Jump to content

1926_12_12 Малкитѣ мѫчнотии


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Малкитѣ мѫчнотии

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Чете се темата: „Най-красивата критика“.

Какъвъ е произходътъ на думата „критика“? Тя произлиза отъ глагола воювамъ. Българитѣ казватъ „крея“, което означава, че едва се крепя; сѫщо така тѣ казватъ „крия, къртя, кръстъ“ и т. н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикътъ изнася само лошата страна на нѣщата, той не е истински критикъ. Критикътъ е подобенъ на хирурга, а задачата на хирурга не е само да рѣже, но и да присажда. Истински хирургъ е онзи, който рѣже гнило, а присажда здраво. Човѣкъ може да бѫде лѣкарь самъ на себе си и да се лѣкува безъ ножъ. Съ мисъльта си човѣкъ може да се освободи отъ всички израстъци въ тѣлото. Какъ? Като ги мѣсти отъ едно мѣсто на друго. Ако израстъкътъ е вѫтрешенъ, той може да го изнесе вънъ нѣкѫде. Щомъ е отвънъ, той лесно се лѣкува. Ако е трескавъ, човѣкъ пакъ може самъ да се лѣкува. Треската е резултатъ на излишна материя въ човѣка. Съ помощьта на мисъльта си човѣкъ може да събере тази материя на едно мѣсто и да я извади навънъ чрезъ нѣкакъвъ цирей. Щомъ въ организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начинъ, тя трѣбва да излѣзе навънъ. Задачата на човѣка е да изкара тази нечиста материя презъ поритѣ си чрезъ изпотяване. Ако не може по този начинъ, поне чрезъ нѣкакъвъ цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намѣри мѣсто, но тогава човѣкъ ще бѫде робъ на болестьта.

Представете си, че предъ васъ изнасятъ две чаши отъ различна голѣмина. Коя отъ дветѣ чаши ще изберете, това зависи отъ случая. Ако трѣбва да налѣятъ въ нея нѣщо, което обичате, ще предпочетете по-голѣмата чаша. Ако вие наливате сѫщото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Споредъ закона на любовьта трѣбва да бѫде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другитѣ — голѣмата. Сѫщиятъ законъ трѣбва да се приложи и по отношение на критиката. Критикувашъ ли себе си, ще си послужишъ съ по-голѣмата чаша. Критикувашъ ли другитѣ, ще си послужишъ съ по-малката чаша. Това изисква законътъ на любовьта. Нѣкои критици приличатъ на сланата: дето паднатъ, всичко попарватъ. Други критици приличатъ на росата: дето паднатъ, благословение носятъ. Критикътъ трѣбва да бѫде правдивъ човѣкъ, да има правиленъ черепъ. Ако черепътъ на критика е неправиленъ, и критиката му ще бѫде такава. За да критикува нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Какъ може човѣкъ да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира отъ тѣхъ? Не е лесно да критикува човѣкъ.

И тъй, за да критикува, човѣкъ трѣбва да има знания. Срѣщате единъ човѣкъ, виждате, че очитѣ му сѫ голѣми или малки и започвате да се произнасяте, дали е красивъ, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трѣбва да знаете, защо очитѣ на единъ човѣкъ сѫ голѣми, а на другъ — малки. Голѣмитѣ очи сѫ изразъ на алчность. Тѣ сѫ станали голѣми по причина на стремлението на даденъ човѣкъ да обсебва нѣщата. Въ желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварялъ повече очитѣ си, вследствие на което е възприемалъ повече свѣтлина. Тази свѣтлина е помогнала за разширяване на очитѣ му. Отъ друга страна, доказано е, че хора, които се раждатъ вечерь, иматъ голѣми очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има знание. Казвате, че има различни цвѣтове въ природата — червенъ, портокаловъ, розовъ, синь, жълтъ, зеленъ, виолетовъ и т. н. Казвате, че обичате, запримѣръ, повече розовия отъ синия, но защо предпочитате единия предъ другия, не знаете. Каква е разликата между единъ и другъ цвѣтъ, не знаете. Ще кажете, че тѣ се различаватъ по броя на трептенията си, но колко трептения има всѣки цвѣтъ, и това не знаете. Защо едни животни сѫ топлокръвни, а други — студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живитѣ сѫщества. Въпрѣки това рибитѣ живѣятъ, растатъ и се развиватъ при неблагоприятни условия — на студено. Какво показва това? Отъ този фактъ сѫдимъ, че въ далечното минало рибитѣ сѫ изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени отъ топлина, отъ горивенъ материалъ, вследствие на което се задоволили съ най-малката топлина. Тѣ намѣрили скритата топлина въ водата и влѣзли да живѣятъ въ нея. Рибитѣ живѣятъ много економично — съ най-малката топлина и свѣтлина.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, да видите, какъ постепенно сѫ преминавали отъ низшъ въ висшъ животъ. Сѫщевременно, изучавайте добритѣ имъ чърти и вадете поука отъ тѣхъ. Като дойдете до рибитѣ, спрете вниманието си върху мълчанието. Тѣ живѣятъ при неблагоприятни, тежки условия, безъ да роптаятъ, безъ да издаватъ звукъ на протестъ или оплакване. Когато положението имъ е станало непоносимо, тѣ сѫ се превърнали въ птици. Птицитѣ пъкъ сѫ се превърнали въ млѣкопитаещи. Като изучавате пѫтя, по който животътъ се развива, вие се запознавате съ работата на Духа. Всѣко животно е символъ на нѣщо, отъ което човѣкъ може да се възпитава. Запримѣръ, преди да влѣзе въ кѫщата, котката изчиства добре краката си. Съ това тя иска да каже: Когато те канятъ на гости, първо изчисти краката си и после влѣзъ въ стаята. Когато кукурига, пѣтелътъ иска да каже, че човѣкъ има право да пѣе, но следъ като свърши известна работа. Докато работи, той трѣбва да мисли. Казано е въ Писанието: „Изпитвайте духоветѣ! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.“ Следователно, не пренебрегвайте онова, което срѣщате на пѫтя си. Разумниятъ се учи и отъ доброто, и отъ злото.

И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете въ ума си нѣщо сѫществено, реално, а не само отвлѣчени идеи. За да дойдете до реалното въ живота, изучавайте, освенъ животнитѣ, растенията, минералитѣ, още и човѣшкитѣ типове. Изучавайте живота на великитѣ хора, да видите, какъ сѫ се проявявали, какъ сѫ се справяли съ неблагоприятнитѣ условия. Колкото по-великъ е човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ неговитѣ изпитания и страдания. Като страдатъ, мнозина мислятъ, че страданията сѫ дадени само за тѣхъ. Повече или по-малко, всѣки човѣкъ страда. Като ученици, обаче, вие трѣбва да се отнасяте съзнателно къмъ своитѣ мѫчнотии. Мнозина се подаватъ на настроенията си, които ги въртятъ на една и на друга страна, както вѣтърътъ върти вѣтропоказателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикътъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви настроения. Щомъ влѣзе въ класъ, той трѣбва да свали раницата съ настроения отъ гърба си, да я остави вънъ. Влѣзе ли съ раница въ класъ, влизането му е безпредметно. Съзнание се иска отъ ученика. Кой е виновенъ за неговото неразположение? Свѣтътъ е красивъ. Слънцето постоянно грѣе, като изпраща своята свѣтлина и топлина на земята. Земята следва своя пѫть. Хората се раждатъ, веселятъ се, търсятъ щастие. Ангелитѣ пѣятъ и славятъ Бога. Трѣбва ли при това положение човѣкъ да бѫде неразположенъ? Коя е причината за неговото неразположение? Много отъ страданията на хората сѫ фиктивни. Много отъ страданията имъ се дължатъ на тѣхната глупость.

Единъ разуменъ и добъръ човѣкъ станалъ рано сутриньта и се готвѣлъ да отиде на работа. Но какво видѣлъ? Жена му и дъщерята плачатъ. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умрѣло. Като разправила съня си на майката, и дветѣ започнали да плачатъ за умрѣлото дете. Защо плачете? — запиталъ бащата. — Детето на дъщеря ни умрѣ. — Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутенъ отъ глупостьта на жена си и на дъщеря си, бащата казалъ: Ще тръгна по свѣта да пѫтувамъ и, ако намѣря по-глупави хора отъ васъ, ще се върна. Като минавалъ край едно село, той видѣлъ, че единъ селянинъ се качилъ на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, какъ се обуватъ, мѫжътъ искалъ да скочи отъ дървото и така да влѣзе въ потуритѣ. — Стой, не скачай отъ дървото? — извикалъ пѫтникътъ. Азъ ще те науча, какъ се обуватъ потури, но като възнаграждение ще ми дадешъ потуритѣ си. — Ще ги дамъ, само да ме научишъ, какъ да ги обувамъ. Следъ това пѫтникътъ продължилъ своето странствуване, и въ друго село видѣлъ събрани селяни на площада — решаватъ нѣщо. — Какво правите? — Едно теле пъхнало главата си въ едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решимъ, какъ да извадимъ главата му. Най-после дойдохме до решение да отрѣжемъ главата на телето, за да го освободимъ отъ гърнето. — Знаете ли, че телето ви ще умре така? Азъ ще ви покажа, какъ да го освободите, но телето ще дадете на мене. — Съгласни сме на всичко, само да освободимъ главата му отъ гърнето. Пѫтникътъ ударилъ гърнето съ единъ камъкъ, и то се счупило. Така той освободилъ главата на телето, но и телето спечелилъ. Едва напусналъ това село, ето, натъкналъ се на още по-голѣмо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали предъ вратата на единъ домъ и живо решавали нѣщо. — Какво е станало? — запиталъ той селянитѣ. — Остави се, женимъ сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влѣзе презъ вратата. Не знаемъ, какво да направимъ. Само едно остава: да отрѣжемъ главата ѝ. — Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. — Даваме го, само да ни помогнешъ. Пѫтникътъ скочилъ на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щомъ навела главата си, тя влѣзла презъ вратата, дето я посрещнали съ радость и веселие.

Следователно, като сте дошли на земята, ще бѫдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сънь и умрѣло. Не бързайте да рѣжете главата на телето, за да я извадите отъ гърнето. Не решавайте въпроса съ високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине презъ вратата, не бързайте да рѣжете главата ѝ, но я убедете да се наведе малко. Щомъ наведе малко главата си, и мѫчнотията ще се реши.

Трѣбва ли човѣкъ да се спъва отъ малки мѫчнотии? Каквито мѫчнотии и страдания да съ дадени на човѣка, тѣ сѫ по силитѣ му. Малко усилие се иска отъ него, за да ги реши правилно.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

12. декемврий, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...