. Младъ, старъ, умирания, раждания, това, казано въ другъ смисъль, значи: да любишъ и да мислишъ. Любовьта, това е началото на живота. Мисленето, — това е възрастниятъ човѣкъ, който е разбралъ смисъла на живота, и затова него­вата глава е почнала да побѣлѣва. Безъ вѣра, безъ този умъ не можешъ да служишъ на Бога. Азъ оспорвамъ мнѣнието, че много умъ и знание не ни трѣбватъ. Не, намъ ни трѣбва единъ божественъ умъ, божествени разбирания, да разбираме висшата мате­матика, биологията, астрономията, естественитѣ науки, и то, въ всичкитѣ имъ съотношения, да разбираме, какъ сѫ свързани животнитѣ, растенията. Нищо въ свѣта не е безъ смисълъ, затова трѣбва да обикнемъ всѣко дърво, растение, всѣко животно, и като се явимъ при всѣко отъ тѣхъ, да му прѣдадемъ добри мисли. Не мислете, че нѣщата въ свѣта сѫ лоши. За да станатъ лоши, ние сме станали причина. Ето защо трѣбва да се заемемъ да поправяме тоя свѣтъ отвънъ навѫтрѣ.

 

 

И тъй, започнете да поправяте мисъльта си, страститѣ си. Има страсти, които изгарятъ. Често съмъ слушалъ мома да казва: „Изгори ме той“. Да, този токъ, който момъкътъ изпраща на момата, може да бѫде толкова силенъ, че да я убие моментално. Чув­ствата на нѣкоя майка може да бѫдатъ толкова силни, че да изгорятъ дѣтето. Трѣбва да знаемъ, какъ да чувствуваме, какъ да мислимъ. Мисъльта и чувството понѣкога биватъ толкова силни, че могатъ и да въз- кръсятъ нѣкого. Чувствата могатъ да убиватъ и възкръсяватъ, и едното и другото е вѣрно. И сега силитѣ въ природата сѫ подчинени на човѣшкия умъ. Ако искате да се ползувате отъ този законъ, трѣбва да имате вѣра и любовь, и Богъ ще ви даде новъ начинъ да провѣрявате нѣщата. Тогава ще кажете: „Моята мисъль е права“. А сега казвате: „Я има вода, я не“. Това е вѣрата на циганина. Вложете любовьта и вѣрата, направете единъ опитъ, и тогава ще разбе­рете въпроса по-подробно. Азъ бихъ започналъ да ви обяснявамъ всичко това математически, съ съврѣменната алгебра и геометрия, но колцина отъ васъ ще ме разберете? Кой професоръ по математика е успѣлъ досега да убѣди ученицитѣ си въ вѣрностьта на своитѣ теории? Учатъ теории, много правила, но дойде ли да ги приложатъ въ живота, не знаятъ какъ. Казвамъ: «новото учение», и ние знаемъ, какъ да приложимъ една енергия въ органическия животъ. Като казвамъ „ние“, подразбирамъ бѣлитѣ братя, които живѣятъ между насъ. Азъ ги слушамъ сега, като каз­ватъ : «Нѣкои отъ тѣзи ученици може да станатъ до­бри, а други — не. Нѣкои отъ тѣхъ ще бѫдать уче­ници, а други — оглашени». Ако ги приемете, тѣ ще ви помогнатъ, и вие ще станете носители на новата кул­тура, новото небе и новата земя, които сега се създадаватъ. Тази нова мисъль казва на свѣта: „Въ ума ви не трѣбва да има абсолютно никаква лъжа“. Приемешъ ли нѣкакви хипотези, дръжъ ги като такива, но въ ума си трѣбва да държишъ онѣзи истини, кои­то сѫ абсолютно доказани. Тази работа съ вѣра става. И да знаешъ едно: откѫдѣ си дошълъ и кѫдѣ отивашъ. Откѫдѣ сте дошли ? Казвате: «Родиха ме». Помнишъ ли деня и часа на твоето раждане ? — Не, майка ми, баба ми го казватъ. «Зная, че ще умра». Отдѣ знаешъ? «Вѣрвамъ». Не, това е вѣр­ване, а не вѣра. Ние, като насочимъ нашата мисъль, знаемъ, кога сме родени, знаемъ, кога ще оставимь този свѣтъ, знаемъ, отдѣ започва физическиятъ свѣтъ и докѫдѣ се простира, знаемъ, отдѣ започва духов- ниятъ и докѫдѣ се простира. Затова ви трѣбва единъ отличенъ умъ, като у Христа. За да бѫдете чисти, умни, възвишени хора, герои въ свѣта, необходима ви е вѣра, чрѣзъ която се добива всичко. Тя е едно отъ качествата на ангелитѣ. Това качество и хората трѣбва да го придобиятъ. Съ вѣрата започва новата култура. Приложете сега вѣрата и любовьта, тя за­почва съ врѣмето, а врѣмето е тактъ на божията хармония, а хармонията е вѫтрѣшниятъ смисълъ на жи­вота. Това е учението за вѣрата, което Христосъ е проповѣдвалъ на свѣта. «Ако имате вѣра, колкото едно синапово зърно, ще можете и планина да прѣмѣствате“. «Повѣрвай, ще бѫдешъ спасенъ ти и домътъ ти». И тъй, вѣрвайте въ вашия умъ, който ще упражни влия­ние върху дишането, което трѣбва да бѫде ритмич­но, а не съ хъркания. Турете волята си чрѣзъ ми­съльта, за да направите живота си щастливъ.

 

Ще ви приведа сега единъ разказъ отъ Толстоя. Занесли на единъ царь едно житно зърно, голѣмо като кокоше яйце. Царьтъ заповѣдалъ да повикатъ най-стария човѣкъ отъ града, да го пита, дали той помни отъ своето врѣме такова едро жито. Едва довели този старецъ, подпрѣнъ на двѣ патерици. Попиталъ го царьтъ за житото, но той отговорилъ: «Въ мое врѣме не е ставало такова жито, питайте баща ми». Идва бащата, старецъ, подпрѣнъ съ една патерица, вижда житото и казва: «Въ мое врѣме не е ставало такова жито, питайте баща ми». Идва бащата, строенъ, добъръ старецъ, безъ всѣкаква патерица, по­глежда житото и казва: «Да, такова зърно въ нашитѣ години растѣше, съ него се хранѣхме» Царьтъ запитва този старецъ: „Защо ти, който си най-старъ по години отъ всички, ходишъ тъй изправенъ и безъ патерици, синъ ти съ една патерица и внукъ ти съ двѣ?» Старецътъ отговорилъ: «Това е така, защото въ тѣхъ вече не расте това житно зърно». И тъй, когато тази права мисъль е расла въ хората, тѣ ходѣха безъ па­терица, когато тя се изопачи — съ една патерица, а ко­гато не остана поменъ отъ нея — съ двѣ патерици. Царьтъ запитва стареца: «Ами съ пари ли го купу­вахте?» — «Въ наше врѣме пари нѣмаше», отговаря старецътъ.

 

И тъй, азъ ви давамъ това кокоше яйце, това житно зърно, вѣрата, съ която хората едно врѣме се хранѣха. Приемете го, насадете го и живѣйте съ него, и вие ще имате въ ума си най-хубавитѣ мисли, ще бѫдете здрави, а нервностьта, безмислието въ жи­вота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: «Сега има смисълъ да се живѣе, добрѣ е и за насъ, и за цѣлото човѣчество» Животътъ на българския народъ, на учителитѣ и на свещеницитѣ ще се осми­сли само тогава, когато вѣрата на хората слѣзе въ своята първична сѫщина, да не възбужда никакво съмнѣние. Тогава ще разберете ония задачи отъ вис­шата математика и геометрия, които сега сѫ неизвѣстни на хората.

 

 

Бесѣда,държана въ София на 6 мартъ 1921г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...