1927_01_02 Малката мисия

[Ани]

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Малката мисия

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Сега ще напишемъ на дъската точка, права линия, квадратъ и кубъ. Това сѫ елементи, съ които геометрията си служи на физическия свѣтъ. Казваме, че точката не заема никакво пространство. Тя представя свѣтъ извънъ физическия. Точката е първото докосване на духа до материята. Когато слиза въ материята, духътъ се изявява първо чрезъ точката. Правата линия се образува при разумното движение на точката. Тя има едно измѣрение — дължина. Когато сѫществата се движатъ по права линия, отношенията имъ сѫ прости. Обикновено две сѫщества образуватъ права линия, и то тогава, когато иматъ само една идея, къмъ която се стремятъ. Следователно, иска ли да се освободи отъ тревоги и безпокойства, човѣкъ трѣбва да се върне въ пѫтя на правата линия, дето има само една идея. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде ученъ човѣкъ и започва да се безпокои, дали ще стане знаменитъ, великъ човѣкъ, какъ ще постигне това и т. н. Следъ туй вече мисли за други учени, да се състезава съ тѣхъ. При това положение той започва да се безпокои, да се съмнява въ успѣха си. Иска ли да се освободи отъ тия излишни безпокойства, той трѣбва да се върне въ пѫтя на правата линия, дето сѫществува само една идея. Тази идея седи въ това, че той иска да стане ученъ човѣкъ — нищо повече. Той иска само едно нѣщо: да стане ученъ. Какъвъ ученъ ще стане, не се интересува. Неговата работа е да учи. Какво ще постигне съ тази ученость, той не иска да знае. Безпокои ли се за своята ученость, той изпада въ противоречия и влиза въ свѣта на плоскостьта, запримѣръ, въ квадрата.

Квадратътъ представя животъ на две измѣрения. Животътъ въ квадрата, т. е. на дветѣ измѣрения, е подобенъ на този въ течноститѣ. Хора, които живѣятъ въ две измѣрения, нѣматъ голѣми страдания, но и моралътъ имъ не е голѣмъ. Водата страда ли? Рибитѣ, които живѣятъ въ водата, страдатъ, но водата нѣма страдания. Когато човѣкъ придобие въ чувствата си повече влага, отколкото му трѣбва, той става хладнокръвенъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че има студено сърдце. Когато сърдцето на човѣка стане студено, казватъ, че той живѣе въ водата, като риба. Каже ли нѣкой, че не може да обича, той е риба въ духовния свѣтъ. За да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да произведе топлина въ организъма си, да излѣзе отъ състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато нѣкой казва, че не обича, той не говори истината. Любовьта сѫществува въ всѣко живо сѫщество, и ако нѣкой не я е проявилъ, това значи, че още не му съ дадени условия да я прояви. Докато е въ хамбара, житото не обича никого. Обаче, посѣе ли се, то има вече условия да се прояви. Щомъ се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на голѣми страдания.

Следователно, когато човѣкъ казва, че страда, той не разбира закона. Самъ по себе си човѣкъ не страда. Растението въ човѣка е посадено съ главата надолу, вследствие на което се движи въ посока, диаметрално противоположна на неговото висше естество. Главата му, като на растението, е въ посока, обратна на истинската. Тъй щото, страда ли, човѣкъ трѣбва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щомъ се намѣри въ това състояние, той трѣбва да търси начинъ да излѣзе отъ живота на плоскостьта и да мине въ живота на тѣлата — въ куба. Като страда, човѣкъ търси начинъ да изправи главата си, да влѣзе въ живота на разумнитѣ сѫщества. Щомъ изправи главата си, страданията му ще изчезнатъ. Това, което става въ растителното царство, има отражение и въ психическия животъ на човѣка.

И тъй, който иска да се освободи отъ страданията, той трѣбва да измѣни посоката на движението си. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ. Нѣкои казватъ, че не могатъ да измѣнятъ живота си. Които казватъ, че не могатъ да измѣнятъ живота си, тѣ не говорятъ истината. Тѣ не искатъ да правятъ усилия. Нима е опредѣлено на човѣка да живѣе като растение, или като животно? Мислите ли, че на човѣка е опредѣлено по цѣли дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срѣщате хора, които по цѣлъ день мислятъ, какъ да се облѣкатъ, да се докаратъ споредъ последната мода и така да се явятъ въ обществото, да направятъ впечатление. Това не е истинскиятъ човѣкъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животнитѣ е позволено да се кичатъ, да показватъ своитѣ краски и цвѣтове, но задачата на човѣка не е нито растение да бѫде, нито животно. Растението се движи само въ едно измѣрение. То е граница на животинския свѣтъ. Животинскиятъ свѣтъ е невъзможенъ безъ растенията. Има риби, които, както млѣкопитаещитѣ, не могатъ да сѫществуватъ безъ растения. И рибитѣ се дѣлятъ на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно — основа на човѣшкия свѣтъ.

Тъй щото, когато тѣлото на човѣка се е създавало, всички растения и животни сѫ взели участие въ него. Тѣ иматъ свои представители въ човѣшкото тѣло. Клеткитѣ, които съставятъ човѣшкото тѣло, иматъ различенъ произходъ, вследствие на което се нуждаятъ отъ различна храна. Нѣкои клетки сѫ отъ растителенъ произходъ, а други — отъ животински. Задачата на човѣка е да възпитава клеткитѣ на своето тѣло, да помага за тѣхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клеткитѣ на своя организъмъ, човѣкъ ще се домогне до ония храни, които могатъ да подържатъ живота му, безъ да отнима живота на по-низкостоещитѣ отъ него. Често месната храна, или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могатъ да лѣкуватъ човѣка, но тѣзи лѣчебни срѣдства излизатъ скѫпи. Когато дойде до високо съзнание, човѣкъ нѣма да си служи съ миналитѣ, жестоки методи за лѣкуване, но ще се ползува отъ законитѣ на живата природа. Той ще излѣзе отъ свѣта на третото измѣрение и ще влѣзе въ свѣта на четвъртото измѣрение, въ свѣта на тесаракта. Ако едноизмѣрно или двуизмѣрно сѫщество погледне на тесаракта, нищо нѣма да разбере. Защо? Защото човѣшкото съзнание се движи днесъ въ третото измѣрение — въ свѣта на куба, който представя физическата страна на духовния свѣтъ. Влѣзе ли въ този свѣтъ, човѣкъ може вече да говори за доброто, за любовьта. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го стоплишъ, да му предадешъ топлина. Както тѣлата се разширяватъ отъ топлината, така се разширяватъ и отъ любовьта. Когато обича, човѣкъ се разширява. Ако измѣри рѫката си преди да обича и презъ времето, когато обича, човѣкъ ще забележи известна разлика. Когато обича, рѫката му се разширява. Това разширяване е микроскопическо, но реално. Доброто пъкъ внася доволство въ човѣка. Когато прави добро, човѣкъ задоволява своя вѫтрешенъ гладъ. Когато се домогне до истината, човѣкъ се чувствува свободенъ. Докато не е позналъ истината, той живѣе въ ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задоволява, а любовьта — разширява.

Съвременниятъ човѣкъ говори за доброто, за истината, за любовьта, но още не е разбралъ тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Не е достатъчно да се говори само, но човѣкъ трѣбва да прилага нѣщата. Едва въ последнитѣ години човѣкъ е започналъ съзнателно да работи за развиване на своитѣ морални чувства. Адамъ, запримѣръ, нѣмаше високъ моралъ. Моралнитѣ чувства въ него не бѣха развити. Той трѣбваше да излѣзе отъ рая, да мине презъ голѣми страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. Човѣкъ трѣбва да се роди още веднъжъ, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. Яковъ е нареченъ червей. Това показва, че съзнанието на човѣка постепенно се пробужда. Докато е въ положението на червей, човѣкъ прави редъ пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влѣзе ли въ пашкулъ, той престава да прави пакости. Той работи известно време въ пашкула, приготвя материя за своята мисъль, докато единъ день изхвръкне навънъ като пеперуда. Въ това положение той става безвреденъ. Като мислещо сѫщество, човѣкъ каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, събира сладкия нектаръ, а сѫщевременно помага за разпространение на Божественитѣ мисли. Затова казваме, че истински човѣкъ е онзи, който е проводникъ на Божественитѣ мисли. Този човѣкъ е измѣнилъ условията на живота си. Да измѣни човѣкъ условията на живота си, това значи, да мине отъ червей въ пашкулъ. Влѣзе ли въ пашкула, той трѣбва да забрави всичко старо и да се заеме съ приготовления за новъ животъ: да изработи своитѣ крилца, своята нова премѣна.

Това е ставало съ човѣка, но и днесъ още става. Ако проследите живота на великитѣ хора, на великитѣ Учители, вие виждате, че и тѣ съ минали презъ редъ фази, докато стигнатъ до козмическото съзнание. Събуди ли се веднъжъ Божественото, козмическото съзнание въ човѣка, той води възвишенъ, съзнателенъ животъ. Презъ каквито страдания да минава, той никога не се оплаква. Той разбира смисъла на страданията и гледа на тѣхъ като на нѣщо неизбѣжно. Какво ще кажете за Христа? Той мина презъ такива страдания, каквито нито единъ човѣкъ не е опиталъ. Въпрѣки това, Той понесе геройски тия страдания. Той самъ носѣше кръста си и, като дойде до едно мѣсто, хвърли го, не отъ слабость, но отъ съображения, които човѣчеството нѣкога ще разбере. Дойдатъ ли страданията въ живота ви, следвайте примѣра на Христа. Бѫдете смѣли и герои като Него, да научите урока, който ви се преподава чрезъ страданията. За да издържате на страданията, вложете въ организъма си повече вода. Търпеливитѣ хора иматъ повече вода въ организъма си отъ нетърпеливитѣ. Холерицитѣ сѫ нетърпеливи, сприхави хора, вследствие на малко вода въ организъма си. Въ тѣхъ става силно горение. Ако иматъ повече вода, горението ще бѫде по-слабо.

За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пази следнитѣ правила: краката и рѫцетѣ му да бѫдатъ всѣкога топли; главата — хладна, едва топла, но по никой начинъ гореща. Усѣтите ли сгорещяване на главата, веднага трѣбва да вземете мѣрки. Това показва нѣкакво болезнено състояние. Кожата на тѣлото трѣбва да бѫде малко мазна. Ако е суха, груба, това показва коравина на чувствата. Изобщо, за да подържа организъма си въ здравословно състояние, човѣкъ трѣбва да се изучава, да следи своитѣ мисли и чувства, да е готовъ всѣкога да се корегира.

Като ученици, работете съзнателно върху себе си, да направите връзка съ разумния, Божественъ свѣтъ. Знайте, че всѣки отъ васъ е дошълъ на земята да изпълни нѣкаква мисия. Колкото малка да е, щомъ я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни мисията си добре, той трѣбва да дава ходъ на всѣка добра мисъль, на всѣко добро чувство, които минаватъ презъ него. Работете, учете, четете, безъ да се стремите да минавате по пѫтя на всички велики хора. Запримѣръ, колкото и да желаете да следвате пѫтя на апостолъ Павла, нѣма да успѣете. Речете ли да проповѣдвате като него, вие нѣма да имате сѫщия резултатъ. Условията днесъ сѫ съвсемъ други отъ тия въ времето на апостолъ Павла. Подражавайте на добритѣ чърти на всѣки човѣкъ, а не на начина, по който той се е проявявалъ. Апостолъ Павелъ е билъ смѣлъ и настойчивъ по отношение на своето убеждение. Сѫщевременно той е билъ разуменъ и съобразителенъ въ постѫпкитѣ си. Когато отиде въ Атина въ ареопага, той каза: Мѫже атиняни, отъ многото храмове въ вашия градъ, виждамъ, че вие сте религиозни хора. Единъ отъ храмоветѣ ви е посветенъ на „Незнайния Богъ“. Този Богъ, именно, азъ ви проповѣдвамъ.

Апостолъ Петъръ е доблестенъ. Той е готовъ да плаче, да се разкайва за направената погрѣшка. Отначало той излиза съ ножъ въ рѫка да защищава Христа, но като видѣ, че не е този пѫтьтъ къмъ истината, хвърли ножа и избѣга. Като видѣ легионитѣ на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е отъ ученицитѣ на Христа, пакъ се уплаши и се отрече. Обаче, когато пѣтелътъ пропѣ, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думитѣ на Христа, излѣзе вънъ и горко плака. До този моментъ той имаше упование на себе си. Петъръ казваше на Христа, че ако всички Го оставятъ, той всѣкога ще бѫде съ Него. Петъръ считаше себе си за камъкъ, за основа на живота.

Какво трѣбва да научите отъ Иоана? Закона на самопожертвуването. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и голъ избѣга. Като учите закона на жертвата, вие трѣбва да сте готови да се отречете отъ всички материални блага и удоволствия. Човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Следователно, отъ Павла ще се учите на смѣлость, на разумность и съобразителность, отъ Петра — на смирение. Всѣки моментъ трѣбва да бѫдете готови да се разкайвате. Петъръ имаше будно съзнание. Щомъ чу, че пѣтелътъ пропѣ, веднага съзна погрѣшката си. Отъ Иоана ще изучавате закона на жертвата.

Казва се, че Иоанъ билъ любимиятъ ученикъ на Христа. Коя е онази чърта въ характера на Иоана, заради която Христосъ го обичалъ? Все има нѣщо, за което Христосъ обичалъ Иоана. Самъ Иоанъ обичалъ Христа. Той билъ готовъ да се жертвува за Него. Неговото Евангелие е проникнато съ такива идеи, каквито другитѣ не сѫ изнесли. Останалитѣ евангелисти сѫ писали притчи, поговорки, които иматъ отношение повече къмъ физическия свѣтъ, отколкото къмъ духовния. Иоанъ, обаче, е писалъ въ мистиченъ духъ. Той е проникналъ въ психиката, въ душата на човѣка. Запримѣръ, мислитѣ, които е предалъ отъ разговоритѣ и беседитѣ на Христа въ Евангелието, говорятъ за разбирането, което той ималъ. Отъ онова, което е писалъ, се вижда неговата преданность и чистота къмъ Учителя си и желанието му да не Го използува. За Иоана се казва, че умрѣлъ отъ естествена смърть. Въ едно предание се казва, че Иоанъ билъ хвърленъ въ горещо масло, но не изгорѣлъ. Посветениятъ не гори. Това показва, че Иоанъ е билъ посветенъ. За Павла се казва, че билъ обезглавенъ. Изобщо, всички апостоли сѫ загинали мѫченически. Ако искате да бѫдете ученици на новото учение, вие трѣбва да имате смѣлостьта на Павла, смирението на Петра и чистотата и любовьта на Иоана. Вѫтрешна смѣлость, смирение, чистота и любовь, това сѫ морални качества, които правятъ човѣка силенъ.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи. Свѣтътъ е велико училище, въ което се преподаватъ редъ уроци. Страданията и радоститѣ сѫ едни отъ уроцитѣ, които човѣкъ трѣбва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си къмъ Бога, докато извади главата си отъ земята. Съ други думи казано: Да се обърне човѣкъ къмъ Бога, това значи, да работи съ методитѣ на любовьта, която внася топлина и животъ въ човѣка; да работи съ методитѣ на мѫдростьта, която внася свѣтлина въ човѣшкия умъ; да работи съ методитѣ на истината, която внася свобода и просторъ въ човѣшкия животъ. Това сѫ условия, при които човѣкъ може да изпълни всичко, което душата му желае. Който работи съ тѣзи три сили въ свѣта, той всѣкога побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, въ края на краищата той ще излѣзе победитель. Дръжте въ ума си мисъльта, че любовьта подържа равномѣрната топлина, мѫдростьта — равномѣрната свѣтлина, въ която нѣма никаква сѣнка, никаква тъмнина, а истината внася въ цѣлия животъ свобода и просторъ. Тя дава условия на човѣка да се прояви.

Сега, като млади, отъ васъ се иска усилена, съзнателна работа. Не мислете, че трѣбва да остарѣете, за да следвате духовния пѫть. Човѣкъ трѣбва да работи и като младъ, и като старъ. Дойдатъ ли изпитанията, ще дойдатъ и разочарованията, но човѣкъ трѣбва да работи, да не се обезсърдчава. Чрезъ страданията вие ще придобивате опитности, които ще помогнатъ за вашето растене. Прилагайте силитѣ на великитѣ добродетели въ себе си и не се смущавайте.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

2 януарий, 1927 г. София.