Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_02_20 Тритѣ зрънца

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:45

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Тритѣ зрънца

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Размишление.

 

Представете си, че ви сѫ дадени три зрънца за изследване. Едното зрънце е пѣсъчно, второто — житно, а третото — зародишъ отъ нѣкое млѣкопитаещо. Какви резултати ще се получатъ отъ тритѣ зрънца, ако имъ притурите по единица калория топлина? Отъ топлината пѣсъчното зрънце ще се разшири малко, житното — ще почувствува импулсъ за растене, а зародишътъ на млѣкопитаещото ще се зачене. Значи, при нагрѣване неорганичната материя се разширява само, а органичната започва вѫтрешно да расте. Изобщо, процеситѣ, които ставатъ въ неорганическата материя сѫ по-прости отъ тия, които ставатъ въ органическата. Ако въ органическия и психически свѣтъ човѣкъ постѫпва, както въ неорганическия, той ще се натъкне на едно вѫтрешно ограничение въ себе си. Дойде ли до механизиране на органическитѣ процеси, човѣкъ приготвя условия за склероза въ организъма си. Склерозата не е нищо друго, освенъ изгубване на пластичностьта на организъма. Това се дължи на недоволството, на което човѣкъ се натъква. За да се справи съ анормалнитѣ състояния на своя физически и психически животъ, човѣкъ трѣбва да изучава окултната наука. Тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тѣло, за реорганизиране на човѣшкитѣ мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щомъ придобие това нѣщо за себе си, човѣкъ ще го приложи и въ обществото. Ако е мѫчно човѣкъ да приложи тия методи къмъ себе си, още по-мѫчно е да ги приложи къмъ обществото.

 

Една отъ задачитѣ на окултния ученикъ е да се справи съ недоволството си. На какво се дължи недоволството? Много причини има за недоволството: външни и вѫтрешни. Запримѣръ, убоде ли ви нѣкой съ игла, вие веднага ставате недоволни. Тази игла може да се забие въ тѣлото — да предизвика физическо недоволство, но може да се забие въ сърдцето и въ ума — да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче, има случаи, когато една и сѫща причина може да произведе недоволство, а може и да не произведе. Ако вашиятъ възлюбенъ ви убоде съ игла, вие нѣма да се сърдите. Ако ви убоде човѣкъ, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че въ първия случай човѣкъ не се сърди, а въ втория се сърди, не е известна. Това остава тайна. Отчасти човѣкъ може да разреши тази тайна, но не напълно.

 

Въ свѣта сѫществуватъ три вида тайни: тайни на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Тайнитѣ на физическия свѣтъ могатъ да се разкриятъ напълно, 100%; тия на духовния свѣтъ — отчасти само, 75%, а тайнитѣ на Божествения свѣтъ всѣкога оставатъ скрити. Обикновениятъ човѣкъ не може да проникне въ тайнитѣ на Божествения свѣтъ. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една часть отъ него остава закрита. Това е мѣстото, отдето водата изтича. Това е главата на извора, т. е. неговата Божествена проява. Искате ли да измѣрите дълбочината и интенсивностьта на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мѣстото, което представя духовната часть на извора, т. е. неговитѣ дробове. Дойдете ли до физическата проява на извора, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието отъ главата на извора до морето. Като измѣрвате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистота на водата. Можете ли да сѫдите за чистотата на извора отъ водата на рѣката, произлѣзла отъ него? Все има известно уподобяване, но за да опредѣлите, каква е въ сѫщность разликата между физически, духовенъ и Божественъ животъ, вие трѣбва да държите вѫтрешна връзка между Бога и своята душа. Божественитѣ нѣща сѫ всѣкога закрити. За да разберете съдържанието имъ, вие трѣбва да отидете на мѣстото, отдето тѣ извиратъ. Речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите.

 

Нѣкой иска да разбере, какво представя той като човѣкъ, като его. Този въпросъ не се разрешава. Никой досега не е отговорилъ на този въпросъ. Ще каже нѣкой, че е душа, че е его. Това сѫ думи, които не разрешаватъ въпроса. Или ще кажете, че човѣкъ мисли, чувствува, действува, движи се, пѣе, играе. И това още не е човѣкътъ. Човѣкъ не е нито въ мисъльта, нито въ чувствата, нито въ постѫпкитѣ си, нито въ движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Нѣкой казва, че иска да се изяви, да покаже, кой е и какъвъ е, да разкрие цѣлия си животъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че цѣлата слънчева система даже не може да го побере. Колкото да се разкрива, нѣма кѫде да направи своето изложение. И като знае, какво представя, човѣкъ все пакъ трѣбва да бѫде смиренъ. Смирението е законъ за запазване на енергиитѣ. Съ малко енергия смирениятъ извършва добра работа.

 

Сега, да се върнемъ къмъ тритѣ зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. Отъ топлината пѣсъчното зрънце ще се разшири само. То може да се уподоби на човѣкъ, който е придобилъ голѣмо наследство, но гледа на живота механически. Съ полученитѣ пари той ще си направи кѫща, ще я нареди добре и ще се радва, че може да живѣе охолно. Житното зърно, като получи топлина, ще придобие импулсъ за растене. То може да се уподоби на човѣкъ, който е далъ ходъ на вѫтрешния животъ въ себе си. Отъ приетата топлина въ себе си, зародишътъ на млѣкопитаещото започва да се развива. Това семе може да се уподоби на човѣкъ, който изучава смисъла на живота. Следователно, единицата топлина, съзнателно поставена въ тритѣ свѣта, извършва три различни служби. Живо нѣщо е топлинната енергия, вследствие на което, влѣзе ли въ тѣлото, тя произвежда оживяване, въ сърдцето — въодушевение, а въ ума — свѣтлина. Значи, една и сѫща енергия произвежда три различни резултата, споредъ областьта, въ която прониква. Когато влѣзе въ тѣлото и не намѣри отгласъ, топлинната енергия отива въ сърдцето; ако и тамъ не намѣри отгласъ, тя отива въ ума; ако и тамъ не намѣри отгласъ, отива въ висшитѣ области на живота. Добре е, дето мине, да остави и да вземе нѣщо и да се върне къмъ своя източникъ. Какво ще вземе отъ човѣка? Неговитѣ недѫзи, недоволства, скърби и страдания. Тя ще ги занесе въ ретортитѣ на Божествения свѣтъ, дето ще ги превърне въ нѣщо възвишено и красиво. Това, което хората считатъ безсмислено, въ Божествения свѣтъ се превръща въ нѣщо смислено.

 

И тъй, изучавайте окултната наука, нейнитѣ методи и закони, за да ги прилагате въ всѣкидневния си животъ, да го осмислите и обновите. Това значи, да мине човѣкъ отъ обикновено състояние въ възвишено, въ което всичко преживяно изчезва, окапва, както листата на дърветата. И въ края на краищата отъ човѣка остава коренъ, за основа на физическия животъ, стъбло — за основа на духовния свѣтъ и клоне — за основа на Божествения свѣтъ. На земята човѣкъ може да е билъ виденъ, знаменитъ, но влѣзе ли въ висшия свѣтъ, отъ него оставатъ само три нѣща: коренъ, стъбло и клоне.

 

Като ученици на Велика Школа, отъ васъ се иска геройство, юначество. За да се насърдчите въ тази область, вие трѣбва да проследите живота на революционеритѣ, да видите, съ какво въодушевение сѫ се хвърляли въ борбитѣ. Градъ куршуми се сипятъ предъ тѣхъ и около тѣхъ, но тѣ вървятъ напредъ. Трѣбва ли човѣкъ, който е изпълненъ съ велики идеи, да се страхува отъ живота? Вие сте изпълнени съ велики идеи, а въпрѣки това се страхувате. Вземете примѣръ отъ великитѣ хора въ свѣта, които сѫ излагали живота си за своитѣ идеи и убеждения. Тѣзи хора могатъ да ви дадатъ добри уроци, да ви помогнатъ въ трудни моменти на живота ви. Поради изсичане на горитѣ и избиване на млѣкопитаещитѣ хората се натъкватъ на голѣми страдания, безъ да могатъ да си помогнатъ. Тѣ не подозиратъ, че животнитѣ и растенията представятъ резервуаръ на жизнени сили, за растенето и развитието на човѣка. Съ изтрѣбването на млѣкопитаещитѣ жизнената имъ енергия се разпръсва въ пространството. Понеже хората не могатъ да се свързватъ прѣко съ силитѣ на природата, тѣ се лишаватъ, именно, отъ ония жизнени сили, които възприематъ отъ животнитѣ. Казано е въ Писанието: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Това значи: не се свързвай съ илюзиитѣ на свѣта.

 

Сега и на васъ се казва да не се свързвате съ низшитѣ животински прояви, но да използувате тѣхнитѣ жизнени сили. Тѣ сѫ козмически сили, необходими за развитието ви. Като приемате тия сили съзнателно, вие ще примирите физическия свѣтъ съ духовния и съ Божествения. Тѣзи свѣтове сѫ неразривно свързани помежду си. Живѣйте съзнателно и изучавайте мислитѣ, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание. Всѣко желание се реализира на опредѣленото за него време. Сѫщото се отнася и до мислитѣ и чувствата на човѣка. Въ това, именно, седи красотата на живота. Отъ васъ се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъль, на дадено чувство или желание. Пропуснете ли времето имъ, ще изпаднете въ такова положение, че на 30 годишна възрасть ще пожелаете това, което е за 80 годишна възрасть; или, на 80 годишна възрасть ще пожелаете това, което е за 30 годишенъ човѣкъ. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичность и здравина на тѣлото си, които ще се отразятъ благотворно върху живота на душата и на духа ви. Искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа, турете за основа на живота си идеята за братството и приятелството.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за братство и приятелство, но като дойдатъ до приложение, не издържатъ. Тѣ се натъкватъ на редъ атавистични чувства, мисли и желания, които нарушаватъ чистотата на братството и приятелството. Рѣдко ще срещнете мома или момъкъ, които да запазятъ помежду си братски и сестрински отношения. Въ края на краищата между тѣхъ възникватъ такъвъ родъ чувства и мисли, които помрачаватъ свѣтлината въ тѣхния животъ. Тѣ не трѣбва да се смущаватъ, но трѣбва да се справятъ съ своя атавизъмъ. Какво отъ това, че нѣкой ялъ и пилъ? Трѣбва ли за смѣтка на миналитѣ поколѣния вие да страдате? Други сѫ яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате тѣхнитѣ дългове. Въ Писанието е казано, че за всѣко престѫпление се въздава до четвъртия родъ. Единъ отъ древнитѣ пророци е казалъ, че който яде киселецъ, зѫбитѣ му скоминясватъ. Съ други думи казано: който пипа огънь, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ялъ киселецъ, и ако е пипалъ огънь безъ участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопаченъ животъ. Обаче, ако бащата и синътъ сѫ пили заедно, и двамата ще носятъ последствията на своя ненормаленъ животъ. Това не значи, че трѣбва да се страхувате отъ влияния. Каквото да правите, вие сте потопени въ свѣтъ, отъ чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумнитѣ братя и сестри, които грижливо пазятъ тѣлата ви, когато вие се излѫчвате въ време на сънь. Ако нѣмаше кой да пази тѣлата ви, вие щѣхте да ги намѣрите ограбени и разрушени.

 

И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се съ всичкото уважение и почитание, безъ да Го отваряте. Ще дойде нѣкой да ви пита, вѣрвате ли въ Бога. Ще кажете на този човѣкъ: Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графология, но по въпроса, вѣрвамъ ли въ Бога, не казвамъ нито дума. Това е въпросъ, отъ който стоя далечъ, не се занимавамъ съ него. — Сѫществува ли Богъ? — И съ този въпросъ не се занимавамъ. Когато запитали Хермеса, великиятъ Учитель на Египетъ, какво представятъ злото и грѣхътъ, той стисналъ устни и премълчалъ. Ако бѣха задали този въпросъ на нѣкой обикновенъ човѣкъ, той щѣше да извади ножа отъ ножницата си, да разрѣже връвьта, която свързва злото, и ще започне да говори. Не, стане ли въпросъ за злото, ще стиснете устнитѣ си и ще мълчите, както Хермесъ е мълчалъ. Отворите ли устата си, ще я напълните съ нѣщо лошо. Тъй щото, не говорете за злото, но дръжте се за доброто и за красивото въ свѣта. Нека доброто и красивото въ свѣта бѫдатъ мѣсто за почивка въ живота ви. Нека красивото и доброто бѫдатъ вашитѣ рѫководни начала.

 

Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и се натъкватъ на въпроса за душата, която разглеждатъ ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говоримъ за душата, ние имаме предъ видъ козмичната душа, която съдържа всички слънца въ себе си. Тѣ представятъ нейни клетки, въ които тя прониква, за да ги движи. Козмическата душа манипулира съ тия слънца, както желае. Следователно, тя е господарка и на материалната, и на духовната имъ страна. Когато сѫществата не съ пробудени още, ние казваме, че козмическата душа е материална. Пробудятъ ли се сѫществата, започнатъ ли да се движатъ, въ тѣхъ се проявява духовното естество на душата. Казваме, че всичко въ природата е одухотворено. И най-после, когато сѫществата започнатъ да живѣятъ смислено, да мислятъ и да чувствуватъ правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото да се говори за душата, каквито теории да четете, въ края на краищата всѣки трѣбва да задържи онова вѫтрешно разбиране, което има въ себе си. Не е важно, че не може да го изкаже съ думи. Важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява.

 

Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть.“ Тѣзи думи изразяватъ материалното състояние на душата. Тѣ подразбиратъ нѣкаква физическа болка. Когато нѣкой счупи ръката или крака си, казва: Заболѣ ме душата. Значи, болката е толкова силна, че се отразява на душата. Мине ли болката, всичко се забравя. Обаче, има състояния, които съ по-страшни отъ всѣкаква физическа болка. Тѣ се отразяватъ на духовното състояние на душата. При онова положение човѣкъ мѫчно забравя това, което е преживѣлъ. Споредъ нѣкои учени душата представя съвокупность отъ умствени способности въ човѣка. Умственитѣ способности сѫ въ зависимость отъ проявитѣ на сърдцето и волята. Значи, душата представя сборъ отъ прояви на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Дойдете ли до френологията, тя разглежда тия прояви по другъ начинъ. Тя изучава умственитѣ способности на човѣка споредъ развитието на различнитѣ мозъчни центрове и отъ тѣхъ вади заключение за интелигентностьта на човѣка.

 

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозъкъ, да преработите неговата материя. Това не се постига въ единъ животъ. Много работа се изисква отъ човѣка, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клеткитѣ на човѣшкия мозъкъ, ще видите, че клеткитѣ на моралния човѣкъ се различаватъ коренно отъ тия на обикновения човѣкъ, а още повече отъ тия на престѫпника. Каквото е изработилъ човѣкъ въ единъ животъ, оттамъ нататъкъ ще продължава да работи. Нищо въ природата не се губи. Следователно, дето и да сѫ разпръснати клеткитѣ на даденъ човѣкъ въ пространството, въ края на краищата, когато той отново слиза на земята, всички негови клетки ще се събератъ на едно мѣсто и ще образуватъ новото му тѣло. Въ създаването на човѣшкия организъмъ се крие голѣма мистерия. Когато се казва, че планетитѣ иматъ влияние върху човѣшкия организъмъ, това показва, че тѣ сѫ му дали нѣщо. Това е законъ въ природата. Влияние има само тамъ, дето сѫществуватъ отношения на взимане и даване. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни. Това не значи да мислите, че всичко можете да направите. Има нѣща, които човѣкъ безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи.

 

Единъ старъ дѣдо възседналъ магарето си, а редомъ съ него вървѣло едно младо момче и си говорили. Момчето казало: Дѣдо, хайде да си поговоримъ по нѣкои философски въпроси. — Хайде, дѣдовото, азъ съмъ старъ, опитенъ, всичко зная и всичко мога да направя. — Не, дѣдо, макаръ да си старъ, не можешъ да направишъ всичко. — Всичко мога да направя, дѣдовото. — Щомъ всичко можешъ да направишъ, слѣзъ отъ магарето, азъ да се кача на него, а ти да вървишъ пешъ. — Вижъ, това не мога да направя. Следъ нѣколко деня младото момче се качило на магарето си — отивало въ града. То настигнало дѣдото, поздравило го и продължило пѫтя си. Дѣдото го извикалъ и му казалъ: Синко, хайде да поговоримъ за една работа, която може да стане. — Каква е тази работа? — Да слѣзешъ отъ магарето, за да се кача азъ. — Момчето веднага скочило на земята и казало на дѣдото: Заповѣдай, дѣдо, качи се на магарето, азъ мога да вървя пешъ. Значи, това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно.

 

Следователно, когато нѣкой се запита, дали е младъ, или старъ, нека си отговори, може ли да слѣзе отъ магарето, да отстѫпи на дѣдото, а той да върви пешъ. Ако може да направи това, той е младъ; не може ли да го направи, той е старъ. Въ дадения случай магарето ще послужи като символъ, съ който ще разрешавате задачитѣ си. Намѣрите ли се на кръстопѫть, кажете въ себе си: Мога ли да слѣза отъ магарето, да отстѫпя, или не мога? Какво правятъ повечето хора? Щомъ се намѣрятъ предъ известна мѫчнотия, тѣ казватъ: Защо ми дойде тази мѫчнотия на главата? Все азъ ли трѣбва да страдамъ? Кога ще се смекчи сѫдбата къмъ мене? Каквито въпроси да си задава, човѣкъ не може да си отговори, защо страда. Не е той единственъ, който страда. Всички хора страдатъ. Той е здравъ, има здрави очи и уши, да вижда и да чува добре; има здрави рѫце и крака, да ходи и да работи; има книги на разположение, да се просвѣщава. Какво повече иска? Наредъ съ него седи слѣпъ и глухъ човѣкъ, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение. Кой отъ двамата стои по-високо? Казано е въ Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Следователно, ще дойде день, когато тия двама души ще смѣнятъ положението си: на недоволния ще се отнематъ благата и ще се дадатъ въ рѫцетѣ на доволния.

 

Сега, отъ всички хора се изисква да дойдатъ до съзнателно разрешение на въпроситѣ. Задачата на човѣка не седи въ избѣгване на страданията. Човѣкъ трѣбва да страда, но разумно. Когато страда, той трѣбва на придобива нѣщо красиво. Не е въпросъ да убива желанията си, но да ги облагородява, докато единъ день ги постигне. Красивитѣ желания сѫ бистра планинска вода, която полива всичко, каквото срещне на пътя си. Като не могатъ да реализиратъ желанията си, мнозина се обезсърдчаватъ и започватъ да отричатъ всичко. Тѣ казватъ: Богъ не сѫществува, душа не сѫществува. Ако, наистина, душа не сѫществува, защо хората се занимаватъ съ въпроса за нейното сѫществуване, или несѫществуване? Душата сѫществува, затова, именно, хората се занимаватъ съ нея. Човѣкъ обича да говори за това, което знае. Тази е причината, поради която човѣкъ всѣкога говори за живота, за душата, за добродетелитѣ. Безъ тия нѣща слизането на човѣка на земята е безпредметно. Най-понятна и близка идея за човѣка е тази за живота. Каквото да прави, човѣкъ все за живота говори. Той излиза отъ него и се връща къмъ него. Какви сѫ формитѣ на живота, това не е важно. Формата се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата, отъ потика на душата и на духа. Колкото по-мощенъ е духътъ и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, въ която животътъ ще се излѣе. За да разбере живота въ неговата пълнота и цѣлокупность, човѣкъ би трѣбвало поне за моментъ да влѣзе въ всички форми, да разбере състоянието, въ което се намиратъ. Това, обаче, може да направи само адептътъ, само посветениятъ. Затова е казано на слабия да не се свързва съ грѣшния, да не би и двамата да паднатъ заедно. Само силниятъ може да се свързва съ слабия и съ грѣшния, и то временно, докато ги подигне.

 

Като ученици, отъ васъ се иска силна, съсрѣдоточена мисъль. За да постигнете това, вие трѣбва да правите редъ упражнения и усилия. Запримѣръ, вие сте се наели съ издаване на списанието „Житно зърно“. Какво показва името на списанието ви? Че трѣбва да орете, да сѣете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трѣбва да я наторите. Ако има плѣвели между житото, трѣбва да ги оставите настрана, да не се смущавате отъ тѣхъ. Почвата на списанието ви ще се подобри съ увеличаване на материалнитѣ срѣдства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието. Ако има абонати, които не искатъ да плащатъ, ще гледате на тѣхъ като на плѣвели, които сами по себе си ще отпаднатъ. Работете усилено съ мисъльта си, да заставите абонатитѣ си да плащатъ, а тия, които не сѫ се записали, да се запишатъ. Съ мисъльта си можете да постигнете голѣми резултати. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль! Тя прониква навсѣкѫде и преобразява нѣщата незабелязано. Единственото препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа За да знаете, какъ ще върви, направете му хороскопъ, да видите, кои планети му влияятъ благоприятно и кои — неблагоприятно. Съ издаване на списанието ще се изпита вашата разумна воля, вашия умъ и вашето сърдце. За всичко това, обаче, се иска искреность и чистота: искреность въ списването му, както и въ прокарването на самото списание въ обществото.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

21 Лекция отъ Учителя, държана на

20 февруарий, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt