Jump to content

1926_12_26 Животъ, сила и интелигентность


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Животъ, сила и интелигентность

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Напишете на дъската една единица. Въ случая единицата представя човѣка. Налѣво отъ единицата турете буквата „ж“ — животъ. Кѫде се вижда животътъ на човѣка? Въ очитѣ. Животътъ се проявява навсѣкѫде, а не само въ очитѣ. Сега, турете надѣсно отъ единицата буквата „с“, която означава човѣшката сила. Най-после, напишете отгоре на единицата буквата „и“ — интелигентность. Значи, силата на човѣка се проявява въ гърдитѣ, въ рѫцетѣ; интелигентностьта — въ главата, а животътъ — въ стомаха. Ако човѣкъ се остави само на действието на силитѣ на живота, въ скоро време ще се превърне на буре. За да не стане това, трѣбва да се явятъ други нѣкои сили, които да организиратъ живота. Силитѣ на живота се стремятъ къмъ изглаждане на нѣщата, къмъ изглаждане на всички спорове, къмъ разрешаване на всички мѫчнотии и противоречия. Тази е причината, поради която всички хора искатъ да избѣгнатъ мѫчнотиитѣ въ живота. Каже ли човѣкъ, че иска ла се освободи отъ мѫчнотиитѣ, това показва, че той е влѣзълъ въ обикновения животъ. Като се види обиколенъ отъ мѫчнотии, човѣкъ прибѣгва къмъ физическата, т. е. къмъ мускулната сила. Съ помощьта на тази сила той иска да премахне препятствията на своя животъ, да очисти пѫтя си. Ако мускулната сила не може да му помогне, човѣкъ се обръща за помощь къмъ своята интелигентность. Животътъ, силата и интелигентностьта представятъ три вида прояви: на физическия, на органическия и на умствения или съзнателния животъ.

Сега, като говоримъ за живота, за силата и за интелигентностьта, ние имаме предъ видъ обикновения животъ, който днесъ се проявява, а не онзи възвишенъ животъ, който ще се прояви въ бѫдеще. Силитѣ на живота, които управляватъ стомаха, се локализиратъ въ задната часть на мозъка; мускулнитѣ, физически сили се локализиратъ задъ ушитѣ, а интелигентностьта — въ предната часть на мозъка. Когато се стреми къмъ охоленъ животъ, човѣкъ мисли съ задната часть на мозъка си; когато иска да бѫде смѣлъ, решителенъ, той мисли съ страничната часть на мозъка си, дето се намира центърътъ на разрушението. Когато иска да приложи нѣкаква способность, човѣкъ мисли съ предната часть на мозъка. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да мисли едновременно съ цѣлия си мозъкъ: съ задната, съ страничната, съ предната и съ горната часть. За да развие добре главата си, да ѝ даде правилна форма, човѣкъ трѣбва да развива и страничнитѣ центрове на мозъка, дето сѫ локализирани смѣлостьта, волевата деятелность. Не се ли развиятъ тия центрове, главата на човѣка остава сплескана отстрана. Тѣзи центрове сѫ свързани съ дихателната, система на човѣка. Обаче, ако страничнитѣ центрове на главата сѫ развити повече, отколкото трѣбва, тогава разрушителностьта взима надмощие. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши. Ако личнитѣ чувства на човѣка — честолюбие, самоуважение, достоинство, сѫ силно развити, той обръща внимание на външнитѣ нѣща. Той е всѣкога добре облѣченъ, съ добра обхода къмъ хората. Седне ли предъ трапезата да се храни, всичко е въ редъ и порядъкъ. Онзи, който обича живота, той обръща внимание повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене.

Какво е предназначението на личнитѣ чувства? Тѣ иматъ предъ видъ самозапазването на човѣка. Когато личнитѣ чувства сѫ силно развити, човѣкъ се намира въ единъ низшъ свѣтъ. Личнитѣ чувства сѫществуватъ въ всички животни, като започнете отъ низшитѣ и постепенно отивате къмъ висшитѣ. Нека се опита нѣкой да наруши спокойствието на царицата въ единъ кошеръ, да види, какво значи честолюбие. Една следъ друга пчелитѣ се изреждатъ да му дадатъ добъръ урокъ. Тѣ не позволяватъ да се нарушава тѣхния редъ и порядъкъ. Когато се засегне честолюбието на животнитѣ, тѣ веднага показватъ силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озѫбва, съ което иска да каже, че нѣмате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човѣка, и той веднага скача на кракъ, готовъ да се защищава. Споредъ мене, за да се справи съ честолюбието си, човѣкъ трѣбва да прояви своята интелигентность и разумность. Когато едновременно проявява живота, силата и разумностьта си, човѣкъ дава мѣсто на своя духъ, да се прояви. Да даде човѣкъ мѣсто на духа въ себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цѣлото си тѣло. Запримѣръ, можете ли като изправите рѫката си, съ мисъльта си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежесть отъ 50 кгр., безъ да я усѣтите? Както прави упражнения за тѣлото си, така всѣки човѣкъ трѣбва да прави умствени упражнения за развиване на своитѣ умствени способности и сили.

Упражнение. Дѣсниятъ кракъ напредъ; спокойно навеждане на тѣлото къмъ земята, като си представяте мислено, че издигате единъ килограмъ тежести. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате тежестьта, докато достигне до 50 кгр. Като правите упражнението редовно, вие ще забележите, че мускулната сила се е увеличила. Щомъ можете мислено да дигнете 50 клгр. тежесть, вие можете и въ действителность да я дигнете. Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите, какви сили се криятъ въ васъ.

Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ силни, безъ да се упражняватъ. Природата дава своитѣ блага само на ония, които се упражняватъ и работятъ. За да стане лѣкарь, човѣкъ трѣбва да употрѣби петь — шесть години за изучаване на болеститѣ и причинитѣ за тѣхното явяване. Обаче, за изучаване на здравословното състояние на човѣка е нужно много повече време. За да бѫде добъръ лѣкарь, преди всичко човѣкъ трѣбва да знае, коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човѣкъ ще знае, кѫде е станало отклонението. Щомъ знае, кѫде е станало отклонението, той лесно може да опредѣли диагнозата на всѣка болесть и да я лѣкува. Сѫщевременно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на живота. Като дойде до това разбиране, при всѣко изпитание той може да намѣри причинитѣ, които сѫ го предизвикали. Ако причинитѣ не сѫ вънъ и вѫтре въ него, той ще ги потърси въ своето минало. Това значи, да проникне човѣкъ въ причинитѣ на своята карма и да се справи съ нея. За да възстанови нормалното състояние на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да контролира своитѣ действия, както и движенията си. Една отъ причинитѣ за тѣхната нервность се крие въ вървежа имъ. Тѣ стѫпватъ на петитѣ си, вследствие на което става голѣмо сътресение на гръбначния мозъкъ. Това сътресение се предава на цѣлата нервна система. За да не става такова сътресение, човѣкъ трѣбва да стѫпва първо на пръститѣ си, а после на петитѣ. Като се научи да контролира движенията си, човѣкъ започва да контролира и своитѣ мисли и чувства, Като прави наблюдения върху себе си и се контролира, човѣкъ придобива самообладание — ценно качество въ живота му.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ свѣтлина, която да освѣти пѫтя имъ. Безъ тази вѫтрешна свѣтлина, тѣ нищо не могатъ да направятъ. Вѫтрешната свѣтлина въ човѣка не е нищо друго, освенъ Божественото начало, което чака времето на своето пробуждане. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Разумностьта може да му помогне да реализира своитѣ добри желания. Искате ли да концентрирате мисъльта си, вие трѣбва да изучавате математика. Не мислете, че като сте изучавали математика, повече не ви е нужна. Не само че не сте завършили съ математиката, но постоянно трѣбва да се връщате къмъ четиритѣ основни действия: събиране, изваждане, умножение и дѣление. Това сѫ процеси, които се извършватъ въ самия животъ. Въ първо време човѣкъ събира, трупа материалъ. Следъ това трѣбва да дойде до изваждането, да се освободи отъ излишнитѣ материали. Не се ли освободи, въ него ще се родятъ редъ болезнени състояния. Като се храни, човѣкъ събира материали. Щомъ се нахрани, започватъ процеситѣ изваждане и дѣление: приетата храна се превръща въ течность, въ кръвь, която се разнася по цѣлото тѣло да го храни. Въ резултатъ на правилното хранене се образуватъ здрави мускули, здрава нервна система. За такъвъ човѣкъ казваме, че е здравъ, нормално развитъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху концентриране на своята мисъль. Чрезъ концентриране на мисъльта си, вие можете да си помагате при различни болезнени физически и психически състояния. Мнозина се оплакватъ отъ истиване на крайницитѣ. Тѣ търсятъ начинъ да си помогнатъ. Много начини могатъ да се приложатъ — миене на краката съ гореща вода, бързи движения, но това сѫ външни методи. За да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да намѣри причината за своето болезнено или ненормално състояние на тѣлото си. Истиването на крайницитѣ се дължи на нечиста кръвь въ организъма. Нечистата кръвь произвежда електричество въ организъма, а чистата — магнетизъмъ. Електричеството произвежда студъ, а магнетизъмътъ — топлина. Следователно, за да не истиватъ рѫцетѣ и краката ви, трѣбва да внесете въ организъма си повече топлина. Това става, когато човѣкъ даде ходъ на Божественото въ себе си. При това положение той нѣма да се страхува нито отъ студъ, нито отъ безпаричие, нито отъ болести. Той ще гледа на живота, както факиритѣ. Излѣзе ли вънъ, на студъ, той ще бѫде тихъ и спокоенъ, нѣма да се плаши отъ простуда. Това значи да се уравновесятъ силитѣ въ човѣшкия организъмъ. Щомъ силитѣ му се уравновесятъ, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъмъ. Дето да отиде, този човѣкъ е осигуренъ. Той се намира въ положение на богатски синъ, който заминава за странство, но съ джобъ, пъленъ съ чекове. Приятели и познати го чакатъ на гарата. Отъ какво ще се страхува той? Дето да се обърне, всичко има. Да имашъ добъръ баща, добра майка, добри братя и сестри, добри приятели, добра срѣда, това е вѫтрешната топлина, която се разлива по цѣлия организъмъ, и те осигурява при всички външни и вѫтрешни неблагоприятни условия.

Основната мисъль на тази лекция е съсрѣдоточаването. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие съсрѣдоточаване. Когато е съсрѣдоточенъ, мисъльта помага на човѣка да се предпази отъ редъ нещастия и катастрофи въ живота. Ако мисъльта му е съсрѣдоточена, той може лесно да се реши да предприеме ли едно пътешествие, или не, презъ кой пѫть да мине и т. н. Ако водите единъ слонъ и го заставите да мине презъ единъ мостъ, той първо ще постави крака си на моста, ще опита, дали гредитѣ съ здрави. Щомъ почувствува, че мостътъ нѣма да издържи на неговата тежесть, той се отдръпва назадъ. Никой не е въ състояние да го застави да мине презъ този мостъ. Обаче, ако минаватъ мишки презъ сѫщия мостъ, тѣ ще минатъ безпрепятствено. Ако плъхъ влѣзе въ параходъ, който предстои на потъване, той непременно ще излѣзе на сушата. Плъхътъ предчувствува катастрофата, която ще стане съ парахода. Понѣкога животнитѣ иматъ по-силно предчувствие отъ хората. Това се дължи на тѣхния силенъ инстинктъ. Нѣкога човѣкъ е ималъ голѣма чувствителность, но благодарение на отклонението си отъ правия пѫть той я изгубилъ. Съзнателна работа се иска отъ човѣка, за да възстанови своята чувствителность. Възпитанието и самовъзпитанието иматъ за цель, именно, това, да възстанови човѣкъ своето първоначално, естествено състояние, което нѣкога е ималъ; да придобие онова, което нѣкога е изгубилъ. Ама щѣлъ да срѣща препятствия на пѫтя си. За съзнателния човѣкъ препятствията сѫ условия за развиване на волята, за разработване на неговия умъ.

Човѣкъ не трѣбва да се смущава отъ мѫчнотиитѣ и препятствията въ своя животъ. Като решава задачитѣ си, той трѣбва да знае, че неговата задача е елементъ на други, по-трудни задачи. За да пристѫпи къмъ по-труднитѣ, той непременно трѣбва да намѣри тѣхнитѣ елементи. Задачитѣ на всички хора сѫ свързани едни съ други. Решението на сложнитѣ задачи е въ зависимость отъ решението на проститѣ. Ето защо, отъ васъ, като ученици, се изисква будно съзнание, готовность за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на сѫществата, които седатъ надъ васъ. Щомъ решите задачата си, т. е. намѣрите елементитѣ ѝ, разумнитѣ сѫщества ще я подематъ по-нататъкъ. Не сте вие, които разрешавате крайната цель на живота. Вие се домогвате само до елементитѣ на живота, а други ще организиратъ тия елементи. Запримѣръ, човѣкъ открива елементитѣ на разумностьта, а висшитѣ сѫщества взиматъ тия елементи, организиратъ ги и изкарватъ нѣщо велико. Отъ елементитѣ на разумностьта тѣ дохождатъ до висшата разумность.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знание, на сила, на богатство. Тѣ искатъ да станатъ велики хора. Право е тѣхното желание, но това желание не е само тѣхно. Други сѫщества, по-напреднали отъ тѣхъ, иматъ сѫщото желание. Тѣ разрешаватъ задачитѣ си чрезъ хората, които сѫ дошли вече на земята. Като знае това, всѣки човѣкъ трѣбва да намѣри, кое е онова разумно, възвишено сѫщество, което решава задачитѣ си чрезъ него, и да направи съзнателна връзка съ него. Щомъ направи тази връзка, работитѣ му постепенно се уреждатъ. Дълго време трѣбва да търсите онзи, съ когото сте свързани, докато го намѣрите. Въ това търсене човѣкъ калява волята си, разработва ума и сърдцето си. Това виждаме навсѣкъде въ живота. Когато малкитѣ деца отиватъ на сватба, тѣ обикалятъ съ часове около младата булка, докато имъ даде парче медена питка. Въ този смисълъ младата булка представя сѫдбата на човѣка. Десетки години човѣкъ трѣбва да обикаля вратата на сѫдбата си, докато единъ день тя излѣзе отъ вратата си и му даде парче медена питка. Вземе ли медената питка въ рѫката си, човѣкъ е дошълъ вече до решаване на своитѣ житейски задачи. Добрата сѫдба на човѣка, това е неговиятъ приятель отъ невидимия свѣтъ. Дали той съзнава това, или не, не е важно. Като върви човѣкъ въ правия пѫть, добрата сѫдба, т. е. добриятъ му приятель ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. — Защо не ми даде цѣла питка? — Цѣла питка не се дава изведнъжъ. Който не е благодаренъ на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. Въ него е скритъ животътъ.

Кой е най-важниятъ въпросъ, който трѣбва да разрешите? Нѣкои ще кажатъ, че единъ отъ важнитѣ въпроси е този, какъ да придобие човѣкъ много знания. Преди да разреши този въпросъ, човѣкъ трѣбва да се запита, готовъ ли е да носи много знания. Българската поговорка казва: „Който много знае, той много страда“. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ знанието. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ придобиване  на знания, но трѣбва да е готовъ да страда. Страданието произтича отъ отговорностьта, която човѣкъ поема. Колкото повече знае човѣкъ, толкова по-голѣма отговорность носи. Човѣкъ лесно носи страданията си, но когато знае, че сѫ изпратени отъ Бога. Страдания, причинени отъ хората, мѫчно се носятъ.

Представете си, че единъ вашъ приятель ви дава десеть хиляди лева на заемъ, но веднага ги взима назадъ. Вие роптаете, негодувате противъ него, сърдите се. Отивате при другъ приятель да искате десеть хиляди лева. Той ви дава тия пари, но не ги взима назадъ. Той ви оставя да свършите работата си съ тѣхъ. Обаче, по пѫтя ви настигатъ разбойници, обиратъ ви, и вие пакъ оставате безъ пари. Въ този случай вие не се сърдите на приятеля си, но сте недоволенъ отъ себе си, че не сте могли да предвидите, какво ви чака. Вие започвате да търсите тия разбойници, завеждате дѣло противъ тѣхъ и съ години се разкарвате по сѫдилища. Кое е за предпочитане: да ви даде приятельтъ ви десеть хиляди лева на заемъ и веднага да ги вземе назадъ, или да ви даде тия пари, но разбойници да ви обератъ? Първото положение е за предпочитане предъ второто. Първиятъ приятель е билъ ясновидецъ. Той предвиждалъ вашето бѫдеще. Вториятъ приятель искалъ да ви услужи и повече не се интересувалъ. Какво ви очаква, той нито предвижда, нито иска да знае. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предъ видъ голѣмото зло, което ги очаква. И, за да не налетятъ на голѣми злини и страдания, То имъ изпраща по-малки страдания.

За да познае, кѫде е намѣсенъ пръстътъ на Провидението, човѣкъ трѣбва да мисли. Ако само чувствува, безъ да мисли, тогава интелектътъ отстѫпва назадъ. За да могатъ едновременно и умътъ, и сърдцето да работятъ, човѣкъ трѣбва постоянно да държи въ ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея въ ума си, човѣкъ всѣкога ще има топлина въ сърдцето си и свѣтлина въ ума си. Иска ли човѣкъ да се развива правилно, въ каквото положение да се намира, каквато служба да заема, той трѣбва да държи тази идея въ ума си, като основна, свещена идея, съ която да работи и върху която да гради.

Сега сте предъ края на старата година и началото на новата. Какво ще пожелаете отъ старата година? Пожелайте да пази добре архивата, въ която е записано всичко, което сте извършили презъ годината. Единъ день, когато завършите развитието си, вие сами ще четете написаното въ тази архива и ще се учите отъ себе си. Следъ това помислете, какво ще пожелаете отъ новата година. Погрижете се да я посрещнете добре, да я разположите къмъ себе си. Да посрещнете новото добре, това значи, да приготвите условия въ себе си за неговото развитие. Не намѣри ли условия въ васъ, новото не може да вирѣе, не може да расте и да се развива.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

26 декемврий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...