Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_02_27 Здрави връзки

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:46

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Здрави връзки

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Размишление.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за правилни и неправилни отношения. На какво се дължатъ отношенията? Тѣ сѫ резултатъ на известна връзка, на привързаность между хората. Има хора, които се привързватъ силно, вследствие на което страдатъ. Тѣ не трѣбва да се обезсърдчаватъ, защото, дето има привръзване, тамъ има и развързване. Защо едни хора се привързватъ лесно, а други не могатъ? Това се дължи на известна хармония, на нѣкаква далечна връзка между тѣхъ. Колкото по-здрава е връзката, толкова и отношенията имъ сѫ по-хармонични. Това виждаме и въ съчетанието на тоноветѣ. Има тонове, които сѫ хармонични помежду си. Такива тонове образуватъ акордъ, съзвучие. По-добре хармониратъ ония тонове, между които има интервалъ терция. Запримѣръ, тоноветѣ do, mi, sol си хармониратъ, когато тоноветѣ do и re не си хармониратъ. Като изучавате произведенията на гениалнитѣ поети, виждате, че и тѣхната поезия е основана на сѫщитѣ закони, на каквито и музиката, поради което между поетитѣ и музикантитѣ сѫществува тѣсна връзка. Добре е музикантитѣ да правятъ опити, да превеждатъ гласнитѣ и съгласнитѣ букви въ тонове. Съгласнитѣ букви представатъ известна спънка, противодействие, ограничение, а гласнитѣ — просторъ, разширение. Като пише, истинскиятъ поетъ се спира не само върху музикалното значение на всѣки звукъ, но и на мѣстото му въ сричкитѣ и думитѣ. Сѫщо така той обръща внимание и на мѣстата на думитѣ въ поезията си.

 

Думитѣ, сричкитѣ, буквитѣ представятъ плоскости и възвишения, по които човѣкъ се движи. Попадне ли въ една отъ наклоннитѣ плоскости, човѣкъ започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище. Така той проявява нѣкои нежелателни качества, следъ което трѣбва да мине известно време, да се хармонизира. Срещнатъ ли се двама души на една наклонна плоскость, тѣ непременно ще се скаратъ. Понѣкога скарването е толкова голѣмо, че трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да ги примири. Защо се каратъ хората? Защото сѫ попаднали на наклонна площь и не могатъ да се спратъ — хлъзгатъ се. Скарването, спорътъ между хората се дължи на известни избухливи вещества въ човѣшкия организъмъ, които лесно се запалватъ и образуватъ експлозии. Тѣзи експлозии ставатъ независимо отъ човѣшката воля. Избухливитѣ вещества въ човѣшкото естество не сѫ нищо друго, освенъ запасъ отъ енергии, необходими въ крайни случаи, въ време на война, на голѣми нападения и т. н. Едно нехармонично движение на мускулитѣ на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливитѣ вещества въ човѣка. Нехармоничнитѣ движения, както и отрицателнитѣ думи, представятъ бомби, които могатъ да извадятъ човѣка отъ релситѣ на неговото движение. Човѣкъ трѣбва да познава вѫтрешната, т. е. психическа страна на живота, за да може да си въздействува съ нея. Това наричаме ние психическа психология. Познава ли тази психология, човѣкъ може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човѣкъ трѣбва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трѣбва ли човѣкъ да се гнѣви, че на пѫтя му имало камъкъ, и той по невнимание ударилъ крака си? Ако нѣма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гнѣвно настрана. Не, види ли на пѫтя си камъкъ, човѣкъ трѣбва да се наведе спокойно, да го помѣсти настрана отъ пѫтя си и да замине. Отде знае, може би подъ този камъкъ да се крие нѣкакво богатство? И като дигне камъка, ще намѣри богатството подъ него.

 

Единъ познатъ разправяше своята опитность. Единъ день той седѣлъ въ градината си и челъ една философска книга. Като прочелъ нѣколко глави, той затворилъ книгата, легналъ да си почине и заспалъ. Като се събудилъ, той отново взелъ книгата да продължи четенето, но видѣлъ вѫтре единъ пликъ и се ядосалъ, че нѣкой бъркалъ книгата му и турилъ въ нея плика. Така разгнѣвенъ, той бързо взелъ плика, смачкалъ го и въ момента, когато се готвѣлъ да го хвърли въ огъня, дошла на ума му мисъльта: Преди да изгоря плика, ще видя, какво има въ него. Отваря плика и какво да види? Една голѣма банкнота въ плика, а на едно листче написано: Вземете тия пари и си услужете, както намирате за добре. Отъ кого били тия пари, не могълъ да разбере — никакъвъ подписъ нѣмало тамъ. Въ първо време той се ядосалъ, но като видѣлъ паритѣ, зарадвалъ се. Малъкъ билъ пликътъ, но съдържанието му било голѣмо.

 

Следователно, научете се да цените малкитѣ нѣща. Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводникъ на нѣщо велико. Когато се организиратъ въ едно цѣло, малкитѣ клетки ставатъ проводници на великия, съзнателенъ животъ. Всѣка клетка представя електрическа лампичка, презъ която минава свѣтлината. И човѣкъ представя малка вселена, съ опредѣлена цель и движение въ известна посока.

 

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да дойдете до вѫтрешно познаване на себе си. Това се постига чрезъ работа и учене въ всѣко направление. Ако живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ ще изучава земята, заради което ще работи съ рало и мотика. После, той ще мине въ сърдечния свѣтъ, да изучава всичко, което се отнася до отношенията му къмъ всички живи сѫщества, малки и голѣми. После ще навлѣзе въ умствения свѣтъ, дето ще изучава поезия, философия, наука. Като мине презъ всички свѣтове и придобие нѣщо ново, човѣкъ има право да си почине. Като си почива, той ще размишлява върху малкитѣ и високи върхове въ науката, въ музиката, въ изкуството и ще разбере, че голѣмитѣ нѣща сѫществуватъ благодарение на малкитѣ. Като изучавате малкитѣ нѣща, постепенно ще вървите къмъ голѣмитѣ, като се нагаждате къмъ новитѣ форми на науката, на живота, на изкуствата. Не можете ли да се нагодите къмъ новитѣ форми, да ги използувате разумно, вие ще се върнете назадъ, къмъ старитѣ форми. Това подразбира инволюция. Който е готовъ за новитѣ форми, той ще върви напредъ, ще еволюира. Въ каквото направление да работи, човѣкъ се нуждае отъ сътрудникъ, или въ работата, или въ поощряването му. Колкото добре да работи, човѣкъ все има нужда да сподѣли работата си съ нѣкой, който разбира, и да даде своята преценка. Като сподѣли съ нѣкого, човѣкъ усилва вѣрата си.

 

Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ мнението, преценката и съвета на своя ближенъ. Въ преценката, която давате, вие трѣбва да бѫдете справедливи, нито да надценявате, нито да подценявате. Такава преценка не е опасна за слабия човѣкъ. Иначе, той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно падането. Защо? И въ падането човѣкъ се учи. Само онзи може да падне, който не е завършилъ развитието си. Обаче, който е завършилъ развитието си, той никога не пада. Само онзи се страхува отъ мечка, който не е срѣщалъ такава. Срещне ли го веднъжъ и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човѣкъ за пръвъ пѫть срѣща мечка на пѫтя си. Отъ страхъ той заболява. Очитѣ на мечката сѫ малки и сѫ поставени близо до носа. Малкитѣ очи показватъ, че мечката приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко въ себе си, вследствие на което тя има интенсивни чувства. Мечката силно обича и силно мрази. Следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се; намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката? Чрезъ плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намѣрилъ нѣкой, да попрѣчи на разположението, или на настроението ѝ. Обаче, като животно, мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човѣкъ може да мине покрай мечката спокойно, безъ да му направи нѣщо.

 

Страхътъ е животинско чувство. Той е силно развитъ въ животнитѣ. Тѣ разчитатъ на него. И мечката, която е бавна, трома, като се уплаши, бѣга по-бързо отъ конь. Страхътъ я спасява. Страхътъ се срѣща въ човѣка, като остатъкъ отъ животинското му състояние. Щомъ се страхува, човѣкъ се свързва съ животнитѣ; щомъ се гнѣви — сѫщо. За да не се подава на отрицателнитѣ чувства въ себе си, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да се свързва съ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Човѣкъ е колективно сѫщество, свързанъ съ сѫщества по-високо и по-низкостоящи по съзнание отъ него. Отъ човѣка зависи, съ кои отъ тѣхъ ще се свърже. Много помагачи има човѣкъ, но той трѣбва да съзнава това, да се свързва съ тѣхъ и да се ползува разумно отъ тѣхната помощь. Орачътъ оре земята съ ралото си, но милиони червеи оратъ преди него. Той казва, че разоралъ земята, но нѣма предъ видъ ония невидими помагачи въ земята, които сѫ работили преди него. Човѣкъ посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода имъ, но забравя милионитѣ пчели, пеперуди и други насѣкоми, които, като невидими помагачи, сѫ извършили тѣхното оплодяване.

 

Какво ще кажете за помощьта на слънцето, на водата, на въздуха? Колко още невидими разумни сѫщества помагатъ на човѣка! Хиляди и милиони сѫщества взиматъ участие при разрешаване на известенъ философски въпросъ. Човѣкъ напрѣга ума си и допринася нѣщо къмъ разрешаването на дадения въпросъ. Който не разбира това, той мисли, че самъ разрешава въпроситѣ. Никой не работи самъ. Има въпроси, които отъ хиляди години насамъ се разрешаватъ, но и досега още не сѫ разрешени. Запримѣръ, въпросътъ за душата и до днесъ още не е разрешенъ. Въпросътъ за ума сѫщо не е разрешенъ. Задава се въпросъ, дали умътъ е сила, или принципъ. Споредъ нѣкои философи умътъ е облѣченъ въ специфично тѣло — умствено, което има свои специфични органи. Човѣкъ може да разреши въпроса за ума, когато развие неговитѣ органи. Тогава умътъ на човѣка функционира свободно и независимо, както виждаме това въ физическото тѣло на човѣка.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Първата играчка, или първиятъ предметъ въ детинството ми, който ми е направилъ силно впечатление“. Така ще провѣрите, отъ коя възрасть сте започнали да задържате впечатления въ паметьта си. Добре е отъ време на време човѣкъ да се връща къмъ детинството си, да види, какви впечатления и спомени носи оттамъ, какви стремежи и желания съ го вълнували.

 

Задача. Въ продължение на десеть деня всѣки отъ васъ трѣбва да мѣсти по единъ камъкъ, който се е изпрѣчилъ на пѫтя му. Като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камъкъ, който трѣбва да премѣстите. Не е безразлично, кой камъкъ ще мѣстите. Ще премѣстите само онзи камъкъ, който ви прави впечатление,който е въ връзка съ мисъльта ви. Сѫщевременно ще отбележите и мисъльта, която сте имали въ този моментъ. Ще следите, на коя страна на пѫтя е билъ камъкътъ, отдѣсно или отлѣво. Ще се наведете внимателно, ще дигнете камъка и ще го поставите пакъ настрана, а не срѣдъ пѫтя. Ако сте имали добра и възвишена мисъль, и на сѫщия камъкъ стѫпи нѣкой отчаянъ човѣкъ, състоянието му ще се измѣни. Обръщайте внимание, кога мѣстите камъка — сутринь, следъ обѣдъ, или надвечерь. Ако го премѣстите сутринь, вие сте били въ възходящо състояние; сѫщото състояние ще предадете на онзи, който стѫпи на този камъкъ. Ако го премѣстите следъ обѣдъ, състоянието ви е било низходящо. Следъ залѣзъ слънце нѣма да мѣстите камънитѣ. Добре изпълнена задача ще бъде тази, ако можете да поставите камъка на онова мѣсто, което му е опредѣлено.

 

Така изпълнена задачата, това представя само една отъ странитѣ ѝ. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение на вѫтрешната ѝ страна. Това значи: всѣки да премѣсти въ живота си по една твърда мисъль, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъватъ, както самия него, така и окрѫжаващитѣ. Може ли да направи това, той е далъ вече права насока на живота си. Щомъ една твърда мисъль се отмѣсти отъ пѫтя ви, следъ нея ще тръгнатъ всички останали. За да съгради своя характеръ, човѣкъ трѣбва да започне отъ външнитѣ предмети. Ако не си готовъ да дигнешъ отъ земята единъ листъ, пръчка или камъкъ, ти не можешъ и въ себе си да премѣстишъ нито една твърда мисъль, нито едно твърдо чувство. Изправенъ ли си къмъ външния свѣтъ, ти можешъ да работишъ и вѫтрешно.

 

Задачата, която днесъ ви давамъ, е добъръ методъ за самовъзпитание и възпитание. Така могатъ да се възпитаватъ и малкитѣ деца. Когато води децата на разходка, учительтъ трѣбва да обръща вниманието имъ на всичко, което срѣщатъ на пѫтя си. Ако сѫ на планина, той трѣбва да спира вниманието имъ върху изворчетата и, ако сѫ нечисти, да се заеме заедно съ тѣхъ да ги изчисти. Малки идеи сѫ тѣзи, но тѣ влизатъ въ умоветѣ на децата и се разрастватъ. Прѫчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пѫтя си, дигайте и туряйте настрана. Пѫтьтъ, по който вървите, трѣбва да бѫде чистъ. Ако имате стомна, която пуща вода презъ поритѣ си, не се сърдете на грънчаря, но намѣрете начинъ да не мокри дъскитѣ. Турете подъ нея една чинийка, и дъскитѣ ще бѫдатъ сухи.

 

Всѣки човѣкъ има две стомни въ себе си — умътъ и сърдцето му. Случва се понѣкога тия стомни да пропущатъ часть отъ съдържанието. Намѣрете начинъ да не се излива съдържанието имъ. Турете по една чинийка подъ тѣхъ. Ако стомнитѣ ви пропущатъ, не се обезсърдчавайте. Това е една погрѣшка, която може да се изправи и ще даде добри резултати. Погрѣшката на добрия човѣкъ се превръща въ добро. И грѣшка да направи, добриятъ човѣкъ си остава добъръ. Лошиятъ човѣкъ, обаче, и добро да направи, пакъ лошъ си остава. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Защо? Защото доброто е основа на цѣлокупния животъ. Разумнитѣ сѫщества сѫ свързани съ доброто. Който върши добро и е добъръ, той е свързанъ съ разумнитѣ сѫщества, съ сѫществата на любовьта.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

22. Лекция отъ Учителя, държана на

27. февруарий, 1927 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt