Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_11_20 Ананий и Сапфира.

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 05 ноември 2014 - 04:58

 

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Ананий и Сапфира

 

  „И станаха по-младитѣ, обвиха го и изнесоха, та го погребаха“

 

 Дѣяния 5:6.

 

            Тия, младитѣ хора, друга работа не могатъ да правятъ: като умре нѣкой си, тѣ го погребватъ. Новитѣ идеи измѣстватъ старитѣ. Сега, понеже говоримъ въ съгласие съ законитѣ, които владѣятъ въ природата, азъ всѣкога имамъ за цѣль да изнеса въ символи дѣйствията, които ставатъ въ тази жива природа. Защото, ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е прѣводъ, не можете да разберете. „И станаха най-младитѣ“, не казва, по-старитѣ.“ „Най-младитѣ,“ значи, най-силнитѣ, най-здравитѣ хора, на които мишцитѣ сѫ здрави. Въ всѣко едно отношение този законъ е вѣренъ. Защото здрави мишци показватъ здравъ умъ, здраво сърце. А здравъ умъ и здраво сърце показватъ една нормална душа. Азъ нѣма да се спирамъ сега върху тия работи да ги обяснявамъ: можете да ги четете по книгитѣ. Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още въ първия етапъ на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човѣшкото сърце и човѣшкиятъ умъ. Още платното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този платъ се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче, не въ сегашната епоха и при тѣзи разбирания, а въ слѣдующата епоха, въ шестата раса, — тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяватъ въ мѫжа и жената, дойдатъ въ съгласие и схванатъ, защо сѫ слѣзли на земята. Защото, докато мѫжътъ разбира, че е дошълъ въ свѣта като мѫжъ, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всѣкога ще има въ свѣта разбити носове, счупени крака, извадени ребра, разбити сърца и тѣмъ подобни. Сега женитѣ ще кажатъ: „Защо ние да се раждаме жени?“ Азъ ще обясня на васъ, защо се раждате жени.“ Питате: „Защо да не се родимъ мѫже?“ Господъ е направилъ свѣта толкова хубавъ, той е толкова справедливъ, че всѣкога слабото е компенсирано съ по-голѣми блага. Законътъ е такъвъ, за да нѣма разногласие. Мѫжътъ е компенсиранъ на земята съ мѫдрость, а жената — съ любовь. Мѫжътъ — съ мисъль, а жената — съ чувство. И всичкото развитие въ свѣта зависи отъ малкото, а не отъ голѣмото. Мимоходомъ ще ви обясня това. Потикътъ на развитието зависи отъ любовьта, а послѣ иде мѫдростьта да помага. Слѣдователно, първо е слабото, малкото сѣменце, а послѣ — грамадниятъ дѫбъ. Но, ако не бѣ започнало сѣменцето, тогава и дѫбътъ не би свършилъ нищо. Сега, като ви обяснявамъ това, вие, женитѣ може да кажете: „Все жени искаме да останемъ.“ Вие трѣбва да градите новия моралъ, не оня моралъ, за който се пише въ еди-коя си книга, но вѣчния, божествения моралъ, който е абсолютенъ, неизмѣненъ, т. е. въ който нѣма никакво изключение. Допуснете ли едно изключение, дяволътъ си е турилъ малкото си краче, колкото микроскопично и да е то. А въ божествения моралъ се намира абсолютната мѣрка на нѣщата. Тъй е. Сега вие, която сте една жена долу на земята, горѣ въ духовния свѣтъ сте мѫжъ. А мѫжътъ, който е мѫжъ тукъ, на земята, въ духовния свѣтъ е жена. Сега ще ви кажа, защо мѫжътъ не трѣбва да ругае жената. На земята тя е слаба, а той е силенъ. Ако той я опозори тукъ на земята, него пъкъ ще опозори жената, която е горѣ на небето. А щомъ тя го опозори горѣ, на небето, всичката слава на мѫжа се губи. И като се казва: „Жени, почитайте мѫжете си,“ подразбира се този великъ принципъ, че вашитѣ мѫже сѫ горѣ, на небето. Да ги почитате, това значи да знаете, че вие сте силни и че вашата сила е горѣ, а не на земята. А вашата погрѣшка е, че вие търсите силата отъ мѫжа си тукъ долу, на земята. Нѣкой казва, че въ жена му седѣла силата. На мѫжа силата е въ неговата жена, която е горѣ. Слѣдователно, мѫже и жени на земята, трѣбва взаимно да се обичате и почитате, тъй както се обичатъ онѣзи мѫже и жени горѣ. Слѣдователно, има едно прѣкръстосване. Азъ употрѣбихъ тия думи въ най-чистата имъ форма. Вземете туй безъ извъртане. Употрѣбявамъ ги, като разбирамъ божественото съчетание и хармонията на душитѣ. И жената трѣбва да бѫде абсолютно чиста, и мѫжътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Знаете ли, защо вие, женитѣ, трѣбва да бѫдете чисти? Понеже вие, жени, като се огрѣшите на земята, огрѣшавате вашия мѫжъ горѣ, оцапвате великия принципъ. И, слѣдователно, вие сами си създавате своитѣ нещастия. Сега, нѣкои допушатъ, че, като билъ той мѫжъ, неговиятъ грѣхъ не се хваща, а грѣхътъ на жената се хваща. Да, но пъкъ грѣхътъ въ небето се хваща, тамъ той е жена. Туй, което на земята не се хваща, на небето се хваща; а туй, което на земята се хваща, на небето не се хваща. Слѣдователно, мѫже и жени трѣбва да живѣятъ абсолютно чистъ и святъ животъ, безъ никакъвъ примѣсъ отъ площадски моралъ. Мѫжетѣ казватъ: „Може и иначе.“ Може, но тогава ще си натрупатъ една карма, отъ която ще страдатъ редъ поколѣния, и дѣцата имъ, и внуцитѣ имъ, и ще се питатъ: „Защо сѫ тия страдания?“ Вие можете да си теглите заключението защо. И тъй, всички, мѫже и жени, сте равни. Едни горѣ, а други долу. Жената, която е слаба на земята, е силна на небето; мѫжътъ, който е силенъ на земята, е слабъ на небето. Слѣдователно, тия величини се уравновѣсяватъ. И тогава тази любовь трѣбва да почне отгорѣ надолу и да се прѣплете съ мѫдростьта. По сѫщия законъ трѣбва да живѣете всички. Жената въ всѣки единъ мѫжъ на земята трѣбва да вижда своя мѫжъ: и мѫжътъ въ всѣка жена на земята трѣбва да вижда своята жена. Разбирате ли? Така той трѣбва да обича всѣка една жена на земята, разбирате ли? Това е моралъ, а вънъ отъ това — всичко е тиня. И никакъвъ другъ моралъ въ свѣта не сѫществува. Така трѣбва да се разбиратъ тия работи. Сега, казва се въ тоя стихъ: „И станаха по-младитѣ, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха.“ Сега виждамъ, какво вие мислите: „Трудна е тази работа.“ Е, да, трудно е, мѫчно се влиза въ Царството Божие. На младитѣ говоря днесъ, на младитѣ момци и моми, вие ще изнесете старитѣ навънка; и азъ ще ви изпратя да ги изнесете. Старото, което е окапало въ развратъ, ние ще го погребемъ. Ще го погребемъ безъ молитви, безъ попове и безъ владици, ще го погребемъ безъ музика и безъ пѣсни, ще го погребемъ и нѣма да му туримъ нито кръстъ, нито паметникъ, нито надписъ, ще го туримъ въ пълно забвение, понеже е пълно съ всички отвратителни дѣяния. А онѣзи, които искатъ да го защитятъ, тѣ искатъ да лъжатъ още. Това е, което казва Ананий, и то е, което иде сега въ свѣта за всички безъ разлика. Налѝ вие очаквате сега отъ нивата ви? Питамъ: нивата за колко я продадохте? Дойде мѫжътъ най-първо и казва: „Осигурихме се, една часть има въ банката.“ Идва и жената: „За толкова ли продадохте нивата?“ — Да. Съгласиха се и двамата, но и двамата се погребватъ. И кой ги изнася? — Младитѣ. А младото кое е? — То е любовьта въ свѣта. Тѣ сѫ младитѣ. Младитѣ, които сега идатъ съ този духъ. И младото е всѣкога готово да жертвува, дѣтето всѣкога дава, не гледа като стария, който прави смѣтка: „На стари години, жена нѣмамъ, дѣца нѣмамъ, кой ще ме гледа, азъ не мога да дамъ.“ — Тъй разсѫждава стариятъ. И неговата култура може да се провѣри. Онѣзи стари съ бѣли косми по брадата: „Аа, колко е благороденъ човѣкъ!“ — Да, бѣла брада, благороденъ е. Но каква култура може да се гради на тѣзи бѣли глави и бѣли косми? За колко продаде нивата? „Ее, ее...“ — „Ее,“ знаемъ сега какъ е, и тогава ще говоримъ при отворени карти. За колко продадохте нивата? — За 1000 лева, нито една стотинка повече или по-малко. Свършена работа. Защо ти е да скриешъ единъ левъ? „Хиляда лева,“ и жената и мѫжътъ да кажатъ: „Продадохме нивата за хиляда лева“ Ще кажете: „Ама 10 лв. за сина.“ Не бива, всичкитѣ пари ще дадете.

           

Сега вънка е малко студено, но вие имате прѣимущество: студеничко, но въздухътъ е чистъ, като влѣзе въ дробоветѣ ви, освѣжава. А пъкъ тѣзи, тѣ иматъ привилегии, но нѣматъ туй, което вие имате, тъй че взаимно се компенсирате. Тѣ сѫ мѫжетѣ вѫтрѣ, а вие сте женитѣ. Тъй ще ме разберете. Азъ днесъ говоря много сериозно, безъ никаква задна умисъль. Да не мислите, че има нѣкаква подигравка, говоря много сериозно, говоря великата истина тъй, както си е, нищо повече. Да не замине ни най-малко.

           

Изнесли — кого? Онзи, който е казалъ лъжа, излъгалъ себе си и Бога. И, слѣдователно, вие отъ себе си днесъ ще изнесете навънъ вашия Ананай и Сапфира и ще ги погребете. Като дойде той, ще го питате въ, себе си: „Ти за колко продаде живота?“ И като дойде жена му, и нея ще попитате: „Вие за колко продадохте живота?“ И ако ви кажатъ лъжа — погребете ги, приложете закона абсолютно. И нека вашитѣ млади изнесатъ и него и нея, и нека се свърши веднъжъ завинаги съ тази драма въ живота. Сега въ природата младитѣ винаги изпѫждатъ старитѣ. Онѣзи млади листа изпѫждатъ старитѣ отъ дървото, и какво става съ тѣхъ? Падатъ долу, и младитѣ завзематъ тѣхното мѣсто. Слѣдователно, онзи, който лъже, ще падне като листата долу. Всѣки, който мисли, че може да измѣни на законитѣ въ природата, той ще се намѣри въ положението на единъ листъ, който ще увѣхне, и на мѣстото му ще се яви другъ, по-достоенъ. Сега Богъ е Любовь, но и ти трѣбва да бѫдешъ Любовь. Любовь съ любовь се разбира; мѫдрость съ мѫдрость се разбира; правда съ правда: истина съ истина; добродѣтель съ добродѣтель се разбиратъ. Тъй стои тази работа. Ще любишъ, и ще те любятъ; ще мислишъ, и ще мислятъ за тебе; ще озарявашъ, и тебе ще озаряватъ; ще оправяшъ ли, и тебе ще оправятъ; ще туришъ основа въ живота на хората, и на тебе другитѣ ще турятъ такава основа. Тъй седи великиятъ законъ въ самата природа. Слѣдователно, всички васъ наричамъ млади и стари, но ви разграничавамъ: „старъ човѣкъ“, въ този смисълъ, както се употрѣбява въ Писанието, означава човѣка на грѣха, а „младъ човѣкъ“ — човѣка на божественото, на добродѣтельта, който е готовъ да служи на Бога. И тъй, имайте прѣдъ видъ, че въ днешната бесѣда подъ думата „старъ“ подразбирамъ човѣкъ, който означава грѣха, а не я взимамъ въ онова първоначално значение, както се употрѣбява. „старъ“ човѣкъ, т. е. човѣкътъ на мѫдростьта. Стариятъ човѣкъ е човѣкътъ на егоизма, т. е. оня, който мисли само за себе си, а младиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта. И, слѣдователно, ще забѣлѣжите у всички стари хора, че нова идея въ тѣхния умъ не може да внесете: тѣ постоянно съ старитѣ идеи живѣятъ, все старото повтарятъ. Тѣ само четатъ молитви. Стариятъ човѣкъ смѣта, като завърти колелото, колко пѫти го е завъртѣлъ, и отъ това заключава, колко се е помолилъ. Но това старо колело нищо ново не внася въ живота му. Стариятъ човѣкъ не иска да страда. Той иска всичко да му бѫде охолно. Като натисне звънеца, каже: „Маро, Марийке, Стоянке, ти не знаешъ ли, че азъ съмъ старъ човѣкъ, моитѣ крака не държатъ, азъ не съмъ на млади години.“ И свърши. Свѣтътъ сега е остарѣлъ, ще видите въ всички тѣзи учрѣждения звънци, телефони и телеграфи. И всички казватъ, че днесъ имало голѣма култура, по жицитѣ можели да се разговарятъ. Но азъ зная една култура много по-велика отъ културата на тия звънци, телеграфи и телефони; и азъ мога да проектирамъ моя телеграфъ всѣкога, много лесно и безъ разноски. Сега вие седите на масата, искате нѣкой да дойде и казвате на тоя човѣкъ: „Елате при мене.“ Но, когато азъ искамъ единъ човѣкъ да дойде, отивамъ при него, и въ една-двѣ минути ида, разходя се. До слънцето нѣкой пѫть отивамъ за 8 минути. Тукъ съ вашитѣ телефони, слѣдъ като платите, трѣбва да чакате 4 — 5 часа, докато ви дадатъ линията, до второ разпореждане, а ние за 4 — 5 часа можемъ на 100 мѣста да отидемъ. И тогава питамъ, каква е вашата култура въ сравнение съ оная на духовния свѣтъ? Ще кажете: „Аа, ти знаешъ ли, ние съ телефони си служимъ!“ А ние ще кажемъ; „А ти знаешъ ли, че ние съ свѣтлината и мисъльта си служимъ?“ И вие сте на правата страна, и ние сме на правата страна, но ние не бихме желали да замѣнимъ нашата култура съ вашата. Сега, въ слѣдующата фаза, въ която вие ще влѣзете, всичкитѣ ваши жици вие ще ги замѣните, съ какво? — Съ други жици, много по-еластични, да възприематъ новата енергия, но тия, младитѣ, трѣбва да измѣстятъ старитѣ. Старата инсталация трѣбва да се замѣни съ нова. Но казвате: „Ако ние вложимъ новото учение, какъ ще живѣемъ?“ Тия хора сѫ съ своитѣ стари навици, тѣ казватъ: „Съ тия стари навици какъ може да се приложи новото учение? Не може да се приложи.“ Всички трѣбва да станатъ млади, въ новата култура нѣма да има болни, хилави, умопобъркани хора, всички ще бѫдатъ със здрави мозъци, със здраво тѣлосложение, нѣма да мислятъ за умиране, защото въ новата култура ще бѫдатъ съединени тия два свѣта, и, като сѫ съединени, душата ще слиза на земята и ще се възкачва свободно. Но на тази земя нѣма да слиза душата, а ще слиза на Новата земя, която сега се строи. И тогава ще дойде новиятъ Йерусалимъ, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения Духъ. А сега казвате: „Сърцето ми е разстроено, малко съмъ неразположенъ“, а нѣкой пѫть вие смѣсвате и казвате: „Боли ме душата“. Душата, твоята душа не може да те боли, тя не е слѣзла, тя е горѣ и чака.

           

„И станаха младитѣ да извършатъ“, какво? — Да изнесатъ този Ананий, човѣкътъ на лъжата. И тогава, ако вие, съврѣменнитѣ хора, не извадите тази лъжа отъ себе си, каква наука можете да имате? Не може да имате една положителна наука. И причината на съврѣменнитѣ криви схващания, всички погрѣшки въ науката ставатъ, понеже умътъ не е толкова еластиченъ да схваща нѣщата отвѫтрѣ, точно, а ги схваща отвънка, погрѣшно. Вземете двама хора, тѣ се питатъ: „Колко е това разстояние? — „Мисля, че е два км.“ А то е 4 км. „Мисля, че е 10 км.“, а то е 5. Лъже се човѣкъ. А въ ума си има такъвъ приборъ, мащабъ! Богъ, като е създалъ човѣка, е вложилъ въ него всички тия прибори. Ние можемъ да измѣримъ всички нѣща, и то само съ едно изключение въ милионъ. При сегашното развитие можемъ да изчислимъ нѣщата съ едно изключение, т. е. въ милионъ постѫпки може да направимъ една погрѣшка. То е малко. Послѣ — въ символъ ще взема — вие не считайте, какъ се изразява външната страна на видимия свѣтъ. Вие мислите, че този свѣтъ е много грѣшенъ. Отъ човѣшко гледище е така, но отъ божествено не е тъй. Когато вие донесете това чисто платно на художника, и не знаете каква е цѣльта му, а той вземе четкитѣ, че нацапа хубаво туй бѣло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе съ него“. Не, този художникъ иска да вложи една идея въ туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всѣкога се проявява идеята. На този художникъ му трѣбва врѣме да вложи тази идея и, ако вие почакате, тя ще изпъкне въ тази велика картина, и туй платно ще придобие своята цѣнность. И Богъ, като дойде да работи върху васъ, най-напрѣдъ ще ви нацапа. Ще се измѣнятъ мислитѣ ви, почакайте день, два, мѣсецъ, два, три мѣсеца, и, ако отъ туй платно не излѣзе нѣщо, тогава — да. Туй не могатъ да разбератъ съврѣменнитѣ хора; като дойдете при мене, и азъ ще ви нацапамъ, а тѣ казватъ: „Обърналъ ви ума“. Че съмъ обърналъ ума ви, че съмъ ви нацапалъ отъ вашето гледище признавамъ, но чакайте, день, два, три, мѣсецъ, ако не излѣзе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че азъ разсѫждавамъ несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората сѫ платното, а този художникъ, тази божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане брѣменна, излизатъ петна по лицето. Този великъ художникъ рисува вѫтрѣ своята картина, а туй, бѣлото платно, трѣбва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо нѣма да излѣзне. Азъ имамъ прѣдъ видъ — не глупавиятъ художникъ да те цапа, а умниятъ, гениалниятъ, божествениятъ, той да те цапа, а не онзи, кой, „онзи“? Хайде да го заминемъ. Сега, правете разлика. Нѣкой ще тегли друго заключение. Като го нацапашъ, трѣбва да изкарашъ нѣщо, т. е. не само да нацапашъ човѣка, а трѣбва и да го очистишъ, да нарисувашъ тази картина и да кажешъ: „Братко, доволенъ ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато нѣкои дойдатъ между насъ, тѣ искатъ да ни видятъ всички чисти. Тѣ сѫ стари хора, бѣгатъ отъ външния свѣтъ и идатъ при насъ, като въ нѣкой приютъ или спасителенъ домъ, като ония домове по планинитѣ, и казватъ: „Не сѫ тѣ добри хора, азъ ги мислѣхъ, че сѫ благородни хора, а тѣ ми дадоха мотиката да копая; азъ дойдохъ да живѣя като хората, да си похапнемъ съ пражолички, отъ рибицитѣ, посипани съ солчица и червенъ пиперъ, съ винце отъ избата, седемгодишно, и тогава — аа, великъ е животътъ! Ее, какво мислишъ, Иване, кой е хранилъ това прасе? Отлично прасе, а пъкъ туй винце — благословено е. Какви велики работи Господъ е създалъ! И пие: една, двѣ..., да има, бихъ написалъ една велика поема, а като пия още двѣ чаши, — нѣщо повече“. И жената почне сега: „Ее, наздраве, хубаво прасе, нали?“ — Много хубаво. И сега всички тия хора седятъ съ чашкитѣ, съ своитѣ ножове, седятъ и пишатъ моралъ, какъ трѣбва да се живѣе. Какъ трѣбва да се живѣе ли? Прасетата ще квичатъ, кокошкитѣ ще крѣчатъ, агънцата ще блѣятъ, кравитѣ ще мучатъ, женитѣ ще плачатъ. Защо тъй? Свадба ще стане, съ винце, съ месце; църкви се освещаватъ, и послѣ: „Хайде, на хаирлия да е.“ Навсѣкѫдѣ все „на хаирлия“, пъкъ, освѣнъ че не излиза на хаирлия, ами все съ разправия. И въ Америка се е зааѣлѣзало, че, щомъ се направи една църква, на тия хора не имъ върви напрѣдъ.

           

Сега, ще ви приведа два анекдота, азъ съмъ ги слушалъ и ще ви ги разправя. Минава единъ благороденъ християнинъ по улицата, той ималъ единъ съсѣдъ, който постоянно се молилъ прѣдъ коминя, отъ тамъ да слѣзе Духътъ Божи, но гледа на този коминъ все единъ дяволъ седи, и го пита: „Защо седишъ тукъ? — Тукъ долу има единъ човѣкъ, много се моли и ми прѣчи. — Защо не идешъ въ църквата, тамъ всички се молятъ? — Онѣзи въ църквата сѫ мои, но този много кади, искамъ да му затуля коминя, да не кади, не мога да го търпя“.

           

Вториятъ примѣръ за този дяволъ е слѣдниятъ. Излѣзналъ дяволътъ отдолу и дошълъ да посѣти църквитѣ Гледа, най-първо, църквитѣ въ какво положение сѫ. Влиза въ една православна църква, гледа всичко запрашасало: клепалото, иконитѣ, а кандилата неизчистени. „Аа, такава църква не ми трѣбва“, и си излѣзълъ. Продължилъ другадѣ. Най-послѣ намѣрилъ една църква, вижда вѫтрѣ полиелеитѣ хубаво изчистени, прахъ нѣма, кандилата чисти; „Аа, тази църква е за мене, тукъ може да работя.“

           

Докато нашитѣ кандила сѫ запрашасали, дяволътъ казва: „Менѣ не ми трѣбватъ тѣзи цѣркви“; но, щомъ кандилата ни сѫ чисти, тукъ идва дяволътъ, и той работи — почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и азъ ще нарисувамъ нѣщо“. Художникъ е той.

           

Тия, младитѣ, трѣбва да влѣзатъ да изнесатъ този Ананий навънка. Азъ сега ще кажа на младитѣ момци да изнесатъ Ананий, а младитѣ моми да изнесатъ Сапфира. Мѫжетѣ мѫже ще погребватъ, а женитѣ жени ще погребватъ. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово мѣсто. Слѣдователно, когато въ васъ се явятъ разочарования, съмнѣния, подозрѣния, вие сте въ пѫтя на истината. И при най-голѣмитѣ подозрѣния, при най-голѣмитѣ страдания, при най-голѣмитѣ мѫчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрѣшите задачата. И когато учението е най-мѫчно за ученика, той е най-близо до своето рѣшение, и даже въ него се заражда едно желание: „По-добрѣ да го напусна“. — Почакай малко! Ако въ васъ се яви нѣкоя мѫчнотия, далѝ сте на правия пѫть, трѣбва да разберете, кой е правиятъ пѫть? Правиятъ пѫть е въ Любовьта! Правиятъ пѫть е въ мѫдростьта! Не трѣбва да разбирате тази Любовь, обикновената, а Божествената Любовь, и Божествената Мѫдрость. Правиятъ пѫть е въ Истината, въ онази Божествена Истина, която гледа на работитѣ безъ никакво изключение — то е да признаемъ факта такъвъ, какъвто е. И сега тия, младитѣ, трѣбва принципално да погребатъ старото въ себе си. И, като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпѣние да почакате, за да видите, какво ще изработи въ васъ Божествениятъ Духъ. И нѣма да имате понятие, че Духътъ е нѣщо въображаемо, безъ сѫщина. Духътъ е реална сѫщина, най-реалното, най-сѫщественото, това, въ което нѣма никакво измѣнение. Това е Духътъ — основа на битието. И когато този Духъ дойде, той ще донесе онѣзи блага, онзи животъ, въ който вие ще се почувствувате като слѣпия, на когото Христосъ отвори очитѣ, и ще кажете: „Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ!“ И азъ затуй съмъ казвалъ и други пѫть: когато се потопите въ Божествената Любовь, и почувствувате всичкитѣ нейни вибрации, когато разберете тази Любовь, тогава ще разберете симфонията на тоя животъ. А сега вие цѣните живота само отъ свое гледище. Жената казва: „Като моитѣ дѣца нѣма, и като моя мѫжъ нѣма“. Тя се радва. И мѫжътъ казва: „Като моята жена нѣма тукъ“. Не, не, твоята жена не е тукъ, а горѣ. А горѣ какво е? — Неопетненото. Опетнилъ ли си святото въ себе си, чакай, докато станешъ чистъ. Защо ние трѣбва да се очистимъ? Този, горниятъ, мѫжъ, и горната жена, тая Божествена Мѫдрость и Любовь, като се съединятъ, ще прѣкаратъ сегашния човѣкъ прѣзъ 7 живи огъня, и тогава ние така ще се прѣфинимъ, ще се трансформира сегашната материя, че ще придобиемъ нови тѣла, въ които грѣхътъ нѣма да има свърталище. И тогава нѣма да става въпросъ, че еди-кой цѣлуналъ и пригръщалъ нѣкоя жена, или че нѣкого похванали. — Да, но тъй, както свѣтлината цѣлува и пригръща. Свѣтлината не цѣлува ли всички ни? Всѣки единъ лѫчъ, който иде отгорѣ, той е живъ, той ви цѣлува по лицето, по мозъка, прегръща ви. И вие благодарете се, че е тъй: ако той не ви прегръщаше, вашата работа отдавна щѣше да се свърши. И онази жена, която казва на мѫжа си: „Онзи любовникъ какви цѣлувки ми е давалъ“? И мѫжътъ каже: „Зная, зная отъ 5-6 год. твоята любовь не е такава къмъ мене“. Външниятъ мѫжъ да не те цѣлува, а Божествениятъ Духъ. Мѫжътъ ѝ си мисли, че другъ мѫжъ я цѣлува. Външниятъ мѫжъ, който и да е, нищо не може да даде. Хората, когато се сдобиятъ съ тази Божествена Любовь, само тогава могатъ да даватъ. Отвѫтрѣ трѣбва да дойде Любовьта: изворътъ отвѫтрѣ тече, като чешмата, за да можемъ да вкусимъ отъ този животъ. И младитѣ, и тѣ се лъжатъ като старитѣ: тѣ знаятъ, че въ женитбата, както сега става, всичко въ нея е лъжа. Ще ме извините сега. Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е единъ позоръ на Божествения първоначаленъ Законъ, на Божествения Духъ, на Божествената Любовь, на Божествената Мѫдрость, Истина, Правда и Добродѣтель. Съврѣменниятъ бракъ е единъ позоръ! Азъ говоря отъ името на тази велика Божествена Любовь, въ която нѣма абсолютно никакво изключение. Единъ позоръ е бракътъ! Че е единъ позоръ, цѣлиятъ свѣтъ е покритъ само съ кости. Хората не се раждатъ по Божествения Законъ, по Любовьта, а се раждатъ по своитѣ похоти, и затова не идватъ хора отгорѣ, а отъ земята, отдолу излизатъ повечето и се раждатъ, и затуй свѣтътъ сега е пъленъ само съ прѣстѫпници. Разправяше ми единъ г-нъ за единъ свой приятель: неговото дѣте, 12-год. момче, със свои другари разбиватъ касата на баща му и взиматъ 2,000 лв и избѣгватъ. И баща му ходи въ градоначалството да търси сина си. Това 12-годишно дѣте да бѣга отъ баща си, и отсега започва съ търговия, тогава какъ ще внесемъ ние моралъ? Търговия е навсѣкѫдѣ — въ църквата, въ училищата, и всички тия търговци идватъ и казватъ: „Моралъ трѣбва да има“. Въ какво седи моралътъ? — Че „много ми взеха“. Много му взели, и сега вече какво? Единъ г-нъ разправя на другъ г-нъ, какъ става подкупването. Отива търговецътъ тамъ, въ нѣкое влагалище и казва: „Петь дена ми трѣбватъ“, и сочи съ 5-тѣ пръста на рѫката, т. е. 5 хиляди лв. ви давамъ, не можете ли да ми услужите? А той седи. Онзи сочи тогава съ двѣтѣ рѫцѣ: „А, тъй ли“, т. е. 10 хил. лв., той бърже подписва: „Дайте на този търговецъ. — Дѣца имамъ, жена имамъ... Нали хора сме, разбирамъ, влизамъ въ положението ви, азъ съмъ човѣкъ много чувствителенъ. — Да, да, г-нъ началникъ, затова ви говоря, защото много ми съчувствувате.“—Туй отвънка се гледа комично, но тия дѣйствия произвеждатъ такава зараза, такава живѣница въ духовния животъ, че съ хиляди години цѣлъ прѣвратъ става въ нашето органическо развитие. Ти ще кажешъ „тъй“ съ рѫката си, но знаешъ ли, какво може да произведе слѣдъ врѣме тази рѫка? Тия малки причини произвеждатъ много голѣми послѣдствия. Прѣзъ 75 год. цѣлиятъ градъ Чикаго изгорѣ отъ голѣмъ пожаръ: отива нѣкой краварь да си дои кравата, кравата ритнала съ крака си свѣщьта, запалила се сламата тамъ наблизо, вѣтърътъ билъ благоприятенъ, разгорѣло се всичко наоколо. Най-голѣмиятъ пожаръ въ Америка билъ причиненъ отъ една свѣщь! Този огънь, при извѣстни условия, дава най-голѣмия пожаръ. Ти ще кажешъ: „Тъй, г-нъ началникъ, и ще сочишъ съ 5-тѣ си пръста, но слѣдъ нѣколко поколѣния ще се види, какво значи това „г-нъ началникъ“ - лоши послѣдствия ще има. И въ този пожаръ много добъръ примѣръ е далъ единъ бѣденъ човѣкъ. Минава единъ богаташъ и казва на единъ работникъ: „200 хил. лв. ви давамъ, изнесете касата до края на града“. А той му отговорилъ: „Не ви искамъ паритѣ, азъ искамъ да спася живота си“. А вие сега, когато свѣтътъ гори, голѣмъ пожаръ иде, ще кажете: „Дѣ е?“ — Ще го видите. Забавлявате се съ каситѣ си, и казвате: „Какъ да я не взема?“ И гледамъ сега, християни нарамили каситѣ си. „3а какво ти е, братко? — Искамъ да прѣхраня дѣцата си. — Скоро ще ги прѣхранишъ, огъньтъ отъ подирѣ ти иде“. — Другъ единъ случай: единъ отъ Варна спечелилъ 50 хил. лв. и си казалъ: „Отсега нататъкъ сбогомъ на сиромашията, и дѣцата ми и азъ се осигурихме“. Още вечерьта той умира — взелъ касата и умрѣлъ. Това сѫ разсѫждения на старитѣ хора. На младитѣ хора не трѣбватъ никакви каси и пари. Ние трѣбва да имаме чисти души и свѣтли умове, а не да туряме довѣрието и належдитѣ си въ банкитѣ. Това е развратъ! Тия пари вие ги създавате, тѣ сѫ за улеснение, а не за довѣрие. И, слѣдователно, не трѣбва да влагаме паритѣ въ банкитѣ, а трѣбва да станемъ живи банки на Бога. И мѫже и жени тази енергия, която Богъ е вложилъ въ насъ, да я употрѣбяваме все за добро. Старото трѣбва да се обнови. И туй учение е, което иде ще обнови свѣта. — „Ама, казва нѣкой, тѣ искатъ да се обнови старото.“ Старото трѣбва да си замине, нищо повече! Самъ Господъ казва така, това не сѫ мои думи. Старата земя и старото небе си отиватъ, като вехта дреха. Това учение не е мое ново учение, него Господъ го е вложилъ, то е учение на Бога. Вашето старо небе Господъ го помита, слугитѣ му идатъ — тѣ сѫ милиони — идатъ съ своитѣ метли, всичко ще пометатъ. Разбирате ли? И всичкитѣ въпроси Господъ ще ги рѣши тъй, моментално! А сега и богати и сиромаси въ кѫщи водятъ война. Гледамъ, единъ день двѣ малки дѣчица, майка имъ дала двѣ ябълки, братчето казва на сестричето: „Дай ми ябълката си, защото е по-голѣма отъ моята. — Не я давамъ.“ Той отива, взима ябълката ѝ насила. Питамъ сега, братче е, но, като я хваща за косата, разтърсило сестричето си, за да вземе ябълката. И майката казва: „Ето ангелчето ми“. Този герой, който казва: „Азъ написахъ едно стихотворение“, — да, написа той на главата на сестричето си. Не, такива братчета и гении намъ не ни трѣбватъ. Когато сестрата вземе ябълката и я разрѣже наполовина, Господъ разбира такива сестри; а братчето да каже: „Моята ябълка е по-голѣма, чакай да ѝ я дамъ, че нейната е по-малка“, а не да я хване за косата и да каже, че той е по-голѣмъ. Туй, което малкитѣ дѣца вършатъ, отдѣ го виждатъ? — Виждатъ го отъ старитѣ.

           

И каза Петъръ на младитѣ: „Станете и изнесете Ананий“. Защо? —Искалъ да излъже Духа Светаго. И Петъръ му казалъ: „Нали туй е твое?“И, слѣдователно, споредъ туй Божествено учение, ние трѣбва да вършимъ всичко доброволно. Ние не задължаваме никого. Опитай и вижъ! Туй, което ти извършвашъ, трѣбва да го извършишъ съзнателно, отъ тази велика любовь! Можешъ ли да го направишъ тъй, то е прието отъ Бога; не можешъ ли да го направишъ отъ любовь, то не е прието. И въ туй отношение ние трѣбва да бѫдемъ умни. Умниятъ въ свѣта много нѣщо може да извърши. Ще ви кажа единъ примѣръ изъ американския животъ, да видите, въ какво трѣбва да седи тази съобразителность. Единъ богатъ американецъ направилъ една желѣзница отъ Чикаго до Бъфало, близо 400 км., и похарчилъ толкова милиона, и така заборчлѣлъ, че нѣмало какъ да посрѣща своитѣ полици. Замислилъ той да се самоубие, винаги се отдѣлялъ, никого не пускалъ въ стаята си. Жена му била много умна. Единъ день тя идва при него и му казва: „Моля ти се, ти имашъ една голѣма мѫчнотия, кажи я на мене, азъ ще ти помогна.“ И той ѝ казва: „Азъ съмъ заборчлѣлъ, този позоръ не мога да понеса, не мога да живѣя.“ —„Бѫди спокоенъ“, каза му тя, „азъ ще уредя тази работа“. Отива тя единъ день при единъ отъ американскитѣ милиардери: „Искамъ да видя този милиардеръ само за 5 минути.“ Той я приема и ѝ казва: „Госпожо, кратко говорете, понеже врѣмето ни е скѫпо.“ — Искамъ само да пропѫтувате по нашата желѣзница отъ единия край до другия; колкото ви струва врѣмето, ще ви платимъ, само съгласете се да пропѫтувате отъ единия край до другия.“ Той помислилъ, помислилъ. „Ще ми направите една услуга като жена, искамъ вие да сте първиятъ, който да пѫтува по нашата желѣзница.“ Той се съгласилъ. На слѣдния день даватъ обявление, че еди-кой си милиардеръ ще мине по новопостроената желѣзница, и той пръвъ съ влака ще мине. Понеже тази желѣзница била паралелна съ линията на другъ единъ милиардеръ, послѣдниятъ веднага запиталъ: „Продавате ли тази желѣзница? 20 милиона долара давамъ“. Добрѣ. — И тѣ му я продали. Ето, умната жена наредила само този милиардеръ да мине отъ единия край до другия по желѣзницата. И азъ ви казвамъ: оставете, желѣзницата е дошла до фалиране, нека жена ви да иде при Христа и да каже: „Моля ти се, Господи, само да минешъ по нашата желѣзница, и ще се спасимъ“. Това е символъ. И 40 милиона долара ще имате въ вашата каса. Сега вие ще кажете: „Философия!“ Христосъ може ли да мине по желѣзницата? И Христосъ, като този милиардеръ, може да мине по вашата желѣзница. Цѣлиятъ ви животъ — това е една желѣзница. Христосъ сега слиза от — врѣме — на врѣме, но той, казва: „Моето врѣме е много скѫпо, ако ти си отъ новото учение, и отъ тебе човѣкъ може да стане — азъ съмъ готовъ да мина; но, ако ти си отъ старото учение, азъ не се мърдамъ крачка оттука.“

           

Свѣтътъ, за който ние говоримъ, е единъ реаленъ свѣтъ. Не мислете, че за васъ нѣма кой да се грижи. Има кой да ви обича, поне единъ има да ви обича. Знаете ли кой е? Ако си мѫжъ, има една жена, която те обича, азъ съмъ я виждалъ, каква е, и знаешъ ли колко те обича? Сега ще кажете: „Вѣрно ли ми говоришъ?“ Вѣрно е. На жената казвамъ: има единъ да те обича, да, има, има! Той е вѣренъ, абсолютно вѣренъ, азъ го приемамъ безъ никакво изключение. Има единъ, който ви люби, който е готовъ да жертвува всичко за васъ. И като мине той по пѫтя на вашия животъ, всичкитѣ ви мѫчнотии ще изчезнатъ, и вие ще за мязате на една цъфнала роза. Ще кажете вие: „Всичко това е хубаво, ама ние треперимъ сега.“ Ее, хубавитѣ работи тъй лесно не се взематъ. Онзи говоритель, всѣкога, когато нѣкой има да декламира нѣщо, той все трепери. Туй треперене е вдъхновение у васъ. Ако ви дадемъ трибуната, какво ще правите? Можете да декламирате много добрѣ.

           

Сега ще ви приведа още единъ примѣръ отъ врѣмето на Нерона. Вие ще кажете: „Знаемъ ги ние“. И вие и азъ много работи знаемъ, но мълчимъ. Въ врѣмето на Нерона — не искамъ да го вземете като единъ провѣренъ исторически фактъ, то е прѣдание — живѣлъ нѣкой римски патриций, на име Онорций, младъ, на около 35 години, единъ отъ най-благороднитѣ римляни на врѣмето, човѣкъ много ученъ, запознатъ съ философията, който добилъ своето образование, като ходилъ въ Индия, Египетъ, дѣто и се запозналъ съ тайнитѣ на окултизма. Единъ день, слѣдъ завръщането си въ Римъ, срѣща на пѫтя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче въ неговата душа се заражда голѣма любовь да му помогне, безъ самъ да може да си даде смѣтка за своето разположение. Хваща го за рѫката, завежда го въ дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той турилъ въ ума си да му даде по възможнось най-доброто възпитание, съ което римлянитѣ са разполагали. И, наистина, тя посѣщавала школата на Сенека, запознала се съ гръцката култура. Но Онорций забѣлѣзалъ, че съ постѫпването на туй момиче въ училището, лицето ѝ започнало да се измѣнява, измѣнява и къмъ 16-годишна възрасть тя е станала една отъ най-красивитѣ римлянки. Не само това, но той забѣлѣзалъ, че въ рѫцѣтѣ на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала рѫката да хване нѣкой камъкъ, камъкътъ се издигалъ нагорѣ. Вие ще кажете: „Това е прѣувеличение.“ Не, туй е близо до истината. Прѣди повече отъ 25 години въ Америка се яви една мома, и съ нея сѫ правили опитъ нѣкои учени американци; осемъ души, най-силни хора, не сѫ могли да задържатъ едно много дебело дърво, защото когато тя си туряла рѫката отгорѣ му, туй дърво се въртѣло. А като турила дървото на едно менгеме и го стегнали здраво съ щипци, тя прѣкарала рѫката си отгорѣ му, и то станало като очуканъ конопъ.

           

Онорций се заема да запечати въ нейното съзнание да употрѣби тази сила за добро. Но забѣлѣзалъ, че въ туй момиченце всичкитѣ ѝ думи били отмѣрени, никога не е чувалъ да излѣзе отъ нея нѣкоя несериозна дума. Всичкиятъ ѝ говоръ, всичкитѣ ѝ думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога отъ нейнитѣ уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала съ голѣма чистота. Съ тази красота почнали да я обикалятъ римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлѣкатъ. Единъ день, както онази първата Винцила, която избѣгала отъ Нерона, по сѫщия начинъ минавалъ по пѫтя Неронъ и я вижда, и ѝ казва да иде въ двореца му. Тя отива. Неронъ мислилъ да си поиграе съ нея, да разполага съ нея, като красива. Вечерьта тя останала и, когато той я хваналъ, тя положила рѫката отгорѣ му, и той се вдигналъ нагорѣ въ въздуха. Намѣрилъ се въ чудо! Той за пръвъ пѫть срѣщналъ такова нѣщо. Тогава въ него се зародилъ страхъ. Той я погледналъ и казалъ: „Моля ти се...“ Като си отдръпнала тя рѫката, той се успокоилъ. Втори пѫть той пакъ посегналъ на нея, тя положила рѫката си на него, и той пакъ нагорѣ — въ въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излѣзнала вънка. Искали да я спратъ, но всички, на които тя си полагала рѫката, увисвали въ въздуха; така постѫпила и съ всички преториянци. И въ цѣлия Римъ тя е била пословична. Срѣщне нѣкого, когото каратъ въ затвора, положи си тя рѫката на ония, които го конвоиратъ, тѣ увисвали въ въздуха. А тя казвала тогава на затворника: „Хайде върви си, свободенъ си.“ А дѣто срѣщала бѣдни, помагала имъ. Дѣто се явявала — пѫтьтъ се отварялъ. Но Неронъ издалъ заповѣдь да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и билъ толкова амбициозенъ, че не искалъ никой да знае за тази велика истина. Казвамъ: вие, съврѣменнитѣ, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благоговѣели прѣдъ нея, навсѣкѫдѣ пѫтьтъ ѝ се отварялъ, когато си турнѣла рѫката на нѣкого — издигалъ се въ въздуха. И всѣки признавалъ, че Амриха не е мома отъ свѣта да си играе съ нея всѣки, който поиска. Вие сте игра на свѣта. Имате ли вие езика на Амриха? Знайте, че силата на човѣка се крие въ неговото слово, въ неговата рѣчь. Ако можете да прѣчистите вашия умъ, тъй че, всичкитѣ ви думи да бѫдатъ, отмѣрени, да разчистите всѣко едно неразположение къмъ когото и да е, и отъ сърцето ви да излѣзе всичко нечисто, т. е. да се залюбите въ Бога, да сте го залюбили и заради неговата Любовь да имате най-хубавитѣ думи и мисли, и сега може да имате тази сила на рѫката си. Ето азъ ви давамъ единъ начинъ: турете 10 години да прѣчистите вашия умъ и вашето сърце, и тогава, като поставите вашитѣ рѫцѣ, ще придобиете тази сила на Амриха. А вие, сегашнитѣ християни, защо не я добивате? Защото много се хвалите: „Азъ ще ти направя нѣщо,“ но ще го окичи, послѣ за себе си ще говори. За примѣръ, дойде нѣкой при мене, азъ го излѣкувамъ, много хора съмъ излѣкувалъ азъ, и послѣ, ще го окича, ще кажа: „Знаете ли, този нѣмаше да оздравѣе, но азъ, само като турихъ рѫката си, излѣкувахъ го.“ Въпросътъ седи тъй: този човѣкъ азъ го излѣкувахъ по закона на Любовьта. Тъй е истината! А тази Любовь, тя е Божествена! На този човѣкъ, по закона на Мѫдростьта, азъ му дадохъ знание. Река ли да притуря малки качулчета, че само азъ мога да сторя това, силата си отива. Въ ума си трѣбва да имате мисъльта, че вие сте само единъ проводникъ на Великия Божественъ Духъ въ свѣта, че вие сте една малка нота на петолинието, и милиони такива ноти въ живота ще образуватъ една велика ария. Като мине този Божественъ тактъ, ще внесе великото въ вашия животъ. Азъ не трѣбва да се хваля за своята святость, за своята сила и своитѣ знания. Съ всичкитѣ тия похвали човѣкъ губи своята сила. Скромность, абсолютна скромность се изисква като сила, която изтича отъ васъ. Богъ, който живѣе въ васъ, ще ви въздигне. Писанието казва: „Богъ да ви въздигне,“ а не вие. Щомъ имашъ сила, Богъ ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви сѫ абсолютно чисти. Богъ, великиятъ Духъ, ще дойде, но той може да живѣе само съ нашата душа, а съ нашия умъ не може да живѣе, защото мислитѣ ни се мѣнятъ. Вие знаете, какъвъ е умътъ на хората. Нѣкой пише единъ день: „Това е тъй, - утрѣ пише: „Не е тъй“ Сърцето днесъ каже: „Азъ те обичамъ,“ утрѣ каже: „Не те обичамъ.“ Питамъ: каква е моята любовъ? Колко пѫти азъ съмъ я изпитвалъ? Дойде нѣкой, азъ съмъ любезенъ, седя съ него, занимавамъ се съ глупави работи. Слѣдъ това дойде нѣкой другъ, уменъ човѣкъ, казвамъ: „Нѣмамъ врѣме.“ Той ми казва: „Съ този гдупакъ говорѝ толкова врѣме, а съ мене не искашъ.“ Казвамъ: За васъ съмъ оставилъ друго врѣме.“ И — знаете ли? — тогава азъ изпитвамъ тѣхното търпѣние. Сега ще ви приведа още единъ разказъ. Въ какво седи този разказъ? Менѣ сѫ ми го разправяли други, но азъ ще го разкажа съ мои думи. То е отъ индуския животъ. Единъ ревностенъ ученикъ на Индия, който искалъ да се запознае съ учението на йогитѣ, отива при единъ виденъ учитель и му казва: „Азъ искамъ да науча великото на свѣта, искамъ да бѫда твой ученикъ; търсѣхъ много учители, но само ти си, само ти можешъ да ми прѣдадешъ великото учение, какво да правя?“ Обаче, учительтъ мълчалъ, дълго мълчалъ — „като пѫнь,“ казватъ българитѣ. Тъй мълчалъ той и нищо не говорилъ — единъ день, два, три, четири, цѣла седмица, най-послѣ ученикътъ казалъ: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвамъ азъ.“ Хваща го за рѫката този учитель и го завежда въ една празна стая, дава му единъ чувалъ съ едра соль и му казва: „Ще счукашъ тази соль да стане ситна, за всичко може да мислишъ, само за думата „носорогъ“ абсолютно нищо да не мислишъ, тази дума да не ти идва въ главата“, и си отишълъ. Започналъ той да чука; свършилъ всичката соль, отива при учителя, той го пита: „Ее, какво мисли прѣзъ това врѣме? — За нищо друго не можахъ да мисля, освѣнъ за думата „носорогъ“. Сега азъ ще ви дамъ едно малко обяснение. На този ученикъ учительтъ му далъ свобода да мисли за всичко, само за „носорогъ“ да не мисли, туй е забранено. Това значи — всичко да вършишъ, само за грѣха да не мислишъ, а вие, съврѣменнитѣ хора, само за грѣха мислите — то е носорогътъ. И казвамъ: докато вие не прѣстанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде въ вашитѣ рѫцѣ. Когато вие изключите тоя носорогъ, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индуситѣ носорогътъ е единъ символъ. И тази сила ще потече прѣзъ вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни!

           

Моята цѣль не е да ви осмивамъ, защото да осмивамъ васъ ще рече да осмивамъ себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божествениятъ Духъ изисква, а ние трѣбва да бѫдемъ проводници на Божествения Духъ. Тази Амриха живѣла въ врѣмето на Нерона, докато дошли християнитѣ, и била почитана навсѣкѫдѣ, а когато тя се отдалечила отъ Римъ, тогава започнало гонението на християнитѣ. Но защо тя заминала отъ Римъ? Защото тогавашнитѣ християни, като била тя запозната съ туй учение, започнали да се питатъ, дали тази сила е отъ Бога или е отъ дявола? И тъй, християнитѣ съ своитѣ мисли, дали тя е отъ Бога или отъ дявола, я заставили да си замине отъ Римъ; и слѣдъ това дойде най-голѣмото гонение на християнитѣ, защото Амриха и Онорций си заминаха. И, ако днесъ дойде едно страдание въ свѣта, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота въ този свѣтъ. Чистота голѣма трѣбва да има. Нѣкои мислятъ, че ние говоримъ едно, а въ тайно вършимъ друго. Чистотата е като прѣдъ Бога. Единъ день ще се открие всичко. Нашиятъ животъ ще се отвори. „Нѣма скрито-покрито, казва Христосъ, което да не се разкрие“. Насъ не ни е страхъ отъ нищо! Азъ и на васъ ви прѣпорѫчвамъ, има само единъ начинъ, и Писанието казва: „Страхътъ отъ Бога е основа на Мѫдростьта“. Слѣдвателно, бойте се само отъ Бога. Страхъ да имате отъ Бога, а отъ нищо друго да не се боите. Всѣки другъ страхъ ще внесе грѣхъ въ васъ. Страхътъ само въ единъ случай ще го приемемъ — отъ Бога, а въ всѣки другъ случай страхъ да нѣма!

           

И сега, тия, младитѣ, да погребатъ старитѣ. Казвамъ на младитѣ, които не сѫ остарѣли, защото и азъ не бихъ желалъ да остарѣете: ако остарѣете, други млади ще ви погребатъ.

           

Искате ли сега да ви вдигна всинца въ въздуха? (Учителятъ прострѣ рѫката си). Ще ви вдигна, ще ви вдигна, не само азъ, но искамъ всички така да простирате рѫцѣтѣ си. Моето изкуство ще го дамъ и на васъ, и нѣма да мине дълго врѣме, ще видите, ще почнатъ да увисватъ въ въздуха. И, щомъ почнатъ да увисватъ въ въздуха, тогава младитѣ да бѫдатъ готови да погребатъ старитѣ: Ананий и Сапфира. Въ свѣта лъжата трѣбва вече да си замине. Първото нѣщо за насъ, за онѣзи, които ме слушате, онѣзи, които искате вашиятъ животъ да придобие смисълъ, да се повдигнатъ сърцата ви и умоветѣ ви, да станете силни и крѣпки, първото нѣщо е: свършете съ лъжата, не се борете съ нея, азъ не искамъ да се борите съ земното, не. На Донъ-Кихота нѣма да подражавате. Намѣсто лъжата, ние ще внесемъ истината; намѣсто отрицателното, ние ще търсимъ положителното въ нѣщата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които сѫ идвали при мене, съмъ имъ давалъ тази сила, казвамъ: „Ти ще живѣешъ чистъ и святъ животъ! — Ама, ако азъ направя едно малко прѣгрѣшение?“ „Азъ казвамъ: този ми говори за носорога. Щомъ ви казвамъ, че трѣбва да живѣете чистъ и святъ животъ, разбирамъ това безъ изключение. Вие ще кажете: „Ще бѫде ли тъй?“—Тъй ще бѫде! Не ви говоря азъ, и, ако Господъ тъй ми говори, азъ казвамъ: „Тъй, Господи, тъй да бѫде“, и вие ще кажете: „Господи, да бѫде Твоята воля“. Азъ казвамъ: „Когато си ми говорилъ, безъ никакво изключение, тъй, и Твоето име ще бѫде едно съкровение въ сърцето ми, най-святото, най-цѣнното то ще бѫде“. Искамъ всички да имате Божието име, да го пазите въ душата си, то да бѫде чисто и свято, неопетнено вѫтрѣ, и тогава ще дойде тази сила, и ще бѫдете силни, и животътъ ви ще придобие свѣтлина, и ще започнете да разбирате новата наука на окултизма, по другъ начинъ да разбирате; не че не мога да ви говоря, но трѣбва да се развиятъ новитѣ чувства, защото органи се изискватъ. Сега ние употрѣбяваме символичния езикъ, понеже символитѣ съкращаватъ врѣмето, а пъкъ азъ нѣмамъ много врѣме. Ако река да ви говоря една рѣчь споредъ вашия езикъ, трѣбва ми цѣла година да ви разправямъ на обикновенъ езикъ. Азъ ви казвамъ: вселената — това е едно единство въ разнообразие, въ множество. Тъй се проявява вселената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посѣйте го, веднага ще поникнатъ хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно въ себе си. Слѣдователно, многото има единъ принципъ, отъ който всички сѫ излѣзли, и движението на този принципъ произтича отъ едно Божествено начало. И, слѣдователно, движението е начинътъ, по който може да се прѣдаде тази енергия, единниятъ принципъ въ насъ, а пъкъ числата, математиката — това е резултатътъ, съ който ние обуславяме нѣщата, резултатъ на туй движение. А когато кажемъ, че нѣкоя работа се е завършила, това показва, че ние всички се връщаме въ този единния принципъ, при единния Богъ, отъ когото сме излѣзли. Вие сега ще кажете: „Краятъ му вече дойде“. Краятъ показва, че всичко се е завършило, и ние ще се върнемъ при единния Богъ. Той е онзи, отъ когото сме излѣзли и при когото ще се върнемъ, съ тази богата опитность, да живѣемъ въ Него и да разбираме смисъла на всичкитѣ свѣтове, които сега сѫществуватъ. Ако азъ взема сега да ви разправямъ, какво има въ Сириусъ, каква култура се развива въ Плеадитѣ, Сѣверната мечка, Ориона, какви сѫщества има въ Млѣчния пѫть, въ тия 18 милиона Слънчеви системи, такъвъ единъ свѣтъ за пѫтуване! А сега сѣдите вие и казвате: „Какъвъ смисълъ има това? Ако азъ бихъ ви взелъ на крилата си, като единъ ангелъ, и ви занеса горѣ, ще кажете: „Имало смисълъ да се живѣе“. Но трѣбва просторъ, а сега вие си поплаквате. Всѣка една звѣзда казва: „Сестро, защо плачешъ, при мене ела, ти гледай да дойдешъ, тукъ“. Слънцето, Марсъ това ти говорятъ. Не само тѣ, но въ тайно нѣкой духъ крилатъ ви казва: „Не бой се, не бой се!“ И въ тишината, когато се молите и мечтаете, духътъ ще ви шепне нѣщо, нѣкоя опитность, ще кажете: „Има нѣщо, което ми шепне“. То е реалното. Та ние сме заобиколени отъ единъ свѣтъ свидѣтели, горѣ и долу, видими и невидими, които казватъ: „Не бойте се! Вѣра, Любовь, Истина, всичкото е за васъ. И всичкитѣ ваши страдания сѫ нищо. Вие можете да бѫдете силни. Ако на земята сте слаби, горѣ сте силни“. Силни ще бѫдемъ! И седимъ сега, нѣкой казва: „Отъ мене нищо нѣма да стане“. Тъй както мислишъ, нищо нѣма да стане. Но, ако станешъ една Амриха да бѫде избрана, твоята рѣчь, да бѫде чисто твоето сърце, тогава цѣлиятъ Римъ ще бѫде една отворена врата, и Неронъ ще виси въ въздуха и нѣма да издава тогава прокламации: този да се изпѫди.

           

Казвамъ на младитѣ: да се стѣгате да погребете старото. На момцитѣ казвамъ: вашия Ананий да го погребете. На младитѣ хора, днесъ само на младитѣ говоря. На момитѣ навсѣкѫдѣ казвамъ: вашата Сапфира да я погребете. И ще казвате тъй: въ нашия домъ трѣбва да царува пълна Истина — безъ никаква лъжа, пълна Любовь — безъ никаква омраза, пълна Мѫдрость, пълна Правда, пълна Доброта. Ние сме рѣшили да служимъ на Бога, безъ никакво изключение! Ние нѣма да си изкривимъ душата за никого! Но нашиятъ Господъ, на когото ние служимъ, Той е вѣренъ, тъй се нарича: „Вѣренъ и истиненъ“, тъй го знаемъ ние, тъй се казва въ Библията. И бихъ желалъ всинца да знаятъ, кой е Христосъ. Той се нарича „вѣренъ и истиненъ“. Този „вѣренъ и истиненъ“ въ църквата ли е? Този „вѣренъ и истиненъ“ въ тѣхнитѣ сърца ли е? Този „вѣренъ и истиненъ“ въ сѫдилищата ли е? Въ вашитѣ домове ли е? И това се изисква. За него азъ говоря. Азъ искамъ този „вѣренъ и истиненъ“ да го турите на неговия тронъ и да казвате навсѣкѫдѣ: „Вѣренъ и истиненъ е Богъ, който живѣе сега въ насъ!“ И желая и вие да се наричате всички „вѣрни и истинни“.

           

Сега върху мене се хвърля нѣкой пѫть единъ упрѣкъ, и той е слѣдующиятъ, че мене сѫ ме правили за нѣкакво божество, че съмъ билъ заобиколенъ съ жени, съ това-онова. Божество, като Бога ме смѣтали. Богъ ли съмъ? Азъ бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ Богове. Що значи Богъ? — Да любишъ като Бога. „Благъ е, казва Христосъ“. Ти благъ ли си? Докато не си Богъ, ти ще грѣшишъ. Да любишъ всички хора, безъ никакво изключение. Душата ти да бѫде пълна съ любовъ. Не само азъ, но всички да бѫдатъ Божество. Въ какво отношение? Ако имамъ любовь, Божество съмъ, а безъ любовь — тогава съмъ единъ паякъ, и паяжината ми може да бѫде отнесена отъ вѣтъра. Не отричамъ — Богъ е Любовь. Любовьта, която е въ мене, е Богъ. И азъ съмъ благодаренъ, че Богъ се е ограничилъ въ мене, за да се прояви въ мене — видимиятъ, неограничениятъ Богъ се е ограничилъ със своята Любовь въ мене, и азъ искамъ да възприема неговата Любовь, да се жертвувамъ заради Него. Какво противорѣчие има тукъ? — „Ти не трѣбва да се правишъ на Божество“. Не, братя, азъ искамъ да ви кажа всички да бѫдете подобни на Христа. И Писанието казва: „Трѣбва да бѫдете подобни на Бога, съвършени“. Павелъ казва: „Подражавайте на мене, както и азъ подражавамъ на Христа“, Като Бога трѣбва да бѫдете. Да бѫдемъ благи, както Той е благъ. Да бѫдемъ милостиви като Него — това азъ проповѣдвамъ. Туй е учението, което азъ проповѣдвамъ. И съмъ готовъ още единъ пѫть да умра, хиляди и милиони пѫти съмъ готовъ да умра за това учение, знаятъ ли тѣ това? Ако е въпросъ за умиране, азъ съмъ готовъ, стига това да изискватъ! Но Господъ сега не иска смъртьта на праведника. Веднъжъ е умрѣлъ Христосъ, 100 пѫти не може да умира Той, сега други ще умиратъ. И когато Той дойде, евреитѣ не повѣрваха въ този законъ, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Цѣлиятъ пѫть отъ Йерусалимъ до Римъ бѣше посланъ само съ кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Титъ прѣвзе Йерусалимъ. По колко души се пада на километъръ? — По 6 души евреи.

           

Като си замина азъ, ще видите, какво е моето учение! Колко километра има отъ Римъ до Йерусалимъ? На всѣки километъръ—турете 10 хил. км. — по 6 души на единъ км. Мислите ли, че Христосъ нѣма да тури въ дѣйствие своето учение? Азъ казвамъ: ако сегашниятъ свѣтъ не приеме Христовото учение, ще има 100 мил. християни разпнати на кръстъ. Разбирате ли добрѣ това? Тогава имаше 60 хил., сега ще има 100 мил. християни. Земята ще бѫде опасана нѣколко пѫти само съ кръстове. И тогава ангелитѣ ще изнесатъ всичкитѣ Ананиевци и Сапфири, и всичкитѣ Юдовци, които сѫществуватъ; и отъ този свѣтъ, отъ тази култура, нѣма да остане ни поменъ! Това е великото рѣшение на небето, на Бога, на ангелитѣ, на светиитѣ, това е рѣшението на всички добри хора, да пометатъ резултатитѣ отъ тази култура. Отъ свѣта поменъ нѣма да остане! Ново Небе иде и Нова Земя иде! И младитѣ трѣбва да погребатъ старитѣ!

           

Говоря открито, открито трѣбва да говоримъ. Такъвъ моралъ трѣбва да се проповѣдва: Любовь, а не бабина любовь. Менѣ не ми трѣбва мъртва любовь! Не искаме да убиваме, не че сме баби; ние искаме да съградимъ нѣщо добро, ние искаме всички хора да се спасятъ! Въ какво отношение? Всички да заживѣятъ като братя и сестри, да се разбиратъ. И всички блага и духовни богатства сѫ общи за всички братя, за да ги използуватъ всички. Тъй е писалъ Господъ! И всички ние сме братя, и можемъ да ги употрѣбимъ, но кога? Когато станемъ като Онорций и като онази мома Амриха. И нѣма да питаме, отъ Бога ли е, или отъ дявола е нейната сила. Ще кажете сега: далѝ Христосъ говори въ този човѣкъ или дяволътъ? Ако азъ си замина единъ день отъ България, тогава ще знаете, кой говори — далѝ Христосъ е говорилъ или не. Всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Какво ще имъ кажа? — На онази свѣщь можешъ ли да четешъ? Ако можешъ да четешъ, свѣщь съмъ; ако не можешъ да четешъ, никаква свѣщь не съмъ. И желая не само азъ, но всички вие да бѫдете като мене. Бихъ се радвалъ и желая всинца да имате моя умъ и моя стремежъ. Всинца да говорите като Амриха. Като излизатъ думитѣ ви, да бѫдатъ сладки като медъ, и кристални, като росни капки. Като дойда при вашия чучуръ, като пия, да кажа: Колко е хубава тази вода! Този чучуръ азъ го считамъ плодъ на слънчевитѣ лѫчи.

           

Свѣтътъ ще погине! Не физическиятъ свѣтъ ще погине, а всички тия стари, криви разбирания въ умоветѣ на хората ще изчезнатъ. И нова култура ще се яви! И тия тѣла, и тѣ ще се измѣнятъ, ще се явятъ нови тѣла, и свѣтътъ ще се измѣни. Ще кажете: „Свърши се, нѣма животъ вече!“ Но вие още не сте живѣли. Отсега нататъкъ иде животътъ. Небето трѣбва да дойде на земята, че да заживѣемъ ние въ Любовьта. Да има двѣ сладки думи, че, като каже мѫжътъ на жена си една дума, да ѝ падне като медъ на сърце. А сега имате ли вие тия капки? Аа, носорогътъ докато е въ свѣта, нѣма.

           

Послѣ нѣкои ми правятъ бѣлѣжки, че всѣкога не съмъ достатъчно сериозенъ. Говоря умни работи, ама тъй несериозно, не ми подобава. Нѣкои думи сѫ малко грубички, но езикътъ ви е такъвъ, какво да правя? Азъ български езикъ отъ 20 години го изучавамъ, има думи толкова груби, и азъ виждамъ, какво да правя? Езикътъ е такъвъ. Ако този езикъ бѣше пластиченъ и имаше 100 хил. думи — да! А сега колко хиляди думи имате?

           

Азъ не съмъ много сериозенъ, но, ако стана много сериозенъ, вие щѣхте да заспите. Азъ не обичамъ да се смѣя, но нѣкой пѫть се смѣя, искамъ да видите, че и азъ съмъ донѣйдѣ като васъ, да не кажете, че азъ не съмъ. Азъ съмъ много естественъ, нѣкои пѫть се поухиля и азъ като васъ. Казватъ, че по нѣкой пѫть обичамъ да поухапвамъ. Казвамъ: мязамъ като васъ, но не съмъ като васъ. Да не мислите, въ душата си нѣмамъ абсолютно никакаква мисъль да ви обиждамъ. Въ моята душа азъ ви обичамъ и ви се радвамъ. И желая да ви видя, че имате знание. Знаете ли, каква радость усѣщамъ, когато видя въ нѣкого да има знание? И бихъ желалъ всички да растете тъй, както Богъ ви е създалъ. Ами че вашето растене е и мое. Вашитѣ мисли сѫ и мои мисли; вашитѣ чувства сѫ и мои чувства. Така е, ние не можемъ да постѫпваме раздѣлно. Всѣки ще живѣе отдѣлно, но всички ще участвувате въ Божественото развитие, което ще разберете единъ день, когато идете горѣ, когато свършите своето развитие.

           

Не говоримъ нѣщо много научно. Азъ мога да имамъ езикъ на ученитѣ хора, но този езикъ не би принесълъ полза. Азъ се разговарямъ съ васъ, тъй както съ нѣкои дѣца. Ще седна като дѣте, ще видя, какъ тѣ разглеждатъ, и какъ азъ разглеждамъ.

           

А че сте дѣца, то е много хубаво. „Дѣцата, казва Христосъ, ще наслѣдятъ Царството Божие“, а не старитѣ хора. Сега ще кажете: „Учительтъ, той още като дѣца ни смѣта“. Докато вие сте дѣца, вие ще имате всичката моя любовь, и азъ ви обичамъ, но, щомъ остарѣете, азъ ви погребвамъ въ мене. Ако сте млади, имате моята обичь, ако сте стари — носилката.

           

И тъй, желая всинца да бѫдете млади, млади, млади, вѣрни и истинни, да служите на туй велико Божествено учение. И този Господъ да говори на всинца ви, да говори на сърцата ви, на душата ви и да не се отказвате. Той говори на душата.

           

Всинца да бѫдете подобни на Христа; да любите като Бога, и да обичате, както Богъ обича.

           

Тази е Любовьта, която новата култура носи въ свѣта и за която ние се готвимъ.

           

И азъ желая този день скоро да изгрѣе, още единъ часъ остава да изгрѣе Слънцето. И като изгрѣе Слънцето, всичкитѣ мъртви ще бѫдатъ погребени.

           

И всички ще изпѣемъ новата пѣсень. Нѣма да ви кажа, коя е тя.

           

(Бесѣда държана на 20 ноемврий 1921 г. въ София.)







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt