Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_11_07 Придобиване на търпение

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:22

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Придобиване на търпение

 

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

Размишление.

 

Чете се резюме на темата: „Какво представя щастието“?

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Какво мисля азъ“.

 

Често слушате да се казва, че човѣкъ трѣбва да е търпеливъ. Кога човѣкъ става нетърпеливъ? Кога става индиферентенъ? Въ каква възрасть човѣкъ е най-нетърпеливъ? Най-нетърпеливи сѫ децата. Щомъ му се обещае нѣщо и не го получи на опредѣленото време, детето става нетърпеливо. Изобщо, нѣма ли ясна представа за времето и за пространството, човѣкъ става нетърпеливъ. Нѣма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човѣкъ става неспокоенъ и нетърпеливъ. Когато ученикътъ иска по-скоро да свърши училище, сѫщо така става нетърпеливъ.

 

Сега ще ви дамъ единъ методъ за работа върху търпението. Всѣки отъ васъ да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известенъ случай проявите нетърпение, започнете да броите житнитѣ зрънца. Първо ще преброите до десеть. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десеттѣ зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опитъ ще правите въ продължение на десеть деня. Колкото пѫти проявите нетърпение презъ тия десеть деня, толкова пѫти ще броите житнитѣ зрънца. Броенето на зрънцата ще бѫде бавно, спокойно, съ пълно съзнание за опита, който правите. По този начинъ вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили презъ тия десеть деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почить къмъ всѣко отъ тѣхъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, и всѣко зрънце ще ви предаде нѣщо отъ себе си. Тѣ ще ви заставятъ да мислите. Вие сте провѣрили този законъ по отношение на приятелитѣ си. Когато се разговаряте съ нѣкой свой приятель, въ ума ви дохождатъ свѣтли мисли. Въ негово присѫтствие вие се чувствувате разположени. Щомъ се отдѣли отъ васъ, разположението ви изчезва, като че става нѣкакво изпразване въ ума и въ сърдцето ви. Следователно, като мисли за васъ, всѣко добро сѫщество внася въ ума ви нѣкаква свѣтла идея.

 

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че природата има крайно отвращение къмъ ленивитѣ хора. За да ги накара да работятъ, тя имъ е създала редъ несгоди. Природата обича прилежнитѣ, трудолюбивитѣ хора. Тя иска отъ човѣка постоянство. Даде ли му нѣкаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача съ вѣкове, но тя иска отъ него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човѣкъ природата прилага вече специфиченъ методъ. За ленивитѣ хора тя има особена школа.

 

Изобщо, природата не търпи никакъвъ песимизъмъ, никакво обезсърдчаване, никаква умраза, зависть, никакви болести. Природата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия нѣща, тя изпраща на хората страдания и мѫчнотии. Като страдатъ, тѣ започватъ да мислятъ и постепенно дохождатъ до положителното въ живота. Мощни, велики сили работятъ върху човѣшкото съзнание, съ цель да подобрятъ положението му. Не е въпросъ да се залъгва човѣкъ. Всѣки може да залъже детето, но временно само. Вие можете да го носите, да му пѣете, но щомъ огладнѣе, никакво залъгване не се приема. То плаче, настоява да му се даде храна. Щомъ се нахрани, и плачътъ престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възрастниятъ човѣкъ. Съзнанието на човѣка трѣбва да се просвѣти! Природата, т. е. естеството на човѣка трѣбва да се превъзпита. Това сѫ трудни процеси, но живата, разумна природа върши, именно, такива работи. Човѣкъ е заровенъ до шия въ гѫстата материя, само главата му е отвънъ. И той постепенно трѣбва да излиза отъ тази материя. Първо трѣбва да извади рѫцетѣ си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трѣбва да извади и краката си, да стѫпи надъ гѫстата материя и да почне да се носи надъ нея, както опитниятъ плувецъ се носи надъ водата. Това сѫ опитали мнозина, особено неврастеницитѣ. Нѣкой неврастеникъ казва, че потъва, губи се. Щомъ излѣзе отъ това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но духовно потъване и издигане.

 

Не е страшно потъването, защото, като потъне, човѣкъ може и да се издигне, но той трѣбва да пази присѫтствие на духа. Това сѫ условия, при които човѣкъ може да развива вѣрата си. Като развива вѣрата си, той прилага своитѣ способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присѫтствието на духа си, човѣкъ може да се справи съ най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания. Това виждаме въ индуситѣ. Като държатъ съзнанието си будно, тѣ минаватъ предъ най-опасни и свирепи звѣрове, безъ да ги засегнатъ. Изгубятъ ли присѫтствието на духа си, звѣроветѣ ги нападатъ. Много англичани отиватъ въ Индия, да изучаватъ методитѣ, които индуситѣ практикуватъ. Следъ това тѣ излизатъ срещу най-опасни змии и звѣрове, да видятъ, доколко могатъ да държатъ съзнанието си будно. Има редъ закони, които регулиратъ човѣшкото съзнание. Човѣкъ трѣбва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на редъ опасности. Човѣкъ трѣбва съзнателно да изучава законитѣ на вѣрата, за да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Всѣка наука, всѣки занаятъ има специфични закони, които трѣбва да се изучаватъ. Запримѣръ, когато каменарьтъ дига и слага чука си върху камънитѣ, той знае законитѣ, по които трѣбва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила безъ умѣние, той скоро се уморява. Всѣки несполучливъ ударъ произвежда обратни резултати.

 

Следователно, всѣки несполучливъ ударъ въ живота на човѣка предизвиква обратни процеси въ неговия организъмъ. Нетърпението представя такъвъ несполучливъ ударъ. Неестественитѣ и ненавременни желания въ човѣка сѫщо така представятъ несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човѣкъ дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли, обаче, законитѣ на живота, при каквото положение да се намѣри, човѣкъ знае, какъ да се справи И като го подигатъ, и като го понижаватъ, той знае, кое е вѣрно и кое не е. Въ човѣка има една точна цигулка, съ която провѣрява нѣщата. Ние наричаме тази цигулка „доброто, разумното сърдце“. Ние го наричаме още „интуиция“, или Божествено начало въ човѣка. То никога не лъже. Неговитѣ тонове сѫ чисти, ясни, абсолютно вѣрни. Искате ли да разберете, дали известно положение е вѣрно или не, отнесете се до вашето добро сърдце, като къмъ отличенъ съветникъ. Неговитѣ врати сѫ всѣкога отворени за онзи, който искрено се интересува за нѣщо. Доброто сърдце разрешава и най-труднитѣ въпроси. Презъ каквито мѫчнотии и страдания да минава човѣкъ, въ края на краищата Божественото ще победи. Въ човѣка Божественото побеждава, а човѣшкото остава победено. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение.

 

Като ученици, вие трѣбва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремежъ. Ценно е да знае човѣкъ, какво влияние иматъ върху него времето, числата, месецитѣ, днитѣ. Интересно е въ течение на една година да отбелязвате, какво влияние указватъ различнитѣ числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулситѣ на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите, до какви положителни резултати ще се домогнете. Често отрицателнитѣ мисли и страдания предизвикватъ въ човѣшкия мозъкъ особено горене, въ резултатъ на което се образува нѣкаква пепель. Освободи ли се отъ тази пепель, човѣкъ изпитва особено изпразване въ главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човѣкъ изпитва особено пълнене въ главата си, което се причинява пакъ отъ нѣкаква специална материя.

 

И тъй, колкото малка величина да представя човѣкъ, въ съзнателния животъ, въ Битието той минава за нѣкаква единица, която е полезна. Всѣки човѣкъ трѣбва да държи тази идея въ ума си. Обезсърдчи ли се, отчае ли се отъ живота, той трѣбва да знае, че представя, макаръ и микроскопическа величина, но полезна и необходима въ цѣлокупния животъ. И до най-голѣмо отчаяние да дойде, човѣкъ трѣбва да каже въ себе си: Ще се подобри положението ми. Следователно, дойдете ли до еднообразието въ живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесатъ известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушаватъ и влияятъ. Човѣкъ може да си служи съ внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своитѣ способности, за усилване на паметьта си и т. н. При каквито условия да се намирате, дръжте въ ума си положителната мисъль, че все пакъ можете да намѣрите благоприятна почва за работа. — Ама какво да правимъ съ болеститѣ? — Болести не сѫществуватъ. Въ свѣта сѫществуватъ болезнени състояния, но не и болести. Болезненитѣ състояния сѫ резултатъ на специфични отрицателни психически състояния, презъ които човѣкъ минава.

 

Тъй щото, когато човѣкъ преживява тежко психическо състояние, то се отразява върху известенъ удъ, вънъ или вѫтре, на организъма му. Този органъ изгубва връзка съ съзнанието на човѣка, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Цѣлото тѣло на човѣка, отвънъ и отвѫтре, е обвито съ особена материя, наречена матриксъ. Когато матриксътъ е здравъ, човѣкъ се чувствува добре разположенъ, здравъ и силенъ. Щомъ стане нѣкакво пропукване на матрикса, въ организъма на човѣка се извършватъ редъ химически процеси, които се отразяватъ болезнено върху него. Докато човѣкъ подържа въ живота си неестествени мисли, чувства и постѫпки, неговиятъ матриксъ всѣкога може да се пропука. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да подържа физическа, сърдечна и умствена чистота въ живота си.

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

*

 

7. Лекция отъ Учителя, държана на

7 ноемврий, 1926 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt