Jump to content
Ани

1926_10_10 Внушение

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Внушение.

 

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

Размишление.

 

Четоха се резюмета на темитѣ: „Ролята на поезията, музиката и религията, и най-важната работа следъ ядене“.

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате влиянието на планетитѣ върху себе си, върху ума, сърдцето и волята си. Човѣкъ се движи въ три области: въ областьта на своитѣ мисли, въ областьта на своитѣ чувства и въ областьта на постѫпкитѣ си. Следователно, той трѣбва да изучава тия три области, да познава себе си. Мнозина отъ съвременнитѣ хора се движатъ като въ сънь, безъ никаква идея въ ума си. Тѣ мечтаятъ само и се движатъ като самнамбули подъ влиянието на своитѣ мечти. Съ мечтитѣ си човѣкъ се движи главно въ астралния свѣтъ. — Реаленъ ли е астралниятъ свѣтъ? — Астралниятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралниятъ свѣтъ не е нищо друго, освенъ преживяване на минали сѫществувания. Астралниятъ свѣтъ е подобенъ на живота на рибитѣ. Той е подобенъ на водата. Каквото е състоянието на рибитѣ въ водата, такова е състоянието на човѣка въ астралния свѣтъ. Човѣкъ не може и не трѣбва да остава за дълго време въ астралния свѣтъ. Той трѣбва да минава отъ единъ свѣтъ въ другъ, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.

 

Съвременната култура има предъ видъ развиването на човѣшкия умъ. Тя работи за развиване на човѣшкия мозъкъ, за развиване на неговитѣ сили и способности. Каквото придобие въ тази область, човѣкъ го складира въ подсъзнанието си, като материалъ за бѫдещата култура. Днесъ виждате, че нѣкой човѣкъ е обикновенъ, но той носи знанията на миналото, когато е работилъ като виденъ ученъ — математикъ, естественикъ, философъ и т. н. Днесъ минава за обикновенъ човѣкъ, но въ миналото е билъ великъ музикантъ, ученъ, художникъ и т. н. Отъ човѣка зависи, да складира своитѣ придобивки и опитности въ подсъзнанието си, или да не ги складира. Съзнателната работа на човѣка въ сегашния му животъ опредѣля неговото бѫдеще.

 

Животътъ на земята е подобенъ на частицитѣ на една гумена топка. Докато топката е въ естественото си положение, частицитѣ ѝ сѫ сгрупирани на едно мѣсто, като въ ядро. Такова е положението и на хората на земята: тѣ се движатъ, работятъ, радватъ се и скърбятъ, но въ края на краищата се централизиратъ помежду си, като въ едно ядро. Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмѣрно, частицитѣ ѝ се отдалечаватъ една отъ друга, докато напълно се отдалечатъ и пръснатъ въ пространството. Такова е положението на душитѣ въ астралния свѣтъ. Тѣ сѫ отдалечени една отъ друга, безъ нѣкакви видими връзки и отношения. Докато сѫ на земята, хората се обмѣнятъ помежду си. Тѣ се намиратъ въ отношение на взимане и даване. Докато е на земята, докато живѣе, човѣкъ чувствува живота въ себе си; той чувствува, какъ теченията на живота се втичатъ и изтичатъ отъ него. Подъ влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива.

 

За да разбере теченията на живота, за да ги използува разумно, всѣка вечерь и сутринь, човѣкъ трѣбва да влага въ себе си нѣщо положително: положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нѣщо, вечерь и сутринь човѣкъ трѣбва да влага въ подсъзнанието си желание да постигне това нѣщо, като си каже: Желая да постигна еди-какво си. Вложи ли това желание въ подсъзнанието си, той трѣбва да престане да мисли вече за него. Всѣко отправяне на известна мисъль или известно желание въ областьта на подсъзнанието, не е нищо друго, освенъ посаждане на семе въ почвата. Посадите ли едно семе въ земята, оставете го свободно да изникне. Нѣма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плодъ. Въ подсъзнанието си човѣкъ складира нѣщата, а въ съзнанието си той живѣе, страда и се радва, пада и става. Като погледне къмъ окражаващитѣ, човѣкъ се сравнява съ тѣхъ и ту се мисли за способенъ, силенъ, ту — за неспособенъ и слабъ. Човѣкъ не може да бѫде способенъ или силенъ въ всички области. Нѣкой е силенъ като майсторъ. Той разполага съ физическа сила, може да строи кѫщи, мостове и др. Другъ нѣкой пъкъ е морално, психически силенъ. Той геройски носи страданията. Коя сила е за предпочитане? Колко мостове, колко сгради, построени въ миналото, сѫ останали здрави до днесъ? Има нѣкакви остатъци отъ старитѣ египетски пирамиди, но тѣ не представятъ нѣщо цѣлостно. Обаче, дойдете ли до характера и устойчивостьта на великитѣ хора, които геройски сѫ носили страданията си, името имъ и досега остава паметно за човѣчеството, а примѣрътъ имъ и до днесъ е достоенъ за подражаване. Христосъ, Който даде образецъ на човѣчеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днесъ живѣе и ще живѣе въ умоветѣ и сърдцата на всички хора. Като се ползува отъ живота на великитѣ хора, човѣкъ вижда, че и той може да постигне всичко, каквото желае. Природата е вложила въ него редъ методи, чрезъ които може да работи. Като става отъ сънь, първата работа на човѣка седи въ това, да разгледа рѫцетѣ си, лѣвата и дѣсната, да хване всѣки пръстъ на рѫцетѣ си поотдѣлно и да види, какво е написано тамъ. Като изучава рѫцетѣ си, човѣкъ ще намѣри въ тѣхъ редъ методи и правила за работа. По този начинъ той ще изучава, както себе си, така и окрѫжаващитѣ. Казано е въ Писанието: „Написалъ ни е Господъ на рѫката си“. Ако Богъ е написалъ всички хора на рѫката си и отъ време на време поглежда къмъ тѣхъ, да види, кой отъ какво се нуждае, колко повече човѣкъ трѣбва да поглежда къмъ рѫката си и да я изучава. Има нѣщо написано на рѫката, което никога не се мѣни. Всѣки день се пише и по нѣщо ново, което човѣкъ трѣбва да изучава. Рѫката е листъ отъ книгата на великия животъ, върху който постоянно се пише.

 

Като ученици, вие трѣбва да прилагате законитѣ на внушението, за да си въздействувате въ положителенъ смисълъ. Ако паметьта ви е слаба, работете съ внушението, да я усилите. Ако нѣкой обича да спи много и не може да става рано, нека всѣка вечерь си внушава, да стане сутриньта точно въ петь часа, запримѣръ. Като си внушава нѣколко деня наредъ, той ще забележи, че точно въ този часъ нѣкой го събужда. Като законъ, внушението има смисълъ, когато се прилага за придобиване на нѣщо положително, за създаване на нѣщо добро въ характера на човѣка. Дали съзнаватъ това или не, всички хора, всички животни си служатъ съ внушението като методъ за работа.

 

Съвременнитѣ хора изучаватъ различни науки, служатъ си съ разни методи, но въпрѣки това, тѣ още не сѫ дошли до онѣзи методи, съ които природата си служи. Въ една стомилионна часть отъ секундата, природата вади отпечатъци отъ предмети и лица и моментално ги изучава. Човѣкъ, обаче, за да изучи нѣщо, нѣкакъвъ предметъ или нѣкакво явление, трѣбва да го изучава съ години. Това говори за несъвършенството на човѣшкитѣ методи. Много още има да учи човѣкъ, докато постигне известно съвършенство.

 

И тъй, за да дойде до пълно съвършенство, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да учи и какъ да прилага наученото. Запримѣръ, като изучава физика, химия, математика или друга нѣкоя наука, човѣкъ трѣбва да ги изучава, не само въ тѣхното физическо приложение, но и въ приложението имъ въ психичния животъ на хората. Всѣка наука има отношение къмъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Както изучавате отдѣлнитѣ предмети сравнително, така трѣбва да разглеждате и физическитѣ явления, да ги сравнявате съ духовнитѣ. Казвате, запримѣръ, че като сравнявате теглото на дървеното масло и на водата, виждате, че дървеното масло е по-леко, затова плува на повърхностьта на водата. Водата, обаче, е по-тежка отъ въздуха. Щомъ водата е по-тежка отъ въздуха, коя е причината, че облацитѣ стоятъ надъ въздуха, въ пространството горе? Съвременнитѣ учени изучаватъ движенията на атомитѣ, на молекулитѣ и виждатъ, че тѣ се движатъ въ противоположни посоки. Навсѣкѫде въ природата тѣ виждатъ две противоположни течения. Воднитѣ капки се движатъ подъ влиянието на електрическото течение въ природата. Сѫщото можемъ да кажемъ и за движението на кръвьта въ човѣшкия организъмъ. Тя се движи не само подъ ритъма на сърдцето, но и подъ влиянието на електричеството въ природата. Докато сърдцето е подъ влиянието на живото електричество въ природата, то се свива и разпуща равномѣрно, като изпраща кръвьта по цѣлото тѣло. Излѣзе ли отъ това влияние, сърдцето спира своето движение. Ако сърдцето не се намира подъ влиянието на природното електричество, никакво кръвообръщение не би било възможно. — Защо? — Защото съпротивлението, което артериитѣ и венитѣ указватъ на движението на кръвьта, е толкова голѣмо, че сърдцето не би могло да я движи. То нѣма отде да получава енергия. Сърдцето трѣбва да разполага съ голѣма енергия, за да може да тласка кръвьта по цѣлото тѣло. То приема тази енергия, именно, отъ природното електричество.

 

Следователно, искате ли сърдцето ви да бѫде здраво, ще държите въ изправность мозъка си, дето минаватъ електрическитѣ течения на природата, и слънчевия вѫзелъ, дето минаватъ магнетичнитѣ течения. За да бѫде мозъкътъ ви въ изправность, ще се пазите отъ противоречиви мисли. Дръжте въ ума си всѣкога положителни идеи. За да държите слънчевия си вѫзелъ въ изправность, никога не допущайте въ сърдцето си отрицателни чувства. Въ каквото положение да се намирате, пазете се отъ противоречия. Представете си, че нѣкой отъ васъ е попадналъ въ рѫцетѣ на разбойници. Трѣбва ли да се смущава отъ това положение и да се безпокои, защо сѫ го хванали разбойници? Той може да мисли много нѣща, но преди всичко трѣбва да действува. Нека приложи всичкото си знание, да се освободи отъ разбойницитѣ. Нека приложи внушението, чрезъ мисъльта си да застави разбойницитѣ да го пуснатъ. Ако не успѣе въ това, чрезъ силата на мисъльта си нека ги застави да заспятъ. Щомъ види, че сѫ заспали, той трѣбва веднага да избѣга. Като се отдалечи на известно разстояние, нека отправи мисъльта си къмъ тѣхъ, да ги събуди. Ако и това не помага, да имъ предложи известна сума за освобождаването си. Днесъ най-силното срѣдство за внушаване на хората сѫ паритѣ. Като видятъ пари, тѣ сѫ въ състояние да направятъ, каквото искате. Не е мѫчно да се справи човѣкъ съ разбойницитѣ. Ако хванатъ нѣкой добъръ човѣкъ, тѣ сѫ готови да му дадатъ пари, но не и да го обератъ. Тѣ разбиратъ, че този човѣкъ носи нѣщо хубаво въ себе си. На лошия човѣкъ, обаче, нищо не даватъ. Тѣ го обиратъ по всички правила на изкуството си.

 

Като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска не само знание, но и приложение на това знание. Ако имате много знания, безъ никакво приложение, вие ще бѫдете въ положението на земедѣлецъ, който има много земя, но необработена, безводна, безъ плодове и растения. Такава земя е подобна на пустиня, въ която се дига голѣмъ прахъ, отъ който пѫтницитѣ страдатъ. Каквото научите, вие трѣбва да го приложите. При това, вие трѣбва непрестанно да учите. И на 120 години да станете, пакъ трѣбва да учите като млади. Докато е на земята, човѣкъ непрестанно се намира предъ задачи, които трѣбва да решава. Страшно нѣщо е преждевременно човѣкъ да остарѣе. Нѣкой седи и нищо не мисли. Щомъ токоветѣ на мисъльта спратъ, човѣкъ е преждевременно остарѣлъ. При каквото положение да се намира, здравъ или боленъ, беденъ или богатъ, ученъ или простъ, младъ или старъ, човѣкъ винаги трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че е ученикъ и трѣбва добре да учи. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ има известна мисия, която трѣбва да изпълни. За да изпълни мисията си, даденъ му е известенъ капиталъ, който трѣбва да вложи въ работа, да придаде нѣщо къмъ него, а не да го зарови въ земята и да остане неизползуванъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има желание да се прояви въ известно направление, било въ музика, въ наука, въ поезия, въ изкуство и т. н. За да се прояви въ какво и да е направление, човѣкъ трѣбва непременно да работи и прилага. Ще кажете, че човѣкъ е изработилъ много нѣща. Това, което е изработилъ вече, е резултатъ на неговата минала дейность. Важно е, какво ново днесъ ще придобие. Какво се ползува човѣкъ отъ четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложилъ? Човѣкъ може да е челъ десеть пѫти наредъ Библията, но ако не знае, какъ да се справи съ най-малкото изпитание или нещастие, той нищо не е придобилъ. Всѣка книга има смисълъ дотолкова, доколкото може да придаде нѣщо на човѣка.

 

Съвременнитѣ учени говорятъ за елементитѣ въ химията, въ физиката и въ различнитѣ науки, но има още нѣща, които тѣ не познаватъ. Запримѣръ, съвременнитѣ химици казватъ, че водата е съставена отъ два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ. Водородътъ и кислородътъ сѫ газове, отъ които първиятъ гори, но не подържа горението; вториятъ подържа горението, но самъ той не гори. Получената отъ тѣхъ вода нито гори, нито подържа горението. Коя е причината за това? — Третиятъ елементъ, който се съдържа въ нея. Значи, въ водата има и трети елементъ, непознатъ още на ученитѣ. Този елементъ е животътъ. Затова се казва, че водата е символъ на живота. Въ този смисълъ, животътъ е съставенъ отъ вода и огънь. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите отъ вода и духъ“. Въ дадения случай, духътъ символизира огъня. Значи, ако не се родите отъ вода и духъ, нѣмате животъ въ себе си. Кое е отличителното качество на живота? — Мекотата. Наистина, ако влѣзете въ общество на хора, които съзнаватъ, че живѣятъ, ще почувствувате известна мекота. Дето животътъ е по-изобиленъ, тамъ всѣкога се забелязва мекота въ отношенията. Колкото по-ограниченъ е животътъ, толкова и мекотата е въ по-слаба степень проявена. Тамъ ще усѣтите по-голѣма студенина въ отношенията на хората. Животътъ носи нѣщо приятно въ себе си, а именно, мекота. Мекотата е качество на Божествения животъ. Следователно, колкото повече човѣшката душа се отваря за Божественото, толкова повече животъ тя проявява.

 

И тъй, искате ли да напредвате въ живота си, прилагайте закона на внушението. Когато се отнася до ваши близки, вие прилагате много успѣшно внушението. Дойде ли до васъ, не можете да се ползувате отъ него. Запримѣръ, ако нѣкой вашъ приятель се е обезсърдчилъ и се страхува, че нѣма да издържи изпита си, вие го насърдчавате, внушавате му, че ще свърши добре изпита си, и той се успокоява. Намѣрите ли се вие въ сѫщото положение, не можете да си помогнете. Значи, по отношение на васъ законътъ на внушението не работи. — Не, прилагайте този законъ, както къмъ себе си, така и къмъ своитѣ ближни, но винаги за доброто, за положителното въ живота. Този законъ работи навсѣкѫде. Съзнателно или несъзнателно, животнитѣ и хората си служатъ съ този законъ. Като разумни сѫщества, вие ще си служите съ внушението, при всички случаи на живота си: за лѣкуване, за усилване на паметьта си, за насърдчаване, за понасяне на скърби и страдания и т. н. Внушението е орѫжие, чрезъ което човѣкъ може да воюва съ злото, съ отрицателнитѣ сили въ свѣта. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ ада, затова трѣбва да бѫдатъ готови да воюватъ. Докато живѣе въ съзнанието и въ подсъзнанието си, човѣкъ е повече на земята и въ ада. Качи ли се въ самосъзнанието и въ свърхсъзнанието си, човѣкъ е на небето. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да съедини земния и небесния животъ въ себе си и да опредѣли посоката на движението си въ сегашния си животъ. За да намѣрите правата посока на своя животъ, вие трѣбва да работите, да правите опити, както химикътъ — въ своята лаборатория. Не само единъ, но стотици опити трѣбва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увѣреность въ нѣщата, въ която нѣма никакво изключение.

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

*

 

3 Лекция отъ Учителя, държана на

10 октомврий, 1926 г. — София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×