Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_12_05 Пулсъ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:27

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Пулсъ

 

 

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

Размишление.

 

Чете се темата: „Произходъ на разнообразието“.

 

Казано е въ геометрията, че точката е безпространствена. Следователно, тя нѣма никакво измѣрение. Има ли разнообразие въ точката? Като се движи, точката образува права линия. Въ движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката показва известна възможность, посока, направление, но въ него нѣма никакво разнообразие. Какво означава думата разнообразие? Тази дума е сложна. Тя е съставена отъ две думи, отъ разни и отъ образи. Когато правата линия се движи, образува се плоскость. Щомъ точката при движението си образува права линия, можемъ ли да кажемъ, че правата линия е образъ на точката? Ние можемъ да кажемъ, че пѫтьтъ, следата, която точката оставя въ пространството, може да бѫде образъ на движещата се точка. Тогава плоскостьта ще бѫде образъ на движещата се права линия. Когато плоскостьта се движи, образува се тѣло — кубъ. Кубътъ представя образъ на движещата се плоскость. Самъ по себе си, кубътъ не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскостьта, а плоскостьта — граница на куба. Кубътъ пъкъ е граница на още по сложно тѣло — на тесаракта. Въ този случай точката, линията, плоскостьта, кубътъ, тесарактътъ представятъ части отъ едно цѣло, и като такива, тѣ не се ползуватъ еднакво отъ благата на живота. Запримѣръ, ако изложите куба на действието на слънчевитѣ лѫчи, стенитѣ му нѣма да бѫдатъ еднакво огрѣни. Тази е причината, поради която всички части на цѣлото не се ползуватъ еднакво отъ благата на живота. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкото тѣло. Много удове има човѣкъ, но всички не се ползуватъ еднакво отъ благата на живота.

 

Мнозина отъ васъ сте изучавали алгебра и знаете, какво означаватъ рационалнитѣ и ирационални числа. Въ букваленъ смисълъ думата „рационални“ означава разумни. На латински „ratio“ означава разумъ. Обаче, числата не могатъ да бѫдатъ разумни и неразумни. Споредъ математицитѣ рационални числа сѫ ония, отъ които може да се извлѣче точенъ коренъ. Ние пъкъ можемъ да наречемъ рационални числа ония, които могатъ да се разбератъ. Ирационални сѫ ония, които не могатъ да се разбератъ. Следователно, тѣ не се отнасятъ къмъ физическия свѣтъ. Рационалнитѣ числа се измѣрватъ съ опредѣлена величина, която ни е известна. Отъ тѣхъ може да се извлича точенъ коренъ. Какъвъ е коренътъ на човѣка? Човѣкъ представя числото петь. Това число нѣма точенъ коренъ. Значи, човѣкъ е ирационално число. На физическия свѣтъ той нѣма коренъ. Това е лошо за човѣка. Единицата представя Бога. Тя е абсолютно число. Единицата има ли коренъ? Всички корени отъ единицата даватъ все единица. Числото петь, умножено само на себе си, дава 25, отъ което може да се извлѣче коренъ.

 

Като говоримъ за числата, ние имаме предъ видъ живитѣ, органически числа. Тѣзи числа се срѣщатъ навсѣкѫде въ живота и въ природата. Човѣшкиятъ организъмъ е построенъ все отъ живи, органически числа. Всѣко органическо число има своето значение и приложение въ практическия животъ. Запримѣръ, ако измѣрите широчината на човѣшкия носъ, ще видите, че тя опредѣля деятелностьта на човѣка въ практическия животъ. Широчината на носа не зависи отъ натрупването на излишни материали, отъ тлъстини. Ноздритѣ опредѣлятъ широчината на носа. Има случаи, когато носътъ на нѣкой човѣкъ е широкъ, а ноздритѣ тѣсни. Тази широчина е резултатъ на излишъци, на наслоявания въ организъма. Значи, колкото по-широки сѫ ноздритѣ, толкова човѣкъ е по-деятеленъ. Най-голѣмата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава съ голѣма активность въ чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употрѣби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи съ любовь. Всички учени хора иматъ широки носове. Философитѣ иматъ тѣсенъ носъ. Материалътъ, който изследватъ, е събранъ. Тѣ взиматъ този материалъ наготово и само го подлагатъ на своитѣ преси, да видятъ, какво ще изтече отъ него. Въ това отношение тѣ сѫ подобни на банкеритѣ, като събиратъ готовия материалъ на една и на друга държава и го оформяватъ, т .е. подреждатъ въ системи.

 

Носоветѣ на ученитѣ си приличатъ, а тия на различнитѣ философи се различаватъ по дължина и широчина — зависи, какъвъ материалъ подреждатъ. Ученитѣ се различаватъ по веждитѣ. Като наблюдавате веждитѣ имъ, вие можете да се произнесете, дали известенъ ученъ е материалистъ или идеалистъ. Линията на веждитѣ въ материалиста слиза надолу. Съ какъвто въпросъ да се занимава, той го изучава отъ материалистична гледна точка. Той разглежда нѣщата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлѣчени въпроси, но въ ума му седи една близка идея. Защо? Защото всѣкога работи съ рационални числа. Обаче, всѣки човѣкъ, на когото веждитѣ сѫ извити нагоре, е идеалистъ. Той преувеличава нѣщата. Като срещне нѣкой човѣкъ, първо ще се очарова отъ него. Види ли една погрѣшка въ него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждитѣ, ще видите, че между материалиститѣ и идеалиститѣ има срѣдни типове. Веждитѣ на тия хора сѫ срѣдни между първитѣ два типа. Приятно е да гледа човѣкъ красиви вежди, но тѣ рѣдко се срѣщатъ. Красиви вежди сѫ ония, които иматъ красива форма и съдържание. Освенъ това, отъ значение е и посоката на космитѣ. Човѣшкиятъ духъ е работилъ хиляди години, докато създаде веждитѣ въ тази форма, каквато днесъ ги виждаме. Още много трѣбва да работи върху тѣхъ, за да ги представи въ тѣхната идеална форма.

 

Какво е предназначенето на веждитѣ? Чрезъ редъ наблюдения и опити е доказано, че веждитѣ помагатъ за трансформиране и акумулиране на свѣтлинната енергия. Когато много свѣтлина прониква въ очитѣ, човѣкъ свива веждитѣ си. По този начинъ, чрезъ веждитѣ си, той задържа часть отъ свѣтлината, да не влиза въ мозъка. Наистина, ако въ мозъка влиза много свѣтлина, той не може да се справи съ нея. За да мисли правилно, хармонично, човѣкъ не се нуждае отъ много свѣтлина. Човѣкъ може да мисли и вечерь. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и отъ най-малката свѣтлина. Бухалътъ, запримѣръ, вижда вечерь така ясно, както човѣкъ вижда денемъ. Бухалътъ символизира ученъ човѣкъ. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че е философъ, ученъ човѣкъ, наричатъ го бухалъ. Съ това искатъ да кажатъ, че и той, като бухала, вижда и въ тъмнина. И въ най-мрачнитѣ нощи бухалътъ вижда ясно, като презъ деня. Той вижда и най-малкитѣ птички, скрити между дърветата, и ги напада. Въ това отношение бухалътъ живѣе при най-економични условия. Неговитѣ очи сѫ така устроени, че могатъ да събиратъ свѣтлина и въ най-голѣмата тъмнина. Добре е човѣкъ да има качеството на бухаловитѣ очи, да събира свѣтлина и вечерь, да освѣтява пѫтя си, но не и грабливия характеръ на бухала. Намѣри ли се предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да си спомни за бухала, че и въ мѫчнотиитѣ той намира свѣтлина, отъ която се ползува. Когато бухалътъ хвърка вечерь отъ клонъ на клонъ да търси храна, той иска да даде урокъ на хората върху смѣлостьта. Той казва: Както азъ преодолявамъ мѫчнотиитѣ на живота си съ смѣлость, така и ти трѣбва да бѫдешъ смѣлъ, да махнешъ всички препятствия отъ пѫтя си. Намѣришъ ли се предъ известно изпитание или противоречие, кажи въ себе си: Азъ искамъ да бѫда смѣлъ като бухала, въ всички мѫчнотии и прѣчки да намѣря свѣтлинка, която да освѣтява пѫтя ми. И при най-голѣмитѣ мѫчнотии, човѣшкиятъ умъ трѣбва да бѫде чистъ, ясенъ, да освѣтява пѫтя му.

 

Мнозина се интересуватъ отъ знанието за веждитѣ и се питатъ, могатъ ли да измѣнятъ линията на своитѣ вежди, да ги подобрятъ. Човѣкъ може да измѣни линията на веждитѣ си, но затова се иска усилена работа въ областьта на чувствата и на сѣтивата. Запримѣръ, ако при затворени очи накарате нѣкого да познае, колко предмета се допиратъ до рѫката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителность. При това, тѣзи предмети трѣбва да бѫдатъ поставени на близко разстояние единъ до другъ Чувствителностьта е едно отъ условията за развиване на интуицията. Интуицията пъкъ дава красива линия на веждитѣ, Човѣкъ трѣбва да прави опити, да развива своитѣ сѣтива. Както чувствата, така и сѣтивата на човѣка трѣбва да бѫдатъ нормални, да нѣма никакво отклонение въ тѣхъ. Рѣдко ще срещнете хора съ нормално развити чувства и сѣтива — все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бѫде отъ 1 — 120 градуса. Колкото по-голѣми сѫ отклоненията, толкова по-голѣми пертурбации ставатъ въ човѣка. Отклоненията ставатъ и въ човѣшката мисъль. Обаче, съ усилие на волята и на мисъльта си човѣкъ може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното имъ състояние. Когато въ чувствата на човѣка се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите рѫката си надъ главата на такъвъ човѣкъ, ще усѣтите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трѣбва да направите нѣколко паси. Следъ малко време ще усѣтите, че дѣсната половина на главата му е хладна, а лѣвата — топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, въ дѣсната половина на главата се събира електричество, а въ лѣвата — магнетизъмъ.

 

Съвременнитѣ лѣкари практикуватъ правенето на паси, като методъ за регулиране енергиитѣ на организъма, но който се наеме да си служи съ този методъ, трѣбва да бѫде чистъ човѣкъ. Чиститѣ мисли и желания представятъ добъръ проводникъ на живитѣ сили въ природата. Човѣкъ живѣе въ область, дето живитѣ, разумни сили на природата работятъ усилено, вследствие на което той трѣбва да бѫде разуменъ, да може правилно да ги използува. Ако не е развилъ чувствата и сѣтивата си, като се натъква на тия сили, човѣкъ може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислитѣ си. Какво става съ едно тѣло, ако внезапно спрете неговото движение? Въ тѣлото се развива много топлина, която може да го запали. Сѫщото явление става и съ човѣка, когато се укаже внезапно противодействие на неговитѣ чувства. Гнѣвътъ, недоволството въ човѣка не сѫ нищо друго, освенъ резултатъ на противодействие въ чувствата му. Подпушване става не само въ чувствата, но и въ мислитѣ на човѣка. Дойде ли до това положение, човѣкъ трѣбва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човѣкъ трѣбва да мине отъ видимото къмъ невидимото, отъ ирационалното къмъ рационалното. Всѣко подпушване на чувствата внася известна аномалия въ функциитѣ на сърдцето, вследствие на което пулсътъ му се измѣня. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ хармония съ природата, да свърже своето сърдце съ общия пулсъ на козмическото сърдце. Всѣка планетна система има сѫщо така свое сърдце, което е свързано съ общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвьта въ човѣшкото сърдце се опредѣля отъ ритмичнитѣ вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на нѣкой човѣкъ не функционира правилно, това показва, че той е нарушилъ отношенията си къмъ слънцето — сърдцето на слънчевата система, въ която живѣе. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трѣбва да изправи отношенията си къмъ слънцето, да внесе хармония между своя пулсъ и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тѣло. Вънъ отъ своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е въ единство, въ пълна хармония съ Общото, съ Великото слънце на козмоса. Ето защо, всѣки моментъ дръжте въ ума си мисъльта, вашето сърдце, вашиятъ пулсъ да бѫде въ хармония съ пулса, съ ритъма на слънцето. Пожелайте въ себе си да свържете пулса на вашето сърдце съ пулса на козмическото слънце.

 

За десеть деня направете следния опитъ. Всѣки день, по три пѫти — сутринь, на обѣдъ и вечерь, вглъбете се въ себе си и си кажете: Азъ искамъ моето сърдце да бие ритмично, да се слѣе съ пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по цѣлия организъмъ, както слънцето изпраща енергията си по цѣлия свѣтъ.

 

Сега, като говоря за правиленъ пулсъ, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросътъ за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишатъ правилно. Тѣ поематъ въздухъ и го изпращатъ само въ горната часть на дробоветѣ. При това плитко и слабо поемане на въздухъ, тѣ нѣматъ сила да го изкаратъ навънъ, вследствие на което часть отъ нечистия въздухъ остава въ дробоветѣ, дето създава вѫтрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човѣкъ трѣбва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време въ дробоветѣ си и после бавно да го изкарва навънъ. При дишането трѣбва да взиматъ участие и коремнитѣ мускули, да даватъ тласъкъ, напрежение на въздуха, да го изкарватъ навънъ. Като диша правилно, човѣкъ се обновява и освобождава, както отъ физически, така и отъ психически болезнени състояния. Добре е човѣкъ да поема въздухъ първо съ лѣвата си ноздра, като брои бавно отъ 10—15, после да я запуши и да задържи въздуха въ дробоветѣ си около 30-40 секунди и следъ това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздухъ презъ лѣвата ноздра, дѣсната трѣбва да бѫде запушена, а когато го задържа въ дробоветѣ, и дветѣ ноздри трѣбва да бѫдатъ запушени. Правете това упражнение по три-четири пѫти на день.

 

Тѣзи упражнения сѫ нужни за всички хора, особено за тѣзи, които се занимаватъ усилено съ умственъ трудъ. Тѣ сѫ необходими и за здрави, и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вънъ, на чистъ въздухъ, отколкото въ стая. При това, добре е всѣки да бѫде самъ, да не гледатъ другитѣ хора, какъ се упражнявате въ дишането. Който диша правилно, той постепенно хармонизира своя животъ и се обновява. Не диша ли човѣкъ правилно, нѣма ли ритмиченъ пулсъ, никаква хармония не може да придобие. Придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могатъ да го изкаратъ отъ релситѣ на неговото равновесие. Приложете упражнението за дишането за десеть деня, да видите, какъвъ резултатъ ще имате.

 

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

*

 

11. Лекция отъ Учителя, държана на

5 декемврий, 1926 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt