Jump to content
Ани

1926_12_19 Благоприятниятъ часъ

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Благоприятниятъ часъ

 

 

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

Размишление.

 

Да допуснемъ, че ви е дадена задача, да направите сравнение между две личности: личностьта А — младежъ на 20 години и личностьта В — на 22 години. Първиятъ — А е роденъ въ 1906 г., на 22 мартъ, срѣда, 6 ч. с. Вториятъ — В е роденъ въ 1904 година, на 22 декемврий, петъкъ, 12 ч. по полунощь. Има ли допирни точки между тѣзи две лица, за да бѫдатъ приятели? — Отъ астрологическо гледище, въ хороскопа на първия слънцето минава въ знака на овена и е изгрѣло вече. Понеже вториятъ е роденъ презъ декемврий, всрѣдъ полунощь, на зимното слънцестоение, той спада въ знака на козирога. Въ момента на раждането на В изгрѣва знакътъ на Везни, а слънцето е минавало въ надиръ, въ четвъртия домъ, долу. Асцендентнитѣ знакове на тия двама души сѫ противоположни, а слънцето въ хороскопа на единия и на другия се намиратъ въ квадратура. Квадратурата е аспектъ, който показва, че дветѣ планети се намиратъ на 1/4 отъ крѫга. Като съберете цифритѣ на годинитѣ на раждането на първия и на втория, ще получите: 1906 = 1 + 9 + 0 + 6 = 16 = 1 + 6 = 7; 1904 = 1 + 9 + 0 + 4 = 14 = 1 + 4 = 5. Числото 16 означава изхвърляне на злото отъ висшитѣ свѣтове. То е число на голѣми противоречия. То означава още събаряне кулитѣ на дявола. Щомъ кулитѣ на дявола се съборятъ, явява се числото седемь — Божественъ принципъ. Преди да се е справилъ съ злото въ себе си, човѣкъ живѣе въ числото 16. Ако е търговецъ, той се кара съ длъжницитѣ си, дава ги подъ сѫдъ, взима голѣми лихви отъ тѣхъ, докато единъ день фалира. Като се види въ положението на последенъ сиромахъ, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бѫде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голѣма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата отъ цифритѣ на числото 15 е 6, което е число на илюзии.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате астрология, да я прилагате въ живота си. Като знаете влиянията на планетитѣ върху земята, върху всѣки човѣкъ, вие ще можете да опредѣлите, какви резултати ще имате при започване на известна работа, или нѣкакво предприятие. Отъ гледище на астрологията, запримѣръ, не е безразлично, кога започва човѣкъ да учи музика. За да успѣва въ музиката, човѣкъ трѣбва да започне да я изучава въ най-благоприятната година, най-благоприятния месецъ, день и часъ. Това се отнася не само до музиката, но до всички човѣшки предприятия. Не се ли съобразява съ тия нѣща, човѣкъ всѣкога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човѣкъ казва, че всички дни сѫ Божии и не е важно, кой день, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работитѣ му не се нареждатъ, той започва да мисли, да търси причината на неуспѣхитѣ си вънъ отъ себе си.

 

Като четете Библията, вие казвате, че Богъ създаде свѣта въ шесть деня, и въ седмия день си почина. Като четете, какъ е създаденъ свѣтътъ, вие не се спирате, да видите, дали тия шесть дни иматъ нѣкакво отношение къмъ вашия животъ. Казано е въ Битието: „И разлѫчи Богъ виделината отъ тъмнината. И нарече Богъ виделината „день“, и тъмнината — „нощь“. Значи, въ първия день на човѣшкия животъ ще се роди велика борба, докато свѣтлината се отдѣли отъ тъмнината, докато деньтъ се отдѣли отъ нощьта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първиятъ човѣкъ е билъ създаденъ въ петъкъ. Това показва, че той се намира подъ влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. Въ бѫдеще, духовниятъ човѣкъ трѣбва да се роди въ другъ день — въ деня на слънцето. Като знае, че планетитѣ указватъ влияние върху цѣлокупния животъ на земята, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, какви препятствия и какви благоприятни условия ще срещне на пѫтя си. Ако въ петъкъ се яви нѣкаква идея въ ума му, той трѣбва да вземе предъ видъ препятствията, които ще срещне на пѫтя си. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. Не, това е наука, която всѣки моментъ има приложение въ живота.

 

И тъй, човѣкъ, роденъ подъ знака овенъ, е импулсивенъ, деятеленъ. Той решава нѣщата бързо, безъ да мисли много. Обаче, родениятъ подъ знака козирогъ обмисля добре нѣщата и тогава се проявява. Първиятъ бързо вади ножъ. Щомъ се засегне неговата личность, щомъ се разочарова отъ нѣщо, той веднага вади ножъ. Поради това сѫществено различие въ проявитѣ си, тѣ не могатъ да бѫдатъ приятели. Родениятъ презъ месецъ мартъ е изложенъ на голѣми промѣни и противоречия. Въ края на краищата той свършва добре, но съ нѣколко белези на главата. Родениятъ презъ декемврий е уравновесенъ човѣкъ. Той се интересува повече отъ материалнитѣ работи, отколкото отъ духовнитѣ.

 

Напишете следнитѣ изречения:

 

Истината носи животъ за разумнитѣ.

 

Любовьта носи животъ за благитѣ.

 

Мислете върху тѣзи изречения десеть деня, по десеть пѫти на день: сутринь три пѫти, на обѣдъ три пѫти и вечерь четири пѫти. Като размишлявате съзнателно върху тия изречения, наблюдавайте, какви преживявания ви се създаватъ. Отбелязвайте си по-важнитѣ опитности. Щомъ престанете да мислите върху даденитѣ изречения, вложете ги въ подсъзнанието и свръхсъзнанието си, тамъ да работятъ. Като казвате, че свободата е само за разумнитѣ, не мислете, че вие сте дошли до разумностьта, но пожелайте въ себе си да я придобиете.

 

Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да живѣе съ внушение, но да бѫде самостоятеленъ, независимъ. Мислите ли, че можете да бѫдете абсолютно независими и свободни? Вие не подозирате даже, че всички ваши разбирания, всички възгледи, които носите въ себе си, сѫ придобивки на миналото, именно, чрезъ закона на внушението. Колко пѫти сте си внушавали една и сѫща мисъль, докато най-после тя е станала ваша плъть и кръвь. Често слушате нѣкой да повтаря думитѣ: Азъ трѣбва да бѫда човѣкъ! Следъ дълго самовнушаване той, наистина, става човѣкъ. Като е недоволенъ отъ своитѣ постѫпки, човѣкъ самъ си казва: Човѣщина трѣбва да имамъ! Като си внушава тия думи, той постепенно проявява човѣщината си. Истински човѣкъ е онзи, който устоява на думата си, на своитѣ обещания. Обещае ли нѣщо, той непременно трѣбва да го изпълни. Ако не може да го изпълни, по-добре да не обещава. Човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ, изпълнителенъ на думата си. Въ всичкитѣ си работи той трѣбва да бѫде като ученикъ. Ученикътъ се характеризира съ своята точность. Той влиза и излиза отъ класъ на време. Всѣкакво закъснение говори зле за него. Казвате: Не е ли свободенъ човѣкъ да се проявява, както иска? Човѣкъ е свободенъ само тогава, когато е самъ, а не въ общество, между много хора, Когато прави добро, човѣкъ е свободенъ; когато изучава нѣщо, човѣкъ сѫщо е свободенъ. Човѣкъ живѣе въ свѣтове, които сѫ крайно взискателни. Дойде ли до свѣта на мѫдростьта, отъ човѣка се изисква голѣма точность, последователность и разумность. Истината и любовьта сѫ малко по-снизходителни къмъ човѣка. Затова казваме, че любовьта не вижда погрѣшкитѣ на хората и всичко прощава. Любовьта прощава, но не извинява. Това значи: човѣкъ носи последствията и за добрия, и за лошия си животъ.

 

Следователно, искате ли да придобиете качествата на истинския човѣкъ, вие трѣбва да спазвате законитѣ на тритѣ велики свѣта — на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Думата „истина“ има два смисъла, които се опредѣлятъ отъ ударението ѝ. Можемъ да кажемъ „ѝстина“ и „истѝна“. Ако човѣкъ гори, ако става пожаръ въ него, добре е да истине; човѣкъ трѣбва да има топлина въ себе си, но не да гори. Пожарътъ трѣбва да се замѣсти съ бавно, непрекѫснато горение, при което да се образува нормална топлина и свѣтлина. Който е дошълъ до нормалната топлина и свѣтлина на живота, той никога не истива. Само горещитѣ тѣла истиватъ. Топлината, обаче, може само да се прекрати, но не и да истине. Може ли да запази нормалната си топлина и свѣтлина, човѣкъ изпитва разположение на ума и на сърдцето си. Всички негови действия сѫ хармонични. За такъвъ човѣкъ казваме, че е уравновесенъ. Щомъ топлината на човѣка се усили, въ него става горение. Дето има горение, тамъ се раждатъ противоречия, борби, смущения. Не е лошо нѣщо борбата, но тя има смисълъ, когато се завършва съ придобивки. Като се бори, човѣкъ заяква. Като живѣе, все трѣбва да се бори съ нѣкого. Ако нѣма съ кого да се бори, той трѣбва да отиде въ нѣкоя гѫста гора, да хване нѣкое дебело, здраво дърво и да започне да се бори съ него, не съ цель да го победи, но само за упражнение. Като се побори малко съ дървото, той се връща дома си доволенъ, че се е борилъ. Въ тази борба, дървото му е предало часть отъ своята енергия, която го е обновила.

 

И тъй, дойде ли до трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да потърси помощь въ природата, между дърветата, изворитѣ, растенията. Човѣкъ минава презъ тежки душевни състояния, въ които никой не може да му помогне. Външнитѣ хора сѫ слѣпи за неговитѣ преживявания, близкитѣ му — сѫщо. Той самъ трѣбва да носи своя кръстъ. Единствена природата може да му помогне. Изпадне ли въ такива състояния, човѣкъ самъ трѣбва да се лѣкува. Какво прави говедарьтъ при такива случаи? Той е самъ между говедата си. Тѣ не могатъ да го разбератъ и да му помогнатъ. Какво могатъ да направятъ тѣ на неговия боленъ кракъ? Говедарьтъ ще куца день — два, докато самъ по себе си кракътъ му оздравѣе. Който е миналъ презъ тѣзи състояния, той може да го разбере, но не и да му помогне. Той ще му каже; Разбирамъ те, влизамъ въ положението ти, но нѣма какво да се прави. Това сѫ неизбѣжни състояния, презъ които всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Като живѣе на земята, човѣкъ ще се гнѣви, ще се бори, ще се ядосва.

 

Педагозитѣ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на човѣка да не се гнѣви. Гнѣвътъ, обаче, е неизбѣженъ. Човѣкъ не трѣбва да се дразни, да се възпламенява и гори, но не може да не се гнѣви. Гнѣвътъ произвежда топлина въ човѣка. Гнѣвътъ е изразъ на неправда. Като се гнѣви, човѣкъ изказва своя протестъ срещу неправдата въ живота. Когато видите, че нѣкой юнакъ, силенъ човѣкъ, налегналъ единъ слабъ и го бие но всички правила на изкуството, трѣбва ли да стоите безучастни? Първо ще се разгнѣвите срещу силния и ще питате, защо се е заловилъ съ този човѣкъ. Той го бие, защото бедниятъ му дължалъ сто лева. Щомъ се намѣсвате въ тази работа, вие трѣбва да платите дълга на сиромаха, да го освободите отъ ударитѣ на силния човѣкъ. Щомъ го освободите, ще му дадете добъръ урокъ, ще му кажете, че като взима пари на заемъ отъ силни хора, трѣбва, или на време да плаща задълженията си, или, ако не може на време да плати дълга си, да се извини. При тази постѫпка гнѣвътъ и негодуванието на човѣка сѫ на мѣсто.

 

Следователно, правилна присѫда е тази, която се извършва още въ момента, безъ отлагане. Днесъ хората се сѫдятъ съ месеци и години. Като заведатъ едно дѣло, понѣкога то се продължава съ години. За предпочитане е да набиешъ човѣка, отколкото да го дадешъ подъ сѫдъ, да се опропастишъ отъ даване пари на адвокати, за книжа и т. н. Като казвамъ, че боятъ е за предпочитане, имамъ предъ видъ само този бой, който е въ състояние да опомни човѣка, да внесе въ ума му нѣщо свѣтло. Какво правите, когато видите, че нѣкой бие своя ближенъ? Вие дигате рѫката си въ въздуха и казвате: Стой, не бий този човѣкъ!

 

Какво означава дигането на рѫката? Да дигне човѣкъ рѫката си нагоре, това означава призоваване на разумнитѣ сили на помощь. Видите ли човѣкъ съ спуснати надолу рѫце, съ увиснала глава, ще знаете, че той е изпадналъ въ отчаяние. Този човѣкъ трѣбва да дигне главата и рѫцетѣ си нагоре, да се насърдчи. Въ рѫцетѣ на човѣка сѫ вложени редъ сили, чрезъ които той влиза въ връзка съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които му се притичатъ на помощь. Трѣбва ли човѣкъ за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдчава? Като се отчае и реши да се отрови, вмѣсто да вземе чаша съ хининъ, по-добре да вземе нѣколко чаши гореща вода и да ги изпие. Като изпие водата, състоянието му ще се смѣни. Той самъ ще се чуди, какъ е дошълъ до положение на отчаяние. За да ви помагатъ хората, преди всичко вие сами трѣбва да си помагате. Това е истина, отъ която трѣбва да се рѫководите.

 

Думата „истина“ въ български езикъ е съставена отъ шесть букви. Първата буква „И“ означава начало на нѣщата, начало на нѣкаква работа. За да започне човѣкъ една работа, това показва, че въ ума му се е родила нѣкаква мисъль. Буквата „С“, знакъ на луната, означава промѣни. Буквата „Т“ означава препятствия, мѫчнотии въ живота. Следъ буквата „Т“ иде пакъ буквата „И“, която отваря пѫть за ново начало, за нова работа. Човѣкъ не може да излѣзе отъ мѫчнотиитѣ и препятствията въ живота си, докато не постави Божественото начало — второто начало въ живота си — надъ човѣшкото. Сричката „ти“ въ думата „истина“ означава второто лице на човѣка. Следователно, щомъ второто лице дойде въ вашия животъ, работитѣ ви веднага се нареждатъ. Най-силната сричка въ думата „истина“ е сричката „ти“. Ние казваме често: Ти работишъ за нѣкого. За кого работи човѣкъ? За своя живъ идеалъ. Безъ този идеалъ животътъ му нѣма смисълъ.

 

Сега, като говоря за буквитѣ, имамъ предъ видъ тѣхното съдържание и смисълъ. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужва внимание. Знаковетѣ на буквитѣ сѫ взети отъ египетскитѣ иероглифи. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ така необходими, както сѣнкитѣ, съ които художникътъ си служи. Въпрѣки това, всѣки народъ иска да се освободи отъ нѣкои букви на своята азбука, като излишни. Българитѣ, запримѣръ, сѫ правѣли редъ опити да се освободятъ отъ ъ, ь, ѣ, но и до днесъ още не сѫ ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви трѣбва да останатъ и кои да се изхвърлятъ. Обаче, въ решаването на този въпросъ, човѣкъ прави редъ умствени упражнения, които допринасятъ за развитието на неговия умъ.

 

Следователно, една картина е добра, когато сѣнкитѣ, които художникътъ е поставилъ, отговарятъ на тия, които сѫществуватъ въ природата. Сѫщото се отнася и до буквитѣ въ азбуката на различнитѣ езици. Освенъ външенъ изразъ, всѣка буква има и вѫтрешенъ изразъ, т. е. вѫтрешенъ смисълъ. И слънцето, което виждаме отвънъ, е отражение на друго едно, вѫтрешно слънце, което сѫществува и въ човѣка. Ако не може да възприеме топлината на вѫтрешното слънце, човѣкъ се оплаква отъ вѫтрешенъ студъ. Той чувствува, че е изгубилъ нѣщо сѫществено — изгубилъ е вѫтрешната топлина на живота. Лиши ли се отъ вѫтрешната топлина на живота, човѣкъ се чувствува самотенъ, изолиранъ отъ свѣта. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто въ живота, но никѫде не го вижда. Като се почувствува изолиранъ отъ всички, човѣкъ започва да мисли за себе си, че е нѣкакво божество, отъ никого неразбранъ. Той очаква хората да му се кланятъ и се чуди, защо никой не му обръща внимание.

 

Кой на кого може да се кланя? Може ли статуята да ре кланя на своя създатель? Колкото статуи да извае скулпторътъ, тѣ никога нѣма да му се поклонятъ. Хората могатъ да се кланятъ само на онзи човѣкъ, който е далъ животъ поне на една велика идея, или, на едно възвишено чувство въ себе си. Защо? Защото тази велика идея, или това възвишено чувство е общо за всички. Да храни човѣкъ една велика. идея въ себе си, това значи, да бѫде свързанъ съ любовьта, съ Бога. Щомъ е свързанъ съ Бога, той е свързанъ и съ всички ония, които любятъ Бога. И тогава, каквото благо придобие той отъ тази идея, това благо ще бѫде достояние на всички ония, съ които е свързанъ. Каква е тази идея, не е важно. Тя може да е отъ областьта на науката, на музиката, на изкуството и т. н.. Отъ човѣка се иска да храни своитѣ мисли и чувства съ любовь, а какви сѫ тѣ, това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Ако нѣкой работи въ областьта на математиката, той се свързва съ всички математици. Това показва, че човѣкъ не живѣе за себе си, той не е самъ въ живота. Човѣкъ е колективно сѫщество.

 

Като ученици, отъ васъ се иска здрава, положителна мисъль. Каквото да се случи въ живота ви, търсете добрата страна и се поучавайте. Ако ви скѫсатъ на изпитъ, ще се явите още единъ пѫть, и ще издържите. Ако дрехитѣ и обущата ви сѫ скѫсани, и за това благодарете. Ще дойде день, когато всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Когато студентътъ е училъ и пропадне на изпитъ, това показва, че невидимиятъ свѣтъ изисква отъ него нѣщо повече. Като се яви втори пѫть на изпитъ, той ще усвои материята по-добре и съзнателно. Като работи съзнателно върху себе си, ученикътъ развива своята паметь, своитѣ умствени центрове, които иначе не биха могли да се развиятъ. Ако иска да усили паметьта си, ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да хармонизира своитѣ чувства. Когато се наруши хармонията между мислитѣ и чувствата, и паметьта отслабва. Изобщо, когато чувствата взиматъ надмощие надъ мисъльта, човѣкъ се разсѣйва и губи паметьта си. Тъй щото, отъ човѣка зависи да усили своята паметь. Има хора, които разполагатъ съ феноменална паметь, което е резултатъ на усилена деятелность въ това направление. Следователно, работете и вие да развиете своята паметь, както и всички ония мозъчни центрове, върху които още не сте работили.

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

*

 

13. Лекция отъ Учителя, държана на

19 декемврий, 1926 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×