Jump to content

1926_11_21 Освобождаване


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Освобождаване

Т. м.

Единъ отъ важнитѣ закони на природата е, че тя не търпи никакъвъ излишъкъ на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Запримѣръ, ако човѣшкиятъ мозъкъ събере повече енергия, отколкото му е нужно за даденъ моментъ, той трѣбва да има резервуаръ, дето да я складира. Понѣкога човѣкъ има повече мисли, чувства, желания, отколкото му сѫ нужни за момента, вследствие на което трѣбва да ги складира нѣкѫде. Всичко, което човѣкъ складира въ себе си, е второстепенно. Първостепенни нѣща въ човѣка сѫ ония основни мисли и чувства, съ които той е излѣзълъ отъ Първичния източникъ на живота. Човѣкъ дохожда на земята и си заминава съ основнитѣ мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Тѣ представятъ основния капиталъ на неговия животъ, а второстепеннитѣ сѫ капиталъ, взетъ на заемъ. Човѣкъ трѣбва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстѫпва отъ нея. Дойдатъ ли второстепенни идеи на мѣстото на основната, човѣкъ се чувствува натрупанъ съ излишъци, вследствие на което губи своята пластичность.

Като изгуби основната идея на живота си, човѣкъ започва да се безпокои, какво ще стане съ него следъ време, какъ ще прекара живота си. Нѣма защо човѣкъ да се тревожи за бѫдещия день. Днешниятъ день определя бѫдещия. Ако днесъ живѣете добре, и утрешниятъ день ще бѫде добъръ. Изобщо, настоящето опредѣля бѫдещето. За да прекара деня добре, човѣкъ не трѣбва да се страхува. Иска ли да постигне нѣщо, той трѣбва да бѫде смѣлъ, да прави усилия въ това направление. Като вложи повече вѣра, надежда и разумность, той ще се справи съ страха. Тѣзи три елемента привличатъ къмъ себе си излишната мозъчна енергия и я впрѣгатъ на работа.

Като ученици, вие трѣбва да имате търпение, издържливость, за да постигнете желанията на своята душа. За да развие търпението въ човѣка, природата го възпитава по негативенъ начинъ. Питагоръ, като ученикъ на окултна школа, е опиталъ и разбралъ този методъ, съ който природата си служи. За да стане учитель, той е миналъ презъ голѣма дисциплина, на която издържалъ. По негово време условията за приемане на ученици въ окултни школи сѫ били много тежки. Питагоръ е билъ единственъ гръкъ, когото египтянитѣ приели въ своята школа. Впоследствие, когато станалъ учитель, Питагоръ поставялъ ученицитѣ си на голѣми изпитания и строга дисциплина. Първата година на постѫпването си всѣки новъ ученикъ е билъ поставянъ на присмѣха и подигравкитѣ на по-голѣмитѣ ученици, и ако е могълъ да издържи, оставалъ въ школата. Ако не е могълъ да издържи на тия условия, той напущалъ школата, или оставалъ като слушатель, като оглашенъ.

Днесъ всички хора по естественъ пѫть сѫ въ школата на Питагора. Докато постигне своята идея, всѣки човѣкъ е поставенъ на изпитания, на подигравки, да видятъ, доколко ще издържи. И вие, като ученици на окултна школа, опитвате методитѣ на Питагора върху гърба си. Едни хора ще ви казватъ, че нѣмате мисъль, логика, че сте излѣзли отъ пѫтя на обикновения животъ. Други пъкъ ще ви съжаляватъ, че млади сте тръгнали по този пѫть, че трѣбва да си поживѣете. Ако хората мислятъ, че Божественото учение е само за старитѣ, тѣ сѫ на кривъ пѫть. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напредъ въ тѣхния животъ. Разликата е само въ степеньта на развитието. Детето ще събира 1+1, 1+2, 1+3, до 20, а възрастниятъ, учениятъ ще работи съ степенитѣ на числата. Обаче, и детето, и възрастниятъ трѣбва да превърнатъ знака плюсъ, т. е. кръста въ другъ знакъ. Плюсътъ е символъ на мѫчнотии и страдания. За да превърнете мѫчнотиитѣ и страданията си въ радости, вие трѣбва да ги накарате да се движатъ.

Какъ може да накара човѣкъ една своя мѫчнотия да се движи? По логически пѫть, т. е. чрезъ разсѫждение. Представете си, че въ ума на нѣкой човѣкъ се загнѣзди мисъльта да открадне отъ приятеля си известна сума. Той се мѫчи, страда, бори се, не се решава да извърши кражбата. Така минаватъ день, два, докато нуждата го застави да открадне паритѣ. Щомъ извърши кражбата, следъ нея иде лъжата. Кражбата и лъжата сѫ двата недѫзи, които заставиха първитѣ човѣци да сгрѣшатъ. Първо Ева открадна отъ забранения плодъ, отъ който яде и даде на Адама, следъ което Адамъ излъга Бога. Щомъ открадне и излъже, човѣкъ пада. Въ падането той се изучава, открива своитѣ слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притича на помощь, той става и започва да размишлява. Намѣри ли се втори пѫть предъ нѣкаква мѫчнотия, той започва да разсѫждава и да си казва: Азъ съмъ господарь на мѫчнотиитѣ си. Азъ мога да се владѣя и нѣма да имъ се подамъ. Като разсѫждава така, той усилва волята си и премѣства мѫчнотиитѣ отъ пѫтя си. По този начинъ той ги заставя да се движатъ отъ едно мѣсто на друго. Излишнитѣ мисли и чувства сѫ особенъ родъ мѫчнотии, отъ които човѣкъ трѣбва да се изчисти, да ги помѣсти настрана. Като работи по този пѫть, той ще създаде въ себе си характеръ, който да устоява на всички мѫчнотии и препятствия.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на блага по лесенъ начинъ. Благата ще дойдатъ по естественъ начинъ, а не както вие ги очаквате. За да придобиете тия блага, вие трѣбва да създадете въ себе си здрава канализация, която да издържа на тѣхния напоръ. Не е ли здрава, канализацията ви ще се пропука, и благата ще изтекатъ навънъ. Като влѣзете въ едно общество, тамъ ви очакватъ и блага, и разочарования. Ако се проявите като добъръ поетъ или писатель, ще получите много похвали и подаръци. Случи ли се да напишете нѣщо слабо, веднага ще се намѣрите предъ подигравкитѣ на сѫщитѣ хора. Вие трѣбва да бѫдете готови да издържате и на похвалитѣ, и на укоритѣ на хората. За тази цель трѫбитѣ на вашата канализация трѣбва да бѫдатъ здрави, да издържатъ всѣкакво напрежение. Писательтъ и учениятъ трѣбва да работятъ за себе си, сами да сѫ доволни отъ това, което създаватъ. Ако Божественото се проявява въ тѣхъ, отъ день на день тѣ ще се усилватъ, ще се развиватъ все повече и повече. Въ Божественото нѣма никакво прекѫсване, нито слизане и качване. Тамъ нѣщата вървятъ по възходяща линия. Ако още днесъ не може да изнесе това, което иска, човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава. Всички хора не могатъ да бѫдатъ поети, писатели, музиканти, художници. Който не е роденъ за поетъ, той ще се радва на другитѣ поети и ще чака деня на своето проявяване.

И тъй, задачата на ученика е да се освободи отъ всички излишни мисли и чувства, които го спъватъ. Излишнитѣ мисли представятъ ненуженъ товаръ, съ който човѣкъ понѣкога се нагърбва. Колкото по-голѣмъ е този товаръ, толкова и мѫчнотиитѣ на човѣка сѫ по-голѣми. Голѣмиятъ товаръ, извънъ силитѣ на човѣка, показва голѣмо лакомство, т. е. желание на човѣка да се осигури. Ако човѣкъ не носи никакъвъ товаръ, това показва, че той разчита на просия. Тръгне ли на пѫть, човѣкъ непременно трѣбва да носи нѣкакъвъ товаръ, но такъвъ, който да отговаря на силитѣ му. Има случаи, когато просията се допуща отъ Провидението, съ цель да смири човѣка. Има просия, която абсолютно е забранена. Тя не е допусната отъ Провидението. Такива просяци, вмѣсто да развиватъ нѣщо ценно въ характера си, всѣки день губятъ. Тази просия е толкова позволена, колкото и кражбата. Тя се дължи на неестествени желания въ човѣка. Кражба сѫществува въ физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ: въ науката, въ музиката, въ поезията, въ изкуството и т. н. Въ времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломонъ разреши мѫдро този споръ. Жената, която не бѣше истинска майка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрѣжатъ детето на две части, и всѣка майка да вземе по една часть. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение. Тя предпочете да даде детето си на другата жена, но да остане живо.

Следователно, видите ли, че двама души се състезаватъ за едно и сѫщо мѣсто, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е готовъ да отстѫпи. Когато между двама души се яви умраза, детето умира. Когато въ отношенията на хората умразата вземе участие, любовьта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовьта, бѫдете готови да отстѫпвате, да заставите умразата да ви напусне.

Като ученици, вие трѣбва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човѣкъ. Това не може да се постигне изведнъжъ, но чрезъ постоянство. Всѣки день, при всѣкакво разположение, добро или лошо, човѣкъ трѣбва да отдѣля по 5 — 10 минути за пълно вглъбяване въ себе си. Това наричаме ние скриване въ тайната стаичка. Отдѣли ли се въ тази тайна, свещена стаичка, човѣкъ трѣбва да забрави всичко около себе си. Следъ това той може пакъ да продължи работата си. Каквото прави, човѣкъ не трѣбва да забравя да отдѣля всѣки день по 5—10 минути за съзерцание, презъ което време може да си даде отчетъ за всичко, което е извършилъ презъ деня. Кой на каквато работа да е — учитель, свещеникъ, музикантъ, чиновникъ, може да направи това. Като живѣе правилно, като мисли хармонично, като чувствува добре и като постѫпва разумно, всѣки може да бѫде музикантъ. Работитѣ на човѣка вървятъ толкова по-добре, колкото повече има предъ видъ самовъзпитанието си.

Като не разбиратъ живота, мнозина се плашатъ отъ страститѣ, отъ буритѣ, на които се натъкватъ, да не ги отвлѣкатъ. Каква сила представятъ човѣшкитѣ страсти? Ако прекарате тока на една човѣшка страсть презъ метална жица, едва една муха ще се разтърси отъ този токъ. Ако този, който се оплаква отъ нѣкаква страсть, залѣете съ студена вода, ще видите, че следъ петь минути ще изтрезнѣе. Това сѫ афекти въ живота, съ които човѣкъ лесно се справя. Що се отнася до страшнитѣ бури на вашия животъ, това сѫ слаби вѣтрове, които едва сѫ успѣли да разлюлѣятъ листата на дърветата. — Ама сърдцето ми гори. — Опитали ли сте се да варите нѣщо на този огънь? Вие не сте изучавали, какво нѣщо сѫ страститѣ, буритѣ на живота, огньоветѣ на сърдцето, и при първата проява на страсть, на буря въ живота си, веднага се плашите. Ученикътъ не трѣбва да се плаши, но да работи върху себе си. Бѫдещата култура носи методи, чрезъ които човѣкъ може да впрегне енергията на своитѣ мисли и чувства и да я използува като свѣтлина и топлина. Колкото по-интенсивни сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, толкова по-силна е свѣтлината и топлината, която тѣ излѫчватъ. На свѣтлината на своитѣ мисли човѣкъ може да чете като на свѣщь. Когато чете, той ще се ползува отъ своята свѣтлина. Щомъ легне да спи, свѣщьта ще изгасне. Като стане сутринь, той пакъ ще запали свѣщьта си и ще продължи четенето. Не става ли това съ ясновидцитѣ? Тѣ сѫ развили такава свѣтлина въ себе си, съ която виждатъ това, което обикновенитѣ хора не виждатъ. За да придобие свѣтлина на мислитѣ си и топлина на чувствата си, човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Абсолютна чистота и светость се иска отъ човѣка. Презъ каквито противоречия да минава, чистиятъ и светиятъ човѣкъ не се разтърсва, нито се колебае. Той обича своя господарь и не се съмнява въ него. Той се отличава съ голѣма твърдость. Той знае, че като го е натоварилъ, господарьтъ му ще го разтовари. Господарьтъ товари и разтоварва магарето. Като го товари, той мисли за себе си; като го разтоваря, той мисли за магарето.

Магарето, като символъ на твърдость, на упоритость сѫществува въ всѣки човѣкъ. Българинътъ е много твърдъ. Тази твърдость се е отразила върху неговия умъ. Каже ли веднъжъ за нѣщо, че не иска да го направи, свършено е вече. Нищо не е въ състояние да го застави да измѣни решението си. Въ англичанитѣ твърдостьта е свързана съ личнитѣ чувства. Добре е човѣкъ да бѫде твърдъ, но когато подържа своитѣ идеи. Идейниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ, но и разуменъ. Отъ една страна твърдостьта дава устойчивость на знанията въ човѣка, а отъ друга — тя придава устойчивость на личнитѣ чувства. Приложите ли разумность къмъ твърдостьта, вие можете да реализирате своитѣ красиви желания. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно, въ продължение на 20 — 30 години. Има желания, които могатъ да се постигнатъ моментално. Има желания, обаче, за реализирането на които съ нужни десетки години. Тѣхъ трѣбва човѣкъ да следва непрекѫснато и съ любовь. Дето е любовьта, тамъ всичко може да се реализира.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ въ живота си. Много отъ тѣхнитѣ неуспѣхи се дължатъ на желанието имъ да постигнатъ велики работи. Дойдатъ ли до малкитѣ величини, тѣ ги отбѣгватъ. Не, както природата започва отъ малкото, отъ слабото и постепенно отива къмъ силното, така трѣбва и вие да постѫпвате. Първитѣ слънчеви лъчи съ слаби и постепенно се усилватъ. Иска ли да се самовъзпитава, човѣкъ трѣбва да си служи съ различнитѣ цвѣтове на спектъра. Ще каже нѣкой, че не обича червения цвѣтъ, другъ — зеления и т. н. Добре е въ едно тевтерче да си вземете седемь копринени конци, които да отговарятъ на седемтѣ цвѣта на спектъра и, при всѣко неразположение, да ги поглеждате. Като правите това въ продължение на една година, вие ще забележите, какво въздействие съ указали тѣзи цвѣтове върху васъ. Дали човѣкъ съзнава това или не съзнава, обаче, природата лѣкува съ цвѣтоветѣ. Всѣки цвѣтъ отдѣлно указва известно въздействие върху човѣка, но и всички цвѣтове заедно сѫщо указватъ своето влияние.

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи. Той трѣбва да има здраво тѣло, добри чувства и свѣтли мисли. Ако тѣлото е здраво, и душата се проявява правилно. Добритѣ чувства пъкъ сѫ условие за развиване и подържане на топлината въ човѣка. Не сѫ ли добри и нормални чувствата на човѣка, и топлината на тѣлото му ще бѫде оскѫдна. Този човѣкъ се оплаква, че пръститѣ на рѫцетѣ и краката му постоянно истиватъ. Неправилнитѣ чувства указватъ влияние върху кръвообръщението. Подобрятъ ли се чувствата, и кръвообръщението се подобрява. Щомъ кръвообръщението въ човѣка се подобри, заедно съ това и пръститѣ на рѫцетѣ и краката постепенно започватъ да се топлятъ. Мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде ясна и трезва, за да освѣтява пѫтя му въ тъмнитѣ нощи на неговия животъ. Мисъльта ражда свѣтлината. Следователно, свѣтлината въ природата е признакъ на интелигентность. Колкото по-голѣма е интелигентностьта, толкова и свѣтлината е по-голѣма и мека. Било е време, когато земята не е била освѣтена. Казано е въ Битието: „Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. И рече Богъ: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. Щомъ свѣтлината излѣзе отъ Духа, и мисъльта се проявява.

Земята е лишена отъ външна свѣтлина. Тя има само вѫтрешна свѣтлина. Слънцето, обаче, е свѣтло отвънъ и отвѫтре. Нѣкой казва, че има идея, но като го накаратъ да я изрази, да я опише, не може. Другъ казва, че разбира отъ изкуство, отъ музика и художество, може да свири и да рисува. Накаратъ ли го, обаче, да нарисува или да изсвири нѣщо, не може. Защо? Защото той има само вѫтрешна свѣтлина, но не и външна. Истинската интелигентность подразбира едновременно и външна, и вѫтрешна свѣтлина. Човѣкъ трѣбва да бѫде като слънцето, отвънъ и отвѫтре свѣтълъ. Много учени, които сѫ оставили имената си въ науката — въ химията, въ математиката, въ астрономията и въ редъ още науки, сѫ свѣтѣли и отвънъ, и отвѫтре. Тѣ сѫ посветили живота си изключително на науката. Каквото сѫ направили, всичко сѫ оставили въ полза на човѣчеството. Тѣ не сѫ имали предъ видъ свои лични интереси. Въпрѣки това, тѣхнитѣ изучвания представятъ малки опити въ сравнение съ тия на сѫществата отъ духовния свѣтъ. Земята е опитно училище, въ което се даватъ трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намѣрите отъ тази, да изпратятъ единъ грѣшникъ на земята и да го заставятъ да живѣе добре? Той трѣбва да намѣри, при какви условия да се постави, какъ да измѣни живота си, външно и вѫтрешно, да не грѣши. Ако този грѣшникъ не е надаренъ съ нѣкаква дарба, ще се намѣри въ чудо. Най-после, като види, че не е решилъ задачата си, ще си каже: Само смъртьта може да ме изправи. Смъртьта, обаче, е случайно явление въ живота. Да живѣе човѣкъ, това, е въ реда на нѣщата, това е Божествено.

Въ живота на човѣка има много задачи, които днесъ сѫ неразрешими. Запримѣръ, една отъ неразрешимитѣ задачи е въпросътъ, кой е създалъ свѣта и защо го е създалъ. Тази е далечна задача. По-близка задача за човѣка е, какъ да използува създадениятъ свѣтъ. Първата задача е тежъкъ камъкъ, който и досега не е дигнатъ. Той стои на пѫтя на човѣчеството, но не се е намѣрилъ човѣкъ, който може да го дигне. Много философи сѫ го разрешавали, но камъкътъ и до днесъ стои непокѫтнатъ. И още много философи ще го разрешаватъ, но едва ли ще имъ се даде щастието да го дигнатъ. Колкото е възможно да претеглите земята на везни, толкова голѣма е вѣроятностьта да се реши въпроса, кой е създалъ свѣта. Колко тежи земята, колко енергия е опредѣлена за нея, това сѫ данни, изчислени съ абсолютна точность, но не отъ хората, а отъ ония, които сѫ я създали. Въ природата всѣко нѣщо е строго опредѣлено. Който може да чете езика на природата, той никога не се лъже. Запримѣръ, види ли линиитѣ на челото на човѣка, той може веднага да каже, дали даденъ човѣкъ е обикновенъ, талантливъ или гениаленъ. Всѣки човѣкъ носи своето свидетелство на лицето си. Какъ можете да наречете единъ човѣкъ гениаленъ, ако на челото си той не носи линията на гениалностьта? Природата е вложила въ всѣки човѣкъ известни дарби, които той трѣбва да развива. Ако днесъ не е гениаленъ, нѣкога ще стане такъвъ, но работа се иска отъ него. За да не осакати своитѣ дарби, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ ненужнитѣ желания, които нищо не допринасятъ. За това се иска различаване, да знае, кои желания трѣбва да подхранва и кои — да остави настрана, като торъ въ живота си.

Като ученици, вие трѣбва да знаете закона, че въ мълчание работитѣ ставатъ по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вмѣсто да помогнете за разбирането ѝ, вие внасяте повече спънки. Споредъ окултнитѣ закони, за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, каквито противоречия да срещнете на пѫтя си, ще знаете, че тѣ сѫ задачи, съ решаването на които се опредѣлятъ вашитѣ способности. Запримѣръ, нѣкой става лѣкарь, съ цель да помага на човѣчеството. Обаче, въ пѫтя на своя идеалъ, той срѣща голѣми мѫчнотии. Не е лесно да се справя човѣкъ съ болни хора. Най-недоволнитѣ хора въ живота сѫ болнитѣ. Защо? Тѣ очакватъ всичко отъ лѣкаря. Не имъ ли помогне, тѣ оставатъ недоволни отъ него. За да не се натъква на недоволството на болния, лѣкарьтъ трѣбва да знае, кого да лѣкува и кого да не лѣкува. Ако коститѣ задъ ушитѣ на болния сѫ издадени, той може да се лѣкува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната ѝ часть малко издадена, този човѣкъ може да се лѣкува. Ако сте учитель, за да имате добъръ резултатъ, вие трѣбва да подберете ученицитѣ си, способнитѣ да поставите отдѣлно отъ неспособнитѣ и така да се занимавате съ тѣхъ. Поставите ли ги заедно, работата ви нѣма да върви добре.

Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че вие сте ученици, съ различни способности и дарби. Вие се вълнувате отъ различни мисли и чувства, вследствие на което представяте сбирка отъ различни цвѣтя. Както водитѣ на нѣкои извори и рѣки сѫ дошли отъ Великия, отъ Индийския океани, отъ Срѣдиземно и Черно морета, така и мислитѣ и чувствата на различнитѣ хора сѫ отъ различни източници. Задачата ви, като ученици, е да различавате източницитѣ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Много има да учи човѣкъ. Той живѣе на земята, безъ да я познава. Щомъ не я познава, той не може разумно да се ползува отъ енергиитѣ, които тя крие въ себе си. Природата не търпи подпушване на енергиитѣ си. Не могатъ ли енергиитѣ ѝ разумно да се използуватъ, тѣ ще ударятъ въ посока, обратна на тѣхното движение, съ цель да се уравновесятъ. Каквито промѣни ставатъ въ природата, такива се извършватъ и въ човѣка. Има случаи, когато известни области въ природата страдатъ отъ сухота, а други — отъ влага. И хората понѣкога страдатъ отъ сухота, а понѣкога отъ повече влага. Ако страдатъ отъ сухота, кожата на рѫцетѣ имъ става суха и груба. Въ този случай тѣ се нуждаятъ отъ влага. Ако рѫцетѣ имъ сѫ много влажни, тѣ се нуждаятъ отъ топлина, която ще изпари известна часть отъ влагата.

Следователно, хора, които страдатъ отъ сухота, иматъ нужда отъ влага. Тия пъкъ, които иматъ много влага, се нуждаятъ отъ топлина. И най-после, има хора, които страдатъ отъ голѣми наслоявания на прахъ въ съзнанието си. Тѣ се нуждаятъ отъ миръ и спокойствие, да не дигатъ прахъ вънъ и вѫтре въ себе си. Съ други думи казано: ония, които иматъ кафяви очи, се нуждаятъ отъ топлина; тѣ трѣбва всѣка вечерь да миятъ краката си съ топла вода. Ония, които иматъ сини очи, се нуждаятъ отъ влага; щомъ рѫцетѣ и краката имъ започватъ да истиватъ, тѣ трѣбва да пиятъ по 3 — 4 чаши гореща вода. Това сѫ външни методи, чрезъ които човѣкъ трѣбва да си помага. За хора съ кафяви очи се препорѫчватъ топли бани, съ температура отъ 35 — 41° най-много. За хора съ сини и сиви очи се препорѫчва вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Умътъ имъ трѣбва всѣкога да е заетъ, не съ велики, неразрешими въпроси, но съ въпроси, които представятъ условия за тѣхното растене и подигане. Като е боядисвала очитѣ на хората съ различни краски — кафяви, сини, черни, природата имала предъ видъ да покаже на човѣка, какво му липсва. Човѣкъ съ кафяви очи е любвеобиленъ, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалистъ. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи въ облацитѣ. Ония, които иматъ кафяви очи, ако съ месоядци, трѣбва да се хранятъ главно съ агнешко месо. Тия съ синитѣ очи трѣбва да се хранятъ повече съ риба.

Сега, задръжте въ себе си мисъльта, да не допущате въ ума си излишни мисли, въ сърдцето си — излишни чувства. Влѣзе ли една излишна мисъль въ ума на човѣка, тя мѫчно излиза навънъ. Колкото е мѫчно да изпѫдите въздуха вънъ отъ стаята, толкова е мѫчно да изпѫдите чуждата, натрапена, излишна мисъль отъ главата си. Обаче, да провѣтрите въздуха въ стаята, да внесете свежа, чиста струя, това е възможно. Чистиятъ въздухъ, влѣзълъ отвънъ, е въ състояние да изпѫди ненужнитѣ и натрапени мисли отъ човѣшката глава. Защо влизатъ тия мисли въ главата ви, не питайте. Давайте мѣсто на свѣтли, чисти мисли въ ума си и на топли, благородни чувства въ сърдцето си, които могатъ да се реализиратъ. Що се отнася до бѫдещето, само по себе си то ще дойде и ще донесе това, което ви е нужно.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

9. Лекция отъ Учителя, държана на

21 ноемврий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...