Jump to content
Ани

1927_01_30 Неизвестни величини

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Неизвестни величини

 

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

Размишление.

 

Като четете Евангелието, вие се натъквате на нѣкои неразбрани нѣща. За да ги разберете, трѣбва да работите съ неизвестни числа. Защо? Защото много работи отъ Словото на Христа сѫ пропуснати. За да ги намѣрите, вие трѣбва да познавате математическитѣ закони и правила и съ тѣхъ да откривате неизвестнитѣ. Както палеонтолозитѣ по отдѣлни кости на животни, сѫществували въ предисторически времена, могатъ да възстановятъ цѣлото животно, така и вие, отъ известното, което ви е дадено отъ Словото на Христа, можете да дойдете до неизвестното. Когато изучава мистичната страна на духовния свѣтъ, човѣкъ работи съ неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа, като главенъ обектъ. Защо? Защото животътъ на Христа представя сборъ отъ живота на всички напреднали души, сѫществували преди него. Като е дошълъ на земята, човѣкъ изучава сегашния си животъ, но сѫщевременно той трѣбва да прониква и въ своитѣ минали животи. Човѣкъ трѣбва да знае, презъ какви форми е минавалъ. Когато изучава клетката, растенията, животнитѣ и минералитѣ, естественикътъ трѣбва да ги разглежда като пѫтища, презъ които той самъ е миналъ.

 

Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своитѣ прояви, човѣкъ трѣбва да изучава живота подъ и надъ себе си. Бѫдещата наука ще спре вниманието ви върху цѣлокупния животъ, отдето ще събере сведения за живота на човѣшката душа. По този начинъ човѣкъ ще проследи и пѫтя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човѣкъ да изучава теорията за наследственостьта. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клеткитѣ и ще види, че има клетки, които сѫ се отклонили отъ първичния животъ, и такива, които още не сѫ се отклонили. Последнитѣ сѫ въ сила да възстановятъ първоначалното състояние на всѣки органъ въ човѣшкото тѣло. Ако всички клетки въ човѣшкото тѣло се върнатъ къмъ своя първиченъ животъ, човѣкъ ще бѫде напълно здравъ, физически и психически.

 

Сегашниятъ човѣкъ е изгубилъ нѣщо отъ онова, което първоначално е било вложено въ него. Той трѣбва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на човѣка отъ правия пѫть на живота съответствува на отклонението на земната ось. Земната ось се е отклонила на 23° отъ нормалното си положение, Когато дойде въ първоначалното си положение, и човѣкъ ще изправи своя животъ. Съвременнитѣ учени намиратъ, че въ пѫтя на движението си, земята претърпява 19 колебания, т. е. 19 люления. На какво се дължатъ тѣзи колебания? Споредъ едни учени, това се дължи на опасния пѫть, презъ който земята минава. Споредъ други учени, причината за това явление е луната. Нито едното е вѣрно, нито другото. Споредъ нѣкои окултисти, колебанията, които земята претърпява, се дължатъ на една тъмна планета, която се намира между земята и слънцето. Тази планета е невидима. Следъ грѣхопадането, човѣчеството, чрезъ мисъльта си, е влѣзло въ района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умоветѣ имъ. Днесъ човѣкъ съ човѣкъ не могатъ да се разбератъ въ мисъльта си. Като не познаватъ тъмната планета, хората казватъ, че луната е причина за приливитѣ и отливитѣ въ моретата. Такива приливи и отливи ставатъ и въ мозъка на човѣка. Когато стане приливъ на кръвьта въ мозъка, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да си помогне. Не може ли да си помогне, той е изложенъ на опасность.

 

Сега, като се говори за възпитание и самовъзпитание, човѣкъ трѣбва да се справи съ влиянието на луната въ себе си, т. е. съ влиянието на своитѣ религиозни вѣрвания. Всички хора, които приличатъ на луната, сѫ крайни догматици, обичатъ външната страна на нѣщата, Тѣ сѫ голѣми материалисти. Тѣ могатъ съ часове да говорятъ за спасението, а сѫщевременно те оставятъ гладенъ. Хора, които се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сѫ щедри, жизнерадостни. Изобщо, всички планети указватъ известно влияние върху човѣка, споредъ теченията и силитѣ, които излизатъ отъ тѣхъ. Запримѣръ, хора, които се намиратъ подъ влиянието на Марса, съ юначни. Въ тѣхъ е силно развитъ центърътъ на самозапазването, който се намира задъ ушитѣ. За да запазятъ живота си, тѣ съ готови да извършатъ редъ престъпления. Тия пъкъ, които се намиратъ подъ влиянието на луната, съ готови, за едно свое удоволствие, да продадатъ мило и драго. За да си въздействува, човѣкъ трѣбва да се познава, да може да се предпазва отъ лошото влияние на различнитѣ планети.

 

Ученикътъ трѣбва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човѣкъ може да има редъ способности въ себе си, но той самъ трѣбва да съчетае всички външни условия въ едно, за да развива способноститѣ си. Въ това отношение човѣкъ е подобенъ на художникъ, който има четка, платно, бои, но той самъ трѣбва да съчетае боитѣ, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начинъ. За да придобива знания, да развива своитѣ добродетели, човѣкъ трѣбва да се свързва съ енергиитѣ на слънцето. Когато слънцето действува върху даденъ човѣкъ, умътъ и сърдцето му се разширяватъ, и той влиза въ истинския животъ. Подъ думата „истински животъ“ разбираме идеенъ животъ. Като вниквате въ живота на ученитѣ, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че тѣ се намиратъ подъ влиянието на слънцето. Тѣ сѫ идейни хора. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се свързва съ енергиитѣ на слънцето, нѣмамъ предъ видъ само физическото слънце, което изгрѣва и залѣзва на хоризонта. Азъ имамъ предъ видъ главно Божественото слънце, което изгрѣва въ душата на човѣка и никога не залѣзва.

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате методитѣ, съ които живата природа работи, и да ги прилагате въ живота си. Ще кажете, че природата работи бавно, съ хиляди и милиони години. Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формитѣ, презъ които е миналъ човѣкъ, виждате, че за създаване на сегашния човѣкъ, природата е употрѣбила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човѣка въ утробата на майката, отъ ембрио до сегашната си форма, виждате, че въ единъ кратъкъ периодъ, отъ деветъ месеца, той минава презъ всички форми на живота. Значи, достатъчно е човѣкъ да работи системно и последователно, за да може да съкрати работата на хилядитѣ години въ единъ кратъкъ срокъ. Всичко зависи отъ интенсивностьта на човѣшката мисъль. Природата, обаче, работи бавно, но сигурно. Ще дойде день, когато осьта на земята ще се изправи. Щомъ осьта на земята се изправи, и човѣкъ ще се изправи. Климатътъ на земята ще бѫде приятенъ и здравословенъ. Формата на човѣшката глава ще се преустрои. Рѫцетѣ и краката му ще приематъ по-красива форма. Като резултатъ на всичко това, въ човѣка ще залегне идеята за братство. Всички хора ще живѣятъ като братя и сестри, въ пъленъ миръ и съгласие помежду си.

 

Като живѣе, човѣкъ минава презъ редъ пертурбации, които се предизвикватъ отъ причини вънъ и вѫтре въ него. Както надъ земята има една тъмна планета, така и въ живота си всѣки човѣкъ срѣща единъ черенъ гений. Натъкне ли се на него, човѣкъ минава презъ редъ пертурбации. Пертурбациитѣ се предизвикватъ отъ тъмнитѣ мисли, които идатъ отъ този черенъ гений. Неговитѣ мисли сѫ въ състояние да отклонятъ човѣка отъ правия пѫть. Следъ голѣми страдания той пакъ ще се върне въ пѫтя си. На помощь ще му дойдатъ добритѣ сили въ природата. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ и да не минава презъ тъмнитѣ сили на природата. Тѣ сѫ механически. Колкото да сѫ силни, човѣкъ може да се справи съ тѣхъ. Както параходътъ се люшка отъ вълнитѣ на една и на друга страна, безъ да се обърне, така и човѣкъ ще бѫде изложенъ на действието на сили, които ще го разтърсватъ, но въ края на краищата той нѣма да потъне. Защо? Защото законитѣ, по които е създаденъ, не позволяватъ да потъне. И параходътъ е създаденъ по известни закони, споредъ които, и най-голѣмитѣ бури не могатъ да го обърнатъ въ водата. Човѣшката душа крие въ себе си велики възможности, вследствие на което, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краищата пакъ ще се върне въ първоначалното си положение.

 

Като не разбиратъ великитѣ закони на живота, хората се намиратъ подъ единъ вѫтрешенъ страхъ, не знаятъ, какво ги очаква въ бѫдеще, Тѣ искатъ да се проявятъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ има и условия, и срѣда да се прояви, но трѣбва да направи малки усилия, да преодолѣе противодействията, които срѣща на пѫтя си. Ще излѣзе нѣкой ученъ съ своята нова теория за създаването на свѣта, но веднага теорията му ще се подложи на строга критика. Ако е малодушенъ, той ще се обезсърдчи. Втори пѫть нѣма да смѣе да изнася теориитѣ си предъ свѣта. Истинскиятъ ученъ не се обезсърдчава. Той или мълчи по това, което знае положително, или смѣло изнася своитѣ теории. Всѣка теория съдържа известна истина въ себе си. Теориитѣ представятъ добра гимнастика за човѣшкия умъ. Като мисли върху известни въпроси, човѣкъ се упражнява. Ако днесъ не е дошълъ до абсолютната истина на нѣщата, това още не значи, че не трѣбва да се упражнява. Ще дойде день, когато ще се домогне до абсолютната истина. День следъ день детето учи буквитѣ, докато единъ день започне вече свободно да чете и да пише. Значи, ще дойде день, когато учениятъ ще се домогне до въпроса за създаването на свѣта и за произхода на човѣка. Едни отъ сегашнитѣ теории подържатъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Клетката се е размножавала чрезъ дѣление, и по този начинъ е дошла до образуване на различни форми на живота. Последната и най-съвършена форма въ живота на земята е човѣкътъ.

 

Ученитѣ се отличаватъ съ голѣмо постоянство. Тѣ продължаватъ да изследватъ въпроса за наследственостьта, търсятъ причинитѣ, защо въ единъ домъ се раждатъ само момчета, а въ другъ — само момичета. Забелязано е, че нѣкѫде момичетата и момчетата се редуватъ правилно: ако първото дете е момче, второто е момиче, третото — момче, четвъртото — момиче и т. н. Другаде се раждатъ първо две момичета, после — две момчета. Въ нѣкои семейства се раждатъ три момичета и едно момче. Има случаи, когато на седемь братя се ражда само една сестра. Яковъ пъкъ имаше 12 сина, а само една дъщеря. Това показва, че въ еврейския народъ преобладава грубиятъ елементъ. Изобщо, грубиятъ, мѫжки елементъ не може да бѫде носитель на Христовитѣ идеи, на Божията Любовь. Колкото е неправилно въ единъ домъ да има 12 сина и една дъщеря, толкова е неправилно да има 12 дъщери и единъ синъ. Правилно е въ единъ домъ синоветѣ и дъщеритѣ да се редуватъ: единъ синъ и една дъщеря. Споредъ този законъ, Яковъ трѣбваше да има 12 сина и 12 дъщери. Въ едно предание се казва, че Адамъ ималъ 40 сина и 40 дъщери. Той започна съ числото 4 — най-строгото число. Това число е сатурново. Който влѣзе съ здрава кожа въ рѫцетѣ на Сатурна, строгиятъ Богъ, той непременно ще излѣзе съ одрана кожа. Безпощаденъ е Сатурнъ.

 

Сега, като изучавате закона за наследственостьта, за раждането на депата, ще изучавате и вашитѣ мисли. Запримѣръ, има мисли отъ мѫжки и отъ женски характеръ. Вие трѣбва да различавате мислитѣ си. Ако въ ума ви се роди една положителна мисъль, ще знаете, че тя е отъ мѫжки произходъ. Тя носи въ себе си свѣтлина. Тази мисъль събужда въ човѣка нѣщо възвишено и благородно. Ония мисли пъкъ, които сѫ проводници на отрицателни сили въ природата, носятъ въ себе си любовь и топлина. Тѣ сѫ отъ женски произходъ. Всѣка мисъль, която внася въ човѣка любовь, е дева. Когато мислитѣ на човѣка се редуватъ правилно, една положителна и една отрицателна, и умътъ му се развива правилно. Каквато работа започне, той я свършва добре. Не се ли редуватъ правилно, нѣма ли известна последователность между тѣхъ, човѣкъ е изложенъ на голѣма дисхармония въ себе си, вследствие на което се блъска отъ единъ предметъ на другъ, отъ едно решение на друго.

 

Срѣщате, запримѣръ, единъ студентъ, който следва математика. Той учи една-две години математика, но после намира, че по-добре ще бѫде да учи философия. Започне философия, но скоро и нея напуща. Запише се въ музикална академия, да учи музика. Следва музика, но скоро и нея напуща. Докато се колебае въ себе си, човѣкъ нищо не постига. Мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде съсрѣдоточена. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да прояви усилена умствена дейность. Истинскитѣ учени, творцитѣ на науката, носятъ съ себе си работата и усилията на редъ поколѣния преди тѣхъ. Истински учениятъ носи своята теория съ себе си, живѣе споредъ нея, но не я излага предъ свѣта. Той намира, че свѣтътъ не е готовъ още за нея. Разумниятъ човѣкъ, обаче, вижда, че този ученъ носи въ себе си нѣкакаква особена наука. На каквито, мѫчнотии и противоречия да се натъкне, той бързо се освобождава. Каквито неблагоприятни условия да срещне, той ги превръща въ благоприятни. Да превръща човѣкъ лошитѣ условия на живота си въ добри, отрицателнитѣ състояния въ положителни, това значи, да владѣе силитѣ на природата. Истински учениятъ познава свойствата на различнитѣ видове материя и законитѣ, които я управляватъ. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и свѣтлинната материя и лесно се справя съ тѣхъ.

 

Тъй щото, като ученици, отъ васъ се иска да изучавате законитѣ на материята и да не се оставяте тя да ви управлява, но вие да я управлявате. Подадете ли се на материята, вие ще живѣете въ противоречията на живота. Който се движи само въ противоречия, той казва: Чудно нѣщо, едно време, като дете, мислѣхъ едно, а сега, като възрастенъ, мисля друго. Каже ли човѣкъ така, знайте, че нито онова, което е мислилъ като дете, е било вѣрно, нито сегашната му мисъль е вѣрна. Права мисъль е онази, която и въ детската възрасть, и на зрѣла възрасть е една и сѫща. Разликата седи само въ дълбочината на мисъльта, въ обосноваването ѝ. Въ основата си, обаче, по сѫщина тя е една. Вслушвайте се и въ гласа на своето детинство. Като проследи живота си, отъ детинство до зрѣла възрасть, човѣкъ ще намѣри корена на своитѣ възвишени и благородни мисли и желания още въ най-ранната си детска възрасть. Коренитѣ на знанието се криятъ въ душата на човѣка, а не въ неговата младость или зрѣла възрасть. Когато човѣкъ се пробуди за своя душевенъ животъ, тогава иде истинското знание, истинската мощь и гениалность. Мойсей, запримѣръ, прояви своята сила на 80 годишна възрасть. До тази възрасть той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която бѣше дошълъ на земята.

 

Следователно, ако човѣкъ не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната си възрасть, пакъ не трѣбва да се обезсърдчава. Човѣкъ може да се проявява до 120 годишна възрасть. Това не е утеха, но истина, която можете да провѣрите. Ученикътъ трѣбва да работи непрестанно, съ силна вѣра въ себе си, въ живата природа и въ всичко велико около себе си. На всѣки човѣкъ е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пѫтя на правата мисъль, не се ли отклонява отъ примамкитѣ и заблужденията на свѣта, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволенъ отъ този свѣтъ, че е направилъ нѣщо. Следвайте пѫтя на ученитѣ, възприемайте по нѣщо отъ всѣка наука, но не преяждайте. Приемайте толкова храна, колкото можете да асимилирате. Само онази храна може да ползува човѣка, която е добре смлѣна и възприета отъ организъма. Достатъчно е човѣкъ да работи умствено по три часа на день, за да придобие много знания. Нѣкои хора четатъ по цѣли дни, но малко придобиватъ. За да възприема добре, човѣкъ трѣбва да бѫде младъ. Истински младъ е онзи, въ когото Божественото се е пробудило. Той добре разбира и възприема. Той не се нуждае отъ външни доказателства. Защо трѣбва да доказвате на човѣка нѣща, които той отвѫтре възприема и разбира? Младиятъ има вѣра и никога не остарява. Щомъ грѣши, и младъ да е, той преждевременно остарява. Отклони ли се отъ правия пѫть, човѣкъ трѣбва да знае, че е влѣзълъ въ пѫтя на нѣкой отъ чернитѣ гении. Щомъ съзнае това, нищо друго не му остава, освенъ да призове свѣтлитѣ сили на помощь и да се върне въ правия пѫть.

 

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ млади хора, съ нови идеи, които да не се отклоняватъ отъ своя пѫть. Свѣтътъ се нуждае отъ хора съ високъ идеалъ, готови на всѣкакви жертви. Това сѫ хората на Божественото учение. Тѣ носятъ новитѣ идеи безъ страхъ отъ страдания и отъ смърть. Това не значи, че безогледно трѣбва да се хвърлятъ въ огъня, но за тѣхъ страданията сѫ условия за растене, а смъртьта — минаване отъ единъ свѣтъ въ другъ, отъ една работа на друга. Въ това отношение великитѣ хора дадоха примѣръ. Тѣ умрѣха за своитѣ идеи, които и до днесъ още продължаватъ да живѣятъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда. И великиятъ човѣкъ, и обикновениятъ страдатъ, само че великиятъ страда и се подига, а обикновениятъ страда и се ожесточава. Желанието на човѣка да расте и да се подига не е временно. То е желание, което сѫществува отъ вѣковетѣ. Събуди ли се Божественото съзнание въ човѣка, той става изворъ, отъ благословението на който могатъ да се ползуватъ всички живи сѫщества.

 

Като говоримъ за новитѣ хора, разбираме хората на слънцето, които живѣятъ съ радость и веселие. Тѣ сѫ жизнерадостни, щедри, лесно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ сѫ героитѣ на времето. Тѣ сѫ хора съ широка душа: всичко използуватъ разумно, на всичко се радватъ. Тѣхниятъ умъ работи непрекѫснато. Физически тѣ сѫ здрави хора, могатъ да използуватъ топлината и свѣтлината на слънцето най-рационално. И като страда, и като се радва, новиятъ човѣкъ еднакво се прониква отъ вѫтрешна радость. Той знае, че и добритѣ, и лошитѣ условия въ живота сѫ дадени на човѣка за растене. Чрезъ страданията човѣкъ се калява и изпитва въ живота. Кого изпитватъ въ училището? Ученикътъ.

 

Единъ китайски мѫдрецъ искалъ да опита търпението си. За тази цель Провидението му изпратило единъ просякъ, да види, доколко може да приложи търпението си. Цѣли 40 години просякътъ посещавалъ мѫдреца, но последниятъ всѣкога го посрѣщалъ добре. Въ това време се явилъ единъ конкурентъ на мѫдреца, който пожелалъ да го надмине по търпение. Като видѣлъ, че и този човѣкъ е благодетеленъ, готовъ на жертви, сѫщиятъ просякъ започналъ и него да посещава. Той го посещавалъ редовно цѣла година, докато единъ день новиятъ му благодетель извикалъ: Махни се вече отъ очитѣ ми! Нека дойде другъ нѣкой, да дамъ и на него. Достатъчно си се ползувалъ отъ моитѣ блага. Просякътъ отговорилъ: Господине, малка е още твоята сила. Още много има да работишъ върху търпението. Отъ 40 години насамъ азъ ходя въ дома на твоя съседъ, но той нито за моментъ не се е отегчилъ отъ мене. Отъ първия день до днесъ той ме приема все така любезно и внимателно.

 

Съвременнитѣ хора приличатъ на втория благодетель. Като пострадатъ малко, тѣ започватъ да роптаятъ. Кой човѣкъ е миналъ презъ страданията на Мойсея, на Христа? Мойсей е прекаралъ 40 години въ пустинята, обиколенъ отъ хора, които не го разбирали, които били готови всѣки моментъ да го убиятъ. Едно трѣбва да знаете: На всѣки човѣкъ сѫ дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не сѫ произволни. Като говоря за страданията, азъ имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания, а не тия, които човѣкъ самъ си създава. Има много страдания, които хората сами си създаватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „излишни страдания“. Дойдатъ ли страдания и мѫчнотии въ живота ви, вие се плашите, обезсърдчавате се. Плашете се, безъ да се спирате въ пѫтя си. Обезсърдчавайте се, безъ да се отказвате отъ работата, която сте започнали. Ако сте писатель и се страхувате отъ критика, пишете подъ псевдонимъ. Това значи докато не сте се калили въ живота, стойте въ тила, не излизайте на фронта, да воювате съ неприятеля си.

 

Като млади, вие сте пълни съ енергия. Използувайте енергията си за разумна работа. Работете въ всѣко направление, но съ единствената цель да следвате своята идея. Всичко изучавайте, но доброто дръжте. Не се страхувайте отъ труда и работата, но каквото предприемете, работете съ огледъ на своя великъ идеалъ. За да постигнете своитѣ идеали, отъ васъ се иска постоянство. Постоянството е отличителната чърта на новия човѣкъ, на хората отъ новата култура.

 

И тъй, следвайте великитѣ идеали на вашата душа, които носите въ себе си отъ детинство. Тѣзи идеали сѫ въ състояние да организиратъ силитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце. Щомъ организира силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ е въ състояние да даде мѣсто на душата и на духа въ себе си. Това значи, да се роди човѣкъ отново, отъ майка-душа и отъ баща-духъ. Роди ли се отъ душа и отъ духъ, човѣкъ носи въ себе си всички благородни и възвишени мисли и желания, онѣзи мощни сили, чрезъ които да преодолява всички мѫчнотии и противоречия. Това означава идеята, да се роди човѣкъ отново, отъ духъ и вода.

 

Размишление.

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

*

 

18 Лекция отъ Учителя, държана на

30 януарий, 1927 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×