Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_10_24 Раннитѣ лѫчи

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 05:20

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Раннитѣ лѫчи.

 

 

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

Размишление.

 

Тема за следния пѫть: „Обяснение на думата щастие“.

 

Какво се образува при съприкосновението на две живи точки? Какво се образува при съединяване или допиране на две тѣла, които се движатъ успоредно? Какво се образува, ако тия две тѣла се движатъ по криви, обърнати една къмъ друга съ гърбоветѣ си и се докосватъ въ една обща точка?

 

MOK-06-1.JPG

 

Като се докоснатъ въ една точка, тѣ ще се намѣрятъ въ положението, представено на фигура 1. При това положение, тѣзи тѣла непременно ще си въздействуватъ едно на друго. Това виждаме навсѣкѫде въ живота и въ природата. Сѫщото се отнася и до науката. Всѣка теория е вѣрна, само когато има допирна точка съ живота. Запримѣръ, теориитѣ на смѣтането, на пѣнието, на готварството иматъ приложение въ живота. Не само тѣзи теории, но теориитѣ на всички останали науки — химия, физика, анатомия, хигиена сѫщо иматъ допирна точка съ живота. Безъ хигиена животътъ на човѣка не би могълъ разумно да се използува. За кого се отнася хигиената: за болния или за здравия? Хигиената посочва на болния начинъ, по който да се лѣкува и да възстанови здравето си, а здравиятъ предпазва отъ заболяване.

 

Сега, като говоримъ за докосване на две тѣла, имаме предъ видъ само такива, които иматъ енергии съ различна степень на активность. Запримѣръ, едно свѣтло и едно тъмно сѫщество нѣматъ никаква допирна точка. — Защо ? — Защото сѫ еднакво активни. И едното, и другото сѫщество иматъ желание да господаруватъ надъ материята и надъ човѣка. Въ това отношение, човѣкъ представя бойно поле за разумнитѣ сѫщества, били тѣ свѣтли или тъмни. По този начинъ тѣ указватъ известно влияние върху възгледитѣ на хората. Тъй щото, когато нѣкой изнася своитѣ убеждения по даденъ въпросъ, той не подозира даже, че това не сѫ негови убеждения, а убеждения на нѣкое сѫщество, свѣтло или тъмно, което му влияе. Като не знае това, той си въобразява, че е нѣщо особено, а въ сѫщность играе роля на Донъ Кихотъ или на Санчо Пансо. Всички идеалисти минаватъ за Донъ Кихотовци, а всички материалисти — за Санчо Пансовци. Ако си идеалистъ, ще се боришъ съ воденицата. Ако си материалистъ, ще изпаднешъ въ друга крайность. Мнозина мислятъ, че материалиститѣ сѫ по-трезви, по-голѣми реалисти. Колкото идеалистътъ е реалистъ, толкова и материалистътъ. Идеализъмътъ и материализъмътъ сѫ две крайности въ живота. Смисълътъ на живота не седи нито въ идеализъма, нито въ материализъма. Не е достатъчно само човѣкъ да има нѣкакви идеи, но той трѣбва да разбира тѣзи идеи и да ги прилага въ живота си.

 

Следователно, ако две сѫщества, съ еднакви стремежи и идеали, се докоснатъ, веднага ще се отблъснатъ. Тѣ нѣматъ допирна точка помежду си. Благодарение на еднородностьта на силитѣ на тия тѣла, тѣ се отблъсватъ и стоятъ на известно разстояние едно отъ друго. Иначе, всички тѣла въ природата щѣха да бѫдатъ на близки разстояния едно до друго и щѣха да образуватъ една хомогенна маса. За да се привлѣкатъ две тѣла, тѣ трѣбва да иматъ противоположни сили или стремежи помежду си. Значи, въ природата сѫществуватъ два главни закона на привличане и отблъсване. Тѣзи два закона сѫ причина, отъ една страна за споръ между хората, а отъ друга — за споразумяване и съгласие. Понѣкога човѣкъ влиза въ споръ и съ себе си. Съ кого спори човѣкъ? До вчера се мислѣлъ за гениаленъ, а днесъ намира недѫзи въ себе си. Кой е този, който вижда неговитѣ способности? Като събере тия противоположни възгледи за себе си, човѣкъ се намира предъ единъ дисонансъ. Това се дължи на факта, че енергиитѣ и на дветѣ половини на тѣлото му сѫ положителни, или отрицателни и взаимно се отблъсватъ. Ако не знае, какъ да трансформира това състояние въ себе си, човѣкъ може да полудѣе. Ако две отрицателни или две положителни енергии едновременно проникватъ въ човѣшкия организъмъ, той може да полудѣе. Полудяването не е нищо друго, освенъ прекѫсване достѫпа на жизненитѣ течения въ организъма. Това прекѫсване на тока на жизненитѣ сили въ човѣка се дължи на излизане на неговия двойникъ. Щомъ двойникътъ излѣзе отъ човѣка, последниятъ живѣе почти животински: яде, пие и за нищо не мисли. Като знаете това, ще бѫдете внимателни, ще се пазите да не се стрѣскате едни други, особено когато спите. Когато човѣкъ спи, двойникътъ му излиза отъ него и отива въ пространството. Презъ това време двойникътъ е свързанъ за тѣлото само чрезъ една нишка. Ако събуждате човѣка и го стреснете изведнъжъ, двойникътъ му не успѣва да се върне въ тѣлото, вследствие на което се преплита съ други двойници въ пространството. Ако не знае, какъ да разплете двойника си, човѣкъ полудява.

 

Мнозина мислятъ, че полудяването се дължи на много учение или на голѣми страдания. — Не, причината за полудяването се дължи на факта, че и дветѣ части на мозъка сѫ положителни или отрицателни. За да бѫде човѣкъ въ нормално състояние, въ едното полушарие на мозъка трѣбва да тече положителна енергия, а въ другото — отрицателна. Стане ли човѣкъ много остъръ, т. е. много електриченъ, въ лѣвата часть на мозъка си трѣбва да вложи мекота, т. е. магнетизъмъ. Ако турите рѫката си върху главата на нѣкой здравъ човѣкъ, ще усѣтите две течения: едно топло, а друго студено. Обаче, поставите ли рѫката си върху главата на нѣкой неуравновесенъ човѣкъ, ще усѣтите само едно топло течение. За да си помогне, той трѣбва да помоли нѣкой свой приятель, здравъ човѣкъ, да тури рѫката си върху главата му, за да урегулира енергиитѣ на неговия мозъкъ. Ако е неразположенъ или неуравновесенъ, човѣкъ може да си помогне съ мисъльта си. Силитѣ на природата могатъ да въздействуватъ върху човѣка, само когато мисъльта му е концентрирана. Тогава опититѣ, които прави излизатъ сполучливи. Най-малкото съмнение или колебание е въ състояние да спъне човѣка. За да успѣе въ нѣщо, човѣкъ трѣбва напълно да вѣрва.

 

Единъ евангелски проповѣдникъ държалъ проповѣдь върху стиха, въ който се казва, какъ Христосъ отворилъ очитѣ на слѣпия. Като проповѣдвалъ, той се въодушевилъ толкова много, че решилъ въ себе си, щомъ свърши проповѣдьта си, да излѣзе вънъ и да направи сѫщия опитъ съ слѣпеца, който постоянно седѣлъ предъ църквата. Щомъ събранието се разпръснало, той веднага излѣзълъ навънъ. Като видѣлъ, че слѣпиятъ седи на сѫщото мѣсто, той се приближилъ до него, съ силно желание въ себе си да му каже: Въ името на Господа Исуса Христа заповѣдвамъ ти да прогледашъ! Обаче, той се спрѣлъ единъ моментъ, замислилъ се и казалъ: Ами ако не прогледа? Щомъ съмнението влѣзло въ него, той веднага отстѫпилъ отъ слѣпия и се върналъ у дома си.

 

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че каквато идея да се роди въ ума имъ, не могатъ да я реализиратъ. — Защо? — Защото съмнението влиза въ ума имъ, и тѣ казватъ: Ами ако не прогледа? Кой ученъ досега, следъ като е казалъ на слѣпия, че ще прогледа, е ималъ успѣхъ? Никой не е могълъ да направи този опитъ, защото се е съмнявалъ. Следователно, като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се освободите отъ съмнението. Страшно нѣщо е съмнението! То е сила, която спъва човѣка и руши въ него всичко красиво. Нѣкога съмнението е било полезно за човѣка, но днесъ то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите съ съмнението си, концентрирайте мисъльта си и се свържете съ мисъльта на разумни, възвишени сѫщества, които веднага ще ви се притекатъ на помощь. По този начинъ, човѣкъ може да се справи не само съ съмнението си, но и съ много отрицателни състояния въ себе си. Срѣщате единъ човѣкъ, който казва, че въ нищо не вѣрва, а сѫщевременно ви убеждава, че приятельтъ му го обича. — Какъ познава, че приятельтъ му го обича? — По разположението, съ което се отнася къмъ него. — Не, човѣкъ чувствува любовьта на приятеля си вѫтрешно. Той провѣрява това нѣщо чрезъ интуицията си.

 

И тъй, когато двама души се обичатъ, отъ единия къмъ другия излиза свѣтлина. Нѣма ли между тѣхъ втичане и изтичане на свѣтлина, тѣ не се обичатъ. Между двама души могатъ да сѫществуватъ истински отношения само тогава, когато тѣ заедно образуватъ една слънчева система. Всѣки отъ тѣхъ е слънцето въ дадената система. Единъ за другъ тѣ представятъ слънце, което свѣти.

 

Сега, ако искате да знаете, докъде сте достигнали въ своитѣ прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Сѫществува два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава въ мислитѣ на човѣка. Съ него лесно може да се справите. Второто съмнение е вѫтрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желѣзото, такова нѣщо представя вѫтрешното съмнение за човѣка. Подаде ли се на това съмнение, човѣкъ или полудява, или става способенъ за такива престѫпления, които му носятъ голѣми страдания и нещастия. Любовьта изключва всѣкакво съмнение. Дето и да се намиратъ двама души, щомъ се обичатъ, тѣ трѣбва да изпѫдятъ всѣкакво съмнение вънъ отъ себе си. Случва се, че едно отъ дветѣ сѫщества е на земята, а другото въ духовния свѣтъ. Тѣ пакъ съ свързани въ съзнанието си, обичатъ се и взаимно размѣнятъ своитѣ мисли и чувства. Нѣма по-красиво нѣщо отъ срѣщата на две разумни души, които истински се обичатъ. Какво би било положението на човѣка, ако, следъ като се движи хиляди години въ пространството, не срещне поне една жива душа, подобна на себе си, съ която да се разговаря, да обмѣня мисли и чувства? Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да срещне една душа въ свѣта. съ която да се разговаря и отъ която да получи нѣщо ново, свѣтло, което тя носи въ себе си. Всички души сѫ свързани помежду си по такъвъ начинъ, че образуватъ нѣщо цѣло неразривно.

 

Казано е въ Писанието, че никой не живѣе за себе си. Наистина, хората взаимно си влияятъ п помагатъ, безъ да съзнаватъ това. При всѣка срѣща човѣкъ дава нѣщо отъ себе си. Дали това става съзнателно или несъзнателно, не е важно. Ако приятельтъ ви е дошълъ отъ странство, дето е изучавалъ музика, първото нѣщо, което ще ви даде отъ себе си, е неговата музика или пѣние. Той ще ви изпѣе или изсвири нѣщо. Ако е поетъ, ще ви прочете нѣколко отъ своитѣ хубави стихотворения. Всѣки човѣкъ носи въ себе си нѣщо хубаво, което може да предаде на ближнитѣ си. Отношенията на хората могатъ да бѫдатъ правилни само тогава, когато за основа седи даването. Обаче, ако единиятъ само дава, а другиятъ само взима, отношенията между тѣхъ не могатъ да бѫдатъ правилни.

 

Когато влиза въ класъ, учительтъ дава на ученицитѣ си отъ своето знание, а ученицитѣ взиматъ. Когато учительтъ изпитва, ученицитѣ даватъ нѣщо отъ себе си. Колкото повече знания има учительтъ, толкова повече дава. При това, способниятъ учитель може да предаде и най-великитѣ истини и на децата, и на възрастнитѣ. Разликата въ преподаването му се заключава само въ формата. Той може да говори нѣщо по астрономия и на децата, и на възрастнитѣ. На децата ще каже, че слънцето, земята и всички останали звезди представятъ едно голѣмо семейство. Нѣкога тѣ сѫ живѣли добре, въ миръ и съгласие помежду си, но по неизвестни причини сѫ развалили отношенията си, вследствие на което майката ги наредила по особенъ начинъ: слънцето, най-голѣмиятъ братъ, поставила въ срѣдата, а по-малкитѣ братчета — около него. Тази е причината, поради която и до днесъ всички звезди се въртятъ около слънцето. Тѣ сѫ поставени по-близо или по-далечъ отъ слънцето споредъ голѣмината имъ. Това е една малка приказка по астрономия, която задоволява децата. Въ тази приказка има нѣщо вѣрно, тя не е измислена. На възрастнитѣ пъкъ, които сѫ свършили университетъ, ще се говори другояче. На тѣхъ ще се говори за планетитѣ като източници на енергии и т. н. Тамъ учительтъ ще си служи съ редъ сравнения, за да направи въпроситѣ по-ясни и близки до тѣхния умъ. Той прави сравнение между планетитѣ и човѣшкия мозъкъ. Както слънцето е източникъ на енергия, така и презъ човѣшкия мозъкъ минава много енергия.

 

Енергиитѣ, които излизатъ отъ слънцето, криятъ въ себе си запасъ отъ жизнени сили, отъ лѣчебни енергии. Иска ли човѣкъ разумно да използува енергиитѣ на слънцето, той трѣбва да излага гърба си на раннитѣ слънчеви лѫчи, още преди изгрѣването на слънцето. Енергиитѣ, които ще приеме по това време, се равняватъ на енергиитѣ, които би приелъ, ако се излага цѣлъ день на слънцето. Даже и въ облачно време можете да излизате преди изгрѣването на слънцето и да концентрирате мисъльта си въ посока на изгрѣващото слънце. Облацитѣ прѣчатъ само да видите слънцето, но неговитѣ жизнени енергии минаватъ и презъ тѣхъ. Никаква външна сила не е въ състояние да противодействува на слънчевитѣ енергии.

 

Ето защо, на всички анемични и слаби хора, препорѫчвамъ при всѣко време да излизатъ вънъ, половинъ часъ преди изгрѣва на слънцето, да възприематъ раннитѣ слънчеви енергии и после да отидатъ на работа. Колкото по-разумна е работата имъ, толкова по-голѣма полза ще иматъ отъ приетата енергия. Зората дава на човѣка такива енергии, каквито никоя друга сила не е въ състояние да му даде. И Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, ще те потърся на ранина“. Свѣтлината, която нѣма никакъвъ образъ, е по-силна отъ тази, която има образъ. Сѫщото се отнася и до знанието. Докато човѣкъ се стреми къмъ знание, безъ да има нѣкакъвъ обектъ, стремежътъ му е по-силенъ. Щомъ придобие нѣкакъвъ обектъ, стремежътъ му се намалява. Обектътъ трѣбва да бѫде тилъ. Така постѫпва и Богъ. Той винаги е тилъ въ човѣшкия животъ, никога не изпъква напредъ. Богъ се скрива задъ всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява въ видъ на слабъ потикъ. Спре ли човѣкъ движението си, Той пакъ го импулсира да върви напредъ, да реализира своята идея. Богъ никого не ограничава, но импулсира, дава потикъ. Като свърши започнатата си работа, Божественото въ човѣка се скрива, като дава възможность да се радва, да мисли, че самъ е направилъ всичко. Човѣкъ се радва, че е написалъ нѣщо хубаво. Божественото въ него слуша, какво е написалъ, радва се и тихо му пошепва: Изпълни това, което си написалъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да имате прави разбирания. Приемете ли веднъжъ една идея, една мисъль, трѣбва да я приложите. Не мислете, че сѫщата идея може да се повтори. Природата не повтаря нѣщата. Човѣкъ може да се фотографира само единъ пѫтъ. Отъ този образъ могатъ да излѣзатъ хиляди отпечатани, но оригиналътъ е единъ. Живиятъ, безсмъртниятъ човѣкъ можете да видите само единъ пѫть. Задържите ли се на това ниво, на което е билъ той, неговиятъ образъ винаги ще свѣти на вашия хоризонтъ. Слѣзете ли по-долу отъ него, образътъ му ще залѣзе отъ вашия хоризонтъ, и вие ще останете съ една блѣда представа за нѣщо свѣтло въ живота си, къмъ което вѣчно ще се стремите. Това не е загуба, но свѣтлиятъ образъ се е скрилъ временно отъ васъ, за да има къмъ какво да се стремите. Загуба има само тогава, когато човѣкъ взима повече, отколкото трѣбва. Всичко, което е надвзелъ, ще му се отнеме. Когато земята е дошла въ съприкосновение съ една тъмна планета, станало е грѣхопадането. Това, обаче, не е загуба. Въ бѫдеще земята ще дойде въ съприкосновение съ една свѣтла планета, която носи условия за новата епоха. Тогава хората ще възкръснатъ. Онѣзи, на които съзнанието е будно, ще видятъ тази планета. Онѣзи, на които съзнанието още не е пробудено, нѣма да я видятъ. Идатъ добри времена, добри условия на земята.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между будно и спещо съзнание“.

 

Упражнение: Рѫцетѣ напредъ, успоредно една на друга. Палецътъ и срѣдниятъ пръстъ допрѣни съ върховетѣ си, при което образуватъ единъ малъкъ крѫгъ. Отхвърляне съ сила срѣдния пръстъ напредъ (и на дветѣ рѫце). Срѣдниятъ и голѣмиятъ пръстъ се поставятъ предъ устата, допрѣни. Слабо духане. Рѫцетѣ се изнасятъ напредъ, съ бавно отваряне на пръститѣ. Това упражнение се прави нѣколко пѫти.

 

Съ какви планети сѫ свързани палецътъ и срѣдниятъ пръстъ на човѣка? — Съ планетитѣ Венера и Сатурнъ. Когато искате да бѫдете справедливи и съвестни, хванете срѣдния си пръстъ — сатурновия.

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

*

 

5. Лекция отъ Учителя, държана на

24 октомврий, 1926 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt