Jump to content

1927_01_23 Справяне съ мѫчнотиитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Справяне съ мѫчнотиитѣ

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Съвременнитѣ хора търсятъ начини, какъ по-лесно да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, но не имъ дохожда на умъ да спратъ вниманието си върху природата. Тѣ трѣбва да изучаватъ живата, разумна природа, да изучаватъ нейнитѣ символи. Ако разбираха езика на природата, тѣ биха избѣгнали много нещастия. Езикътъ на природата е езикъ на символи. Тя говори на човѣка чрезъ символи. Ако види нѣкѫде посърналъ цвѣтъ, съ наведена чашка надолу, човѣкъ трѣбва да се спре предъ него, да разбере, какво означава това. Ако и неговото състояние е понижено, той ще намѣри нѣщо общо между себе си и цвѣтето съ увисналата чашка надолу. Той веднага ще потърси начинъ, да помогне на цвѣтето. Ако разбере, че цвѣтето се нуждае отъ влага, той веднага трѣбва да донесе вода да го полѣе. Щомъ го полѣе, цвѣтето се освежава, подига чашката си нагоре и започва открито, съ радость да гледа на Божия свѣтъ. Ако е разуменъ, човѣкъ ще разбере, че водата, като символъ на живота, е въ състояние да ободри всѣко живо сѫщество, да му даде тласъкъ да върви напредъ. Следователно, когато се обезсърдчи, разколебае, усъмни, човѣкъ трѣбва да внесе Божествения животъ въ себе си. Най-малката струя отъ този животъ освежава, подига и насърдчава човѣка. Затова на всѣки човѣкъ се препорѫчва да има абсолютна вѣра въ Божественото.

Като ученици, и на васъ се казва, че трѣбва да имате вѣра въ Божественото. Живѣе ли съ тази мисъль, ученикътъ трѣбва да знае, че като човѣкъ, съ възможноститѣ на човѣшкото въ себе си, той ще има много разочарования и неуспѣхи. Обаче, даде ли ходъ на Божественото, той ще има голѣми възможности. За да изучава себе си, всѣка сутринь той трѣбва да знае, какво му предстои да свърши презъ деня. И вечерь, преди да си легне, трѣбва да си даде отчетъ, какво е реализиралъ отъ дневната си програма, какъ е работилъ, защо е успѣлъ да реализира нѣкои свои планове, а други не е реализиралъ. Само по този начинъ той ще разбере, какво и колко на сто даватъ човѣшкитѣ методи и колко — Божественитѣ. Като работи съзнателно върху себе си, ученикътъ ще се натъква на редъ противоречия, които не трѣбва да го смущаватъ. Противоречията съ неизбѣжни, но той не трѣбва да се спира предъ тѣхъ. Нѣкои противоречия идатъ отвънъ, а други се зараждатъ вѫтре въ него. Дойде ли до външнитѣ противоречия, той не трѣбва да се смущава, но да върви напредъ. Отъ вѫтрешнитѣ противоречия, обаче, той трѣбва да се учи. За да напредва, ученикътъ трѣбва да има любовь къмъ знанието, което му се дава вънъ или вѫтре въ него. Ако води добъръ, правиленъ физически животъ, човѣкъ ще има добре развитъ стомахъ. Ако живѣе добре въ духовния свѣтъ, гърдитѣ му ще бѫдатъ добре развити. И най-после, ако и въ Божествения свѣтъ живѣе добре, той ще има добре устроена глава, и мозъкътъ му ще функционира правилно.

Като изучавате живота, виждате, че въ всички живи сѫщества има нѣщо общо, нѣщо еднообразно. Въ общия, въ обикновения животъ, растенията, животнитѣ и хората не се различаватъ много. Първоначално, т. е. следъ поникване на растението, или следъ раждането на животното и на човѣка, всички се стремятъ къмъ храна. Въ всички живи сѫщества е вложенъ стремежъ да растатъ, да се развиватъ, вследствие на което си приличатъ. Тѣ се намиратъ въ живота на еднообразието. Дойдатъ ли, обаче, до известно мѣсто, тѣ започватъ да се раздѣлятъ. Всѣко живо сѫщество поема своя пѫть на стремежъ, на разбиране, по което се отличава отъ другитѣ. Тукъ се вижда голѣмото разнообразие на живота. Колкото по-разнообразенъ е животътъ, външно и вѫтрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието. Който търси разнообразие въ човѣшкия животъ, той изпада въ редъ грѣшки и заблуждения. Човѣшкиятъ животъ самъ по себе си е еднообразенъ. Иска ли да живѣе въ истинското разнообразие, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Божествения животъ. Ако живѣе по човѣшки начинъ, а търси разнообразие, човѣкъ е на кривъ пѫть. Това значи, че той иска специални условия за себе си. Това е невъзможно. На всѣки човѣкъ се даватъ условия, съответни на неговото развитие. На малкото дете се даватъ играчки, но по никой начинъ не можете да му дадете пособия, каквито давате на възрастния. На детето, което е влѣзло въ първо отдѣление, давате възможность да работи най-много съ числата отъ 1 — 20. Запознавате го съ единицата, казвате 1 X 1 = 1, или 2 X 2, 2 + 2 е равно на четири. Обаче, вие не му обяснявате, защо 1 X 1, или 1 : 1 дава все единица. Вие сѫщо не му обяснявате, защо 2 + 2 или 2 X 2 е все четири. Тѣзи обяснения не се даватъ даже и на голѣмитѣ ученици.

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате значението на числата, да можете разумно да се ползувате отъ тѣхъ. Запримѣръ, значението на числата едно и две по отдѣлно се различаватъ отъ значението имъ въ комбинация едно съ друго. Тъй щото, числата 12 и 21 иматъ различно значение, макаръ че сѫ съставени отъ едни и сѫщи числа. Единицата представя мѫжкия принципъ, а двойката — женския. Въ числото 12 синътъ се е родилъ по-напредъ отъ дъщерята. Въ числото 21 — обратно: дъщерята се е родила по-рано. Следователно, не е все едно, дали ще имате числото 12 или 21. Така наредени, числата създаватъ различни отношения. Изобщо, всѣко число е живо, съставено отъ разумни сили, които се проявяватъ по единъ или по другъ начинъ, споредъ силитѣ, което носятъ въ себе си. Ако напишете числото 12, сѫщевременно то представя 12 зодии, шесть положителни и шесть отрицателни. Това показва, че енергиитѣ постоянно се смѣнятъ. Това забелязваме и въ хората. Нѣкой пѫть жената е съ отрицателни енергии въ себе си, а нѣкой пѫть мѫжътъ. И обратно: нѣкога жената става положителна, а нѣкога — мѫжътъ. Това зависи отъ факта, по каква линия върви човѣкъ — по мѫжка или по женска. Задачата на ученика е да регулира своитѣ енергии съобразно енергиитѣ на природата. Дойде ли въ съгласие съ енергиитѣ на разумната природа, човѣкъ е придобилъ известна хармония въ себе си.

Да се стреми човѣкъ къмъ придобиване на хармония, на красота, това е въ реда на нѣщата. Ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ красивото въ свѣта. Красотата е необходима и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ. Да бѫде човѣкъ красиво облѣченъ, това не значи, да следва модата. Модното облѣкло не е всѣкога красиво. Красива дреха е онази, гънкитѣ и линиитѣ на която се съвпадатъ съ тия на тѣлото. Като се движи човѣкъ, дрехата трѣбва да образува вълни. Обличането, сѣдането, движението на човѣка указва влияние върху проявитѣ на неговия характеръ. Седне ли правилно, човѣкъ има разположение да слуша, да мисли, да наблюдава. Не седне ли правилно, той е неспокоенъ презъ всичкото време. Човѣкъ не подозира, че една добре скроена и ушита дреха може да укаже влияние върху разположението му. Обуща, които не прилягатъ добре на краката, внасятъ неразположение въ човѣка. Тѣ осакатяватъ не само краката, но и характера му.

И тъй, като ученици, вие не трѣбва да пренебрегвате тия нѣща. Не мислете, че е лесно човѣкъ да се справи съ силитѣ, които действуватъ въ природата, както и въ всѣко живо сѫщество. Докоснете ли се до човѣкъ, чиито енергии сѫ противоположни на вашитѣ, вие ще нарушите своето разположение. И следъ това трѣбва да мине известно време, докато се справите съ тия енергии. Запримѣръ, не е безразлично, кой човѣкъ ще ви шие дрехи. Избирайте си такъвъ шивачъ, чиито енергии да се съвпадатъ съ вашитѣ. Съ други думи казано, дружете съ хора, съ които си хармонирате. Ползувайте се отъ услугитѣ на тия, съ които сте въ съгласие и единство. Въ това отношение птицитѣ сѫ разрешили този въпросъ. За да преодолѣятъ мѫчнотиитѣ въ живота си, тѣ сѫ развили въ себе си изкуството сами да си шиятъ дрехи, сами да ги боядисватъ и подреждатъ. Човѣкъ трѣбва да внимава въ избора на своя шивачъ, готвачъ, а сѫщо така и въ избора на книги, които ще чете. Не е безразлично, отъ кой авторъ ще се ползува. Добре е да четете книгитѣ на онзи авторъ, съ когото сте нагласени въ една гама. Дали тия книги ще бѫдатъ научни, или чисто литературни, не е важно. Отъ значение за човѣка е да чете такива книги, отъ които да се ползува. Какво ще го ползуватъ книги, които развиватъ неговата чувствителность, или неговата гордость и щеславие? Такива книги сѫ вредни. Като развива чувствителностьта си повече, отколкото трѣбва, човѣкъ увеличава и желанията си. Много желания може да има само онзи, който е дошълъ до високо умствено и духовно развитие. При тѣзи условия той може да реализира желанията си. Обаче, какво ще се ползува отъ многото си желания, ако нѣма възможность да ги реализира? Щомъ не може да реализира желанията си, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Който има много желания, той трѣбва да има и мораленъ устой.

Следователно, отъ васъ се иска да бѫдете морално устойчиви. Този устой не се постига изведнъжъ. Учене, работа, усилия се искатъ отъ човѣка, за да придобие този устой. Свѣтътъ, въ който живѣете, е една отъ великитѣ школи на живота. Тамъ човѣкъ расте и се развива. Всичко, което съвременнитѣ хора сѫ придобили, е резултатъ на това велико училище. Въ свѣта тѣ сѫ се радвали и страдали, тѣ сѫ падали и ставали, докато сѫ дошли до известни опитности, до известна мѫдрость, която ги предпазва отъ голѣмитѣ катастрофи въ живота.

Когато изучавалъ френология, докторъ Галъ срещналъ единъ старъ човѣкъ, отъ славянско произхождение, който му казалъ: Ще ти открия едно свое постижение, резултатъ на мои наблюдения. Той му казалъ, какъ да различава борцитѣ пѣтли отъ страхливитѣ. На ония пѣтли, които се отличаватъ съ голѣма смѣлость, този центъръ, който се намира задъ ушитѣ, е силно развитъ. Това откритие за пѣтела дало възможность на докторъ Галъ да открие центъра на смѣлостьта и разрушителностьта въ човѣка.

Като се ползувате отъ своята опитность и отъ тази на своитѣ ближни, вие трѣбва да изучавате себе си, да знаете, какви сили и възможности се криятъ въ васъ. Като се изучава, човѣкъ ще знае, има ли възможность да свърши дадена работа, която мисли да започне. Разумниятъ познава силитѣ и възможноститѣ си, вследствие на което предприема само онова, което може успѣшно да свърши. Следователно, започвайте само онази работа, която можете да свършите. Не сте ли сигурни въ резултата на работата, която предприемате, не я започвайте, докато не се приготвите за нея. Впущате ли се безразборно въ голѣми работи, вие скоро ще се обезсърдчите, ще изгубите вѣра въ себе си. Ето защо, човѣкъ трѣбва да започва първо съ малки величини въ живота си и постепенно да върви къмъ голѣми. Искате ли да постигнете нѣщо ценно въ живота си, намѣрете най-голѣмата дарба, която природата е вложила въ васъ, и работете върху нея. Всички останали сили и способности вложете въ услуга на своята голѣма дарба. Значи, човѣкъ трѣбва да работи главно въ това направление, дето е най-силенъ. Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото се предаватъ на работа въ тази область, дето сѫ най-слаби. Тѣ правятъ това отъ амбиция да постигнатъ нѣщо особено, съ което да надминатъ ония, които сѫ се проявили вече като майстори въ дадена область. Така не се работи. Всѣка работа, която се върши отъ лична амбиция, води къмъ опропастяване на човѣка. Ще дойде день, когато човѣкъ ще развие всички сили и дарби, които сѫ вложени въ него. За да постигне това, той трѣбва да започне отъ най-голѣмата дарба въ себе си.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, че му предстои да свърши една малка, но специфична работа. Тази работа не е за негово лично благо, но за благото на цѣлото, на общия животъ. Това значи, че човѣкъ не живѣе за себе си. Колкото да работи човѣкъ за свѣта, името му нѣма да бѫде записано съ златни букви. Работи ли за човѣшкото, човѣкъ никога нѣма да бѫде възнаграденъ. Иска ли да бѫде възнаграденъ, въ смисълъ, да изнесе работа, която да остане ценна за вѣковетѣ, той трѣбва да работи за Бога, за Великото начало на живота. Името на този работникъ ще бѫде написано съ златни букви въ книгата на вѣчния животъ. Човѣкъ трѣбва да се вдъхновява отъ реалния свѣтъ, отъ него да черпи сили за земния животъ. Само при това положение човѣкъ може да осмисли малкитѣ работи въ своя животъ. Нѣма ли това разбиране, тази връзка съ реалния животъ, той всѣкога ще се отегчава отъ малкитѣ величини. Голѣмо търпение и съзнание се иска отъ човѣка, да шие по цѣли дни съ една малка игла. Голѣмо усилие се иска отъ страна на лѣкаря, да преодолѣе себе си, да ходи отъ кѫща на кѫща да лѣкува болни. Болнитѣ сѫ голѣми егоисти. Тѣ очакватъ на лѣкаря, на ближнитѣ си повече, отколкото на себе си. Не получатъ ли това, което очакватъ, тѣ оставатъ недоволни.

Какъ трѣбва да постѫпи лѣкарьтъ съ болнитѣ? Отиде ли при боленъ, той трѣбва да остане при него на разговоръ, да го насърдчи. Нѣкои мислятъ, че като насърдчаватъ болнитѣ, съ това ги лъжатъ. Споредъ тѣхъ, да мисли човѣкъ, че е здравъ и може да бѫде здравъ, е лъжа. Споредъ мене, колкото е лъжа, че човѣкъ не може да оздравѣе отъ известна болесть, толкова е лъжа и това, че е боленъ. Болести въ свѣта не сѫществуватъ. Обаче, причини за болести сѫществуватъ. Иска ли да се излѣкува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ трѣбва да намѣри причината на заболяването. Махне ли причината, и болестьта изчезва. Какво да се прави, когато пулсътъ на болния спре? Едно трѣбва да знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животътъ и съзнанието на човѣка продължаватъ и следъ спирането на пулса. Мнозина сѫ минали презъ тази опитность. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да говори истината. Само разумниятъ, просвѣтениятъ може да говори истината. Той може да каже на болния, на когото е опредѣлено да замине за другия свѣтъ: Братко, викатъ те въ твоя домъ. Приготви се да заминешъ съ радость, да занесешъ на своитѣ близки въ невидимия свѣтъ всичко, което си спечелилъ на земята.

Като живѣе, човѣкъ трѣбва да бѫде правдивъ въ отношенията си, да е готовъ всѣкога да говори истината. Днесъ почти всички хора сѫ развили известна чувствителность въ себе си, вследствие на което не могатъ да бѫдатъ лъгани. Днесъ нищо не може да се скрие. Особено чувствителни сѫ болнитѣ хора. Като знаете това, свободно можете да имъ говорите истината. Не е нужно да казвате на болния, че ще умре. Всѣки боленъ човѣкъ не е осѫденъ на умиране. Дойде ли краятъ на живота му, той доброволно напуща земята и отива въ другия свѣтъ. Умирането означава изпѫждане на ученика отъ училището, а заминаването за другия свѣтъ подразбира доброволно напущане на училището. Обаче, изпѫдениятъ ученикъ отъ училището не може лесно да се върне, да продължи учението си, но доброволно напусналиятъ, като има срѣдства, отново може да се запише за редовенъ ученикъ.

Като ученици, вие трѣбва да съгласувате вашето лично и обществено разбиране на живота съ онова вѫтрешно, дълбоко разбиране. Не е лесно да се справи човѣкъ съ своя двойственъ животъ. Всѣки човѣкъ живѣе, освенъ външенъ, още и вѫтрешенъ, затворенъ животъ, окрѫженъ съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, съ никого несподѣлени. Въ този свѣтъ той живѣе самъ, съ своитѣ свещени мисли и желания. Като живѣе въ своитѣ мисли и желания, човѣкъ се стреми да ги реализира. Реализирането имъ се опредѣля отъ външни и вѫтрешни благоприятни условия. Отъ това, което майката и бащата съ вложили въ сина, зависи, какво той ще реализира. Ако майката е вложила стремежъ къмъ музиката, а бащата — стремежъ къмъ ядене и пиене, синътъ ще стане музикантъ, но съ склонность да яде и пие. Такъвъ музикантъ скоро загубва способностьта си. Смисълътъ на живота не е въ яденето. Яденето не е само физически, но и психически, т. е. духовенъ процесъ. Истинското ядене е духовенъ процесъ.

И тъй, искате ли да успѣвате въ живота си, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ си навици, наследени отъ дѣди и прадѣди. Докато не е свободенъ отъ старитѣ навици, човѣкъ често се сърди, гнѣви, безъ да знае причината за своето неразположение. Когато се огледа вѫтрешно, човѣкъ може да се освободи отъ своитѣ недъзи; освободи ли се отъ недѫзитѣ си, той придобива вѫтрешенъ миръ, самоувѣреность, устойчивость, упование въ себе си, че може да се справи съ мѫчнотиитѣ си. За да се справи лесно съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си поне една свещена идея, като основа на живота си. Всѣка велика идея освобождава човѣка отъ дребнавоститѣ въ живота. Той престава да търси слава отъ хората. Разумность се иска отъ човѣка. Разумностьта осмисля нѣщата. Като работи човѣкъ съзнателно и разумно върху себе си, и славолюбието е на мѣсто. Човѣкъ трѣбва да бѫде опредѣленъ въ желанията си, да знае, на кои отъ тѣхъ да даде първо мѣсто. Силнитѣ желания опредѣлятъ бѫдещето на човѣка. Когато видятъ силнитѣ желания на човѣка, разумнитѣ сѫщества помагатъ за тѣхното реализиране. Като е слизалъ на земята, човѣкъ е предвидѣлъ, какво трѣбва да свърши. За тази цель той има своя опредѣлена програма, която е подписалъ да изпълни. Не изпълни ли програмата си, той преждевременно заминава за другия свѣтъ.

Следователно, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се стремите да реализирате програмата на своя животъ, като започнете първо съ реализирането на силнитѣ си желания и постепенно отивате къмъ слабитѣ. Като изучавате себе си, вие трѣбва да си отговорите на въпроса, защо сте дошли на земята. Щомъ размишлявате известно време върху този въпросъ, вие ще се домогнете до него. Въ ума ви ще проблесне една свѣтла идея, която ще озари цѣлия ви животъ. Човѣкъ не е дошълъ на земята да бѫде щастливъ, но да се учи. Щастието не може да живѣе на земята. То е идеалъ на бѫдещето. И Мойсей се стремѣше да види щастието на своя народъ, но не можа. Исусъ Навинъ влѣзе въ Обетованата земя, а Мойсей приготви условия за влизането. На сѫщото основание човѣкъ трѣбва да приготви условия за придобиване на щастието. За да придобие щастието, човѣкъ трѣбва да развие въ себе си голѣмо самообладание, стремежъ къмъ свобода, голѣма любовь и мѫдрость и абсолютна справедливость. Съвестенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Дойде ли до нѣкаква крива проява въ себе си, да е готовъ да се изправи. Нѣма ли готовность да се изправя, той развива своята индивидуалност Когато стане: чрезмѣрно индивидуалистъ, човѣкъ мѫчно може да се разбира съ хората. Съвременнитѣ хора сѫ голѣми индивидуалисти, вследствие на което често се сблъскватъ помежду си. За да се разбиратъ хората трѣбва да се допълватъ въ темпераментитѣ си. Запримѣръ, сангвиникътъ се допълва добре съ флегматика. Сангвиничниятъ темпераментъ е въздухообразенъ, а флегматичниятъ — воденъ. Холеричниятъ темпераментъ съдържа повече вѫглеродъ, а нервниятъ — повече кислородъ.

Сега, като говоримъ за елементитѣ кислородъ и водородъ, отъ които се получава водата, ние приемаме тия елементи повече като проводници при образуване на водата, а не като нейни съставни елементи. Когато водата преобладава въ човѣка, той има много влага въ организъма си. Такива хора сѫ флегматици. Когато организъмътъ е лишенъ отъ влага, човѣкъ страда отъ сухота. Този човѣкъ е нервенъ, сприхавъ, егоистъ. За да се освободи отъ егоизъма си, той трѣбва да даде мѣсто на милосърдието въ себе си. Милосърдието внася вода въ човѣка, т. е. прави го мекъ. Често слушате нѣкои да казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде положителенъ, твърдъ въ постѫпкитѣ и решенията си. Не, преди всичко човѣкъ се нуждае отъ мекота на характера си, а не отъ твърдость. Твърдиятъ, положителниятъ човѣкъ мисли, че е герой. Защо? Защото могълъ да завърже противника си. Истински герой е онзи, който развързва рѫцетѣ на неприятеля си, дава му ножа въ рѫката и казва: Хайде, прояви се, както искашъ. Мислите ли, че при това положение неприятельтъ му ще смѣе да го убие? Не, мекотата, милосърдието смекчаватъ и най-голѣмия престѫпникъ. Следователно, истински герой е онзи, който побеждава и най-голѣмитѣ си мѫчнотии. Той развързва рѫцетѣ и краката на мѫчнотията си, дава ѝ ножъ въ рѫка и казва: Мушкай, дето искашъ! Като хване ножа въ рѫката си, мѫчнотията погледне натукъ-натамъ и заминава. Предъ смѣлия, предъ разумния всички мѫчнотии и страдания отстѫпватъ. Като видятъ смѣлъ човѣкъ, и низшитѣ сѫщества бѣгатъ.

Упражнение. Въ продължение на една седмица работете върху Евангелието на Иоана по следния начинъ. Всѣка сутринь отваряйте Евангелието произволно, и турете пръста си върху единъ отъ стиховетѣ на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стихъ внимателно и пожелайте да го реализирате. Презъ цѣлия день, при свободно време, мислете върху този стихъ.

Онѣзи отъ васъ, които могатъ да направятъ упражнението, тѣ ще се ползуватъ. Всичко въ свѣта се постига чрезъ упражнения. Дето да се намирате, вие трѣбва да правите упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свѣтъ, ако не правите упражнения. Всѣка идея — физическа, духовна или Божествена, може да се реализира само на физическия свѣтъ. За реализирането ѝ сѫ нужни редъ упражнения. Всѣка мисъль може да се предаде чрезъ говоръ, писмено или чрезъ мисъль. Да предавате мислитѣ си на хората, за това се иска голѣма сила. Човѣкъ трѣбва да е правилъ редъ упражнения, да се концентрира, докато усили своята мисъль.

Като правите упражнението, спрете се върху стиха, който ви се е падналъ, помислете известно време върху него, да видите, какъ го разбирате. И като ви стане ясенъ, пожелайте дълбоко въ себе си да го реализирате, за да се ползувате отъ него, както вие сами, така и вашитѣ ближни. Когато мисъльта започне да работи у васъ, веднага ще дойдатъ обратни резултати. Това да не ви смущава. Обратнитѣ реакции сѫ признакъ на прави реакции. Не може да стане обратна реакция нѣкѫде, ако преди това не е станала права. Дето има действие, тамъ има и противодействие. Не се обезсърдчавайте отъ противодействията. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се калява. Крадцитѣ нападатъ само богатитѣ хора. Искате ли да бѫдете свободни отъ тѣхъ, станете сиромаси. — Защо Господъ допусна крадцитѣ въ свѣта? — Крадцитѣ сѫществуватъ, защото има богати хора. Ако нѣмаше богати хора, и крадци нѣмаше да сѫществуватъ. Ако не искатъ да осиромашаватъ, отъ време на време богатитѣ трѣбва да даватъ угощения на крадцитѣ, или да имъ правятъ подаръци. По този начинъ тѣ ще отстранятъ отъ тѣхъ желанието да крадятъ. Нѣкои мислятъ, че ако постѫпватъ по такъвъ начинъ, ще развиятъ мързела въ крадцитѣ. Ами когато ги държатъ въ затворъ, тамъ не ги ли хранятъ? Тамъ не се ли учатъ на мързелъ?

И тъй, знайте, че всѣко противодействие въ човѣка се дължи на крадци и разбойници въ самия него, които иматъ за цель да го обератъ. Всѣки човѣкъ има крадци и разбойници въ себе си отъ разни категории. За да парализира тѣхнитѣ желания, той трѣбва поне единъ пѫть въ седмицата да имъ дава по едно богато угощение. Ще питате, какво търсятъ тѣзи крадци у васъ. Тѣ сѫ сѫщества отъ високо произхождение, които нѣкога сѫ се отклонили отъ правия пѫть на разбиране и днесъ търсятъ лесенъ пѫть. Щомъ сѫ дошли у васъ, тѣ не сѫ чужди. Вие имате нѣщо общо съ тѣхъ, затова трѣбва да ги възпитавате. Вие трѣбва да имъ покажете правия пѫть. Правиятъ пѫть е пѫть къмъ Бога. По-лекъ пѫть и по-лесенъ животъ отъ този не сѫществува.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Като възпитавате себе си, едновременно възпитавате всички сѫщества, по-долностоещи отъ васъ, които ви посещаватъ отъ време на време. Тѣ иматъ връзка съ васъ, заради което идатъ да взематъ това, което имъ дължите. Като работите върху себе си, ще прилагате такива окултни методи, които сѫ най-евтини и безопасни.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на

23 януарий, 1927г. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...